Мястото на душата

Представете си, че вашата личност, характерните ви черти и част от нематериалната ви същност желаят да останат непокътнати и да не продължат по пътя на еволюцията си. Процесът, в който душата се освобождава от присъщото за личността, не се осъществява. В енергийната система настъпва силна ре-акция и задръстване. Обикновено това става, когато една душа не може да приеме, че трябва да продължи напред и да остави някое прераждане зад себе си. В някои случаи душата се е вкопчила в личността, защото тази личност е имала особен успех или власт в съответния живот.

Настъпващото задържане на еволюционния процес води до явленията, които наричаме зли духове, призраци или обладаване от зли сили. Тези духове предпочитат да останат свързани със Земята, със земната аура. Наистина ли те са зли? Те са отрицателни, това можем да приемем, но дали са зли е друг въпрос. Насърчават ли те към негативност? Да, но това е част от закона за привличането - тяхната енергия е привлечена от подобни на нея енергийни сили, тоест от подобни слаби места. С вредните си дела тези духове могат да доведат до допълнително натрупване на отрицателна карма в нашето царство.

Ето защо можем да говорим за развитие отвъд кармата, какъвто е случаят с Будите. Те имат предвид кармата на Земята, където винаги можем да изберем как да

учим, по коя пътека да поемем. Будите имат предвид Земята, човешкия живот и начина, по който е устроен - със свободна воля, избор между вярата и съмнението, доброто и злото, дуализма, създаден от хората. Тъкмо тази карма имат предвид, а не кармичните модели, кои-то престават да съществуват, щом вие като душа вече нямате нужда от учение в света на двойствеността. Макар Ангелите да имат воля, те не трупат кармата, която ние познаваме. Тя не е част от тяхното измерение. При все това те имат воля. Законът на карма, какъвто го разбираме, е кармичният закон за физическата материя и духа, а не за духа изобщо.

Много нематериални светове не са ангелски. Освен света на безплътните човешки същества, които са при-ковани към Земята, съществува например общността на Девите на нашите Природни царства. Има безброй много светове с нематериален живот. Отвъд света на Ангелите има цели светове, изпълнени с разум, който ние смятаме за Бог.

В рамките на човешкия род съществуват степени на душевно съзнание. Не всички хора осъзнават душите си в еднаква степен. Тогава всички хора ли имат еднакъв потенциал?

И да, и не. Това е един сложен въпрос. Прост отговор на него няма, защото душите, намиращи се в една и съща ,,честотна лента", като тези в Земното училище, са обединени от общото качество на съзнанието си, но все пак има разлики в обхвата на съзнанието им. Един индивид, който не е разширил способността си за осъзнаване, не е равен в обичайния смисъл на думата на индивида с по-развито осъзнаване. Съществува неравен-ство. Но това неравенство все пак не остава такова завинаги. То е просто едно временно ниво на движение в потока на еволюцията.

Душата няма начало и край и при все това някои души са по-стари от други. И двете твърдения са верни. Всички души идват директно от Бога, но въпреки това няма един-единствен начин, по който се формират индивидуалните души. И двете са верни. Душата може да ви се стори парадоксална само когато в мисленето си поддържате представата, че нещата имат начало.

Всичко съществуващо може да се превърне в индивидуални капчици съзнание. Понеже вие сте част от всичко съществуващо, вие винаги сте съществували в буквалния смисъл на думата, но все пак е имало един момент, в който се е формирал вашият индивидуален енергиен поток. Приемете, че океанът е Бог. Той винаги е съществувал. Сега посегнете и гребнете чаша вода. В този момент съдържанието на чашата става индивидуално, но то винаги е съществувало, нали? Същото е и с душата ви. Имало е един момент, в който вие сте станали чаша, пълна с енергия, но съдържанието е дошло от безсмъртната изначална Същност.

Вие винаги сте съществували, защото онова, което сте, е Бог, или божественият Разум, но Бог приема индивидуални форми, капчици, като смалява силата си до частици индивидуално съзнание. Това е една огромна редукция на силата, но все пак тя е също толкова мощна в капчицата, както и в цялото. Тя е също толкова без-смъртна, творческа и експресивна, но в по-умаления си вид енергията се редуцира до степен, подходяща за тази форма. Когато тази умалена форма добива все повече сила в своята самостоятелност, в собственото си самоосъзнаване, тя става все по-голяма и все повече заприличва на Бога. В края на краищата тя се превръща в Бог.

