На историята на българската държава и право

1. 
   Свобода за наследяване – всяко лице може да наследява, ако по закон е достойно;
   
2. 
   Независимо от пола – еднакви наследствени права;
   
3. 
   Наследяване по закон и завещание (приоритетно);
   
4. 
   Наследството се разглежда като съвкупност от права и задължения
   

Наследството по закон е уредено по следния начин:

Първа група законни наследници – низходящите на наследодателя – синове, дъщери, внуци. Те, независимо от техния пол, наследяват поравно. Разрез с обичайното народно самосъзнание. Обществена съпротива. Българското население не иска да усвои прогласеното равенство на наследниците, то принуждава законодателя да направи изменения. Първото – 1896 година. С него се постановява, дава се възможност на низходящите наследници от мъжки пол да изкупуват дяловете на омъжените низходящи наследници от женски пол в недвижимите имоти. Идеята на законодателя е да не се стигне до прекалено раздробяване на имотите и те да се задържат в семейството на наследодателя. Втората промяна от 1906 година е с цел да не се установи абсолютно неравенство + известна справедливост. Ако низходящите са от един и същи пол – наследяват поравно. Когато са от двата пола: имуществото се разделя на две части. В първата част влизат покритите недвижими имоти и движимите вещи, които не принадлежат към земеделското стопанство. Другата част се състои от непокритите недвижими имоти и движимите вещи, които принадлежат на земеделското стопанство. Първата част се разделя между наследниците поравно, независимо от пола им. Другата част се разделя така, че низходящите наследници от мъжки пол получават дял, два пъти по-голям.

Втора група законни наследници – родители на наследодателя (само кръвните, ако са осиновители-не наследяват).

Трета група законни наследници – останалите наследници – пълнокръвни, еднокръвни и едноутробни братя и сестри. За тях има няколко правила:

• 
  за възходящите е определена 1/3 от наследството, а останалите 2/3 са за братята и сестрите – това се запазва трайно;
  
• 
  по отношение на пълнокръвните братя и сестри на наследодателя – винаги получават дял, два пъти по-голям от другите братя и сестри;
  

Урежда се наследственото право на преживелия съпруг/а, в зависимост от това дали наследява с 1-ва, 2-ра, 3-та или 4-та група. Само в 4-та група се изключват наследниците от 7-ма до 10-та степен.

ПО ЗАВЕЩАНИЕ: Едностранен, формален акт. Завещателя се разпорежда с част или с всичкото имущество след смъртта си. Изискване за дееспособност ( 18 години, психически здраво към момента на съставяне на завещанието). Две групи завещания:

1. 
   Обикновени – саморъчни. Саморъчно написани от ръката на завещателя, ден, месец, година + подпис на завещателя. Липсата на едно от условията води до недействителност на завещанието;
   
2. 
   Нотариално-публични – съставят се от нотариус + свидетели, под диктовката на наследодателя, но описано всичко, датирано. Пази се задължително от нотариуса. След съставяне на завещанието, наследодателя винаги има правото да го промени, дори да го оттегли. Смисъла на завещанието е да се отрази последната воля на завещателя.
   
3. 
   Военни завещания – правят се и се съхраняват от командира на военната част, лекаря, а морските се съхраняват при капитаните.
   

Във втората част на закона се уреждат даренията в средновековното право.

Турския закон се прилага до 1896 година. Правени са опити в две насоки: НС приема малки по обем законови актове, които трябва да попълнят празнотите в турския закон. За формирането и развитието на българското наказателно право голямо значение има ТК. С нея се приемат принципи за законност, забрана за конфискация на имуществото. Те имат значение за формиране на т.нар. “обща част “ на българското наказателно право. Създаването на национална администрация налага тяхната защита, следователно са необходими нови наказателно-правни състави, непознати досега. НС приема устав за наказания, който мировите съдии могат да налагат. Този закон е специален спрямо действащия турски закон.

Закон за допълнение на наказателния закон за престъпленията с частен характер – това са онези, които се преследват и наказват само ако има искане от пострадалата страна, престъпления с личен характер (обида, клевета и др.).

