На сгс, но, 23 с-в по нохд №932/2012г. Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу

При изграждане на фактическите си изводи съдът не взе предвид показанията на свидетелите О. С., Ф.М., С. Р., А.А. и Е.Д., като прие същите за неотносими към фактите, включени в предмета на доказване по делото – в тях не се съдържа информация относно релевантните за правилния му изход обстоятелства.

Съдът не приобщи обясненията на подс. М. от 18.05.2011г. / л. 205 и сл. от т.ІІ на д.п./ и тези от 13.09.2011г. / л. 57 и сл. от т.ІІІ на д.п./ по реда на чл. 279, ал.2 вр. ал.1, т. 4 от НПК, въпреки че са дадени в присъствието на защитник, тъй като към момента на даване на обясненията на М. е било повдигнато обвинение по чл.115 вр. чл. 20,ал.2 от НК / с постановление за привличане на обвиняем от 18.05.2011г. на л.л.203- 204 от т. І на д.п. С оглед на последвалото изменение на обвинението / едновременно чрез съществено изменение на обстоятелствената му част и с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК/ с постановление от 11.01.2012г. / л. 31 и сл. от т.ІV на д.п./ съдът прие, че по силата на чл. 287, ал.4 от НПК подобен подход по приобщаване на обясненията на подс. М., дадени преди изменението на обвинението, би бил процесуално недопустим, тъй като би довел до съществено нарушаване на правото на защита на подс. М. да даде обяснения именно по обвинението, за което е предадена на съд.

Съдът обсъди довода на защитата на подс. А. за негодност на протокола за оглед на местопроизшествие от 13.05.2011г. /л.л. 3- 10 от т.І на д.п./ и иззетите с него веществени доказателства поради съставянето му на дата, предшестваща датата на извършване на процесуално-следствените действия и го прие за неоснователен. Изводимо от естеството на действието със следващата от това неотложност и условията, и мястото на съставянето на писменото доказателствено средство е обстоятелството, че попълването на протокола се извършва ръкописно със следващите от това затруднения при неговото разчитане. При прочита на конкретния протокол изписаните арабски цифри за месец на съставянето в титулната страница / л. 3 от т.І на д.п. / действително наподобяват „03”, т.е. месец март, а не „05” – месец май, но поради близостта при изписването на цифрите „3” и „5” и обстоятелството, че на следващите страници /л.4, л.6 и л.8 от т.І на д.п./ трикратно четлИ.е отразен месец май / 05/ през 2011г. като такъв на изготвянето му, съдът прие, че по недвусмислен, ясен и категоричен начин протоколът е съставен именно през м. 05. 2011г., което обстоятелство освен чрез самия протокол се установява по еднопосочен и без противоречив начин и чрез събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М.Х., Г.Т., Г.К., И.Н. и Е.Н., които несъмнено установяват датата на установяване на престъплението, съвпадаща с датата на извършения оглед на мястото на извършването му. Ето защо и съдът прие оспорения протокол за изготвен в съответствие с изискванията на чл. 129 от НПК и съответно ползващ се с доказателствената сила, визирана в чл.131 от НПК, включително събраните по време на процесуално-следственото действие доказателства – за надлежно приобщени по наказателното производство.

На следващо място защитата на подс. А. релевира довод за нарушена процедура по разследването – чл. 385 от НПК, предвиждащ, че по делата за престъпления, извършени от непълнолетни, д.п. се провежда от определени разследващи органи със специална подготовка. За съда не стана ясна мотивацията за инвокирането на подобен довод, тъй като по делото липсват каквито и да било данни дали разследващите полицаи при СДВР са били или не „със специална подготовка”, но наличието или не на такава не рефлектира върху компетентността на органите на д.п. да извършват валидни действия по разследването, нито опорочава или прави негодни събраните доказателства; нормата на чл. 385 от НПК има за цел спазването и гарантирането на правата на непълнолетните обвиняеми в досъдебната фаза на наказателното производство, а видно от материалите по делото правото на защита и на двамата обвиняеми /А. и М./ е било упражнено в пълен обем, включително и чрез перманентната им адвокатска защита. В този смисъл дори и разследващите полицаи да не са имали „специална подготовка” по смисъла на чл.385 от НПК, то това нарушение не е съществено, тъй като не е довело до накърняване на правото на защита на тогава непълнолетните обвиняеми, нито е отстранимо с оглед навършване на пълнолетие и от двамата подсъдими.

