Moral(ен) hazard1
Изтегляне 386.94 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Данъчна ставка Премии Оборот
- Каре 1. Оценка на предложения двоен данък върху индивидуалните печалби.
- 10%-ен данък върху индивидуалните печалби
- Ставка Премии Премии = 50%Оборот
|
Коментар: 1) Предложения нов данъчен режим със ставка от 25 % намалява рентабилността на продажбите на Еврофутбол с 5 пункта (позиция Е5), а текущата ставка от 15 % свива показателя с 10 пункта спрямо старата ставка от 10 % (позиция Е3 => позиция Е4); 2) Фискалния ефект при текущото облагане със ставка от 15 % е най-висок, като проектоставката би увеличила постъпленията в държавната хазна с 1/4 спрямо старото данъчно облагане (позиция В3 => позиция В5), но и намалила постъпленията с 1/6 спрямо текущото облагане (позиция В4 => позиция В5). Ситуация 3/ Основни сравнителни характеристики:
Така, при приемане на планирания нов данък от 25 % в ситуация, когато домакинствата са най-малко бедни рентабилността на Еврофутбол се увеличава с 25 % като данъчното бреме спада с 25 %. Докато при запазване текущата ставка от 15 % рентабилността на Еврофутбол е най-ниска (25%) въобще от всички разгледани досега ситуации, докато данъчното бреме съответно е най-голямо - цели 75 %. Таблица №6
Коментар: 1) Предложения нов данъчен режим със ставка от 25 % увеличава рентабилността на продажбите на Еврофутбол с ½ (позиция Е5), а текущата ставка от 15 % свива показателя с ½ спрямо старата ставка от 10 % (позиция Е3 => позиция Е4); 2) За сметка на това, фискалния ефект при текущото облагане със ставка от 15 % е висок (най-висок от всички разгледани ситуации), а проектоставката би намалила постъпленията в държавната хазна с ½ спрямо старото данъчно облагане (позиция В3 => позиция В5) и с 1/3 спрямо текущото облагане (позиция В4 => позиция В5) В крайна сметка прилагането на данъчния режим със ставка от 25 % е най-целесъобразно от гледна точка на хазартния сектор, когато домакинствата са най-малко бедни – ситуация 3, като същевременно е най-нецелесъобразно от гледна точка на фиска, когато данъчните постъпления ще са най-ниски в рамките на разгледаните три ситуации (т.е. 10 000 единици – позиция B5,табл.6). Прилагането на данъчен режим със ставка от 25 % е най-целесъобразно от гледна точка на фиска когато домакинствата са най-бедни – ситуация 1. Тогава данъчните постъпления ще са най-високи от трите разгледани ситуации (37 500 единици – позиция B5, табл.4) като същевременно е най-малко целесъобразно от гледна точка на хазартния сектор, когато пада рентабилността на продажбите и се увеличава данъчното бреме. И разбира се, основната тенденция е, че при прилагането на данъчния режим със ставка от 25 % и в трите ситуации, рентабилността е една и съща без да се влияе от размера на изплатените премии на участниците, което носи чувство за справедливост относно хазартния сектор и в частност Еврофутбол. Изводи и коментар относно ситуации 1,2 и 3: 1) Интересно е, че рентабилността за Еврофутбол е една и съща (75 %) при прилагането на планирания данъчен режим със ставка от 25 % при различни величини на изплатените премии (печалби) – в ситуация 1 (позиция Е5), ситуация 2 (позиция Е5) и ситуация 3 (позиция Е5). 2) Рентабилността е една и съща за Еврофутбол при текуща ставка от 15 % в ситуация 1 (при най-голямо обедняване на домакинствата) и при старата ставка от 10 % в ситуация 2, когато премиите са ½ от залозите (позиция Е4, ситуация 1 = позиция Е3, ситуация 2). 3) Най-приемливо положение за всички страни е ситуация 1, при действието на текущата данъчна ставка от 15 %. Там Еврофутбол има рентабилност от 80 %, а фиска - събира 30 000 лв с 10 000 повече спрямо действието на старата ставка от 10%. 