Изменение чрез закон за добавка на член 58 от Турския закон. Този член предвижда наказание за всеки, който извърши престъпно деяние.

Възпрепятстване на народното събрание.

Опити за създаване на проект за наказателен закон са правени в 1883 година. В комисията влизат видни личности, но не излизат никакви предложения. Французина Бастиян трябва да изработи закон. Проектът представлява механичен сбор, взаимстван от френския и белгийския правен кодекс. Ако се приеме проекта на Бастиян, това би довело до коренна промяна на наказателното право у нас.

През 1886 година д-р Константин Стоилов възлага на Алекс Дякович да изработи закон. Той използва два унгарски закона: за престъпленията и за наказанията. Спомагателни източници на Дякович са руското, френското, немското и белгийското законодателство. Законопроектът е приет на първо четене, но се стига до един закон, който не се харесва на българите и затова законопроекта се отменя на второ четене.

През 1895 г. се прави преразглеждане на стария проект и е внесен в 8-то НС. Влиза в сила през май 1896 година с една добавка в редакционно отношение:

• 
  законоустановеност на престъплението и нарушението;
  
• 
  законоустановеност на наказанието;
  
• 
  наказанието се основава винаги на личната отговорност;
  
• 
  пропорционалност на наказанието;
  
• 
  съучастие – демократични принципи.
  

Нарушения – всички деяния, които се намират в дял 1-ви от книга 1-ва от наказателния закон.

Престъпления – онези деяния, които се намират в дял 2-ри от книга 1-ва.

Субект на престъпление е всяко лице, навършило определена възраст и действало съзнателно, без значение от пола. Лицата до 10 години са наказателно неотговорни, а от 10 до 17 години – ограничено отговорни.

Наказателния закон предвижда наказания само за умишлено извършените престъпления.

1. 
   Престъпления против държавата (предателство и измяна), престъпления срещу владетеля и семейството му.
   
2. 
   Престъпления срещу обществения ред (против държавата, съдебната власт, против религията, военната власт), нарушения на личните и политическите права – лишаване от свобода на избирателно право; тежки, средни и леки престъпления и др;
   
3. 
   Престъпления срещу собствеността (кражба, грабеж, обсебване, изнудване, общоопасни престъпления).
   

1. 
   Главни:
   

• 
  смърт чрез обесване;
  
• 
  строг тъмничен затвор – временен (3-15 години) и доживотен;
  
• 
  тъмничен затвор (1-3 дни);
  
• 
  запиране (1ден-3 месеца);
  
• 
  глоба.
  

2. 
   Допълнителни:
   

• 
  лишаване от права;
  
• 
  конфискация на определени предмети;
  
• 
  обнародване на присъдата.
  

Наказание “мъмрене” – налага се за непълнолетни лица, като се наказва с глоба и запор.

Нашия закон е хуманен. Предвижда смъртно наказание в 6 случая.

На лица на възраст от 17 до 21 години и над 65 години се налага срочен или доживотен затвор при извършване на престъпление, за тях няма смъртно наказание.

Търговското право възниква в страните в Средиземноморския регион. Упражняването на търговията става по трайни правила, регулиращи търговските отношения. Консултативни лица, които са запознати много добре. През Средновековието тази съвкупност от правила и обичаи се е наричала право на търговците. След революциите – търговско право.

Основно съдържание са сделките, които се извършват от търговците, правилата, които уреждат несъстоятелността на търговците. През 19-ти век се установява, че тези правила могат да се прилагат и при друга предприемаческа дейност. Законите действат и след Освобождението. Търговското право разглежда всички отношения в областта на търговията.

През 1897 година – търговски закон, който урежда материята за дружествата, за сделките и за несъстоятелността. Материята за дружествата и за сделките са взаимствани от унгарското, спадащо към немското законодателство, а за несъстоятелността – от румънския търговски закон. Причината за отказа от романската система е, че френския кодекс е твърде остарял. Сливането на немското и романското законодателство засилват несъвършенствата на закона (липса на прецизност).

