Мястото на душата

Личността на разбитата душа не осъзнава това. Личността и душата на човек са в процес на постоянен обмен. Въпросът е дали го осъзнавате или не. Ако не го осъзнавате, тогава общуването не е пряко. То е непряко и потоците му трябва да преминат през гъстотата на съмнението и неосъзнатостта. Ако осъзнавате водаче-ството на висшата си същност и сте отзивчиви към него, тази чувствителност позволява на водачеството да протече през вас моментално и незабавно. Ако не осъ-знавате и отричате съществуването на каквото и да било ниво на по-висша мъдрост и водачество в живота ви, това водачество трябва да премине през гъстота-та на материалните събития.

Първото осъзнаване спохожда неосъзнатата личност в момент на криза. Когато личността не е свърза-на с чистата духовна енергия, тя е съблазнена от мате-риалността на битието. В резултат винаги настъпва личностна криза, понеже необходимата сила и водачество, които трябва да протекат през личността, са били прекъснати. Личност, която не осъзнава или отри-

ча съществуването на своите по-висши източници на мъдрост, не може да черпи от напътствията, от интуицията си, нито пък от другите механизми, които помагат на човешкия род. Затова идват и кризите.

Кризите от самото начало ли са предопределени да заемат основно място в нашия растеж? Не. Този модел се е развил посредством решенията, които е вземал чо-вешкият род. Не е било задължително потокът на еволюцията ни да преминава през кризисни ситуации. Не се е налагало той да включва болки или травми от емоцио-нално или физическо естество, нито пък насилието е било необходимо за растежа ни. Отредено е било по Божествен път човешкият род в един момент от еволюция-та си да постигне цялостност. Посредством решения-та как да насочваме енергията в земното училище ние сами трябвало да определим начина, по който постига-ме това и по който се учим в процеса на еволюцията си. Съмнението било създадено от самите човешки решения и се превърнало в основен учител. Човешкият род е избрал този път на учение и така е задвижил определени кармичните модели, кармични модели на натрупването.

В процеса на развитието си, докато човешкият род изпитвал целия спектър от страхове, от желания, от привързаност към материалното, колективно и индивидуално някои решения започнали да характеризират и да формират пътеката, която ни е най-позната. Пробуждането на необходимостта да се докоснем до нещо по-вече, да докоснем собствената си духовна енергийна система, вече е добре утъпкана пътека, по която човек първо се оказва физически безсилен в рамките на земно-то училище и едва тогава душата се устремява към истинската си сила.

С други думи, стигнало се е дотам, че личността съзнава потенциала на душата си едва когато загуби някой близък, когато детето й умре, бизнесът й фалира или при някаква друга ситуация, в която индивидът остава

безпомощен. Загубата на външна сила е задължително условие. За петсетивната личност това е криза.

Духовната психология се обръща към тази ситуация, като директно разглежда проблема за истинската сила. Тя е своевременна, защото идва в един момент, когато човечеството се развива отвъд петсетивността, отвъд учението посредством петсетивното изследва-не на физическия свят, отвъд външната сила и открива многосетивността, нематериалния свят и съзнателно-то пътуване към истинската сила посредством отговорно взети решения с помощта на нематериални водачи и Учители.

Личността, включително и петсетивната личност, не е нито положителна, нито отрицателна. Тя е инструмент на душата, естествена част от прераждане-то. Развитието на петте сетива било едно тържество, в което интелектът бил разширен и нашият род получил възможността да учи посредством физическата материя. До търсенето на външна сила, породено от чувството за несигурност, се стигнало не заради ограниченията на петсетивната личност, а поради решението на човека да учи посредством страх и съмнение вместо чрез мъдрост.

На нашия род отново се дава възможност да избере как да учи и как да се развива. Време е ние, като род и като индивиди, отново да изберем. Това е една възможност за нас като вид и като индивиди да изберем другия път, да решим да се научим да обичаме посредством мъдрост-та, да поемем по вертикалната пътека на яснотата, на съзнателното развитие и на съзнателния живот.

Ние приближаваме края на една фаза от еволюция-та, която е била написана много преди да започнем съществуването си. Когато учението и еволюцията на на-шия род са били разработени, те са били замислени така, че да допълват определени цикли, велики цикли, властва-

щи във Вселената, в нашата и в други галактики. Тези цикли преминават през материалната форма с опреде-лена скорост, като служат на определени цели и балан-сират енергиите.

