Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г

Законодателство

Големите промишлени предприятия подлежат на задължителна оценка в рамките на процедурата по ОВОС съобразно българското законодателство.

Международният стандарт ISO 8297-1994-15 - “Определяне на нива на силата на шума на промишлени предприятия с многобройни шумови източници за оценка нивото на шумовото налягане в околната среда” служи за основа за разработването на българската методология - “Методика за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне на нивото на шума в мястото на въздействие”, 1999 г., одобрена от МОСВ чрез Заповед на Министъра на МОСВ № РД-536/27.12.1999. Тя отговаря конкретно на европейските схващания за връзката между шумовите емисии от различни източници.

Разнообразието на локалните източници на шум е изключително голямо, така че те не могат да бъдат напълно класифицирани. Все пак към момента е направен опит за класификация в Наредба №4 за Защита от шума на територията на населени места, и Наредба №7 за хигиенните изисквания за здравна защита на околната среда в населените места. Наредба №1 за оценка на влиянието върху околната среда от общините, която се прилага за обекти и дейности, не подлежащи на задължителна оценка за въздействието върху околната среда, също дава възможност за предприемане на известни мерки за борба с наднормения шум.

Отделна Наредба на МЗ регламентира допустимите нива на шум в жилищните сгради.

Въпросите свързани с шума от транспортни източници се решават съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите актове към него.

Към настоящия момент Европейското законодателство в сектор “Шум” не е транспонирано в българското законодателство. Министерство на икономиката е предприело необходимите стъпки за разработване на специализирана наредба за транспониране на Директива 2000/14/ЕЕС за шумови емисии от оборудване, което работи на открито и Директива 86/594/ЕЕС за шумови емисии от битови уреди. Причината е, че то се отнася до изисквания към различни видове машини и процедури за одобрение от гледна точка на шума предизвикван при тяхното използване.

ИЗВОДИ:

1. 
   Различни и многобройни институции извършват контрола и оценката при наблюдаване на шума в населените места. Не добре дефинираните административни отговорности са довели до неясноти по отношение компетенциите на институциите (най-вече между МОСВ и МЗ).
   
2. 
   Липсва техническо оборудване и специалисти в регионалните инспекторати към МОСВ, работещи по проблемите с шумовото натоварване на населените места.
   
3. 
   Дейността по контрола на транспортния шум е подсигурена с необходимите стандарти и методи на контрол. В същото време апаратурата за измерване на шумовите нива от МПС в системата на КАТ е остаряла и недостатъчна.
   
4. 
   Не са координирани приоритетите от страна на МЗ и МОСВ за изграждането и поддръжката на мониторингова мрежа за регулиране на акустичния климат в населените места. Последното не дава възможност да се интерпретира акустичната информация от мониторинговата мрежа.
   
5. 
   Съществуващото законодателството е разпокъсано в многобройни и остарели нормативни актове. Не е транспонирано европейското законодателство в сектор “Шум”.
   
6. 
   Общините подценяват проблема с шума и не осъзнават, че на много места това е един силно депресиращ населението фактор.
   
7. 
   Провежданите мероприятия са частични, без да има изградена Общинска политика за връзката между акустичното състояние на населените места и мерките за намаляване или отстраняване на шумовото замърсяване.
   
8. 
   Все още съществуват проблеми с идентификацията на конкретните полети, причиняващи наднормени нива на шума, поради което не се налагат санкции на съответните авиокомпании.
   

Ðàäèîëîãè÷íèÿò êîíòðîë â ñèñòåìàòà íà ÌÎÑ ñå èçâúðøâà ïî ïðîãðàìà, óòâúðäåíà îò Ìèíèñòúðà íà îêîëíàòà ñðåäà è âîäèòå. Ïðîãðàìàòà å ðàçðàáîòåíà â Èçïúëíèòåëíàòà àãåíöèÿ ïî îêîëíà ñðåäà (ÈÀÎÑ) è ñå àêòóàëèçèðà åæåãîäíî. Òÿ âêëþ÷âà ìðåæà îò ïóíêòîâå çà íàáëþäåíèå, ñúîòâåòíà ïåðèîäè÷íîñò è êîìïëåêñ îò íàáëþäàâàíè ïîêàçàòåëè íà êîìïîíåíòèòå íà îêîëíàòà ñðåäà: ïî÷âè, àòìîñôåðåí âúçäóõ è âîäè. Ïðîãðàìàòà å ÷àñò îò Íàöèîíàëíàòà àâòîìàòèçèðàíà ñèñòåìà çà åêîëîãè÷åí ìîíèòîðèíã (ÍÀÑÅÌ).

