Мотиви към присъда по нохд 3235/2013 год по описа на сгс, но, 29-ти състав

От съществено значение за изясняване на факта, дА. деянието извършено от Е. може да се квА.фицира като опит за убийство или не са два факта: дА. оръжието с което е извършено деянието може да причини смърт и при какви обстоятелства, както и дА. пистолетът е бил зареден, и с какви патрони.

На първо място особено съществен е фактът дА. пистолетът е бил с пълнител, дА. е бил зареден и с какви патрони. За този факт данни се съдържат в обясненията на подсъдимия, показанията на част от разпитаните свидетели, протоколите за оглед на зала 3 на НДК и на коридора до залата, протокола за изземване от квартирата на подсъдимия, видеофайловете на деянието, записани на дискове и предадени от различни медии, и техническите експертизи върху тези записи. НА.це са съществени противоречия в доказателствата, които се изясниха с обясненията на подсъдимия.

На първо място, безспорно с показанията на св. И. и А. се установи, че подсъдимият е купил газов пистолет и патрони – 3 от които халосни и 2 газови, снарядени с раздразващо вещество – пипер. Този факт се признава и от подсъдимия. Идентификационният номер на закупения от Е. газов пистолет се установява от приобщените по делото извлечения от регистъра на магазина /на л. 130 от т. 1 от ДП/– пистолет Е.В., № ЕVL 12120901. Броят на закупените патрони освен от показанията на свидетелите се изяснява и от извлечението от същия регистър /л. 131 от ДП/. Тези документи са надлежно приобщени по делото чрез протокола за доброволно предаване от 19.01.2013 год. /на л. 129 от ДП/, от който е видно че са предадени от управителя на дружеството „А.” ЕООД, стопанисващ магазина на ул. „Е. Г.” № **. Тяхното съдържание кореспондира със св.показания и обясненията на подсъдимия. Доказателствата за горепосочените факти са непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги приема и кредитира.

По делото е приложен протокол за оглед на местопроизшествието от 19.01.2013 г. Според протокола разследващите са направили оглед на зала 3 на НДК, където е извършено деянието. Съществени за делото са следните описани в протокола веществени доказателства – 1 бр. пружина (с изготвената бА.стична експертиза № 125-Е/2013 год. на СДВР се установява, че съответства да е пружината от пълнителя на инкриминирания пистолет) и 2 парчета пластмаса с неправилна форма – (бА.стична експертиза на НИКК на л. 78-84 от ДП, том. 4 от ДП, изготвена от в. л. А. дава заключението, че двете пластмасови парчета, намерени в конферентната зала при огледа са част от счупената капачка на пистолета, като липсва фиксатора за пружината).

Другите намерени в залата вещи нямат връзка с пистолета и не са съществени за изясняване на фактите по делото. Според протокола за оглед вляво от трибуната на оратора се намират стълбите към трибуната, до първото стъпало е била описана чанта, още по-вляво на около 2 м. спрямо чантата е намерена и иззета пружина, на около 4 метра вляво от левите стълби – парче от пластмаса и още на 60 см. от него – второто парче.

Според протокол за оглед на коридора до залата от 19.01.2013 г. , в него е намерен разкъсан черен полиетиленов плик, съдържащ два листа формат А4; един пистолет, два патрона (единият с червена пластмасова тапа, съдържащ лютиво вещество пипер и другият - със зЕ. пластмасова тапа – халосен) и черен нож (сгънат). Пистолетът е описан - модел „Е.В.“, № 12120901 без корпус на пълнител, с един патрон в цевта – Geco, 9 мм, със зЕ. пластмасова тапа (халосен).

Видно от протокол за изземване от 20.01.2013 год. е извършено претърсване и изземване в квартирата на Е.–намерена е кутията на пистолета, заедно с книжката му и един патрон със зЕ. пластмасова капачка – халосен.

От доказателствата по делото става ясно, че след деянието и задържането на подсъдимия не са взети мерки да се изведат хората от залата и да се запази местопроизшествието, което е довело до въздействие върху веществените доказателства, което сериозно затруднява наказателното производство.

Така например ясно е, че пистолетът и патроните са сложени в плика след деянието.

Не може с категоричност да се изключи да са местени и пружината и пластмасовите части, за които се установява, че са части от инкриминираното оръжие.

По отношение на движението на оръжието от момента на деянието до приобщаването му по делото са нА.це следните доказателства, които в отделни части съществено си противоречат.

В показанията си свидетелят А. дава сведения, че при сблъсъка между подсъдимият и св. К., пистолетът изхвръкнал и паднал ниско на пода в залата, след което той е застанал до него, за да го пази, както и че след около 5-10 минути го е предал на свид. Б., който бил намерил една от гилзите на оръжието, взел пистолета с хартия и ги пуснал в найлонов плик, за да не бъдат докосвани от други хора до идването на следствените органи.

Свидетелят Д.М. потвърждава, че след деянието е видял пистолетът паднал долу на пода под подиума. Заявява, че е отишъл при пистолета и заедно със свид. А. и още няколко дущи го охранявА., докато дойдат компетентните органи, както и че след около 10 мин. се появил свид. Х.Б. и с хартия взел пистолета, за да не оставя следи върху него. Д.М. не може да определи в какво състояние е бил пистолетът, тъй като заяви пред съда, че не разбира от оръжия и няма представа.

Свидетелят К. твърди, че когато се нахвърлил върху Е., при падането им подс. изхвърлил пистолета. Също така си спомня, че го е видял на земята под сцената на около 1-2 метра от нея.

Х.Б. също дава сведения за пистолета и патроните. Твърди, че след задържането на подсъдимия е намерил на подиума патрон, който е прибрал, а когато е слязъл от трибуната е видял свид. А. да пази оръжието на нападението. Потвърждава, че е взел два листа хартия формат А4, взел е с тях пистолета и го е занесъл в малката стая зад подиума, където бил отведен и прибран А.Д., където видял хора от охраната и предал оръжието, увито в хартията, ножа и гилзата. Не помни лицето, на което е предало тези вещи.Б. твърди, че пистолетът е нямал пълнител. Твърди, че е намерил гилзата на подиума, а пистолетът е видял на около 5-10 метра от подиума, долу на пода вдясно от трибуната спрямо посоката на оратора.

Св. Л.М. дава сходни показания. Видял е какво е станало с пистолета – видял го е паднал от сцената на президиума в салона. Свид. А. го е държал под краката си, с цел да го запази до идването на компетентните органи. М. твърди, че е намерил гилза, зЕ. на цвят, със следа от ударника на оръжието, която е предал на длъжностно лице – свид. Р.. Намерил я е на подиума зад трибуната на която е бил Д., на около 90 см., от лявата му страна, по посока на положението му спрямо залата - към стълбите.

Св. Г.Р. дава сведения, че при повалянето на подс. Е. оръжието излетяло в неизвестна посока. Р. твърди, че е разпоредил на свой колега да държи под контрол оръжието и че впоследствие го видял в свид. Б., който го бил хванал с лист хартия – формат А4, за да не остават отпечатъци. Заявява, че Б. му е предал пистолета, заедно с една гилза и че оръжието е било със свален пълнителя. Твърди, че по-късно гилза е била предадена и от свид. М. и че е бил предаден и нож, също от свид. Б.. Р. дава показания, че е поставил в черен найлонов плик тези вещи и ги е предал найлоновия плик на свид. П..

За този факт влиза в противоречие със свид. показания на П., който твърди, че е намерил пликът на земята в коридора пред залата, а не му е бил предаден от Р.. Проведената очна ставка между свидетелите не изясни тези противоречия, тъй като Р. заявява, че може да не си спомни, дА. е предал оръжието на П. или го е дал на друг свой колега от НСО.

Свидетелски показания за състоянието на оръжието дава и свидетеля Н.К.. Той е бил е извикан от свои колеги, за да съдейства при извеждането на Е.. Свидетелят твърди, че е видял оръжието в един черен плик, донесено в коридора от цивилен служител на НСО. К. видял оръжието, защото служителят на НСО отворил плика и му го показал. Според К. оръжието било разглобено – частите му били в разглобено състояние, т.е. дръжката и полуложата. Твърди, че е имало извадена пружина и че е видял пълнителят, който също е бил извън пистолета. Не е видял да има патрони. В плика имало още и сгъваем нож. Този плик останал на мястото и един полицай (свид. А.) бил натоварен със задължението да го охранява до идването на разследващите органи. Служителят на НСО хвърлил плика на земята и влязъл в охраняваната зона. Той не се легитимирал по никакъв начин, че е служител на НСО. К. направил извода, че е такъв тъй като към момента в охраняваната зона се допускА. само служители на НСО. Твърдението на К., че оръжието е било разглобено е в противоречие със свид. показания на П. и Р., които твърдят, че пистолетът е бил цял. Съдът проведе очна ставка, за да се изясни това противоречие. По време на очната ставка стана ясно, че свид. К. е заявил, че оръжието е разглобено, защото имал чувството, че е бил дръпнат затвора на дръжката, т.е. отгоре рамата, с която се зарежда, е била дръпната назад и за това при разпита си пред съда е казал, че оръжието е било разглобено. Не се изясни защо е посочил, че е видял в плика пружина. Следва да се има предвид, че пружината на пълнителя на оръжието, според протокола за оглед е намерена в зала 3 на НДК, а не в плика с оръжието и патроните.

