На Република България 2014-2020 Наименование на програмата за развитие на селските райони 7 Държава-членка 7
Изтегляне 6.44 Mb.
|
4.2. Идентифициране на потребностите4.2.1. Оценка на потребностите за всеки приоритет и приоритетна област и трите пресечни теми (околна среда, смекчаване на изменението на климата и адаптиране, иновации) 4.2.1.1. Потребности по Приоритет 1: Стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горското стопанство и селските райони Приоритетна област 1А - Стимулиране на иновациите, сътрудничеството и развитието на базата от знания в селските райони
За насърчаване на иновациите е необходимо производителите и другите заинтересовани лица да са информирани за иновациите в продуктите, процесите и технологиите и техните предимства. Основните групи заинтересовани лица трябва да познават структурата за НИРД в България, и да са наясно със сферите на иновационна дейност на конкретните научно-развойни звена, с механизмите и процедурите за възлагане на конкретни поръчки за организационни и технически решения на конкретни проблеми и предизвикателства. Специално в областта на земеделието е необходимо да се повиши информираността на стопаните относно всички приоритетни области на Приоритет 4 и Приоритет 5, включително, относно ценностите на биоразнообразието и стъпките, които могат да предприемат за неговото опазване и устойчиво използване (ПО 4А), за устойчивото управление на земите в речните басейни (ПО 4Б), за икономическите и екологични възможности и ползи от техники за ефективно използване на ресурсите (ПО 5Б), както и относно конкретните иновации допринасящи за намаляване приноса и адаптиране на стопанствата към промените в климата (ПО 5Г). За оживяването на икономиката на селските райони е необходимо стимулиране на предприемачеството, а това изисква добрата информираност относно възможностите на зелената икономика и ИКТ-базираните бизнес решения (Тази потребност се адресира от ОПРЧР). Приоритетна област 1Б - Укрепване на връзките между селското стопанство, производството на храни, горското стопанство и научноизследователската дейност и иновациите; включително с цел подобряване на екологичното управление и екологичните показатели
За насърчаване на иновациите е необходимо е да се осигури взаимодействие между организациите работещи в създаването или трансфера на иновации, и крайните потребители на информацията – земеделски и горски стопани, преработватели, МИГ, браншови организации, местни власти и др. Необходимо е да се подсигури механизъм за поръчване на конкретни решения на местни проблеми, включително такива свързани с постигане целите на ОСР и ОСП на ниво стопанство. За целите на международния обмен на информация, знания и конкретни технически решения е необходимо създаване на организация за участие в ЕПИ, включително чрез създаването и регламентиране дейността на оперативни групи, включващи земеделски и горски стопани, преработватели, МИГ, браншови организации, организации осъществяващи научно-развойна дейност в България.
Необходимо е подобряване на техническото обезпечаване дейността на научно-развойните звена участващи в оперативните групи (Тази потребност се адресира от ОПНОИР) Приоритетна област 1В - Поощряване на ученето през целия живот и професионалното обучение в секторите на селското и горското стопанство
За успешното икономическо представяне на земеделските и горските стопанства е необходимо управителите им да са наясно с модерните технологии в съответните производства, както и с изисквания на европейското и национално законодателство в стопанската им дейност. Тези знания са ключова предпоставка за успешните интервенции в рамките на ПО 2А, ПО2Б. Необходими са и по-добри знания и умения за скъсяване на веригата на доставки до крайните им клиенти (ПО 3А), включително чрез участието им в групи и организации на производителите, както и за по-умело управление на финансовите потоци на стопанствата, включително чрез участието им в схеми за управлението на риска (ПО 3Б). На земеделските стопани са необходими и практически умения относно устойчивото стопанисване на земеделски земи в съответствие с потребностите на всички приоритетни области на Приоритет 4 и Приоритет 5, включително за устойчивото управление на земите в речните басейни (ПО 4Б), за икономическите и екологични възможности и ползи от техники за ефективно използване на ресурсите (ПО 5Б), както и относно конкретните иновации допринасящи за намаляване приноса и адаптиране на стопанствата към промените в климата (ПО 5Г). Стопаните на гори също трябва да притежават необходимия минимум от знания и умения за адресиране на потребностите по Приоритет 5 на ПРСР, особено на потребностите на ПО 5В (принос на ВЕИ за биоикономиката) и ПО 5Д (поглъщането на СО2). Потребности има и за повишаване на знанията и управленските умения в хранителната промишленост, а също и на предприемачите и заетите в неземеделски дейности в селската икономика. (Тези потребности се адресират от ОПРЧР). 4.2.1.2. Потребности по Приоритет 2: Повишаване на жизнеспособността на земеделските стопанства и конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност във всички региони, и насърчаване на новаторските технологии в селското стопанство и устойчивото управление на горите Приоритетна област 2А - Подобряване на икономическите резултати на всички стопанства и улесняване на преструктурирането и модернизирането на стопанствата, особено с оглед на увеличаването на пазарното участие и ориентация и на разнообразяването в селското стопанство
В секторите месо, мляко, плодове и зеленчуци, въпреки благоприятния агроекологичен потенциал и традиции, производството расте бавно или спада поради проблеми в производствените структури, забавена модернизация и ниска хоризонтална и вертикална интеграция и влошено състояние или неразвита на публична инфраструктурата, която ги обслужва. Секторите са изправени пред различни предизвикателства, свързани с климатичните промени, промени на европейската политика (мляко) и увеличена конкуренция на вътрешния и международните пазари. Развитието на тези първични сектори е важно и за конкурентоспособността на вертикално свързаните сектори, а и за запазването на работните места в селските райони.
