Мястото на душата

Истински са потребностите, които самата Вселена винаги задоволява. Именно Вселената удовлетворява вашите истински потребности. Вие например постоянно получавате възможност да обичате и да бъдете обичани, но задайте си въпроса колко пъти в живота сте пропилявали тази възможност.

Като се научите да откликвате на истинските си потребности и като оставите изкуствените да отпаднат като ненужни защитни механизми, вие ставате все по-отворени, чувствителни и милостиви към околните. В течение на всеки човешки живот съществува естествен обмен - даване и получаване. Всеки човек има ис-тински и неистински потребности и именно оттук произлиза естественият характер на потока между нас

в жизнената среда. Вие започвате да се учите да давате и да вземате, когато разберете какви са истинските ви потребности. Учите се да правите компромиси, да давате и да се издигате над нещата, когато стигнете до потребностите, които не са действителни или не съдействат за вашето развитие.

Ако осъзнаете ясно истинските си потребности, вие ще видите, че онова, което всъщност ви плаши, когато изпитвате някоя изкуствена потребност, е загубата на вашата сила, и затова вместо да се обърнете към това директно, вие създавате една изкуствена потребност, която е израз на това вътрешно усещане. Научете се да се обръщате към истинската потребност, за да не ви се налага да се натоварвате с поведенчески модели, кои-то не са привични за вашата същност, които биха ви обременили или създали някаква изкуствена самоличност, която постоянно да трябва да защитавате.

Започнете, като искрено разгледате как функционират вашите потребности - къде те са истински и къде не. Там, където не са, очаквайте да изпитате отрицателна емоция. Старайте се да своите на една крачка разстояние от това чувство, за да не може вече да ви заслепява, нито да убягва от вниманието ви. Застане-те крачка встрани, за да му позволите да навлезе във вас, без да проникне така дълбоко, че да ви накара да на-правите нещо, да си помислите нещо отрицателно, да се отдръпнете емоционално или да реагирате по друг специфичен за вас начин. Застанете крачка встрани от това чувство и всеки път, когато го усетите, ще бъде-те все по-далеч и по-далеч от него.

Ще започнете да виждате как действа илюзията, а това е част от истинската сила.

15

СИЛА

Какво значи да си истински силен?

Силата не е способността да наложиш волята си върху някой друг. В този вид сила няма вътрешна сигурност. Тя е атрибут на времето и с течение на времето тя се променя. Имате силно тяло и никой не може да ви победи? Това ще се промени. Какво ще правите тогава? Имате красиво лице и тяло и можете да ги използвате, за да влияете на другите? Това ще се промени. И какво ще правите тогава? Имате остър ум, с който подчинявате околните? Какво става обаче, когато сте твърде уморени, за да го използвате, или когато пропуснете някоя благоприятна възможност?

Ако не се чувствате удобно в света, вие живеете в страх, който никога не ви позволява да се отпуснете и да се наслаждавате на Живота. Нима това е сила? В страха няма сила. Сила няма и в постъпките, водени от страх. Няма сила в мисловна форма, предизвикана от страха, дори да е подкрепяна от армията. Армиите на Рим са изчезнали преди повече от хилядолетие, но жизнената сила на един-единствен човек, когото римските воини осъдили на смърт, продължава да оформя развитието на нашия род. Кой е бил по-силен?

Силата ви зависи от силата на онова, което е най-важно за вас. Може би за вас парите в банковата сметка и големият дом са най-важни? Може би най-важно е да имате привлекателна съпруга? Може би най-важно е да наложите своето становище на другите? Това са позициите на личността, стремяща се да задоволи своите желания. Може би за вас най-важни са съвършеството, красотата и състраданието на всяка душа? Може би отстоявате силата на любовта и яснотата на мъдростта? Може би живеете с прошката и смирението? Това са позициите на личността, която е в хармония с душата си. Това е позицията на истински силната личност.

Силата е енергия, която се формира от намерения-та на душата. Тя е Светлина, оформена от намеренията на любовта и състраданието, водени от мъдрост-та. Тя е енергия, съсредоточена и насочена към изпълнението на земните задачи на душата и развитието на личността като материален инструмент на душата, пригоден за тези задачи. Тя е въздействието, формира-що илюзията по образите на душите, които я създават, а не на техните личности.

Какво означава това?

Между душите съществува постоянен обмен на енергия. Когато личността е разединена, този обмен е

нарушен. Енергията, силата напуска разединената личност през всяка от частите й. Ако една част от вас се страхува от загубата на работата ви, друга от загуба-та на брака ви, а трета се опасява от сблъсък с неприятен колега, силата изтича от вас, без да я контролира-те съзнателно. Ето така функционират енергийните динамики на безсилната личност.

