Какво работят ръководителите?
Това е важен въпрос. Въпросът е важен за служителите, за да повярват в приноса на дейността, която ръководителят има.
Известни са два класически подхода за обяснения на дейността на ръководителите – функционален и ролеви.
Функционалният подход обяснява дейността на ръководителя по модела на Анри Файол за общите функции на управленския процес, а именно “планиране”, “организиране”, “ръководство”, “контрол”.
Ролевият подход е по-различнен, в известно отношение по-разбираем, по-достъпен и по-лесно прилаган в практиката. Негов автор е Хенри Минцбърг.
Изследвайки с какво реално се занимават ръководителите на компании, Минцбърг стигнал до заключението, че функциите на управление показват много малко от това, което всъщност правят ръководителите. Той считал, че ролевият подход характеризира много по-конкретно и по-пълно спецификата в работата на ръководителя, както и онова, което може и се очаква да изпълни единствено той по силата на длъжността, която заема.
Хенри Мънцбърг написва една изключителна книга – “Природата на мениджърската работа” (“The Nature of Managerial Work”), в която описва 10 роли на ръководителите. Групира ги в 3 групи:
Междуличностни роли
Информационни роли
Роли по вземане на решения
Така ролевият подход се превръща (поне за тогавашното време) в радикална алтернатива и бързо замества традиционните идеи на функционалния подход.
Междуличностни роли на ръководителя
Поради своя официален авторитет и високопоставено положение в организацията, ръководителите осъществяват многобройни междуличностни контакти, особено с подчинени и колеги.
Минцбърг описва три междуличностни роли – “Лидер”, “Връзка” и “Фигурант”.
Роля на Лидер
Ролята на “Лидер” на ръководителя е свързана с използването на власт, координационни и мотивационни средства за насочване, координиране и мотивиране на подчинените.
Тази роля включва и контролна дейност за проверка на хода на изпълнение на поставените цели и задачи.
Роля на Връзка
Ролята на “Връзка” въвлича ръководителите извън областта, която ръководят. Става въпрос за контакти както вътре, така и извън организацията. Ръководителят създава и развива приятелски (неформални) отношения с индивиди и групи извън неговата сфера на непосредствена отговорност.
Например, един ръководител от средно равнище може да развие мрежа от контакти с други ръководители от това равнище в организацията, с по-ниско или по-високо стоящи ръководители от други сфери, с външни на организацията лица.
Сподели с приятели: |
