На историята на българската държава и право

ВИДОВЕ. КОНСТИТУИРАНЕ И КОМПЕТЕНЦИИ.

Народен представител – навършил 30 години, не е лишен от граждански и политически права, грамотен. Това става с присъда. Само за определени присъди може да се отнемат тези права – чл. 86, ал. 2 и 3.

Военнослужещите нямат избирателно право.

Български гражданин – включва лица и от двата пола. Конституцията дава права и на българските жени, на практика те са били лишени от това право. Непознато е в страните с конституция, жените да имат избирателно право. За първи път в България жена получава активно избирателно право през 1937 година.

Обикновеното и Великото народно събрание се различават по броя на представителите и по компетенция.

Великото е винаги два пъти по-многочислено от обикновеното НС.

За обикновено се избира един депутат на 20 000 души от населението след второто изменение на Конституцията.

Променя се мандатността на ОНС – 3 години – 5 години – 4 години.

ВНС се свиква в специален случай.

Нашият законодателен орган ОНС е еднокамарен парламент. На първата сесия, свикана от княза, под ръководството на най-възрастния депутат, всички дават клетва и избират свой законодателен орган, освободени са само духовниците-депутати. Всяка сесия на НС се открива с тронно (царско) слово, прочита се или лично от княза или от упълномощено от него лица. Българският парламент работи на сесии, а не постоянно. Първоначално Конституцията предвижда, че НС ще работи на една сесия годишно за два месеца от 15.10. до 15.12., но с промените от 1911 година се предвиждат две редовни сесии.

Двете сесии са редовни, князът трябва да свика депутатите. Възможни са и извънредни сесии, броят на които не е фиксиран в Конституцията. Заседанията на НС са публични. Депутатите имат имунитет, който започва 5 дни преди откриването на сесията и докато трае тя.

Народните представители се ползват със свобода на мнението. Депутатите са напълно неотговорни за всичко, което кажат в пленарна зала.

ОНС има редица правомощия, определени в Конституцията. Основното е да законодателства; също законодателна инициатива. Всеки депутат може да внесе в НС законопроект, стига той да е подписан от ¼ от депутатите. ОНС сключва държавни заеми, разглежда държавния бюджет, назначава анкетни комисии по управлението; търси отговорност на министрите, разглежда сметките на ВСП; има данъчна дейност.

ВНС е най-представителното учреждение у нас. То не е постоянно действащ орган, работи само по въпроси, посочени в Конституцията. За разлика от ОНС Великото се свиква или от княза, или от министерския или от регентския съвет. Разглежда въпроси за отстъпване на територии, взема решения дали българския княз може да бъде съуправител на други държави, избира нов монарх, ако престола се оваканти.

ВНС може да избира регентски съвет, когато престолонаследника е непълнолетен – това могат да бъдат: бивши министри, представители на ВКС. ВНС е компетентно да изменя Конституцията.

41 ВЪПРОС: ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

В КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ

В основата на съдебната ни система стои руската съдебна система, руския устав за съдебните учреждения от 1864 г. Мирови съдии, окръжни, апелативни, ВКС.

През 1887 г. се създават общинските съдилища, които действат успоредно със съдебните органи от ЗУС. В края на 1898 г. се приема нов закон, който допълва някои неща.

Мировите съдилища са еднолични правораздавателни органи. Съдебния район често съвпада с територията на съдебната околия. На мировите съдии са подсъдни гражданските дела с нисък размер на цената на иска. Второто ОНС приема устав за наказания, там, където няма нотариуси; мировите съдии са нужни за утвърждаването на евтино и бърза правораздаване.

Окръжните съдилища включват прокурори, съдебни пристави и други.

Другите съдилища са:

1. 
   в по-големите окръжни съдилища – гражданско и наказателно;
   
2. 
   при второстепенните – няма профилиране на съдиите.
   

Окръжните съдилища разглеждат всички граждански, търговски и наказателни дела.

Апелативните съдилища са три: в София, Русе и Пловдив. Първоначално съдиите се разделят в две отделения – гражданско и наказателно. При тях има прокурор, помощник прокурор.

