На дисертация за присъждане на научната степен
глава е изследвана и равновесната
Изтегляне 1.34 Mb.
|
| глава е изследвана и равновесната статика и динамика на два взаимно свързани пазара, като са определени условията за глобална и частична стабилност на равновесието. Пресметната е равновесната права на седловинната стабилност, която показва в какво съотношение трябва да се намират цените на двата пазара, за да е в равновесие системата. Този резултат е приложен за случая, когато единият пазар е пазара на благата, а другият пазар е пазара на труда, като e получено равновесното съотношение цени на благата – заплати, което е пропорционално на производителността на труда.
Ние живеем в свят, в който съществуват случайни явления. Те пораждат неопределеност в природата и непридвидимост в поведението на стопанските субекти, което от своя страна води до случайни изменения в параметрите на стопанската система, като ги превръща по този начин в случайни величини. В раздел 5 на четвърта глава е изследвана динамиката и равновесието на цената в пазар с висока степен на неопределеност, като за целта е изграден модел на скокообразно изменение на цената под въздействие на случайни събития, възникващи в случайни моменти от времето и със случайна сила на въздействие. Пресметната е характеристичната функция на разпределението на цената в случая когато скоковете и са в поасонови случайни моменти от времето, с браунови случайни размери. Пета глава на предлагания труд е посветена на равновесната статика и динамика на макроикономическите пазари в отвореното стопанство. В основата на протичащите в една стопанска система процеси е стопанският кръговрат, вечният цикъл: производство, разпределение и потребление. Първият раздел на пета глава е посветен на динамиката на стопанския кръговрат, като резултат от действието на мотивите на стопанските субекти да извършват определени стопански действия и дейности, намиращи израз в склонностите на стопанския субект за потребление, спестяване и плащане на данъци. В поведението на стопанските субекти са заложени и зародишите на растежа на стопанската система. Макроикономическото измерение в поведението на стопанските субекти в отделните сектори на стопанската система, е основата за извеждането на равновесни закономерности в основните макроикономически пазари на отвореното стопанство, които по-нататък се използват за конструирането на динамични системи за конкретни икономически анализи. На равновесната статика и динамика на капиталовия пазар е посветен вторият раздел на пета глава, където е изведено и анализирано динамичното равновесно уравнение на капиталовия пазар, известно като IS-крива. Там е представена равновесната динамика на трудовия пазар и е изведено основното динамично уравнение на работната заплата. Третият раздел на пета глава е посветен на ролята на парите в стопанския кръговрат и подобно на втората глава служи като основа за изграждане и анализа на равновесната статика и динамика на паричния пазар, където е изведено и анализирано динамичното равновесно уравнение на паричния пазар, известно като LM-крива. На равновесната статика и динамика на системата от капиталовия и паричния пазар е посветен четвъртия раздел на пета глава. Равновесието на пазара на благата е анализирано в пети раздел на пета глава където е изведена кривата на агрегираното търсене AD и основното динамично уравнение на ценовите равнища. На равновесието на платежния баланс е посветен шестия раздел на пета глава, където е изведено динамичното равновесно уравнение на външния пазар, наречено BP-крива. ЧАСТ ТРЕТА Третата част на предлагания труд е посветена на задачата да се предложи концепция за икономическата политика в периода на преход към пазарно стопанство, основана на идеята за стабилността на динамичното равновесие на системата. Несигурността и нестабилността в период на преход от една към друга обществена система може да бъде намалена, ако наред либерализацията и разрушаването на институциите на старата се изграждат и временни или постоянни институции на новата система, които да повишат или поне да възпрепятстват доколкото е възможно спада в доверието и да осигурят поне относителна стабилност и предвидимост в дейностите и действията на стопанските субекти. Това е първия основен принцип на една основана на стабилно динамично равновесие икономическа политика на прехода. Тя означава да се възприеме нео институционалния подход в прехода. На неоинституционалната алтернатива на прехода е посветена шеста глава. В първия раздел на тази глава са изложени принципите на стопанския ред на обществото, определен като система от правни и поведенчески норми. Стопанският ред предполага съществуването на институции, които действайки в рамките на правните норми синхронизират индивидуалните дейности и действия на отделните стопански субекти за постигане на общи цели и предимства, съответстващи на ценностната система на обществото. Несигурността, случайните събития в