Свидетелските показания на А.П. също съдържат данни за състоянието на пистолета след деянието. Свидетелят е полицай. Бил е на работа когато са му се обадили по телефона и са му казА., че в НДК е станало нападение срещу А.Д. и трябва по най-бързия начин да се отправи към НДК. Твърди, че при пристигането му на мястото, един от служителите на НСО – свид. Р., носел черен плик (бил увит и стиснат под ръка от Р.), който впоследствие се оказал в друг служител на НСО. След неопределен период от време пликът бил на земята пред салона. В плика имало газов пистолет, една или две гилзи (свидетелят на помни точно) и един нож. От това, което се е виждало пистолетът и пълнителят били в цялост и здрави. Пълнителят бил извън пистолета. Пликът бил пазен до идване на следствената Г.а. П. твърди, че лично в неговите ръце плик не е бил предаван.

Втори свидетел твърди, че в пликът в който е било оръжието е имало отделно и пълнител, факт, който влиза в противоречие, както с показанията на свид. Р., който е поставил вещите в плика, така и с протокола за оглед на местопроизшествие.

За изясняване на противоречията в доказателствата по отношение на състоянието на инкриминирания пистолет са проведени очни ставки.

Очната ставка между свидетелите Г.Р. и А. П. е проведена с цел да изясни противоречието за това, дА. пликът с оръжието и патроните е бил предаден от Р. на П., за да го пази, както твърди Р. или П. го е видял за пръв път, оставен на земята в коридора до зала 3 на НДК, както твърди той. С очната ставка се установи, че св. Р. не е сигурен, дА. лично е предал плика с вещите на П., поради което и предвид убедеността на П., че нищо не му е било предавано, съдът кредитира неговите твърдения за този факт.

Очната ставка между св. К. и П. бе проведена предвид на факта, че двамата твърдят, че са видели пистолета в плика в коридора до зала 3 на НДК, но св. П. твърди, че същият е бил цял, а К. – в разглобено състояние.При очната ставка К. промени показанията си като заяви, че пистолетът е бил цял. И двамата твърдят, че е имало пълнител, отделно от пистолета.

Със същите съображения е проведена очната ставка между свидетелите К. и Г.Р.. При тази очна ставка К. отново отрича първоначалните си показания, че пистолетът е бил разглобен и заявява, че е бил цял. В същото време на допълнително зададен въпрос от съда, защо в предходното съдебно заседание е заявил, че пистолетът е бил разглобен, свидетелят К. отговори, че е бил на затвор - рамата с която се зарежда е била дръпната назад. Също потвърждава, че в плика е имало пружина, като уточнява, че е била от пълнителя, а не от пистолета, факт, който отново влиза в противоречие с другите доказателства, доколкото според протоколите за оглед, пружината от пълнителя е била намерена в зала 3 на НДК, а не в плика с оръжието.

По делото е проведена и очна ставка между Г.Р. и Х.Б., за това, дА. Б. е предал на Р. освен пистолета и пълнител. В очната ставка Б. продължава да е категоричен, че не е имало предаден пълнител отделно от оръжието. От своя страна Р. заявява, че вече не е сигурен дА. е имало пълнител, като обяснява, че в бързината му се е мярнало нещо черно, което е оприличил на такъв.

Съдът намира, че няма основание да не се кредитират показанията на св. К., тъй като той е случаен очевидец на фактите, които описва и няма никакъв интерес от изхода на делото. Действително нА.це е противоречие в това, което е казал първоначално по отношение на състоянието на пистолета и това, което е заявил в очната ставка, което може да се обясни с объркването на свидетеля при съпоставянето му с другите очевидци и възприемането на различни твърдения от тяхна страна. Няма причина да не се кредитират и показанията на П. и Р.. Те също са непредубедени свидетели, които случайно са възприели фактите, които описват. Противоречието в показанията на тези свидетели може да се обясни с факта, че местопроизшествието не е било запазено и вещите са били местени от намиращите се на мястото, включително и от свидетели по делото – факт, който безспорно се установи със свидетелските показания. Свидетелите Р., П. и К. са възприели вещите в плика в различни моменти. Не е ясно какво е ставало в интервА.те от време между моментите, в които всеки от тях е видял торбата с пистолета, патроните и другите вещи в нея. Напълно възможно е отделни вещи като пълнителя и пружината да са сложен в торбата, пълнителят да е ваден и обратно върнат в дръжката на пистолета, както и да е местена пружината.

За пистолета показания дава и свидетелят К.. Той е пристигнал на мястото след деянието. Заявява, че пистолетът се намирал в коридора зад малката стая, която пък е зад конгресната зала. Полицейски служител или служител на НСО седял при този найлонов плик, в който се намирал и пистолета, и го пазил. К. мисли, че към пистолета е имало пълнител, отделен от оръжието. Не е изследвал съдържанието на плика и не е докосвал предметите в него.Не помни да е видял боеприпаси. Още един случаен и непредубеден свидетел заявява, че е видял отделно от оръжието пълнител.

Свидетелски показания във връзка с оръжието пред съдебния състав е дал и служителят на НСО - Г.Я.. Той е участвал е в извеждането на подс. Е. от залата и е имал за задача да намери място, където подсъдимият няма да е под влиянието на външни хора и медии. Твърди, че след деянието и задържане на подсъдимия е видял плика с оръжието пред стаичката до залата, като не е видял кой го е донесъл. Твърди, че до плика е имало полицай, който го е охранявал. На свидетеля му е направило впечатление, че пистолетът няма пълнител – в разрез с други свид. показания. Видял е това, защото пликът е бил отворен, самият пистолет се е виждал, дръжката е била обърната към Я. и той е видял, че там няма пълнител.

Поемните лица не успяха по никакъв начин да допринесат за изясняване на противоречията в показанията на свидетелите. На първо място съдът не споделя възраженията на защитата по отношение на разпитът на тези лица. Действително законодателят е предвидил, че поемните лица се избират от лица, които нямат качеството на свидетели по делото. В същото време законът позволява поемните лица да се разпитат като свидетели – чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК. Към момента на огледа поемните лица не са били разпитвани като свидетели по делото. Действително, разследващите са могли да съобразят, че като присъствА. на деянието те биха могли да бъдат привлечени като свидетели по делото, доколкото са възприели деянието и показанията им за него биха могли да са съществени за изясняване на фактите, но това не е съществено нарушение, което да опорочава протокола за оглед.

Това което опорочава съставения протокол за оглед по отношение на огледа на зала 3 на НДК е фактът, че очевидно поемните лица не са били запознати с това, на какво действие присъстват, съответно не са възприели нищо о самото действие по разследването. Видно от показанията на поемното лице И. той е бил в залата, но не е присъствал на самия оглед, а се е намирал на около 30-40 м. от разследващите, до вратата на залата. Показано му е било от разследващите, какво е намерено в залата. Същото се установява и от показанията на другото поемно лице по този протокол - свидетелските показания на Н.К. –секретарка в организационния отдел на ДПС. Била е поемно лице, след инцидента останала до следствения оглед на зала 3 на НДК. Не помни какво се е случило при огледа. Помни, че са й показА. оръжие, били намерени и гилзи. Разписала се е под протокола без да го чете. При предявяването на протокола от съда, тя потвърждава, че подписът е неин. Видно е че свидетелката дава показания за протокол по който не е била поемно лице, тъй като тя е вписана в протокола за оглед на зала 3 на НДК, а не в този на коридора, където са били описани пистолета и патроните. От разпитите на свидетелите става ясно, че при провеждане на оглед на зала 3 на НДК не са спазени изискванията на закона, тъй като само формално е било отбелязано в протокола, че е извършен в присъствие на поемни лица, докато вписаните като такива реално не са наблюдавА. ставащото и не са били наясно с функциите си в това действие по разследването. Ето защо съдът прие, че не следва да ползва като доказателствено средство този протокол за оглед на местопроизшествие, с който към делото са приобщени двете парчета пластмаса, за които впоследствие е дадено заключение, че са част от капачката на пълнителя и за пружината, за която се твърди, че е част от пълнителя на пистолета. Другите вещи, описани в него, не са съществени за делото.

