Моят път към себе си
Изтегляне 3.96 Mb.
|
| Стаята на автора в Бостън по време на следването по медицина, 1953 г.
Черешката на тортата през втората година от следването ми в Бостън бяха уикендите с Мерилин. Колежът „Уелсли“ имаше много строги правила, с които студентите трябваше да се съобразяват, ако желаеха без придружител да прекарат време извън кампуса вечер, затова всяка седмица Мерилин трябваше да измисля някакво правдоподобно извинение да излезе, както и да се сдобива с покана от някоя широко скроена приятелка. Известно време от почивните дни посвещавахме на учене, правехме си разходки с автомобил по крайбрежието на Нова Англия, посещавахме бостънските музеи и вечеряхме в Дърджин парк. Променяше се и вътрешният ми живот. Нямаше я предишната неистовост, тревожност почти не усещах и най-сетне спях нормално. Още в първата година от следването си знаех, че ще се ориентирам към психиатрията, макар да бях слушал само няколко лекции по психиатрия и никога да не бях разговарял с психиатър. Мисля, че бях взел това решение дори още преди да ме приемат в медицинското училище: то произтичаше от страстта ми към литературата и от убедеността, че психиатрията ще ми осигури близост с всичките обичани велики писатели. Най-голямото удоволствие за мен беше да се потопя в света на някой роман и не се съмнявах, че най-доброто дело, което може да свърши човек в живота си, е да напише роман. Винаги съм жадувал за хубави истории и откакто в ранното юношество прочетох „Островът на съкровищата“, аз извличам дълбока наслада от повествованията на големите писатели. Дори в момента, докато пиша тези редове, съм нетърпелив да дойде вечерта, за да се върна към „Радецки марш“9 от Йозеф Рот. Чета я „на порции“ и едва устоявам на импулса да я погълна наведнъж. И когато историята в една книга, както в случая, е нещо повече от просто животоописание, а представлява изследване на човешките желания, страхове и стремеж към смисъл, аз бивам завладян. Завладян от описаната драма, която притежава двоен смисъл – не само в контекста на конкретното битие, но и в рамките на успореден процес, протичащ в цяла една култура, а именно – в Австро-Унгарската империя от времето преди Първата световна война. Въпреки любовта ми към литературата решението да следвам медицина не беше компромис, тъй като винаги съм обичал науката, особено биологията, ембриологията и биохимията. Чувствах също така силното желание да помагам, да предавам на другите утехата, с която доктор Манчестър ме бе дарил в онзи тежък момент. Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
|