Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г

Запазват се разнопосочните тенденции за изменение на дивечовите запаси. При основните видове едър дивеч с ловностопанско значение, увеличение на запасите спрямо 1998 г. се забелязва: за дивата свиня – 2875 бр. или 7,4%; за глухара – 321 бр. или 15,5%; за мечката –62 бр. или 7,1%. Запасите от благороден елен са намалели през 1999 г. с 4,4%, а тези на дивата коза с 12,8% спрямо 1998 г..

При хищниците е установено увеличение в броя на чакала с 9,4% и на лисицата с 6,5%. Тази тенденция на увеличение се наблюдава от 1996 г.

Дребен дивеч и хищници

От специално значение за България са горите, които покриват 3.9 милиона хектара (около 35 процента от общата площ на страната). От тях 60 процента се състоят от естествени гори.

Резултатите от провеждания мониторинг на състоянието на горите през 1999 г. показват, че броят на дърветата със средно и силно обезлистване е намалял значително в сравнение с 1998 г.. Процентът на дърветата без видимо обезлистване е нарастнал от 11,5% през 1998 г. на 24,9% през 1999 г.. В състоянието на иглолистните е отчетено подобрение Процентът на силно обезлистените и изсъхнали дървета е намалял от 2,5 на 1,9.

В състоянието на дъбовете и обикновения бук е регистрирано подобрение. В сравнение с 1998 г. процентът на дърветата без обезлистване е нарастнал на 23.6%. При дърветата с ниска степен на обезлистване също е отчетено подобрение.

Освен с голямото разнообразие на растителни и животински видове, България се характеризира и с наличието на примери за почти всички от основни хабитати в Европа. България притежава редица уникални и представителни съобщества и екосистеми, които са изключително ценни по отношение на биологичното си разнообразие и включващи високопланински и подпланински иглолистни гори, ливади, мочурища, торфни блата и езера, стари иглолистни и букови гори, дъбови гори, пещери и планински клисури, средиземноморски и субсредиземноморски растителни съобщества, степни пасища, крайречни храсти и горска растителност по поречието на река Дунав и по-малките реки, важни вътрешни, крайречни и крайбрежни мочурища, пясъчни дюни, крайбрежни варовикови съобщества и други уникални хабитати по черноморското крайбрежие, морски, приморски и бентосни съобщества в самото Черно море.

Биологичното разнообразие на България включва видове и генетичен ресурс, който се използва широко за стопански и нестопански цели. Икономически важни видове растения са дървесните видове от които се добива дървен материал, няколко стотин лечебни растения; от животните - черноморски и сладководни видове риба; повече от 200 вида гъби и др. България е дом на много традиционни и редки видове култури и породи, и на много диви роднини на питомните видове.

Общата площ на защитените територии към 1999г. е 492310.3 хектара или 4,43% от територията на страната. В страната са регламентирани следните категории защитени територии:

- резерват;

- национален парк;

- природна забележителност;

- поддържан резерват;

- природен парк;

- защитена местност.

От тях три категории защитени територии (резервати, поддържани резервати и национални паркове) са изключителна държавна собственост, а 3-те останали категории могат да включват други форми на собственост.
ЗаплахИ за Биологичното Разнообразие в България – Конфликти

Биологичното разнообразие в България е изправено пред много антропогенни заплахи. Загубата и деградацията на морски и сухоземни хабитати съставляват основната заплаха за биологичното разнообразие в България, и това засяга всички екосистеми от високопланинските гори и езера до откритите води и морски съобщества на Черно море.

Замърсяването на въздуха, на почвата, сладководните води, и на крайбрежните води се увеличи през последните десетилетия и представлява основна заплаха, както за биологичното разнообразие, така и за човешкото здраве. Практически всички форми на замърсяване -битово, селско стопанство, нефтена и нефтохимическа промишленост и други индустрии – присъстват в българския ландшафт и застрашават биологичното разнообразие в различна степен.

Прекомерната експлоатация на икономически ценните видове засягат много екосистеми и хабитати. Това включва и специфичната заплаха от незаконното събиране (и износ) на ядивни гъби, растения за медицината, охлюви, и редица влечуги и амфибии, търговския улов на риба по крайбрежието на Черно море, бракониерството и спортния лов на големи бозайници и птици (предимно водни и грабливи), и контрола на хищниците, особено тези (като вълка и корморана), които се препитават от дивеч и ценна за търговията риба.