Цикълът, който ние сега едновременно приключваме и започваме, е момент, в който три цикъла привършват и отново започват. Тези цикли действат един в друг. Тъй както Луната обикаля около Земята, която обикаля около Слънцето, така има и цикли, включващи други цик-ли. Приближаваме края на един велик астрологичен цикъл - цикъл от две хиляди години, още по-голям цикъл от два-десет и пет хиляди години, който е свързан с края на цикъл от сто двадесет и пет хиляди години. Затова в този момент от еволюцията ни се случват такива неща. Те са предвидени да станат сега.

Негативността на последния цикъл от две хиляди го-дини се натрупва сега, за да може да се изхвърли и транс-формира, така че следващият цикъл от две хиляди години и започващите едновременно с него цикли от двадесет и пет хиляди години и сто двадесет и пет хиляди години -и трите да започнат едновременно на чисто.

В това се състои сегашната ситуация на Земята -раждат се напълно различни възможности, възможности да се освободим от моделите, които вече не са ни нужни. Колкото повече Светлина има в буквалния смисъл, колкото по-просветлени сте вие, толкова по-вероятно е да изберете други пътища.

Духовната психология ще подкрепи избора да учим посредством мъдростта, избора да се освободим от негативните модели, от съмнението и страха, които вече не са подходящи за сегашната и бъдещата ни същност. Тя ще изясни връзката между личността и душата, разликите между тях и начина как да разпознаем тези разлики. Тя ще хвърли светлина върху следствията от взаимодействието между личностите от гледна точка на безличностните енергийни динамики, които те задвижват, и ще покаже как тези динамики могат да бъдат подчинени на изцелението.

14

ИЛЮЗИЯ

Илюзията е средство за учението. Тя е част от личността. Когато умрете, когато се завърнете у дома, ще изоставите илюзията. Все пак една личност, която живее в любов и Светлина, която, метафорично казано, гледа с очите на душата, може да види илюзията и същев-ременно да не позволи да се увлече по нея. Такава личност притежава истинска сила.

Илюзията е съвършено индивидуална в зависимост от потребностите на съответната душа. Всяка една ситуация служи на всички хора, които участват в нея. Няма да срещнете и не можете да срещнете нито една ситуация, нито един момент, който да не служи пряко и непосредствено на необходимостта на душата ви от изцеление и цялост. Всяка душа създава илюзията си чрез своите намерения. Следователно във всеки един момент илюзията е жива и готова да създаде най-подходящите събития за изцелението на душата ви.

Илюзията е гъвкава. Това не означава, че онова, кое-то сътворяваме заедно в рамките на илюзията, не е не-зависимо от индивидуалните души, участващи в създаването му. Означава, че няма възприятие, което да не може да се излекува, както няма и намерение, което да не може да се промени или да се замени с друго. В центъра на духовната психология стои знанието за начина, по който възниква илюзията, по който функционира тя, за динамиките, лежащи в основата й, и за ролята й в еволюцията на душата.

Духовната психология позволява на личността да се откъсне от илюзията и по този начин да я погледне от една по-мъдра перспектива, да я види как действа. Тъй както например един учен, запознат със съвременната медицина, би могъл да живее по времето на бубонната чума в Европа и да не се зарази от нея, така и личността, която познава илюзията и начина, по кой-то тя функционира, може да живее в нея и все пак да не й е подвластна.

Чумата се разпространява от бълхите по гризачите. Ние знаем това сега, но навремето не е било известно. Като поддържа средата си чиста, като избягва всичко, привличащо гризачите, и като спазва лична хигиена, човек не само може да оцелее, но да предпази и другите. Когато изпитваме страх, гняв или ревност, ние се озоваваме в една илюзия, предназначена да ни помогне да осъзнаем онези части от душата ни, които се нуждаят от изцеление. Тези неща всъщност не съществуват. За-това, като следваме техния път, ние няма да получим сила. Между душите съществува само любов, единствено любов. Като разбере това, човек може да остане буден в илюзията, съзнателно да приеме лечебните възможности, които тя предлага, и да помогне на другите да получат изцеление. И в двата случая силата на осъзнатостта и на познанието е еднаква.

Когато забравяте, че сте един мощен дух, приел материална форма, за да учи, вие сте в плен на илюзията. Тя властва над вас, когато сте тласкани от нуждите, импулсите и ценностите на вашата личност. Тя властва над вас, когато вие се страхувате, мразите и тъгувате, когато се тровите с гняв или пък посягате на друг в момент на ярост. Тя няма власт над вас, когато обичате, когато състраданието отваря сърцето ви към другите, когато творческият импулс протича безпрепятствено през вас и изпълва с радост настоящия момент. С други думи, илюзията няма власт над личността, която е в пълна хармония с душата си.