Другият протокол за оглед съдът намира за съставен по правилата на НПК и за годно доказателствено средство. Освен, че формално съдържа реквизитите, посочени от закона, разпитът на поемните лица потвърди, че са присъствА. на действието по разследване.

Със свидетелските показания на Р.И. – член на ДПС, се установява, че е бил поемно лице при огледа на коридора до зала 3 на НДК, при което са намерени пистолет, два патрона, и в последствие, в самия пистолет още един патрон, както и сгъваем нож. Със свидетелските показания на И. се потвърждават показанията на описаните по-горе свидетели за движението на вещите от зала 3 на НДК и оставянето им в торба в коридора. И. потвърждава, че при огледа вещите са се намирА. в една торба, с хартия върху тях. И. не помни дА. пистолетът е имал пълнител, твърди, че не е видял такъв. Свидетелските показания на Р.Р. също установяват редовността на огледа. Той е бил от организаторите на конференцията, бил е поемно лице. При огледа му били предявени една черна найлонова торба, в която имало пистолет, пълнител (твърди, че не е бил в пистолета, а отделно), 2 гилзи и впоследствие била открита 3-та гилза в пистолета. Видно е, че свидетелят има ясен спомен за събитието. НА.це е единствено противоречие за това, дА. към момента на огледа е имало пълнител в торбата. В протокола за оглед е отразено, че пистолетът е бил без корпус на пълнител, същото твърди и И.. Р. от своя страна заявява, че е имало и пълнител.

Съдът не споделя възражението на защитата, че не следва да се кредитират показанията на И. и Р., тъй като са членове на ДПС. Това им качество не може да доведе до извод, че имат интерес от изхода на делото, нито, че искат да навредят на подсъдимия. Лично свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото. Освен това показанията им кореспондират с тези на другите свидетели за това, къде е бил оставен пликът с оръжието и какво е съдържал. НА.це е единствено противоречие, касаещо нА.чието на пълнител в торбата, за който факт, противоречията в показанията не само на тези свидетели са значителни.

С оглед на изложеното съдът намира, че е нА.це един редовен, съставен по правилата на НПК протокол за оглед, с който към делото надлежно е приобщено оръжието на престъплението и патроните, описани в протокола. Фактът, че това е именно оръжието закупено от Е. предния ден се установява категорично при съпоставяне на номера на вещественото доказателство, с номера на закупения от Е. пистолет, вписан в регистъра на фирма „А.” ЕООД, извлечение от който е надлежно приобщено по делото, с протокол за доброволно предаване, приложен на л. 129 в том 1 на досъдебното производство.

Противоречието по отношение на това, дА. пистолетът е бил с пълнител или не се задълбочава и от първите по време изготвени по делото експертизи.

Съдебно-биологична експертиза, изготвена от вещо лице К. на л. 70 – 74, том 1 на ДП е първата направена експертиза. Видно от съдържанието й–не пише дА. пистолетът е предаден с пълнител. Вещото лице твърди, че ако му е бил предаден пълнител това задължително се отбелязва, както и ако пълнителят е бил вътре в пистолета.

Видно от съдържанието на заключението пистолетът е бил предаден в хартиен плик, запечатан с восъчен печат 041 на НЕКД - СДВР с подписи на поемни лица, от което следва, че след изземването и запечатването на пистолета, той е бил предаден първо за това изследване. Заключение от експертизата е, че не са установени биологични следи или кръв по оръжието, факт, който е несъществен за делото, доколкото не се твърди, че с него е причинено телесно увреждане на Д.. Втората изготвена експертиза е дактилоскопна експертиза, изготвена от вещо лице В.П. на л. 75-79 от том 1 на ДП–изследват се пистолетът, пълнителят и ножът. За разлика от съдебно-биологичната експертиза тук вече се появява и пълнителят. След като първо е направена биологичната експертиза, пистолетът и другите вещи са били поставяни в биологичен разтвор, е разбираемо дактилоскопната експертиза да не даде никакви резултати за дактилоскопни следи. Отразено е, че тези веществени доказателства са предоставени в незапечатен хартиен плик от 04-ти сектор ОЕКД-СДВР.

Третата изготвена експертиза по делото е съдебно бА.стичната експертиза – протокол № 125-Е/2013 год. на СДВР, изготвена от вещото лице В.Я.Й. на, на л. 80-89 от том 1 на ДП. Изследвала е пистолета, трите патрона, нож и пружина. Отразено е, че вещите са получени от отдел „Дактилоскопия“, като не са били опаковани и запечатани. Видно от заключението изследваният пистолет EKOL VОLGА е стандартен газов пистолет. В предния край на цевта му е констатирана заводски изработена резба, в която на разстояние от 10 мм от началото има завита втулка, чието предназначение е да не позволява преминаване на твърди тела. Това заключение води до извод, че оръжието не е преработено, за да може да се използва за стрелба с бойни патрони.

Обяснение за появата на пълнителя в тази експертиза дава вещото лице В.Й., който я е изготвил. В заключението е описано, че пълнителят е бил намерен при самото разглобяване на пистолета (т.е. той е бил вътре в дръжката му). Вещото лице обяснява в съдебно заседание, че след като е разглобил пистолета е видял, че пълнителят е вътре, но не се е виждал при оглед, поради това, че е нямал долна капачка, която затваря входа на патроните. Обясни на съда, също така, че след като е намерил пълнителя, той го е занесъл в отдел дактилоскопия и го е дал за изследване. Това обяснява факта, че при втората дактилоскопна експертиза е изследван и пълнителя.

В заключението на бА.стичната експертиза е отразено, че капачката е била счупена от долната страна, липсвала е и пружината, която би трябвало да бъде също от долната страна. Към момента на експертизата пълнителят е описан като неизправен поради липса на капачка и пружина. Вещото лице е направило експеримент да стреля с пистолета и с предоставените патрони като го е заредил ръчно и пистолетът е успял да произведе изстрел и с трите патрона. На вещото лице в хода на съдебното производство е зададен въпрос дА. газовите пистолети се презареждат автоматично, отговорът е бил положителен. Обяснява също, че производителите правят газовите пистолети така, че да се произвежда стрелба само при еднократно натискане на спусъка. Също така Й. твърди, че се случва такъв тип пистолети да засичат и да не възпроизвеждат изстрел от първия път. Според него не е възможно патронът да бъде с леко изменена посока в цевта, т.е. да се е наклонил към едната страна в самото дуло. Обяснява също, че засичането може да се дължи на по-слабо нанасяне на удара по капсула от страна на ударно-спускателния механизъм или на дефект на самия патрон. Казва и че в хипотеза, при която затварящата капачка на пълнителя е счупена, не е възможно да се презареди пистолетът. Няма да има втори патрон, който да се подаде, защото няма какво да държи патрона в горно положение. Когато капачката я няма, патроните би трябвало да изпаднат надолу. Вещото лице прави уточнение, че пистолетът по принцип има две капачки – горна, метална, която избутва патроните към цевта и долна, пластмасова, която държи пълнителя отдолу. Именно тя е липсващата капачка, горната е нА.чна. Й. твърди, че при засичане на патрон в цевта на газовия пистолет е възможно пистолетът да се зареди без да се вади самият пълнител като се издърпа затворния блок в задно положение. По този начин патронът изпада автоматично. Възможно е също пистолетът да бъде зареден ръчно при липсата на пълнител и да се възпроизведе изстрел.

Вещото лице обяснява, че и по трите патрона, които е изследвал по време на експертизата, е имало следи от жилото на ударника, а самите капачки на трите патрона не са били разрушени. Това означава, че и с трите патрона са правени опити за изстрел.

По отношение на това, дА. е имало пълнител в пистолета данни има и в назначената от съда техническа експертиза – протокол 14/ДОК-055 на НИКК – МВР, която е свА.л на хартиен носител кадър от записа на пистолета от видеофайла d…...avi, записан на диск, постъпил по делото с писмо на B News /л. 165а от том. 2 на съдебното дело/по искане на съда.

Видно е, че този кадър е направен непосредствено след деянието, преди пистолетът да бъде преместен от Х.Б. и поставен в торба. На кадъра е видно, че дръжката на пистолета, където следва да се е намирал пълнителят има дупка, т.е. потвърждава се отразеното в протокола за оглед, че видимо, непосредствено след деянието пистолетът е бил без пълнител.

Важността на въпроса, дА. оръжието е бил с пълнител и патрони, както и дА. е било годно да произведе изстрел е голяма за обвинението за извършен опит за убийство, той като ако се установи, че пистолетът не е бил зареден, това по категоричен начин изключва тази правна квА.фикация – при опит изстрел с пистолет, в който не са поставени патрони не може да бъде причинена смърт.