Ðàäèîìåòðè÷íèòå èçìåðâàíèÿ â ðåàëíè óñëîâèÿ, ïðîáîíàáèðàíå è àíàëèç ñå èçâúðøâàò îò ÈÀÎÑ è Ëàáîðàòîðèèòå çà ðàäèîëîãè÷åí êîíòðîë â Ðåãèîíàëíèòå èíñïåêöèè ïî îêîëíà ñðåäà (ÐÈÎÑÂ) Áóðãàñ, Âàðíà, Âðàöà, Ìîíòàíà, Ïëåâåí, Ïëîâäèâ è Ñò. Çàãîðà.
МОНИТОРИНГ НА ПРИРОДНАТА РАДИОАКТИВНОСТ
Ðàäèàöèîíåí ãàìà ôîí

Íàáëþäåíèÿòà çà ñúñòîÿíèåòî íà ðàäèàöèîííèÿ ãàìà ôîí â Áúëãàðèÿ ñå îñúùåñòâÿâàò ïàðàëåëíî ïî äâà íà÷èíà:

×ðåç Íàöèîíàëíàòà àâòîìàòèçèðàíà ñèñòåìà çà íåïðåêúñíàò êîíòðîë íà ðàäèàöèîííèÿ ãàìà ôîí, ïîñðåäñòâîì 26 ëîêàëíè ìîíèòîðèíãîâè ñòàíöèè (ËÌÑ), îáõâàùàùè öÿëàòà òåðèòîðèÿ íà ñòðàíàòà, ñ ïî-ãîëÿìà ãúñòîòà îêîëî ÀÅÖ “Êîçëîäóé”. Çà îïåðàòèâíî äåéñòâèå ïðè åâåíòóàëåí èíöèäåíò ìîæå äà ñå âêëþ÷âà è ìîáèëíà ìîíèòîðèíãîâà ñòàíöèÿ. Ñ àâòîìàòèçèðàíàòà ñèñòåìà ñå óñòàíîâÿâà èíöèäåíòíî ïîâèøàâàíå íà åñòåñòâåíèÿ ðàäèàöèîíåí ãàìà ôîí íà òåðèòîðèÿòà íà ñòðàíàòà è ñå îñèãóðÿâà âúçìîæíî íàé-ðàííà èíôîðìàöèÿ çà ñúñåäíè ñòðàíè â ñëó÷àé íà ðàäèàöèîííà àâàðèÿ. Çà ïðîãíîçíà èíòåðïðåòàöèÿ нà äàííèòå ÷àñò îò ËÌÑ èçâúðøâàò äîïúëíèòåëíî èçìåðâàíå íà îñíîâíèòå ìåòåîðîëîãè÷íè ïàðàìåòðè.

Изградената Национална автоматизирана система обезпечава с данни в реално време Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии при МС чрез Държавна агенция “Гражданска защита” и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.

Има изградени ведомствени системи за радиационен контрол към МОСВ, МЗ, Националния център по метрология и хидрология към БАН, включващи 42 лаборатории за качествен и количествен гама-спектрометричен анализ..

×ðåç äèñêðåòíè èçìåðâàíèÿ íà ðàäèàöèîííèÿ ãàìà ôîí â ïîñòîÿííèòå ïóíêòîâå çà íàáëþäåíèå Áóðãàñ, Âàðíà, Âðàöà, Ìîíòàíà, Ïëåâåí, Ïëîâäèâ, Ñòàðà Çàãîðà è Ñîôèÿ, êúäåòî ñå èçâúðøâàò òðèêðàòíè åæåäíåâíè èçìåðâàíèÿ.

Ïîëó÷åíèòå ðåçóëòàòè è ïî äâàòà íà÷èíà ïîêàçâàò, ÷å ðàäèàöèîííèÿ ãàìà-ôîí ïðåç 1999 ã. å â ãðàíèöèòå íà õàðàêòåðíèòå ôîíîâè ñòîéíîñòè çà ñúîòâåòíèÿ ïóíêò è êîíêðåòíèòå ìåòåîðîëîãè÷íè óñëîâèÿ.
Àòìîñôåðíà ðàäèîàêòèâíîñò

Èçñëåäâàíèÿòà íà àòìîñôåðíàòà ðàäèîàêòèâíîñò ñå îñúùåñòâÿâàò ÷ðåç ñòàöèîíàðíèòå ñòàíöèè ñ àâòîìàòè÷íî ïðîáîíàáèðàíå â ñèñòåìàòà íà ÌÎÑÂ, ðàçïîëîæåíè â ãðàäîâåòå Ñîôèÿ, Áóðãàñ, Âðàöà, Âàðíà è Ìîíòàíà.

Ïðè ñèãíàë çà âúçìîæíî òðàíñãðàíè÷íî çàìúðñÿâàíå ñå ïðîâåæäàò äîïúëíèòåëíè èçìåðâàíèÿ ñ ïðåíîñèìà ïðîáîâçåìíà àïàðàòóðà â Ïëîâäèâ, Ñò. Çàãîðà è Ïëåâåí.

Äàííèòå îò ïðîâåäåíèÿ ìîíèòîðèíã íà àòìîñôåðíàòà ðàäèîàêòèâíîñò ïðåç ãîäèíàòà ñå õàðàêòåðèçèðàò ñ ôîíîâè êîíöåíòðàöèè íà òåõíîãåííèÿ Cs-137 (< 3 Bq/m3) è êîñìîãåííèÿ Be-7 (îò 0.7 äî 15.7 mBq/m3 ).

Ðàäèàöèîííîòî ñúñòîÿíèå íà ïî÷âèòå ñå îöåíÿâà ïîñðåäñòâîì недеструктивен гамаспектрометричен àíàëèç íà ïðîáè îò ïðåäâàðèòåëíî èçáðàíè êîíòðîëíè ïóíêòîâå. Ïðåç 1999 ã. å îñúùåñòâåí ïåðèîäè÷åí êîíòðîë íà ñïåöèôè÷íàòà àêòèâíîñò íà åñòåñòâåíè è òåõíîãåííè ðàäèîíóêëèäè â íàä 700 ïðîáè îò íåîáðàáîòâàåìè ïî÷âè îò öÿëàòà ñòðàíà.