природата и обществото, неопределеността в поведението на стопанските субекти пораждат необходимостта от създаването и поддържането на институции и въвеждането на правила и норми на поведение. За създаването, поддържането и функционирането на институциите се правят разходи. На разходите за функционирането на стопанската система и за спазването на правните и поведенческите норми е посветен втори раздел на шеста глава. Как бихме могли да измерваме разходите за функционирането на една стопанска система е показано в трети раздел на шеста глава. В четвърти раздел на шеста глава, за измерване на транзакционните разходи в България е приложена методологията Уолис и Норт, която ги свежда до разходите на транзакционния сектор. Пресметнати са транзационните разходи за стопанската система на България за периода (1997-2003) като са анализирани тенденциите на тяхното нарастване в периода на прехода към пазарно стопанство, обяснено главно с изграждането на нови институции и несъответствието между правните и поведенческите норми в периода на преход. Водещата хипотеза в този раздел е, че транзакционният сектор на една стопанска система се разраства в периода на преход поради увеличаването на пазарни транзакции, на разделението на труда, както и поради интегрирането в международната икономика. В периода на преход се сменят формалните правила и се етаблират, утвърждават се нови норми на поведение, което от своя страна води до спад на доверието, изискващо по-големи разходи за осъществяването на стопански транзакции или сделки. (Виж, например Bjornskov, 2006). Тази хипотеза е подкрепена от данни за българската икономика за периода 1997-2003г. България в преходния период изгради институциите на пазарното стопанство, стана член на ЕС, което доведе до изграждането на допълнителни институции, като например институции необходими за засилване на граничния контрол, понеже част от границите на България станаха част от границите на на ЕС със страни, които не са членки на ЕС, институции свързани с бежанците, институции за връзка на ЕС с други страни. Изграждането и поддържането на институции означава увеличаване на транзакционните разходи. Изграждаме нови институции натоварва страната с допълнителни разходи. Въпросът колко са тези разходи естествено ни води до необходимостта от измерването на транзакционните разходи в България. За оценка на разходите на транзакционния сектор на българското национално стопанство едно национално стопанство прилагаме концепцията на Уолис и Норт, според която всички стопански дейности и субектите, които ги осъществяват се разделят на две категории – непосредствено свързаните с обмена образуват състава на транзакционня сектор, а останалите – на трансформационния (производствения) сектор. Изчисляването размера на транзакционня сектор се базира на данни от официалната статистика за отчитане на съвкупната стойност на така наречените транзакционни услуги (транзакционни разходи в паричена израз, регистрирани от статистиката) като дял от БВП. В транзакционня сектор са включени следните четири категории транзакционни разходи:
Четирите категории транзакционни разходи, адаптирана за измерването на българския транзакционня сектор по Долери и Леонг (Dollery/Leong, 1998) са представени на таблица 1. Таблица 1. Транзакционни и не-транзакционни отрасли и услуги. Частен секторПубличен сектор(1) Транзакционни отрасли(2) Не-транзакционни отрасли(3) Транзакционни услуги(4) Не-транзакционни услугиФинанси Застрахователно дело Недвижими имоти Търговия на едро Търговия на дребноСелско стопанство Строителство Добивна промишленост Производство Занаятчийски услуги Транспорт и складиранеПублична администрация Обществен ред Отбрана
Пощенски услугиОбразование Здравеопазване Железопътен и въздушен транспорт Комунални услуги Социална защита СъобщенияИзточник: по Dollery/Leong (1998, p. 209) Разходите на транзакционня сектор на българската икономика са пресметнати при условията на схемата, отразена на таблица 2: а) Транзакционни отрасли в частния сектор: Ресурсите, изразходени за транзакционни дейности в частния сектор се измерват чрез продукта на транзакционните дейности в този сектор (срв. с Lцchel 1995, S.123). б) Не-транзакционни отрасли (частен сектор) и не-транзакционни услуги (публичен сектор): За пресмятането на тези разходи се идентифицират длъжностите, които могат да бъдат причислени към транзакционния сектор (професии от I-ви тип)1. Броят на заетите с такива длъжности във всеки отрасъл, заедно със средната работна заплата за отрасъла се използват за пресмятането на разходите за труд в съответния отрасъл и сумарно се причисляват към транзакционните разходи. в) Транзакционни услуги в публичния сектор: Транзакционният дял на публичния сектор се пресмята въз основа на данните за разходваните средства. Таблица 2. Формиране и измерване на транзакционния сектор в България Елементи на транзакционния секторИзмерване чрезЧастен транзакционен секторТранзакционни производства в частния сектор (изцяло транзакционна дейност)