Малките земеделски стопанства имат ниска производителност и високи разходи поради неефективен размер, неподходяща специализация и/или недостиг или остарял физически капитал и технологии, а също и знания и умения. Те имат също неразвити пазари и слаби пазарни позиции. Преструктурирането и развитието на малките стопанства е забавено, поради техните ограничени ресурси. Те имат потенциал за развитие, ако се адресират проблемите, които ограничават тяхното развитие и се възползват от благоприятните възможности, идентифицирани в SWOT анализа за развитието на пазарите за качествени и местни храни, туристически услуги и отдих. Малките земеделски стопанства са много важни за намаляване на риска за обезлюдяване на селските райони, доколкото създават доходи и заетост за местните жители. Те имат важен принос за опазване на природната среда и ландшафта и предотвратяване на изоставянето на земята в необлагодетелствани райони.
Въпреки значителната модернизация на земеделските стопанства, осъществена през последните години, остарелите технологии и оборудване продължават да влияят негативно на производителността и ефективността на стопанствата, което влошава тяхната конкурентоспособност, а и възможности за инвестиции в развитие и иновации. Модернизацията и технологичното обновление на стопанствата е необходима, за да се подобри тяхната текуща конкурентоспособност, а и за да се разширят възможностите им за инвестиции в иновации, качество и продукти с добавена стойност.
Ниската диверсификация на дейностите на земеделските стопанства увеличава риска и колебанията в доходите на стопанствата, което намалява тяхната жизнеспособност. Освен това то оказва неблагоприятен натиск върху екосистемите, свързани със земеделието. Това определя необходимостта от разнообразяване на земеделските и неземеделските дейности на стопанствата.
SWOT анализът идентифицира като проблем затрудненият достъп до външни финансови ресурси, поради липса на развити финансови инструменти, подходящи за спецификата на земеделските стопанства.Този проблем води до намаляване на възможностите за инвестиции в модернизация и иновации в продуктите, процесите и технологиите. Това изисква развитието на специални финансови инструменти за облекчаване на достъпа на земеделските производители до външни финансови ресурси.
Раздробеността на собствеността и земята намалява стимулите за дългосрочни инвестиции, поради което е необходимо да се ускори процеса на комасация.