Инвазията (например, в Черно море на нови видове ктенофори) оказва значително влияние на динамиката на основните екосистеми. Преднамереното въвеждане на видове риба, дивеч и дървесни видове, които не се с местен произход също оказват вредно влияние на местните екосистеми, видове и подвидове. Уникалният генетичен ресурс на България - местните посевни видове, диви роднини на култивираните растения и местни и примитивни домашни животински породи – е намалял, в резултат на настъпилите промени в използването на земята и в политиката на селското стопанство.

Промяната върху собствеността на земята също представлява възможна заплаха за биологичното разнообразие, ако стопаните и местните управи не са напълно информирани и не се поощряват да опазват и възстановят земята, отчитайки необходимостта от запазване на биологичното разнообразие , както в защитените територии, така и извън тях.

Ускорените глобални климатични промени могат също да имат ефект върху биологичното разнообразие на България, отчитайки преходното положение на страната между три биоклиматични региона.

Липсата на познания и неефективната политика също могат да се считат за заплаха. В страната има определени празноти в информацията, касаеща богатството на видовете, разпространението на настоящите популации и тенденциите в популациите на много таксономични групи, биологичното разнообразие в специфични географски региони, въздействието на различните антропологични заплахи и за съществуващите методи за тяхното неутрализиране и възстановяване на щетите и др.

Специално внимание следва да се отдели и на липсата на адекватно обществено разбиране за биологичното разнообразие и за заплахите пред него.

Слабо прилагане на законите, неефективно управление и администриране на защитените райони, състоящо се в неефективни (или несъществуващи) глоби и санкции, липса на регистрация и ефективен мониторинг на събираните реколти от биологични ресурси и др. са проблеми, които трябва да бъдат взети предвид при управлението на сектора “биоразнообразие”.

През последните години като голяма заплаха за биологичното разнообразие се очертават пожарите. Причините за силното нараставане на опожарените площи са комплексни, преди всичко климатични, физиологични, но има съмнения и за умишлени палежи. Пораженията от пожарите могат да бъдат фатални за единични растения и животни, за техни малки популации и съобщества. Въпреки, че пожарите не могат да доведат до екологична катастрофа, тъй като винаги са съпътствали развитието на природата, превантивните мерки срещу тях и дейностите, свързани с намаляване на предизвиканите от тях неблагоприятни последствия, трябва да бъдат приоритетна задача за собствениците и отговорните институции, както и за цялото население.
Въздействието на икономическите и социални дейности в страната върху биоразнообразието може да бъде обобщено по следния начин:

Горско стопанство

Горското стопанство в България е все още насочено към осигуряването на икономическа изгода от производството на дървесина. Проектите, свързани с горското планиране не отчитат напълно специалните ползвания от горите.

На практика горното се реализира чрез:

Заместването на разнообразните местни и естествени гори с хомогенни гори от видове с висока икономическа изгода (например с хибридни тополи в заливните гори по островите по река Дунав и край другите големи реки)

Икономически дейности, извършвани без предварителна оценка на въздействието върху биоразнообразието в дадена област;

Липсата на реален интерес към защита на старите гори.

Положителен факт е, че напоследък се предприемат някои дейности за опазване на биологичното разнообразие. Сред тези дейности са възстановяването на заливните гори по поречието на река Дунав, усилията за поддържане на хидрологията на някои вътрешни мочурища, както и реинтродукцирането на кримския миризлив бурен, защитата на планинския божур и др.

Селско стопанство

Биологичните ресурси са пряко засегнати от неекологичните производствени технологии, неустойчивата посевна ротация, моно-посевно култивиране, неадекватни земеуправленски практики, промяна на климатичните условия. Съществуващата тенденция е към намаляване на обработваемите земи, намалена употреба на торове и химикали за растителна защита, намаляване броя на рогатия добитък.

От друга страна се увеличава броя на домашните кози, което сериозно застрашава тревните площи и горите. Липсата на специални места за съхранение на животинския тор и инсталации за третиране, а също и на законодателство за правилно използване на ливадите и пасищата, също оказва негативно въздействие върху биологичния ресурс.

