Наименование на програмата за развитие на селските райони

4. SWOT анализ и идентифициране на нуждите

4.1. SWOT анализ

4.1.1. Общо описание

След десетилетие на бърз икономически растеж, през 2009 г. икономиката на България навлезе в рецесия, и БВП отбеляза спад от 5,5%. През периода 2010-2012 г. икономиката се възстановява бавно, и растежът на БВП е нисък - между 0,4% и 1,8%.

Рецесията води до значителен спад на заетостта (от 71% през 2008 г. до 63% през 2012 г.), като най-засегнати са групите с по-нисък образователен статус и квалификация. Равнището на безработица се удвоява (от 5.6% през 2008 г., до 12,3% през 2012 г.).

Рецесията се отразява неблагоприятно на публичните финанси, но България успява да запази стабилност - като през 2012 г. бюджетният дефицит в отношение към БВП е 0,8%, а публичният дълг – 18,5%. Намаляването на дефицита се постига чрез ограничаване на публичните разходи, включително инвестициите, които спадат от 5,2% от БВП през 2007 г. на 3,4% през 2012 г.

През 2012 г., предимно селските райони, определени по европейската типология на „градски-селски“ райони на ниво област (NUTS 3), заемат 54% от територията на България и 37% от населението. Според националната дефиниция, селските райони се определят на ниво община (LAU 2) и включват територията на 231 общини, в които най-голямото населено място има население до 30 000 души. Селските райони заемат 81% от територията и 39% от населението на България.

В селските райони на България има гъста мрежа от малки градове (1382 бр.), които предоставят основните услуги на населението, от които 90 имат по-голямо функционално значение за организиране на територията, тъй като осигуряват по-голям обхват на услугите и/или обслужват населението на повече от една община.

През периода 2007-2012 г., продължава спадът на броя и гъстотата на населението, и се увеличава рискът от обезлюдяване на значителни територии в селските райони, като най-засегнати са рядко населените територии (селата и най-малките градове). През периода 2007-2012 г., населението на предимно селските райони намалява с 8%, което е значително по-високо от средното за страната (5%). Около 70% от спада на населението се дължи на отрицателния естествен прираст, а останалите 30% - на миграция. Миграцията расте до 2010 г., но през 2011 г. намалява до 2,8 на хиляда души, поради влошените условия във всички региони на страната.

В България като цяло протича процес на застаряване на населението, а в селските райони проблемите са още по-остри. През 2012 г., само 14% от населението в предимно селските райони е на възраст под 15 г., а 20% е над 65 г. Населението в трудоспособна възраст абсолютно и относително намалява.

Образователният статус на работната сила в селските райони се подобрява, но делът на хората с по-високо образование е много по-нисък от средния за страната, тъй като икономиката не създава работни места и възможности за професионално развитие на хората с по-високо образование.

Икономиката на селските райони е силно засегната от рецесията. Нивото на заетост в групата 20-64 г. намалява до 60%, а безработица нараства до 14.4% (2012 г.). Увеличаването на безработицата води до загуба на умения и квалификация на работната сила и влияе негативно на икономическата активност в селските райони.

Икономическото развитие на селските райони, измерено чрез БВП на глава от населението е сред най-ниските в ЕС (29% от средното за ЕС), поради непълно използване на работната сила, структурни проблеми на икономиката, и по-ниска производителност. Селските райони продължават да изостават в икономическото си развитие от градските райони в страната.

Гъстотата на фирмите, инвестициите и производителността на труда в селската икономика са ниски. Икономиката на селските райони е с ниска степен на диверсификация. В първичния сектор се създава много висок дял от добавената стойност и заетостта (съответно 11%, и 32% в селските райони). Развитието на неземеделските сектори се спира от по-лошите инвестиционни възможности, по-високия инвестиционен риск и разходи, ниските доходи и високата бедност, по-ниското качество на работната сила и публичната инфраструктура, достъпа до информация, обучение, консултации и кредит.

Индустриалният сектор създава около една трета от добавена стойност и заетостта в селските райони (37% от БДС и 27% от заетостта). В много от районите индустрията е слабо интегрирана с местната икономика и се развива на база на оползотворяване на предимството на по-ниската цена на труда. Слабо е развитието на секторите, които добавят стойност към произвежданите първични продукти или оползотворяват други местни ресурси.