Сумата от заплатите на заетите в производствения сектор: „професии от I-ви тип” ОбщоСума от разходите в транзакционния секторИзточник: по Wallis/North (1986) и Dollery/Leong (1998) Резултатите от пресмятанията са представени на таблица 3, от която се вижда, че увеличението на българския транзакционен сектор между 1997 г. и 2003 г. е съществено – от под 40% до около 52% . Агрегираният транзакционен сектор нараства бързо от 1997 до 1999 г., след което динамиката на процеса се забавя и секторът се стабилизира на нива от малко над 50%. Таблица 3. Транзакционен сектор в българската икономика 1997–2003 1997199819992000200120022003Общо частен сектор30.031.335.138.138.839.638.8(1) Транзакционни отрасли 28.829.633.235.836.437.136.1(2) Не-транзакционни отрасли1.21.71.92.32.42.52.7 Общо публичен сектор7.410.712.412.912.913.913.9(3) Транзакционни услуги3.76.47.98.78.89.79.6(4) Не-транзакионни услуги3.74.34.54.34.14.24.3Общо частен и публичен сектор37.441.047.551.051.753.552.7Източник: Chobanov, Egbert (2007) Нарастването на транзакционните отрасли на частния сектор е най-силно между 1998 и 2000 г. (вж. Таблица 4). Обяснение на отчетливото увеличение на всичките три отрасъла („Финансово посредничество”, „Търговия и ремонти”, „Операции с недвижими имоти”) може да бъде потърсено в либерализацията на българското стопанство. „Търговия и ремонти” нараства поради започналите през този период инвестиции на големи западни търговски вериги и супермаркети в България. Ключов фактор, допринасящ за увеличението на търговията е обвързването на обменния курс на лева с германската марка и по-късно с еврото. Въвеждането на валутния борд има фундаментално стабилизиращо въздействие върху икономиката и оказва положително влияние върху потока на преки чуждестранни инвестиции, като последните нарастват рязко през 1997 г. в сравнение с 1996 г. Това е времето, когато се увеличава активността и на финансовите посредници в България (главно чуждестранни търговски банки и застрахователни компании). Сумарното увеличение на дела на не-транзакционните отрасли е от 1,2% от БВП през 1997 г. до 2,7% през 2003 г. (вж. Таблица 5). С изключение на „Селско, горско, ловно и рибно стопанство” всички подотрасли бележат значително нарастване. До голяма степен това се дължи на увеличения брой на „транзакционните” длъжности в резултат на приватизацията на повечето предприятия в тези отрасли.
1997199819992000200120022003Селско, горско, ловно и рибно стопанство0.150.200.190.180.170.160.15Строителство0.080.130.170.190.200.200.23Добивна промишленост0.010.010.020.050.050.060.06Преработваща промишленост 0.771.031.131.341.371.421.47Транспорт, складиране и съобщения0.070.110.140.220.250.280.33Хотели и ресторанти0.050.100.130.160.180.180.23Други дейности, обслужващи обществото и личността0.080.110.140.180.190.210.23Общо1.21.71.92.32.42.52.7Източник: Chobanov, Egbert (2007) въз основа на данни от НСИ, 1998-2004. Процентът на транзакционните услуги в публичния сектор също се покачва (вж. Таблица 6) – от 3,7% през 1997 г. до 9,6% през 2003 г. Разходите за публична администрация значително нарастват между 1997 и 1999 и остават почти без промяна след това. Обяснението се крие в усилията, които правителството полага за подобряването на държавната администрация в периода на преход. Тези усилия включват създаването на ново министерство (Министерство на държавната администрация), с което се цели повишаването на ефективността на работата на администрацията при прехода към пазарна икономика. Разходите по отбраната се повишават, което може да бъде обяснено с подготовката на страната за членство в НАТО (през 2004 г.). Забавянето на реформата в правосъдието също намира своето отражение в данните: в сравнение с държавната администрация, отбраната и обществения ред, където реформите започват в средата на 1990-те, промените в правната система са отложени. Страната продължава да търпи остри критики заради липсата на напредък в тази сфера. Таблица 6. Транзакционни услуги в публичния сектор 1997199819992000200120022003Държавна администрация1.142.523.523.523.563.553.43Правосъдие0.160.290.300.390.410.540.54Отбрана1.702.172.462.822.743.093.09Обществен ред и пожарна безопасност0.731.401.631.952.112.522.54Общо3.76.47.98.78.89.79.6Източник: Chobanov, Egbert (2007) въз основа на данни от Министерство на финансите. Не-транзакционните услуги в публичния сектор остават сравнително стабилни (вж. Таблица 7). Що се отнася до „Транспорт, складиране и съобщения”, както и „Други дейности, обслужващи обществото и личността”, може да се предположи, че намалението в тези категории се дължи на приватизацията и преместването на длъжности от публичния в частния сектор (вж. увеличението на съответните категории в Таблица 5). Таблица 7. Не-транзакционни услуги в публичния сектор 1997199819992000200120022003Образование1.321.601.721.791.651.731.76Здравеопазване и социални дейности0.921.131.141.040.991.061.17Транспорт, складиране