На сгс, но, 23 с-в по нохд №932/2012г. Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу

В заключение съдът цени в тяхната цялост приетите по делото заключения на дактилоскопни, биологични, СМЕ, КСППЕ и по метода на ДНК анализ, веществените доказателства и писмените доказателства по делото, приемайки, че същите допълват и подкрепят установените от гласните доказателства факти, включени в предмета на делото. Свидетелските показания, депозирани по делото, с изключение на посочените по-горе части в показанията на св. К., К. и П., също се възприемат от съда като достоверни и способстващи за разкриването на обективната истина.

Въз основа на този анализ на доказателствената съвкупност по делото съдът прие за установено по категоричен и несъмнен начин, че на инкриминираната дата около 12.00ч. подсъдимият А.А. е умъртвил С. Р.,т.е. авторството на деянието от страна на подс. А..

По настоящото дело не се събраха преки доказателства относно авторството на деянието от подс. А. – т.е. такива, установяващи пряко извършването на деянието от страна на подсъдимия, но според преценката на съда събраните по делото многобройни косвени доказателства водят до несъмнения и категоричен извод за участието му в убийството на С. Р..

На първо място от показанията на св. К. и св. К. се установи наличието на мотив у подс. А. за извършването на престъплението, а именно - свързан с желанието за отнемане на златни накити от дома на пострадалата.

На второ място от заключението на дактилоскопната експертиза № 302/Д- 2011, от заключението на описаните ДНК експертизите на веществени доказателства и показанията на св. К. се установи присъствието на подс. А. на инкриминираните място и време.

На трето място от показанията на родителите на жертвата се установи, че на инкриминираната дата Р. не е имала наранявания; местоположението на нараняванията и констатираните „защитни” такива в СМЕ по писмени данни и СМЕ и био-трасологична категорично изключват възможността нараняванията да са причинени от самата жертва.

На четвърто място от показанията на св. К. се установи наличието у подс. А. преди извършването на деянието на едно от оръжията на престъплението – сгъваем нож от черен метал с надписи на острието „Сolumbia” и „USA saber”.

На пето място от заключенията на СМЕ и био-трасологична експертиза и на ДНК анализ на веществени доказателства се установи, че смъртта на С.Р. е извършена чрез нанасянето на наранявания с ножове, по които е открита кръв от жертвата и подс. А..

На шесто място от освидетелстването на подс. А. и заключенията на СМЕ на подс. А., по писмени данни и на СМЕ и био-трасологична експертиза, както и от показанията на св. К. и св. К. се установяват травматични увреждания по двете ръце на подс. А., които са характерни при нанасяне на удари с прободно порезно оръжие и кореспондират при извършването на „замахващи удари” / за раните по лявата ръка/ и съответно „мушкащи удари” / за нараняванията по дясната ръка/.

На седмо място от показанията на св. К. и св. К. се установява, че преди отиването на подс. А. в дома на жертвата по ръцете му не е имало кървящи рани.

Съпоставката между обстоятелствата по т.5,т.6 и по т.7 води до единствено възможният извод, че ножовете са използвани като оръжие на престъплението, а кръвта по тях е от раните на жертвата и тези на дееца, получени при нанасянето на тези на жертвата.

На осмо място от показанията на св. К. и св. К. се установява извънпроцесуалното признание на подс. А., че е убил С. Р.; както и опитът му да укрие средствата за извършване на престъплението и дрехи на убитата, т.е. да заличи следите от извършеното престъпление.

На девето място от показанията на св. К., св. К. и св. П. се установи, че подс. А. е взел от дома на жертвата сумата от 7лв. и златни накити, с които се е разпоредил като със свои.

Така посочените косвени доказателства съгласно константната практика на ВКС са от такова естество, че да послужат като основание за постановяване на осъдителна присъда, тъй като изключват друг възможен извод освен възприетия от съда, а именно, че подс. А. с описаните ножове е причинил уврежданията на жертвата, вследствие от които е настъпила смъртта й поради остра кръвозагуба. На първо място уликите са няколко, а не една. На следващо място направените въз основа на тях изводи са единствено възможните. Всяко косвено доказателство е свързано с основния факт на делото и е от такова естество, че обсъдено във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят категорични изводи относно основния факт. Поради изложените съображения и доводите на защитниците на подсъдимия А. за недоказаност на обвинението не са основателни, а съдът прие за категорично установено, че подсъдимият А. е автор на инкриминираното деяние.