4) с увеличаване на оборота спрямо изплатените премии (най-голямо обедняване на домакинствата) Еврофутбол реализира най-висока абсолютна рентабилност при старата ставка от 10 %. Или би трябвало да се премине от текущия режим към режим със ставка от 25 % само, ако се търси справедливост - фискът печели 5 000 лв потенциални данъчни постъпления (ситуация 2, позиция В3 => позиция В5), а Еврофутбол губи само 5 % от своята рентабилност, а не 10 % ( ситуация 2, позиция Е3 => позиция Е5). Или този данъчен режим със ставка от 25 % е по-справедлив, тъй като носи еднаква възвръщаемост (не печалба) за Еврофутбол без да взема под внимание изплатените премии. А за фиска е несправедлив – защото при по-висок дял на изплатените премии спрямо реализираните обороти постъпленията от данъка намаляват. В тази връзка е важно да се отбележи, че проектоставката от 25 % носи рискове при увеличаване на размера на премиите (печалбите) спрямо оборотите да спаднат постъпленията в централния бюджет, т.е. не е предвидим (не е възможно да се планират постъпленията от този данък). Докато при ставката от 10 % и от 15 % в трите разиграни ситуации постъпленията от данъка са едни и същи или те могат да се прогнозират и планират. А това са важни принципи в данъчното облагане и в процеса на водене на фискална политика в една страна. Каре 1. Оценка на предложения двоен данък върху индивидуалните печалби. В ситуация 3 при данъчен режим със ставка от 25 %, домакинствата са най-добре, а фискът и Еврофутбол най-зле (сравнено с разгледаните ситуации 1 и 2). За да се изравни положението да приемем, че фискът налага 10%-ен данък върху индивидуалните печалби на участниците в игрите (общия им размер е 160 000 единици) като по този начин си прибира 16 000 единици отгоре. Така нетно домакинствата остават с 144 000 единици (160 000 – 16 000) реални приходи и вече отчитат 56 000 единици нетна загуба ((200 000 – 160 000) +16 000). От друга страна Еврофутбол остава с 30 000 единици чиста печалба, а фискът е вече със 26 000 данъчни постъпления, което като резултат е среден еквивалент между ставките от 10 и 15 % (ситуация 3, (позиция В4+В5)/2). Според експерти в сектора този нов данък при източника е пример за двойно данъчно облагане, (което е забранено от законодателството на ЕС) облагайки с още 10 % моментната печалба на участниците без да отчита разходите им по залога. Така реално участника плаща 16 000 единици налог върху несъществуваща за него печалба (залог от 200 000 единици минус премии от 160 000 = 40 000 нетна загуба, върху които се налага още данъчна тежест). Очевидно е, че за да се намали дисбаланса и несправедливостта в облагането на хазартния сектор (където също се облагат реализираните обороти на операторите без да се вземат предвид разходите им по залозите под формата на изплатени премии на участниците) полисимейкърите целят с новия режим (със ставка от 25 % и данъчна основа формирана от оборот минус премии) да прехвърлят този дисбаланс на участниците (потребителите). В резултат на което или ще се повишават данъчните постъпления или ще се ограничи развитието на хазартната дейност или по-точно ше се излекуват пороците на обществото. Резултатите от анализа могат да се представят в следната матрица:
Тълкуването на матрицата налага следните заключителни изводи и очертава няколко важни тенденции: 1/ Когато изплатените премии са по-малки от 50% от реализирания оборот (залози), то стария данъчен режим със ставка от 10% носи най-голяма печалба на Еврофутбол в сравнение с другите режими. И най-много губи при действието на проектоданъчния режим със ставка от 25 %. От друга страна фискът най-много губи от запазване действието на данъчния режим със ставка от 10% и най-много печели при действието на проектоданъчния режим със ставка от 25 %. 2/ Когато изплатените премии са равни на 50% от реализирания оборот (залози), то стария данъчен режим със ставка от 10% отново носи най-голяма печалба на Еврофутбол в сравнение с другите режими. Но най-много губи вече при действието на новия данъчен режим със ставка от 15 %. От друга страна фискът отново най-много губи от запазване действието на данъчния режим със ставка от 10%, а най-много печели при действието на новия данъчен режим със ставка от 15 %. 3/ Когато изплатените премии са по-големи от 50% от реализирания оборот (залози), то проектоданъчния режим със ставка от 25% носи най-голяма печалба на Еврофутбол в сравнение с другите режими. А най-много губи при действието на новия данъчен режим със ставка от 15 %. От друга страна фискът най-много губи от действието на проектоданъчния режим със ставка от 25%, а най-много печели при действието на новия данъчен режим със ставка от 15 %. От 1, 2 и 3 следва, че: 1/ винаги когато фискът най-много печели, то Еврофутбал винаги най-много губи и обратно. 