Когато поради страха и недоверието енергията из-тича от вас, тя не може да ви донесе нищо освен не-разположение и болка. Когато поради страх и недоверие енергията изтича от организма ви, вие усещате физическа болка или неприятно чувство в онази част от тялото, която е свързана с губещия сила енергиен център. Когато се страхувате, че не сте способни да се защитите и да се грижите за себе си в света - да си платите наема например или да се предпазите от емоционална или физическа травма, когато виждате сила-та като нещо външно, което не ви достига, за да га-рантирате благоденствието и сигурността си, вие усещате едно неприятно чувство, една болка в стомаха, около слънчевия сплит. Онова, което наричаме ние Бога, представлява изтичане на сила през разположения в тази област на тялото енергиен център. Един пристъп на безпокойство представлява огромна загуба на сила през този енергиен център. Загубата на сила се отразява и върху околните части на тялото. Загубата на сила през този център например може да предизвика нарушено храносмилане. Ако тя е хронична или остра, може да предизвика язва в стомаха.

Когато чувствате, че способността ви да обичате или да бъдете обичани е застрашена, когато например се страхувате да изразите собствената си любов и да получите любов от някой друг, вие усещате физическо неразположение или болка в областта на гърдите, близо до сърцето. Синова, което изпитваме като сърдечна мъка, представлява усещане как поради страха и недоверие-

то силата ни напуска през този енергиен център. Може би сте изживявали загуба на съпруг, дете или скъп за вас човек? Анализирайте преживяното. Осъзнайте какво сте изпитали. Ще откриете, че сте имали болки в тялото, че ви е боляло в областта на сърцето. Силата ви е из-текла през този енергиен център. Тъкмо това представлява сърдечната мъка - загуба на сила през центъра на сърцето. Ироничната или голяма загуба на сила през този център води до сърдечен удар в буквалния смисъл. До инфаркт на миокарда, до сърдечен удар, не води просто високото ниво на холестерола в кръвта и други физически състояния.

Всяко страдание и нарушение на телесните функции, всяка болест може да се разглежда като загуба на сила през някой от енергийните центрове в тялото, причинена от външни обстоятелства или обекти. Вие губите сила, когато се гневите на някоя несправедливост. Губите сила, когато сте застрашени от друг човек или хора. Губите сила, когато поради презрение или язвителност, поради чувство на разочарование, малоценност или превъзходство се отдръпнете от други-те хора. бубите сила, когато копнеете за нещо или някой, когато тъжите и когато завиждате. Зад всичко това стои страхът, страхът, че сте уязвими, че няма да се справите без човека или ситуацията, която ви липсва, че понеже не притежавате обекта на завистта си, вие сте в неблагоприятна позиция. Всеки път, кога-то се страхувате, вие губите сила. Това представлява загубата на сила.

Като отказвате да признаете страха си, като притъпите чувствителността си, вие не спирате загубата на сила. Пътят към истинската сила винаги минава през онова, което чувствате, през сърцето. Пътят на сърцето е път на състраданието и емоционалната чувствителност. Следователно никога не е за предпочитане да потиснете някоя емоция или да пренебрегне-

те чувствата си. Ако не знаете какво изпитвате, не можете да опознаете разединената същност на личността си и да се изправите срещу онези аспекти и енергии, които не служат на вашето развитие.

Запазвайки силата си, вие не се превръщате в една статична енергийна система, която се запасява с енергия. Превръщате се в стабилна енергийна система, способна съзнателно да постъпва съсредоточено и според намеренията си. Вие се превръщате в магнит за просветлелите и за желаещите да бъдат просветлени. Ос-тава въпросът за начина, по който енергията ви напуска. Когато енергията изтича от вас по начин, който не е свързан със силата и доверието, тя може да ви донесе единствено болка и неудобство. Следователно истински силен е човекът, който отдава енергията си един-ствено чрез обич и доверие.

Какви са характерните черти на един истински силен човек?

Истински силният човек е смирен. Това не е фалшивото смирение на човека, който умишлено се снишава, за да бъде на нивото на по-нискостоящите. Това е ши-ротата на човека, който откликва на душевната красота във всяка срещната личност и в постъпките й съзира делата на въплътената на Земята душа. Смирението е безобидността на човека, който цени, почита и се прекланя пред Живота във всички негови форми. Загрижени ли сте за Земята? Именно смирените никога не вредят на Земята.

Какво значи да си безобиден?