Ïðè îöåíêàòà íà ïîëó÷åíèòå äàííè íå ñà êîíñòàòèðàíè ñòîéíîñòè çà ñïåöèôè÷íèòå àêòèâíîñòè íà åñòåñòâåíèòå ðàäèîíóêëèäè íàä ôîíîâèòå, õàðàêòåðíè çà ïî÷âèòå â îòäåëíèòå ðàéîíè.

За поддържане на готовност за точни оценки на съдържанието на радионуклиди в почви и в хранителни продукти на всеки две години се провежда национално калибриране на наличните в тях гама-спектрометри и се прави междулабораторно сравняване.

Òaõíîãåííèòå ðàäèîíóêëèäè ïîïàäàò â ïî÷âåíèÿ ñëîé ïðåäèìíî ñ ãëîáàëíèòå àòìîñôåðíè îòëàãàíèÿ è ñà ñëåäñòâèå îò íàäçåìíè ÿäðåíè âçðèâîâå è àâàðèè â îáåêòè íà àòîìíàòà åíåðãåòèêà, êàêúâòî å ñëó÷àÿò îò 1986 ã. â ÷åðíîáèëñêàòà ÀÅÖ.

Íàé-çàñåãíàòà îò àâàðèÿòà â ×åðíîáèë å òåðèòîðèÿòà íà Þæíà Áúëãàðèÿ. Äàííèòå cà íàëè÷èåòî íà òåõíîãåííèÿ Cs-137 ïîêàçâàò пåòíèñòè çàìúðñÿâàíèÿ íà ïî÷âèòå â òîçè ðàéîí. Òå ñà èçâåñòíè è ñà îáåêò íà ãîäèøíè êîíòðîëíè íàáëþäåíèÿ â ñèñòåìàòà çà ðàäèîëîãè÷åí êîíòðîë íà ÌÎÑÂ.

 ñðàâíåíèå ñ ïðåäèøíè ãîäèíè ñå êîíñòàòèðà îáùî ñíèæàâàíå íà ñïåöèôè÷íàòà àêòèâíîñò íà òåõíîãåííèÿ öåçèé-137, âñëåäñòâèå íà ãëîáàëíîòî ìó ïðåðàçïðåäåëåíèå ïðè åñòåñòâåíèòå ìèãðàöèîííè ïðîöåñè.
Ðàäèîëîãè÷íè õàðàêòåðèñòèêè íà âîäè îò ïîâúðõíîñòíè ðåêè è âîäîåìè

Ðàäèîëîãè÷íèÿò мониторинг íà ðåêèòå, åçåðàòà è ÿçîâèðèòå â ñòðàíàòà ñå îñúùåñòâÿâà ÷ðåç ìðåæà îò ïóíêòîâå è âêëþ÷âà êîíòðîë íà îáùàòà áåòà-àêòèâíîñò и съдържание на уран и радий, ñòîéíîñòèòå çà êîиòî ñå ñðàâíÿâàò ñ íîðìите, ôèêñèðàíи â ÁÄÑ за “Вîäà çà ïèåíå”.

Ïрîâåæäà ñå сèñòåìåí êîíòðîë âúðõó ðàäèàöèîííîòî ñúñòîÿíèå íà ð. Äóíàâ (12 ïóíêòà) è îêîëî 75 ïóíêòà ïî ïîðå÷èÿòà íà ðåêèòå: Èñêúð, Òèìîê, Ìàðèöà, Öèáðèöà, ßíòðà, Тîïîëíèöà, Ñòðÿìà, Âú÷à, Òóíäæà, Ñàçëèéêà, Ìå÷êà, Áàðñêà, Êèñåë÷îâñêà, Ëúêè, ×åïåëàðñêà, Âèò, Îñúì, Ñòðóìà, Ìåñòà, Åðìà, Íèøàâà, ×åðíà, Àðäà, Êàì÷èÿ, Ðîïîòàìî, Ðåçîâñêà, Âåëåêà, åçåðàòà Ìàíäðà è Âàÿ è ÿçîâèðèòå “Иñêúð” è "Êàì÷èÿ".

Èçìåðåíите ïðåç 1999ã. радиологични показатели â ïðîáèòå îò èçáðîåíèòå ïóíêòîâå å ïîä ÏÄÊ çà ïèòåéíè âîäè è òîâà íàëàãà èçâîäà, ÷å îñíîâíèòå ðåêè и водоеми â ñòðàíàòà ñà áèëè â äîáðî ðàäèàöèîííî ñúñòîÿíèå .

Ðàäèîëîãè÷íèÿò êîíòðîë, ïðîâåæäàí èçâúí ñàíèòàðíî-çàùèòíàòà çîíà íà ÀÅÖ “Êîçëîäóé”, îáõâàùà:

íåïðåêúñíàòè èçìåðâàíèÿ íà ðàäèàöèîííèÿ ãàìà-ôîí - â 3 ïóíêòà îò 3-30 êì çîíà îêîëî öåíòðàëàòà (Oàéðåäèí, Âúë÷åäðúì, Îðÿõîâî) è 6 ïóíêòà â 30-

100 êì çîíà (Âèäèí, Ìîíòàíà, Âðàöà, Êíåæà, Ïëåâåí è Ïåòðîõàí - äð..”Cåëåíà ãëàâà”).

