Моят път към себе си
Д-р Ялом: А това означава, че...? Ървин
Изтегляне 3.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Д-р Ялом
| Д-р Ялом: А това означава, че...?
Ървин: Означава просто, че смъртта очевидно е привлякла вниманието ми, но аз съм избрал да не мисля за нея директно. Д-р Ялом: Имало ли е случаи, когато си мислил за нея директно? Ървин: Трудно ми е да кажа, но си спомням как веднъж, докато се разхождах из квартала след игра на флиперите в един магазин, ме връхлетя мисълта, че и аз като всички ще умра, като всички, които живеят сега или ще живеят някога. Не помня друго, но знам, че тогава за първи път си дадох сметка за собствената си смъртност, а също и че не съм способен да мисля за това дълго. Разбира се, на никого не съм го споделял. До днес. Д-р Ялом: Защо „разбира се“? Ървин: Живея много уединено. Няма на кого да споделя тези мисли. Д-р Ялом: „Уединено“ означава ли „самотно“? Ървин: О, да. Д-р Ялом: Какво предизвиква в теб думата „самотен“? Ървин: Представям си как карам велосипеда си в стария Солджърс Хоум, голям парк на десетина пресечки от магазина на баща ми... Д-р Ялом: Винаги казваш „магазина на баща ми“, а не „дома ми“. Ървин: Да, добро попадение, доктор Ялом. И аз току-що го осъзнах. Много се срамувам от дома си. Да видим какви мисли идват в съзнанието ми – все още правя свободни асоциации, нали? Д-р Ялом: Точно така. Продължи. Ървин: Сещам се за един съботен рожден ден, на който присъствах, когато бях на единайсет или дванайсет години. Празненството беше в една много луксозна къща, каквато бях виждал само в холивудските филми. В нея живееше едно момиче на име Джуди Стайнбърг, с което се бяхме запознали и поувлекли един по друг на летен лагер – мисля, че дори се бяхме целунали. Майка ме закара до партито, но не можеше да ме вземе, защото в събота вечер в магазинчето има най-много работа. Затова след празненството до къщи трябваше да ме откара майката на Джуди. Чувствах такова унижение при мисълта, че двете ще видят коптора, в който живея. Затова помолих да ме оставят малко преди да стигнем нашия адрес, пред една скромна, но по-представителна къща, и се престорих, че се прибирам там. Застанах на стъпалата пред входната врата и махах, докато се скриха от погледа ми. Но се съмнявам, че съм успял да ги заблудя. Става ми неловко, като си припомням този случай. Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
|