Това означава да бъдеш толкова силен, че да нямаш нужда да вредиш на никое същество. Означава още следното: да бъдеш толкова способен и надарен, че самата представа да демонстрираш сила, като вредиш, да е чужда на съзнанието ти. Без искрена смиреност вие не можете да имате такава сила, защото когато чувства-те, че дадена ситуация или човек не ви карат да се чувствате уважавани, силата ви изоставя.

Смиреният дух крачи в един познат свят. Хората за него не са странници -- те са негови спътници на Земя-та. Смиреният дух не иска повече, отколкото му е не-обходимо, а онова, което му е необходимо, му се дава от Вселената. Смиреният дух е доволен, когато истинските му потребности са задоволени и не е натоварен от изкуствени.

Смирените са свободни да обичат и да бъдат самите себе си. Те нямат изкуствени цели, към които се стремят. Не ги привличат символите на външната сила. Не се борят за външна власт. Това не значи, че не се гордеят с нещата, които вършат добре, нито че не влагат всичко от себе си в тях, нито пък означава, че когато е необходимо, не позволяват на околните да ги тласкат напред.

Да се съревновавате значи да се борите за нещо заедно, съвместно, да се стремите към нещо, да се опитвате да го постигнете, да търсите нещо с другите. Ако онова, към което се стремите, е да имате престиж, да ви забележат или да получите златен, а не тенекиен ме-дал, съревнованието е мотивирано от личността. Вие се борите да добиете сила за сметка на другите, да утвърдите надмощието си над някой човек или над група хора. Борите се за външна сила. Като се борите за една или друга награда, вие карате света да оцени и признае стойността ви, преди вие сами да се оцените. Поставяте чувството си за преценка в ръцете на другите. Дори и да спечелите всички златни медали в света, вие не притежавате сила.

Ако онова, към което се стремите, е радостта от безрезервното раздаване, от това да отдавате целена-сочено, с радост и съзнание всичко, което имате, за онова, което съграждате съвместно с другите, съревноваването ви е проява на вашата душа. Когато усилието, което завърши последно, започне да има за вас същата стойност като онова, което финишира първо, когато

започнете да почитате безсмъртната, вечна душа по-вече, отколкото временната самоличност и временно-то тяло, когато започнете да давате, без да ви възпира страхът от уязвимостта, когато размерът, цветът или формата на онова, което получавате или не получава-те, престанат да са от значение, вие ще познаете сила-та на смирения дух.

Човекът, който притежава истинска сила, прощава. Прошката не е въпрос на морал. Тя е енергийна динамика. Когато прощават, повечето хора искат другият човек да запомни, че са му простили и са забравили. Този вид прошка манипулира човека, който получава прошка-та. Това не е прошка. Това е средство за извличане на външна сила.

Да простиш значи да отхвърлиш товара на преживяното. Когато решите да не простите, това, което не прощавате, остава при вас. Когато решите да не простите, вие сякаш си слагате зацапани, страшни очила, които изкривяват всичко, и тъкмо вие трябва всекидневно да гледате Живота през тези нечисти стъкла, за-щото сте предпочели да ги запазите. Желаете всички други да виждат света по същия начин, защото самите вие искате да го виждате така, и това наистина е светът, кой-то гледате, но само вие го виждате такъв. Гледате през стъклата на собствената си нечиста любов.

Да простите значи да не търсите отговорност от другите за собствените си преживявания. Ако не поеме-те отговорността, вие я прехвърляте на някой друг и ако не сте доволни от живота си, ще се мъчите да го промените, като манипулирате този човек. Оплакване-то и недоволството например са прояви на тази динамика. вие искате някой да поеме отговорност за преживяванията ви и да ги промени.

Оплакването е вид манипулация, но вие сте свободни да направите следващата крачка. да започнете да усещате и да споделяте, без да манипулирате. Важен в

случая не е фактът, че споделяте, а намерението, което стои зад него. Когато вместо да споделяте, вие се оплаквате, изживяването е негативно. Всичко зависи от начина, по който извайвате, оформяте споделянето, от намерението, с което споделяте. Преди да споделите, запитайте се. "Какво е намерението ми, като споделям това? Определена реакция ли търся ?" Чрез тези въпроси можете да изясните отношението си, преди да вложи-те своята енергия в думи. Когато поемете отговорност за изживяванията си и споделите опита си в приятелски дух, вие все едно, че прощавате.