В унгарският търговски закон липсва материята за несъстоятелността, банкрута, фалита, но причината е, че тя се урежда от процесуалното законодателство – характерна особеност на немската система.

Принципи на търговския закон:

• 
  засилена отговорност – ЕТ отговаря неограничено, а съдружниците – неограничено и солидарно;
  
• 
  възмездност на сделките – всички сделки са възмездни, дори и да не е уговорено между страните – според облигационното право не всички сделки са възмездни.
  
• 
  Сделките са формални, но тази формалност е опростена. Сделките се сключват по еднообразни формуляри
  

1. 
   СД – обединява двама или повече съдружници, обединили се за обща търговска дейност, под обща фирма за солидарна отговорност.
   
2. 
   КД – преходна форма от СД към АД. Включва сравнително малък брой съдружници – един или няколко неограничено отговорни, и един или няколко, отговорни само до определен облог. Малкият брой съдружници не позволява голяма концентрация на капитал.
   
3. 
   АД – обединение на лица за извършване на търговска дейност; акции – капиталът е разпределен на акции. Съдружниците извършват търговска дейност под обща фирма. Акциите могат да се прехвърлят на трети лица. Общо събрание – свиква се един път годишно. В Общото събрание всеки акционер има толкова гласа, колкото броя акции притежава.
   
4. 
   Сдружаванията – неопределен брой членове, което се учредява за задружна търговия или взаимност между съдружниците за развитието на кредита и занаята в страната.
   

• 
  абсолютни търговски сделки – посочени в чл. 279;
  
• 
  относителни търговски сделки – смятат се за търговски сделки, само ако се извършват по занаят – чл.280
  

С разпоредбата на член 286 търговски са онези сделки, по които само едната страна е търговец.

Материя на несъстоятелността. “Да се тури край на онова социално зло, което съсипва търговията”. Несъстоятелността е уредена като универсално принудително изпълнение върху цялото имущество на търговеца. Несъстоятелен търговец е онзи, който е спрял да изплаща задълженията си или е обявил, че ще спре да изплаща задълженията си.

Процедура по обявяване – от търговеца или от един от неговите кредитори и служебно. Синдик. Имуществото се продава на ниска цена. От получената сума търговецът няма никакви шансове да поднови в бъдеще своята търговска дейност, но и кредиторите няма да получат своя кредит.

Закон за предпазния конкордат – въвежда два принципа:

• 
  съдебно отсрочване на връщането на дълга;
  
• 
  съдебно намаляване на размера на дълга с 50 %.
  

В КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ

Преобразуването на турската собственост в частна буржоазна собственост е продължителен процес. Три момента:

1. 
   С една група закони се извършва вътрешна колонизация – слага се край на държавната поземлена собственост – 1858 г. Извършва се оземляване на безимотните селяни, което слага край на държавната поземлена собственост. Закон за населяване на ненаселените земи – всички земи могат да се дават на българи, които се занимават със земеделие и скотовъдство. Тези земи се ползват като пасища, извлича се дървен материал. Всеки, получил земя, след 10 години става пълен собственик на тази земя.
   

Закон за черкезките и татарските земи – земи, които са отнети от българското население от средата на 13-ти век, след Кримската война. Тук се заселват големи групи черкези и татари, като от българите се отнемат земи. По време на Руско-Турската война се отделят голяма част от тези земи и отново се дават на българите, те се оземляват. Българите получават черкезките и татарските земи.

През 1885 година се приема закон за господарските и чифлишките земи. Всеки може да получи около 50 дка земя. Оземляването по този закон става възмездно.

2. 
   Втората група закони има за цел да нормира структурните изменения между частната и обществената собственост.
   

