На историята на българската държава и право

В НАЧАЛОТО НА 20-ТИ ВЕК

1. 
   Закон за привилегиите и ипотеките – Урежда вписванията на сделки с недвижими имоти, привилегиите и ипотеките. Този закон развива ЗЗД, който въвежда пестелива писмена форма. Задължително вписване на всички актове, с които се прехвърля възмездно или безвъзмездно право на собственост или се признават вещни права върху недвижими имоти. Вписват се съдебни решения, вземане на кредити. ПРИВИЛЕГИИ – право на предпочитание, което закона дава на едно вземане по причина на неговия произход. Привилегии върху недвижими и движими вещи, върху движимите биват общи и специални. ИПОТЕКА - отменя се закона от 1885 година. Новата регламентация е положително разрешение. Ипотеката е вещно право, което се установява върху недвижими имущества на длъжника или трето лице в полза на кредитора, за да се обезпечи с тези имущества изпълнението на едно задължение. Ипотеката винаги следва имота, а не кредитора или длъжника. Ипотеките подлежат на вписване в съответните регистри в окръжния съд – публичност на ипотеката. Ипотеките биват законни и договорни.
   
2. 
   Закон за морската търговия – Нашият търговски закон от 1897 година урежда само сухопътната търговия. През 1907 г. – Закон за морската търговия (ползва се законодателството на средиземноморските държави и най-вече на Италия). Член 1 постановява – корабите са движими имущества. През Средновековието има две разбирания относно корабите – дали са движими или недвижими. Всички сделки по прехвърлянето на собствеността на един кораб трябва да се извършват в писмена форма. Писменият и нотариалният акт трябва да се впишат в регистрите на кораба. Залагане на кораба – недвижимите вещи се ипотекират, а движимите се залагат. Корабособственикът отговаря за всички действия на екипажа. Нормират се всички права и задължения на капитана. Той има големи отговорности.
   
3. 
   Закон за кооперативните сдружения – Възприема унгарския закон. Чрез кооперативните сдружения се дава право на ЕТ да участва в стопанския живот. Близко до АД. То се създава за съдружно извършване на дейности. Създава се от неограничен брой членове. Учредява се на учредително събрание (най-малко 7 учредители), избира се управителен и контролен съвет, вписване в регистрите, обнародване в държавен вестник. Кооперативното сдружение има същите по наименование органи като АД-то. Разликата между двете е, че в Общото събрание на кооперативното съдружие всеки има един глас, независимо от дяловата му вноска. Кооперативното съдружие може да преустанови дейността си, ако броя на членовете му падне под 7 и ако извършва дейности, представляващи заплаха.
   

ТРУДОВО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Първоначално наемно-трудовите отношения са се оформяли като облигационно-правни отношения. Държавата трябва да се намеси по-осезателно. В стремежа за по-голяма печалба било изгодно да се наемат на работа жени и деца, защото трудът им е по-евтин от мъжкия. Това се наблюдава и в България, около 60-70% от работниците са жени и деца.

Закон за закрила на женския и детския труд в промишлената сфера (началото на 20-ти век) – поставя началото на трудовото право. Законът има ограничено приложно поле – прилага се в кариерите и мините, фабриките и работилниците, не регулира отношенията в търговията, транспорта, земеделието.

Субекти на закона са жените и децата до 15-годишна възраст – наемни работници. !0-часов работен ден за всички жени. За деца (12-15-годишни) – 8-часов работен ден, а от 10 до 12-годишна възраст – 6-часов работен ден.Изискване за работа на дете от 10 до 12 години: детето да е завършило основно образование и да има разрешение от медицинския съвет. За работа в мини и кариери – забранява се женски и детски труд. Нощен труд: 01.04-0.10 – от 20 часа до 5 часа; 01.10-01.04 – от 18 часа до 6 часа.

Въвеждат се задължителни почивки. При 10 часа – почивка 2 часа; при 8 часа – 1 час почивка. За работничките-майки – 1 месец неплатен отпуск. Инспектори по труда; местни комитети (кмет, общински лекар, инженер)- работата им е обществена (безплатна).