Когато търсите отговорност от някого за преживяното от вас, вие губите сила. Не можете да знаете какво ще направи другият човек. Затова когато разчитате на някой друг за жизненоважните ви неща, вие постоянно живеете в страх, че човекът няма да оправдае вашето доверие. Представата, че някой друг е отговорен за вашите преживявания, стои в основата на идея-та, че прошката е нещо, което един човек дава на друг. Как можете да простите на някой друг това, че сте предпочели да не сте силни?

Когато прощавате, вие преставате да сте критични както към себе си, така и към другите. Олеква ви. Вече не сте вкопчени в отрицателните преживявания, причинени от решенията, които сте взели, докато сте се учили. Това е съжалението. Съжалението е двойна негативност, представляваща вкопчване в негативност-та. Когато съжалявате за нещо, вие губите сила. Ако един човек страда от преживяванията си, а друг се смее, на кого му е по-леко? Кое от двете състояния е по-безобидно? Сърцето, което танцува, е невинно. Човекът, кой-то не може да се засмее, е обременен. Именно танцува-щото сърце не може да навреди.

Това не значи, че вие не се учите от преживяното и не го прилагате всеки път, когато вземате решения. Това наричаме отговорен избор. От душата не се иска нищо.

друго, освен да правите всичко възможно до предела на способностите си, колкото се може по-добре.

Истински силният човек мисли и възприема ясно. Яснотата води до мъдрост. Тя означава да виждаш мъдро. Тя е способността да долавяш и да разбираш илюзията и да я оставиш да се разиграва. Яснотата означава да можеш да прозираш отвъд постъпките на дадена личност чак до силата на безсмъртната й душа. Тя е умението да можеш да разбираш какво се стреми да бъде изявено -- здравето и единението на личността и еволоцията на душата. Тя е способността да разпознаваш явяващите се в света на времето и пространството нематериални динамики. Тя означава да разбираш законите на кармата и привличането и тяхната връзка с онова, което преживяваш. Тя е умението да можеш да прозираш ролята на отговорния избор и във всеки момент да решаваш както трябва.

Яснотата е способността да виждаш проявите на душата в материалния свят. Тя е резултат от решени-ето да се учиш чрез мъдростта, а не чрез страха и съмнението. Яснотата ви помага да се отнасяте към околни-те със състрадание, без да ги съдите. Нима не виждате кармата, която хората си създават, като избират потоците на гнева и алчността? Нима самите вие не сте избирали същото? Нима не сте се чувствали уязвими? Нима не сте посягали на другите? Яснотата изважда на преден план истинското състрадание, способността да споделяте страстта с другите. Тя позволява на енергията на сърцето да потече.

Яснотата превръща болката в страдание. Тя вижда коя динамика в личността причинява болката и връзка-та на тази динамика и на това преживяване с еволюция-та на душата. Чрез нея можем във всеки момент да усещаме как всичко е предназначено да бъде цялостно и съвършено и всеки аспект в крайна сметка служи на красивото учение. Истински силният човек вижда как всяка ситуация и всяко преживяване са съвършено пригодени за еволюцията на всяка душа и за съзряването на всяка личност. участваща в нея. Яснотата навсякъде виж-да съвършенство и в най-малката подробност. Накъде-то и да погледне, тя съзира божията ръка.

Яснотата прогонва страха. Тя ви позволява да изберете вертикалната пътека и да се задържите на нея. Тя ви позволява да разберете динамиките, които стоят зад вашите пристрастия - на какво служат те и как действат, и да вземете решения, които ще им отнемат силата и ще я дадат на вас. Тя ви позволява да предизвикате не само някаква сила, която не разбирате (като увлечението по алкохола, наркотика или безразборния секс), а една динамика, чиито причини и следствия са ви ясни. Тя ви позволява да решавате съзнателно и да знае-те защо избирате този начин.

Яснотата ви позволява да виждате света на физическата материя, какъвто той е. учебно пространство, създадено съвместно от намеренията на душите, кои-то го населяват. И така, вие имате възможност да раз-познаете действените последствия от намеренията, които формират личната действителност на всеки човек на онези нива от действителността, които създаваме съвместно. Тя ви позволява например да про-верите до каква степен отношенията между нациите се формират от енергията на личността и до каква -от енергията на душата и ще откриете, че на това ниво, а и на повечето други енергията на душата напълно отсъства.

Яснотата ви помага да видите, че процесът на вземане на решения в човешкия живот е свързан с еволюцията на другите хора, помага ви да видите и начина, по който става това. Тя ви позволява да видите, че посредством решенията си вие участвате в еволюцията на общите енергийни динамики, на архетипите -- колективните човешки представи, за свещеното партньор-

ство, за мъжествеността и женствеността, за съпругата, за свещеника и т. н. Тя ви позволява да видите, че именно чрез своите ежеминутни решения вие допринасяте за еволюцията на душата си и че тези решения са въплътени в материалната действителност, която споделяте със своите събратя.

