Мотиви по нохд №457/12г

Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, твърди, че е раздавал имуществото в съответствие с изискванията на нормативните документи, своевременно е оформял приходно-разходни такива, познавал е числящото му се имущество по номенклатури, брой и качество, редовно е извършвал сверки. *** А. счита, че констатираната липса се дължи на нерегламентирания достъп, който са имали трети лица до складовете му.

Съдът след като съобрази по отделно и в тяхната съвкупност всички събрани и проверени в съдебно заседание доказателства стига до следните изводи:

Военно-окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала и поддържа обвинение срещу подсъдимия *** А. по чл.219 ал.1 от НК за това, че в периода от 04.12.2009г. до 12.08.2010г. във военно формирование*** като длъжностно лице – *** във взвод за ремонт на БТ и АТТ в ремонтна рота на военно формирование ***, не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество и в нарушение на подробно изброени в обвинителния акт негови служебни задължения, произтичащи от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на РБ и от длъжностната характеристика за длъжността *** /тук следва да се отбележи, че в по-голямата си част тези задължения са или идентични, или се припокриват/, е последвало значително разпиляване на имущество на обща стойност 42 373,58лв.

Съдът намира това обвинение за недоказано по безспорен начин.

При обвинението по чл.219 ал.1 от НК за органите на досъдебното производство съществува задължението да изяснят какви конкретно грижи е било длъжно да положи длъжностното лице, при какви условия и време, място и обстановка. Какво е работило и какво конкретно не е изпълнило. Само по този начин тези органи биха могли да спазят указанията визирани в Постановление №19/1963г. т.3 на Пленума на ВС „да се установи в какво точно се състои проявената от подсъдимия безстопанственост, какви конкретни грижи длъжностното лице е било длъжно и е могло да положи при конкретната обстановка.”. В конкретния случай след като органите на досъдебното производство са повдигнали на *** А. обвинение, че като длъжностно лице не е положил достатъчно грижи за управлението и за стопанисването и запазването на повереното му имущество е следвало, за да бъде обвинението ясно да се посочат източниците на правата му да управлява повереното му имущество, както и източниците, от които произтичат задълженията му да положи достатъчно грижи за стопанисването и запазването на това имущество. Установяването на признака „не положи достатъчно грижи” е свързано с преценката на редица обстоятелства, отнасящи се до правата и задълженията на длъжностното лице и най-вече кои от тях не е изпълнил или нарушил /Постановление №7/1976г. изменено с Постановление №6/1984г. и Постановление №7/1987г./.

Констатирането на липсата не е достатъчно основание да се направи извода, че тя се дължи на безстопанственост. Неполагането на достатъчно грижи по смисъла на чл.219 ал.1 НК съставлява правна квалификация, което следва да почива на конкретно установени по съдържание неправомерни действия и /или бездействия, намиращи се в причинна връзка с щетата. /Решение №8 от 24.11.1988г. по н.д. №8/1988г., ВК/.

В обобщен вид повдигнатото и поддържано от прокурора обвинение се базира върху непознаване и неизпълнение /бездействие/ от страна на подсъдимия ***А. на задълженията си като МОЛ, произтичащи от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на РБ в чл. 208, както и от длъжностната характеристика за длъжността *** функционални задължения /които в голяма степен се припокриват с първите/.

Самата конструкция на това обвинение съдът намира за вътрешно противоречива. С диспозитива на обвинителния акт е посочено, че инкриминираният период, в който е било осъществено престъплението от подсъдимия е от 04.12.2009г. до 12.08.2010г. Извън обхвата на този период прокурорът в обстоятелствената част на обвинителния акт е отделил изключително много внимание и е проследил приемането на определено имущество от ***А. през 2008г. от ликвидираното поделение ***– *** от друго МОЛ, в случая ***Р. М. А. Очевидно целта на прокурора е била да обоснове като първопричина за установените липси непознаването на задълженията си и бездействие от страна на ***А. още към онзи момент, които са довели до приемане на това имущество с определени липси, които са били включени в крайна сметка в общия обем на обвинението. Поради това и прокурорът на л.5 от обв. акт буквално е посочил: „Като причина за установените липси от това имущество по време на инвентаризацията, обв. *** А. посочил, че въпросното имущество и имуществото 5 категория му е било предадено от материално отговорното лице на под. *** – св. А. с липси, като последния го бил помолил да приеме имуществото така, както е по складови разписки, и впоследствие да намери начин да оправи липсващите части, като ги бракува.”. Според прокурора така в огромната си част липсите се появяват извън инкриминирания период още през 2008г.