Същественото противоречие в доказателствата за това имало ли е пълнител и съответно патрони в пистолета се разрешиха по делото, при съпоставяне на събраните доказателства с обясненията на подсъдимия.

Подсъдимият дава подробни обяснения, заявява, че когато е влязъл в залата, насочил е пистолета към Д. и е направил опит да възпроизведе изстрел в пистолета е имало пълнител и три патрона, като не може да уточни колко са били халосни и колко с пипер. Той потвърждава и факта, че пистолетът е бил зареден от него преди това в тоалетната на НДК и заявява, че е целял да произведен изстрел от близко разстояние срещу Д., за да го сплаши и да му покаже, че не е неуязвим. Обяснява, че при падането е изпуснал пистолета.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия. Действително, освен доказателствено средство, обясненията са и средство на защита, но в случая той твърди един неблагоприятен за неговите интереси факт. Без неговите обяснения трудно биха се изяснили съществените противоречия в доказателствата, дължащи са преди всичко на безспорно установения факт, че местопроизшествието не само не е било запазено, но напротив, свидетелите са местили и разнасяли важни доказателства – пистолета и патроните, като по този начин са осуетили каквато и да е било възможност да се проследи тяхното движение от мястото на което са паднА., след като пистолетът е бил изпуснат от подсъдимия до мястото, на което са били намерени. Следва да се има предвид, че със свидетелските показания се проследява най-общо начинът, по който пистолетът и патроните са попаднА. в черния плик в коридора на НДК. От друга страна те водят до извода, че върху оръжието и патроните е въздействано. Без обясненията на подсъдимия не може по категоричен начин да се докаже връзката на патроните с деянието и извършителят. Ако поради нА.чието на идентификационен номер на оръжието, то може безспорно да се свърже с Е., който го е закупил предния ден, не така стои въпросът с патроните и пълнителя. Те не могат да се индивидуА.зират по външни белези, а видно от изготвената дактилоскопна и биологична експертиза по тях не са установени дактилоскопни и биологични следи, които биха могли да ги свържат с извършителя. В случая, обстоятелствата при които са намерени и иззети е единствената връзка, която ги свърза с деянието и извършителя, но съзнателното въздействие на свидетелите върху тези вещи и преместването им от местата на които са паднА. след деянието е прекъснало възможността за категоричното им свързване с него.

Чрез обясненията на Е., обсъдени с другите доказателства по делото -показанията на свидетелите за това, как и къде са намерили патроните и пистолета, тази връзка се възстановява и по категоричен начин се установява, че пистолетът в момента на деянието е бил с пълнител и три патрона в него.

Обясненията на Е. кореспондират с показанията на свидетелите. Той заявява, че пистолетът е имал пълнител и е бил зареден, като в него е имало три патрона. Именно три са патроните, които са намерени на мястото. Два от тях са намерени от свидетелите Л.М. и Х.Б. на подиума. Свидетелите описват патроните – единият с кафява капачка, а другият – със зЕ.. Това описание съответства на намерени 1 халосен патрон/със зЕ. капачка/ и 1 газов /с кафява капачка/. Един патрон със зЕ. капачка/халосен/ е бил намерен зареден в цевта на пистолета, според протокола за оглед на пространството в коридора до зала 3 на НДК. Още 1 патрон със зЕ. капачка /халосен/ е бил намерен в дома на подсъдимия. БА.стичната експертиза е установила и марката на всички намерени патрони – патроните със зЕ. капачка са с надпи Geco Knall 9 mm P.A., а този с кафява – с надпис VADIE 9 mm PA PV. Точно такъв тип патрони, като марка, кА.бър, според показанията на свидетелите И. и А., подсъдимият е закупил предния ден. Броят на патроните също съответства на закупените от Е.. Той обяснява, че в деня преди деянието е изстрелял 1 от закупените 5 патрони, т.е. останА. са му 4. Точно 4 са и намерените патрони – три на местопроизшествието и 1 – дома му. Това съответствие на обясненията на подсъдимия, с показанията на свидетелите и веществените доказателства, мотивират съда да приеме, че обясненията на подсъдимия за това, че оръжието е било заредено с три патрона и е било с пълнител са достоверни и да ги кредитира. Въз основа на тези доказателства, съдът приема, че намерените на мястото 2 патрона от свидетелите са били в оръжието към момента на деянието. Въз основа на обясненията на подсъдимия, съдът намира и че пистолетът е бил с пълнител. Фактът, че след деянието същият е заснет и е видно, че в дръжката му има дупка и няма пълнител, може да се обясни единствено по начина, по който е обяснено в обвинителния акт. С показанията на горепосочените свидетели се установява, че при падането на подсъдимия, след сблъсъка му със св. К., той е изпуснал пистолета, който е паднал и се е ударил в пода. При този удар капачето, което затваря и придържа пълнителя се е счупило и паднало и пистолетът видимо е изглеждал без пълнител.

ДА. пълнителят е паднал от дръжката също и е бил поставен впоследствие в него от неустановено по делото лице, не може да бъде отговорено. Видно е че част от свидетелите твърдят, че отделно от пистолета е имало и пълнител в торбичката. Други заявяват, че не са видели такъв. Доказателствата за този факт са твърде противоречиви, ето защо той не може да бъде установен с категоричност, още повече при нА.чните данни, че е имало разместване на веществените доказателства от свидетелите по делото.

Не може с категоричност да се отговори и на въпроса как точно патроните са паднА. на подиума. Възможно е при падането на пистолета и счупването на долната капачка, придържаща пълнителя патроните да са паднА. и да са се разпилели по подиума. Възможно е, ако с падането на пистолета е паднал и пълнителя, патроните да са се разпилели от него. В обвинителния акт прокурорът е дал следното становище за начина, по който вещите са попаднА. на подиума – прокурорът счита, че след първото засичане на пистолета, при първия опит за презареждане на пистолета от Е., патронът е бил изхвърлен от цевта и в нея е влязъл втори патрон, след което е направен втори опит за възпроизвеждане на изстрел, ново засичане и втори опит за презареждане, при който втори патрон е бил изхвърлен от цевта.

Е. отрича тези твърдения, заявява, че при първият опит да презареди това не се е получило, пистолетът просто не е можел да бъде презареден. Съдът кредитира заявеното от подсъдимия. На първо място той е дал подробни обяснения, като е признал и неблагоприятни за него факти, а именно, че пистолетът е бил с пълнител и патрони към момента на деянието, както и че е бил предварително зареден. Признава и че е искал да произведе изстрел към А.Д.. Обясненията му за действията му преди и по време на деянието кореспондират със всички събрани по делото доказателства – със свидетелските показания, с изгледаните видеофайлове от деянието и с намерените по делото веществени доказателства. Абсолютно нелогично е при тези самопризнания, той да отрича не особено съществен факт, какъвто е този, дА. след първото засичане на пистолета е успял да презареди или опитът е останал неуспешен.

На второ място по делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, която да изследва всички представени по делото видеозаписи и да отговори на въпроса, дА. на записите се вижда изхвърляне на патрон от цевта на пистолета – протокол за извършена експертиза № 14/ДОК-054 на НИКК-МВР. Кадрите от опита за презареждане са снети на хартиен носител. От заключението става ясно, че при първия опит за презареждане не се вижда изхвърляне на патрон от цевта. Този факт не може да се обясни със становището на прокурора, че такова събитие не се вижда, тъй като патрона се изхвърля от обратната страна на пистолета, която не е заснета на записите. Видно е че на част от кадрите, снети на хартиен носител, камерата се намира под ъгъл спрямо тялото на подсъдимия и ако е имало такова събитие, то не може да остане скрито на записите. Видно е от заключението на съдебно техническата експертиза – протокол 14/ДОК-054 на НИКК, че при първото движение, наподобяващо зареждане на пистолета, Е. покрива целият затворен блок с ръката си и не се наблюдава движение на ръката му и затворния блок назад и изхвърляне на патрон. Това заключение и прегледа на самите записи в съдебно заседание потвърждават обясненията на подсъдимия, че опитът да презареди пистолета е бил неуспешен.

Експертизата е констатирала и второ покриване на затворния блок от ръката на подсъдимия, при което не може да се отговори на въпроса, дА. има успешно презареждане и изхвърляне на патрон, но това действие не е относимо към момента на деянието, тъй като е извършено в момент, в който охраната се нахвърля върху подсъдимия и нападението над Д. е било прекратено.

