„Мотивация и стимулиране на човешките ресурси
Изтегляне 122.53 Kb.
|
|
Курсова работа По „Мотивация и стимулиране на човешките ресурси“
Съдържание
Увод.
Мотивацията на хората се базира на техните съзнателни, несъзнателни и подсъзнателни потребности. Някои от тези потребности са основни, например нуждата от вода, въздух, храна, сън и дом. Така наречените вторични потребности, като нуждата от самоуважение, обич, власт, свобода и развлечения, се проявяват с различен интензитет у всеки човек и могат да се променят във времето. Мотивацията е общо понятие, което се отнася до група инстинкти, нужди, потребности, желания и искания. Ако мениджмънтът на човешките ресурси в дадена организация се стреми да мотивира правилно нейните служители, той трябва да предприеме действия, чрез които да задоволи техните желания и искания, така че да ги стимулира, да действат в унисон с организационните цели. В съвременния бизнес знанията и творческият потенциал заемат мястото на капитала. Големият интерес към въпроса за мотивацията се дължи на три основни причини: стремеж към по-голяма производителност, ефективност и съзидателност на труда, стремеж към по-качествено уплътняване на работното време и стремеж към по-висока конкурентоспособност и бизнес ефективност на организацията. Какво е мотивация? Думата “мотивация” произлиза от латинското “moveo” – което в превод на български език означава “движа”, повод да се предприеме или извърши нещо. Мотивацията е степен на желание и избор, която е необходима на дадена личност, за да се ангажира да направи едно или друго действие. В ежедневната реч мотивацията се използва в три различни смисъла: Мотивацията, това са целите и причините, поради които хората правят своя избор на поведение и определят действията си. Обикновено това заради което хората правят нещо е изпълнението на поставената задача или пък желанието да постигнат избраните цели, да заемат висок социален статус, да постигнат желаната власт и влияние, да имат приятелство и необходимите средства. Мотивацията, това е мисловният процес, на основата на който хората формират своето поведение, за да постигнат своите цели. Например хората изпитват желание да имат приятелство с някого, развиват някои свои очаквания, надяват се на влияние, решават как да постъпят. Мотивацията, това е социалният процес, посредством който някой променя поведението на друг. Например приятелството би могло да бъде използвано за внушаване върху някой друг. Мотивацията е психичен процес, вътрешна подбуда, това което кара хората да действат по определен начин. Тя се свежда до избирането на поведение от страна на работниците и служителите в трудовия процес, до избора на трудовата им активност и степента на тяхната ангажираност с целите на предприятието.[1] Приложението мотивация при управление на персонала. Мотивацията в работен план е от критична важност за суверенитета на служителите, ангажираността им в компанията, в която работят, размера на положените усилия и наличието на добри крайни резултати. Мотивирането на служителите е сериозен и постоянен казус дори сред най-новите и модерни компании, наложили се на пазара през последните години. Това е породено от жестоката конкуренция между тях. В днешно време силно се акцентира върху ценностната система на хората, както и тези ценности, които се изповядват в работните организации. За служителите, изпълняващи ръководни и управленски функции, мотивацията е постоянно изискващ проблем, който се променя в следствие на този динамичен свят, който ни заобикаля. Колкото по-доволни и щастливи се чувстват служителите на дадена организация, толкова повече биха допринесли за нейното развитие. В следствие на което, се стига до заключението, че познаването на служителите и най-вече спецификите на бранша, в който работят е от голяма полза за ръководителите. Познавайки нуждите на екипа си, мениджърът би могъл адекватно да приложи мотивационна система от финансови и не финсови стимули, което от своя страна да засили производителността на компанията, както и позициите ѝ като по-желан бъдещ работодател. Управлението на човешките ресурси в една високотехнологична работна среда е сериозен и сложен процес, върху които влияят различни фактури и промени, били те организационни или технически. Мотивацията за труд от гледна точка на управлението се определя като процес на вземане на доброволни решения от работниците и служителите за целенасочени трудови действия. В основата на мотивацията стоят неудовлетворените потребности на хората и свързаните с тях психични процеси, които въздействат и инициират индивидуалното и груповото поведение на работниците и служителите в трудовия процес, тяхната готовност за активна и ефективна трудова дейност. Въпросът за това как да накараме хората да работят добре – производително, качествено и т.н., е основен проблем пред ръководството на всяка организация и се решава в съответствие с конкретни организационни представи. За да се разбере кое е онова “заради което” или “поради което” хората действат, се използват различни начини. Такава възможност дава и описанието на човешкото поведение в понятията: субект и обект на дейността, потребности, интереси, мотиви, цели, ценности, норми, социални роли, очаквания, претенции (фиг. 1). [2] Интереси Мотиви Потребности Претенции Ценности СУБЕКТ – ОБЕКТ Очаквания Цели Норми Социални роли Изтегляне 122.53 Kb. Сподели с приятели:
|