Въз основа на този анализ на доказателствената съвкупност по делото съдът прие, че авторството на подс. М. в извършване на инкриминираното деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Единственото доказателство, изводимо от показанията на св. К. и заключенията на дактилоскопната и на ДНК анализ на веществени доказателства / последните две установили дактилоскопен отпечатък от подс. М. от метална решетка на жилището на жертвата от външната страна и биологичен материал върху изследваната угарка от цигара с бял филтър, открита в жилището на жертвата в порцеланова чиния върху масата в хола/ , е присъствието на подс. М. на мястото на престъплението и то, както по-горе съдът прие, в момент, предшестващ извършването на деянието. Присъствието на подс. М. на мястото на престъплението /дори и по време на извършване на престъпление/ води до единствен извод за наличие на възможност тя да е осъществила деянието, но не изключва и други версии – да си е тръгнала преди това, да не е взела участие по различни причини в процеса на умъртвяване и т.н. Освен че уликата е една, фактът на присъствието на подс. М. в жилището на жертвата не води до еднозначен извод за авторството на престъплението, като конкретният механизъм на деянието и обективните находки по ръцете на другия деец / и налагащите се изводи от тях за смяна на оръжията и нанасяне на ударите с двете ръце от подс. А. А./ не изключват възможността убийството да е извършено от едно лице.

Подсъдимият А.В.А. е осъществил състава на престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 вр. чл.115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 от НК от обективна и субективна страна.

На първо място, подсъдимият А. е годен субект на наказателна отговорност. Същият е бил непълнолетен към момента на извършване на престъплението, но не е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както тогава така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От обективна страна на инкриминираната дата – 13.05.2011г. – подсъдимият е причинил смъртта на С. Г. Р. с ЕГН **********.

Подсъдимият А. е осъществил изпълнителното деяние „умъртвил” спрямо С.Р. чрез нанасяне на удари с нож /44 на брой/ в областта на лицето, шията, главата, корема, гърба и горните крайници на Р. причинили й 44 порезни и прободно порезни рани по лицето, шията, главата, корема, гърба и горните крайници, с проникване в устната, гръдната и коремната кухина /подробно посочени по-горе/, довели до развитието на масивна остра кръвозагуба, в резултат на което е настъпила смъртта на С.Р.. Налице е пряка причинно следствена връзка между осъщественото от подсъдимия действие и настъпилия вредоносен резултат. Подсъдимият е изпълнил докрай изпълнителното деяние като е нанесъл смъртоносни по вид наранявания на жертвата и като неизбежно следствие от него са настъпили общественоопасните последици, предвидени в закона

Обективно настъпилият резултат, засягащ живота на пострадалия, не е единствения критерий, който да детерминира наказателната отговорност на дееца, като от значение са и обстоятелствата, свързани с механизма /картината/ на престъплението и обективираното поведение на дееца във връзка с извършеното посегателство. Комплексният анализ на посочените обстоятелства води до еднозначен извод, че посегателството е било насочено именно към живота на С.Р., а не към засягане на здравето й. В настоящия случай подс. А. чрез използването на прободно порезни оръжия - ножове, годни да причинят смърт е нанесъл многобройни порезни и прободно-порезни наранявания именно с техните метални части – връх и острие, с интензитет и сила, в състояние да доведат до нарушаване целостта на тялото на жертвата и съответно до масивна остра кръвозагуба и без каквато и да било грешка в предмета или причинния процес на посегателството. Така описаният установен по делото механизъм на деянието и в частност оръдието на престъплението, броя и силата на ударите, тяхната насоченост и въобще целенасочеността на нападението, сочат на несъмнена установеност за осъществено въздействие на подс.А. срещу живота на пострадалата С. Р., а не срещу нейното здраве.

Налице е квалифициращият деянието признак, визиран в чл. чл.116,ал.1,т.6,пр.2 от НК - деецът е извършил деянието по особено мъчителен начин за пострадалия. От доказателствата по делото се установи, че смъртта на Р. не е настъпила мигновено или в много кратък период от време, а темпът й е бил с по-протрахиран характер, като през този период тя е могла да извършва активни действия, но със сравнително бързо затихваща интензивност в хода на развитие на кръвозагубата. През този период и при липсата на въздействие на алкохол, други упойващи вещества, наркотици и лекарствени средства, Р. е имала нормално корово възприятие на силно изразения болков синдром, както и възможността да осъзнае и емоционално да преработи обстановката в която е поставена със следващите от това преживявания на ужас, обреченост и безпомощност.

В хода на съдебното следствие от събраните по делото доказателства се установи също, че убийството е извършено и с особена жестокост, произтичаща от проявената от дееца упоритост, следваща от множеството наранявания и тяхната групираност, като стереотипността на нанесените удари и тяхната резултантна морфологична преценка, сочи за проявено безчовечно отношение на дееца при причиняването на смъртта на С.Р. с оглед начина на извършването на деянието, а и предвид съществуващите взаимоотношения между деец и жертва на познанство и доверие. Липсата на съответно повдигнато обвинение спрямо подс. А. за квалифициращото обстоятелство по чл. 116,ал.1,т.6,пр.3 от НК прави недопустимо неговото осъждане по посочения престъпен състав, като така установената особеност на деянието, а оттам и на дееца съдът отчете единствено при определянето на наказанието.