Секторът на услугите създава около половината от добавена стойност в предимно селските райони (52%) и има значително по-малък дял в заетостта (40%). Преобладаващият дял от заетостта в услугите се пада на публичните услуги, търговията, хотелиерството, ресторантьорството и транспорта.

Селските територии имат голям потенциал за развитие на устойчив туризъм чрез опазване и експониране на природното и културно наследство. Около 40% от всички общини в селските райони имат относително добро туристическо развитие, като използват ресурсите на територията за развитие на културен, природолюбителски, балнеолечебен и селски туризъм. Като цяло потенциалът не се използва напълно, поради слабото развитие на регионални туристически продукти, неразвити публично-частни партньорства, недобра туристическа инфраструктура и достъпност на част от териториите, неразвити атракции и наличие на обучен и квалифициран персонал.

В България делът на населението, живеещо в риск от бедност или социална изолация е висок (49% през 2012 г.) като най-засегнати са слабо населените територии на селските райони (61%). По-високият риск от бедност в селските райони се дължи на по-ниска заетост на трудоспособното население, по-висока безработица, по-ниска образователна степен на населението и по-ниски доходи. Рискът от бедност и социална изолация е по-висок при ромския етнос и дългосрочно безработните, възрастното население и хората с увреждания.

Рецесията се отразява негативно на приходите на местните власти и възможностите им да осигуряват основни услуги за населението, да инвестират в поддържане на инфраструктурата и развитието на услугите.

В селските райони има добре развита мрежа от детски градини, училища и здравни заведения, читалища, но състоянието на инфраструктурата и оборудването в две-трети от тях е влошено. Достъпът до социални услуги в общността за уязвими групи в селските общини се подобрява, но капацитетът е крайно недостатъчен, а потенциалът за развитие на иновации в социалните услуги все още не се използва. По-трудния достъп до основни услуги влошава качеството на живот в селските райони и допринася за миграцията, особено на младите жители на селските райони.

Пътната мрежа в селските райони е относително добре развита, но не е добре поддържана. Общинските пътища, които обслужват комуникациите между населените места и общинския център, са 19,4 хил. км, като две-трети от тях се нуждаят от рехабилитация.

Водоснабдителната и канализационна мрежа в селските райони надхвърля 40 хил. км. Недостатъчните инвестиции в обновяване на мрежата и разработване на нови водоизточници води до чести повреди и големи загуби на вода и увеличаване на броя на населените места и населението, засегнати от проблеми с осигуряването на вода за питейно-битови нужди. Друг значителен проблем е липсата на подходящо пречистване на отпадните води, отчасти поради неразвитата канализационна мрежа, особено в селата.

Достъп до стандартна широколентова мрежа е осигурен за почти всички домакинства в селските райони (99%), но в слабо населените селски райони само 60% от домакинствата имат достъп до фиксирана широколентова мрежа, спрямо 90% средно за страната. Проникването на широколентов интернет в селските райони нараства значително през последните години, но остава нисък – само 37% от домакинствата в предимно селските райони имат абонамент за интернет, което е свързано със сравнително ниската компютърна грамотност на населението и ограничените доходи. Използването на интернет от бизнеса и домакинствата за електронна търговия, интернет банкиране, информация и обучение е далеч от потенциално възможното.

В преобладаваща част от селските територии са запазени връзките в местните общности, но готовността и капацитетът им за участие в дългосрочни многосекторни партньорства са недостатъчни и неравномерно развити. В последните години се наблюдава активизиране на дейността на читалищата и неправителствени организации, насочени към опазване на наследството и устойчиво развитие. Чрез изпълнение на проекти по различни програми е постигната определена промяна в нагласите на местните общности и е натрупан опит в планиране и реализиране на местни инициативи за развитие.

С подкрепата на ПРСР 35 МИГ прилагат стратегии за местно развитие в 25% от територията на селските райони. В резултат на интервенциите по ПРСР на местно и национално ниво e постигнат съществен напредък в изграждане на капацитет за подпомагане на воденото от общностите местно развитие, като експерти, ресурси (наръчници, примери на добри практика, и др.) и мрежи за сътрудничество.