Съществуващата хидромелиоративна инфраструктура е остаряла, голяма част от нея е в лошо състояние, което води до значителни загуби на вода, ограничава достъпа или търсенето на вода за напояване, което от своя страна повишава разходите за производство и намалява на производителността в земеделските стопанства. Климатичните промени се очаква да доведат до повишени изисквания за напояване и отводняване. Това определя необходимостта от модернизация на хидромелиоративните системи и съоръжения извън стопанствата, което да е съгласувано със стратегията с Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор. Приоритетна област 2Б - Улесняване на навлизането на земеделски стопани с подходяща квалификация в селскостопанския сектор, и по-специално приемствеността между поколенията
Броят на младите земеделски стопани расте, но е все още недостатъчен за осигуряване на гладка смяна на поколенията в земеделието, а също и за намаляване на структурните проблеми, свързани с ниския дял на управителите на стопанства със земеделско образование и ниската инвестиционна активност. Навлизането на млади земеделски стопани в земеделието се спира главно от недостига на собствен капитал за започване на земеделска дейност и инвестиции за развитие на стопанството, което определя необходимостта от целенасочена публична подкрепа.4.2.1.3. Потребности по Приоритет 3: Насърчаване на организацията на хранителната верига, включително преработката и предлагането на пазара на селскостопански продукти, на хуманното отношение към животните и управлението на риска в селското стопанство Приоритетна област 3А - Подобряване на конкурентоспособността на първичните производители чрез по-доброто им интегриране в селскостопанската и хранителната верига посредством схеми за качество, добавяне на стойност към селскостопанските продукти, популяризиране на местните пазари и къси вериги на доставки, групи на производителите и организации и междубраншови организации
Кооперирането между земеделски стопани, преработватели и търговци е слабо, поради липса на традиции, раздробеност на производството, липса на подходящи форми и стимули за изграждане на дългосрочни партньорства. Този проблем е пречка за дългосрочното планиране, увеличава риска и намалява стимулите за инвестиции. Той е пречка и за въвеждане на иновации по цялата верига на първично производство и преработка. Поради това е необходимо насърчаване на създаването и развитието на дългосрочни партньорства в хранителната верига, насочени към осигуряване на качество и стабилност на доставките, развитие на пазарите и иновации в продуктите, процесите и технологиите.
Подобряването на кооперирането между земеделските стопанства е необходимо, за да се подобрят техните пазарни позиции, да се повиши тяхната производителност чрез оптимално използване на ресурсите, а и за да могат по-добре да се възползват от възникващи пазарни възможности. Адресирането на тази потребност изисква насърчаване на създаването на групи и организации на производители, и други форми на сътрудничество за съвместно предлагане на пазара, съхранение и преработка на продукцията.
SWOT анализът показва благоприятна тенденция за ориентация на фирмите от хранителната промишленост към иновации в продуктите и технологиите и експорт. Една от идентифицираните слабости на сектора, която ограничава развитието на тази благоприятна тенденция е ниското технологично ниво на част от фирмите и високите инвестиционни разходи за въвеждане на иновации. Националната Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014-2020 г. определя хранителната промишленост като приоритетен сектор с потенциал да развие конкурентни предимства на база иновации. Тези фактори определят необходимостта от подпомагане на инвестициите в иновациите и технологичното обновление в хранителната промишленост.
Развитието на конкурентни предимства на база качество, произход на продукта и добавена стойност, свързана със спазване на високи стандарти на опазване на природната среда и хуманно отношение на животните, е необходимо, за да се повиши конкурентоспособността на производителите и за да се възползват те от разширяващи се пазари. Тази потребност се адресира в Програмата с различни методи – насърчаване на участието в европейски и регионални схеми за сертифициране на качеството, подкрепа за прилагане на стандарти за хуманно отношение към животните, надхвърлящи минималните изискуемите.
Пазарът на местни храни в България е неразвит, въпреки изразените предпочитания на потребителите към тях. Местните храни се предлагат предимно по неформални канали, тъй като не са развити схеми за доброволно сертифициране на продукти и храни и подходяща пазарна инфраструктура. Развитието на пазарите на местни храни е благоприятна възможност, позволяваща да се адресират идентифицираните в SWOT анализа проблеми със слабата пазарна сила на земеделските стопанства, особено на малките, и да се осигури достатъчно предлагане на качествени храни на българските потребители. Приоритетна област 3Б - Подпомагане на управлението на риска на стопанствата
Основните производствени рискове в земеделието са свързани със засушаване, наводнение, измръзване на посевите и градушки, а в животновъдството – разпространение на заразни болести. В областта на управлението на риска проблем са недостатъчните умения и знания на земеделските стопани, а също липсата на специализирани инструменти за компенсиране на стопаните за икономически загуби, причинени от природни рискове. 4.2.1.4. Потребности по Приоритет 4: Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство Приоритетна област 4А - Възстановяване, опазване и укрепване на биологичното разнообразие, включително в зони по Натура 2000 и в зони с природни или други специфични ограничения и земеделие с висока природна стойност, както и на състоянието на европейските ландшафти
Полу-естествените затревени площи са една от най-ценните екосистеми в селскостопанския ландшафт в България, и са един от поглътителите на въглероден диоксид (CO2), но върху тях се оказва натиск, водещ до намаляване на биоразнообразието. Необходимо е да се осигури съхранението на традиционните екстензивни земеделски практики и екстензивното пасищно отглеждане на животните, което да предотврати изоставянето на затревените площи и тяхното захрастяване в планинските райони, и разораването на затревените площи и превръщането им в обработваеми земи в близост до населените места и равнинните райони.