Висш касационен съд – прокурор, помощник прокурор.

Върховен касационен съд – председател, подпредседател и член- съдии.

Със закона от 1889 година не се усвоява несменяемостта на съдиите. Причината е, че по-голямата част от съдиите са без юридическо образование. Несменяемостта се въвежда със закона от 1899 г. с този закон се правят и други две промени:

• 
  за съдии се назначават лица с юридическо образование и положили държавен изпит;
  
• 
  въвежда се стаж след завършване на висше образование, който стаж завършва с полагането на изпит.
  

Четири съдебни нива:

• 
  първо ниво – мирови съдия;
  
• 
  второ ниво – окръжен съд;
  

• 
  трето ниво – апелативен съд;
  

• 
  четвърто ниво - висш касационен съд.
  

НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ

ОУ е обширен акт и предметното му съдържание е разпределено в 15 глави. В тях е нормирано правото на поданиците, начинът на конституиране.

Представителен орган е областното събрание – 56 души, които се определят чрез избор и по право. Депутатите по право – 10 души (председател на Върховен съд, главен равин на областта, 5 висши християнски духовници и мюфтията. Депутатите по избор са: петима, една част от които е от най-видните земевладелци, друга част – чиновници и съдии, трета част – от граждани със свободни професии.

Останалите 36 депутати се определят чрез избори – всички жители, навършили 21 години и отговарящи на изискването за имуществен ценз (недвижимо имущество, търговия) имат избирателно право. Духовниците, учителите, професорите не трябва да отговарят на имуществен ценз. Военните не притежават избирателно право. Пасивно избирателно право имат всички избиратели, навършили 25 години. Не могат да бъдат избирани за депутати окръжните и околийските административни чиновници, които се назначават от правителството, полицаите и военнослужещите. Извършва се една своеобразна ротация и приемственост.

Правомощия на областното събрание – законодателен орган, работещ на сесии. ОУ дава правото депутатите сами да се свикват на сесия, ако не бъдат свикани.: - избира ръководни органи, обсъжда реда и чете тронното слово на генерал-губернатора.

Събранието може да избира постоянен комитет от 4 редовни члена и 3-ма заместника. Той действа когато областното събрание не заседава. Постоянният комитет има правото да приема публично-административни правилници. Не винаги може да утвърди закон.

Изпълнителната власт принадлежи на генерал-губернатора, назначава се от султана. Мандатът му е 5 години; той назначава всички държавни чиновници, с изключение на пряко назначените от султана; той трябва да осигурява изпълнението на приетите закони. Подобно на министрите и генерал-губернатора носи определена отговорност. В своята изпълнителна дейност той се подпомага от таен, частен съвет (директорат). Правителството се състои от главен секретар (директор на вътрешните работи), директор на правосъдието, на финансите, на земеделието, търговията и обществените среди и началникът на милицията и жандармерията. Този орган има съвещателни функции, но генерал-губернатора не е обвързан с ролята на директората. ОУ определя правомощията на всеки един от членовете на главната дирекция. Според ОУ в Източна Румелия има:

• 
  кметски съдилища, които се състоят от кмета и двама съдебни заседатели;
  
• 
  околийски съд;
  
• 
  окръжни съдилища;
  
• 
  Върховен съд.
  

Към първата инстанция правораздават кметските, околийските и окръжни съдилища, а като втора – окръжните съдилища и Върховния съд.

В съдилищата има постоянни и временни съдии. Постоянни – околийските съдии, временни – кметове, съдебни заседатели при окръжните съдилища, но само при търговски дела.

Всички съдии във Върховния съд се назначават от областния управител с одобрението на султана, а останалите съдии – от областния управител.

Особени съдилища – административни (окръжни и Върховен съд за административни разпри). Това правосъдие е твърде важно. Административните се създават, следвайки френско-белгийския модел. Военните се учредяват за разглеждане на дела, свързани с военната служба. В областта има и религиозни (мюфтийски) съдилища. Върховен военен съд. Съдебната система на Източна Румелия има някои положителни страни, липсващи в Княжество България.

