На сгс, но, 23 с-в по нохд №932/2012г. Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу

Съдът не прие за несъмнено установено по делото, че намереният при огледа на местопроизшествие от 13.05.2011г. нож с дървена кафява дръжка с дължина 24.3 см., от които острието с дължина 12,5см. е използван при извършването на инкриминираното деяние. По същия не са намерени дактилоскопни следи, а установените биологични такива – кръв – произхождат единствено от жертвата / заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-205/. Последното обстоятелство е обяснимо от мястото на установяването на ножа – в косата на трупа, т.е. на място, където е имало събрана изтекла кръв от нараняванията на жертвата. Липсата на данни за съприкосновение с предмета на трето лице не позволява категоричен извод, че вещта е послужила за извършването на престъплението, още повече, че сходството между характеристиките на ножа и черна дръжка и този с кафява дръжка не позволяват отграничаване на нараняванията, които е възможно да се получат с тях – така заключение на СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г. „…Следва да се подчертае, че характеристиките на остриетата на двата представени кухненски ножа са много близки и само по морфологични данни на нараняванията не може да бъде осъществена диференциация, относно възможността част от нараняванията и прорезите да бъдат причинени с едното или другото острие…”. Ето защо и въпреки че и по този нож е установено дъговидно закривяване във върховата част на протежение от 0,7см, а върхът е деформиран с вид на побитост – комплексът от косвени доказателства не води до еднозначния извод, че ножът е оръжие на престъплението.

Механизмът на извършването на деянието може да бъде изведен отчасти / предвид липсата на преки доказателства/ от заключенията на СМЕ по писмени данни № 82/2011г. и на СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г., като заключението на последната експертиза е по-пълно и обосновано, тъй като експертите са извършили изследванията не само по писмени данни, а съпоставяйки описаните увреждания по тялото на жертвата с обективните находки по дрехите й, нараняванията, пръските кръв на местопрестъплението и веществените доказателства – ножове. Въз основа на последното съдът прие за установен по делото описания по-горе механизъм на деянието, включително местоположението на дееца и жертвата, с поредността на нанасяне на ударите с нож и ножовете, с които са причинени нараняванията по тялото на Р. със следващата от невъзможността на експертите единствено по морфологичната характеристика на уврежданията по тялото на жертвата, биотрасологичното изследване на дрехите й, морфогенезата на образуване на следите от кръв и тяхното общо съпоставяне с данните от огледа на местопроизшествието да дадат цялостна и хронологично подредена картина на начина на извършване на престъплението. Описаният от експертите механизъм от друга страна, основавайки се изцяло на обективните находки по делото и научното им интерпретиране, е с висока степен на достоверност, тъй като дефинитивно е изключен субективния момент на възприемане и последващо възпроизвеждане на събитията. Той не се оборва от каквото и да било друго събрано по делото доказателство.

