Мястото на душата

мигове от работата си върху чувството на несигурност вие можете да изпитвате лекота и да си напомняте, че сте души, предприели едно пътуване през материята, и имате много по-голяма сила, отколкото показвате в този момент на слабост.

Нещата, които един индивид трябва да научи при духовното свързване с друг индивид, са същите, които групите, общностите и нациите учат при духовната си връзка с други групи, общности и нации. Проблемът е дали да се учи посредством страх и съмнение, или чрез мъдрост. Трябва да изберете между нискочестотните енергийни потоци на личността и високочестотните потоци на душата. Ако гневът на една личност към дру-га всява хлад, срива близостта и я кара да се отбранява, гневът на една нация или на една религия спрямо друга пред извиква същите реакции. Така е и в борбата между половете. Ако загрижеността на една личност към друга води до близост, до чувство на разбиране и взаимно уважение, загрижеността на една нация, религия или общност би произвела същия ефект. Динамиката е идентична.

Вие сте свързани с всяка форма на Живот върху тази планета и отвъд нея. Когато душата ви се развива, вие преминавате към едно по-висше разбиране за природа-та на тази връзка и за отговорност, която носите.

В рамките на човешкия род съществуват степени на душевно съзнание. Значението на еволюцията на отговорността е, че по пътя към своята цялостност човекът преминава през няколко нива на отговорност. С други думи, когато душата избере урока на отговорността, при превъплъщението си тя ще попада в атмосфера, носеща повече потенциал за въздействие върху човечеството. Личността също трябва да одобри из-браното от душата. Ако вие съзнателно не сте готови, за да се защити душата ви, няма да бъдете поставени в положение, от което можете да оказвате влияние върху много хора.

Една душа, за която човешкият живот е нещо ново

например, душа, преминала през животинското царство

и започваща пътя на човешката еволюция, макар на този

етап да има много малко такива, започва с определена

честота и за свое добро се преражда в едно ограничено

поле на човешкия опит. Тя сигурно ще се прероди в ня-

кой отдалечен район, за да може спокойно да свикне с

материалното измерение на човешкия опит. Когато до-

бие известни познания за човешката сетивна система и

интелект, за връзката между тялото и енергията на

душата, за онова, което се очаква в едно човешко пре-

раждане, способността й в следващото прераждане да

се придвижи към някой по-отговорен център на дейност

нараства. .Център на дейност не означава някой град или

университет, а дейност с кармични пропорции.

С други думи, човекът, живеещ в някой отдалечен район, където понятията за добро и зло са доста по-ясни и няма толкова много изкушения, не е в същия кармичен център като душата, избрала да се прероди там, където би имала по-голяма сфера на влияние върху семейството, общността или нацията. Центърът на дейност на една душа се отнася до степента, до която се простира кармичното и енергийното й влияние. Една душа трябва да е по-напреднала, за да се справи с възможностите, свързани с разширението на нейните кармични енергийни влияния. Това е значението на еволюцията на отговорността.

Когато душите съзнателно решат да участват в по-широки нива на влияние, те поемат тежестта не само на личната си трансформация, но и на по-големите общности, в които участват. Представете си, че съзнанието ви е физическа светлина. Тази светлина сияе, но по-ярката светлина има по-широк обхват от мъждивата. Степента, до която се простира светлината ви, е ши-рината, дълбочината и дължината на кармичното ви влияние. Ако сте основна светлина, вие греете върху цяло-

то земно кълбо. Ако сте на път да станете главна светлина, но все още не сте, вие греете в един определен обхват, за който сте кармично отговорен, но потенциалът ви да промените качеството на собственото си съзнание и качеството на съзнанието на другите хора е също толкова голям.