Това твръдение обаче на прокурора се опровергава от събраните в хода на съдебното следствие доказателства: в показанията си на л.139 гърба от нохд №457/12г. св. Р. М. А. е заявил: „Нареждането беше точно изпълнено и като бройки и по нареждане като номенклатура , той е нямал възражения. В края на сдаването докладвахме на *** Д., той викаше приемащите да ги пита имат ли претенции към мене, както и аз към тях. В случая с А. нямаше никакви претенции.” Видно от приложената на л.209 от том І по нохд №384/11г. Заповед №335/28.10.2009г. на командира на батальона за логистично осигуряване /военно формирование ***/ е било разпоредено провеждането на инвентаризация на „АБТИ и АТТ” съгласно чл.156 от счетоводния документооборот в МО. Със същата заповед за провеждане на инвентаризацията е била назначена комисия в състав: председател – *** М. Д. Д. и членове - ***Я. Д. Б., ***П. С. В., ***В. Н. М. и ***М. Д. Н. Видно от приложения инвентаризационен опис и сравнителна ведомост /л.211 от том І на нохд №384/11г./ описването на наличностите е започнало на 02.11.2009г. и е завършило на 04.12.2009г. От показанията на свидетелите: *** Д. /л. 142 от нохд №457/12г./, *** Я. Б. /л.140 от нохд 457/12г./, ***В. /л. 144 гърба от нохд №457/12г./ и *** В. М. /л.145 от нохд №457/12г./ се установява, че инвентаризацията е била извършена съгласно изискванията на нормативните документи и в края на същата са били установени минимални несъответствия между намеренето и числящото се на ***А. имущество на стойност 39лв., които същият е заплатил. Показанията на тези свидетели се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства - инвентаризационни описи и сравнителни ведомости на материални средства по АБТИ от л.211 до л.322 вкл. от том І по нохд №384/11г. Фактът, че при тази годишна инвентаризация не са били констатирани несъответствия сходни с процесните в числящото се на подсъдимия имущество, а са били минимални, се признава в крайна сметка и от представителя на държавното обвинение в пледоарията му на л. 338 от съдебния том. Анализът на посочените по-горе доказателства води съдът до извода, че обвинителната теза на прокурора в частта й, че липсите са се формирали до голяма степен още през 2008г. се явява само едно предположение, което не намира опора в събраните и проверени доказателства.

Основен пункт, върху който се гради обвинеинето на *** А. е иззетата с протокол за доброволно предаване книга за приемане и сдаване на дежурството по /поделение, рота/ - за раздаване на АТИ за временно ползване, заведена от подсъдимия *** А. през 2004г. Прокурорът твърди, че това е основното доказателство, че подсъдимия в нарушение на задълженията си /л.9 от обвинителния акт/ по документалното оформяне на разходо-оправдателните документи относно раздадането от него имущество си е позволил да раздава имущество без документалното му оформяне съобразно изискванията на счетоводния документооборот – изискуемите документи от албума за първичните счетоводни документи – „искане за отпускане на материални средства” форма *** и „складова разписка” форма ***. Наличието на тази тетрадка – веществено доказателство е безспорен факт. Той обаче сам по себе си не води до доказване по безспорен начин обвиненията срещу подсъдимия. Нещо повече, прокурорът избирателно се е позовал на това доказателство. Нито в обвинителния акт, нито в пледоарията си в съдебно заседание прокурорът коментира другите събрани по делото гласни и писмени доказателства. От показанията на свидетелите *** А. /л.142 гърба на нохд №457/12г./, *** Т. /л.149 гърба от нохд №457/12г./ и ***О. М. /л. 135 от нохд №457/12г./ е видно, че за съществуването на тази тетрадка са знаели редица длъжностни лица във военното формирование, в това число и преките началници на подсъдимия. Никой от тях не е възразил срещу съществуването й, нито пък е заявил в показанията си, че тя е била ползвана за безотчетно раздаване на АБТИ имущество.