Илюзията се ръководи от една безлична енергийна динамика. Първоначално тя се формира от кармичния закон. Конфигурацията на всяка личност, вродените й подсъзнателни намерения се определят от кармата на душата. Тези намерения формират илюзията на личността, нейната действителност в земното училище, до-като те не бъдат заменени от други намерения, съзнателни или подсъзнателни. Ако реакциите наличността създават допълнителна карма за душата и ако тази карма не може да бъде балансирана в рамките на този живот, тя допринася за формирането на друга личност, а намеренията на тази личност създават нейната илюзия, действителността й в рамките на земното училище и така нататък.

Дори след като една личност започне да осъзнава и разбира своята илюзия и настрои намеренията си съобразно с това познание, все още остава необходимост-та да посреща кармичните задължения на душата си. Кармата си е карма. Енергията е енергия. Будната личност разбира това и не реагира на преживяванията и събитията с гняв, страх, мъка или ревност, което би натрупало допълнителна отрицателна карма за душата й. Тя отвръща на тях със състрадание и вяра, че във всеки момент Вселената се грижи за потребностите на душата. Това привлича към тази личност души, които са със същата честота на съзнанието.

Всяка личност привлича към себе си личности, чие-то съзнание е с подобна на нейната честота или пък притежават подобни слабости. Честотите на гнева извикват честоти на гнева, честотите на алчността привличат алчност и така нататък. Това е законът за привличането. Негативността привлича негативност, също както любовта привлича любов. Затова светът на един гневен човек е изпълнен с гневни хора, светът на един алчен човек - с алчни хора, докато любящият човек живее в свят от любящи хора.

Законът за привличането създава около всяка личност един своеобразен пашкул от подобна енергия, така че когато тя се стреми да излекува гнева, страха или ревността си, метаморфозата да бъде засилена и ускорена, да бъде доведена до центъра на осъзнаването. Алчността вижда гнева или страха не само в себе си, но и на-всякъде извън себе си. Ако личността съзнателно реши да излекува гнева или страха си, всяко обстоятелство, всяка среща започват да възбуждат гнева й или да я плашат - така Вселената милостиво отвръща на желание-то на тази личност за цялостност.

Когато в една личност се натрупа твърде много гняв или страх, нейният свят все повече и повече отразява гнева или страха, който трябва да бъде излекуван, дока-то най-сетне личността не види, че тя сама създава собствените си преживявания и възприятия, че справедливият й гняв или оправданият й страх се пораждат в самата нея и следователно единствено собствената й сила може да ги замени с други емоции и преживявания.

Тъй както честотата на гнева извиква подобна честота на съзнанието у хората около една гневна личност, така и честотата на любовта предизвиква подобен отклик. Именно намерението определя резултата. Ако онова, което предлагате на околните, не е чувствително, ако не ги подкрепя и поддържа, ако не им дава, а им отнема сила, на някое ниво вашата обезсилваща и контролираща енергия ще срещне съпротива. Дистанцията и студенината в отношенията винаги са резултат от търсенето на външна сила.

В рамките на тази безлична структура функционират динамиките на изкушението и на отговорния избор.

Човешката емоционална система може да бъде раз-делена в общи линии на два елемента. страх и любов. Любовта идва от душата. Страхът - от личността. Илюзията на всяка личност се генерира и поддържа от емоциите, произтичащи от страха - гняв, ярост, от-мъстителност, омраза, ревност, завист, самота, злоба, мъка, отчаяние, тъга, съжаление, алчност, похот, аро-гантност, отчуждение, самосъжаление, летаргия, вина, обида, чувство за малоценност, чувство за превъзходство. Подобни емоции водят до съответния начин на поведение като егоизъм, проявен спрямо хората, животните, Земята и царствата на Земята, като желание да се възползваме от другите - материално, сексуално или емоционално, като измама, манипулиране, насилие, жестокост, нетърпение, присмех и осъждане.

Когато личността е неосъзната, всеки страх или всяка емоция, която произтича от страха, води до отрицателно поведение, поведение, което натрупва отрицателна карма за душата. Всяка породена от страха емоция може да предизвика различен начин на поведение, основаващ се върху страха. Ревността например може да доведе до лъжа или до присмех, които са форми на манипулиране, а може да доведе и до насилие. Алчност-та може да предизвика нетърпение, което е форма на егоизъм, на осъждане или на използване на другите хора.