Този процес е паралелен на извършващия се с личността (която принадлежи на душата) ви процес - личността се разраства и достига висшата си същност и така постига пълната сила на превъплътената душа. Подобен процес се извършва и когато личността и висша-та ви същност се завръщат в пълнотата на душата ви,

когато напускате Земята. Като индивидуална душа вие оставате индивидуална душа. Вие сте както индивид, така и едно с всичко съществуващо.

Душата е индивидуалната единица на еволюцията. Тази представа е нова за нас, защото ние като род досега не сме усещали съществуването на душата. В религиозното си мислене сме признавали, че съществува нещо, наречено душа, но до този момент не сме я възприемали така сериозно, че да се замислим какво означава съществуването на душата в нашето всекидневие, в радостите, болките, мъките и постиженията, изплитащи човешкия живот.

Не сме обръщали внимание на нуждите на душата. Не сме се замисляли какво се изисква за здравето на душата. Не сме изследвали душата, нито сме се стремили да й помогнем да получи необходимото за еволюцията и здравето си. Поради своята петсетивност ние сме съсредоточавали силите си върху тялото и личността. Развили сме до високо ниво познанията си за физическия организъм, който душата приема при превъплъщението си. Познаваме аминокиселините, невротрансмитерите, хромозомите и ензимите, но не познаваме душата. Не знаем как физиологичните функции служат на душата, нито как се влияят от нея.

Стремим се да излекуваме нарушените функции на тялото, като контролираме неговата среда на молекулярно ниво. С други думи, подходът ни към лечението се основава на факта, че възприемаме силата като нещо външно. Този тип лечение може да помогне на тялото, но не лекува и не може да лекува душата.

Имайте предвид, че хората, които са били възпита-ни по този начин, са свикнали да учат за Живота, като изследват мъртвата материя. Те се мъчат да научат за Живота, като изследват животински и човешки трупове. Как могат да видят духа, щом изучават само онова, което няма дух? Даже когато хвърлят поглед към безбрежната галактика, тези умове не могат да забележат Живот, понеже са убедени, че в цялата галактика няма Живот освен този, който те познават и идентифицират. Ето защо формите на Живот, братята и сестри-те ни от другите галактики, остават скрити и ще останат скрити, докато основната идея., че Животът е всичко, което съществува, и прониква във всичко, кое-то съществува, че съществува само Живот, не стане централен принцип на онова, което наричаме наука. Тогава ще изследваме физиката на душата. Тогава ще изучаваме Живота посредством ^Кивот, а не чрез мъртва материя, опитвайки се да й вдъхнем разум и цел, като режем човешки и животински трупове в своите лабора-тории. Един ден това ще се смята за много примитивна форма на учене, понеже в нея липсва съзнание.

Тялото е инструментът на душата. Ако пианистът е болен, може ли да му помогне поправката на пианото? Звукът, който излиза от един инструмент, зависи не само от състоянието на инструмента, но и от музи-канта. Ако музикантът свири тъжна мелодия или пък лети от радост, инструментът го следва. Дори един настроен и излъскан инструмент в идеално състояние не може да свири весело, ако музикантът предпочете меланхолията и мъката. При вашето тяло и душа инструментът става тъжната мелодия или лети от радост. Ако музикантът е обзет от мъка, гняв или меланхолия, инструментът се разпада. В някои случаи счупеният инструмент може да се поправи, но поправката на това ниво не може да излекува причината за разпадането.

След няколко години брак със своенравния си съпруг, една моя позната осъзна, че това съжителство я задушава и тя не може да изрази най-дълбоките си желания и

да се изяви творчески. Една зимна сутрин джипът на съпруга й, паркиран на стръмния път до дома им, се спуснал по нанадолнището и я прегазил, като счупил таза й. Хирургията и лекарствата излекуваха костта и облекчиха телесната й болка, но нима хирургията може да поправи вредата, нанесена на една жена, когато творческото й начало - представено в този случай от нейния таз, способността й да ражда, физическият символ на женското съзидание - е пречупено от неконтролираната груба мъжественост на съпруга й - представена в този случай от връхлетялата я кола? Нима лекарствата могат да облекчат една страдаща душа?

Случайност ли е, че един човек развива сърдечно заболяване, а друг рак? Макар за тези заболявания да допринасят фактори като храненето, движението, начина на живот и наследствеността, тези съответстващи фактори не могат да прикрият факта, че животът за някои хора е сърдечна болка, а други позволяват да бъдат погълнати, изядени живи от отрицателните събития в живота си. Могат ли байпасът или химиотерапията да излекуват тези състояния?