На следващо място защитата на подс. А. сочи, че разпитите на непълнолетните свидетели в д.п. са били извършвани без присъствието на ИДПС, което е опорочило действията по разследване. На първо място твърдението на защитата не е коректно – така при разпита на св. М.П. е присъствала нейната майка / л. 47 от т.І на д.п./, при разпита на св. Б. П. – също неговата майка / л. 91 от т.І на д.п./, при разпита на св. Д.Б. – също нейната майка / л. 97 от т.І на д.п./, а при разпита на св. К. К. по реда на чл.223 от НПК – ИДПС при СДВР /л. 184 от т.І на д.п./. На следващо място посочените свидетели към момента на разпита им в д.п. са били непълнолетни, а не малолетни, поради което чл. 140, ал.2 от НПК предоставя на органа по разследване възможност за преценка на необходимостта дали разпитът да се извърши в присъствието на педагог или психолог и родител, за разлика от императивното изискване на ал. 1 от с.т., което обаче касае разпитът на малолетни /ненавършили 14-годишна възраст/ свидетели. В този аспект проведените в хода на д.п. разпити на непълнолетни свидетели не са опорочени, като липсват и индикации за какъвто и да било натиск или внушаване от страна на разследващите полицаи върху непълнолетните / а оттам предполага се – с неукрепнала психика / свидетели. Единственото изключение по делото е налице по отношение на първия разпит на св. К. от 17.05.2011г., който е проведен без участието на негово родил или педагог, като съдът по-нататък в изложението си ще вземе отношение относно достоверността на съдържащата се там информация.

Преди да приеме гореописаната фактическа обстановка, съдът обсъди противоречията в доказателствените средства.

Относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл.102, т.т.1-3 от НПК и значими за правилния изход на делото, съдът констатира съществени противоречия единствено относно непосредствено предхождащите инкриминираното деяние действия на подс. А. и подс. М., поведението на св. К. на инкриминираната дата, а така също и относно факта на вземане на златни накити от дома/тялото на убитата С.Р. от страна на подс. А. и прeдаването им на св. К.. Такова противоречие е налице в гласните доказателствени средства – показанията на св. К. / от д.п. и в хода на съдебното следствие/, тези на св. К. и св. П. от д.п. и в хода на съдебното следствие и показанията на родителите на жертвата.

Пред скоби съдът намира за нужно да отбележи следното:

Предвид обстоятелството, че и двамата подсъдими не се възползваха от правото си дадат обяснения по повдигнатото им обвинение, основен източник на интересуваща делото информация относно предхождащите инкриминираното деяние събития се явяват показанията на св. К.. Същевременно относно безпристрастността този свидетел са налице съмнения, изводими от както от възможната негова съпричастност към деянието / така св. К. в разпита си по реда на чл. 223 от НПК от 18.05.2011г. – „..Щеше да ходят те двамата с К. да крадат….казаха, че ще идат да откраднат злато….К. каза, че са отишли там, позвънили на звънеца и някакво момиче отворило. К. я ударил веднъж. А. я изблъскал на страни и влязъл в апартамента при момичето….”/, така и от несъмнено установеното /вкл. и чрез показанията му/ обстоятелство за наличие на близки приятелски отношения с подс. А., респ. липсата на данни за каквито и да и било взаимоотношения на свидетеля с подс. М.. Изложените обстоятелства относно качествената характеристика на информационния източник наложиха особено внимателна преценка на достоверността на показанията му и съпоставката им с останалия събран по делото доказателствен материал.