Ïðåäñòîè ðàçøèðÿâàíå îáõâàòà íà èíôîðìàöèÿòà çà ðàäèàöèîííèÿ ôîí, âêëþ÷âàéêè êúì Íàöèîíàëíàòà àâòîìàòèçèðàíà ñèñòåìà îùå 8 êîíòðîëíè ñòàíöèè îò ñèñòåìàòà çà âúíøåí ðàäèàöèîíåí êîíòðîë íà ÀÅÖ, êîèòî ñà ðàçïîëîæåíè â ðàäèóñ 1.8 km îêîëî ïëîùàäêàòà íà öåíòðàëàòà.

Äàííèòå ñå ïîëó÷àâàò â ðåàëíî âðåìå îò Íàöèîíàëíàòà àâòîìàòèçèðàíà ñèñòåìà çà íåïðåêúñíàò êîíòðîë íà ðàäèàöèîííèÿ ãàìà-ôîí. Çà 1999 ã. äàííèòå пîêàçâàò, ÷å нå ñå пðåâèøàâàò õàðàêòåðíèòå çà ñúîòâåòíèòå ïóíêòîâå ôîíîâè ñòîéíîñòè.

- åæåìåñå÷но îïðåäåëÿíå íà ñïåöèôè÷íè àêòèâíîñòè íà åñòåñòâåíè è òåõíîãåííè ðàäèîíóêëèäè â 0-5 ñì ïîâúðõíîñòåí ïî÷âåí ñëîé â ïðîáè îò 25 ïóíêòà îò 3-30 êì çîíà и в 0-20 см ïîâúðõíîñòåí ïî÷âåí ñëîé â ïðîáè îò 50 пункта годишно от 30-100 км зона.

Ñúäúðæàíèåòî íà òåõíîãåííèÿ ðàäèîíóêëèä öåçèé-137 â ïîâúðõíîñòíèÿ ïî÷âåí ñëîé ïðåç 1999 ã. a â äèàïàçîíà îò 3 Bq/kg äî 73 Bq/kg è ñå îöåíÿâà êàòî ñëåäñòâèå îò ãëîáàëíîòî îòëàãàíå ñëåä àâàðèÿòà â ×åðíîáèë. Íå ñà èçìåðåíè çàâèøåíè êîíöåíòðàöèè íà äðóãè òåõíîãåííè ðàäèîíóêëèäè.

- åæåìåñå÷åí êîíòðîë íà îáùàòà áåòà àêòèâíîñò íà äåáàëàíñíè âîäè îò V- VI ðåàêòîð - ÷èñòà è ñïåöèàëíà çîíà, äåáàëàíñíè âîäè îò I - IV ðåàêòîð, êàíàë ïðåäè I - IV ðåàêòîð, “ñòóäåí” êàíàë, “òîïúë” êàíàë, ñòàð êàíàë “Âàëÿòà”, íîâ êàíàë “Âàëÿòà”, êàêòî è âîäè îò ð.Äóíàâ ïðè ãð.Êîçëîäóé - ïðèñòàíèùå è ãð.Îðÿõîâî - ïðèñòàíèùå.

Îò àíàëèçà íà ðåçóëòàòèòå ïðåç 1999 ã., ñðàâíåíèåòî èì ñ òåçè îò ìèíàëè ãîäèíè, êàêòî è ñúïîñòàâèìîñòòà èì îò ãîðíîòî è äîëíî òå÷åíèå íà ðåêàòà â ðàéîíà íà öåíòðàëàòà, äîêàçâà îòñúñòâèå íà òåíäåíöèè çà ðàäèîàêòèâíî çàìúðñÿâàíå íà âîäèòå íà ð. Äóíàâ îò åêñïëîàòàöèÿòà íà ÀÅÖ.

- åæåìåñå÷åí êîíòðîë íà ñïåöèôè÷íè àêòèâíîñòè íà òåõíîãåííèÿ Cs - 137 â ñåäèìåíòè îò ð.Äóíàâ ïðåäè è ñëåä àòîìíàòà öåíòðàëà è îò “òîïëèÿ” êàíàë.

Äàííèòå çà рàäèîëîãè÷íèòå хàðàêòåðèñòèêè íà âñè÷êè ïðîáè îò ð.Äóíàâ ïðåäè è ñëåä ÀÅÖ “Êîçëîäóé” è “òîïëèÿ” êàíàë, ïðåç 1999 ã. ñà ñ íèñêè ñòîéíîñòè è íå ñà ïîâëèÿíè îò äåéíîñòòà íà öåíòðàëàòà.

Êàòî öÿëî рàäèàöèîííèÿò êîíòðîë, èçâúðøâàí през 1999 г. îò ÈÀÎÑ êúì ÌÎÑ със съдействието на ÐÈÎÑÂ, нå óñòàíîâÿâà âúçäåéñòâèå íà ÀÅÖ ”Êîçëîäóé” âúðõó êîìïîíåíòèòå íà îêîëíàòà ñðåäà.