3. 
   Третата група закони има за цел да се оформи документално фактическото право на владеене и собственост. Правила за домашни актове – установяват еднакъв режим за сделките с движими или недвижими имоти (покрити или не)- писмени частни актове. Вземат се под внимание от съдилищата. Основен акт в тази материя е Законът за продажбата на недвижими имущества. 1891 година – създава се еднакъв правен режим за недвижимата собственост. Продажбата се сключва с правен акт спрямо всеки недвижим имот (полски имоти). Закон за заменяне на турските документи за собственост с български крепостни актове, издаване с една и съща форма и съдържание. С тези многообразни актове турската поземлена собственост се трансформира в частна буржоазна собственост.
   

По природа-

По предназначение – вещи, които собственикът притежава – добитък, земеделски инвентар

До предмета, за който се отнасят – мелница, водопроводи, земя, сгради, постройки.

Недвижимите се ипотекират, а движимите се дават в залог.

Собственост – право на ползване и разпореждане с една вещ по-най-безусловен начин. Само чрез законодателна казуистичност на закона – гарантиране на собствеността. Евентуално отчуждаване – чрез заплащане на нейния собственик.

Сервитут – вещни права върху чужди вещи. Една вещ служи на друго лице или друга сервитутна вещ. Сервитутите са лични и поземлени.

Лични сервитути – установени върху една вещ в полза на едно лице – плодоползване.

Поземлен сервитут – един недвижим имот в полза на друг недвижим имот – водоползване, водопрекарване и т.н.

Закон за давността. Според член 1 тя е средство за придобиването на едно право или освобождаването от едно задължение.

Придобиваната давност е 10 години при добросъвестно владеене и 20 години – при недобросъвестно. Погасителната давност е 15-20 години спрямо добросъвестно и недобросъвестно владеене.

По отношение на движимите вещи няма погасителна давност.

Облигационните искове са по-кратки – от 6 до 12 месеца. След като законодателя ни приема законът за вещното право се слага край на приложение на какъвто и да е турски закон (25 години след приемането на ТК).

51 И 52 ВЪПРОСИ: СЪЗДАВАНЕ НА НОВОБЪЛГАРСКОТО

ГРАЖДАНСКО И НАКАЗАТЕЛНО СЪДОПРОИЗВОДСТВО

Гражданското съдопроизводство е съвкупност от норми, по които се разглеждат и решават граждански дела, докато наказателното производство е съвкупност от норми, по които се разглеждат, разследват и решават наказателни дела.

Турското законодателство в тази област е неразвито.

Обичайно съдопроизводство – в периода на руското управление се изработват временни съдебни правила от съкратен превод. Вторият раздел урежда гражданското съдопроизводство, а третият – наказателното съдопроизводство.

Временните правила са съкратен превод на руските преписи. В първите години след Освобождението българският парламент приема някои закони. През 1892 година се приема закон за гражданското съдопроизводство и се отменя раздел трети от временните съдебни правила.

В гражданския процес се разглеждат спорове между граждани, които имат частно-правен характер, а при наказателния процес – спорове с публично-правен характер. От тях се определя специфичното съдържание на гражданското процесуално право и наказателно-процесуалното право.

В гражданския процес преобладава принципа на диспозитивността – от ищеца зависи започването на дело. Гражданския процес започва пред съда. Съдът не може сам да започне дело. В гражданския процес ищецът и ответника имат задължения към съда, а не един към друг.

В наказателния процес, където се осъществява държавна претенция на държавата към гражданина преобладава принципа на официалността – държавните органи нямат правото на преценка.

Наказателния процес има две фази – досъдебна и съдебна: досъдебната е под формата на дознание, извършва се от полицията или от предварителното следствие (съдия-следовател).

Гражданския процес завършва с решение, а наказателния с присъда.

ГС и НС се изграждат върху демократични принципи – публична гласност, състезателност и др.

Начало на публичната гласност – делата се разглеждат в присъствието на заинтересованите лица. Началото на публичност означава, че в съдебната зала може да присъства всяко заинтересовано лице. Отрицание на тайнствеността, присъща на средновековния процес. Публичността на съдебния процес е гаранция за ограничаване на лъжесвидетелството, пристрастността на съдията. Гласността дава възможност на медиите да дават информация за процеса, способства за уеднаквяване на съдебната практика.