От 3-те протокола за освидетелстване на лица от 17.05.2011г. и съответстващите им заключения на СМЕ №№ 128, 129 и 130/2011г. по делото е установено липсата на травматични увреди на св. К.К. и наличие на такива по ръцете на подс. А.А. и св. С.К., като медицинска интерпретация на порезните рани на ръцете на подс. А. е дадена в заключението на СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г., според която по дланната повърхност на пети пръст на лява ръка е установена хоризонтално разположена порезна рана. Същата е в резултат на действието на предмет с режещ ръб, какъвто може да бъде и острието на нож и е характерна при нанасяне на удари с прободно порезно оръжие при което е осъществено приплъзване от дръжката към острието на държащата го ръка (благоприятстващ фактор е зацапването с кръв в процеса на нанасяне на ударите, която поради визкозитета си дава резултатен плъзгащ ефект) при държано оръжие с острие излизащо откъм дланната повърхност на пети пръст при свита длан. Това най-често се наблюдава при т. нар. „замахващи" удари. Едновременно с това по дланната повърхност на дясната ръка на подс. А. е установена хоризонтално разположена линейна рана, както и такава по дланната повърхност на втори пръст на същата ръка във върховата фаланга. Тези наранявания също могат да възникнат и добре кореспондират да са получени при приплъзване на острие на прободно-порезно оръжие при захват на дръжката, осъществяващ излизане на острието между конфигурацията на дланта и първи и втори пръсти, осъществяващи захвата при т.нар. „мушкащи" удари. Едновременното наличие на хоризонтално разположени рани по дясната длан и крайната (върховата) фаланга на втори пръст на същата ръка в теоретичен и практически аспекти, насочва към обсъждането същите да са възникнали най-вероятно едномоментно, което може да се осъществи при околовръстен, концентричен захват на дръжката на оръжието която е с по-малък диаметър при което се осъществява гореописания механизъм - едновременно контактуване на дланта и върховата част на втори пръст с режещата част на острието при приплъзване на едноостро прободно порезно оръжие. Подобен елемент не се установява по повърхността на дланта на лявата ръка, от което следва извод за най-вероятна осъществена смяна на оръжията и нанасяне на ударите с двете ръце от подс. А.А..

Въз основа на заключенията на дактилоскопните, биологичните и СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК анализ експертизи съдът прие за несъмнено установени по делото обстоятелствата, че подс. Антонов и подс. М. на инкриминираната дата са били в жилището на жертвата / което обстоятелство се подкрепя в пълна степен и от свидетелските показания на св. К., св. Иво Н., св. Е.Н. и св. Г.К./, както и че по изследваните предмети е установен биологичен материал, неговото естество / кръв, косми/ и от кои лица произхожда, т.е. кои лица са имали досег с конкретния предмет.

От заключението на комисионната СМЕ се установи актуалния здравословния статус на подс. А..

От показанията на св. К., които не противостоят на друго събрано по делото доказателства, съдът прие за установено, че сутринта на инкриминираната дата жертвата е била облечена с дрехи, различни от тези, с които е намерен трупа й, а с оглед на установените по дрехите по трупа прорези от предмети с остър връх и режещ ръб - и с които е била облечена към момента на смъртта й. Така св. К. сочи, че сутринта на 13.05.2011г. С.Р. е била облечена със светло синя блуза и обута със сиво долнище на анцуг, които дрехи се различават от тези, с които е намерен трупа, поради което съдът прие, че във времевия период от сутринта до часа на посегателството, жертвата се е преоблякла с дрехите, с които е намерен трупът й. Също от показанията на св. Костово, които са единственият информационен източник за този факт, съдът прие за установено облеклото на подс.Я.М. на сутринта на инкриминираната дата - тъмен на цвят анцуг с кантове и блуза с неустановен по делото цвят, като е имала и горнище на анцуг, което не е облякла, а е държала в ръце.

Обстоятелството, че подс. А. и подс. М. са били вменяеми въпреки непълнолетието им, съдът прие за установено въз основа на заключението на КСППЕ, касаещо освидетелстването им.

Фактът на не обремененото съдебно минало двамата подсъдими се установява от приложените по делото свидетелства за съдимост.

Съдът прие въз основа на свидетелските показания недобрите характеристични данни на подс. А. – така св. Б.П. „..той ме рекетираше…”, св. К. „…като характер е доста сприхав и доста лъже…”.