2/ фискът винаги най-много печели когато действа данъчен режим със ставка от 15 % при Премии = или > 50%Оборот 3/ Еврофутбол винаги най-много губи когато действа данъчен режим със ставка от 15 % при Премии = или > 50%Оборот 4/ фискът винаги най-много губи когато действа данъчен режим със ставка от 10 % при Премии = или < 50%Оборот 5/ Еврофутбол винаги най-много печели когато действа данъчен режим със ставка от 10% при Премии = или < 50%Оборот 6/ когато Премии = или < 50%Оборот фискът винаги най-много печели при действието на новия данъчен режим със ставка от 15 % или от действието на проектоданъчния режим със ставка от 25%. Така фискът става безразличен към действието на която и да е от двете ставки. Но за Еврофутбол най-неблагоприятно е действието на проектоданъчния режим със ставка от 25% където повече губи в сравнение с действието на новия данъчен режим със ставка от 15 %. За това винаги когато или ако се очаква Премии = или < 50%Оборот (т.е. печалбите да падат спрямо реализираните обороти), то Еврофутбол би лобирал/предпочел запазването на стария данъчен режим със ставка от 10 %. Но при вече настъпилите промени в заканодателството би било в негов интерес запазване действието на новия данъчен режим със ставка от 15 % при тенденция на постепенно намаляване (колкото повече намалява) дела на изплатените премии спрямо реализираните обороти. 7/ когато Премии = или > 50%Оборот Еврофутбол винаги най-много печели при действието на стария данъчен режим със ставка от 10 % или от действието на проектоданъчния режим със ставка от 25%. Или Еврофутбол е безразличен към действието на която и да е от двете ставки. Но за фиска най-неблагоприятно е действието на проектоданъчния режим със ставка от 25% когато повече губи в сравнение с действието на новия данъчен режим със ставка от 15 % (когато най-много печели). От друга страна наложените промени премахнаха старата ставка от 10 % и избора е между новия данък от 15 % или проектоданъка със ставка от 25 %. Затова винаги когато или ако се очаква Премии = или > 50%Оборот (т.е. дела на изплатените печалби да се покачва спрямо реализираните обороти ) Еврофутбол би лобирал/предпочел запазването на стария данъчен режим със ставка от 10 % или действието на проектоданъчния режим със ставка от 25%. Но при вече настъпилите промени в заканодателството би било в негов интерес (би лобирал за) приемане на проектоданъчния режим със ставка от 25% при тенденция на постепенно увеличаване (колкото повече нараства) дела на изплатените премии спрямо реализираните обороти. Но за фиска е толкова по-изгодно да не се приемат предложените промени, а да се запази новия данък със ставка от 15 %, колкото повече печалби се изплащат от Еврофутбол на участниците в игрите на компанията. От 6 и 7 следва, че: 1/ фискът (полисимейкърите=МФ) предвижда, че дела на изплатените премии спрямо реализираните обороти ще се покачва – затова се правят промените и се изменя данъчната ставка от 10 на 15 % с цел да се спечели най-много; 2/ фискът предвижда, че дела на изплатените премии спрямо реализираните обороти ще се покачва над 50 % като се подава на лобизма на Еврофутбол с проектоданъка от 25 % и 3/ неприемането на проектоданъка впоследствие говори за здрав разум от страна на законодателя (парламента). или 1/ фискът предвижда, че дела на изплатените премии спрямо реализираните обороти ще спада – затова се правят промените и се изменя данъчна ставка от 10 на 25 % с цел да се спечели най-много; 2/ фискът предвижда, че дела на изплатените премии спрямо реализираните обороти ще спадне под 50 % като се подава на лобизма на Еврофутбол с проектоданъка от 25 % и 3/ неприемането на проектоданъка говори за известна доза лобизъм в действията на законодателя (парламента). От тук няколко извода: Извод 1. Всичко зависи от данните за премиите и оборотите - ако се покачва дела на премиите, то фискът максимално печели със ставката от 15 %, имало е лобиране от страна на Еврофутбол, но парламента е защитил