През 2012 г. БДС, създадена в селското стопанство¹ е 2 056,9 млрд.евро, което e 6% от общото за България. През 2007-2012г. БДС в постоянни цени нараства с 12,1%, но има много големи годишни колебания, като през четири години от периода е отбелязан спад. Броят на заетите в селското стопанство намалява, но секторът продължава да има много висок дял в заетостта в България (18,3% от работните места).

Производителността на труда, измерена с БДС на една годишна работна единица (ГРЕ) е много ниска – средно за 2010-2012 г. е 3 825,9 евро, което е само 26% от ЕС-27. Наблюдава се подобрение с 5 п.п. спрямо 2005-2007 г.

През 2012 г. използваната земеделска площ (ИЗП) е 5,12 млн. ха, което е 46,1% от територията на страната. Обработваемата земя е 3,3 млн.ха (64% от ИЗП), постоянно затревените площи - 1,65 млн.ха (32,1%), а трайните насаждения - 159,1 хил.ха (3,1%). През периода 2007-2012 г. обработваемата земя нараства с 8%, а постоянно затревените площи и трайните насаждения намаляват, съответно с 10% и 19%.

В България има значителна раздробеност на поземлената собственост и земята, като средният размер на един земеделски имот е около 0,5 ха. Пазарът за наемане на земя е относително добре развит и има законодателно уредени механизми за доброволни споразумения между стопаните, което води до комасация на ползването на земята. Раздробеността на земята затруднява главно дългосрочните инвестиции в подобрения на земята, трайни насаждения и инфраструктурата.

По данни от преброяването през 2010 г. броят на земеделските стопанства е 370,5 хил., като в сравнение с 2007 г. те са намалели с 25%, главно поради голям спад на стопанствата с ИЗП до 5 ха.

Земеделската структура е биполярна. Делът на стопанствата с по-малко от 5 ха ИЗП е много висок (91%) от всички, но те имат много малък дял в ИЗП (5,2%) и стандартния производствен обем (8,7%). През 2007-2012г. има благоприятна тенденция за нарастване на средния земеделски и икономически размер на стопанствата, но се наблюдава и нарастваща концентрация на земята в най-големите стопанства с над 100 ха, които през 2010 г. стопанисват 82,4% от земята. Броят на стопанства с размер от 5 до 50 ха расте бързо, но се запазва относително ниският дял на тези стопанства в ИЗП (7,9%).

През периода 2007-2012г. се наблюдават значителни промени в отрасловата структура на земеделието. Делът на растениевъдството в брутната добавена стойност нараства от 56% през 2007 г. на 69% през 2012 г. и съответно делът на животновъдството спада. През периода стойността на крайната продукция в растениевъдството нараства по текущи цени с 70,7%, докато в животновъдството е отбелязан лек спад – 2,3%.

В структурата на ИЗП преобладават зърнените и техническите (предимно маслодайни) култури, като техният дял непрекъснато нараства, достигайки 58% през 2012 г., поради стимулите по ОСП и растежа на международните пазари.

През периода 2007-2012 г. има постоянен спад на площите с трайни насаждения, докато площите със зеленчуци са стабилизирани, но на много ниско ниво (24,8 хил. ха.). Делът на зеленчуците в стойността на крайната продукция от отрасъл земеделие намалява от 16% през 2007 г. до едва 3% през 2012 г., а на плодовете - от 7% на 4%.

През 2007-2012г. продължава спадът на всички видове селскостопански животни, (говеда, свине, овце, кози, свине и птици), главно поради намаление на животните в малките стопанства. Това води до намаляване на продукцията в животновъдството през периода 2007-2012, като през последните години се наблюдава известно стабилизиране. Като цяло преструктурирането на животновъдството още не е завършено. Малките стопанства, особено в млечното животновъдство продължават да имат проблеми с приспособяване към стандартите на Общността. Благоприятно е, че в животновъдството се формира устойчив дял на динамични стопанства, които инвестират в нови технологии, подобрения на генофонда и условията за отглеждане на животните, включително в хуманно отношение към животните.