43 ВЪПРОС: ВЪЗНИКВАНЕ И ФОРМИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА

ПРАВНА СИСТЕМА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО.

Възникването и формирането на българската правна система е значителен прогрес в сравнение с предходния период. Преходът от феодално към буржоазно право се извършва съобразно общите закономерности. Върху формите и съдържанието влияние оказва и специфичния начин на установяване на българската държавност. Създаването на новобългарското право преминава през два етапа: първи – Руско-Турската война; и втори етап- времето след приемането на ТК. Със започването на войната правото се преобразява.

Още в първия ден на войната автоматично се отменя значителна част от действащото турско право, същевременно се запазват част от действащите турски закони, които са могли да обслужват нуждите от право, според княз Черкаски.

Запазва се българското обичайно право. Руската военна и гражданска администрация създава съответните актове с някои, от които се слага началото на отделните клонове от правната система. У нас се запазват някои турски закони в непроменен вид, създадени около средата на 19-ти век, създадени на основата на френското законодателство; закони, регулиращи основните обществени отношения от древността във всяка национална правна система. Гражданският законник – меджеле – покупко-продажба, заем, наем и т.н. Друг фактор – тези закони се прилагат между 20-30 годишен период, т.е. познати са на българското население. Следваният модел е законодателство от буржоазно-исторически тип.

Запазването на българското обичайно право се дължи на това, че то отразява в юридическа форма българското съзнание. То се е съхранило и поради съдебните органи у нас (старейшески съвет). Избираните съдии ще приемат законите.

Изборни съдии, назначавани от населението. Изработват се и съответни нормативни актове – временни съдебни правила. Създаващото се през този период право се характеризира с определени особености. Правната система се състои от различни източници на правото – едни от тях феодални, други- буржоазни. Налице е писано и неписано обичайно право, многообразие на източниците.

ТК прогласява, че законът създаден и приет от нея е единствен източник на право, следователно се слага край на многообразието на източниците.

Правото от буржоазно-исторически тип – право на юридическо равенство на гражданите. Новото право, което се формира се основава на юридическата и икономическата свобода. Правната система се изгражда на основата на историческата юридическа приемственост в хоризонтално и вертикално направление. За приемственост във вертикално направление може да говорим поради запазването на турските закони и обичайно право. Приемствеността в хоризонтално направление – взаимстване на закони, когато има еднотипност в икономическата база ( използване на руските административни актове от български съдилища).

Новобългарската правна система се основава на принципи, формулирани в ТК – равенство на гражданите пред законите, неприкосновеност на частната собственост. След приемането на ТК трябва да се сложи край на обичайното право, но то се запазва в продължение на години.

Обществените потребности изискват създаването на ново право, но то е изключително бавен процес. Основна причина е липсата на достатъчен кадрови юридически потенциал ( само 20 души в началото на създаването на Княжеството). Създаването на оригинална правна система изисква потенциал, който познава правната ни система, обща култура и др. Законодателят е достатъчно самокритичен към себе си, той има амбицията да създаде закони, които да отразяват последните достижения на Източна Европа. Това трябва да стане по пътя на взаимстване от чужди законодателства ( Румъния, Унгария, Сърбия, Гърция). Законодателството им обаче не удовлетворява българския законодател. Поради това той насочва погледа си към романската правна система. Взаимства се от френската и новия италиански граждански кодекс. Голяма част от търговското право е взаимствано от Унгария. От Русия – процесуалното законодателство и части от наказателното материално право. Българският законодател се стреми да взаимства отделни актове, които са формирани най-удачно. Нашите закони са изработени от юристи, работили във Върховен касационен съд или в министерството. Всички наши юристи са получили образованието си в най-реномираните чужди университети, тъй като у нас няма юридически факултет. Логично е да използват правото на страната, която познават най-добре, поради наученото в нея. Законодателят усвоява и недостатъците в законодателството на съответните страни, в които са учили. Като изградена правна система на основата на рецепцията, българският законодател разделя правото на публично – наказателно и частно – търговско и др. То е формулирано на границата на 1-ви и 2-ри век от новата ера. Публично – държавно, административно, наказателно, наказателно-процесуално, гражданско-процесуално; частно – облигационно, търговско, семейно, наследствено, вещно.

През 19-ти век се формира нашата правна система. Към гражданското право се числи и търговското право. Регулират съществуващите в обществото имуществени и част от не имуществените отношения. Запазеното у нас турско гражданско право (меджеле) не удовлетворява обществените потребности. То е твърде архаично, непълно и не регулира някои институти в западно европейското право. Търговския и морския закон са запазени въпреки слабостите им, поради невъзможността българския законодател да създаде съответните нормативни актове, но постепенно се заместват – закон за наследничеството, договори.

44 ВЪПРОС: СЪЗДАВАНЕ НА НОВОБЪЛГАРСКОТО

ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО

Предметно съдържание: регламентира следните договори:

1. 
   Прехвърляне на собственост – покупко-продажба; дарение – не се урежда от ЗЗД, договорите за възмездно ползване на вещи и работна сила (покрити и непокрити недвижими имоти, наем на работна ръка). Нашият законодател почти напълно възпроизвежда италианския кодекс. Взаимства материята за изкупуването и договорът за застраховане от испанския граждански кодекс. Като ги възпроизвежда, нашият законодател усвоява съответните принципи на облигационното право.
   
2. 
   Чл. 9 прогласява равенството на гражданите в областта на облигационното право. “Всяко лице може да сключи договор, ако то не е неспособно”. Това равенство, което отрежда дееспособността е юридическо формално равенство. Това начало е прогресивно защото отменя средновековните ограничения и привилегии. Новите икономически отношения налагат равенство между гражданите; свобода, автономия на договарянията. Всяко лице може да сключи договор, ако иска. Нито държавата, нито който и да било може да забрани това. Лицето само решава своя съдоговорител – страните по договора са свободни да вложат в договора онова материално съдържание, което искат; могат да сключат договора в онази форма, която изберат. Свободата не е безпределна – сключването на договор не трябва да противоречи на закона. Свободата на формите на сключване на договори увеличава стокообмена, не се предписва конкретна форма ( най-често устно).
   
3. 
   Когато предмет на договорите е прехвърляне право на собственост върху недвижими вещи, законът предписва писмена форма (частен писмен акт – нотариален акт). Свободата на договаряне има като последица безусловното изпълнение на договора. И двете страни имат интерес. За да се подчертае това, законодателят постановява, че договора има силата на закон за съконтрагента. Тъй като законодателя иска да внуши абсолютно задължително изпълнение на договора, той ограничава законово възможностите за разваляне на един перфектно сключен договор. Той може да се развали при два случая: по взаимно съгласие на страните и по съдебен ред – може да се развали само по искане на изправната страна. Другата страна няма това право “Никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
   
4. 
   Нашето облигационно право наследява и т.нар. “облигационно-вещен ефект” при договарянето. Той се проявява само при договори, с които се прехвърля право на собственост (покупко-продажба и замяна). Този ефект има особено значение защото наред с юридическото равенство допълнително облекчава стокооборота. Той се изразява в това, че при договори, които имат за предмет прехвърляне на собственост, тя преминава от продавача в купувача в момента на сключването на договора и съгласие за цената, без да е необходима реална продажба. Новият собственик, макар и вещта, предмет на договора, да не е в неговия патримониум, може да я продаде на друг (приобретател).
   
5. 
   ЗЗД регламентира облигационните отношения в стопанство, което се развива в условията на икономически либерализъм. Законодателя не държи сметка за икономическото положение на лицата, затова в чл.308 съществува възможност за разваляне на договора поради неизгодност (ако продавач на едно покрито недвижимо имущество е излъгано в цената – 2 пъти по-ниска от реалната), само в този случай има право, но и това му право е ограничено с един преклузивен срок 1 година от сключването). ЗЗД е създаден на основата на разпоредби от романската правна система, твърде устойчив, допълван и изменян. До 1951 година – отменен и заменен с нов ЗЗД, който възприема принципите на плановото стопанство.
   

Източници със светски характер + каноничното право. Гражданските закони в тази област следват романската правна система и каноничния устав. Държавата признава за законен всеки брак, който е сключен пред компетентните църковни власти от всяко вероизповедание, следователно Българската православна църква е компетентна по отношение на брака и развода, а съдилищата – по имуществените отношения.

Годежа, брака и развода.

Създаването, допускането на църковни учреждения по времето на временното руско управление се запазват до новото време ( до 1897 г.- последният вариант на Екзархийския устав). Годежът е възможен, когато се сключи пред енорийски свещеник пред двама достопочтени свидетели. Обручание – евентуалното му разваляне му става пак пред тези свидетели. Изисквания: дееспособност (определена възраст); съгласие на родители (настойниците); единство в религията, да няма родство; да нямат друг брак; кръщелни свидетелства. Чрез венчание. Екзархийския устав е формулирал и основания за разтрогването му. Сега са и за двамата съпрузи (по-голяма справедливост) – 4 години отсъствие на мъжа и 3 години на жената. Изключва се отсъствие на съпруга по време на война; прелюбодеяние на една от страните; когато единия от съпрузите се отдаде на отчаяно пиянство и разсипе имуществото.

Закон за настойничеството (1889, влязъл в сила 1890 година) – нормира положението на децата сираци в непълнолетна възраст. По време на режима на пълномощията се приема един закон за настойничеството. Той урежда положението на деца, които не могат да се грижат за себе си, поради липса на единия или двамата родители. Не може да се разпореждат с имуществото си.

Настойничество при смърт на двамата родители, при смърт на единия и безвестно отсъствие на другия, отнемане на правата на бащата, ако страда от психическо заболяване.

Когато почине едно лице, което има непълнолетно дете кметът или упълномощено лица прави опис на имуществото и взема мерки за неговото запазване. Описът се прави в присъствието на близки и роднини. Прави списък на роднини или приятели. Тези два акта се изпращат на мировия съдия. Той излъчва от този списък 6 лица, които образуват настойнически съвет, председателстван от мировия съдия, който обявява едно лице за настойник. Предвижда се и поднастойник.

Настойничеството е безплатно. Настойникът има широки правомощия – действа като родител – имущество, прехрана, възпитание. Предвижда се прекратяване – 2 случая:

• 
  ако лицето встъпи в брак (1917 година)
  
• 
  ако не сключи брак, докато лицето под настойничество навърши 21 години.
  

Законът отразява консервативните възгледи на азилния законодател по тази специфична и деликатна материя – незаконнородени. Отразява едни твърде архаични разбирания, свързани със самотните майки и децата, родени без брак. Незадоволително решение на материята – забранява да се търси бащата. Обяснява се с разбирането, че съществуването на детето от конкретния мъж е недоказуемо. Узаконяването на такива деца може да стане чрез последващо сключване на брак между родителите и по съдебен ред (пред окръжния съд), а решението трябва да бъде обнародвано в държавен вестник.

През 1907 година – закон за лицата, отменя се закона за настойничеството и узаконяването. Новият закон урежда гражданско местожителство и местопребиваване на лицата; отсъствие на лицата; родство и сватовство на лицата; произход на лицата; родителска власт; пълнолетие, пълно и ограничено запрещение и актове за гражданско състояние. Този закон не урежда въпросите, свързани с юридическите лица, с правоспособността и дееспособността им. Всяка развита правна система има нуждата от тази регламентация.

Едва през 1933 година се изработва специален закон за ЮЛ със заемки от немската правна система. – урежда се устройството, правоспособността и дееспособността на сдруженията с идеална (нестопанска) цел. Този закон позволява да се материализират на практика конституционните права на българските граждани да се сдружават. Чрез вписване в специален регистър. Изисква се: представяне на устав на дружеството – цел, срок, средства, управление, норми, които регламентират създаването на фондациите – организации с нестопански, идеален смисъл.