Нима в многото начини, по които се развиват физическите заболявания, няма закономерност? За някои хора здравето е въпрос на сърце, за други - какво могат да смелят или да елиминират през живота си, за трети проблемът е, че са неспособни или да чуват, или да виждат, или да преминат през живота си гъвкаво, или да стъпят здраво на земята, или да са самостоятелни. Това са проблеми, които трябва да се разгледат прямо, от-крито и откровено, когато се твори здравето.

Това не означава, че не е важно да се грижим за тяло-то или да не ходим на лекар, когато се разболеем. Макар, образно казано, материалното да не е толкова истинско колкото нематериалното, то все пак е най-нисшата

и плътна проекция на духовната същност и затова трябва да се почита. Трябва да се почита. Тялото се нуждае от почивка, от грижи, но зад всеки аспект от здравето или болестта на тялото стои енергията на душата.

Истинската цел на човешкия живот е здравето на душата.

Всичко служи на тази цел.

СИЛА

ПСИХОЛОГИЯ

Понеже психологията се основава върху възприятията на петсетивната личност, тя е неспособна да прозре в душата. Не може да разбере динамиките, които стоят в основата на ценностите и в поведението на личността. Тъй както медицината се стреми да излекува тялото, без да зачита енергията на душата, стояща в основата на здравето или болестта му, и затова не е способна да изцери душата, така и психологията се стре-ми да излекува личността, без да зачита силата на душа-та, стояща зад строежа и преживяванията на личност-та, и затова не може да лекува на нивото на душата.

За да развиете и укрепите ума и тялото си, трябва да осъзнаете, че имате ум и тяло. За да лекувате директно на ниво душа, на първо място трябва да признаете съществуването на душата си. Ако имате душа, нима тя е онази митологична празнота в гръдния кош? Не. Ако в такъв случай душата наистина я има и тя вибрира от сила и жизненост, какво е предназначението й?

За да развиете един здрав и дисциплиниран ум и интелект, който да може изцяло да изпълнява всякаква задача, не е достатъчно само да признавате, че умът съществува. Иска се да разбирате как функционира той, какво желае, какво му вдъхва сила и какво го отслабва и да прилагате тези свои знания. По същия начин не е възможно съзнателно да помагате на душата в еволюцията й просто като признавате, че тя съществува. Необходи-мо е да разберете темперамента на душата, да научите какво е приемливо и неприемливо за нея, какво благоприятства здравето й и какво го разбива. Трябва да обърнете внимание на тези неща.

Не са създадени все още средства за това. Не е раз-вита последователна и систематична наука за душата. Ние не разбираме по какъв начин нашите постъпки и навици се отразяват на душата. Когато видим нездрав човек, не се замисляме какво разкрива това за душата. Личността обаче представлява сбор от някои аспекти на душата, редуцирани във физическа форма. Следователно проблемите на личността не могат да се разберат, без да разбираме душата.

Страховете, гневът и ревността, които деформират личността, не могат да бъдат разбрани, ако се абстрахираме от кармичните обстоятелства, на които те служат. Когато разберете, истински разберете, че вашите преживявания са ви необходими, за да баланси-рате енергията на душата си, вие успявате да не реагирате на тях като на нещо лично, да не трупате повече отрицателна карма за душата си.

Взета сама по себе си, болката е просто болка, но когато към чувството за болка се прибави и разбиране-то, че то е с благородна цел, болката се превръща в страдание. Страданието има смисъл. То може да се изтърпи, понеже целта, към която води, си струва. Каква по-достойна причина за страдание може да има от еволюция-та на душата ви?

Това не значи да се превръщате в мъченик. Когато разберете, че като служите на духовната си еволюция съзнателно, вие допринасяте най-много за своя свят, вие съзнателно започвате да се трудите за добруването и за духовното развитие на хората, които заедно с вас се учат как да живеят. Ако сте сурови към себе си, вие ще сте сурови и към другите, ако сте невнимателни към себе си, няма да сте внимателни и към другите. Единствено като изпитвате състрадание към себе си, можете да изпитате състрадание и към околните.

Ако не обичате себе си, не можете да обичате и другите и няма да можете да гледате как те получават обич. Ако не се отнасяте към себе си приветливо, вие ще се възмущавате от хората, които са приветливи към околните. Ако не можете да обичате себе си, за вас е много болезнено да обичате и някой друг и само на моменти това ще ви е приятно. С други думи, любовта към околните и отношението ви към самия вас е собствената ви доза от вашето лекарство, което давате едновременно на себе си и на другите.