Ако например не осъзнавате онази своя част, която изпитва гняв, ако не съзнавате, че сте една разединена личност, вие, без да мислите, ще действате под силата на гнева. Ще нападате или ще отстъпвате, ще се подигравате или ще намерите друг начин да изразите гнева си. Вашият гняв ще се изсипе извън личната ви енергийна сфера и ще залее колективната енергия на хората около вас и ще създаде отрицателна карма. Като се сблъсквате с резултатите от гнева си, които се връщат при вас посредством законите на карма и привличането, вие (или някоя друга от самоличностите на вашата душа) в последна сметка ще се научите да творите по един раз-личен начин. Така ще стане и с всички ваши отрицател-ни емоции, които произлизат от страха.

В основата на страха стои безсилието. Като посягате навън, за да запълните онези места във вас, в които няма сила, вие малко по малко постепенно разбирате, че те не могат да бъдат запълнени по този начин. В края на краищата независимо дали в този живот или след хиляда живота вие ще се обърнете към истинската сила. Такъв е несъзнателният начин на учене. Това е учене посредством преживяванията, създадени от неосъзнатите части на личността, и посредством преживяванията, създадени от несъзнателния отклик на тези преживявания.

Ако една личност осъзнава своята разпокъсаност, ако например осъзнава не само гневния или отмъстителния

си аспект, но и своя състрадателен и разбиращ аспект, тя може да се облагодетелства от динамиката на изкушението. Тя успява предварително да разгледа последствията от евентуалната си връзка с протичащата през тялото й енергийна честота на гнева, да прецени тези последствия, преди да ги причини, и да реши дали си струва да изрази напиращия гняв. благодарение на решението си да предвижда човек може да предвиди как потокът на гнева в този момент ще се отрази на него и на хората около него. Може също да предвиди и последствията от проявата на разбиране и състрадание.

В момент на гняв или на ярост неосъзнатата личност не усеща, че в нея има аспекти, които биха пред-почели тя да отвърне със състрадание и разбиране. Ако в този момент тя можеше да вижда ясно, тя би им обърнала внимание. Какво да кажем за онези части от личността, които страдат от самотата и отчуждението - последствия от израза на гнева? За онези части, които копнеят за топлина и приятелство, за дълбока и силна връзка, каквато е невъзможна за хората, живеещи в гняв, страх или ревност?

Ако подложената на изкушения личност реши да влезе в хармония с любовта, яснотата, мъдростта и състраданието, тя става по-силна. Подтикът към гняв, презрение или отмъщение губи властта си над тази личност и така стъпка по стъпка, след множество съзнателно взети решения, тя добива истинска сила. Ако реши да остане неосъзната, да избягва отговорността за своите постъпки, тя позволява на отрицателни-те енергийни потоци да формират думите и делата й. В резултат идва отрицателното поведение, което води до лоша карма.

Как се отнася това към илюзията?

Отрицателното поведение води до отрицателни емоции у вас и у околните и така създава повече възможности или да спечелите сила, като избирате отговорно,

или да си натрупате лоша карма. Лошата карма означава, че личността, предпочитаща негативното поведе-ние, ще изпита същото негативно поведение от друга личност и отново ще получи възможността или да прекрати, или да продължи този начин на обучение.

Такава е илюзията. Тя е илюзия, защото вие и другите, свързани с нея души, състрадателно и мъдро сте се съгласили да участвате в учебните динамики на земно-то училище, за да можете да бъдете излекувани. Това е една илюзия, защото в рамките на нематериалната действителност не съществува нито пространство, нито време, нито гняв, нито ревност, нито страх. Това е една илюзия, защото когато се върнете у дома, тя ще престане да съществува.

Как тогава можете да съдите една душа, която участва в този учебен процес? Какво можете да отделите от цялото и да кажете. ,,Това е грешно" или „Това е достойно", „Ето тук тя успя, а той не"? Не можете да съди-те учебния процес на една душа въз основа на начина, по който тя го осъществява, без да си натрупате отрицателна карма. С други думи, една душа може да се изследва в хода на нейното развитие. Вие можете да си зададете въпроса. „Откъде идва гневът ми?", и да осъзнае-те, че той произтича от множество динамики, някои от които са задвижени преди векове, дори още по от-давна, и чак сега те достигат своя край, че това е един вътрешен енергиен поток, от който се мъчите да се освободите, за да можете да излекувате душата си и да балансирате кармичната си енергия. По същия начин не можете да съдите другите за една-единствена гневна постъпка, сякаш сте съдия в съда. По-добрият подход ще е да разберете, че в този момент наблюдавате раз-връщането на един процес, и да добавите към това влиянието на кармата.