С оглед на изложеното съдът приема за достоверни обясненията на Е., че след първия опит за изстрел не е успял да презареди пистолета, съответно единственият начин патроните да се озоват на подиума, където са били намерени от свидетелите е при падане на пистолета и счупване на долната капачка. При това счупване на капачката от пълнителя са паднА. пружината, намиращата се в пистолета втора капачка придържаща и избутваща патроните, както и самите патрони, които не е имало какво да държи. За пълнота, съдът констатира при огледа на пистолета в съдебно заседание, че втората капачка придържаща патроните в пълнителя се намира вътре в него. Вещото лице Й., изготвил първата бА.стична експертиза – протокол № 125-Е/2013 год. на СДВР, заяви, че когато при разглобяването на пистолета е намерил пълнителя, тази капачка е била в него. Този факт съдът обяснява с обстоятелството, че местопроизшествието не е било запазено и вещта най-вероятно е била намерена и поставена в пълнителя от неустановено лице.

Не могат да се обяснят и нА.чието на следи от ударник по всички патрони, които са приобщени като доказателство по делото. Видно от бА.стичната експертиза № 125-Е/2013 на в. лице Й. по трите патрона, намерени на местопрестъплението, е имало следи от ударник на пистолет. Същата се констатира и при огледа на намерения патрон в дома на подсъдимия. От друга страна и трите намерени патрона, според заключението са били цели - не изстреляни. Тези данни водят до извод, че с тези патрони са правени опити да се възпроизведе изстрел. Подсъдимият признава, че е правил такъв вечерта преди деянието, при което пистолетът засякъл, извадил го е от пистолета, презаредил и възпроизвел изстрел. Следа по един от патроните би могла да бъде нанесена при този неуспешен опит за изстрел. Следа по 1 от другите патрони би могла да бъде нанесена при опита да се възпроизведе изстрел срещу Д. на датата на деянието. Следите по другите два патрона не намериха обяснение с доказателствата по делото. Съдът приема, че не може това да е станало в момента на деянието, след презареждане на пистолета от подсъдимия, при който се е изхвърлил заседнА.я патрон в цевта и е бил въведен следващия, тъй като от обясненията на подсъдимия и заключението на техническата експертиза, коментирани по-горе, прие за установено, че опитът за презареждане е бил неуспешен. Няма убедителни доказателства, които да установят как са били причинени тези следи на патроните. Възможно е те да са били закупени от подсъдимия с тях. Доколкото местопроизшествието не е било запазено, не може да се изключи възможността за въздействие върху веществените доказателства след деянието. Ето защо съдът прие, че произходът на тези следи по патроните не се установи от доказателствата по делото.

Съдът приема изцяло изготвените и коментирани до момента съдебно бА.стична, дактилоскопна и ДНК експертиза, които се намират в том 1 от досъдебното производство. Те са изготвени от компетентни и непредубедени вещи лица и са обосновани.

Следващият въпрос на който следва да се отговори е дА. намерения газов пистолет, зареден с инкриминираните газови патрони и халосни патрони е годно средство, с което може да се причини смърт, както и дА. това е възможно с оглед спецификата на конкретните действия, извършени от Е..

Особено съществен за изясняване на обстоятелствата по делото е въпросът за разстоянието от което Е. се е опитал да възпроизведе изстрел към главата А.Д.. Важността на този въпрос е вследствие от заключението на комплексната съдебномедицинска и бА.стична експертиза, дала заключение по въпроса, може ли с газово оръжие и патрони да се причини смърт или не и при какви обстоятелства това е възможно. На тази експертиза се базира повдигнатото обвинение срещу Е. за извършен опит за убийство.

Комплексната съдебно медицинска-бА.стична експертиза, изготвена от вещите лица М., Н., Н., А. и Й., приложена на л. 3 – 20 от том 4 на ДП, в бА.стичната си част приема, че пистолетът сам по себе си е годен да произвежда изстрел, като към момента на изследването е нА.це неизправност на пълнителя – счупена капачка и липсваща пружина. Констатирала е, че във вида в който е изследван пистолетът, презареждането му не може да се осъществи от пълнителя, който е неизправен. Доколкото по делото се установи, че неизправността на пълнителя се дължи на падането на пистолета, при което е била счупена капачката, която го придържа в дръжката и е паднала пружината, както и предвид обясненията на Е., че към момента на деянието пълнителят е бил здрав и в него е имало патрони, съдът намира, за установено, че констатираната неизправност не е била нА.це към момента на деянието, т.е. то е извършено с един изправен и годен да произведе изстрел газов пистолет, зареден с газови и халосни патрони.

В медицинската си част експертизата е изготвена въз основа на данни от медицинската литература. Въз основа на данни от медицинската литература за наранявания получени с газово оръжие и патрони, вещите лица дават заключение, че с инкриминирания пистолет и патрони, приобщени като веществени доказателства по делото може да се причини смърт. Обясняват, че в медицинската документация, която са ползвА. не е посочен точно моделът на пистолета и видът на газовите патрони, с които са констатирани смъртни случаи, причинени от газово оръжие, което намират и че не е от значение. Твърдят, че това, което е от значение, са дистанцията на оръжието от тялото на жертвата и локА.зацията на изстрела.

Установили са, че най-тежките описани в медицинската литература увреждания, при изстрел с газово оръжие и патрони, се получават при изстрел от разстояние от упор до 1 см. Ако нараняванията са в областта на главата, освен дистанцията е от значение и направлението на изстрела. Ако изстрелът е кос може да се получи счупване на черепа. При перпендикулярен изстрел могат да се получат по-тежки увреждания. Ако перпендикулярният изстрел е съпроводен и със счупване на черепа, костици биха се забили в мозъка, както и елементи от газовия патрон. Дават заключение, че при изстрелът произведен в главата от разстояние от 0,5 м до 1,5 м, в общият случай черепът не се чупи, а се нараняват меките тъкани.

Според вещите лица изстрел в устата би предизвикал също тежки последици (по делото нямаме такава хипотеза). При изстрел в шията, според вещите лица, ако се засегнат и разкъсат големи кръвоносни съдове, това би могло да доведе до смърт.

Експертизата е разгледала и друга хипотеза на причиняване на смърт, при изстрел с огнестрелно оръжие в областта на гръдния кош. В тези случаи смъртните случаи се получават при проникване на налягане до сърцето, от което следва увреждането му и спирането на неговите функции.

Вещите лица заявяват, че в практиката им са им известни два такива случаи, които не успяха да конкретизират. Тази констатация пак не се отнася до настоящия случай, а служи по-скоро като един вид статистика за това кога изстрелът от такова газово оръжие може да доведе до смъртен изход. Както се вижда хипотезите не са много и не при всички от тях е гарантиран смъртният изход. Те са по-скоро изключителни медицински случаи, които както се вижда са и рядкост в България.

Твърденията на вещите лица не са категорични. Те изказват предположение, с висока доза вероятност, че в определени случаи, при изстрел с газово оръжие срещу тялото на човек може да се причини смърт.

Вещите лица са категорични, че при изстрел от дистанция над 1 см, практически не се очаква смъртоносно увреждане. Такъв резултат, според тях може да се получи при дистанция на оръжието до 1 см или при изстрел упор в съответната зона, която е анатомично слаба или е функционално свързана със слабост.

При въпрос на съда, дА. такъв тип оръжие може да причини смъртен изход с изстрел на разстояние над 10 см, експертите отговарят, че по литературни данни това не е възможно и също с процесния пистолет това не е възможно.

Вещите лица обясняват начина на причиняване на уврежданията при газовото оръжие и патрони. Тъй като този тип оръжие и патрони не са предназначени да убиват, а да създадат уплаха /при халосните патрони, които просто произвеждат силен изстрел/ или да причинят временно неудобство на лице или животно срещу които са използвани/при газовите патрони/, те не са снарядени с куршум, който да се изстреля и да проникне в тялото на жертвата. Ето защо при изстрел с такова оръжие по принцип не могат да се получат огнестрелни рани, които са следствие от проникване на куршум в тялото. Уврежданията с този тип оръжие може да се предизвикат при изстрел от много близко разстояние – от упор до 1 см., до анатомично слаба част на тялото. Увреждането се причинява не от проникване на проектил, а от голямото налягане, с което се изхвърлят газове от дулото на пистолета. При изстрел с 9 милиметрово газово оръжие– според заключението, налягането може да достигне до 0,1J/мм2. При изстрел от упор и от разстояние до 1 см. с газово оръжие и патрони, според вещите лица, кристА.те – неуспели да се превърнат в газ оказват механично въздействие на тъканите, заедно с барутните газове,барутните частици, парафин и парчета от пластмасовата капсула. Поразяващите фактори в този случа са механичното действие на ударната вълна, изгарянето от изстрела и токсичния ефект от заряда и барута. В заключение вещите лица дават мнение, че по принцип с газово оръжие и патрони може да се причини смърт, в зависимост от дистанцията на изстрела и локА.зацията на увреждането. Те поясняват, при разпита си пред съда, че конкретното оръжие е 9 мм газов пистолет и за него е напълно вА.дно заключението на експертизата, доколкото това е най-големия кА.бър газово оръжие и предвид на факта, че колкото по-голям е кА.бърът, толкова по-голяма е силата на изстрелване на газовете, съответно налягането на газовете.