Закон за инспектората по труда – приет през 1907 г. Само български граждани, навършили 30 години, с висше образование. Инспекторите по труда трябва да извършват обществен контрол върху цялостната стопанска дейност През 1908 г – 2 инсп; 1909 – 5; 1910 – 8 инспектората.

Закон за хигиената и безопасността по труда (1917 година). Съпротива срещу закона, защото собствениците на предприятия трябва да създадат подходящи хигиенни условия, което води до намаляване на печалбата. Отменя се закона за женския и детски труд и закона за инспектората.

Законът за хигиената и безопасността по труда е трябвало да бъде по-конкретен, обширен. Според него на работа могат да се приемат деца, навършили 12 години и начално образование. За по-тежки работи (стъкларство)- 16 години, за строителство и железарство – 18 години. 10-часов работен ден за жени, 11-часов за мъже, за деца до 16 години – 8-часов работен ден. Въвежда се 8-часовия работен ден. Забранява се нощния труд за всички жени и деца до 18 години. Почивки 2 или 1 часа; еднодневна седмична почивка; едномесечна почивка за родилките. Във всяко предприятие с над 200 души трябва да има лекар-хигиенист. Запазва се контролът, извършван от инспектори. Към 1936 година нашето трудово законодателство се развива наредба-закон за колективните трудови договори и трудовите договори.

През 19-ти век в Европа се въвежда административно правосъдие. Всеки адм. спор се свежда до това, дали съответният акт е законосъобразен или не. Административното правосъдие предвижда специални съдилища. Учредяват се окръжни и губернски административни съдилища. В Източна Румелия също има административни съдилища – окръжни и върховен съд за административни разпри. Те функционират добре, но след Съединението са ликвидирани.

В продължение на 30 години у нас няма административно правосъдие. Българският чиновник никога не е искал ограничаване на правата му, а административното правосъдие има за цел да утвърди демокрацията.

Създадена е специална комисия от НС, включваща видни наши юристи, която трябва да изготви доклад за административната система в Европа. Тя трябва да изготви и закон за административното правосъдие, по изключение комисията си свършва работата много добре.

През 1912 година се приема закон за административното правосъдие. На 04.11.1913 година се открива ВАС. Той има ограничен състав, но следва да се създаде второ отделение, а по-късно и трето. За съдии се назначават юристи – професионални съдии с дългогодишен стаж. Назначаването става с царски указ по постановление на МС. По ранг и възнаграждение председателя се равнява на председателя на Върховния касационен съд. ВАС е един орган, раздаващ административно правосъдие ВАС е пряко подчинен на МС.

Дела, които не се разглеждат от административните съдилища:

• 
  всички дела, които са в компетентността на общите градски съдилища;
  
• 
  висши правителствени актове;
  
• 
  всички дисциплинарни дела – по назначаване, по уволняване и др.
  

През 1934 година при правителството на Кимон Георгиев МС изработва наредба-закон за административния съд. Това няма особено позитивен характер.

Началото на аграрната реформа започва с приемането на Закона за увеличаване на размера на държавните земи – цели се да се образува един държавен поземлен фонд и да се сложи край на спекулативните покупко-продажби на земи. Законът предвижда да се изземват всички земеделски земи над 300 дка. Земеделски стопанин може да притежава до 300 дка. Изземване на гори, като на отчуждаване подлежат над 200 дка, и над 500 дка в планинските райони.

Изземването от по-имотните стопани не се извършва безвъзмездно. Земите над определени декари, които се изземват се заплащат, но собствениците не получават пари в брой, а лихва. Не се заплаща в пълен размер. Ако на едно лице му се отнемат между 100 и 300 дка – 10 %. Пропорционално расте. Оформя се кръг от недоволни. Отчуждават се манастирските имоти.