Тук е мястото да се отбележи, че в процесното военно формирование ***, което е било част от състава на по-горе стоящото военно формирование *** е бил създаден и толериран един твърде лежерен ред за: съхранение на ключовете от складовете на материално отговорните лица, раздаването на материални средства в т.нар. „спешни, изключителни случаи, извън работно време”, разрешаването на ползването на отпуск от материално отговорните лица, респективно вменяване на задължения на заместващите ги такива.

Чл.208 т.15 от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на РБ е вменила като задължение на завеждащия хранилище /склад/ „да предава ежедневно в края на работния ден ключовете от хранилището /склада/ на оперативния дежурен /дежурния по формирование/.”. Задължение на командирите е обаче да създадат със свои заповеди необходимата организация за изпълнението на това уставно задължение на военнослужещите – МОЛ, както и да контролират съответно изпълнението от тяхна страна на тези задължения. Видно обаче от писмо рег.№ 3-3340/04.07.2012г. /л.212 от том ІІ на нохд №384/11г./ т.2 на Командира на военно формирование ***, не е имало изрична заповед за предаването и съхранението на ключовете за периода 2009г.-2010г., тъй като това е било регламентирано в посочения по-горе член от Устава. Без такава заповед, която да детайлизира минимално необходимата информация е невъзможно оперативния дежурен /дежурния по военно формирование/ да изпълни това уставно задължение, респективно да контролира изпълнението му от военнослужещия – МОЛ, тъй като при него на практика липсва информация кои завеждащи хранилища са длъжни да сдават ключовете, от кои и колко на брой хранилища и с кой номер личен печат същите са били запечатвани. От събраните в съдебно заседание доказателства: обясненията на подсъдимия А. /л.105 гърба от том І по нохд 384/11г./, св. ***О. М. /л.108 от том І по нохд №384/11г., л.136 от нохд №457/12г. /, св. *** А. /л.116 гърба от том І по нохд №384/11г., л. 143 от нохд №457/12г./ е видно, че ключовете материално отговорните лица са ги съхранявали в себе си, не е имало създаден ред за тяхното сдаване в дежурната стая, имало е случаи ключовете да се оставят на съхранение в служебната каса на свидетеля *** А. От показанията на същите свидетели се установява и факта, че при отсъствието на подсъдимия *** А. се е влизало в числящите му се складове и хранилища, същите са били отваряни именно с ключовете оставяни на съхранение при св. А., вземано е, и е било раздавано АБТИ имущество, числящо се на подсъдимия за нуждите на т.нар. „спешни ремонти”.

В обвинителната си пледоария пред съда прокурорът се е опитал да аргументира обвинителната си теза, че въпреки несанкционираното влизане от неоторизирани лица в складовете, числящи се на МОЛ А. в негово отсъствие той е бил запознаван след завръщането му от отпуск с раздаденото в негово отсъствие имущество, като е приподписвал исканията за отпускане на материални средства форма ***. Показанията на тези свидетели в тази им част се опровергават от приложените по делото от л.228 до л.240 включително и от л.271 до л.273 от нохд №457/12г. оригинали на тези искания. Никъде няма такова приподписване от страна на ***А.. Нещо повече, видно от заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза – л.315 от нохд №457/12г. съответно т.5.3. и т. 5.4. „искане за отпускане на материални средства №179-4-981-09/06.01.2010г. не е подписано нито от подсъдимия А., нито от „заместващия” го *** М. Подписът е положен от неустановено лице.