Лов и риболов

Една от основните заплахи за биоразнообразието на някои видове е бракониерството. Последното, както и законния лов, имат, както пряко въздействие върху биоразнообразието, чрез стрелбата по птици и бозайници, така и непряко въздействие - чрез прогонването на дивите животни от техния естествен хабитат.

Риболовът, като отделен сектор, има както положителна, така и отрицателна роля за съхранението на биоразнообразието.

Прекомерният риболов и незаконното тралиране по крайбрежието на Черно море създава сериозна заплаха за цялата крайбрежна екосистема.

От друга страна увеличеният брой на рибарниците създава и поддържа голям брой изкуствени водоеми и мочурища, които са изключително важни за орнитофауната. Създаването на рибарници за възпроизводството на рибни ресурси и други морски култури намалява натиска върху природните популации на съответните видове и е позитивен фактор за устойчиво развитие на ихтиофауната.

Енергийна и минно-добивна промишленост

Негативното въздействие е най-ярко изразено в прякото разрушаване на биоразнообразието при откритите мини, депата за шлака и др. Тежки поражения нанася и замърсяването с химикали.

Не са за пренебрегване и вредите, които се нанасят върху съществуващите екосистеми при построяването на големи водни резервоари и вериги от каскади.

Други видове промишленост

Въздействието на промишлеността върху биоразнообразието е най-вече непряко. При него въздействието върху околната среда е причинено от замърсяване на компонентите на околната среда - въздух, вода и почви. Последното води след себе си неблагоприятно въздейства върху хабитатите на редица видове.

Изграждането на нови магистрали и пътища в области с запазено биоразнообразие води след себе си сериозни последствия. На първо място чрез създаването на реална заплаха за много редки видове, ценни съобщества и екосистеми. Освен нарушаването на хабитатите, друг пряк ефект върху животинските популации, са сблъсъците с автомобилите. Транспортът също оказва и непряко въздействие върху биоразнообразието, чрез различните видове замърсявания на околната среда.

Строителството и свързаната с него урбанизация оказват сериозен негативен ефект върху биоразнообразието. Това става чрез нарушаване на ландшафта и директно унищожаване на флората и фауната по време на строителните работи. Може да се забележи последващ дълготраен отрицателен ефект върху биоразнообразието от използването на различни съоръжения, и в прилежащите територии на строителните комплекси.

Отрицателният ефект на този сектор върху биоразнообразието може да се намали чрез стриктно прилагане на процедурите по ОВОС и на други правни изисквания. Специално внимание трябва да се обърне на защита на биоразнообразието във и около градските територии, и най-вече при добива на инертни материали.

Туризъм

Въздействието на туризма е от особено значение за биоразнообразието, тъй като секторът пряко и непряко използва природни територии. По-голямата част от туризма зависи в изключително висока степен от състоянието на биоразнообразието, като по този начин се поощрява интерес към неговото поддържане и развитие.

Крайбрежният туризъм представлява значителна заплаха за крайбрежните екосистеми с прекомерната концентрация на хора и различните дейности, ограничени на много чувствителна естествена територия.

Планинският туризъм, както и образователният туризъм могат да причинят сериозни щети. Приближаването до гнезда и леговища на редки птици и бозайници може да доведе до нарушаване на хабитатите на тези видове.

Отношение към опазването на биологичното разнообразие и устойчивото ползване на биологичните ресурси имат и редица други закони, като: Закон за опазването на земеделските земи; Закон за горите; Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни; Закон за ловното стопанство и опазване на дивеча; Закон за рибарството и аквакултурите; Закон за чистотата на атмосферния въздух и др.

Анализът на правната рамка за биоразнообразието изисква да се подчертае и широката рамка от вторични правни норми, характерни за екологичното ни право:

- Наредбите, постановленията на МС, правилниците за приложение на законите дават конкретно практическо съдържание на по-общите законови разпоредби;

- Специално място заемат постановленията на МС за функции и задачи на отделните министерства и ведомства, чрез които се осъществява институционалното разпределение на отговорностите по биоразнообразието.

Към правната рамка за опазване на биологичното разнообразие може да бъде отнесена и системата от административно-регулативни инструменти, с които разполагат МОСВ, МЗГ, МРРБ и други за контрол, превантивни и санкциониращи мерки срещу потенциалните и действителни нарушители на установените норми за опазване на биологичното разнообразие.