Биологичното производство бележи значителен растеж през периода 2007-2012 г. През 2012 г. сертифицираните площи са 11 974 ха (ръст с 43% спрямо 2007 г.), а площите в преход към биологично земеделие през 2012 г. са 27 164 ха (ръст над 5 пъти спрямо 2007 г.). Нараства и броят на животните, отглеждани с методите на биологичното земеделие. Производството е ориентирано предимно към експорт, поради слабо развитие на пазара в България.

Преобладаваща част от стопанствата в България се характеризират с ниско земеделско разнообразие, като структурата им е сведена до отглеждането на 1-2 култури. Много малък дял от стопанствата развиват неземеделски дейности.

В България има слаби хоризонтални и вертикални връзки в хранителната верига. Участието на земеделските стопани в групи и организации на производители е много ограничено. Голяма част от земеделските производители, особено в растениевъдството, нямат предварително сключени търговски договори. В България са слабо развити схемите за директни продажби, маркетинг на местни продукти и е неразвита пазарната инфраструктура, като пазарите на производители са едва 10 в цялата страна.

През 2010 г. постоянната работна сила в земеделието е 738,9 хил. лица, от които 321,2 хил. жени, а вложеният труд се равнява на 406,5 хил. ГРЕ. От вложения труд в земеделието 83% е на семейна работна сила. Преструктурирането на стопанствата и производството води до голям спад на постоянната работната сила през периода 2007-2010 г. (-22%).

Близо две-трети от управителите на стопанствата са на възраст над 55 г. Броят на управителите на стопанствата на възраст до 35 г. нараства, но през 2010 г. те са само 6,9% от всички. Преобладаващата част (96,6%) от управителите на стопанства имат само практически опит в земеделието, но нямат специализирано земеделско образование. Освен това те имат недостатъчно знания в управлението на стопанствата, включително управлението на риска. Едва 5% от земеделските производители застраховат своята продукция и няма развити специализирани механизми за застраховане от природни или пaзaрни рискове.

През 2012 г. бруто образуването на основен капитал в селското стопанство е едва 11% от брутната добавена стойност, а нето образуването е отрицателно през периода 2009-2012 г. През периода 2007-2012 г. около 45% от инвестициите са насочени към машини и оборудване. Средно за периода 36% от инвестициите са за трайни насаждения, но има ясна тенденция на спад, като през 2012 стойността на инвестициите в трайни насаждения е с 25% по-ниска отколкото през 2007 г. Нисък дял имат инвестициите в сгради и животни, като и при тях има тенденция към спад.

Проучванията показват, че инвестициите в нови продукти и технологии са ниски, а стопанства като цяло са недостатъчно заинтересовани да въвеждат иновации, поради риска, ниското си технологично ниво, несигурността на пазарите и цените, цената и достъпа до кредит.

След 2007 г. търговските банки разнообразяват продуктите, насочени към земеделието и се увеличава броят и стойността на отпуснатите кредити. Въпреки това достъпът до кредит в земеделието остава по-труден, особено на малките и средни стопанства, които не могат да предложат подходящи обезпечения.

През 2012 г. БДС хранително-вкусовата промишленост е 1 304,5 млн. евро. Тя допринася за 3,8% от БДС и 3,4% от заетостта в България. През периода 2007-2012г. БДС в постоянни цени нараства с 34%, като растежът се ускорява през последните години.

В сектора на производство на храни преобладават микро-фирмите, но над 50% от добавената стойност се създава от средните фирми, а около 25% в големите фирми. Развити са всички под-сектори като над 10% дял в добавена стойност имат производството на хляб и тестени изделия и месо и месни изделия.

През 2007-2012 е отбелязан много голям ръст на производителността на труда в хранително-вкусовата промишленост - 90%. Въпреки това тя остава ниска 11 658 евро на зает (18% от ЕС-28), поради незавършена модернизация и използването на икономически неефективни технологии и оборудване, недостиг на квалифицирани кадри с опит в технологиите и иновациите. Конкурентоспособността на индустрията се спъва и от неефективността на веригата за доставка на суровини, зависимостта на част от секторите от вносни суровини и висока енергоемкост на производството.

През 2007-2012 г. има благоприятна тенденция за увеличаване на иновациите в продуктите и технологиите в хранителната промишленост. Част от фирмите укрепват и развиват връзки с научните звена и се ориентират към пазарите на качествени и функционални храни. Въпреки това инвестициите в иновации остават ниски – под 1% от печалбата на фирмите.

През периода 2007-2012 г. външнотърговския оборот със селскостопански продукти показва постоянен растеж, като нараства 2,25 пъти и достига до 5 669 млн. евро през 2012г. Износът на селскостопански продукти се е увеличил 2,75 пъти. Търговското салдо на търговията със селскостопански стоки през всички години на периода е положително, с изключение на 2007 г.

През периода 2008-2012 г. се наблюдава висок растеж на износа на хранителната индустрия - общо за периода 82%, като растежът на износа изпреварва значително растежа на вноса, който е 39%.

България разполага със значителен потенциал за осъществяване на научно-изследователска и развойна дейност в селското стопанство, горското стопанство и хранителните технологии, съсредоточен в структурите на Селскостопанска академия и университетите. Създадени са и специализирани структури, предоставящи научно-развойно обслужване на бизнеса, но като цяло има слаба обвързаност на науката и бизнеса.

От 1999 г. към МЗХ е създадена НССЗ, която е единствената специализирана публична консултантска организация, с опит и изграден капацитет. През 2007-2013 г. частните консултантски организации извършват дейности основно по подготовка на бизнес планове и проекти по инвестиционните мерки от ПРСР, като се развива, макар и бавно консултантския капацитет в областта на биологичното производство и преработка. 

Горските територии на България заемат 4,1 млн. ха или 37,4% от територията на страната. Горите са 3,8 млн.ха, или 91% от горските територии. Горите с основно дърводобивна функция заемат 61,7% от горските територии. Основната част от горите са собственост на държавата (74,5%) и на общините (12%). Делът на частните гори е само 11%, като средно на един собственик се падат 0.8 ха.

Общият запас на дървесина за дърводобив е 644,8 куб. м, от които 42,2% са съсредоточени в защитните и рекреационните гори и в защитените територии. Средният запас на 1 ха е 172 куб. метра, като се има тенденция на увеличаване на запаса от дървесина на един хектар. Средният годишен прираст на дървесина на хектар се увеличава от 14,1 млн. куб. м на 14,4 млн. куб. м.

България се нарежда на трето място сред държавите членки в ЕС по богатото си биоразнообразие. Защитените територии обхващат 5,3% от територията на страната, а зоните от Натура 2000 – 33,4%, но и извън тях се срещат земеделски земи и гори с висока природна стойност. 12 типа екосистеми и ландшафти са определени като уникални и представителни за биоразнообразието в България.

Общата площ на зоните от Натура 2000 е 4,05 млн. ха, от които 56,5% са горски екосистеми, 32,3% - земеделските, и 11,2% други площи. Броят на защитените зони по Директива 2009/147/ЕО е 119, (118 са с издадени заповеди за обявяване). Зоните по Директива 92/43/ЕО са 234. Заповедите за обявяване за тях трябва да бъдат издадени до края на 2014 г. Основният проблем на земите в Натура 2000 е, че повечето от земеделските стопани се стремят земите им да станат избираеми за подпомагане по СЕПП, което води до премахване на храсти, дървета, а в някой случаи и цялостно разораване на ценни местообитания. Освен това има е недостиг от инвестиции в заграждения за пасищни животни, нискооборотни косачки, изграждане на водоеми и т.н. както и специфични знания и умения за прилагането на природосъобразни дейности.

Трайното намаляване на постоянно затревените площи, повечето от които са полу-естествени, също представлява заплаха за опазване на биоразнообразието. За периода 2005-2012 г. птиците, обитаващи земеделски земи намаляват с 11%, а тези на горските местообитания се изменят незначително. Основна причина за негативната тенденция, е промяната в естествените тревни местообитания - пасища и ливади, които са основно местообитание на видовете.

Общата площ на физическите блокове обработваемите земи с потенциално ВПС са 504,6 хил.ха, трайните насаждения – 59 хил.ха, семейните градини – 73,7 хил.ха, пасищата, мерите и ливадите – 809,5 хил.ха, смесеното земеползване – 279,1 хил.ха, храсти и затревени територии – 738,9 хил.ха (2012г.). През 2013 г. от затревените площи са заявени за подпомагане по мярка 214 едва 7% (48 хил. ха², а от обработваемите земи – едва 2% (14,1 хил. ха) основно поради проблеми с допустимостта на тези земи.

В България през 1984 г. са описани 33 аборигенни форми, като 8 от тях са изчезнали, а за 8 няма сведения, тъй като тези породи не се контролират от развъдни организации. Подпомагани от ПРСР са 22 автохтонни породи.

България се отличава с относително значими пресни водни ресурси, но неравномерно разпределени на територията на страната и във времето, което води до недостиг на вода в определени райони, който ще се задълбочава от очакваните климатични промени. Наблюдава се тенденция за подобряване на качеството на повърхностните води, но въпреки това все още има водни тела в риск, посочени в разработените от басейновите дирекции планове за управление на речните басейни (ПУРБ).

Общата площ на нитратно уязвимите зони, определена през 2010 г е 34,5% от територията на страната и 69% от площите със селскостопанско предназначение и включва три основни географски части: Северна, Южна и Югозападна България. Първоначално определените зони през 2004 г. (59 хил. км.²) са намалени с около 21 хил. км.² - територии, заети от гори, водни площи, високо урбанизирани индустриални и други територии с неселскостопанско предназначение.

През 2012 г. е направена предварителната оценка на риска от наводнения за всеки речен басейн. Много от съществуващите съоръжения за защита от вредното въздействие на водите се нуждаят от ремонт и профилактика.

Значителна част от почвите в България са засегнати в различна степен от деградационни процеси, които включват всички видове на проявление на почвена ерозия, вкисляване, засоляване, замърсяване, разрушаване и т.н., което намалява на способността на почвите за поглъщане на водорода и увеличаване на парниковите газове от неподходящи земеделски дейности. Основната причина за процесите на почвена деградация е практиката за нискотехнологична сеитба – небалансирано използване на торове и ниско количество органични торове, намален брой на почвените обработки, неефективни практики за растителна защита, и т.н. Свръхизпасването на пасищата и отъпкването на затревени площи в близост до населените места, което с особена сила важи за общинските мери, също води до ерозия на почвата и загуба на почвено плодородие.

През 2009 г. емисиите парникови газове от сектор „Селско стопанство“ са 10.4% от общите емисии в България, като основен източник са земеделските почви (56%). В последните години данните показват, че количеството на употребените минерални торове непрекъснато нараства, нарастват и площите (до 2009 г.), третирани с минерални торове, главно с едностранно азотно торене. Животновъдството допринася за 41% от емисиите, свързани с биологична ферментация (22%) и управлението на оборски тор (19%), като се наблюдава тенденция на спад на емисиите, главно поради намаляване на броя на животните в страната.

Поглъщането на парникови газове в сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство“ компенсира между 11,4%-19,9% от общите емисии на парникови газове в България. С най-голяма роля за поглъщането и складирането на въглерод (94-95% от общото поглъщане за сектора) са териториите, заети от гори.

По отношение на приспособяването към изменението в климата, очакваното повишение на температурите в България в резултат на промените в климата е от 0,7 до 1,8ºC към 2020 г., от 1,6 до 3,1ºC към 2050 г. и от 2,9 до 4,1ºC към 2080 г. Промените в климата ще наложат допълнително напояване на културите през сухите месеци на вегетативния период (юни - септември), за да се компенсира липсата на влага в почвата.

В края на 2011 г. делът на произведената енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на България достига 13,8% при заложена цел от 16% към края на 2020 г. Най-голям дял в производството на енергия от ВЕИ се пада на енергията от биомаса и възобновяеми отпадъци. Данните за 2010-2011 г. относно производството и потреблението на възобновяема енергия в селското и горското стопанство показват, че по-голямата част от произведената възобновяема енергия е с произход горското стопанство, докато заради по-високия енергиен интензитет на технологиите за отглеждане на селскостопанска продукция, в реалността, основният дял от крайното потребление на енергия се пада на селското стопанство.

Горските територии, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000, са 57% от общата горска площ. По данни на ИАГ за 2010 г. общата площ на защитните гори е 518,7 ха, което е 12,5% от общата площ на горските територии в България.