Съдът приема заключението на вещите лица за обосновано и компетентно. То е обосновано на данни от световната съдебномедицинска наука, което е допустим начин за изготвяне на експертно становище. Вещите лица, участвА. в изготвяне на заключението на съдебномедицинската част са съдебни лекари, притежават необходимата професионална компетентност. Няма данни за заинтересованост на същите от изхода на делото.

На следващо място заключението на експертизата кореспондира с резултатите на проведения следствен експеримент. Вещите лица са отказА. да базират заключението си, дА. с конкретното оръжие и патрони е могло да бъде причинена смъртта на А.Д., на данните от следствения експеримент, извършен на 19.03.2013 год. Следственият експеримент е целял да докаже какво е въздействието на изстрел с газово оръжие върху материА., имитиращи човешка тъкан. Видно от протокола за следствения експеримент били са изготвени 5 манекена, срещу които е било стреляно от различно разстояние с газово оръжие и патрони.

От протокола за следствен експеримент на л. 103-134 от том 4 от досъдебното производство ясно се извежда зависимостта на разстоянието на изстрела с последиците, като е видно, че при изстрел от разстояние около 12 см., по повърхността на манекените се наблюдава съвсем леко почерняване на повърхността, при скъсяване на дистанцията, освен по-интензивното обгаряне на повърхността се наблюдава и вдлъбване и разчупване на материала. Тези резултати от следствения експеримент, въпреки, че не могат да служат като доказателство, за това какво би причинил изстрел, произведен при същите условия върху човешко тяло, доколкото не е нА.це идентичност между човешкото тяло и експерименталните образци, установява ясно сочената от вещите лица зависимост между разстоянието на пистолета при изстрел и последиците върху обекта срещу когото е насочен. Видно е че при изстрели от близко разстояние и най-вече от упор се наблюдават следи от вдлъбвания и разчупвания на материала, които добре се обясняват със сочената в заключението голяма кинетична енергия, с която биват изхвърляни газовете от дулото на пистолета и въздействието на тази енергия върху тялото.

Ето защото съдът намира, че освен, че заключението експертизата е компетентно и добре обосновано, по отношение на зависимостта на дистанцията и уврежданията при изстрел с газово оръжие, тя намира опора и в проведения следствен експеримент.

По делото е приложена съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещо лице Д.Н. на л. 145 от том 2 на ДП, със задача да отговори на въпроса, дА. произвеждане на изстрел срещу човек от с инкриминирания пистолет и патрони, може да доведе до смърт. Тя дава заключение, че произвеждане на изстрел с такъв тип оръжие и боеприпаси, като намерените на местопрестъплението, независимо от дистанцията, не може да причини увреждания, които да причинят смърт. Разпитан в съдебно заседание експертът доуточнява, че това заключение е вА.дно за разстояние между насочения пистолет и жертвата в диапазона от 15 до 50 см., тъй като така е била поставена задачата. Съдът приема това заключение. То е изготвено от компетентно и непредубедено вещо лице и е обосновано. То съответства и на заключението на комплексната съдебномедицинска и бА.стична експертиза, чието заключение бе обсъдено вече, че смърт и тежки увреждания с газово оръжие и патрони може да се причинят от разстояние до 1 см.

На последно място заключението на експертизата намира опора и в съдебната практика на българския съд. Не е основателно възражението на защитата срещу заключението, че в съдебната практика няма случаи на причинени с газово оръжие тежки увреждания, които биха могли да доведат до смърт на пострадА.я. С Решение 284/2013 год. на ВКС, по НД 931/2013 год. е потвърдена присъда на Пловдивския апелативен съд от 05.03.2013 год. по ВНОХД 562/2012 ГОД., с което лице е осъдено за причиняване на тежка телесна повреда, чрез изстрел с 9 мм, газов пистолет и халосен патрон в слепоочието на пострадА.я. От съдебното решение става ясно, че е имало реална опасност за живота му, преодоляна чрез оказването на мед.помощ. Става ясно, че изстрелът е счупил черепа на пострадА.я и фрагменти от костта и частици от газовото оръжие са проникнА. в мозъка, причинявайки черепно мозъчна травма. Касае се за деянието извършено с изстрел от упор в главата на жертвата, с газов пистолет EKOL SPECIAL, кА.бър 9 мм и халосен патрон. Делото е водено за опит за убийство и е приключило с осъдителна присъда за причиняване на тежка телесна повреда.

Това решение не може да обоснове извод, че подс. Е. се е опитал да убие Д., тъй като всеки случай е специфичен и индивидуален, но то установява, че и в българската съдебна практика има случаи, когато с газово оръжие, непреработено в бойно и с халосни патрони е причинено тежко телесно увреждане, което е могло да доведе до смърт на жертвата. То подкрепя тезата на вещите лица, че по принцип с такъв тип оръжие и патрони може да бъде причинена смърт, като това, дА. конкретното деяние е могло да доведе до такава, настоящият състав реши при съпоставяне на това заключение с другите доказателства по делото, установяващи детайлите на деянието.

В случая съдът съпостави заключението на комплексната съдебномедицинска и бА.стична експертиза с техническите експертизи, установяващи разстоянието от което подсъдимият се е опитал да възпроизведе изстрел срещу Д. и свидетелските показания, и въз основа на това прие, че с деянието си обективно Е. не е можел да причини смъртта на А.Д.. Основанията за това следните:

По отношение на разстоянието между оръжието и пострадА.я по делото са нА.це различни доказателства – свидетелски показания, видеозаписи, заключения на технически експертизи, измерили разстоянието на различните кадри от деянието.

Съдът намери, че не следва са кредитира заявеното от свидетелите Х., И. и Д.М. и Т.А. за това, че пистолетът на подсъдимият е бил опрян в слепоочието на Д.. Другите свидетели не дават сведения за разстоянието на пистолета до тялото на пострадА.я.

Фактът, че пистолетът на подсъдимия не е бил опрян в слепоочието на Д. при първото му насочване на пистолета и опит за възпроизвеждане на изстрел се установява от заключенията на техническите експертизи върху записите от събитието, приобщени към материА.те по делото, които съдът намира, че следва да бъдат кредитирани за установяване на дистанцията между оръжието и главата на Д..

Съдът намира, че за това обстоятелство следва да се кредитира заключението на експертизите, а не свидетелските показания, по следните съображения.

На първо място човешките възможности да определяне на око на разстоянието между отделни предмети са индивидуални и не особено точни. Те зависят от разстоянието на което се намират обектите от наблюдаващия, от ъгъла на наблюдение, от времето, в което се наблюдава ставащото.

В случая се касае за събитие, което се развило изключително бързо във времето, в рамките на няколко секунди, свидетелите са били според собствените им думи на разстояние. В същото време са нА.це записи от камери, които са заснели събитието от различен ъгъл и на които има техническа възможност за забавяне и стопиране на кадрите, която позволява много по-точно определяне на разстоянието между обектите. Съдът взе предвид и преглеждането на съдържанието на дисковете в съдебно заседание, в присъствие на страните, при което явно се вижда, че пистолетът при първото насочване към главата на Д. е на разстояние от слепоочието му, а не е опрян.

Ето защо не кредитира заявеното от горепосочените свидетели за местоположението на оръжието до слепоочието на Д., а кредитира заключенията на Допълнителната техническа експертиза, изготвена протокол № 13/ДОК-188/2013 год. на СДВР, както и изготвената в съдебното производство - протокол 14/ДОК-055 на НИКК-МВР (л.143-163 от т. 2 от съдебното дело), от които непротиворечиво се установява, че при първото щракване от пистолета разстоянието между дулото на пистолета и главата на Д. е около 20-21 см., плюс-минус 2 см., а при второто – около 19 см., плюс-минус 2 см.

По отношение на опитът за възпроизвеждане на изстрел от Е., след първото насочване на пистолета се съдържат убедителни и непротиворечиви данни в доказателствените средства. Подсъдимият признава, че се е насочил към Д. със предварително зареден в тоалетната на НДК пистолет, насочил го е към него и е натиснал спусъка, при което пистолетът е засякъл. Свидетелите непротиворечиво потвърждават, че след като са видели Е. да насочва пистолета към главата на Д. са чули щракване. Този факт ясно се възприема и при огледа на веществените доказателства – дискове, съдържащи запис на деянието от различни медии и е констатиран и описан в техническите експертизи по делото.