Основните административно-регулативни инструменти за опазване на биологичното разнообразие са:

• 
  Процедурите по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);
  

• 
  Разрешителният режим за търговия с лечебни растения, застрашени видове от дивата флора и фауна и производни от тях;
  
• 
  Осигуряване на минимално допустим отток в реките за опазване на водните екосистеми и влажните зони;
  
• 
  Административните наказания и принудителни административни мерки, прилагани в областта на опазване на природната среда, респективно на биологичното разнообразие.
  

Специално място при определяне на правната рамка на опазването на биоразнообразието заемат международните актове.

България е страна-участник в редица подписани и ратифицирани глобални, общоевропейски и регионални конвенции, като по важните от тях са: Конвенция за биологичното разнообразие; Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска); Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES); Конвенция по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска); Конвенция за опазване на световното и културно наследство; Конвенция от 1958 г. за риболова във водите на Дунав; Конвенция от 1959 г. за риболова в Черно море; Конвенция за защита на Черно море от замърсяване.

България стриктно изпълнява поетите ангажименти в изпълнение на тези конвенции.

Опазването на биологичното разнообразие и устойчивото ползване на природните ресурси се управляват и контролират от няколко държавни органи.

Министерството на околната среда и водите разработва и провежда държавната политика в областта на опазването на околната среда и в частност, на биологичното разнообразие. През месец март 1994г. в Министерството на околната среда и водите бе създадена Национална служба за защита на природата като “специализиран орган за управление, контрол и опазване на биологичното разнообразие, защитените природни територии и природните екосистеми”. Изпълнителната агенция по околна среда създава и поддържа Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ). Регионални органи на Министерството на околната среда и водите са дирекциите на трите национални паркове и регионалните инспекции по околната среда и водите.

Министерството на земеделието и горите (МЗГ) провежда държавната политика в областта на земеделието, горското, ловното и рибното стопанство и аграрната реформа. Министерството като институция или в определени случаи чрез Националното управление по горите, осъществява и контролира опазването, поддържането, възстановяването, ползването и охраната на защитените територии в държавния горски фонд.

Структурни звена в системата на МЗГ, свързани с опазване на биологичното разнообразие, предимно в агроекосистемите, са Националната служба по растителна защита, карантина и агрохимия, Националната ветеринарно- медицинска служба, Националната служба по селекция и репродукция в животновъдството, Контролно-техническата инспекция, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и др., както и областните дирекции по земеделие и гори. Изследователска дейност в областта на опазване и поддържане на биологичното разнообразие развиват научните институти и комплексните опитни станции към Селскостопанската академия в системата на МЗГ.

Към Националното управление към горите са създадени административни звена за природните паркове в страната.

Регионалните управления на горите и държавните лесничейства са юридически лица-органи на Националното управление по горите. Съгласно своите функции те осъществяват организацията, координацията и контрола по възпроизводството, ползването и опазването, проектирането и строителството в горите и земите в държавния горски фонд, включително и в защитените територии, без националните паркове, резерватите и поддържаните резервати.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в сътрудничество с други държавни органи, осигурява условията за ефективно ползване на земята, енергията и другите ресурси и за устойчиво развитие на регионално и общинско равнище.

Областните и общински съвети и органите за местно самоуправление разработват специфични и конкретни екологични програми, докладват за нарушения в околната среда, съвместно с правителствените институции, определят норми и стандарти за замърсяването на околната среда, сътрудничат в процеса на регионално планиране и териториално-селищно устройство.

Освен посочените институции в процеса на опазване на биологичното разнообразие в страната се включват и други участници: Министерството на икономиката, Министерството на образованието и науката и др. държавни институции, имащи връзка с дейности, които са свързани с опазването на биологичното разнообразие в различни направления;

След 1998, Министерският Съвет на България прие два документа с изключителна важност за опазването на биоразнообразието:

- Национална стратегия за опазване на биоразнообразието – приета от МС в съответствие с препоръките на международната Конвенция за биологичното разнообразие, както и в съответствие с Общоевропейската стратегия за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие.

- Национален план за опазване на биоразнообразието, приет от МС през 1999г. – включващ 96 конкретни действия, свързани с опазването на биоразнообразието, които трябва да бъдат предприети до края на 2003 г.

1. 
   България е една от най-богатите страни в Европа по отношение на биологичното разнообразие.
   
2. 
   Страната се нарежда на едно от челните места в Европа по процента ендемични видове, обитаващи нейната територия.
   