Закон за трудовата поземлена собственост. Държавата да може да осигури толкова земя, нужна за прехрана. Той преутвърждава онова максимално количество, което получава едно лице според първия закон. За едно несемейно лице се определя 40 дка, ако е семейно без деца – 50 дка, а ако имат деца – по 10 дка на дете. Оземляването също е възмездно. Заплаща се по средната пазарна цена + добавка от 20 %. Допуска се ипотечен кредит за 30 години, а за бежанците до 50 години.

Аграрната реформа не успява да се проведе така, както трябва поради свалянето на правителството на Стамболийски. Другата причина е, че няма достатъчно земя (850 хил.дка земя).

Закон за търговията със зърнените храни и произведенията от тях.

Консорциум – обединение на народните, земеделските и кооперативните банки и общия съюз на земеделците. Той е автономна държавна институция. Държавен монопол върху износа на храни, горива. Консорциума само може да изнася зърнени храни. Житарите са длъжни да дават ежемесечно сведения на Консорциума. Не могат да задържат в складовете си стока за повече от 2 месеца, иначе се продава на Консорциума. Консорциума трябва да построи складове за зърнени храни в подбалкана. Законът действа първоначално 4 месеца, а в края на годината е отменен.

59 ВЪПРОС: ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА БЗНС ЗА

ОРГАНИЗИРАНЕ НА ТРУДОВАТА ПОВИННОСТ

Александър Стамболийски решава да използва безплатно младежкия труд на тези, които не ходят в казарма – военна тегоба. Идеята е да се вдъхне любов у младите към общополезния труд. Законът предвижда два вида повинност: редовна и извънредна.

На редовна трудова повинност подлежат всички младежи, навършили 20 години и всички девойки, навършили 16 години. От тази всеобща повинност се освобождават девиците от мохамедански произход. Законът допуска приемането на доброволци (младежи –17 години и девойки-12 години).

Ако синът е единственият работник и издържа семейството – 6 месеца. Трудоваците работят по залесяване, правене на пътища и мостове, отглеждане на животни.

На извънредна трудова повинност подлежат само мъже от 20 до 50 години, девойки не се свикват. Тя се свиква с постановление на МС при бедствие. Срокът й е 1 месец.

Всички партии се обявяват против трудовата повинност. Смятат я като ангария, която не трябва да се прилага. Депутатите от БКП (тесни) имат възражения по отношение на кого да се налага трудова повинност, според техните искания, тя трябва да се налага само на синовете и дъщерите на имотните. Има противници и от БЗНС.

• 
  ликвидира се личната задълженост чрез откупуване (между 100 и 300 за работен ден);
  
• 
  изменение – намалява се срокът от 1 година на 8 месеца;
  
• 
  възможност за изпълнение на няколко пъти.
  
• 
  Територията се разделя на 8 области, като на практика се създават само 6 производствени области. Трудовите задруги се делят на 4 дружини, те на 4 ядра, те на 4 отделения.
  

Закон за подвижните мирови съдии – пряко насочен за облекчаване на земеделското население, да се поевтини правораздаването. Според закона съдебния район на мировия съдия се разделя на подучастъци. Мировия съдия трябва да ходи до селището – център на подучастък, като по този начин се спестяват средства на съдещите се селяни. Забранява се ползването на адвокатска помощ. Пред мировия съдия се изправят страни, изравнени по съдебно положение. Мировият съдия може да дава указания на състезателите как да се подготвят за процеса. Селското население е доволно, но въпреки това закона се отменя в края на 1925 година.

Закон за поевтиняване на съдопроизводството за селско-общинските съдилища. С този закон се предвижда във всяка селска община да се учреди общински съд, чийто членове да се избират пряко от населението. 6 съдии, само жители на общината. Избират се мъже, навършили 35 години, грамотни, от съответната община. Длъжността секретар се заема от общинския учител, като получава известно възнаграждение от бюджета. Компетентен е да разглежда наказателни дела, непрофесионален съдебен орган, елементарен съдебен процес. Процесите започват с писмена или устна молба от ищеца. Съдилищата се уреждат като арбитражна институция (помиряват двете страни). Чрез едно заседание – процесуална икономия. Нямат правото на адвокатска защита, периодично се появява и изчезва.