националния интерес. И обратно - ако пада дела на премиите, то фискът не получава потенциалната печалба със ставката от 15 %, имало е лобиране от страна на Еврофутбол, и парламента не е защитил напълно националния интерес. Друг е въпроса доколко не е в интерес запазване на икономическата активност в страната с жертване на по-ниски данъчни постъпления за сметка на избягване на реализиране на загуби или по-ниски печалби от страна на частния сектор – а при загуба компаниите са освободени да плащат корпоративни данъци и фиска пак би загубил потенциални приходи и то в дългосрочен план. Извод 2. Г-н Кадиев би бил прав, че Еврофутбол ще спечели от проектоданъка със ставка от 25 %, само ако печалбите на участниците в игрите на оператора се покачват постоянно. Или той вярва в прогнозите на фиска /МФ/, а оттам в професионализма на бившите си колеги; вярва, че има лобизъм от страна на Еврофутбол и вярва, че парламента все пак ще защити националните интереси. Заключение Колкото по-големи премии се изплащат спрямо реализираните обороти (залози), толкова новата проектоставка от 25 % и режим ще носят по-малко данъчни приходи във фиска. Ако се прилага този режим, то постъпленията от него пряко ще зависят от печалбите на играещите участници (от техните точни прогнози и късмет). Така постъпленията от този данък стават особено чувствителни и се излагат на риск и зависимост на различни корупционни схеми (особено във футболните състезания- букмейкърски къщи от Азия и уреждането на крайните резултати, което пряко влияе и на бизнеса на местните букмейкъри и размера на залаганията в тях). Защото ако си заложил много на даден мач и си ръководител на един от отборите в него, то ако мача не е изкаран от тиража на дадения букмейкър, налагаш на отбора си да падне. Крайния резултат ще се отрази на размера на изплатените печалби особено ако повечето от прогнозите за мача съвпанат с тази на фактора (ръководителя) уговорил футболната среща. Така, ако държавата не е способна или няма капацитета да се справи с тази футболна мафия (но коя държава е способна на това) е по-вероятно този нов режим на облагане на хазартна дейност винаги да носи по-малко постъпления в централния бюджет. Затова ще има естествен стимул да се запази старата система на облагане (със ставка от 15%) носеща едни и същи добри постъпления и в трите разиграни ситуации независимо от размера на изплатените печалби (”познати” резултати). Направения анализ е опит да се отчете и оцени дали и кои от допусканията на полисимейкърите в процеса на данъчното целеполагане в условията на криза биха се сбъднали. Едва тогава може да бъдат генерално измерени и икономическите ефекти за всяка една от заинтересованите страни - фиск, бизнес (най-изявения му представител – Еврофутбол) и домакинствата (залагащите). На тази база ex post оценяваме правилно ли са взети решенията, от което се съди за способността (капацитета) на тези, които определят насоките на общата икономическата политика в страната да се справят с настоящата финансова криза и с бъдещи такива. В крайна сметка е важно с решениятя си, полисимейкърите (МФ, правителство) да не предизвикват кризи, а когато обективно съществуват предпоставки за такива – да не приемат проциклични мерки, задълбочаващи негативните тенденции. 1 Моралният риск (английски термин: moral hazard), според икономистът Пол Кругман, е „която и да е било ситуация, при която един човек взима решение за това колко риск да поеме, докато някой друг поема разходите, ако нещата тръгнат в неприятна посока“. 2 За изчисляването на показателя рентабилност – повече в следващата точка Каталог: 2011 2011 -> Щрихи към психодинамичната картина на тренинг групата 2011 -> Роля и значение на бизнес комуникациите 2011 -> The great controversy 2011 -> Тест по Математика – събиране и изваждане на естествените числа 2011 -> Програма април 2011 Габрово 1, петък 17. 30 ч., Дом на хумора и сатирата, Залата на жирафите 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Доклад за дейността на омбудсмана на 2011 -> Мотиви: по нох дело / 2011 година по описа на Е. районен съд Изтегляне 386.94 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||