В сферата на възможностите и вероятностите за душата съществуват много благоприятни възможности, включително и възможността душата да предпочете най-непривичния си път на развитие вместо онзи, които, така да се каже, е най-естествен за нейната енергия. Ако в интимността на собствените си духовни решения тя придобие вяра, смелост и съчувствие към човешкия род, душата действително може да отвори вратата, водеща към по-висшето осъзнаване, към по-голямото кармично влияние и отговорност. Макар вероятността за това да е била малка, когато душата е навлизала в превъплъщението си, понеже вратата се от-варя само при определени условия (ако еди-какво си се случи, а след това ако последва нещо друго), душата действателно може да открие как да стигне до тази пътека.

Всяко микросъзнание, или индивидуална душа, оказва влияние върху макросъзнанието в зависимост. от качеството на своята Светлина, от честотата на съзнанието си. Една душа, която се съгласява да се прероди в човек, който има значителен потенциал да окаже ние върху живота на много хора, е велика душа. Тя е бална. Способността й да се докосне до живота на милиони и милиарди хора е реална, но такъв ще бъде и кармичният й дълг, ако се провали в задачата си да помогне за напредъка на човечеството. Тя ще носи кармична отговорност за милиарди души.

Великите души на планетата, както и всички оста-нали, трябва да вземат решения във всеки един момент. Погледнете множеството души на Земята, които зае-мат отговорни длъжности и са способни да направляват живота на хиляди, милиони, милиарди човешки същества, и се опитайте да ги разграничите от личностите им. Макар една душа да има власт да въздейства върху живота на милиарди хора, дори на цялото човечество, личността й пак е обект на изкушения.

Когато личността Исус се сблъскала с принципа на Луцифер, принципа на предизвикателството в нашия живот, когато получила предложение да властва над ця-лата планета и да осъществи всичко, което може да си помисли, нима не е била изкушавана? Да, била е. Ако не е така, в решението на Исус нямаше да има сила. Ако решението му да следва възвишения път не бе противопоставено на друга също толкова привлекателна възможност, как щеше да извлече такава сила от избора си. Не можете да добиете истинска сила, ако не вземате решения, които ви затрудняват.

Когато една душа избере вертикалната пътека, когато реши да се развива съзнателно, вземайки отговор-ни решения, тя е способна да се освободи от собствените си отрицателни страни. Тя се стреми към истинската сила. Тя, тъй да се каже, се заема да работи със собствения си негативизъм, с подсъзнателните намерения на разкъсаните части от личността си. Когато една личност стане осъзната, когато се превърне в многосетивна и постигне целостта си, честотата на съзнание-то й се усилва. Тя става завършена. Отрицателните й страни изчезват и качеството на съзнанието й се прояснява. Започва да гледа на себе си и на околните със състрадание и яснота, с мъдростта на душата си.

Когато една душа избере съзнателно да участва в по-широки нива на взаимодействие, тя започва директно да съдейства за освобождението на своето семейство, група, общност или нация от негативността, която присъства и действа на тези нива. Тя също така поема риска да се зарази от тази негативност. С други думи една душа, която се стреми да доведе по-високото качество на съзнанието до едно по-широко ниво на човешките взаимодействия, рискува да се зарази от страха, гнева и егоизма на това ниво.

Великите души, като душата на Ганди например, рискуват сериозно да се заразят. На ниво контакт между душите великата душа трябва да се справи не само със собствения си личен страх, но също така да поеме еволюцията на колективния страх на целия човешки род. Под тази тежест великата душа рискува сериозно да се зарази, но съществува и възможността да освободи колективното съзнание на човешкия род от страха.

Съзнанието на една велика душа е символ на по-висшето съзнание, на макросъзнанието, което носи същи-те ценности, страхове и чувство за вина. Това мак-росъзнание може да е колективното съзнание на Съединените щати, на Съветския съюз или на Етиопия. Множеството души, които формират този колектив, са в постоянен диалог с него. Великата душа е човекът, кой-то е поел задачата да донесе промяна. Ако успее да превъзмогне страха и да действа смело, цялата група ще бъде облагодетелствана и всеки човек в личния си живот ще стане по-смел, макар да не разбира защо.

