Моят път към себе си



страница12/55
Дата01.05.2024
Размер3.96 Mb.
#121121
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   55
Моят път към себе си. Мемоарите на един психиатър - Ървин Ялом - 4eti.me
Д-р Ялом: Все още си мисля за онези малки хамбургери от „Литъл Тавърн“ – това е била първата крачка. Нещо като сигналната тръба за началото на дългата битка.
Ървин: Да, поведох дълга война за независимост и първи­те бунтове бяха все с храна. Дълго преди въстанието на Бар Мицва аз осмивах еврейските закони за хранене. Тези закони са нелепи: в тях няма никакъв смисъл, нещо повече – изолират ме от американците. Когато ходя на бейзболен мач на „Вашингтон Сенатърс“ (ста­дионът „Грифитс“ е само на няколко пресечки от мага­зина на баща ми), за разлика от приятелите ми, не мога да ям хотдог. Дори сандвичите с яйчена салата или сирене, които се продават в магазина надолу по улица­та, са ми забранени, защото, както обясни баща ми, ножът, разрязал сандвича, може преди това да е рязал шунка. Аз обикновено възразявам: „Ще помоля санд­вичът ми да не е разрязан“. „Не – отвръщат майка ми и баща ми, – в чинията също може да е имало шунка. Трейф – всичко е трейф“ Представяте ли си, д-р Ялом, какво е да слушаш такива неща на тринайсет? Това е лудост! Вселената е безбрежна, раждат се и умират трилиони звезди, на Земята всяка минута се случват природни бедствия, а моите родители ме убеждават, че Бог си няма друга работа и проверява ножовете по за­веденията за някоя останала молекула шунка?
Д-р Ялом: Нима наистина разсъждаваш така още толкова млад?
Ървин: Винаги. Интересувам се от астрономия, направих си телескоп и когато погледна в нощното небе, съм поразен колко дребна и незначителна е ролята ни във всемира. За мен е несъмнено, че древните са се опитали да преодолеят усещането си за незначителност, измис­ляйки Бог, който смята хората за толкова важни, че зорко следи всяко тяхно действие. Струва ми се без­спорно също, че ние се опитваме да смекчим истината за смъртта, измисляйки рая и създавайки други подоб­ни фантазии и приказки, които имат един общ мотив: ние не умираме, а продължаваме да съществуваме в друг свят.
Д-р Ялом: Наистина ли те занимават подобни мисли на твоята възраст?
Ървин: Занимават ме, откакто се помня. Но ги пазя за себе си. За да съм честен с вас обаче, ще ви доверя, че смятам религиите и идеята за задгробния живот за най-дълго поддържаната измама в света. Тя обслужва една цел – осигурява на религиозните водачи комфор­тен живот и смекчава страховете на човечеството от смъртта. Но за това плащаме висока цена – тя ни инфантилизира, прави ни слепи за естествения ред на нещата.


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   55




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница