Оценка на предварителните условия

ТЦ 5: насърчаване на адаптирането към изменението на климата, избягването и управлението на риска

• 
  описание на процеса, методологията, методите и неповерителните данни, използвани за оценка на риска, както и на основаните на риска критерии за определяне на приоритетите по отношение на инвестициите;
  
• 
  описание на сценарии с един риск и множество рискове;
  

• 
  Съществуват национални и областни оценки на риска в националния и областните планове за защита при бедствия, както и в Националната програма за защита при бедствия 2009 – 2013 г.
  
• 
  
  

Национален план за защита при бедствия: Част 1 Защита при земетресение; Част 2 Защита при наводнение; Част 3 Външен авариен план на АЕЦ “Козлодуй”

Предварителна оценка на риска от наводнения за Източнобеломорски район

Предварителна оценка на риска от наводнения в Западнобеломорски район за басейново управление

Проект на предварителна оценка на риска от наводнения в Дунавски район за басейново управление

Мерки по член:18,24,36,37,

38,39

Програма от мерки за адаптиране на горите в Република България и смекчаване на негативното влияние на климатичните промени върху тях http://www.iag.bg/data/docs/Programa_ot_merki.pdf

Наредба №8 за условията и реда за защита на горските територии от пожари, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 18.05.2012 г.

http://www.nug.bg/docs/lang/1/cat/3/index

Наредба № 6 за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Р България, издадена от Министерство на земеделието и горите, Обн. ДВ. бр.27 от 1 април 2004г., изм. ДВ. бр.80 от 7.10.2005 г.

Трети национален план за действие по изменение на климата за периода 2013-2020 г.

• 
  http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=760
  

В изпълнение на за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия ще бъдат изготвени оценки и картографиране на:

1. сеизмичен риск;

2. риск от наводнение;

3. риск от ядрена или радиационна авария;

4. геоложки риск (свлачища, срутища, активни разломи и други геоложки процеси);

5. риск от горски пожари.

На заседание на МС от 8 януари 2014 г. е прието ПМС за изменение и допълнение на Наредбата, Поради преобразуване на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Министерство на регионалното развитие (МРР) и създаването на Министерство на инвестиционното проектиране /МИП/, министърът на регионалното развитие и министърът на инвестиционното проектиране са компетентните органи за извършване на анализ и оценка на сеизмичния и геоложкия риск. Също така сроковете за оценката и картографирането се удължават съответно до декември 2015 г. и до декември 2016 г. Постановлението за изменение и допълнение на Наредбата ще влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”. Съгласно чл. 6 “Управление на риска”, т. а от Решението на Европейския парламент и на Съвета за Механизма за гражданска защита на ЕС (Decision 1313/2013/EU), което влезе в сила от 1 януари 2014 г., се предвижда страните-членки да извършват оценки на риска на национално или на съответното целесъобразно поднационално равнище и предоставят на Комисията обобщен доклад за съответните им елементи в срок до 22 декември 2015 г., и на всеки три години след това.

• Първа стъпка за оценката и картографирането е изготвяне на методики за това.

В изпълнение на за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия ще бъдат изготвени оценки и картографиране на:

1. сеизмичен риск;

2. риск от наводнение;

3. риск от ядрена или радиационна авария;

4. геоложки риск (свлачища, срутища, активни разломи и други геоложки процеси);

5. риск от горски пожари.

На заседание на МС от 8 януари 2014 г. е прието ПМС за изменение и допълнение на Наредбата, Поради преобразуване на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Министерство на регионалното развитие (МРР) и създаването на Министерство на инвестиционното проектиране /МИП/, министърът на регионалното развитие и министърът на инвестиционното проектиране са компетентните органи за извършване на анализ и оценка на сеизмичния и геоложкия риск. Също така сроковете за оценката и картографирането се удължават съответно до декември 2015 г. и до декември 2016 г. Постановлението за изменение и допълнение на Наредбата ще влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”. Съгласно чл. 6 “Управление на риска”, т. а от Решението на Европейския парламент и на Съвета за Механизма за гражданска защита на ЕС (Decision 1313/2013/EU), което влезе в сила от 1 януари 2014 г., се предвижда страните-членки да извършват оценки на риска на национално или на съответното целесъобразно поднационално равнище и предоставят на Комисията обобщен доклад за съответните им елементи в срок до 22 декември 2015 г., и на всеки три години след това.

• Първа стъпка за оценката и картографирането е изготвяне на методики за това.

Оценката на риска от наводнения ще се извърши на ниво район за басейново управление за всеки район със значителен риск от наводнения, който е утвърден от Министъра на околната среда и водите. Ще даде информация най-малко за:

1. приблизителен брой на евентуално засегнати жители;

2. вид стопанска дейност в евентуално засегнатия район;

3. инсталациите по приложение № 4 към чл. 117 от Закона за опазване на околната среда, които могат да предизвикат допълнително замърсяване поради авария в случай на наводнение, и защитени зони по чл. 6 от Закона за биологичното разнообразие, за които съществува възможност да бъдат засегнати;

4. други значителни източници на замърсяване, непосочени в т. 3

• 
  АЯР е разработила и разполага с база данни на обектите, използващи ядрена енергия и източници на йонизиращи лъчения. Съоръженията, обектите и дейностите са класифицирани в пет рискови категории. Оценката на радиационния риск и вида на съоръжението, категорията на радиоактивния източник, обекта или дейността, пораждащи риска, както и класа на аварийната обстановка са основата за планиране, определяне и прилагане на действията и мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от авария.
  

Наредба за аварийно планиране и аварийна готовност за действие при ядрена или радиационна авария http://www.bnra.bg/bg/documents/legislation/regulations

Лицензиантите или титулярите на разрешение представят в АЯР анализи и оценки на ядрените съоръжения и обектите, използващи източници на йонизиращи лъчения от гледна точка на ядрената безопасност и радиационната защита, които се анализират от инспекторите на АЯР в хода на лицензионния режим и периодично.

Извършени са европейски стрес-тестов за оценка на запасите по безопасност на ядрените съоръжения, разположени на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Въз основа на резултатите от стрес-тестове са определени национални мерки, които са описани в „Националния план за действие на Република България след стрес-тестовете“.

1. приблизителен брой на евентуално засегнати жители;

2. вид стопанска дейност в евентуално засегнатия район;

3. инсталациите по приложение № 4 към чл. 117 от Закона за опазване на околната среда, които могат да предизвикат допълнително замърсяване поради авария в случай на наводнение, и защитени зони по чл. 6 от Закона за биологичното разнообразие, за които съществува възможност да бъдат засегнати;

4. други значителни източници на замърсяване, непосочени в т. 3
АЯР е разработила и разполага с база данни на обектите, използващи ядрена енергия и източници на йонизиращи лъчения. Съоръженията, обектите и дейностите са класифицирани в пет рискови категории. Оценката на радиационния риск и вида на съоръжението, категорията на радиоактивния източник, обекта или дейността, пораждащи риска, както и класа на аварийната обстановка са основата за планиране, определяне и прилагане на действията и мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от авария.

Закон за безопасно използване на ядрената енергия http://www.bnra.bg/bg/documents/legislation/laws)

Наредба за аварийно планиране и аварийна готовност за действие при ядрена или радиационна авария.

Лицензиантите или титулярите на разрешение представят в АЯР анализи и оценки на ядрените съоръжения и обектите, използващи източници на йонизиращи лъчения от гледна точка на ядрената безопасност и радиационната защита, които се анализират от инспекторите на АЯР в хода на лицензионния режим и периодично.

Извършени са европейски стрес-тестов за оценка на запасите по безопасност на ядрените съоръжения, разположени на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Въз основа на резултатите от стрес-тестове са определени национални мерки, които са описани в „Националния план за действие на Република България след стрес-тестовете“.

http://www.bnra.bg/bg/facilities/stress-tests/kozloduy/action-plan-bg.pdfЛицензиантите или титулярите на разрешение представят в АЯР анализи и оценки на ядрените съоръжения и обектите, използващи източници на йонизиращи лъчения от гледна точка на ядрената безопасност и радиационната защита, които се анализират от инспекторите на АЯР в хода на лицензионния режим и периодично.