ßäðåíàòà áåçîïàñíîñò å åäèí îò îñíîâíèòå ïðèîðèòåòè â åíåðãèéíàòà ïîëèòèêà íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ⁵⁹

Îïðåäåëåíè ñà îñíîâíèòå äåéíîñòè ïî ÿäðåíà áåçîïàñíîñò âúâ âðúçêà ñúñ Ñïîðàçóìåíèåòî çà ïðåäñòîÿùîòî çàêðèâàíå íà 1 è 2 åíåðãèåí áëîê íà ÀÅÖ Êîçëîäóé, ïîäïèñàíî ìåæäó Áúëãàðèÿ è Åâðîïåéñêèÿ ñúþç â êðàÿ íà1999 ã:

– îñèãóðÿâàíå íà îïòèìàëíà ðàáîòà íà 1 è 2 åíåðãèåí áëîê íà ÀÅÖ äî 2003 ã., çà âðåìåòî íà ïîñëåäíî çàðåæäàíå íà öåíòðàëàòà;

– ðåàëèçèðàíå íà ìåðêè çà ïîäîáðÿâàíå íà áåçîïàñíîñòòà íà 3 è 4 åíåðãèåí áëîê â ñúîòâåòñòâèå ñúñ ñïîðàçóìåíèÿòà, ïîñòèãíàòè ñëåä ïðåãîâîðèòå ñ Åâðîïåéñêèÿ ñúþç;

– ïëàí-ãðàôèê çà ïðåäïðèåìàíå íà îñíîâíè ìåðêè ïî ñèëàòà íà Ïðîãðàìàòà îò Ìåìîðàíäóìà çà 5 è 6 åíåðãèåí áëîê, êîÿòî ïðîãðàìà ñëåäâà äà áúäå êîîðäèíèðàíà ñ ðàáîòàòà íà âñè÷êè áëîêîâå îò 1 äî 4;

– èçðàáîòâàíå íà íåîáõîäèìèòå òåõíè÷åñêè ïðîåêòè, ñâúðçàíè ñ èçãîòâÿíåòî íà ïëàí çà ñïèðàíå íà 1 è 2 åíåðãèåí áëîê è ïëàíèðàíå íà äåéíîñòè, èìàùè çà öåë äà ðåãëàìåíòèðàò îðãàíèçàöèîííà ñòðóêòóðà â ñúîòâåòñòâèå ñúñ Ñïîðàçóìåíèåòî ñ Åâðîïåéñêèÿ ñúþç îò 29 íîåìâðè 1999 ã.;

– èçáîð íà ñòðàòåãèÿ çà ðàçâèòèå íà ÿäðåíàòà åíåðãåòèêà, ñ öåë ïëàíèðàíå íà äåéíîñòè ïî èçãðàæäàíåòî íà íîâè ÿäðåíè åíåðãèéíè ðåñóðñè çà ïðîèçâîäñòâî íà åëåêòðîåíåðãèÿ â ðàìêèòå íà îáùàòà ñòðàòåãèÿ çà åíåðãèéíî ðàçâèòèå íà ñòðàíàòà;

– ïî-íàòàòúøíî äåòàéëèçèðàíå è ïðåöèçèðàíå íà îñíîâíàòà è äîïúëíèòåëíà çàêîíîäàòåëíà áàçà ïî îòíîøåíèå íà ÿäðåíàòà áåçîïàñíîñò è ïðîòèâîðàäèàöèîííà çàùèòà;

– çàñèëâàíå íà ÿäðåíàòà áåçîïàñíîñò è ðàäèàöèîííà çàùèòà, ñúçäàâàíå íà ðåãóëàторни îðãàíè è íåîáõîäèìèòå ðåñóðñè;

– ïîäîáðÿâàíå íà îò÷åòíîñòòà, íàäçîðà è ôèçè÷åñêèòå ñèñòåìè çà çàùèòà íà ðàäèîàêòèâíè ìàòåðèàëè;

– ãîòîâíîñò è êîíòðîë ïðè àâàðèéíà ñèòóàöèÿ;

- ïîäîáðÿâàíå íà èçðàçõîäâàíîòî ãîðèâî è ñúçäàâàíå íà ñèñòåìà çà áåçîïàñíà ïðåðàáîòêà íà ðàäèîàêòèâíè îòïàäúöè.

Âúâ âðúçêà ñ ïîñëåäíîòî å ðàçðàáîòåíà Íàöèîíàëíà ñòðàòåãèÿ çà áåçîïàñíî óïðàâëåíèå íà îòðàáîòåíîòî ÿäðåíî ãîðèâî è ðàäèîàêòèâíè îòïàäúöè.

Ðàäèàöèîííàòà îáñòàíîâêà íà òåõíîãåííî çàìúðñåíèÿ çàëèâ “Âðîìîñ” ñå êîíòðîëèðà ïåðèîäè÷íî. Ïðåç 1998 ã. ïðèêëþ÷è иçïúëíåíèåòî íà Ïðîåêòà çà ïî÷èñòâàíåòî ìó îò ðàäèîàêòèâíèÿ ôëîòàöèîíåí îòïàäúê.

