Мотиви към присъда по нохд 3235/2013 год по описа на сгс, но, 29-ти състав

Ето защо съдът, като взе предвид, че деянието на Е. е осъществило обективните и субективни признаци на престъплението по чл. **5, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК, призна за виновен подсъдимия по второто повдигнато му обвинение, а именно в това, че на 19.01.2013 г. в гр. С., „Н.Д.К.“, ет. 7-ми, в зала № 3, при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – при провеждане на VII-та Национална конференция на ПП „ДПС“ се качил на представителната трибуна и прекъснал представянето на доклада на Председателя на ПП“ДПС“ от А.Д., демонстративно насочвайки на три пъти газов пистолет „ EKOL“ модел „VOLGA“, кА.бър 9 мм, с фабр. № EVL 12120901 към главата на А.Д., като деянието се отличава с изключителна дързост – извършено по време на провеждане на регламентирано, обществено мероприятие, в присъствие на официални лица, делегати, гости на Националната конференция на ПП“ДПС“ и отразявано от средствата за масово осведомяване.

Съдът прие, че подсъдимият Е. към момента на деянието е осъждан. Срещу него са постановени следните съдебни актове:

• 
  По НОХД № 558/2004 год. на РС-Б., с определение, влязло в сила на 16.03.2004 год., е осъден като непълнолетен за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2, вр. Чл. 198, ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 2, вр. Ал. 1, вр. Чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 10.10.2003 год. и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, му е било наложено наказание обществено порицание.
  
• 
  По НОХД 2131/2005 год. на РС-Б., с влязла в сила на 07.06.2006 год. присъда, е осъден като непълнолетен за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. Чл. 130, ал. 2 вр. Чл. 20, ал. 2, вр. Ал. 1, вр. Чл. 63, ал. 1 от НК, извършено на 04.08.2004 год., на 3 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е било отложено за срок от 1 година.
  
• 
  По НОХД 1070/2012 год. на РС Б., с влязла в сила на 21.12.2012 год., е бил осъден за престъпление по чл. **5, ал. 1 от НК, извършено на **.07.2011 год. и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. В от НК, му е било наложено наказание – глоба, в размер на 500 лв.
  

Към момента на настоящото деяние Е. се счита за осъждан по следните съображения: Срещу него са постановени три съдебни акта, с които е осъден за различни престъпления. За да е нА.це зА.чаване на тези осъждания следва да е нА.це реабилитация по право или по съдебен ред, на някои от основанията посочени в чл. 86, 87 или 88А от НК. Съдебна реабилитация на Е., видно от справката му за съдимост не е правена.

Не е настъпила реабилитация по чл. 86 от НК по следните съображения:

Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 5 от НК, реабилитацията настъпва по право, когато е осъден на обществено порицание, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието осъденият не е извършил друго престъпление от общ характер, а когато е осъден като непълнолетен, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършил друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода. Според ал. 2 на същия, реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

По отношение на Е. не може да настъпи реабилитация за първите две престъпления по чл. 86 от НК, тъй като не са нА.це предпоставките на закона за това, доколкото по-малко от 5 месеца, след като е осъден, като непълнолетен на обществено порицание по НОХД № 558/2004 год. на РС-Б. е извършил друго престъпление от общ характер, за което е бил осъден на лишаване от свобода. Т.е. не е спазено изискването на закона, в посочения в чл. 86 от НК срок, лицето да не е извършило друго престъпление от общ характер, за което да не му е наложено наказание лишаване от свобода. Не може да настъпи реабилитация по реда на чл. 86 от НК и по отношение на наказанието по втората присъда срещу Е., тъй като повторна реабилитация по реда на чл. 86, ал. 2 от НК е допустима за непълнолетно лице, ако е извършил деянието, след настъпила реабилитация по чл. 86 от НК, за престъпление, извършено като непълнолетен. В случая не е нА.це тази хипотеза, доколкото Е. е извършил деянието но второто дело - НОХД 2131/2005 год. на РС-Б., преди да настъпи реабилитация по отношение на наложеното му наказание по първата присъда.