Предвид изложеното съдът призна подс. А.А. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл.115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 от НК, като с оглед признаването на подс. М. за невиновна по повдигнатото й обвинение – го призна за невиновен в това да е извършил убийството в съучастие като съизвършител с подс. М. и го оправда по повдигнатото му обвинение за връзката с чл. 20,ал.2 вр. ал.1 от НК.

ІІ. по отношение на подс. Я.М.:

Съдът прие, че обвинението, за което подс. М. е предадена на съд – за извършено от нея престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК – че на инкриминираната дата и място, като непълнолетна и в условията на съизвършителство с подс. А. умишлено да е умъртвила С.Р. по особено мъчителен начин за убитата - е недоказано.

Както бе посочено по-горе от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства не се установи, че с поведението си подс. М. е допринесла за настъпването на съставомерния резултат. Несъмнено доказаното по делото нейно присъствие в дома на жертвата в период, непосредствено предшестващ убийството на Р. не може да бъде интерпретирано по начин, че увреждащото телесния интегритет на Р. поведение на подс. М. е необходимото условие за настъпването на смъртта. Възможно най – утежняващ положението на подс. М. е изводът, че същата е разполагала с възможност да убие жертвата. Единствено възможността за съпричиняване на смъртта на Р. обаче е недостатъчно основание за ангажиране на наказателната й отговорност, тъй като липсват установени конкретни нейни действия или бездействия, стоящи в причинно-следствена връзка с уврежданията на Р. – по установените оръжия на престъплението не са налице биологични следи, произхождащи от подсъдимата, по тялото на подс. М. не са констатирани травматични увреди, които да бъдат свързани с установения механизъм на престъплението, а последният не изключва нараняванията на Р. да бъдат извършени от едно лице / т.е. по делото не са налице данни за т.нар. необходимо съучастие в убийството/; не са налице доказателства подс.М. да е отнела вещи от дома на жертвата.

Освен че по делото не са налице доказателства за съизвършителство в убийството от страна на подс. М., липсват и такива, които да обосноват останалите форми на съучастие в престъплението от страна на подсъдимата – подбудителство или помагачество.

Гореизложеното налага изводът, че събраният по делото доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт спрямо подс. М. по категоричен и безспорен начин. Не се установи в хода на съдебното следствие авторството на подсъдимата в извършването на изпълнителното деяние на престъплението убийство, т.е. налице е обосновано съмнение по отношение главния факт по делото – участието на подсъдимата във вмененото й деяние. От събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства не е възможно да бъде направен единствен и категоричен извод, че е осъществен състава на престъпление от привлечената към наказателна отговорност М..

Съвкупната преценка на установените по делото обстоятелства не мотивира настоящия съдебен състав да направи извод за доказаност по изискуемия от чл.303,ал.2 НПК начин на обвинението срещу подс.М. по настоящото дело.

Предвид недоказаността на обективната страна на престъпния състав престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК следва да бъде приложени последиците, визирани в чл.304 от НПК Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно автора на престъплението и неговите обективни и субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303,ал.2 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК. Несъствомерността на деянието от обективна страна означава, че е невъзможно да са осъществени признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у подсъдимата М. е безпредметно.

Предвид изложеното и на основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимата Я.М. по повдигнатото й обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия А. престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до дванадесет години (след редукцията, предвидена за непълнолетните на наказанието доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода от петнайсет до двайсет години).

Съдът отчете като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на дееца. Непълнолетието на дееца е отчетено от законодателя, предвидил редуциране на наказанието, така че съдът няма основания да третира същото за смекчаващо обстоятелство. Деецът е бил на възраст, съвсем близка до пълнолетната, поради което младостта му не може да се възприеме за значимо облекчаващо обстоятелство в рамките на законодателната редукция.

Като отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства съдът отчете изключително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, изразена чрез:

- младата възраст на жертвата С. Р. /19 години/;

- недобрите характеристични данни на дееца;

- мотивът за извършването на престъплението, съществуващите отношения на познанство между деец и жертва и страданието на последната от заболяване, от които деецът се е възползвал за осъществяването на посегателството;

- установеният начин на осъществяване на деянието, отличаващ го с особена жестокост;

- самият механизъм на извършването му, отличаващ се с особена бруталност и явно незачитане на основните ценности на обществото, между които първостепенно значение заема неприкосновеността на човешкия живот, множеството наранявания, нанесени на жертвата. Като изключително жестоко и престъпно упорито се определя поведението на подсъдимия А., изразено в нанасянето на 44 удари с нож и смяната на ръцете и оръжията, в дома на жертвата и в продължителен период от време.