Ïðåç 1999 ã. ñà анализирани проби îò ïðåñен íàíîñ îò öåíòðàëíàòà ÷àñò íà ïëàæíàòà èâèöà, âîäíè ïðîáè , êàêòî è ïî÷âåíà ïðîáà îò íèâà äî ïëàæà. Èçìåðåíèÿò ãàìà-ôîí å â ãðàíèöè 0.24 – 0.30 Sv/h. Ðåçóëòàòèòå îò ãàìà-ñïåêòðîìåòðè÷íèÿ àíàëèç íà ïðîáèòå от наноса ñà õàðàêòåðíè çà çàìúðñÿâàíåòî ñ ôëîòàöèîíåí îòïàäúê, êàòî ñå íàáëþäàâà èçâåñòíà ñåçîííîñò â êîíöåíòðàöèèòå íà åñòåñòâåíèòå ðàäèîíóêëèäè.  ïî÷âåíàòà ïðîáà îò íèâàòà êîíöåíòðàöèèòå ñà â ãðàíèöàòà íà åñòåñòâåíèòå.
Ðàäèàöèîííî ñúñòîÿíèå íà îêîëíàòà ñðåäà â ðàéîíèòå íà ëèêâèäèðàíèòå îáåêòè íà óðàíîäîáèâíàòà è óðàíîïðåðàáîòâàòåëíàòà ïðîìèøëåíîñò.
Êîíòðîëúò в системата на МОСВ íà ðàäèàöèîííîòî ñúñòîÿíèå íà îêîëíàòà ñðåäà â áëèçîñò äî áèâøè рóäíèöè ñ èçâëè÷àíå нà óðàí, âêëþ÷âà ïîëåâè ðàäèîìåòðè÷íè èçìåðâàíèÿ è ëàáîðàòîðíè àíàëèçè íà ïî÷âè, îòïàäíè ïðîäóêòè â õâîñòîõðàíèëèùà è äåïà, äúííè óòàéêè, ïîäçåìíè è ïîâúðõíîñòíî òå÷àùè âîäè. Ðàäèîëîãè÷íèòå ïàðàìåòðè íà ïî÷âèòå, äúííèòå óòàéêè è îòïàäíèòå ìàòåðèàëè ñå îöåíÿâàò ïîñðåäñòâîì àíàëèç íà ïðîáè îò ìðåæàòà íà ÍÀÑÅÌ çà êîíòðîë íà ïîòåíöèàëíèòå çàìúðñèòåëè. Âîäíèòå ïðîáè ñå àíàëèçèðàò ðàäèîõèìè÷íî ïî îòíîøåíèå íà ïîêàçàòåëèòå, çàëîæåíè â ÁÄÑ 2823 “Âîäà çà ïèåíå” - îáùà áåòà ðàäèîàêòèâíîñò, ñúäúðæàíèå íà óðàí è ñúäúðæàíèå íà ðàäèé.

С влизането в сила на ПМС № 74/27.03.1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина се възлага на “Екоинженеринг –РМ” ЕООД да организира и контролира дейностите по техническата ликвидация, техническата и биологична рекултивация, очистката на води и провеждането на комплексен ведомствен мониторинг на компонентите на околната среда. Въпреки наличието на законова основа, не на всички обекти са изградени и се експлоатират мониторингови мрежи, съгласно утвърдената от Председателя на Комитета по енергетика “Инструкция за организация на система за мониторинг, проектиране, изграждане и експлоатация на мрежи за наблюдение на околната среда в повлияните от урановата промишленост райони”.

По проект на Програма ФАР “Комплексна програма за очистка и мониторинг на районите, повлияни от добива и преработката на уран в Бухово”, през март 1999 г. е изградена Локална система за базов мониторинг на околната среда в района на Бухово – Яна (ЛСБМ). Системата се състои от два мониторингови контейнера, разположени в Бухово и с. Яна, два приемни центъра – в “Редки метали” ЕООД, Бухово и в ИАОС – МОСВ, както и информационно табло за непрекъснато информиране на обществеността, инсталирано на културния дом в Бухово.

Целите на ЛСБМ са да осъществява непрекъснат контрол на показателите на околната среда преди рехабилитационните дейности, по време и дългосрочно след приключване на възстановителните работи в района. Мониторинговите контейнери са окомплектовани с измерителна апаратура за непрекъснат контрол на общ прах, на радиологични параметри: мощност на дозата гама-лъчение, концентрация на радон в приземния въздух, на метеопараметри: посока и скорост на вятъра, температура и влажност на приземния въздух, атмосферно налягане и количество валежи.

Извършената през 1999 г. контролна дейност в други райони на бивши обекти от уранодобива води до следните констатации:

МДП “Елешница”, завод “Звезда” – с. Елешница

Потенциална опасност представлява колекторния канал под хвостохранилището на завода, както и отвалите на минно-добивните изработки, които не са рекултивирани.

Необходимо е да се преустанови селскостопанската дейност в местността “Картофена нива” до приключване на рекултивационните дейности. Депонираната там руда не е извозена, т.е. проектът по ликвидация на обекта не е изпълнен докрай. Измерените специфични активности на уран-238, радий-226, олово-210 и торий-230 в обработваемата почва превишават от 2 до 45 пъти естествените фонови стойности за тези радионуклиди в района на с. Барутин.

Водите на р. Барутинска в района са замърсени главно от рудничните води от шахтата. Необходимо е да се сигнализира терена и уведоми населението, че водите на самоизлив от шахта 3 и р. Барутинска са с повишено съдържание на естествени радионуклиди.
Обект “Балкан” – с. Церово

Щолни №№ 1 и 2 са оставени незатворени, като отвалите им не са рекултивирани. Потенциална опасност от радиационно замърсяване представлява отвала на щолна 1.

Незавършена е рекултивацията на отвала на щолна 2.

Не е завършена рекултивацията и не е решен въпроса с третирането на рудничните води.

