Д-р Ялом: Все още си мисля за онези малки хамбургери от „Литъл Тавърн“ – това е била първата крачка. Нещо като сигналната тръба за началото на дългата битка.
Ървин: Да, поведох дълга война за независимост и първите бунтове бяха все с храна. Дълго преди въстанието на Бар Мицва аз осмивах еврейските закони за хранене. Тези закони са нелепи: в тях няма никакъв смисъл, нещо повече – изолират ме от американците. Когато ходя на бейзболен мач на „Вашингтон Сенатърс“ (стадионът „Грифитс“ е само на няколко пресечки от магазина на баща ми), за разлика от приятелите ми, не мога да ям хотдог. Дори сандвичите с яйчена салата или сирене, които се продават в магазина надолу по улицата, са ми забранени, защото, както обясни баща ми, ножът, разрязал сандвича, може преди това да е рязал шунка. Аз обикновено възразявам: „Ще помоля сандвичът ми да не е разрязан“. „Не – отвръщат майка ми и баща ми, – в чинията също може да е имало шунка. Трейф – всичко е трейф“ Представяте ли си, д-р Ялом, какво е да слушаш такива неща на тринайсет? Това е лудост! Вселената е безбрежна, раждат се и умират трилиони звезди, на Земята всяка минута се случват природни бедствия, а моите родители ме убеждават, че Бог си няма друга работа и проверява ножовете по заведенията за някоя останала молекула шунка?
Д-р Ялом:Нима наистина разсъждаваш така още толкова млад?
Ървин: Винаги. Интересувам се от астрономия, направих си телескоп и когато погледна в нощното небе, съм поразен колко дребна и незначителна е ролята ни във всемира. За мен е несъмнено, че древните са се опитали да преодолеят усещането си за незначителност, измисляйки Бог, който смята хората за толкова важни, че зорко следи всяко тяхно действие. Струва ми се безспорно също, че ние се опитваме да смекчим истината за смъртта, измисляйки рая и създавайки други подобни фантазии и приказки, които имат един общ мотив: ние не умираме, а продължаваме да съществуваме в друг свят.
Д-р Ялом: Наистина ли те занимават подобни мисли на твоята възраст?
Ървин: Занимават ме, откакто се помня. Но ги пазя за себе си. За да съм честен с вас обаче, ще ви доверя, че смятам религиите и идеята за задгробния живот за най-дълго поддържаната измама в света. Тя обслужва една цел – осигурява на религиозните водачи комфортен живот и смекчава страховете на човечеството от смъртта. Но за това плащаме висока цена – тя ни инфантилизира, прави ни слепи за естествения ред на нещата.