От съвпадащите показания на св. К. и св. К. съдът прие за установено по делото поведението на подс. А. на обяд на инкриминираната дата, след като двамата го изчакали в двора на 56-то СОУ. Напълно последователно и еднопосочно двамата свидетели възпроизвеждат уплашеното и притеснено състояние на подс. А., кървящите рани по ръцете му и кръвта по дрехите му, направеното от него признание, че е убил С.Р., както и последващите действия по укриване на дрехите на жертвата и оръжията на престъплението, а след това измиването на раните и преобличането му с предоставени от св. К. нови дрехи, като показанията им в отделните си части се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал – протоколът за следствен експеримент и извършения оглед на трафопоста с иззетите при него предмети, както и протоколът за освидетелстването на подс. А.. В тази част показанията на двамата свидетели съдът прецени като достоверни както въз основа на житейската им логичност и правдивост, така и поради съответствието им с останалия по делото доказателствен материал. Показанията на св. К. в частта, описваща съвместното с подс. А. ***, заканите на подсъдимия към свидетеля да не го издаде на правоохранителните органи и „почерпката” със сумата от 7 лв., отнети от жилището на жертвата, също се установена от разказа на св. К., на които не противоречи друго събрано по делото доказателство.

Несъществено противоречие между показанията на св. К. и св. К. е налице относно дрехите на подс. А. преди преобличането му в блока на св. К., т.е. с тези, с които е бил в дома на жертвата. Според св. К. подс. А. е бил облечен със суичър и дънки / показания от 18.05.2011г./, като в о.с.з., проведено на 23.04.2012г. конкретизира, че дънките са били черни на цвят, имал шушляково яке, под което – и тениска с неясен цвят, и обут със сини обувки. Св. К. при разпита си на д.п. посочва, че подс. А. е било облечен в тъмносив сиучър, сини дънки и сиви обувки, а в хода на съдебното следствие /разпит от 24.04.2012г./ посочва, че подс. А. е бил облечен с дънки, сиви обувки, тъмен суичър и пуловер. Съобразявайки последователността на св. К. относно описанието на дрехите на подс. А., съдът прецени показанията му за достоверни и ги цени относно това обстоятелство.

От показанията на св. Б П., подкрепящи се от свидетелстването на К. и на П. се установи по делото естеството на отношенията между подсъдимия и св. К., като св.П. дава информация и относно взаимоотношенията между двамата подсъдими, както и фактът на узнаване на А. именно от М. за наличието на златни накити у дома на С.Р.. Свидетелстването на П. за тези обстоятелства не се оборва от каквото и да било друго доказателство, напротив – намира опора и в други гласни доказателства, поради което и съдът цени в цялост неговите показания.

В разпита си по реда на чл.223 от НПК, проведен на 18.05.2011г., св. К. описва различни обстоятелства: двамата с подс. А. отишли в дома на Р., която отворила само входната врата, но не и металната решетка и двамата с подсъдимия разговаряли, като след около 15 минути дошла подс. М., която влязла в дома на Р., а К. и непосредствено след него подс.А. слезли пред блока. Там изпушили по една цигара, след което от входа излязла подс.М., на която подс.А. предложил „слушай сега, ще се качиш уж ти се пика аз ще вляза с тебе и ще я убия”, на което предложение подс.М. отговорила „…ти луд ли си, за това ли си тука гадино мръсна”, след което си тръгнала въпреки предложението на А. „айде върни се, ще го направим и ще делим 50 на 50". Св. К. и подс. А. отново се качили пред жилището на Р., където металната решетка била отключена, но входната врата – не и подс. А. позвънил, а Р. отворила вратата. Започнали да разговарят, Р. се запознала със свидетеля, който като видял, че подс.А. бърка в джоба си, където държал нож, казал, че ще го чака долу и веднага слязъл пред входа. След около 20 минути се обадил по телефона на подс.А. и му казал да слиза, подсъдимият потвърдил и след 2-3 минути отишъл при свидетеля и му споделил, че „ами не можа да стане това, тя не ме пуска да вляза вътре". Двамата отишли зад блока, където изпушили по една цигара, след което подс. А. казал „връщаме се обратно", което и направили. Отново само входната врата на жилището била заключена и подс. А. позвънил, след което Р. отворила вратата. Като се обърнал с гръб към св. К. последният видял от джоба му да стърчи острието на отворения нож и „…Тръгнах да слизам по стълбите и виждам обаче как той я бутна на вътре и затвори вратата, чу се едно викане отвътре и нищо повече…”. Св.К. чакал 10 минути пред входа, при което позвънил двукратно от телефона си на този на подс. А., но той не приемал обажданията му, а след това изключил телефона си. Тогава св. К. позвънил на св. К. и му предложил да изчакат заедно подс. А., който се съгласил и двамата до оградата на близкото училище започнали да чакат подс. А. който се забавил около 1 час.