Рудничнате вода от щолна 2 на у-к “Брежани” и щолна 1 на у-к “Игралище” са достъпни за пиене от животни. Не е демонтирана сорбционната колона на у-к “Сенокос” и не е решен въпроса с изтичащите замърсени води. Поради ерозионни процеси скалния материал от отвалите се е смъкнал в деретата. Необходимо е да се предотврати по-нататъшното му придвижване.

След влизане в действие на пречиствателната инсталация за очистка на рудничните води, трябва да бъде направена цялостна оценка на радиационното замърсяване по поречието на р. Очушница.

Особено тежък е проблема с изтичащите руднични води – канал под сорбционния комплекс “Чора”, щолна 93, която е в непосредствена близост до с. Кремиковци, канал след хвостохранилището на завод “Металург” и щолна 123.

От организирания към Комитета по енергетика (КЕ) Консултативен съвет (КС) за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина в страната, през 1999 г. са разгледани и приети:

- Тематичен план за работата на КС към КЕ за I-во полугодие на 1999 г.;

- Списък на приоритетните обекти и видовете дейности по тях през 1999 г.;

- Програма за действие по изпълнение на ПМС № 74 за I полугодие на 1999 г.;

- Актуализация на работен проект за техническа ликвидация II етап – редукция на линията за регенерационно пречистване на йонообменни смоли в завод “Звезда” – с. Елешница;

- Работен проект за изграждане на инсталация за сорбционно пречистване на замърсени с уран руднични води от обект “Бялата вода” – Долна Баня;

- Разчетно сметна документация за транспортиране и съхранение на йонообменни смоли, необходими за пречистване на замърсени води в Буховското ураново рудно поле;

- Проект за частична рекултивация в местността “Вареника” – Сеславско ураново рудно поле;

- Разчетно – сметни документации за средномесечните експлоатационни разходи по пречистването на замърсени с уран руднични води на участъци “Чора” и “Искра” към “Подземно строителство” ЕООД;

- Проект за поддържане в предликвидационно състояние на подобектите на ПХП “Металург” – Бухово за 1999 г.: хвостохранилища и хидротехнически съоръжения;

- Задание за изготвяне на проектосметна документация (ПСД) за довършителните работи по техническата ликвидация на завод “Звезда”;

- Технико – икономическо задание за отвеждане на водите от кариера “Сенокос” – Симитли;

- Технико – икономическо задание за укрепване на щолна № 13 от рудник “Сливен”;

- Проект за поддържане на хвостохранилище “Елешница” и прилежащите му съоръжения в предликвидационно състояние;

- Проект за укрепване и техническа ликвидация на щолна № 13 от рудник “Сливен”;

- ПСД за транспортиране на 30 м³ йонообменна смола от участък “Шахта № 5” – с. Сеславци до завод “Звезда” – с. Елешница;

- Допълнителна проектосметна документация (ДПСД) към проекта за техническа ликвидация на участък “Шахта № 5” – с. Сеславци;

- ДПСД към проекта за техническа ликвидация на участък “Здравец” – Нареченско ураново рудно поле;

- Проект за изменение на външното електрозахранване на пречиствателна инсталация “Бялата вода”.

От над 30 “уранови” обекта, определени като приоритетни за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина през 1999 г., строителни дейности са извършени по реконструкцията на линията за регенерационно пречистване на йонообменни смоли в завод “Звезда” – с. Елешница, по изграждането на сорбционна пречиствателна инсталация за замърсени с уран води, изтичащи от района на ликвидирания уранодобивен обект “Бялата вода” – Долна Баня и по ликвидирането на щолна № 13 - Сливен.

По данни на “Екоинженеринг – РМ” ЕООД, за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина в страната, през 1999 г., от държавния бюджет са отпуснати и усвоени около 3,77 млн. лева.

През !999 г. приключи изпълнението на финансирания по линия на Програма ФАР проект “Комплексна програма за саниране и мониторинг на района на Бухово, повлиян от добива и преработката на уранова суровина.” В резултат са изготвени тръжни документи за допълнителни проучвания, провеждането на радиационен мониторинг и изпълнението на саниращи мероприятия на обща стойност около 90 млн. лева.

Продължава изпълнението на проекта за управление и пречистване на замърсени с естествени радионуклиди води в района на Бухово, също финансиран със средства на ПрограмаФАР.

От Министерство на околната среда и водите са изготвени окончателните тръжни документи за саниране на хвостохранилище “Елешница”, които ще бъдат предадени на “Екоинженеринг – РМ” ЕООД, съгласно изискванията на Комисията на Европейския съюз.

Като държавен контролен орган, МОСВ ще продължи извършването на надведомствен радиационен мониторинг в повлияните от добива и преработката на уранова суровина райони. В изпълнение на задълженията си произтичащи от действащата в страната нормативна база, Министерството ще се ангажира с утвърждаване на методи и технологии за управление и пречистване на замърсени с естествени радионуклиди води, контрол на проектирането и изпълнението на нови и актуализирани работни проекти за техническа ликвидация, техническа и биологична рекултивация, управлението и пречистването на води в районите на уранодобивни обекти, контрол на проектирането, изграждането, оптимизирането и експлоатацията на мониторингови мрежи в повлияните райони.

Приоритет при ликвидирането на последствията от добива и преработката на уранова суровина ще бъде изготвянето на Програма за саниране и мониторинг в районите на обекти, попадащи извън списъка на обектите към ПМС № 74/98 г.