България е на второ място в ЕС по процент от националната територия, която е включена в европейската екологична мрежа Натура 2000 (33,34%), но към настоящия момент са издадени заповеди за обявяване само на защитените зони за опазване на птиците. Необходимо е да се съхранят ценните местообитания и видове, чрез увеличаването на познанията на земеделските и горските стопани относно ценните местообитания и видове и необходимостта от спазването на изискванията и препоръките в заповедите за обявява на защитените зони и плановете им за управление, разработване и прилагане на пилотни и демонстрационни проекти за въвеждане природосъобразни практики за опазване на биологичното разнообразие в земите с висока природна стойност и зоните от Натура 2000. За спазване на някои от забраните в местата от Натура 2000 са необходими и специфични инвестиции, свързани с опазването на биоразнообразието в тях (заграждения за пасищни животни, нискооборотни косачки, изграждане на водоеми и т.н.), както и специфични съвети по отношение на прилагането на природосъобразни дейности.
За опазване на богатото биоразнообразие в горите е необходимо съхранение на горите с висока природна стойност чрез специфични мерки и екстензивен подход при тяхното използване чрез въвеждането на плащания за екосистемни услуги и увеличаването на дела на сертифицираните гори.
За опазването на генофонда в България е необходимо е да се съхранят застрашените от изчезване местни породи животни и растителни видове.
Земеделските стопанства в планински райони и други райони със съществени природни ограничения са поставени в сравнително неблагоприятно положение, тъй като имат по-ниска производителност и по-високи разходи. Това създава риск за оттегляне на стопанствата от земеделието, което заплашва жизнеспособността на селските общности , изоставяне на земеделските земи, водещо до загуба на биоразнообразието в тях Приоритетна област 4Б - Подобряване управлението на водите, включително управлението на торовете и пестицидите
За намаляването на дифузното и точковото замърсяване от селското стопанство са необходими изграждането на безопасни съоръжения за съхранение на оборски тор и инвестиции в подходяща техника за прилагането на добрите земеделски практики.
Увеличаването на дела на биологичното производство чрез насърчаването на биологично растениевъдство, пчеларство и животновъдство и преходът към този начин на производство ще доведе до намаляване на използване на минерални торове и пестициди и намаляване на замърсяванията на водите. Приоритетна област 4.В - Предотвратяване на ерозията на почвите и подобряване на управлението им
За да се ограничат деградационните процеси на почвата (включително почвената ерозия) е необходимо да се повишат знанията на земеделските производители по проблемите за управление на почвите, прилагане на екологосъобразни методи, предотвратяващи деградация на почвата, а също и да се насърчат иновациите и инвестициите в техники и технологии за прилагане на екологосъобразни практики. При извършване на дейности в горите трябва да се използва техника щадяща почвите и намаляваща риска от тяхната ерозия.
Полезащитните пояси предотвратяват почвената ерозия на едни от най-плодородните земеделски земи в България, но не са добре поддържани и са разположени в зони, които са най-уязвими на климатичните промени. Необходимо е там където те са деградирали да се презалесят, а където са в процес на деградация да се предприемат дейности по тяхната поддръжка.
Изоставените земеделски земи в повечето случаи са нископлодородни и залесяването е начин за предпазването им от ерозия и пълна деградация. 4.1.2.5. Потребности по Приоритет 5: Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горското стопанство Приоритетна област 5.А - Повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство
Въвеждането на водоспестяващи и енергоспестяващи поливни технологии в стопанствата e важно условие за подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс и за понижаване на разходите на стопанствата. За въвеждането на тези технологии е особено важно да се повиши осведомеността за икономическите и екологични възможности и ползи от хидромелиоративните системи за ефективно използване на водните ресурси и да се подпомогнат инвестициите за тяхното изграждане. Приоритетна област 5.Б - Повишаване на ефективността при потреблението на енергия в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост
За повишаване на енергийната ефективност е необходимо въвеждането на енергоспестяващи технологии при производство и преработката на селскостопанска продукция. Приоритетна област 5.В - Улесняване на доставките и използването на възобновяеми източници на енергия, на странични продукти, отпадъци и остатъци и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката
Увеличаване на площите (извън защитените територии и местата по Натура 2000) с дървесни и храстови видове за производство на енергия, е необходимо, за да се намали натиска върху горите и да се стимулира използването на ВЕИ.