Не всички души успяват да изпълнят задачите, кои-то са си поставили. Ако погледнете хората, заемащи ръководни позиции на нашата планета, можете да види-те дали със своите решения те спомагат за напредъка на човечеството или не. Някои са избрали ролята на марионетки да се нагаждат към отмиращото съзнание на петсетивния човек, което съществува в колективно-то съзнание на всяка нация. Те, с други думи, са предпо-чели да са представители на една разпадаща се система, затова и системите, които изграждат, се разпадат пред очите им. Съмишлениците им са покварени. Правителствата им са корумпирани.

Тези души представляват една форма на власт, коя-то вече не е ефективна, но те не са успели да го разберат. Те са привлекли към себе си личности, чието съзна-ние като символи и разбирания е близко до съзнанието на властниците. Те са избрали да следват променливия модел на страха и егоизма. Те проявяват огромна параноична енергия и затова привличат към себе си, в свои-те правителства и войски, хора, които имат същото параноично желание да унищожат живота, сякаш разрухата ще спаси планетата, но това не може да стане.

Посредством решенията, които вземат, тези души отказват да признаят, че старите форми на власт, възприемането на силата като външна, вече не са приемливи на Земята. Независимо от това преходът от външна към истинска сила започва да се извършва с нарастваща скорост и затова техните решения засягат само начина, по който ще се осъществи промяната. Те са избрали пътя на страха и съмнението, на травмата и болката.

Разликата между една велика душа, която действа в хармония с откритостта, растежа и взаимната зависимост, която превъзмогва страха заради себе си и околните, и душата, която не прави това, е във факта, че душата, избираща откритост, има различно активно ниво на смелост, интуиция и мъдрост, а другата е отслабена значително под влияние на колективния страх. Решение след решение, негативност след негативност и ето че е създаден един Хитлер. Душата на Хитлер също е имала голям потенциал.

Всяка душа, която съзнателно приеме да приложи на нивото на човешките взаимоотношения любовта, състраданието и мъдростта, които е постигнала, се опитва посредством енергията си да се противопостави на страха на колективното. Това е архетипният модел, въведен в рода ни от Учителя, Исус. Това символизира Той с живота Си и с начина, по който го изживява. Той е освободил отрицателните кармични модели на колективното подсъзнание, които са били натрупани

преди Него. Във всяка велика душа се наблюдава един и същ модел - тя се заема да трансформира цялото посредством силата на съзнанието си.

Когато една душа се стреми към истинската сила и съзнателно избере да пренесе тази сила до нивата, на които взаимодейства с други души, тя навлиза в тази динамика. Тя внася в колективната енергийна система съзнанието на истинската сила и посредством тази сила се заема да трансформира колективното.

Следователно еволюцията ви към истинската сила засяга не само вас. Когато честотата на съзнанието ви нараства, когато качеството на съзнанието ви отразя-ва чистотата, смирението, прошката и любовта на истинската сила, тя се простира все по-далеч. Когато изкушенията ви станат по-големи, нараства и способността ви да решавате разумно. Когато започнете да светите по-ярко, когато Светлината и силата ви нарастват с всяко отговорно взето решение, израства и светът ви.

12

ДУШИ

Процесът на душата преминава през степени на осъзнатост. Животните например нямат индивидуални души. Те имат групови души. Всяко животно е част от една групова душа. Всеки кон е част от груповата душа

на конете, всяка котка е част от груповата душа на котките и т.н. Груповата душа не е като индивидуалната.

