Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г

Транспортен шум

В България за реален контрол, с цел подобряване на акустичния климат в населените места, може да се говори след 1990 г. През тази година е изградена контролна мрежа от пунктове в системата на МЗ – ХЕИ. Основните задачи на контролната мрежа са насочени към мониторинг на транспортния шум в населените места. Целта е да се създаде и поддържа национална база данни за шумовото замърсяване на околната среда, позволяваща следенето на динамиката на изменението му във времето. Изготвяне на оценки, анализи и прогнози за шумовото замърсяване с цел ограничаване или премахване на вредното въздействие на шума върху околната среда и подобряване качеството на живот на населението е следващата цел преследвана от мрежата за мониторинг.

Съответствието на нивата на шума с допустимите за МПС в движение се следят на годишните технически прегледи за МПС от сервизи, лицензирани от МТС да извършват тези прегледи.

Текущи проверки по пътищата за съответствие на шумовите нива с допустимите осъществяват органите на КАТ към МВР.

Въпреки това, анализът на данните за техническото състояние на МПС , покриващи двугодишен период (1998 – 1999 г.) и проведените акустични мероприятия, не предсказват подобряване на акустичната картина за страната като цяло.

Анализът налага извода, че провежданите мероприятия са частични, без да има изградена Общинска политика за връзката между акустичното състояние на населените места и мерките за намаляване или отстраняване на шумовото замърсяване.

За разлика от шума, създаван от моторните превозни средства, който е комплекс от шумове, разпространяващи се върху цялата транспортна инфраструктура на населеното място, авиационният шум въздейства само на отделни територии. Оценката му е значително облекчена от факта, че той може да бъде локализиран. Авиационният шум е основен дразнител за обитателите на жилищни райони, разположени в непосредствена близост до летищата.

Дейностите по оценката и контрола на авиационния шум в системата на МОСВ се провеждат сравнително отскоро. Засега дейностите по оценката му са ограничени основно върху населени територии на град София, подложени на въздействието на авиационния шум, дължащо се на непосредствената близост на летище София до гъсто населените жилищни райони.

За обслужване на дейността по оценката и контрола на авиационния шум върху селищната територия на град София е разположена автоматична мониторингова система за контрол на авиационния шум, състояща се от 6 броя локални измерителни станции (терминали).

Контролът на авиационния шум е осигурен нормативно чрез Наредба №16 на МТС. Съществуват обаче известни проблеми с използването на Наредбата при оценката на авиационния шум в околната среда. Този документ дава указания за нормите на шумовите емисии от въздухоплавателните средства от гледна точка на доброто техническо състояние на самолетите, което води до сигурност на полета. Що се отнася до имисионните норми, според които се прави оценката на различните територии, засегнати от дейността на летищните комплекси, за момента се използва критерий оценяващ транспортния шум от наземно преминаващи МПС. Специфичното въздействие на авиационния шум (най-дразнещ ефект има единичния полет) дава основание да се смята, че по-подходящо е да се приложи като критерий оценката на максималното ниво на шума при единичен полет.

Друг проблем е, че мониторинговата система за авиационния шум не разполага с връзка с информационната система на летището, което ограничава възможностите за събиране и обработване на данни в реално време за полетите, с което се елиминира възможността при доказано нарушение от страна на дадена авиокомпания да се прилага наредбата за санкции.

По отношение на акустичния анализ за състоянието на промишлените обекти източници на шум най-често срещаните проблеми при оценката на въздействието на тези обекти върху околната среда са грешки в градоустройственото планиране. За голяма част от промишлените предприятия, в границите на хигиенно-защитната им зона попадат обекти с повишени изисквания за шумозащита (жилищни сгради, здравни или учебни заведения и др.). Дори при доказано негативно акустично въздействие върху околната среда от страна на промишления обект в българското законодателство не е точно регламентирано чия е отговорността за акустична защита на потърпевшите.

Недобре е дефинирано законодателството за различните видове негативни въздействия на промишления шум върху околната среда. Различни институции издават разрешителни за извършване на дейности на територията на жилищни райони без да се съобразяват изрично с шумовото въздействие, което съответната дейност ще оказва върху хората живеещи и работещи в близост. За това, сравнително често явление е създаването на наднормен шум от различни видове индустриални машини, поради повреди и остаряла техника от малки обекти, разположени в жилищните сгради или жилищните райони.

Сериозен проблем е и шума от търговски и др. подобни обекти, намиращи се в жилищни сгради или в непосредствена близост до тях.

Разрешения за функциониране на тези обекти обикновено се издават от общините и те следва да носят отговорността за последиците от решенията си. В много случаи за издаване на разрешението се изискват документи от ХЕИ, в т.ч. за съответствието на проекта с нормите за шум в жилищните сгради. Понякога тези измервания се извършват твърде формално или въобще не се извършват. Друго често срещано нарушение е неспазването на определеното от общините работно време на съответния обект. Но всички тези пропуски биха могли да бъдат отстранявани, ако общините се възползваха от правото си да преценяват влиянието върху околната среда на тези малки обекти. Обикновено това не се прави и в резултат едно от най-често срещаните притеснения на живеещите в големите, а и малки населени места в страната, е шума.