В хода на съдебното следствие, при разпита си в о.с.з., проведено на 23.04.2012г., св. К. заявява, че заедно с подс. А. отишли в дома на Р., когато се запознал с нея; подсъдимият и жертвата разговаряли, а свидетелят слязъл пред входа, защото му станала скучно и тогава видял подс. М., която влязла в блока. След около 10-15 минути двамата подсъдими излезли заедно, като подс. А. предложил на М. „Айде да ходим горе да я оберем тая”, но тя отказала и си тръгнала. Тогава подсъдимият и свидетелят отишли зад блока при училището, откъдето подс. А. позвънил от телефона на К. на св. К., който дошъл при тях. След около 10-15 минути подс. А. заявил, че „Аз ще отида да взема златото” и се насочил към дома на жертвата, а двамата свидетели останали да го чакат. След около 10 минути св.К. му позвънил двукратно по мобилния телефон, но и двата пъти подс. А. не приемал обажданията, а след това изключил мобилния си телефон.

Св. К. в хода на д.п. /разпит от 18.05.2011г. по реда на чл.223 от НПК / заявява, че на инкриминираната дата чрез приятелката му Павлина Алексиева / тя се обадила/ осъществил връзка с подс. А. и от нея разбрал, че А. е пред блока му, като с подсъдимия имал уговорка да се видят, за да му донесе „нещо златно”. Св. К. слязъл и възприел подсъдимият и св. К.. Подс. А. обяснил на св. К., че двамата със св. К. ще отидат да вземат злато / 2-3 килограма/ и да ги изчака, на което К. се съгласил и отишъл при негов съсед. След около 10-15 минути след като се разделили, му позвънил св. К. и го повикал да дойде при училището, на което св.К. се отзовал. Двамата пак се срещнали, като св. К. споделил със св. К., е ударил С.Р., след което подс. А. влязъл в жилището „…Каза, че А. е останал в апартамента да вземе златото, но не каза в кой точно апартамент. К. каза, че са отишли там, позвънили на звънеца и някакво момиче отворило. К. я ударил веднъж. А. я изблъскал на страни и влязъл в апартамента при момичето…”. Двамата чакали от около 11.00ч. до около 12.00ч. подс. А., като през това време св. К. се опитвал да се свърже с него по мобилния телефон, но отначало подсъдимият не приемал разговорите, а след това го изключил.

В хода на съдебното следствие св. К. / разпит от 24.04.2012г./ заявява, че преди обед / около 10.30ч. -11.00ч./ се обадил на подс.А., който му казал, че е пред блока му. Той слязъл от дома си и се срещнал със св.К. и подс. А., който му казал, че „по-късно се очертава да вземе” злато. След това се прибрал, като преди това св.К. му „кликнал”, за да запише номера му и се разбрали да му сигнализират, когато „са готови”. След това св.К. му „кликнал”, св. К. слязъл в училищния двор и възприел само св.К., който му казал, че подс. А. е отишъл да вземе злато – „…К. каза, че А. е отишъл да вземе накити. Каза ми, че А. е влязъл някъде и едва ли не е изгонил К. след това…”. След около 1 час при тях дошъл и подс. А..