Онези, които са възприели една мъченическа форма на поведение, смятат, че напълно се раздават на други-те. За тях това е форма на обич, но истината е, че лю-

бовта им е заразена от съжалението, което изпитват към себе си. Чувството за вина и безпомощност замъглява енергията в сърцата им и затова когато друг човек изпита тяхната обич, тя не му е приятна. Другият човек я усеща някак натежала от нужда, нужда, която не е изречена. Тя е като цимент, който те тегли надолу.

Когато сте способни да правите добро на себе си, вие разбирате какво значи да сте способни да обичате себе си. Тогава можете да погледнете околните, които отчаяно се нуждаят от любов и доброта, и се радвате да им ги дадете, но не с чувството на покровител, а просто с чувството на човек, изпълнен с радост. Това е енергията на душата. Това са възприятията на душата. Когато няма състрадание, когато има чувство за вина, разкаяние, гняв и тъга, тогава съществува възможност за изцеление на такава душа. Каква е връзката между тези усещания и здравето на душата? Какво представлява здравата душа?

За отговора на този въпрос е необходима една ду-

ховна психология, една нова наука за духа, която действа-

телно се занимава с него, в чийто център стои човеш-

ката душа. Еволюцията на хората и на духа в материал-

на форма е строго специфична. В нея няма нищо случай-

но. Не е хаотична. Тя е изключително точна. Когато ня-

кои важни процеси при съзряването на съюза между духа

и материята не се почитат, духът грохва. Психолозите

се опитват да обяснят тези разстройства с езика на

психологията. Ние можем да продължим да използваме

тези термини, но само като позволим на психологията

да включи и езика на духа. Това в последна сметка ще

стане основният език на психологията и всички психози

и нервни разстройства ще бъдат наречени с най-подхо-

дящия за тях термин - съсипан дух.

Прераждането и ролята на кармата в развитието на душата ще заемат основно място в духовната психология. Характеристиките на личността - качества-

та, правещи една личност различна от друга, - не могат да бъдат оценени, без да разбираме кармата, която ги е създала. Тези характеристики невинаги могат да бъдат разбрани, като поглеждаме към историята на съответната личност, защото може да отразяват опитност, предшестваща възникването на тази личност, в някои случаи цели векове преди нея. Следователно не става въпрос за отпечатъците от гнева, ревността, недоволството и мъката върху личността, а върху душата.

Не е необходимо да разберем всяка от самоличностите, всяко от превъплъщенията на съответната душа. Многобройните прераждания на душата не са еднакво важни за развитието на всяка от нейните личности, но ако не осъзнавате преживяванията от онези прераждания, които влияят пряко върху проблемите на вашата личност, вие не можете да разберете размаха на онова, което се лекува посредством преживяванията ви или което се опитва да стигне до някакъв завършек. Ако на-пример душата ви е била римски центурион, индийски просяк, мексиканска майка, номадско момче и средновековна монахиня наред с още други прераждания и ако кармичните модели, активизирани в тези животи, са активни и у вас, ако не осъзнавате опита си от тези прераждания, вие няма да разбирате склонностите и интересите си или начина, по който реагирате на различни-те ситуации.

Може например средновековната монахиня от вашата душа да е развила способност да вижда някой Ангел. Какво изключително духовно постижение. Нематериалният ви Учител ще дойде при вас на същите Светлинни честоти. Монахинята ви дава плодовете на своя живот, прекаран в размисъл, борба, болка и смелост. Римският центурион от душата ви не е мъртъв от хилядолетия. Неговата енергия може буквално да встъпи във вашето тяло и от любопитство да поиска да хване в ръка някое съвременно оръжие.

Отблъскват ли ви определен тип хора? Като дете привличала ли ви е медицината? Страхувате ли се от тесни пространства? Подобни реакции невинаги могат да се обяснят с опита от този живот. Лечебната сила в ядрото на психологията е силата на съзнанието. Процесът на изцелението включва да намерите неосъзнато-то -това, което може да оказва влияние върху личност-та, - смело да се изправите срещу него и да го извадите в Светлината на съзнанието. Когато не признавате съществуването на онова, което трябва да извадите в съзнанието си - например животите, през които сте преминали на други места и в друго време, - то не може да бъде излекувано по този начин.

Напускали ли сте някога съпруг, съпруга или интимен партнъор? Вили ли сте изоставяни? Може би душите на двама ви благородно и състрадателно са се съгласили да претворят в този живот ситуация, през която са преминали заедно в друго прераждане или други прераждания, ситуация, която все още носи лечебен потенциал и за двама ви. Може би душите ви са се договорили взаимно да балансират енергиите си, така че едната от тях да изпита същата болезнена загуба, която преди това е причинила на другата. Подобни преживявания не целят да донесат безсмислена болка. Нищичко във Вселената не е без състрадание.