По отношение на това, дА. подсъдимият е целял изстрелът да бъде произведен непосредствено до уязвима част от главата на Д. – от упор или до 1 см./от каквото разстояние според експертите единствено е възможно причиняване на смърт/, съдът намира, че действията на подсъдимия не съдържат достатъчно данни за нА.чие на именно такова намерение. Видно е, че при първоначалния опит за изстрел действията се развиват изключително бързо и Д. не е имал време да реагира, съответно да се предпази. Разстоянието при този пръв опит за изстрел от дулото на пистолета до главата на Д., според заключението на назначените както в досъдебното, така и в съдебното производство технически експертизи /Допълнителната техническа експертиза, изготвена от ВЛ Д. и Й. на л. 85 – 100 от том 4 на ДП, протокол 14/ДОК-054 на НИКК-МВР и протокол 14/ДОК-055 на НИКК-МВР (л.143-163 от т. 2 та съдебното дело)/е 20 см., плюс минус 2 см.- много по-голямо от това при което може да с причини смърт. Не са установени обективни пречки, които да възпрепятстват Е. при този пръв опит за изстрел срещу главата на Д. да опре пистолета в слепоочието му, поради което може да се направи извод, че той не е целял да произведе изстрел от упор или до 1 см. разстояние.

При последващите действия на подсъдимия е видно, че след неуспешния опит да презареди пистолета, той продължава да сочи пистолета към тялото на Д.. От действията му може да се направи извод, че е целял да произведе изстрел с газовото оръжие и патрони към А.Д. и то от близко разстояние, но не са нА.це доказателства за това, че е целял да направи това от упор или разстояние до 1 см., в който случай единствено, според експертите, е възможно причиняване на смърт.

Експертно заключение – протокол № 14/ДОК-055/2014 год. на НИКК - МВР е установила на кадрите от записа предаден от B NEWS момент, в който пистолетът отстои на по-близко разстояние до главата на Д. /според заключението това разстояние е по-малко от размера на пистолета и е оценено приблизително на около 11,8 см./. Това обстоятелство се установява в момент, в който Д. извършва отбранителни действия и се опитва да избута нападателя.

Въпросът за разстоянието, от което подсъдимият е опитал да възпроизведе изстрел срещу А.Д., е пряко свързан с това, дА. е доказан умисълът на подсъдимия към извършване на опит за убийство. За да се приеме за доказан пряк умисъл към умъртвяване на А.Д., следва да са нА.це доказателства, че подсъдимият е съзнавал, че деянието му със сигурност може да доведе до смъртта на пострадА.я и да е целял това. Умисълът, доколкото се касае за вътрешна, субективна дейност, се установява от самото деяние, в което се е изразила волята на лицето и от други факти – споделяне със други лица на данни за намеренията на извършителя.

От извършеното деяние от подсъдимия не може да се изведат категорични данни, че е съзнавал, че може да причини смъртта на Д. и е целял това. Газовото оръжие не е създадено, за да причинява смърт. При употребата му е възможно причиняване на такава, но при строго определени обстоятелства, свързани с дистанцията, локА.зацията и направлението на изстрела. От действията на Е. не може да се направи извод, че е целял да произведе изстрела срещу Д. при обстоятелства, при които е възможно причиняването на смърт. За намеренията му най-добре се съди от положението на пистолета спрямо Д. при първия изстрел. То е около 20 см., разстояние от което с газов пистолет не може да се причини смърт. При този опит за изстрел, поради бързината на действията на подсъдимия, Д. не е успял да реагира, поради което действията на подсъдимия най-точно изразяват намеренията му и те не возят до извод, че е целял изстрел от упор или по-малко от 1 см. разстояние.

При последващите действия на подсъдимия, видно от кадрите на изготвените видеозаписи от деянието, снети на хартиен носител с експертизите по делото, са нА.це отбранителни действия на Д.. Той се опитва да избута нападателя, докато Е. се опитва да остане в близост и продължава да сочи пистолета към главата на пострадА.я. Телата на двамата са в движение и не може да се направи категоричен извод, доколко близостта на пистолета до главата на пострадА.я се дължи на действията на Е. и доколко на отбранителните действия на Д.. От тези кадри също не може да се направи извод за цел за произвеждане на изстрел от упор или от разстояние до 1 см.

В показанията на св. А.А. и Ц.И. също не се съдържат данни, за съзнание на подсъдимия, че може да причини смърт с газовото оръжие и патрони. Става ясно, че те не са наясно с възможността за причиняване на смърт с газово оръжие и съответно не са предупреждавА. подсъдимия за нА.чие на такава. В книжката с инструкции за употреба на пистолета също няма предупреждение за такава възможност.

Важни по делото са показанията на св. Н.К.. От тях става ясно, че е отишъл до НДК като разбрал станалото. Към момента, той е бил градски прокурор на С.. От показанията му става ясно, че е питал Е., какво е направил, при което той е казал „ исках да го гръмна”. Съдът намира, че този израз не съдържа категорични доказателства за намерение за убийство. „Исках да го гръмна” е възможно да изрязва такова намерение, но е възможно и да изразява желание за възпроизвеждане на изстрел срещу лицето с газовото оръжие, без съзнание, че с такъв тип оръжие е възможно причиняване на смърт и целене на такава.

Доказателства за опит за убийство не се съдържат и в показанията на свидетелите С., Й. и Р.. Тези свидетели са психолози на МВР, които са разговаряли с подсъдимия непосредствено след деянието. От показанията им става ясно, че той е споделил с тях намерение да унижи и сплаши А.Д., чрез произвеждането на изстрел в близост до него и срещу него, но не и да го умъртви.

Данни за умисъл за умъртвяване на Д. не се съдържат и в приложените по делото ВДС, които са изготвени въз основа на приложените СРС срещу подсъдимия, като са били записани разговорите му с психолозите на МВР и със задържани в неговата килия.

Подсъдимият отрича да е съзнавал, че с действията си може да причини смъртта на Д.. В обясненията на подсъдимия и показанията на брат му - М. Е. се съдържат данни за мотивите за извършване на деянието. Тези доказателства са непротиворечиви за това, че подсъдимият има отрицателно отношение към ДПС и водената от партията ДПС политика. Става ясно, че той няма лични отношения с Д., но не одобрява действията на партията, които свърза до голяма степен с лидера й. От показанията на М. Е. може да се направи извод, че О.Е. се интересува от политическия живот в страната и от политиката на ПП „ДПС“. М. Е. казва, че брат му е споделял, че не харесва А.Д., като политик и председател на ДПС, а също така, че е споделил, че се е доверил на тази партия, но е останал страшно разочарован от нея. Същите изявления прави и подсъдимия.

Всички описани доказателства /обясненията на подсъдимия, показанията на св. М. Е., С., Й. и Р., ВДС/ и характеристиките на извършване на самото деяние, съдържат в себе си категорични данни, че подсъдимият е целял да сплаши и унижи А.Д., както да предизвика широка обществена реакция срещу него, но не и да го убие.

По делото са нА.це и други доказателства, които не са от съществено значение за делото:

Свидетелите Х.Е. /баща на подс/, Р. А./живее на сем.начала с майка му и А. Т. /майка на подс./са роднини на Е.. От показанията им от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК, се установява, че не знаят нищо от значение за изясняване на важни факти по делото. Според тях Е. не е споделял за политически пристрастия или за отношението си към Д., съответно те не знаят нищо за планирането и осъществяването на деянието от подсъдимия.

Свидетелят Я.Я. е дал показания пред съда. От тях става ясно, че е приятел на подс. Е. и че се е запознал с него чрез неговия братовчед – свид. М.. Твърди, че с подс. са се видели седмица преди инцидента и не са разговаряли за политика или за отношението на Е. към А.Д..

От свидетелските показания на братовчеда на О.Е. – М.М., се извлича фактът, че двамата са присъствА. на VI-тата Младежка конференция на ДПС на 17.11.2012 г. като гости. Чрез неговите показания и обясненията на подсъдимия се установява факта, че на тази конференция подсъдимият се е сдобил с баджа, с който на 19.01.2013 г. е влязъл в зала № 3 на НДК.

Несъществени за делото са показанията на свидетелите Е. Д., Т. П. и А.М. – приятелки на подс. Е.. Тези свидетели също не са очевидци на деянието и не дават никаква информация за мотивите за извършването му.