Необходимо е да се разработят и създадат добри практики по отношение оползотворяването на продукта на интензивните култури. Те в най-голяма степен намаляват натиска върху горите по отношение нуждата от дървесина. Приоритетна област 5.Г - Намаляване на емисиите на парникови газове и амоняк от селското стопанство
За изпълнение на дейностите на Третия национален план действие по изменение на климата -2020г.е необходимо насърчаване на използването на подходящи сеитбообороти, особено с азот-фиксиращи култури, насърчаването на екстензивното пасищно отглеждане на животните, техническото обезпечаване на земеделските стопанства за обработване на почвата/стърнищата, биологичната рекултивация с характерни за района тревни видове на деградиралите земеделски земи. За намаляване на емисиите от животновъдния сектор е важно да се подобри съхранението и прилагането на оборски тор и въвеждане на нисковъглеродни практики за преработка на оборски тор, например компостиране, преработка в биогаз в анаеробни условия. Приоритетна област 5Д - Стимулиране на съхраняването и поглъщането на въглерода в сектора на селското и горското стопанство
Необходимо е увеличаването на лесистостта и навременното възстановяване на горския потенциал, защото е доказано, че териториите, заети от гори, пасища и ливади най-добре съхраняват и поглъщат въглерода.
Необходимо е въвеждането на иновативни практики за устойчиво стопанисване на горите, отговарящи на новите предизвикателства, свързани с промените в климата. Освен прилагането на щадящи техники и технологии трябва да се направи преоценка на основните дървесни видове и да се дава приоритет на такива, които са по-сухоустойчиви.
Въвеждането на системи за ранното предупреждение за превенция на пожари в горите ще даде възможност за бързото откриване и локализиране на пожарите, които нанасят най-големи материални и екологични щети.
Увеличаването на дела на отгледните сечи е необходимо, тъй като те подобряват механичната устойчивост на насажденията, подобряват защитните и специалните функции на горите, здравословното състояние и устойчивостта им, опазват на биологичното разнообразие и намаляват риска от възникване на пожари в горите. 4.2.1.6. Потребности по Приоритет 6: Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическо развитие в селските райони Приоритетна област 6A - Улесняване на диверсификацията, създаването и развитието на малки предприятия, както и разкриването на работни места
Един от основните проблеми в селските райони на България е слабото развитие и ниска динамика на неземеделските сектори на икономиката. Риск за съществуващия неземеделски бизнес е депресивното състояние на икономиката и ниското търсене на вътрешния и международните пазари. SWOT анализът показва неоползотворени съществуващи и нововъзникващи възможности за развитие на неземеделските сектори в областта на преработката на земеделски и горски продукти, оползотворяване на отпадъците, туризма, зелената икономика и услуги, информационните и комуникационни технологии, и др. Това определя насърчаването на инвестициите в неземеделски дейности като приоритетна потребност за Програмата.
Слабата предприемаческа активност в селските райони е пречка за оползотворяването на вътрешните ресурси на местната икономика (туризъм, преработката на земеделска и горска продукция, социално предприемачество, оползотворяване на отпадъците) и за засилване на вертикалните и хоризонтални връзки в икономиката. Затова е необходимо да се подпомага развитието на предприемаческите умения, да се насърчават бизнес инициативите на местните жители и да се подобрява бизнес средата в селските райони. Развитието на предприемачеството е също така успешен метод за увеличаване на заетостта на жените и интеграция на хората в риск от маргинализация. То е и приоритет на Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия 2014-2020. Приоритетна област 6Б - Стимулиране на местното развитие в селските райони
Основната социална инфраструктура (образование, здравеопазване, социални услуги, култура, отдих и спорт) в селските райони е изградена, но повече от 50% от инфраструктурата се нуждае от реконструкция и модернизация. Лошото състояние на инфраструктурата влошава качеството на услугите за местното население, което води до миграция, особено на младото и активно население на селските райони и затруднява интеграцията на уязвими групи, включително деца, застрашени от бедност, роми и хора с увреждания и самотни възрастни хора. Затова нуждата от подобряване на социалната инфраструктура е определена като приоритетна в рамките на Програмата. Част от потребностите ще се покриват от другите оперативни програми като демаркацията е детайлно представена в описанието на мерките.