3. 
   В границата на България са представени почти всички от основните хабитати в Европа
   
4. 
   България разполага със значителен потенциал от икономически ценни за страната растителни и животински видове
   
5. 
   Съществува реална заплаха за биоразнообразието от прекомерна експлоатация на икономически ценните видове
   
6. 
   През последните години се наблюдава тенденция на нарастване на процента на застрашените от изчезване и редки видове от флората и фауната. Особено тревожна е тя при ловните видове.
   
7. 
   Все още не е приет Закон за генетично модифицираните организми.
   
8. 
   Състоянието на горите се подобрява.
   
9. 
   Сравнително добре развита е мрежата от защитени природни територии.
   
10. 
    Приети от Правителството са важни стратегически документи в областта на биоразнообразието и горите, като процесът за хармонизиране на законодателството в сектор “Защита на природата” със законодателството на ЕС приключва
    
11. 
    Отделни стопански субекти в някои случаи не съобразяват своята дейност с изискванията за опазване на биоразнообразието в ущърб на собствения си дългосрочен интерес.
    
12. 
    Механизмите и координацията при прилагане на административните и принудителни мерки по отношение запазването на горите, биологичното разнообразие и защитените територии се нуждаят от усъвършенстване.
    

За обхванатите от информационните системи отпадъци, докладваните количества, образувани за периода 1997 – 1999 г са както следва:

Èíôîðìàöèÿòà çà îáùîòî êîëè÷åñòâî áèòîâè îòïàäúöè ïðåç 1998 ã. ïîêàçâà ïðèáëèçèòåëíî 3.2 ìèëèîíà òîíà îòïàäúöè èëè îêîëî 390 êã íà ÷îâåê îò íàñåëåíèåòî⁵¹ (ÍÑÈ, 2000). Пîñëåäíîòî, ñðàâíåíî ñ äàííèòå çà Ãúðöèÿ (310), Ïîðòóãàëèÿ(330), Óíãàðèÿ(387) è Ïîëøà(338)⁵² ïîêàçâà íà ïúðâî ìÿñòî, ÷å България вече èìà àäåêâàòíà èíôîðìàöèÿ çà ðåàëíèòå количества íà ãåíåðèðàíè áèòîâè îòïàäúöè. Àðãóìåíò â ïîäêðåïà íà òîâà òâúðäåíèå ñà äàííèòå çà 1990 ã., ñïîðåä êîèòî â Áúëãàðèÿ ñà ãåíåðèðàíè 8.9 ìèëèîíà òîíà èëè ïîâå÷å îò 1,000 êã. íà ÷îâåê ãîäèøíî, êîåòî å â ñôåðàòà íà àáñóðäà.

В системата на Министерство на здравеопазването се осъществява контролна дейност свързана с отпадъците в населените места и местата за депониране.

Ïîäîáðÿâàíåòî íà òî÷íîñòòà íà èíôîðìàöèÿòà ñå äúëæè îñíîâíî íà контрола â îòäåëíèòå îáùèíè. Îñíîâíèòå äåéñòâèÿ â òàçè ïîñîêà ñà âúâåæäàíåòî íà êàíòàðè íà äåïàòà, ïî-äîáðà îò÷åòíîñò è êîíòðîë îò ñòðàíà íà îáùèíñêàòà àäìèíèñòðàöèÿ êúì ôèðìèòå, èçâúðøâàùè òàçè óñëóãà, ñúïîñòàâêà íà äåêëàðèðàíèòå êîëè÷åñòâà ñ ÷åñòîòàòà íà ñìåòîñúáèðàíå è îáåìà íà êîíòåéíåðèòå, è äð. Въпреки тези подобрения, към настоящия момент не може да се твърди, че отчетените данни за намаление на общото количество битови отпадъци са действителните, поради все още некоректна подавана информация, свързана с контролните функции на МОСВ.