Да вземем например груповата душа на бизоните. Съществува една групова душа от огромна безлична енергия, наричана „бизонска". Тя представлява колосална и обширна сфера от безлична енергия, която представлява съзнанието на бизоните. Тя съществува просто на ниво енергийни динамики, а не на индивидуални същества. Тази енергия е в непрестанно движение. Когато повиши честотата си, тя може да прелее на следващо-то ниво, а може също да абсорбира други честоти от някое по-ниско ниво и така душата не престава да съществува. Тя е групова душа, не индивидуална. Няма индивидуални бизонски души в рамките на цялото. Съществува само една душевна енергийна система, в която няма индивидуалност. Присъщо за груповата душа е ин-стинктивното поведение.

Представете си, че се движите от устието на Мисисипи. Като вървите нагоре по течението, реката става все по-тясна и по-тясна, докато не достигнете до точката на силата. Районът на широката делта е аналогичен на една групова душа. Нейният размер, колективната й същност са груповата душа. Това е природа-та на душите в минералното, растителното и животинското царство. С други думи, „котка" означава ду-шата на котките, „делфин" означава душата на делфините и така нататък.

В рамките на животинското царство има степени на интелигентност и осъзнатост. Например делфинът, конят и кучето не са на една и съща дължина на вълната. Съзнанието на делфина е по-близко до съзнанието на човекоподобната маймуна, а следващото по близост е съзнанието на кучето, докато на по-ниското ниво стои съзна-нието на коня. Възможно е човешката душа да бъде по-родена посредством еволюцията на животинското царство като колективна енергия от животинската душа.

Как става това?

Душата на делфините например еволюира посредством всеки отделен делфин. Определеният напредък на всеки делфин кара самата душа на делфините да получи напредък. Общността се развива посредством постиженията на отделните делфини. Същият механизъм се наблюдава и в човешкото царство. Груповата душа на човечеството, която наричаме колективно подсъзнание, се развива посредством индивидуалния напредък на всеки човек. Така се осъществява еволюцията и при делфините, и при всички други видове.

Нека приемем съвсем произволно, че кучешкото съзнание е с двадесет процента по-ниско от съзнание-то на делфините. Ако груповата душа на кучетата из-лъчи съзнание със силна Светлина, възможно е това съзнание да се освободи от груповата душа на кучета-та, да напредне и да проникне в съзнанието на делфините. По подобен начин е възможно (и това става) душите на хората да произлязат от напредналата душевна енергия на душата на делфините или на човекоподобните маймуни и да започнат еволюционния си процес в човешка форма.

За разлика от животните вие имате индивидуална душа. Вие сте индивидуална енергийна система, микроскопична частица от макроскопичното. Като част от макрото вие притежавате цялата негова мощ, калибри-рана до една индивидуална форма, съобразена с опреде-лени енергии. Животните не са миниатюрни копия на макрото. Котките например нямат индивидуални души или его енергия. Те са просто материален израз на една огромна макросистема. Пактът, че някои котки са страхливи, а някои - гальовни, се дължи единствено на милионите честоти, които си взаимодействат в груповата душа на котките.

Животните за разлика от нас не се развиват посред-ством отговорно взети решения. По-скоро честотата

на тяхното съзнание се просветлява и олекотява в пълнотата на тяхната групова еволюция като душа. Това не означава, че животните сами по себе си не са способни на индивидуални прояви на любов. А какво да кажем за животното, което отдава живота си за своя господар? Това е породеното от любов пожертване на живота, както е и в случая, когато то се прави от човек, понеже в този момент животното осъзнава, че доброволно предава живота си. Така това животно преминава към прераждане в човешка форма или към следващото в конкретния случай по-високо ниво.

Природата на груповата душа може да се разбере посредством проявленията й. Природата на душата на делфините например се изразява от делфините. Също-то важи и за нашия род. Природата на човешката душа може да се види чрез природата на хората.

Душата на делфините напуска Земята - с други думи, те са изчезващ вид. Делфините изскачат на бреговете. Те сами си създават болести. Това е техният отказ да живеят на тази Земя. Чувстват, че не могат да осъществят целта, за която са се родили. Затова те си тръгват. Тяхната смърт не е самоубийство, понеже те не са изплашени. Те се чувстват изтощени.