Извършени са европейски стрес-тестов за оценка на запасите по безопасност на ядрените съоръжения, разположени на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Въз основа на резултатите от стрес-тестове са определени национални мерки, които са описани в „Националния план за действие на Република България след стрес-тестовете“.

Лицензиантите или титулярите на разрешение представят в АЯР анализи и оценки на ядрените съоръжения и обектите, използващи източници на йонизиращи лъчения от гледна точка на ядрената безопасност и радиационната защита, които се анализират от инспекторите на АЯР в хода на лицензионния режим и периодично.

Извършени са европейски стрес-тестов за оценка на запасите по безопасност на ядрените съоръжения, разположени на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Въз основа на резултатите от стрес-тестове са определени национални мерки, които са описани в „Националния план за действие на Република България след стрес-тестовете“.

http://www.bnra.bg/bg/facilities/stress-tests/kozloduy/action-plan-bg.pdf

Тематична цел 5: насърчаване на адаптирането към изменението на климата, избягването и управлението на риска

Националните стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние са отразени и в Анекс 5, Приложение 1 към мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони.

Мерки по член: 28,29,30

Нормативната база, в която са указани правилата за минималните изисквания за употреба на торове и препарати за растителна защита, са:

Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници; в сила от 11.03.2008 г., ДВ. бр.27 от 11 Март 2008г., изм. ДВ. бр.97 от 9 Декември 2011г.

Мерки по член: 28,29

-

• 
  Мерки, които да гарантират, че са въведени минималните изисквания във връзка с енергийните характеристики на сградите съгласно членове 3, 4 и 5 от Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
  

Съгласно методологията за изчисляване на енергийните характеристики на сградите, последните са определят на базата на изчислената или премерена стойност на необходимата енергия за посрещане на енергийните нужди, свързани с типична консумация за сградата, която включва затопляне, охлаждане, вентилация, топла вода и осветление. Отразени са нуждите от отопление охлаждане, вентилация и топла вода за домакински цели и за осветление за нежилищни сгради. Енергийните характеристики на една сграда се изразяват по прозрачен начин и включват индикатор за енергийната експлоатация и цифров индикатор за използването на първичната енергия. Методологията отчита аспектите, влияещи върху енергийните характеристики, както следва: Параметри на сградата и енергийните инсталации: отопление, подаване на топла вода, климатици, вентилация, осветление, слънчеви системи и защита, вътрешни климатични условия и др.; Аспекти, които биха повлияли положително на енергийните характеристики: местно слънчево изложение, активни слънчеви системи, други отоплителни и електрически системи в базата на възобновяеми енергийни източници, електроенергия, произведена при комбинирано производство, системи за отопление/ охлаждане на района или блока, естествено осветление и др.

В ДВ бр. 93 от 25.10.2013 г. е обнародвана Наредба за допълнение на Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради от министъра на инвестиционното проектиране. Допълнението на наредбата включва изрична препратка към Делегирания регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ЕС чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти(ОВ, L 81/18 от 21 март 2012 г.). Към наредбата са приложени таблица за съответствие с Директива 2010/31/ЕО и становище на Работна група 14 съгласно изискванията на Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на ЕС.

На основание чл. 5, параграф 2 от Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и чл. 6 от Регламент 244/2012 на Комисията е разработен и представен в ЕК доклад „Изчисляване на оптимални по отношение на разходите равнища на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите в Република България“.

Докладът е разработен въз основа на резултатите от четири поредни и взаимообвързани систематични анализа за сградния фонд в България, изготвени в рамките на проект № BG161PO001/5-01/2008/076 „Анализи, проучвания и актуализация на нормативни актове в подкрепа на ОПРР 2014–2020 г.”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. В процеса на изпълнение на проекта е извършено симулационно изследване чрез компютърни модели на подбрани еталонни сгради.

С резултатите от проектa предстои да се актуализират нормативните актове в областта на енергийната ефективност за проектиране, изграждане и обновяване на сгради в съответствие с изискванията на Директива 2010/31/ЕС и на Регламент 244/2012 на Комисията.

Мерки по член: 17,20

В ДВ бр. 93 от 25.10.2013 г. е обнародвана Наредба за допълнение на Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради от министъра на инвестиционното проектиране.

На основание чл. 5, параграф 2 от Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и чл. 6 от Регламент 244/2012 на Комисията е разработен и представен в ЕК доклад „Изчисляване на оптимални по отношение на разходите равнища на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите в Република България“.

С резултатите от проектa предстои да се актуализират нормативните актове в областта на енергийната ефективност за проектиране, изграждане и обновяване на сгради в съответствие с изискванията на Директива 2010/31/ЕС и на Регламент 244/2012 на Комисията.

• 
  Мерки, необходими за въвеждане на система за сертифициране на енергийните характеристики на сградите съгласно член 11 от Директива 2010/31/ЕС.
  

Съгласно цитираните нормативни актове, които регламентират системата за сертифициране на сградите, са налице сертификати за енергийните характеристики, за да може собствениците или наемателите на сграда или сградна част да сравняват и оценяват енергийните и характеристики; Сертификатите съдържат поне следната информация: енергийни характеристики на сградата, референтни стойности

• 
  Мерки за осигуряване на стратегическото планиране в областта на енергийната ефективност съгласно член 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
  

България е определила национална индикативна цел за енергийна ефективност от 25 % повишаване на енергийната ефективност до 2020 г. съгласно изискванията на чл. 3 от Директива 2012/27ЕС.

По отношение на жилищните сгради има действащи Национална жилищна стратегия и Национална програма за обновяване на жилищни сгради в Република България

• 
  Мерки съгласно член 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, с цел да се осигури предоставянето на индивидуални измерителни уреди на крайните клиенти, доколкото това е технически възможно, разумно от финансова гледна точка и съразмерно на потенциалните икономии на енергия.
  

За ел. енергията – чл. 120 от ЗЕ;

За централизираното топлоснабдяване – чл. 139, ал. 1; чл. 140, ал. 1; чл. 140а до чл. 145 и чл. 156 от ЗЕ; чл. 43; чл. 52, ал. от 1 до 5; чл. 62 и Методика за разпределение на топлинната енергия за сгради – етажна собственост, приложение към чл. 61 от Наредба № 16-334.

http://www.mi.government.bg/bg/library/zakon-za-energetikata-256-c25-m258-2.html

http://www.mi.government.bg/bg/library/naredba-16-334-ot-6-april-2007-g-za-toplosnabdyavaneto-404-c78-m260-3.html

Отоплителните инсталации в многофамилните сгради с централно отопление на територията на България до 1995г. са изпълнявани изключително като двутръбни, вертикални. При тези инсталации, отоплителните тела от различни имоти, разположени във вертикала едни над други, се присъединяват към вертикални части от сградната инсталация. За този тип преобладаващи в страната сгради, единствената техническа възможност за отчитане на потребената в жилищата топлинна енергия и нейното разпределение е чрез монтиране на индивидуални разпределители на всяко отоплително тяло в многофамилната сграда.

За новоизгражданите многофамилни сгради, значително преди въвеждането на изискванията на Директивата, в националната нормативна уредба е въведено изискването за проектиране и изграждане на хоризонтални отоплителни инсталации (Наредба № 15 от 28.07.2005 г.) За този тип отоплителни инсталации, захранването на отоплителните тела за отделните имоти е с хоризонтални тръбопроводи, за всеки отделен имот и е налична техническата възможност за индивидуално измерване на потребената в отделния имот енергия за отопление на имота.

Изискванията залегнали в Директива 2006/32/ЕС, включително по отношение на отчитането на индивидуалното потребление на топлинна енергия са доразвити и прецизирани с Директива 2012/27/ЕС.

В т. 12 от преамбюла на Директива 2012/27/ЕС е посочено, че следва да бъдат засилени разпоредбите на Директива 2004/8/ЕО от ноември 2004, относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлинна енергия във вътрешния енергиен пазар и на Директива 2006/32/ЕО. В този смисъл, към настоящия момент, България е въвела в законодателството си именно онези „засилени” – прецизирани и детайлизирани изисквания на Директива 2012/27/ЕС.

Регулаторната рамка относно фактурирането от дистрибуторите на енергия е в чл. 38 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ)

Разпоредбите свързани с общите условия на договорите, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, са разписани вчл. 150, ал. 1 и чл. 149б от ЗЕ

Останалата информация се съдържа в ежемесечните съобщения за фактури, предоставяни на клиентите на топлинна енергия от съответните топлофикационни дружества.

За новоизгражданите многофамилни сгради, значително преди въвеждането на изискванията на Директивата, в националната нормативна уредба е въведено изискването за проектиране и изграждане на хоризонтални отоплителни инсталации (Наредба № 15 от 28.07.2005 г.) За този тип отоплителни инсталации, захранването на отоплителните тела за отделните имоти е с хоризонтални тръбопроводи, за всеки отделен имот и е налична техническата възможност за индивидуално измерване на потребената в отделния имот енергия за отопление на имота.

Изискванията залегнали в Директива 2006/32/ЕС, включително по отношение на отчитането на индивидуалното потребление на топлинна енергия са доразвити и прецизирани с Директива 2012/27/ЕС.

Регулаторната рамка относно фактурирането от дистрибуторите на енергия е в чл. 38 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ)

Разпоредбите свързани с общите условия на договорите, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, са разписани вчл. 150, ал. 1 и чл. 149б от ЗЕ

Плановете са одобрени, влезли в сила и докладвани на ЕК на 22.03.2010 г.

Закон за водите

http://www3.moew.government.bg/files/file/Water/Legislation/Zakoni/ZAKON_za_vodite.pdf

Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване

Тарифата въвежда такси за водовземане за различни цели, с което частично осигурява принос на водоползвателите към възстановяване на разходите за водни услуги и частично – принципа „замърсителя плаща.

Законодателство в областта на водния сектор

http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=40

Българското законодателство изисква задължително измерване на черпените и заустваните водни обеми (ЗВ, чл. 194, ал. 2 и чл. 194а).

Мерки по член: 17

Наредба за набирането и предоставянето на информацията чрез Националната информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в Република България (Обн. ДВ бр.39/22.05.2012 г.)

Държавата е въвела изискванията за прозрачни схеми за подпомагане. Изискването за предоставяне на информация на всички заинтересовани страни относно мерките за подпомагане е въведено в българското законодателство.

Мерки по член: 17

чл. 50, чл. 52 от НАРЕДБА № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г.)

Правила за управление на електроенергийната система (Обн. ДВ бр. 68/21.08.2007 г.)

Правила за управление на електроразпределителните мрежи (Обн. ДВ бр. 66 от 14.08.2007 г.)

Изискването за предоставяне на гарантиран достъп до електрическите мрежи и приоритет при диспечиране на електрическата енергия от възобновяеми източници са въведени в българското законодателство.

чл. 22, чл. 23, чл. 27, чл. 29, чл. 52 на ЗЕВИ;

чл. 30, чл. 31 на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр. 107 от 9.12.2003, посл изм. и доп. ДВ бр. 66 от 26.07.2013 г.)

Методика за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (Обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2012 г.)

Държавата е изпълнила изискването за обществена достъпност на правилата за покриване и разпределяне на разходите, свързани с присъединяване към електрическите мрежи на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници

• 
  план за инвестиции в инфраструктура въз основата на икономически анализ, който отчита съществуващата частна и публична инфраструктура и планираните инвестиции[…];
  
• 
  модели за устойчиви инвестиции, които повишават конкуренцията и обезпечават достъп до отворени качествени инфраструктура и услуги на приемлива цена, които са готови за бъдещето;
  
• 
  мерки за стимулиране на частните инвестиции.
  

Актуализираната стратегия беше приета от МС на 19.12.2012 г.

Национален оперативен план за изпълнение на стратегическите цели за изграждане на широколентов достъп в Република България

http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/NacionalenOperativePlan.pdf

Мерки по член: 20