 ñúùîòî âðåìå ìîæå äà ñå ñìÿòà, ÷å ñòàòèñòè÷åñêàòà èíôîðìàöèÿ çà íàñåëåíèòå ìåñòà è íàñåëåíèåòî, îáõâàíàòî îò îðãàíèçèðàíî ñìåòîñúáèðàíå å ñ âèñîêà ñòåïåí íà äîñòîâåðíîñò. Ñïîðåä òàçè èíôîðìàöèÿ ïрåç 1997 ã. 1126 íàñåëåíè ìåñòà /îêîëî 1/4 îò íàñåëåíèòå ìåñòà â ñòðàíàòà/ ñà с îðãàíèçèðàíî ñúáèðàíå è èçâîçâàíå íà îòïàäúöèòå и â òÿõ е ñúñðåäîòî÷åíî 77 % îò íàñåëåíèåòî íà ñòðàíàòà, което îçíà÷àâà, ÷å çíà÷èòåëíà ÷àñò îò ñåëàòà âñå îùå íå ñà âêëþ÷åíè â ñèñòåìàòà çà îðãàíèçèðàíî ñúáèðàíå è èçâîçâàíå íà îòïàäúöèòå.
Èçïîëçâàíè òåõíîëîãèè çà îáåçâðåæäàíå

 ìîìåíòà åäèíñòâåíèÿò ìåòîä çà îáåçâðåæäàíå íà áèòîâèòå îòïàäúöè, êîéòî ñå ïðèëàãà å äåïîíèðàíåòî. Îñíîâíàòà ïðè÷èíà çà това å èêîíîìè÷åñêà – öåíàòà íà çåìÿòà â Áúëãàðèÿ å èçêëþ÷èòåëíî íèñêà, êîåòî ïðàâè èêîíîìè÷åñêè íåöåëåñúîáðàçíî èçïîëçâàíåòî íà äðóãè òåõíîëîãèè освен äåïîíèðàíåòî.

Áðîÿò íà äåïàòà çà îðãàíèçèðàíî ñúáèðàíå è èçâîçâàíå íà îòïàäúöèòå å îêîëî 680. Äåïàòà, êîèòî ñå åêñïëîàòèðàò, ñ íÿêîëêî èçêëþ÷åíèÿ , íå îòãîâàðÿò íà ñúâðåìåííèòå èçèñêâàíèÿ.

Ïî äàííè íà îáùèíñêèòå àäìèíèñòðàöèè за 1999 г. â 57 îò ñúùåñòâóâàùèòå äåïà, ñà íàòðóïàíè îêîëî 70% îò îáùî äåïîíèðàíèòå áèòîâè îòïàäúöè. Âñÿêî åäíî îò òåçè äåïà îáñëóæâà íàñåëåíèå íàä 20 000 æèòåëè.

Ñúùåñòâóâàùàòà ðåãèîíàëèçàöèÿ å îò÷åòåíà â ïðèåòàòà ïðåç 1999ã. Íàöèîíàëíà ïðîãðàìà çà óïðàâëåíèå íà îòïàäúöèòå.  íåÿ ñå ïðåäâèæäà äà áúäàò èçãðàäåíè ðåãèîíàëíè äåïà, êîèòî äà îáñëóæâàò ïî íÿêîëêî îáùèíè.

Íàöèîíàëíàòà ïðîãðàìà êîðåñïîíäèðà ïðÿêî è ñ ïîëèòèêàòà ñëåäâàíà ñòðèêòíî îò ÌÎÑ ïðåç ïîñëåäíèòå 2-3 ãîäèíè. Ïðè îñèãóðÿâàíå íà ôèíàíñèðàíå ñå îòïóñêàò ñðåäñòâà îñíîâíî çà èçãðàæäàíå íà ðåãèîíàëíè äåïà çà áèòîâè îòïàäúöè. Öåëòà å ÷ðåç èêîíîìè÷åñêè ìåòîäè äà ñå ïîâëèÿå âúðõó îáùèíñêèòå àäìèíèñòðàöèè, äà ïðåäïðèåìàò äåéñòâèÿ çà êîîïåðèðàíå ñúñ ñúñåäíè îáùèíè çà èçãðàæäàíå íà ñúâìåñòíè äåïà çà áèòîâè îòïàäúöè.

Äðóã ñåðèîçåí ïðîáëåì, êîèòî ñòîè íà âíèìàíèåòî íà îáùèíèòå å ðàçäåëíîòî ñúáèðàíå íà áèòîâèòå îòïàäúöè. Âúïðåêè ìíîãîáðîéíèòå åêñïåðèìåíòè â íèòî åäíà îáùèíà íà ñòðàíàòà íå ñå èçâúðøâà ðàçäåëíî ñúáèðàíå íà áèòîâèòå îòïàäúöè.