Раждат се делфини -- душата на делфините се проявява във физическото измерение, за да внесе любов, живот и съзидателност в океаните. Те се явяват, за да създадат мост от радост, любов и разум между водно-то и човешкото царство. Но все пак не успяват да го сторят. Ние подхождаме към душата на делфините с жестокост.

Духът на делфините - как само страда той. На-стъпил е момент на огромна скръб. Дошъл е моментът, в който трезво да погледнем дълбоко в ценностите и поведението си, произхождащи от факта, че възприема-ме силата като външна. Време е да скърбим заедно с душата на делфините и да се помъчим да я утешим.

Ако желаете да утешите душата на делфините, представете си от сърцето на съзнанието на делфини-те, че енергията ви плува в дълбоки, чисти, топли и ласкави води. Когато усетите как навлизате във водното царство, отпуснете се и започнете да излъчвате мисли към тези същества, които заедно с нас населяват планетарния ни дом. Представете си как им изпращате любов, докато те вървят по своя еволюционен път, дока-то напускат земното училище. Усетете как скърбите заедно с тях, но знаете, че и те като вас са безсмъртни. Изпратете им тези мисли. Нека те разберат, че не си тръгват, неразбрани от гората. Нека чуят думите ви. ,,Аз ви разбирам."

Можете ли да го сторите?

Това ще осмисли скръбното им пътуване.

Източниците за формиране на индивидуалните души са повече от един. Част от еволюционната последователност в нашето глобално село включва процеса на на-предване от царство в царство, но ако една душа, коя-то не е била преди това на нашата планета, избере да се прероди като човек, за нея не е задължително да премине през царствата на еволюцията. Тя ще избере онази ситуация в рамките на материалната среда, която е най-подходяща за нея.

Има души, които никога не са преминавали през човешкия живот. Когато говорим за душите, идващи на физическата арена, за да получат изцеление и балансира-не на енергията и да изплатят кармичния си дълг, говорим за еволюцията на Живота, какъвто го познаваме на Земята. Не говорим за другите галактики, нито за Живота на другите нива, които не са материални в нашия смисъл на думата. За да се постигнат някои форми на напредък, невинаги е необходимо да се премине през физическото. Ако е нужно, то се насърчава.

Идва един момент, в който материалният опит вече не е от полза на душевното съзнание и затова душата

избира да се учи в нематериалния свят. Тя например може да реши да се учи, като стане нематериален водач. Всяка индивидуална човешка душа е микровариант на мак-рото, представляващо душата на човешкия род, но душата на човечеството не е микровариант на някое по-голямо макро. С други думи, не съществува по-голяма човешка душа освен душата на човечеството. Отвъд нея идва животът на духовния учител, преживяване, при което се придвижваме в по-напреднали нива на Светли-ната, нетипични за човека.

Нашите нематериални Учители принадлежат на тези нива на Светлината. Затова не трябва да ги възприемаме като личности. По-подходящо е да ги смятаме за безлични съзнания, каквито всъщност са те, идващи от непонятни за човека светове. Те например не носят при-знаците на личната разединеност, специфични за нас. Те, така да се каже, нямат тъмна половина. Има ли Ангелът душа? Самият Ангел е душа, пълната й проява.

Тази е разликата между онова, което е цялостно и единно, и онова, което е в процес на развитие към тази цел. Двойствеността съществува само на някои нива, не на всички. Двойствеността е една учебна динамика. Тя носи собствен ритъм и напрежение и не съществува отвъд една степен на учене и развитие. Вие за разлика от нематериалните си Учители живеете в двойственост.

Това, така да се каже, не е техният дом. За нашето ниво те са учители. Те могат да преподават на нивото ни, без да му принадлежат. Вашият нематериален Учи-тел не става част от вашето ниво, когато ви напътства, тъй както и родителят не става дете, когато учи детето си. Това не е необходимо. Това ниво на еволюция се достига в присъствието на родителя. Просто такава е естествената динамика на еволюцията.