и съобщения1.031.021.010.860.860.820.80Други дейности, обслужващи обществото и личността0.170.210.220.210.210.200.20Производство и разпределение на електр. и топлинна енергия, газообразни горива и вода0.270.360.400.370.370.350.36Общо3.74.34.54.34.14.24.3Източник: Chobanov, Egbert (2007) въз основа на данни от НСИ, 1998-2004. Транзакционен сектор с размер повече от 50% от БВП като българския през 2002 и 2003 г. изглежда типичен резултат за източноевропейска пост-социалистическа страна в преход. Той все още не е достигнал нивата, характерни за страните от Западна Европа като Франция (63% през 1990 г.) или за САЩ (62% през 1990 г.) и Япония (56% през 1990 г.) (срв. с Ghertman, 1998). Транзакционният сектор на българската икономика е по-малък и започва да расте по-късно в сравнение с този на полската (вж. Sulejewicz and Graca, 2005). Това обстоятелство се дължи на забавянето на икономическите реформи в България. При сравняване на годините, през които двете икономики достигат до едни и същи равнища на транзакционния сектор установяваме времеви лаг в размер на приблизително 4-5 години, отразяващ точно разликата между началото на шоковата терапия в Полша и постепенните промени в България. Прилика между двете страни е изключително късият период, в който транзакционния сектор нараства значително. Резултатите от измерването на транзакционния сектор в България, показват, че той нараства в периода на преход. Отговорът на въпроса защо нараства транзакционния сектор не е еднозначен още в първоначалното изследване на Уолис и Норт (вж. критиката на Davis, 1986). Според Льохел (Lцchel, 1995) нарастването на транзакционния сектор всъщност отразява единствено познатия процес на изместване на заетост от първичния и вторичния сектор към третичния, от който транзакционния сектор е част. Разрастването на транзакционния сектор се разглежда и като на следствие от по-голямото разделение на труда и по-тясната специализация в резултат на реформите. По този начин, растежът на транзакционния сектор свидетелства за настъпилите съществени промени в този аспект за много кратко време. Бързото нарастване на транзакционния сектор в българското стопанство между 1997 и 2003 г. е индикатор за догонващо развитие: след колебливата и противоречива икономическа политика в началото на 90-те години макроикономическата стабилизация от 1997 г. води до усилено развитие на институционални форми, характерни за новия пазарен ред. Все по-голямата широчина на пазарите и степен на разделение на труда с напредването на пазарната трансформация обуславя нуждата от повече ресурси за реализиране на транзакциите. Разрастването на безличната размяна и на анонимни пазари, според теорията на институционалното развитие на Дъглас Норт, поражда необходимостта от все по-точна предварителна спецификация на имуществените права и договорните клаузи (нарастване на съвкупните транзакционни разходи на стопанството). Безличната размяна е универсална характеристика на пазарната система, яваваща се цел на прехода, т.е. с напредване на реформите транзакционните разходи би следвало да достигат все по-високи нива. Техническият прогрес също непряко води до увеличаване на транзакционните разходи, като допринася за нарастване на разделението на труда. Нараства броя на „стъпките” в производството на все по-сложните блага, необходимостта за координация между тях и обмен на междинните блага. От друга страна по-ефикасните организационни форми, комуникационни и производствени технологии понижават разходите за взаимодействие между икономическите субекти (North, Wallis, 1994). Доколкото втората тенденция надделява над първата тя се явява фактор, разширяваш границите на икономическото развитие и растеж (водещата тенденция може да бъде установена с помощта на емпирични проверки на развитието на транзакционните разходи на микрониво). Друго обяснение на резултатите е твърдението, че нарастването нa транзакционният сектор се дължи на понижената ефективност на променящите се институции, на ресурсите, изразходени от държавата и индивидите за институционалното преобразуване, както и на спада на доверието в обществото поради нестабилната институционална среда. В своето изследване Сулейевич и Граца отдават разширяването на полския транзакционен сектор по време на прехода освен на увеличението на пазарните транзакции, също на мащабното предефиниране на имуществените права, появата на нови социални конструкции, грешките при тяхното въвеждане и резултатните високи разходи за предпазване от измами и налагане на законовия ред (Sulejewicz/Graca, 2005). Специфичен проблем, налагащ ограничения на ефективното функциониране на институциите като координационни механизми на човешкото поведение, е ниската обществена подкрепа за възприеманите като несправедливи (несвойствени за страната) на някои нови правила в периода на преход. Така например бързата промяна на собствеността се сблъсква с реакция в областта на неформалните норми на