В това прераждане най-близки са ви душите на вашите родители и тяхното влияние върху вас е най-голямо. Това е вярно, дори да ви се струва, че не е така, дори например ако още при раждането си сте били разделени с единия или и с двамата си родители. Вашата душа и душите на родителите ви са се договорили за тази връзка, за да могат да балансират енергиите, които всеки от вас има нужда да балансира, или да активират един в друг динамиките, съществени за уроците, които трябва да усвоите. Ако не осъзнавате своите кармични взаимодействия, преживяванията от другите прераждания

на своята душа, вие не можете да разберете дълбините на потенциалните пробуждания, които могат да бъдат предизвикани от връзката ви с вашите родители, бра-тя или сестри.

Централно място в духовната психология ще заема изучаването и разбирането на интуицията. Интуиция-та е гласът на нефизическия свят. Тя е комуникационна-та система, която освобождава петсетивната личност от ограниченията на нейната петсетивна система и която позволява на многосетивната личност да бъде многосетивна. Тя е връзката между личността и нейна-та висша същност, нейните водачи и Учители.

Психологията дори не признава интуицията освен като куриоз. Следователно тя не признава познанието, добито посредством интуицията, и затова този тип познание не се обработва от интелекта. Петсетивната личност обработва единствено познанието, което събира и потвърждава посредством петте си сетива. Многосетивната личност придобива познанието си посредством своята интуиция и като обработва това познание, тя стъпка по стъпка влиза в хармония с душа-та си. Съзнателният път към истинската сила изисква да признаем нефизическите измерения на човека, на душата и все по-добре да разбираме какво представлява душата и какво иска.

Духовността ще бъде в основата на духовната психология. Духовната психология ще е ориентирана към духовността, а духовните кризи ще се смятат за основателни страдания. Духовната психология ще очертае и разбере функционалната връзка между кармата, прераждането, интуицията и духовността.

Духовността е свързана със самия безсмъртен процес. Вие например притежавате своята интуиция, но духовността ви не се ограничава с вашата личност и с интуитивната й система. Духовността ви обхваща цялото пътуване на вашата душа, а интуицията е на-

чинът, по който душата ви може да общува с вашата материална същност, за да й помогне да оцелее, да твори или да чувства вдъхновение. Тя е начинът, по който чрез висшата си същност вие можете да искате помощ от други души, от Учителите и водачите си и да я получите. Вашата духовност принадлежи на безсмъртното във вас, а разработената за това тяло интуитивна система ще изоставите в момента на смъртта, защото тя вече няма да е необходима.

Духовната психология е последователна и систематична наука за онова, което е нужно за здравето на душата. Тя ще посочи определени начини на поведение, които се противопоставят на хармонията и целостта, противопоставят се на енергията на душата. Тя ще обърне внимание на ширещите се елементи на негативност и ще определи колко нейни форми съществуват и как влияят те на душата.

Всичко, което задълбочава разединението в даден човек, съсипва и душата и по някакъв начин намалява силата й, което не означава, че тя престава да бъде без-смъртна. Когато се смалява, за да се вмести във физическото превъплъщение, душата носи със себе си копие от холизма, от целостността. В нея присъства един, така да се каже, генетичен духовен холистичен модел и когато личността действа извън генетичния холистичен модел, възникват затруднения.

Духовната психология ще осветли ситуациите, които разтърсват духа. Жестокостта например разтърсва човешкия дух. Душата не може да търпи бруталността. Тя не може да толерира излишната болка и безразсъдността. Не може да търпи да я лъжат. Помислете доколко тези неща са част от живота на нашата планета. Душата не може да търпи липсата на прошка. Не понася ревността и омразата. За нея те са зарази, отрови.

Когато личността се държи по този начин, тя сякаш отново и отново поглъща арсеник. Точно така се получава. Това поведение, също като отровата, деформира, замърсява и разрушава устоите на душата. Физически редуцираното копие на душата, наричано личност, приема тъкмо тези деформирани части на душата, за да ги пречисти, за да могат и другите души да ги видят и да й помогнат.

В центъра на духовната психология стои разбиране-то на тази динамика. Това е основата, върху която се гради духовната психология, така че когато забележим някаква болка, ние не я осъждаме, избягваме или отритваме, а я разглеждаме като страдание на една разбита душа. По този начин при подобни обстоятелства ние ще си кажем. ,,Нека го излекуваме. Нека я излекуваме. Нека не бягаме от непривлекателния вид на съсипаната душа."