Подобно е процесуалното положение на св. К., за които липсват данни за съпричастност към инкриминираното деяние, но съществуват такива за извършване на друго престъпление – против собствеността и свързано с придобиването на отнети от дома на убитата С. Р. златни накити от една страна, а от друга – взаимоотношенията му с подс. А., които са били стоково-парични и свързани именно с пласмент на незаконно придобити предмети от благородния метал. Ето защо и показанията му относно това обстоятелство следва да бъдат третирани на плоскостта на наказателната му неотговорност по силата на чл. 292, ал.1, т.1 от НК и съответно анализирани с данните от другите доказателствени средства.

Защитата на подс. А. акцентира върху обстоятелството, че както св. К., така и св. К. са били помагачи в извършването на инкриминираното убийство. Конкретно за тази форма на съучастие /дефинирана в чл.20,ал.4 от НК/ за нито един от така визираните свидетели по делото не са налице данни; от друга страна правомощие единствено на прокуратурата е повдигането на обвинение на дадено лице за конкретно престъпление, като на съда не са присъщи обвинителни функции, нито е възможно съда да указва на прокуратурата спрямо кое лице да повдигне обвинение. По настоящото наказателно производство К. и К. са в процесуалното положение на свидетели, съдът не е в състояние да промени това тяхно процесуално качество, като възможната тяхна предубеденост и заинтересуваност, както бе посочено по –горе, се отчита от съдебния състав и рефлектира при оценката на достоверността на изнесената от тях информация за обстоятелствата, за които съществува съмнение в тяхната добросъвестност при възпроизвеждане на интересуващите делото събития.

Относно останалите включени в предмета на делото и правнорелевантни обстоятелства, противоречие между доказателствените материали, събрани по делото не съществува.

Датата и мястото на деянието, механизмът на осъществяването, средството за извършването му и настъпилите общественоопасни последици се установяват по категоричен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства и експертните заключения.

Датата и мястото на деянието се установи по делото по несъмнен начин от съпоставката на показанията на родителите на жертвата, показанията на съседите – св. И. Н., св. Е.Н. и св. Г.К., констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие и заключенията на СМЕ на труп, биологичните експертизи и по метода на ДНК анализ, съпоставката на които води до категоричния извод, че смъртта на Р. е настъпила на 13.05.2011г. в нейния дом в гр. С.. Защитата на подс. А. оспорва визираният в обвинителния акт час на деянието – около 12.00ч. на инкриминираната дата. Съдът приема, че така направеното оспорване е неоснователно, като в тази насока съобрази както показанията на св. К. и св. К. относно времевите параметри на пребиваването на подс. А. в дома на жертвата – на които съдът ще се спре по-нататък в изложението - така и показанията на св. Е.Н. / за която по делото липсват каквито и да било данни за предубеденост или заинтересуваност от изхода на делото/ и която е категорична, че в 11.45ч. на 13.05.2011г. е възприела Р. жива. Св. Н. са последните установени по делото свидетели, които са видели Р. във витално състояние, което време, съпоставено с механизма на деянието, води до извода, че приблизително около 12.00ч. е настъпила смъртта на жертвата.

Съставомерният резултат – смъртта на С.Р., както и насилствения характер за настъпването й, са установени по делото по несъмнен начин от заключенията на СМЕ на труп № 399/2011г., на СМЕ по писмени данни № 82/2011г. и на СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г. Експертите в посочените заключения са категорични, че основната причина за смъртта на Р. са множеството прободно-порезни наранявания, довели до развитието на масивна остра кръвозагуба. Мнимо противоречие съществува между заключението на СМЕ по писмени данни № 82/2011г. и останалите две медицински изследвания, тъй като в първата експертите са посочили, че „ в генезата на настъпване на смъртта несъмнено участие има и установената вдишана кръв в белите дробове /аспирация/”, каквато констатация в другите две липсва. Противоречието е мнимо, тъй като както изливите на кръв в лявата гръдна кухина (левостранен хемоторакс), така и в коремната кухина (хемоперитонеум) на жертвата, по същество представляват форми на кръвозагуба /макар и вътрешна/, докато данни за въздушна емболия и пневмоторакс не са налице / срв. СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г./. От заключенията на СМЕ по писмени данни № 82/2011г. и на СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г. се установява и обстоятелството, че смъртта на Р. не е настъпила мигновено или в много кратък период от време, а темпът й е бил с по-протрахиран характер, като през този период тя е могла да извършва активни действия, но със сравнително бързо затихваща интензивност в хода на развитие на кръвозагубата. През този период и при липсата на въздействие на алкохол, други упойващи вещества, наркотици и лекарствени средства, Р. е имала нормално корово възприятие на силно изразения болков синдром, както и възможността да осъзнае и емоционално да преработи обстановката в която е поставена със следващите от това преживявания на ужас, обреченост и безпомощност.