Можете да отсъдите само, че душата по собствена воля е предприела един процес на лечение и че също като

вас и цялата Вселена тя се развива. Това е неосъждащата справедливост. Това е справедливостта, която не съди процеса на развитието на душата, а просто приема с любов факта, че тази душа се стреми към любов.

За Вселената не е присъщо да гледа през очилата на доброто и лошото, на провала и успеха. Как знаете кое е ,,успех"? Можете ли да видите цялостните причини за вашето съществуване, за постъпките и за думите си и последствията от тях? Тогава как знаете какво е успехът и как въобще можете да си представите какво е провалът? Нима "провалът" не е просто една причина и следствие? Синова, което наричаме ,,провал", представлява просто една причина и последствията от нея, представлява просто процесът на причината и следствие-то в действие. Признак на мъдрост е да си повярваме, че динамиките, които смятаме за „успех" и ,,провал", в действителност не съществуват, понеже това е така. Те не съществуват от позицията на истинността, а само от позицията на съденето.

Как можете да кажете кое от тази илюзия е стойностно и кое не? Като кажем, че нещо не е ,,стойностно", ние имаме предвид, че не е съвършено, но я се огледайте. Нима виждате у всеки човек пълното съвършенство, макар в своя процес на развитие всички да сме съвършени и стойностни? Именно процесът е постоянно ценен и съвършен и така вие изпълнявате успешно задачата си.

Как можем да знаем какви цели да преследваме в тази илюзия и какви не?

Запитайте се каква е разликата между вашите основни потребности и придобитите от вас, или казано по друг начин, изкуствени потребности. Какви са истинските ви потребности и какви са потребностите, кои-то сте си създали поради други причини. за да контролирате и направлявате околните или за да привлечете вниманието им? Разграничете ги в ума си. Изследвайте себе си достатъчно задълбочено и ясно, за да разпознаете кое

във вас е изконна човешка потребност и кое сте създали с определени други цели -- за да бъдете забелязани, за повече престиж, за да изпъкнете като индивид. Научете се да определяте характера на потребностите си, а след това да изберете с кои от тях искате да живеете.

Например раздразнението, което изпитвате от шума на съседа, резултат от истинска потребност ли е, която не можете да задоволите, или е изкуствена? Синовна или измислена потребност отразява досадата, която ви навява звукът на боклукчийския камион, или желанието ви магазинерът в плод-зеленчука да се отнася с вас по-любезно? Научете се да разграничавате истинските си потребности, онова, което действително ви е необходимо като човек и като душа, от потребностите, основаващи се на външната сила и непроизлизащи от потребностите на душата. Щом веднъж усетите ясно това, вие започвате да отделяте истинската си същност от изкуствената и ще бъдете способни ясно да избирате как да реагирате, а когато позволите на из-куствените потребности да надделеят, сам ще си потърсите отговорност.

Истинските потребности принадлежат на душата. Необходимо ви е например да обичате и да бъдете обичани. Необходимо ви е да се реализирате творчески, не-зависимо дали като създадете семейство или като оглавите държава. Необходимо ви е да култивирате духа си, да работите съзнателно, за да хармонизирате личност-та и душата си. Необходими са ви съветите и безпристрастната мъдрост на нематериалните ви Учители и напътствията на нематериалните ви водачи. Това са някои от вашите истински потребности.

Неистинските потребности принадлежат на личността. Тях вие приемате в материалния си живот, за да можете да контролирате земното пространство, кое-то сте си отредили. Изкуствените потребности са онези, които предизвикват натрупването на отрицателна карма. Като се стараете да ги задоволите, без да се освободите от тях и без да се подчините и адаптирате към ситуацията, ако сте твърдо решени да ги удовлетворите, вие можете да си навлечете много отрицателна карма.

Неистинската потребност е бариера. Нито нации-те, нито индивидите се нуждаят от всичко, което имат. Това са изкуствени бариери, изградени с цел да се натрупа външна сила. Втората полза от тях, така да се каже, е изкуствената сила. Погледнете ясно и ще я види-те навсякъде. в браковете, в международните отношения, във всеки конфликт.

Не е възможно да почувствате душата си в цялата й пълнота, когато сте обсебени от изкуствени потребности. Тогава всичко, което вие виждате, са изкуствени потребности и вие ги възприемате като безкрайно важни и значителни, но нима те наистина са такива? Погледнете своите не съвсем истински потребности и се опитайте да видите как те изсмукват вашата енергия. Докато на първо място в живота ви стоят неща, произхождащи от нисшата ви същност, вие не можете директно да се докоснете до висшата си същност.