поведение. Тя води до увеличаване на транзакционните разходи необходими за налагането на частните имуществени права като назначаването на охрана, постоянно наблюдение на работниците, съдебни дела и други мерки на микроикономическо ниво, което намалява възращаемостта от собствеността и поставя под въпрос първоначалната икономическа калкулация на инвестициите. Значението на различията в неформалните правила при идентичен набор от формални регламентации е илюстрирано от Raiser (1997, p.4) с примера на пътната ситуация в Хелзинки и Рим. Макар правилникът за движение да е на практика един и същ, различният начин, по който гражданите на двата града тълкуват правилата, важността на тяхното спазване, неформално наложените норми при използване на клаксоните, предимството, спирането и потеглянето на светофар едва ли биха оставили у неосведомения шофьор впечатлението за еднаква формална регламентация. Този пример е видимо актуален и в контекста на българската действителност и може без усилие да бъде доразвит също в други области на общественоикономическия живот. „Рутина, навици, традиции и утвърдени практики са думите, които използваме, за да обозначим стабилността на неформалните ограничения” пише Норт (North, 1990, p.98). Неподлежащите на бърза промяна неформални норми на поведение се превръщат в основен фактор за зависимостта от пътя (path dependence) на институционалното развитие, възпрепятстващ налагането на ефективни пазарни решения. Формалните правила не могат да излязат далеч извън зададените от неформалните норми на поведение граници. Поддържането на подобна система от формални правила е свързано с твърде големи транзакционни разходи. Съответствието между неформални правила и идеологии, от една страна, и формални институции, от друга, е един от главните фактори, влияещи върху размера на съвкупните транзакционните разходи в едно национално стопанство според Норт. Ако икономическите субекти възприемат формалната институционална рамка за справедлива (т.е. в съответствие с господстващата идеология) и в съзвучие с традиционно установените норми (неформални правила), разходите за налагането й ще бъдат значително по-малко отколкото в обратния случай (North, 1990, p.91). При разминаване, членовете на обществото ще вложат допълнителни ресурси в опити за промяна или „заобикаляне” на формалната регламентация, вместо да ги използват производително. Тази аргументация съответства на някои резултати от изследвания в областта на експерименталната икономика. Например експериментите на К. Кофорд (Koford, 2003)3 регистрират в България по-високи нива на доверието в хоризонтални взаимоотношения и по-ниски във вертикални връзки. Ниските нива на доверие във вертикалните взаимоотношения са причина за увеличаване на споменатите транзакционни разходи за следене и налагане на изпълнението в рамките на фирмите и за осигуряване на спазването на законите на държавно ниво. Бьорнсков (Bjшrnskov, 2006) установява също по-ниски нива на общото доверие с тенденция на спад през 90-те години в посткомунистическите държави в сравнение с останалите общества. Намаленото доверие води до нуждата от заместването му с институционални решения (например различни форми на акредитиви, гаранции, поръчителства), свързани в общия случай с допълнителни транзакционни разходи. От друга страна, съдилищата в Централна и Източна Европа нямат нужните ресурси и инициатива да налагат закона, което води до забавянето на решения и в крайна сметка до често неспазване на закона. Ако съдилищата изпълняват задълженията си, те могат да намалят транзакционните разходи на установените със закон права на собственост и смяна на собствеността, като по този начин могат да повлияят на икономическата активност. Затова е необходимо да бъдат осъзнати икономическите последствия от съдебните решения, както и да бъде избягвано създаването на несигурност около самите законови норми (Coase, 1960). Не само съдебната система, но и държавната администрация, въпреки немалкото изразходени ресурси, отчитани от метода на Уолис и Норт като транзакционни разходи, изглежда не допринася за улесняване на процесите на размяна. Корупционните практики, например при разрешаване достъп до даден пазар, могат да бъдат разглеждани като свидетелство за високия размер на създадените по административен и бюрократичен път частни транзакционни разходи – икономическите субекти са готови да заплатят значителни суми под формата на подкупи, спестявайки така част от иначе забранително високите частни транзакционни, възпиращи размяната. Последната седма Каталог: uploaded files uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded files -> Автобиография Лична информация uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа uploaded files -> Утвърдил весела неделчева uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп uploaded files -> Христо Смирненски uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт Изтегляне 1.34 Mb. Сподели с приятели:
|