61 ВЪПРОС: ЦЪРКОВНАТА РЕФОРМА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЗНС
В резултат на дългогодишни борби още през Османско робство българската държава извоюва своята самостоятелност на събора (1871 г). Цариградския събор приема екзархийски устав – устройствен акт, в който се нормират и правомощията на нашата църковна институция:

• 
  особено значение за дейността на църковната институция;
  
• 
  религиозно обучение и поддържане на вярата.
  

От особена важност е, че Екзархийския устав установява мандатността (чл.134).

Българската православна църква се изгражда и на йерархическия принцип – отношение между клира и миряните.

След Освобождението нашата църква продължава да се ръководи от устава. Урежда се от ТК. Според нея Българското Княжество се подчинява на Светия синод.

Църквата представлява християните, е българската православна църква – всички православни българи.

1883 г – екзархийски устав. Изключва възможността да се измени само на църковен събор, необходимо е съглашение между Светия синод и министъра на външните работи и вероизповеданията. Светият синод отстранява участието на миряните по решаването на редица църковни въпроси. През 1915 година умира първият български екзарх Йосиф I и продължително време не се избира друг.

След Първата световна война земеделското правителство решава да проведе реформа в българската църква. През 1920 година Стамболийски внася законопроект за изменение и допълнение на Екзархийския устав. Влиза в сила през ноември 1921 година. Законът е с позитивен резултат. Възстановява се сигурността и мандатността на църковните служители. Според чл. 144:

• 
  членове по право – всички свещеници с висше църковно образование, всички български архийереи;
  
• 
  членове по избор – от различни семинарии;
  
• 
  членове по назначение.
  

Вторият църковно-народен събор – предоставена е сградата на НС. Членовете работят под лозунга “Съединението прави силата”. Това е изключителен акт. Събора приема нов екзархийски устав – пълна кодификация на българското църковно право. Състои се от четири части: устройство, ведомство, компетенции и бракоразводни дела.

Проектът преустановява църковното право.

Архийерейски събор – само духовни лица. За да влезе в сила трябва да бъде приет от НС, но не е прие, защото правителството е свалено.

Органи на управление. Разрешава и онези права като семейно-брачни отношения. Този устав се приема от архийерейския събор и от НС. Новите правителства занемаряват проблема за устава. Едва през 1945 година става възможно отхвърлянето на т.нар. “църковна схизма”. 1953 година – признава се българската патриаршия – Кирил – първия екзарх.

62 ВЪПРОС: ПРОМЕНИ В МЕХАНИЗМА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

СЛЕД ПРЕВРАТА НА 19.05.1934 ГОДИНА

Звенарите са за едно надпартийно правителство. На 19.05. се извършва една нова революция в обществото, която има за цел да разруши либерализма, демокрацията и капитализма. Стремят се към управлението на целия народ, чийто водачи да произлизат от творческите среди. Звенерите започват промени:

1. 
   Ликвидиране на парламентарните изменения и партийно-политическия плурализъм.
   
2. 
   Засилване на централизацията на държавата и надмощие на изпълнителната над законодателната власт.
   
3. 
   Ликвидиране на местното обществено управление и самоуправление.
   

Намерение за променяне на избора за ОНС – една част чрез ограничени избори за областно събрание, друга част – казионен парламент.

Избори се провеждат през пролетта на 1938 година – избори за 24-то ОНС – дава се избирателно право на жените, всичко останало е насочено отрицателно по отношение на демокрацията. Изборите не се провеждат в един ден за цяла България – частични избори. Наредба-закон за разтуряне на партиите, за отнемане на имотите на нелегалните организации и др.

Въвежда се делегирано законодателство. 10-те министерства се намаляват, съществуващите 16 окръга се преобразуват в 7 области с цел икономия на средства. Променя се и местното управление и самоуправление.