Средството за извършване на престъплението – предмети с остър връх и режещ ръб /ножове/ - е установено от обективните находки по тялото на жертвата / порезни и прободно-порезни наранявания/ и тяхното научно интерпретиране в посочените по-горе медицински експертизи. В тази насока особено съществено значение има комплексното изследване / както на морфологичната характеристика на уврежданията по тялото на жертвата, биотрасологичното изследване на дрехите й, морфогенезата на образуване на следите от кръв и тяхното общо съпоставяне с данните от огледа на местопроизшествието/, извършено в СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г., което е позволило на експертите да определят броя на оръжията с остър връх и режещ ръб на поне две.

Съдът прие за установено, че ножовете, с които е причинено убийството на С. Р. са два и идентични с тези, установени и иззети при огледа на трафопоста в ж.к. „Л.” от 18.05.2011г., а именно - сгъваем нож цялостно от черен метал за острието и дръжката с гравирани надписи на острието „Сolumbia”, „USA saber” с общата дължина на ножа от 16, 8 см., от които острие с дължина 7,4см./ и нож с черна пластмасова дръжка с обща дължина от 23,7 см., от които острие с дължина 11,5 см. - въз основа на обективните находки върху тялото и дрехите на жертвата и тези върху самите ножове. Заключението на СМЕ по писмени данни № 82/2011г., че уврежданията по тялото на Р. „ могат да бъдат причинени с двата броя ножове, описани като веществени доказателства в огледния протокол на процесния трафопост …” е доразвито при комплексното изследване, извършено в СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г. В последната експертиза част от нараняванията по тялото на Р. са обособени като причинени с ножове с конкретни специфики, отговарящи на особеностите на изследваните ножове. Така установените обстоятелства следва да бъдат съпоставени с несъмнено установения по делото опит за укриване на двата ножа чрез изнасянето им от мястото на престъплението и захвърлянето им на скрито и трудно достъпно място / покрив на трафопост/, което се явява индиция, че логично е направен опит да се скрият именно ножовете, явяващи се оръжие /средство на извършеното престъпление. Установените и по двата ножа изкривявания – на ножа с черна пластмасова дръжка – започващо от основата на острието цялостно изкриваване на острието в порядъка на от около 10-15° в посока надясно, преценено откъм тръбната част на ножа, а на сгъваемия нож - върхът на острието е изразено закривено, като обърнато към плоскостта на същото със изразена от 0,7см. – също се явява косвено доказателство за употребата при убийството на Р. с оглед установените наранявания и прорези по дрехите на жертвата / срв. заключение на СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г. „… прорезът и уврежданията, добре кореспондират да са възникнали от действието на върховата част на острието на сгъваемия нож, при вече налично изкривяване на същото в установената конфигурация…”/. На следващо място и по двата ножа са намерени биологични следи /кръв/ както от жертвата, така и от трето лице /подс. А./ - така заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-205, което също по правилата на формалната логика сочи, че е било налично съприкосновение между предметите и кръвоснабдени области на две лица, едното от които жертвата. Посочените доказателства категорично установяват, че оръжието на престъплението са двата ножа - сгъваем нож цялостно от черен метал за острието и дръжката с гравирани надписи на острието „Сolumbia”, „USA saber” с общата дължина на ножа от 16, 8 см., от които острие с дължина 7,4см./ и нож с черна пластмасова дръжка с обща дължина от 23,7 см., от които острие с дължина 11,5 см.