С цел оптимизиране на рехабилитационните мероприятия в повлияните от добива и преработката на уранова суровина райони, ще продължи актуализацията на екологичното законодателство, особено при регламентирането на съобразени с европейските стандарти емисионни и имисионни норми за водите в районите на ликвидирани уранодобивни обекти; за нормирането на съдържанията на естествени радионуклиди в почви, съобразно бъдещото ползване на земите
ИЗВОДИ:

1. 
   Ìíîãî äîáðå ðàçâèòà è îðãàíèçèðàíà Íàöèîíàëíà ñèñòåìà çà ìîíèòîðèíã íà ðàäèàöèîííîòî ñúñòîÿíèå íà îêîëíàòà ñðåäà è çà èíôîðìèðàíå íà íàñåëåíèåòî ïðè èíöèäåíòè
   
2. 
   Ðàäèàöèîííèÿ ãàìà-ôîí å â ãðàíèöèòå íà õàðàêòåðíèòå çà ñòðàíàòà ôîíîâè ñòîéíîñòè
   
3. 
   Ïîâúðõíîñòíèòå âîäíè òå÷åíèÿ è áàñåéíè ñà â äîáðî ðàäèîëîãè÷íî ñúñòîÿíèå
   
4. 
   Ïî îòíîøåíèå ðàäèàöèîííîòî ñúñòîÿíèå íà ïî÷âèòå íå ñå êîíñòàòèðàò ñòîéíîñòè íàä ôîíîâèòå
   
5. 
   Ðàçðàáîòåíà å è ñå ðåàëèçèðà ÿñíà ïðîãðàìà ïî îòíîøåíèå ãàðàíòèðàíå íà ÿäðåíàòà áåçîïàñíîñò
   
6. 
   Ðàçðàáîòåíà å Íàöèîíàëíà ñòðàòåãèÿ çà áåçîïàñíî óïðàâëåíèå íà îòðàáîòåíîòî ÿäðåíî ãîðèâî è ðàäèîàêòèâíè îòïàäúöè
   
7. 
   Ïðèåòè ñà Ïðàâèòåëñòâåíè äîêóìåíòè çà ðåøàâàíå ïðîáëåìèòå ñ ïîñëåäèöèòå îò ïðèîðèòåòíè ëèêâèäèðàíè îáåêòè îò óðàíîäîáèâà è óðàíîïðåðàáîòêàòà
   
8. 
   Ðåàëèçèðàíè ñà ìåðêè çà ðåøàâàíå íà ïðîáëåìà ñ ðàäèàêòèâíîòî çàìúðñÿâàíå íà çàëèâà “Âðîìîñ”
   
9. 
   Íÿêîè оáåêòè îò óðàíîäîáèâà è óðàíîïðåðàáîòêàòà ñà áåç иçãðàäåíè ìîíèòîðèíãîâè ìðåæè çà ðàäèàöèîíåí êîíòðîë e íå ïðîâåæäàò âåäîìñòâåí ìîíèòîðèíã.
   
10. 
    Íåïúëíà оáåçïå÷åíîñò с ðàáîòíè ïðîåêòè íà пðîãðàìàòà зà ëèêâèäèðàíå íà ïîñëåäèöèòå îò óðàíîäîáèâà â êðàòêîñðî÷åí è ñðåäíîñðî÷åí ïëàí,
    
11. 
    Êоìïðîìåòèðàíè ñà вå÷å èçâúðøåíè ëèêâèäàöèîííè è ðåêóëòèâàöèîííè ðàáîòè, ïîðàäè íåêà÷åñòâåíîòî èì ïðîåêòèðàíå è/èëè èçïúëíåíèå è íåäîñòàòú÷íà òåõíè÷åñêà ïîääðúæêà íà âå÷å èçãðàäåíè ñúîðúæåíèÿ
    
12. 
    Ñúùåñòâóâà рàäèîåêîëîãè÷åí ðèñê, ïîðàäè нåðåøåíè ïðîáëåìè ñ óïðàâëåíèåòî è êîìïëåêñíàòà î÷èñòêà íà çàìúðñåíè ñ åñòåñòâåíè ðàäèîíóêëèäè âîäè, èçòè÷àùè îò óðàíîäîáèâíèòå îáåêòè.
    
13. 
    20 стари проучвателни, експериментални и добивни участъци са останали извън обектите в ПМС 074/1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработка на уранова суровина.
    

Таблица 11: Ïðîèçâîäñòâîòî íà åëåêòðè÷åñêà åíåðãèÿ*

Най-голям относителен дял в производството на електроенергия в страната заема ТЕЦ, следван от АЕЦ и ВЕЦ. Ñòðóêòóðàта íà ïðîèçâîäñòâîòî â îòðàñúëà åíåðãåòèêà ïðåç 1998 ã. å ïîêàçàíî â Òàáëèöà 12.

Таблица 12: Ñòðóêòóðàта íà ïðîèçâîäñòâîòî â îòðàñúëà åíåðãåòèêà ïðåç 1998 ã.*

(ìëн. kWh)

През същата година най-голям относителен дял от произведената енергия от ТЕЦ заема ТЕЦ на лигнитни въглища (39%), следван от ТЕЦ на природен газ (30%). Най-малко е произведената енергия от ТЕЦ на черни и кафяви въглища и ТЕЦ на течни горива. ТЕЦ на лигнитни въглища и ТЕЦ на природен газ произвеждат съответно 1/4 и 1/5 от общо произведената енергия в страната (Таблица 13).

Таблица 13*