През процесния период пряк и непосредствен началник на подсъдимия ***А. се е явявал командирът на ротата св. ***Т. Г. Т. В чл.197 т.т.15 и 17 от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на РБ са регламентирани като негови задължения да знае наличността и състоянието на отбранителните продукти на ротата, да организира получаването, използването, опазването и обслужването на отбранителните продукти на ротата, като веднъж в месеца проверява тяхната наличност и състояние, в т.22 на същия член е разписано, че той следва да организира най-малко веднъж в месеца сверяването на отчетността на ротата с отчетните данни на формирование. В показанията си на л. 148 гърба от нохд №457/12г. този свидетел е заявил: „Аз като командир на тази рота не си спомням да съм извършвал проверка, защото и аз бях МОЛ .... „ и по-надолу на л.149 от нохд 457/12г.: „Като командир на рота познавам състоянието и наличността на материалните средства, които се водят на мен като командир на рота. А. беше в ротата, аз не мога да познавам неговата материя и какво има в склада му и затова не съм извършвал проверки.”. Следователно контрол от страна на прекия и непосредствен началник на А. не е бил извършван. Изводът на съда, че е отсъствал контрол от страна на преките командири и началници върху А. се задълбочава и от следния факт: Със Заповед №420/30.12.2009г. на командира на поделение ***– *** с точка девета е разпоредена комисия за месечни, тримесечни проверки, инвентаризация и изготвяне на актове за брак, актове за изменение на качественото състояние на АБТТ и АБТИ с председател: свидетел *** М. Д. Както вече беше посочено по-горе тази комисия освен, че не е била свиквана при възникнала необходимост от отваряне на складовете на А. при негово отсъствие, но видно от показанията на свидетелите *** Д. и ***Б. освен годишната инвентаризация комисията не е извършвала другите й заповядани месечни или тримесечни проверки.

Не на последно място при анализа на доказателствата в тяхната съвкупност следва да се вземат впредвид и обясненията на подсъдимия на л.106 от том І по нохд №384/11г., че за да бъдат натоварени и изнесени констатираните липси /като обем/ са необходими не по-малко от три,четири камиона и няколко дни, а такива данни по делото липсват, което лишава обвинителната теза освен от доказателства, но и от житейска логика.

Внимателният анализ на съвкупността от всички посочени по – горе доказателства води съда до правния извод, че обвинението срещу подсъдимия *** А. по чл.219 ал.1 от НК не е доказано по безспорен начин, защото във военно формирование *** не е била създадена необходимата организация за спазване и контрол на изискванията, както на нормативните документи, така и на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ за следене на наличността, състоянието, движението на отбранителните продукти от материално отговорните лица, създадени са били условия за несанкциониран достъп на неограничен брой неоторизирани лица до складовете с такова имущество, същото е било раздавано в отсъствието на МОЛ от неоторизирани лица, липсвал е контрол от страна на редица длъжностни лица по отношение на дейността на материално отговорните лица, включително и непознаване на уставните задължения от страна на такива лица, поради което констатираните липси не са достатъчно основание да се направи извода, че се дължат на престъпление – резултат на неполагането на достатъчно грижи по смисъла на чл.219 ал.1 от НК от страна на подсъдимия *** А., а поради създадения безпорядък, не би могло да се установи и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действията и поведението на подсъдимия и констатираните липси.

Водим от гореизложеното в конкретния случай съдът намира, че подсъдимия ***А. следва да бъде оправдан по обвинеинето му по чл.219 ал.1 от НК поради недоказаност.

Като неизвършил престъплението по чл.219 ал.1 от НК, за което е бил обвинен с обвинителния акт не е причинил съответно и в пряка причинно-следствена връзка твърдяните в исковата молба на процесуалния представител на гражданския ищец имуществени вреди, поради което съдът следва да отхвърли изцяло предявения граждански иск от Министерство на отбраната - София за сумата от 42 618,94 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата – 12.08.2010г. до окончателното й изплащане като неоснователен.

На основание чл. 190 ал. 1 НПК направените разноски по делото общо в размер на 2080,30 лв., от които: 1587,40 лв. възнаграждения на вещи лица за изготвени експертизи в хода на съдебното производство, пътни пари на свидетели в размер на 57,90 лв. и 465 лв. за експертизи на досъдебното производство изплатени от РС ”Военна полиция” – Пловдив, следва да останат за сметка на държавата.