Ние сме предопределени да надскочим природата на двойствеността. Двойствеността е това, което се възприема и разбира във времето и в пространството.

Когато еволюирате отвъд тях, а и когато напуснете физическото си тяло и се върнете в своя дом на нематериалното ниво на съществуване, вие няма да сте в обсега на двойствеността и чувствата на гняв, тъга и страх, така присъщи за сегашното ви състояние, ще из-чезнат. Те нямат власт в света отвъд двойственост-та, където царува всеобщо съвършенство. Когато на-пуснете физическата си форма, вие ще отпътувате към нематериалното ниво, което съответства най-добре на честотата на вибрациите ви в момента на отделя-нето от тялото.

Къде отиват напредналите човешки души?

Има много форми на Живот, които са продължения на тази. Съществуват буквално милиони възможности. В много галактики има живот. Наред с нашата планета съществуват милиони, даже милиарди планети, изпълнени с живот. Няма нито една планета, на която да липсва някакво ниво на активно съзнание. На някои от тези пла-нети съзнанието е приело форма, подобна на нашата, а на други формата е съвсем различна, но съзнанието все пак е съзнание според нашето определение.

Съществува свят, който религиозният език на Запада нарича „царство на Ангелите". Това е съвкупност от същества от различни честоти и качества на съзнание-то, много от които ни направляват и общуват с нас на Земята. Този свят е в съвършено равновесие с другите сили, но ние не можем да го схванем с ограничените си човешки разбирания. Еволюцията продължава и в този свят, макар там да властва „хармония" и ,,съвършенство", както бихме се изразили ние. Можем да приемем Ангела като сила на съзнанието, която в своето развитие е станала подходяща да обучава на планетното селище на име Земя, а може и да е била част от еволюция-та и на други галактики и форми на Живот.

Домът на Ангела е това царство - Ангелското царство и разнообразието от нематериални форми на живот, съществуващи във, под и над тази вибрационна сфера. Ангелите продължават еволюцията си също как-то другите обитатели на този свят, също както съзнанията на нашите духовни учители - онези, на които сме нарекли земните си религии. Еволюцията продължава, но наместо съзнанието да се смесва с материята, както става в нашето земно училище, там царува съвършенство.

Кармичният закон важи ли и за нематериалните същества?

Законът на карма е универсален в смисъл, че няма форма на Живот, която да не носи отговорност за енергията си, но в нематериалните измерения карма не бива да се разбира, както я разбираме ние. Пред един Ангел не стоят бариерите, които стоят пред нас. Ангелът на-пример съзира нещо, а ние не. Тази разлика е бариерата. За Ангела нашите бариери не съществуват, затова той не може да създаде кармата, която ние създаваме. Той има едно ниво на виждане и познание, което предотвратява някои действия просто поради дълбочината на познанието, присъщо на неговия ранг в света.

Великият закон на карма все пак действа, защото Ангелът притежава воля, но един Ангел е въоръжен с далеч повече, отколкото човекът със своите ограничения. Ангелът не се страхува от смъртта. Той е нетленен. Той е безсмъртен. Той е с всичко съществуващо. Не се съмнява. Вижда Светлината и живее в нея, така че ком-понентите, които създават карма в човешкия опит, не са част от личната действителност на Ангела. Макар той да има воля, не можем да си представим обстоя-телства, в които той би се подвел в погрешна посока, ако такава посока въобще съществува, или в отрицателна посока. В известен смисъл Ангелът може да се смя-та за същество, развило се до такава степен, че не е нужно да се поставя на изпитания, затова няма и карма. Съществуват и други нива като например нивото, което невъплътените духове са тясно свързани с материалността си в конкретната среда на земната арена. Тези духове не пътуват към своята висша същност, а запазват връзката си със своето индивидуално нематериално състояние близо до Земята.