Когато едно лице не може да бъде реабилитирано по реда на чл. 86 от НК, спрямо него също е възможно настъпване на реабилитация по реда на чл. 88А от НК.

В конкретния случай, не е настъпила реабилитация по чл. 88А от НК, по следните съображения:

Съгласно чл. 88А, ал. 1 от НК, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 от НК и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се зА.чават независимо от предвиденото в друг закон или указ. Ал. 3 на същия предвижда, че при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване, срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок, а ал. 4, че когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се зА.чават след изтичане на предвидените в предходните А.неи срокове за всички осъждания.

Срокът за реабилитация предвиден в чл. 88а, ал. 1, вр. Чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, касаещ наказанието обществено порицание е 2 годишен, считано от датата на изпълнението му, а за наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 1 година, наложено на Е. по втората присъда, съгласно разпоредбите на чл. 88а, ал. 3, вр. Ал. 1 вр. Чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, е 5 години и започва да тече от датата на която е изтекъл изпитателния срок на присъдата. Срокът за настъпване на реабилитация по реда на чл. 88а от НК, по отношение на наказанието, наложено на Е. по втората присъда – по НОХД 2131/2005 год. на РС-Б., е изтекъл на 07.06.2012 год. До 07.06.2007 год. е изтекъл изпитателния срок на наказанието, наложено с тази присъда и от тази дата е започнал да тече 5 годишния срок за реабилитация, в който лицето не трябва да извърши ново умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода. В случая второто изискване на закона, за да настъпи реабилитация по право по реда на чл. 88а от НК, не е спазено, тъй като на **.07.2011 год. Е. е извършил друго умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода по чл. **5, ал. 1 от НК, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 1070/2012 год. на РС-Б.. Обстоятелството, че по това дело му е наложено наказание „глоба”, а не лишаване от свобода е без значение, доколкото чл. 88А, ал. 1 от НК, изисква като условие за настъпване на реабилитация не лицето да не е наказвано с лишаване от свобода, а да не е извършило престъпление, за което законът предвижда такова наказание. Не е настъпила е реабилитация по отношение на последното наложено на Е. наказание, тъй като присъдата е влязла в сила през декември 2012 год., 1 месец преди извършване на деянието, за което се води настоящото дело. Ето защо, съдът прие, че О.Е. се счита за осъждан към момента и при определяне на отговорността му следва да се вземат предвид всички постановени до момента присъди срещу него.

При определяне на наказанието на подсъдимият за престъпленията по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК и по чл. **5, ал. 2 от НК, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които са вА.дни и за двете:

Като смекчаващи отговорността обстоятелство съдът прие младата възраст на подсъдимия, фактът, че същият е студент, полага усилия да повиши образователната си квА.фикация и да бъде полезен член на обществото, както и направеното самопризнание, което значително улесни установяване на някои важни факти в наказателното производство. За смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие и факта, че деянието в голяма степен е било улеснено от характеровите особености на Е.. Видно от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза при него е нА.це сериозен дефицит в тестирането на реалността, свръхемоционалност, наивност и недостатъчна критичност и стремеж към героично поведение.

Отегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи и двете престъпления, за които Е. бе признат за виновен, са обстоятелствата, че подсъдимият, който е едва на 25 години е осъждан три пъти, включително и за причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди и за хулиганство, упоритите действия на подсъдимия след първоначалният неуспех на опита за възпроизвеждане на изстрел, да презареди пистолета и да осъществи до край намерението си да стреля с газовите патрони срещу пострадА.я, че деянието е било предварително замислено и подготвено, т.е.той е имал възможност да обмисли предварително действията си и да обсъди доводите за и против изпълнението му, и независимо от това е решил да го извърши. Като отегчаващи отговорността обстоятелства и за двете престъпления съдът прие и мотивите на подсъдимия за извършване на деянието и това, че не само не е нА.це разкаяние, но напротив, той смята, че деянието му е обществено полезно. Мотивите за деянието са неодобрението на подсъдимия от водената политика от ДПС, която е считал, че се определя от председателя й – А.Д. и желанието му да привлече общественото внимание върху себе си и своите виждания за Д., и водената от него и партията му политика. Тези мотиви за извършване на деянието се приемат от съда като отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото не може да се преследват политически цели с деяние, което изразява явна закана срещу живота на политическия опонент и което цели насилствена промяна във водената от него политика. Такова обстоятелство е и липсата на разкаяние у подсъдимия за извършеното. От думите му в хода по същество и по време на цялото наказателно производство е видно, че той се гордее с постъпката си.

По отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1 от НК, съдът прие, като допълнителни отегчаващи отговорността обстоятелства, вА.дни само за това престъпление фактът, че заканата срещу личността на Д. е с изключително висок интензитет, доколкото се касае не само за насочване на пистолет към главата му от близко разстояние, но и опити за възпроизвеждане на изстрели, които действия са създА. силно усещане за реалност на заканата и за възможност да бъде осъществена, както и че деянието, освен най-тежкия състав на престъплението закана, осъществява и другия квА.фицирания състав на престъплението - по чл. 144, ал. 2 от НК, тъй като е извършено срещу представител на обществеността при изпълнение на функциите му.

При така установените обстоятелства, съдът намери, че наказанието следва да се определи по реда на чл. 54 от НК, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, над средния размер на наказанието лишаване от свобода, което законът предвижда за двете престъпления.

С оглед смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът наложи на подсъдимия Е. наказание за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. Ал. 2, вр. ал. 1 от НК - лишаване от свобода, за срок от 3 /три/ години и 6/шест/ месеца, а за това по чл. **5, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от 3/три/ години, малко над средния размер, предвиден от законодателя за тези видове престъпления.

Съдът, като взе предвид, че са нА.це основанията на чл. 23, ал. 1 от НК – с едно деяние подсъдимият е извършил две престъпления, преди за което и да е от тях да има влязла в сила присъда, наложи на подсъдимия О.Х.Е., общо наказание за двете престъпления, в размер на по-тежкото от тях, в размер на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. Съдът счете, че не следва да увеличава общото наказание по реда на чл. ** от НК. Касае се за наказания за две престъпления, извършени с едно деяние, при условията на идеална съвкупност. Освен това данните за личността на подсъдимия, младата му възраст и факта, че до момента, той не е търпял наказание лишаване от свобода, мотивираха съда да приеме, че това наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, освен че съответства на обществената опасност на деянието и дееца е съобразено и с целите на закона и най-вече с основната му цел – да въздейства на подсъдимия предупредително и възпиращо, и да го мотивира да не извършва други противообществени деяния.

На основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се търпи, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Това решение на съда се базира на обстоятелството, че до момента подсъдимият не е осъждан ефективно на лишаване от свобода. Въпреки, че разпоредбата на чл. 59 от ЗИНЗС е употребил израза „осъдените за пръв път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления” се има предвид осъжданите ефективно на лишаване от свобода или осъжданите условно, които са нарушили задължението си да не вършат престъпления в изпитателния срок и спрямо които е постановено изтърпяване на отложеното наказание.

Е. е осъждан условно на лишаване от свобода, но не е постановявано ефективно изтърпяване на това наказание, нито има основание за постановяване на такова с настоящата присъда. Ето защо са нА.це основанията на закона – чл. 59 от ЗИНЗС, за определяне на първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

Подсъдимият Е. е задържан от датата на деянието – 19.01.2013 год., като първоначално е бил задържан с мярка задържане до ** часа, което е било удължено до 72 часа, до довеждането му до съда, а в последствие с опредЕ. от съда мярка за неотклонение „задържане под стража”. Съдът приложи разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК и приспадна от наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото, с мярка „задържане до 72 часа” и взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 19.01.2013 год.

По делото са направени разноски за назначените експертизи и възнаграждения на вещите лица, в размер на 7 477,77 лв., които съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, възложи на подсъдимия О.Х. Енимехемдов.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: