На историята на българската държава и право

В ПЕРИОДА XV-XIX ВЕК

Два вида наследяване: по завещание и по обичай.

По завещание – в по-ново време – устно или писмено, това е духовно завещание. Започва с нещо като мото. Правят се завети (парични суми или предмети за църквата или за училищата). В края на завещанието се определят един или двата души като душеизпълнители.

Наследяването по обичай се извършва чрез делба (по повод смъртта на наследодателя). Цялото му имущество се разделя на равни части. Къщата на наследодателя се дава винаги на най-малкия син. Чрез ротация- последователно, братята използват дадената неделима вещ, чрез уговорка могат да продадат дадената вещ и получената сума си я разделят.

В ПЕРИОДА XV-XIX ВЕК

Две основни форми – умисъл и непредпазливост.

Проблем за извършване на престъпление в пияно състояние – не го освобождава от наказателна отговорност.

Престъпление – обида (ако се изкашляш след минаваща жена, ако пуснеш умряло животно през комина на някого).

Всяко непослушание на чирак към майстора се счита за престъпление. Санкциите при тези леки престъпления са леки – най-често боят. Най-тежкото наказание е да се затвори работилницата на провинилия се майстор.

29 ВЪПРОС: СЪДОУСТРОЙСТВО И СЪДОПРОИЗВОДСТВО В БЪЛГАРСКОТО ОБИЧАЙНО ПРАВО В ПЕРИОДА XV-XIX ВЕК
Имат източно-православни правомощия на църквата, органите на еснафската организация и общински съд. Децата се представляват от бащата. По начало нашият народ не търси правосъдие от кадийските съдилища. С оглед обхвата на правомощията общинският съд може да се определи като общ, обичаен съдебен орган. От него могат да търсят помощ всички селяни в тази територия. Той разглежда граждански и наказателно-правни спорове. Църковният съд е ограничен в своите правомощия – семейно-правни и наследствени спорове. Еснафският съд разглежда дела, свързани с еснафите, решава конфликти между членове на еснафа и във връзка с дейността на еснафа.

Съдебният процес е елементарен. Започва по инициатива на ищеца (по изключение може да започне служебно). Познато е съдебното представителство. Самопризнание. Свидетелски показания, ако има писмени доказателства, те се приемат.

Специално доказателствено средство – рабош – пръчка с дължина 1 – 1,2 м. Разделя се на две: майка и дете (по-късата). Използва се при заем, който трябва да се върне на вноски. Майката се пази от кредитора, а детето – от длъжника. При изплащане на дълга двете части се приближават и се правят нарези, ако има различия, това означава, че едната страна не е направила вноска или обратно - другата не е отбелязала, че длъжникът е върнал част от дълга си.

32 ВЪПРОС: СЪДЕБНА СИСТЕМА В ПЕРИОДА НА

ВРЕМЕННОТО РУСКО УПРАВЛЕНИЕ

Приети са временни съдебни правила от 24.08.1878 г. съдебната ни система се изгражда като княз Корсаков предлага равноправие на всички жители да заемат съдийски длъжности. Следи се за разделение на властите, за осигуряване на защита на подсъдимия.

Временните съдебни права предвиждат създаването на помирителни (полюбовни) съдилища; общи съдилища (окръжни и губернски) и особени (военни, религиозни и административни). Избират се до 12 души съдии. Смесен помирителен съд, когато има българи и турци.

Окръжните и губернаторските съдилища се състоят от : съдии, назначавани от административната власт и съдии, избирани от народа. Окръжният е първоинстанционен съд, а губернаторският е второинстанционен съд. Не се предвижда създаването на висша съдебна инстанция. Това става по-късно на 25.11.1878 г.с акта на императорския комисар – Върховен съд.

Предвижда се временните съдилища да започнат да работят от 01.01.1879 година. Разглеждат наказателни дела за престъпления на висшите органи. Въвежда се двуинстанционно правосъдие – окръжни и губернаторски съдилища. В Русия няма административни съдилища, като способ за защита на личните и политически права и свободи на граждани, накърнени от административната власт.

Нашето съдебно устройство се изгражда на основата на руския устав от 1864 година. Основна трудност е липсата на юридически кадри у нас. Поради тази причина не се въвежда прокурорски надзор и адвокатска защита.

ОРГАНИЧЕСКИ УСТАВ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ

През пролетта на 1878 година княз Дондуков получава инструкция от руското външно министерство. Дава се възможност руския императорски комисар сам да свика събрание на българските общественици, които трябвало да изработят органически устав за държавно устройство и управление на княжество България. Дават се конкретни указания за разпоредби, които трябва да намерят място. Според руското правителство българския княз трябва да се избере от народа, но той трябва да няма неограничена власт.

Народно събрание – законодателна власт, трябва да приема ежегодно бюджет на държавата. Княза да назначава министрите, които да носят отговорност пред народните представители. По такъв начин щяло да има възможност княжеството да придобие формата на една конституционна монархия.

Западните велики сили насрочват Берлинския конгрес, което предизвиква реакция срещу Сан-Стефанска България – тя става малко Българско княжество след Берлинския конгрес. Берлинския договор предвижда България да се създаде като княжество, което да плаща данък на Високата порта. С него се съкращава 2-годишното пребиваване на руските войски на 9 месеца. Това налага по-активното започване на работа по изработването на органически устав. На 24.07.1878 г.княз Дондуков получава нова инструкция, с която се нарежда той да възложи проект за изработване на устава на лица, които добре познават условията на живот в българските земи. Работата се възлага на завеждащият правният отдел – Сергей Лукянов, както и на полковника от жандармерията Янковски.

При изработването на проекта те използват за първоизточници сръбския органически устав от 1869 г., и румънската конституция (1866 г.). Върху съдържанието на първата българска конституция влияние оказват някои текстове от Берлинския договор, както и разпоредби от действащото в Русия законодателство. За българските условия най-подходящ, според княз Дондуков, е сръбския органически устав, защото той дава значителни права на княза. От органическия устав на Сърбия се взаимстват разпоредби, нормиращи Великото и Обикновеното народно събрание, Държавния съвет, държавния съд и др.

От Румънската конституция се взаимстват разпоредби, които възпроизвеждат текстове от Белгийската конституция от 18-ти век. Първоначално руското правителство дава на Корсаков правото да изработи проекта без да се привличат българи, но през лятото на 1878 година след Берлинския конгрес у нас започват протести, а също представители на западните велики сили започват анти-руска пропаганда. За да намали влиянието им, княза се допитва до видни български първенци. През есента на 1878 година княза изпраща едно циркулярно писмо с 16 въпроса до лица, които се ползват с авторитет. Отговорите, които те му дават, са значително по-консервативни от проекта на Лукянов. Запазените отговори дават възможност да обобщим мнението им. Всички анкетирани българи са на мнение, че княжество България трябва да бъде ограничена монархия. Някои от видните българи са за неограничена монархия, но поради различни причини се съгласяват с ограничената монархия. През ноември 1878 година княз Корсаков пристига на остров Крим и предоставя на Александър II документа, после е изпратен в Петербург, за да се разгледа то специална комисия. Българското външно министерство е работило с руското военно министерство, затова се дава на военния министър Милютин. Милютин, след запознаването с устава прави интересни предложения. Предлага да отпадне чл.1, който съдържа разпоредби относно начина, по който да се избере българския княз. Милютин заявява, че няма нужда да се съдържа такава разпоредба. Той не се съгласява основният закон да цитира годишно възнаграждение на българския държавен глава – 1 млн.лева. той предлага разпореждането на чл. 113 да добие конкретна формулировка. Лукянов предлага да се внесе изменение в чл. 113, който гласи, че народното представителство се състои от извънредно (Велико) и Обикновено (Малко). В работата на това съвещание взема участие и професора по конституционно право Александър Градовски. Първите изследователи на ТК смятат, че са се отнесли несериозно при обсъждането на устава – проф. Градовски. През 1949 година Илия Козменко успява да открие записки от работата на това съвещание. От тях личи какъв е приносът на проф. Градовски за подобряване на текста на органическия устав на княжество България:

1. 
   неговото държавно устройство да не дава поводи за вътрешни разпри;
   
2. 
   да бъде предмет на симпатии за всички българи; център за нравствено единство;
   
3. 
   Обикновено НС – чрез две степени избори; народните представители да се избират от населението;
   
4. 
   Според него българския княз също трябва да бъде избиран от народа;
   
5. 
   Против избиране на горна камара – Сенат. Той предлага обикновеното НС да приема и обсъжда законите;
   
6. 
   Според Градовски трябва да се създаде такъв държавен устройствен акт- действащи права и свободи за гражданите. Против намесата на МС да прилага бюджета от предходната година и да извършва разходи, които не са утвърдени от НС.
   

Проектът се връща в България в началото на 1879 година. В него се добавя нов текст, според който след 5 години трябва да се направи ново обсъждане, преразглеждане. Проектът се превежда на български, с идеята да бъде даден на членовете на временното руско управление. Следователно с превеждането му се създават условия за укриването на учредителното събрание, до окончателното му приемане.

Учредителното събрание се открива на 10.02.1879 година. Присъстват освен депутатите и представителите на руския император, също и представители на Западните Велики сили и на султана. То се открива със слово на Дондуков, той призовава учредителите да се изкажат свободно. Той заявява, че представеният проект е предназначен да ги подпомага в народностната им дейност, а не да ги ограничава. След това князът напуска учредителното събрание, както и Търново.

Председател на УС е Сергей Лукянов. Берлинския договор точно формулира задачата им: трябва да изработят и приемат органически устав на Княжество България. Но събранието не започва веднага своята работа. Причината е т.нар. общобългарски въпрос. Една част от депутатите считат, че с участието си в УС признават решенията, взети от Берлинския конгрес. Други считат, че една не малка част от българите са под чужда власт. Училището при църквата “Свети Николай” се превръща в своеобразен политически клуб. Там се провеждат бурни дебати, разискват се въпроси за националното обединение на всички българи, за формата на държавното устройство. Формира се временно бюро с председател Екзарх Антим I. Избират се постоянни органи на УС. Избира се вътрешен правилник за дейността на УС. На 27.02.1879 година с реч на Марко Балабанов се поставя на дневен ред положението на българите в Източна Румелия и Македония. Изработен е меморандум, изразяващ негодуванието на българите срещу Берлинския договор. Други предлагат събранието да не започва работа- разтурване на събранието срещу Берлинския договор. Налага се да се намеси Сергей Лукянов, който заявява, че е време да започнат работа, което може да доведе да усложнения за българския народ. Д-р Константин Стоилов (консервативна фракция) предлага УС да избере 15-членна комисия, на която да се възложи изработването на рапорт, да даде точно мнение за главните мисли, които са в основата на органическия устав. В комисията преобладават консерваторите. Докладът представлява един аналог на Американската декларация от 1776 г., френската деклар4ация за правата на човека и гражданите от 1789 г.

Съдържание на доклада на комисията:

1. 
   В първата част – основни конституционни принципи:
   

• 
  начало на свободата, което налага създаването на закони;
  
• 
  начало на равенството на гражданите пред закона;
  
• 
  самоопределение – възможност на отделните граждани от населението сами да си поставят определени цели;
  
• 
  начало на сигурността (обезпеченост) – да се осигури личната неприкосновеност на гражданите, жилището и собствеността им.
  

2. 
   Втора част:
   

• 
  предлага се да се учреди Сенат като горна камара, който да представлява един буфер между народното представителство и държавния глава;
  
• 
  предвижда се избирателното право да се ограничи с имуществен и образователен ценз;
  
• 
  предвижда се ревизиране на Конституцията след време – основния закон трябва да отразява духа на един разумен консерватизъм.
  

Славейков е против Сенат, смята, че е обидно.

Рапортът е отхвърлен и едва тогава се създават условия да започне УС по същество.

Органическият устав е акт от по-нисък ранг в сравнение с Конституцията. Търновската конституция заменя органическия устав.

Органически устави имат държави, които нямат пълен суверенитет, защото са подчинени на други държави, а Княжество България е васално на Османската империя. Търновските учредители не желаят нашия пръв органически акт да се нарича Органически устав и предлагат наименованието “Конституция на Българското княжество” (член 4). По предложение на депутати се включва един нов текст (чл. 23), който определя как ще изглежда българското народно знаме.

Княжеската власт ще бъде наследствена по мъжка низходяща права линия на княза. Опасения у българските учредители, те не приемат начело на държавата да застане жена и затова искат да се уточни – само по мъжка линия, взаимствана идея от гръцката конституция.

Възникват и спорове с текста, определящ цивилната листа на княза, която по проект е 1 млн.лева. българските учредители са твърде пестеливи към народната ни пара и затова тази сума се намалява на 660 хил.лева. Чл. 47 – князът може да издава наредби със силата на закон. Силно е чувството за равноправие у българските учредители, поради това се приема, че титли за благородство не могат да съществуват (чл.58). Компромисен е чл. 59 – на княза се дава правото да отреди отличие, което се дава само на военни лица във военно време.

Чл. 61 – по предложение на Марко Балабанов – никой в българското княжество не може да купува или продава хора. Израз на дълбокия демократизъм.

На събранието се защитават разпоредбите, гарантиращи свободата на личността. Забранява се мъчение, при каквото и да е обвинение (чл.75). Няма наказание без закон!!!

Чл.79 – Свобода на печата и свобода на събранията и сдруженията. Свободата на печата може да бъде ограничена от Светия синод по отношение на догматични книги по религия.

Консервативната фракция е против събранията и сдруженията, получава помощ от руски представители за отхвърляне на този текст, би настанала анархия при наличието на свобода на събранията и сдруженията.

На 27.03.1879 година става най-големият сблъсък между консерватори и либерали в УС. В този ден се обсъждат текстовете за народното представителство. Поставя се въпросът за Сената. Консерваторите са за учредяване на Сенат. Тодор Икономов използва моменти от конституционната теория, опитва се да внуши необходимостта от Сенат. Тя се налага от това, че бъдещият парламент щял да се състои от пламенна младеж и представители на еснафите, което ще доведе до сблъсък между княза и народните представители. Опонент е П.Р.Славейков – против Сената. Част от депутатите напускат. Драган Цанков успява да задържи останалата част от депутатите. Пада реномето на консерваторите. УС успява да обсъди и приеме последните промени

Член 17 е променен през 1911 година. Според новата редакция царят може да сключва международни договори, без да се нуждае от одобрението на Народното събрание. Новата редакция дава възможност царят да води тайна дипломация. През следващите 6 години България е въвлечена в 3 войни, следствие на тази дипломация. В изпълнителната власт монархът е и органът, който назначава и уволнява министрите. Назначава и други лица. Князът е върховен началник на въоръжените сили, той награждава военните.

Своята дейност князът осъществява чрез различни актове. Най-често ги изразява с укази (Конституцията дава определение за указ). Тази дума се появява с редакцията й през 1911 година. Конституционната теория окачествява като укази онези актове, които за да действат трябва да са преподписани от министрите, в такъв случай се нарича контрасигнатура. Чрез своя подпис министрите декларират, че актът е автентичен, от друга страна министрите поемат отговорност и освобождават княза от такава.

Манифести и прокламации – князът издава самостоятелно или с правителството. Прокламацията уведомява поданиците, че държавния глава е заел поста. Във всяка сесия има царско (тронно) слово – програма за действията на правителството.

Като върховен главнокомандващ на въоръжените сили, той издава височайши заповеди.

Рескрипт – частно, писмено мнение на княза по един или друг въпрос.

Член 9 – князът има правомощия и в законодателната власт. Тя има двата титуляри – монархът и парламентът. Носителят на изпълнителната власт има правомощия и в законодателната власт. Князът е органът, който свиква народните представители на сесия (те не могат сами да се свикат), той може да разпуска Народното събрание. По времето на действието на ТК трябва да има 17 НС, но те са 25 до 1945 година (34 и 38 няма). Народните събрания преждевременно приключват своето съществуване. Но дори и да приемем, че монархът стриктно спазва своите правомощия, той има и други правомощия, защото приетите от НС закони, подлежат на утвърждаване от княза. Князът има правото на вето (да одобри или не закон на НС). Нужно е обнародване в държавен вестник.

Промулгация – правото на княза да обнародва в държавен вестник.

Князът има правомощия и в съдебната власт, ограничени. Съдът правораздава от името на княза, има правото на амнистия. Помилване – адресирано до конкретни лица, докато акта на амнистия не е адресиран до конкретни лица.

38 ВЪПРОС: МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ. ВИДОВЕ МИНИСТЕРСТВА.

ПРАВОМОЩИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.

ВИДОВЕ МИНИСТЕРСКА ОТГОВОРНОСТ.
Министерският съвет е колективен орган. Състои се от министър-председател и ресорни министри. Прототип на МС е съветът на императорския комисар, действал у нас в 1878 година. В Учредителното събрание отпада едното министерство – на земеделието. Конституцията ни регламентира 6 министерства:

• 
  на външните работи и вероизповеданията;
  
• 
  на вътрешните работи;
  
• 
  на народното просвещение;
  
• 
  на финансите;
  
• 
  на правосъдието;
  
• 
  военно министерство.
  

МС се конституира като след всеки избор се назначава нов кабинет. Процедура: князът възлага на едно лице, министър-председателят предлага списък с лица, които са предложени за министри. МС осъществява всички правомощия на княза под неговия контрол и ръководство.

Правомощия по член 47 – според него при наличието на вътрешна или външна опасност и при невъзможност НС да се свика на сесия МС може да издава наредби със силата на закон, утвърден или не от парламента. Член 47 рагламентира делегирано законодателство – изпълнителната власт изземва законодателните права на народните представители. Разходи съобразно бюджета от предходната година.

Министрите като цяло и министрите поотделно носят:

1. 
   отговорност пред княза – служебно-политическа отговорност;
   
2. 
   пред НС – носят два вида отговорност – парламентарно-политическа и конституционно-наказателна. Чрез първата може да се упражнява контрол върху изпълнителната власт, реализира се чрез т.нар. питания и запитвания до министъра. Той трябва да даде лични обяснения. Отношение вземат представителите от различните партии – вот на доверие (недоверие). Конституционно-наказателна отговорност (по чл.155).
   

Министрите носят отговорност при следните 4 нарушения:

• 
  измяна на отечеството или княза;
  
• 
  нарушение на Конституцията;
  
• 
  предателство;
  
• 
  причиняване на вреда на държавата с цел лични облаги.
  

3. 
   пред гражданските съдилища на страната – зависи от това дали министърът е действащ или бивш. Ако е бивш - отговаря пред съда като останалите граждани, а ако е действащ се съди при решение на НС.