Лошото състояние на част на пътната инфраструктурата, обслужваща селските райони, увеличава разходите на съществуващия бизнес и намалява стимулите за инвестиции. То затруднява и ежедневните пътувания на жителите, което води до намаляване на вътрешно-териториалната мобилност на работната сила (възможностите за работа в други населени места без смяна на местожителството) и достъпа до услуги. Проблемите с амортизираната или неизградената ВИК мрежа, водят до проблеми с осигуряването на качествена питейна вода на част от териториите, загуби на вода и замърсявания. Това определя потребността от инвестиции във ВИК мрежата, съответстващи на приоритетите на Стратегията за развитие на отрасъл „Водоснабдяване и канализация”. За опазване на околната среда и ресурсна ефективност е необходимо развитие на публичната инфраструктурата, свързана с оползотворяване на отпадъците от земеделското производство. Част от потребностите ще се покриват от другите оперативни програми като демаркацията е детайлно представена в описанието на мерките.
Оползотворяването на туристическия потенциал на селските райони изисква подобряване и развитие на техническата инфраструктура, естетизиране на средата в туристическите зони, и развитие на туристически атракции от обща полза, които да привличат и задържат посетители в селските райони, като по този начин улесняват развитието на туристически бизнес, създаващ работни места и доходи за местното население.
Преминаването на местните общности и икономики към по-устойчиви модели на управление и функциониране изисква наличието на достатъчно познания и умения за устойчиво развитие, като предпоставка за предприемането на интегрирани инициативи за местно развитие. Местните заинтересовани лица трябва да имат достатъчно познания и умения за идентифициране и разработване на интегрирани и иновативни проекти с висока добавена стойност за местната икономика, качество на живота, или опазването на околната среда. Опитът от други страни показва, че воденото от общностите местно развитие (ВОМР) е успешен подход за социално-икономическо възстановяване, но изисква достатъчно развит местен капацитет и достатъчна ангажираност и активно участие на местните общности. Това от своя страна изисква постоянни усилия за увеличаване на капацитета на местните общности, чрез създаване и поддръжка на функционираща мрежа за обмен на информация за иновации и добри практики и изграждане на специализирани знания и умения за мобилизация на местните общности. Приоритетна област 6В - Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии (ИКТ), използването и качеството им в селските райони
Поради неспособността на нормалните пазарни механизми да осигурят частни инвестиции в по-слабо населените райони с ограничена покупателна способност на населението, е необходима публична подкрепа за развитие на широколентовата инфраструктура на районите, които попадат в „бялата” зона по класификацията на ревизираните насоки на ЕК за прилагане на държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи, и по-специално на мрежите за достъп от следващо поколение.
Повишаване на проникването на широколентов достъп в селските райони е необходимо за да могат жителите и бизнеса да използват възможностите, които интернет предлага за интернет-базирани публични и частни услуги, включително такива, свързани с административното обслужване на населението, здравеопазването, образованието и социалните услуги. Повишаването на проникването изисква да се насърчават развитието на компютърна грамотност и умения на населението и работната сила, а също и на инвестициите за развитие на услугите (Тази потребност се адресира от ОПРЧР). Каталог: Admin -> upload upload -> Декларация за минимална помощ upload -> Примерна таблица за допустимите разходи по дейности на база референтни цени upload -> Въпроси и отговори по мярка 112 „създаване на стопанства на млади фермери” upload -> Програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. П о к а н а за приемане на заявления за подпомагане по мярка 121 „ upload -> Програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. Одобрявам: /изет шабан председател на ус upload -> Програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. П ъ р в а п о к а н а за 2013г upload -> Фактология: в периода 30. 07–06. 08. 2010 г upload -> Проект: Наредба за изменение и допълнение на Наредба №20 от 7 юли 2008 г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Възстановяване upload -> Наредба №26 от 14 октомври 2010 Г upload -> Програма за развитие на селските райони. "Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони Европа инвестира в селските райони" Изтегляне 6.44 Mb. Сподели с приятели:
|