За да изгради фактическите си изводи относно поведението на подс. А. и св. К. на инкриминираната дата и продължителността на присъствието на подс. М. в жилището на С. Р., съдът отчете /както бе посочено по-горе в изложението/ от една страна възможната заинтересуваност на св. К., изводима близките приятелски отношения между него и подс. А.; от друга – показанията му не могат да бъдат преценени като безпристрастни с оглед съществуващите по делото данни за участието му в престъпление, т.е. в случай на тяхна евентуална неистинност свидетелят К. не носи наказателна отговорност, тъй като отговорността му би отпаднала на основание чл.292, ал.1, т.1 от НК; от трета страна - фактът, че между св. К. и подс. М. не съществуват каквито и да било взаимоотношения, поради което излагането на уличаващи я обстоятелства не било проява на предубеденост; от четвърта страна – несъмнено установената по делото липса на връзка на св. К. с инкриминираното деяние, както и не особено близките отношения с подс. А. и липсата на такива със св. К. правят свидетелят незаинтересуван при описанието на предхождащите деянието събития; от пета страна – подкрепеността на гласните доказателства други събрани по делото доказателства. При извършването на така посочената комплексна преценка на свидетелските показания на св. К. и св. К., съдът прие за достоверни и правдиви в по-голямата си част показанията св. К., депозирани по реда на чл. 223 от НПК на 18.05.2011г., приемайки че същите най-пълно съответстват както на изнесената от св. К. информация, така и се подкрепят от независимите свидетелски показания на съседите на жертвата – св. К., който сочи, че около 10.00ч. е възприел двама младежи да разговарят със С.Р. на стълбищната площадка пред дома й, като металната решетка била затворена, а входната врата – отворена и разговорът се провеждал през решетката, така и най-вече на показанията на св. Е.Н., която е категорична, че в 11.45ч. е възприела разговор между жертвата и едно момче пред вратата на апартамента. Така описаното от св. Караждов и св.Н. развитие във времето на случилото се съответства на темпоралните параметри, разказани от св.К., свързани с посещенията на подсъдимия А. в дома на жертвата и не влиза в съществено противоречие с заявеното от св. К. и най-вече - с обективните находки / по скоро липсата на такива/ по делото, свързани с освидетелстването на св. К., извършено на 17.05.2011г., при което травматични увреждания по тялото му не са установени.

Съдът, въз основа на показанията на св. К. от 18.05.2011г. и тези, дадени в хода на съдебното следствие, прие за установено по делото, че подс. М. е напуснала дома на жертвата около 11.00ч. на 13.05.2011г. и след това не се е връщала, като не кредитира показанията на св. К. от 17.05.2011г., в които той сочи, че след първоначалното напускане на жилището на Р. я е възприел отново там с нож в ръката. Освен че показанията му в тази част са изолирани и свидетелят категорично в хода на съдебното следствие и индиректно при разпита му по реда на чл.223 от НПК се отрече от тях, следва да се съобрази обстоятелството, че показанията на К. са дадени непосредствено след задържането му / с заповед за полицейско задържане от 17.05.2011г. в 21.30ч. /, като разпитът е проведен нощно време / за периода от 00.40ч. до 02.00ч./ без участие на родител и/или психолог, които обстоятелства правят възможно описаното в хода на съдебното следствие от самия свидетел негово състояние на шок и паника при провеждането на разпита от посочената дата – „…Тогава не знаех какво говоря, точно в този момент бях много паникьосан, че не помня нищо, нищо не помня. Не зная какво съм говорил, бях много шокиран. Както дойдоха да ме приберат от вкъщи и много се паникьосах. Не знаех какво става. Т.е. това което ми прочетохте не отговаря на спомените ми. Нищо не е вярно, почти нищо не е вярно….”, неминуемо рефлектиращо върху достоверността на първоначално изнесената от него информация. Основният аргумент съдът да приеме недостоверността на уличаващата подс.М. информация при разпита от 17.05.2011г. на св. К. е фактът, че същият последователно в д.п. и съдебното производство изнася неблагоприятни данни / проверени и чрез други доказателствени източници/ за съпричастността на подс.А. към инкриминираното деяние, с когото има приятелски отношения, поради което липсват основания от лично естество и извън установяването на обективната истина по делото свидетелят К. да не уличи и подс.М., с която не се намира в приятелски отношения, ако действително е възприел такива уличаващи я факти.

