9. TИ И ДРУГИТЕ Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате. Римляни 13:8
Когато Бог е създал човека, не го е оставил сам. Той го е благословил и му е наредил да напълни земята с хора (Битие 1:28). И земята се напълнила с хора. Хора различни. И ти си един от тях. В хода на своя живот ти влизаш в различни взаимоотношения. И те ти влияят. Карат те да се чувстваш щастлив, обичан, оценен, поласкан, излъган, пренебрегнат, отхвърлен, изплашен, обиден, объркан... Често не знаеш как да реагираш в определена ситуация спрямо другите. Именно в този момент Бог иска от теб да се довериш на Неговата мъдрост. Дори положението да ти се струва безнадеждно. Точно тогава търсѝ най-много Неговия съвет, защото само Бог е безгрешен. Никога не се ръководѝ от собствените си чувства. Те жестоко ще те подведат. И вместо радост от общуването с другите, ти ще търпиш разочарования. Което не е Божията воля.
Бог иска да се обичаме. Колкото и да сме различни, каквито и да сме. Любезни, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго(1Йоан 4:11). Не е ли това една чудесна новина? Бог ни обича такива каквито сме. Бог, Който е Свят и без недостатък! Защо тогава за нас е толкова непосилно да приемем другия и да му покажем любов? Защо сме склонни да забелязваме съчката в окото на брата си, а не усещаме гредата в своето (Матей 7:3)? Отговорът е прост. Егото, нашият неотлъчен спътник, ни заслепява дотолкова, че ни кара да се чувстваме винаги прави. Но Господ казва: И тъй, ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище... И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога (Римл.14:10,12); Не правете нищо от съперничество, или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото (Филипяни 2:3-4); И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, същото и вие правете на тях (Матей 7:12). За Богa всеки човек е ценен. Както ти, така и другия. Бог иска да вижда във всеки човек Своята любов и Своята святост. А това няма как да стане когато воюваме помежду си. Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа (Евреи 12:14).
Колко обикновени са Господните съвети, а колко ни е трудно да ги следваме. Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителна дума възбужда гняв(Притчи 15:1);Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят са приели на гости ангели (Евреи 13:2); Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другия, изпълнява закона. Понеже заповедите: „Не прелюбодействай“, „Не убивай“, „Не кради“, „Не пожелавай“; и коя да е било друга заповед се заключават в тези думи: „Да обичаш ближния си както себе си“. Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закон (Римляни 13:8-10). Божията дума е закон. Но Божията дума е и правда, мъдрост и живот. Умният човек няма да прекърши Божия закон.
Много често се улавяме в страх. Боим се от хора, боим се от обстоятелства, боим се понякога дори от себе си. Но цялото Слово тръби: Не бой се! Не бой се! Не бой се! Само вярвай! Ти имаш Мен! Аз, Аз съм, Който ви утешавам. Кой си ти, та се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане трева; а си забравил Господа, твоя Създател(Исая 51:12-13); Светът преминава, и всичко, към което той има похот; а който върши Божията воля, пребъдва довека (1 Йоан 2:17); Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение (2Тимотей 1:7); И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? (Римляни 8:31). А кога Бог е откъм нас? Когато ние сме откъм Него! Ако се вслушваме в думите Му, ако вършим волята Му, никой не може да ни събори! Колкото и да е лош човекът срещу нас, Божият отговор не е око за око, зъб за зъб (Матей 5:38). Ако е гладен врагът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, напой го с вода, защото така ще натрупаш жар на главата му (Пр.25:21); А пък аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две (Матей 5:39-41). Колко „онеправдаващо” звучат тези думи! Колко е трудно на човешкия ум да се съгласи с тях! Но Божията справедливост не е като човешката. С тези думи Господ иска да извади гредата не толкова от окото ти, колкото от сърцето ти и с това ново сърце да видиш Божията мъдрост. Тръгнеш ли сам да защитаваш и да търсиш своето си, отнемаш възможността на Бог да те защити. А само Той ще го направи съвършено, уверявам те. И по-важното – издигайки себе си, ти губиш Бога, защото той работи в смиреното сърце. В гордото работи Сатана. А Сатана е измама, ярост и омраза. Бог е любов. Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов (1Йоан 4:8); Любезни, да любим един другиго; защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога (1Йоан 4:7).
Любовта е дар Божи и всеки, който я носи в чисто сърце, е Божие дете, роден е от Бога. Ето най-голямата Божа заповед – да обичаме. Но как? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност. От това ще познаем, че сме от истината (1Йоан 3:18-19). Любов само на думи е лицемерие пред Бога. Той иска да показваме любов на дело. Притчата за добрия самарянин (Лука 10:25-37) е чудесен пример както за лицемерната, фарисейска любов, така и за истинската, деятелна любов. А коя е съвършената любов? Има ли такава? Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си. Йоан 15:13