Истински силният човек живее в любов. Любовта е енергията на душата. Любовта лекува личността. Няма нищо, което да не може да се излекува с любов. Съществува единствено любов.

Любовта не е пасивно състояние. Тя е активна сила. Тя е движещата сила на душата. Любовта не само внася мир в конфликтите, но и кара света да съществува по друг начин. Любовта носи хармония и жив интерес за благосъстоянието на околните. Тя носи грижовното и приветливо отношение. Тя носи Светлина. Тя помита грижите на личността. В Светлината на любовта има единствено любов.

Между любовта, силата и промяната в качеството на преживяванията в цялото земно училище съществува връзка. Видът сила, който се опитвате да промени-те в себе си, е видът сила, който се нуждае от трансформация на Земята като цяло. Има безброй много хора, които изпитват влечение към насилието - фантазиите и постъпките им го отразяват. Повечето от тях се основават върху факта, че самият индивид се чувства безсилен и се възприема като жертва и затова желае поне за малко да живее с друг човек, с усещането за сила, но така не може да се открие истинска сила.

Именно чрез еволюцията на съзнанието си, като се съсредоточите върху решения, които ви носят все по-вече и повече сила, вие се отдалечавате на достатъчно разстояние от негативните си емоции и постигате изцеление, при което сте недосегаеми за жестокостта. За изцеление на насилието е нужна любов.

Любовта е енергията на душата и следователно, като давате и получавате любов, като живеете живот, изпълнен с любов, личността ви се чувства задоволена. Личността постоянно се стреми към любов. Несъзнателният стремеж към любовта може да дове-де до гняв и страх. Това става, когато личността не вижда ясно онова, към което се стреми. Така е и с пристрастеността.

Ако например се стремите към една маниакална сексуална връзка, вие се стремите към любов. Илюзия е, че се стремите към нечия мъжественост или женственост. Вие се стремите към любов, но нито си го признавате, нито се мъчите да се справите с това и у вас се на-трупва гняв, понеже носите едно ниво на енергия и емоция, която копнее да бъде проявена, но никога не получава тази възможност.

Емоционално и духовно е невъзможно да имате сексуален контакт с някого, без да възпламените определени емоционални модели, а когато няма връзка или истински чувства, моделите неизбежно водят към задънена улица. Следователно съществува определено ниво на грубост и неудовлетвореност, което в края на краищата води до емоционално разстройство, и понеже е била нанесена огромна вреда върху един от най-важните модели, се стига до физически заболявания. Запомнете, че каквото повикало, такова се обадило.

Като търсите любов, вие търсите енергията на душата. Тя носи със себе си искрената загриженост за другите. Не можете да използвате някого, за чието благосъстояние сте истински заинтересувани.

Когато се мъчите да наложите интелекта си или своите възгледи за света, вие се стремите към любов, но поради желанията на своята личност вие подкопава-те стремежа си. Вие търсите външна сила. Там има само празнота. Когато се стремите да властвате над някой друг, вие не властвате над никого, а обезсилвате себе

си. Колкото по-безсилен се чувствате, толкова повече изпитвате необходимост да контролирате всичко външно. Любящата личност не се стреми да контролира, а да се грижи, стреми се не да властва, а да дава сила. Любовта представлява протичащото през вас богатство и пълнота на душата.

Смирението, прошката, яснотата и любовта са динамиките на свободата. Те са основата на истинската сила.

ДОВЕРИЕ

Преди да се прероди, всяка душа приема да изпълни определени задачи на Земята. Тя сключва свещено съглашение с Вселената да осъществи определени цели. Вързва се в този договор с целостта на своята същност. Затова когато една душа успее да постигне целта си, като изпълни онова, за което се е споразумяла, животът на нейната личност е особено наситен и красив. Останалите души - както тези, които имат материална форма, така и останалите, оценяват и почитат това.

Всяка душа поема определена задача. Задачата може да е да отгледа семейство, да изложи писмено определени идеи или да трансформира съзнанието на някоя група хора, например на бизнесобщността. Задачата може да е да разбуди осъзнаването на силата на любовта на национално ниво, дори пряко да допринесе за еволюцията на съзнанието на глобално равнище. Каквато и да е задачата, която душата ви се е съгласила да изпълни, каква-то и да е договореността й с Вселената, всички ваши преживявания служат да си припомните този договор и да се подготвите за неговото изпълнение.