В случая невисоката обществена опасност на дееца се противостои на изключително високата степен на обществена опасност на извършеното от него.Съдът в настоящия си състав акцентира върху обстоятелството, че конкретното деяние представлява концентриран и темпорално обособен израз на цялостното отношение на подсъдимия към установения ред, обществените порядки и общочовешките ценности. Затова и отдаде определящо значение при индивидуализацията на наказанието на степента на обществена опасност на престъплението и счете, че то следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.

В заключение съдът прие, че следва да определи наказанието при условията на чл. 54 НК и то при превес на отегчаващите наказателната отговорност на дееца обстоятелства, като счете за справедливо и съответстващо на необходимостта от обществен отговор на престъпления от подобен характер налагането на наказание над средния, но под максималния предвиден в закона в размер - 10 /десет/ години лишаване от свобода. Разрешението за определяне на наказанието в такъв размер бе продиктувано и от съзряната от съдебния състав необходимост върху личността на подсъдимия да се оказва по - интензивно поправително, възпитателно и предупредително въздействие и при зачитане на целите на генералната превенция, съдът намери за невъзможно определянето на наказанието в по-малък размер. Съдът прие, че именно наложеното наказание ще е годно да въздейства предупредително върху останалите членове на обществото, възпирайки ги да извършват подобни престъпни прояви.

При определяне на режима на изтърпяването съдебният състав прие, че подсъдимият следва да понесе наказанието при строг режим в затвор на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

При изпълнението на наказанието лишаване от свобода съдът зачете и приспадна на основание чл.59, ал.1 от НК времето от 17.05.2011г. до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимият А. е бил задържан по делото.

Родителите на жертвата – св. М.Х. и св. Г.Т. са предявили срещу подс. А. граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД всеки от тях за сума от 100 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им в резултат на убийството на тяхната дъщеря неимуществени вреди, изразяващи се в преживените страдания от кончината й.

Гражданската отговорност на подсъдимия спрямо Х. и Т. е ангажирана на основание чл.45 и сл. от ЗЗД, т.е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно деянието, имащо характер на престъпление, е виновно и противоправно извършено.Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и причинната връзка между него и поведението на подсъдимия. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия А.. За определяне на размера на дължимата от подсъдимия обезвредата за причинените на пострадалите Х. и Т. неимуществени вреди, обусловени от смъртта на дъщеря им С. Р. увреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост. ВКС изтъква в т.2 на ПП №4/1968 г., че понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от конкретните обстоятелства като характерът и начинът на извършване на увреждането, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Без съмнение на пострадалите е било и продължава да се причинява страдание и отрицателни психически изживявания, свързани със загубата на единственото им дете. Те не могат да бъдат остойностени, тъй като поначало нямат паричен еквивалент. Могат обаче да бъдат възмездени по справедливост. Съдът, след като прецени, че С. Р. е била единственото дете на граждански ищци, възможно най-близкото естество на връзката родител – дете, възрастта на жертвата, фактът, че са живели в едно домакинство със следващите от това особено близки взаимоотношения, намира, че гражданските искове на Х. и Т. следва да бъдат уважени изцяло - за сумите от по 100 000лв. /сто хиляди лева/ за всеки от гражданските ищци. Предвид изричното искане в тази насока на гражданските ищци на всеки от тях следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на увреждането / тъй като тогава делинквентът е изпаднал в забава – чл.84, ал.3 вр. ал.1 от ЗЗД/ до окончателното заплащане на сумата.

2. по отношение на предявените спрямо подс. Я.М. граждански искове:

Гражданските искове, предявени от родителите на починалата С.Р. в условията на пасивна солидарност спрямо подс. Я.М. са неоснователни. Гражданската отговорност на подсъдимата М. е ангажирана на деликтно основание. По изложените по-горе съображения съдът прие, че подсъдимата не е извършила противоправно деяние, представляващо непозволено увреждане спрямо гражданските ищци, което води до неоснователност на предявените граждански претенции. Същите следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК, подсъдимият А. бе осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски / като общия им размер бе намален със сумата на разноските, направени за подс. М., които съгласно правилото на чл. 190, ал.1 от НПК следва да останат за сметка на Държавата/ в размер 12 506.87 лв. /дванадесет хиляди петстотин и шест лева и 87 стотинки/, сумата от 8 000 лв. /осем хиляди лева/ - държавна такса върху двата уважени граждански искове и сумата от 10.00 лв. за служебно издаване на 2бр. изпълнителни листове, а на гражданските ищци и частни обвинители Х. и Т. – суми в размер съответно на 20.00лв. и 100.00 лв., представляваща направени от всеки от тях разноски по делото /адвокатско възнаграждение на упълномощения от тях повереник/.

Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.