Моят път към себе си
Д-р Ялом: Измама? Много си суров! Така оскърбяваш няколко милиарда души. Ървин
Изтегляне 3.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Д-р Ялом
| Д-р Ялом: Измама? Много си суров! Така оскърбяваш няколко милиарда души.
Ървин: Но защо ме съдите? Та нали вие ме помолихте да правя свободни асоциации. Забравихте ли? Обикновено пазя всичко това за себе си. Д-р Ялом: Напълно прав си. Наистина те помолих. Ти се съгласи. А сега те критикувам. Приеми моите извинения. Нека те попитам и нещо друго. Спомена страха от смъртта и задгробния живот. Какви са твоите лични преживявания със смъртта? Ървин: Първият ми спомен е смъртта на моята котка. Бях около десетгодишен. Винаги гледахме в магазина две-три котки, които да ловят мишки и плъхове, и аз много си играех с тях. Един ден моята любимка – забравил съм името ѝ – бе ударена от кола и я открих да лежи до бордюра. Все още дишаше. Изтичах в магазина, взех от витрината с месо черен дроб (баща ми продаваше и месо), отрязах парченце и го оставих до устата на котката. Черният дроб беше любимата ѝ храна. Но тя не можеше да се храни и скоро затвори очи завинаги. Знаете ли, срам ме е, че съм забравил името ѝ и я наричам „котка“ – с нея сме прекарали много прекрасни, изпълнени с топлота часове: тя седи в скута ми и мърка шумно, а аз чета книга и я галя. Колкото до човешката смърт, имаше едно момче в трети клас. Не помня името му, но мисля, че го наричахме „Л. И.“. Л. И. имаше много светла коса, вероятно беше албинос, и в кутията си за обяд носеше необичайни сандвичи, приготвени от майка му, например със сирене и туршия – преди не бях чувал да се правят сандвичи с туршия. Чудно как в паметта ти се запечатват такива странни подробности. Един ден Л. И. не дойде на училище, а следващия ден учителката ни съобщи, че се е разболял и е починал. Това беше всичко. Не си спомням аз или децата от класа да реагирахме по конкретен начин. Но е необичайно, че си спомням лицето на Л. И. много ясно. Виждам го сякаш е било вчера – с удивеното изражение и светлорусата коса, подстригана по войнишки и щръкнала. Д-р Ялом: И това е необичайно, защото...? Ървин: Необичайно е, че образът му е толкова ясен. Странно е, защото не го познавах много добре. Мисля, че беше в класа ни само тази година. Нещо повече – беше болен от нещо и майка му го караше с автомобил до училище и обратно до дома, така че никога не сме се прибирали или играли заедно. С много деца в класа бях доста по-близък и въпреки това не си спомням лицето на никое от тях. Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
|