Състезателното начало означава, че двете страни в процеса имат еднакви по обем процесуални възможности. Състезанието се проявява най-вече в гражданското производство. В наказателния процес обвинителя защитава интересите на държавата.

По отношение на подсъдимия могат да се наложат различни обвинения, които ограничават възможностите на подсъдимия да се защити.

Законодателя допуска намеса на съда при разглеждане на наказателни дела. Началото на устност означава, че участниците в процеса трябва свободно да изкажат всичко, което искат относно процеса. Съдът трябва непосредствено да се запознае с доказателствата по делото. Съдебна фаза, предварителна фаза – служебно начало.

Разпит по делегация – ако обвиняемия е в друго далечно селища, друга община.

В досъдебната фаза няма публичност.

Нашият наказателен процес има инквизиционно-следствен характер, който идва от френското углавно съдопроизводство. в наказателния процес действа и началото на народно участие, което не съществува в гражданския процес.

Два модела на народно участие в Европа: съд с жури и шофенски съд.

Ние взаимстваме руския модел. У нас делата се разглеждат съвместно от съдиите и съдебни заседатели.

1897 г – Закон за съдебните заседатели. Урежда се процедурата по назначаване на съдебните заседатели – чрез двустепенни избори и жури.

Само Окръжния съд като наказателен орган от първа инстанция има съдебни заседатели. Престъпления, наказвани с повече от 5 години се разглеждат от съдебни заседатели, а с по-малко от 5 години – с коронни съдии.

УПРАВЛЕНИЕ И САМОУПРАВЛЕНИЕ

В проекта на Лукянов липсва текста относно местните органи на власт и управление. В чл. 3 на Конституцията се изказват мнения за необходимостта от общинско управление. Депутатите не са напълно наясно с местното управление. Приемат се две алинеи на чл. 3 – изработване на специален закон за местното управление.

Първите актове, които се издават показват, че има остро противоречие между либерални и консервативни възгледи. През август 1879 година МС приема привременни правила за общинско и местно управление – противозаконно, с акт на правителството. Въвежда се принципа на назначаемост на кмета. Във всички градове с над 3 000 жители, кметовете се назначават. Половината от членовете на Столичен окръжен съвет също се назначават. Законът въвежда ограничения за назначаване на кметове – военни, духовници. Кметът има полицейски и съдебни правомощия. През 1880 година правителството на Драган Цанков – закон за общините – опит местното население да се нормира по демократичен начин.

Последица от суспендирането на Конституцията е: територията на Княжеството с административен акт се разделя на 5 административни области, ръководени от комисари (органи на председателя на МС). Създаденият Държавен съвет приема Закон на общините и градското население, за окръжните съвети , за околийските началници. Със закона за общините стават назначаеми кметовете на всички градове. Кметът е представител на централната изпълнителна власт. Създават се държавни чиновници по места, подчинени на правителството.

Двустепенни избори – цензове, които ограничават активното и пасивното избирателно право, водещо до лишаване от избирателно право на някои граждани: гласуват първо мъже, навършили 21 години, служили, завършили университет. Тези първични избиратели избират лицата, съставящи общинския съвет (те трябва да са навършили 30 години и да притежават имущество).

През 1886 година от НС се приемат закони за градските и селските общини. Тези актове се изменят и допълват, но остават непроменени по дух до 1934 година.

Дейността на градските съвети е по-обширна от тази на селските. Двата закона оставят двустепенната система. Запазва се цензът за отседналост – може да участва в изборите само ако е живеят 2 години в тази община. Активно избирателно право имат всички лица, навършили 21 години, изпълняващи някаква тегоба.

Общинския съвет избира постоянните органи. Общинските съвети работят на сесии (4 на брой) – извънредни сесии при нужда. Те избират кмет, помощник кмет, секретар, бирник, контрольор по бюджета, а селските общини – секретар-бирник.

Законодателството следва обстановката в обществото у нас. Законът за градските и селските общини показва, че с времето се утвърждава практика за демократично управление.