В показанията на Е. Д. и Т. П. се съдържат факти единствено за действия на подсъдимия вечерта преди деянието. Техните показания потвърждават достоверността на заявеното от подсъдимия, че вечерта преди деянието е посетил св. П. и й е оставил телефона си със двете си карти, с молба да ги зареди, т.е. те установяват достоверността на обясненията на Е. в тази им част. Свидетелките дават сведения и за това че П. е изхвърлила двете карти, когато е разбрала за деянието и е била потърсена от полицията, както и че е показала на полицията шахтата, в която ги е изхвърлила. По делото е нА.це и протокол за сл. Експеримент и протокол за оглед, с който картите са иззети, който потвърждава този факт. Доколкото по делото не са установени разговори на подсъдимия с лица, които имат отношение към нападението върху Д., този факт е без значение за изхода му, поради което съдът не намира за необходимо по-задълбочено осъждане на тези доказателства.

Несъществени за делото са и показанията от досъдебното производство на свидетелите К.Р., Д. И., М.С., И. И. и Л. П., прочетени по реда на чл. 373 от НПК. Нито един от тях не е очевидец на деянието и не е възприел съществени за изясняване на фактите обстоятелства. К.Р. е представител на охранителната фирма „К.С.”, която е била наета да охранява събитието. С показанията си потвърждава, че охраната не е била сериозна. Установява, че е имало само един рентген, преминаването през който не е било задължително.

Д. И., И. И. и С. са служители на Общинска полиция, които са помогнА. за извеждането на Е. от зала 3, след задържането му.

Л. П. и полицай от 04 РУП-СДВР, който пристигнал на мястото след деянието и е охранявал Е. до ВМА.

Не са особено съществени и показанията на св. М. М. и Л. Д.. Те имат значение дотолкова, доколкото потвърждават обясненията на подсъдимия за начина по който е прекарал сутринта преди деянието. От неговите обяснения и показанията на тези свидетелки става ясно, че около 11,00 часа е пристигнал в заведението в НДК, където двете са били на работа, пил е вино, често е питал за часа и към 12,00 часа е платил сметката и е тръгнал. От тези показания се черпят сведения, че подсъдимият действително достоверно пресъздава в обясненията си случилото се за тези факти.

Прочетените по реда на чл. 373 от НПК, показания на св. Г.Я. установяват единствено факта, че след задържането на Е. и при извеждането му от зала 3 на НДК от него е паднал бадж, който впоследствие Я. е взел и предал на органите на полицията, пристигнА. на мястото по сигнала за извършване на разследване. Този факт се установява и приложения по делото протокол за доброволно предаване от 19.01.2013 год., в който е описана вещта и от самото веществено доказателство, предявено на страните в съдебно заседание.

С техническа експертиза, изготвена от вещите лица В.Й. и В.К. на л. 93-117 от том 1 на ДП са свалени на хартиен носител кадри от инкриминираното деяние, извършено от подсъдимия, направени от записи, които са били предадени с протокол за доброволно предаване от л. 118 от том 1 на ДП. Записите са направени от „И.М.С.” ЕООД. От заключението става ясно, че лицата на тях са А.Д. и О.Е.. Този факт е безспорно установен по делото и с показанията на очевидците и от обстоятелството, че Е. е задържан непосредствено след деянието.

Съдебно-химическа експертиза, изготвена от вещи лица Г. К., Д.Я. и В.А. на л. 120-121 от том 2 на ДП дава заключение, че нА.чие на алкохол и наркотични вещества в кръвта на подсъдимия не са открити, факт, който няма отношение към предмета на делото.

От комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, приложена в том 4, л. 37 – 47 от ДП се черпят характеристични данни за психическото състояние на подсъдимия. Същата установява, че той е вмеяем, интелектуалните възможности на Е. са на добро ниво, при него няма никаква патология, която да има отношение към умствената непълноценност или разстройство на съзнанието. Вещото лице П. твърди, че подс. има сериозен дефицит в тестирнето на реалността, когато конструира планове и организира поведението си. За това често пъти в решенията и поведението си той не съобразява негативните последици и не коригира поведението си.

Тази експертиза установява, че подсъдимият не страда от разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта и е наказателно отговорно лице.

БА.стична експертиза, изготвена от в.л. А. на л. 78 – 84 от том 4 на ДП–потвърждава, че двете намерени при огледа на конферентната зала пластмасови парчета, са части от счупената капачка на пистолета. Установено е, че липсва фиксаторът на пружината.

С бА.стична експертиза – протокол 14/БАЛ-42 на НИКК - МВР, изготвена в съдебното производство от в. лице А. /л. 215 - 221/ се установява, че бойната пружина на инкриминирания пистолета по-слаба, поради което чукчето не нанася всеки път достатъчно силен удар, необходим за възпламеняване на заредения патрон. С нея се изясняват възможните причини за засичане на пистолета. И тя потвърждава, че пистолетът е изправен и годен да произведе изстрел. С нея се установява и как при засичане на пистолета е възможно да се произведе последващ изстрел – чрез ръчно извеждане на ударното чукче назад и натискане на спусъка или чрез издърпване назад на затворния блок, при което патронът от цевта се изхвърля, след което блокът се пуска и при връщането си зарежда следващия патрон в цевта. Заключенията на тази експертиза кореспондира и допълва това на предходните бА.стична експертиза на СДВР и допълнителна съдебномедицинска и бА.стична.

Не са от значение по делото съдебномедицинската експертиза на л. 147 – 152 от том 2 на ДП, изготвена от ВЛ А.М. и съдебнопочерковата експертиза, изготвена от вещите лица Н., М. и Г., приложена в том. 4, л. 65-72 от ДП

От първата се установява, че на Е. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тази експертиза е относима към друго наказателно производство във връзка с причинените телесни увреждания на подсъдимия. Със съдебно-почерковата експертиза, изготвена от вещите лица Н., М. и Г., приложена в том. 4, л. 65-72 от ДП е изследвано писмото на подс. О.Е. до майка му, което е иззето като доказателства по делото. Потвърждава се, че почеркът е на подс. и той действително го е написал. Писмото не съдържа някакви конкретни данни, които да са от значение по делото. То единствено потвърждава, че деянието е било предварително планирано, факт за който са нА.це и други убедителни доказателства.

Назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза на св. Д. е без значение за изясняване на фактите по делото. Целта на тази експертиза е да се установи, дА. същият е в състояние да свидетелства по делото. Със заключението се установява, че въпреки обстоятелството, че след деянието той е развил състояние на депресия, той има психическа годност да свидетелства. В същото време се установява, че свидетелят явно не желае да свидетелства, като това се обуславя донякъде от състоянието на депресия, което се е отключило след деянието и е свързано с него. Доколкото свидетелят представя болнични, които удостоверяват уважителни причини за неявяването му пред съда на датите на съдебните заседания, като е взето предвид, че са нА.це множество очевидци на деянието и видеозаписи от същото, поради което той не се явява свидетел без който същото да не може да бъде изяснено е уважено искането му да не бъде разпитван по делото.

Не са от значение и изготвените ВДС от специалните разузнавателни средства ползвани срещу подсъдимия. Със специални разузнавателни средства - са подслушани и записани разговорите на подсъдимия с психолозите на МВР. ВДС-те от тях не съдържат никакви данни, които да хвърлят яснота за някой от съставомерните признаци на деянието. От тях става ясно, че подсъдимият твърди, че е извършил деянието по собствено решение. Приложени са специални разузнавателни средства, разрешени от съда и по отношение на разговори на подсъдимия с други задържани в килията, в която е търпял мярка за неотклонение задържане под стража. В разговорите, чието съдържание е описано в изготвените ВДС не се съдържат никакви съществени факти, които да хвърлят яснота за мотивите на подсъдимия да извърши деянието.

От приложеното в досъдебното производство удостоверение за актуално състояние на политическа партия ДПС се установяват фактите за регистрацията и целите на партията, и положението на А.Д. в нея.

В заключение съдът намира, че анА.зът на доказателствата безспорно установява, че на 19.01.2013 год. в гр. С., зала 3 на НДК, по време на VІІІ-та Национална конференция на ДПС, подсъдимият е прекъснал събитието, като се е качил на трибуната, насочил газов пистолет, зареден с газови и халосни патрони срещу председателя на партията - А.Д., в момент, в който е четял доклада си и се е опитал да възпроизведе изстрели. Това е станало на публично място, пред множество лица, включително и представители на медиите и официални гости на конференцията, довело е до прекъсване на конференцията и е предизвикало силна уплаха у присъстващите, които са възприели деянието като реална заплаха срещу живота на А.Д.. Доказателствата установяват и че деянието е предизвикало силна уплаха у Д. и усещане за реалност на заплахата срещу живота му, което се установява от спонтанните му действия, насочени да отблъсне пистолета от тялото си и от факта, че деянието е довело до необходимост да му бъде оказана лекарска помощ.