Действително в хода на съдебното следствие, чрез показанията на брата на подс. М. – св. М.М., живеещата с него на семейни начала св. С.И. и приятелката на подсъдимата св. М.С. защитата на подс. М. се опита да изгради алиби на последната на инкриминираната дата и час, но гласните доказателствени средства поради заинтересуваността на източниците на интересуваща делото информация и своята противоречивост и нелогичност не убедиха съдебния състав, че подсъдимата около 12.00ч. на 13.05.2011г. се е намирала в Южния парк в гр.С.. Така св. И. сочи, че на обяд /около 12.00ч./ на 13.05.2011г. се е видяла с подс. М. „на кафе” в Южния парк, като с нея е била и майката на подсъдимата Ц., която й помагала в отглеждането на детето й /родено на 11.011.2011г./, докато св. М. заявява, че към инкриминираната дата майка му Ц. е била на работа на Кооперативния пазар в ж.к. „Л.” в гр.С., а св. С. не може конкретно да възпроизведе събития от инкриминираната дата, но си спомня, че преди задържането на М. заедно с нейната майка са отишли при нея на работното й място – също на Кооперативния пазар в ж.к. „Л.” в гр.С., където пили кафе. С оглед обаче принципът за разпределение на доказателствената тежест в процеса / чл. 103 от НПК/ неубедителността на защитната теза на подс. М. не може да рефлектира върху доказаността на повдигнатото спрямо нея обвинение.

На следващо място съдът констатира съществено противоречие между показанията на св. К. от д.п. и тези, дадени в хода на съдебното следствие и показанията на св. П. от д.п. и тези, депозирани в хода на съдебното следствие относно обстоятелството дали подс. А. е отнел и съответно предал на св. К. златни накити от дома на жертвата или не. Така в хода на д.п. св. К. сочи, че подс. А. при преобличането му в блока на свидетеля, ме е дал златни украшения, взети от дома на жертвата – „…Даде ми една гривна, не много голяма, плетка картие и две обички, които бяха мънички, не ги помня как бяха като цяло. Той каза, че златото е явно от момичето…”, което обстоятелство обективно се подкрепя от изнесената също на д.п. информация от св. В. П. „ ….с М. се видяхме на 13.05.2011г. около 17.00 ч. в двора на 56-то училище в ж.к. Л. - 8. Той ми каза по-късно да му звънна по телефона, за да се видим и да ми даде златен синджир…”, както и на заявеното родителите на С.Р., че от семейното жилище липсват точно такива златни украшения – така св. Х. „….След посегателството липсваше синджира, който беше с кафяво камъче и златна облицовка, един чифт обици липсваха, които тя си носеше на ушите и една гривна. Нямаше я гривната….Тази кутийка, която е във формата на сърце, в която се съхраняваха златните накити я намерихме и от нея липсваха тези накити. Преди това бяха там. Останалите бяха в кутията. Не всичко от кутията беше взето. Може би тези накити, за които говоря са били върху нея, говоря за накитите, които липсват….” и св. Т. „…Аз влязох в жилището чак на 9-тия ден след смъртта на С.. След като влязох в жилището кутийка беше на масата в хола, където спеше С.. Направи ми впечатление, че липсваха само едни обеци, колие някакво тънко и една гривна. Тези неща ги нямаше….”. Въпреки че св. К. и св. П. не потвърдиха заявената в д.п. информация при разпитите си в хода на съдебното следствие, а напротив – я отрекоха, съдът прие за достоверни показанията им, дадени в хода на д.п. , тъй като съобщеното от тях съответства на разказа на св. Х. и св.Т. и хронологично и житейски достоверно обяснява липсата на златните накити от техния дом.