На симеон атанасов петков, фак. Номер 81271
Изтегляне 40.23 Kb.
|
Свързани:
novite-mediii-v-sasht, Advertising Account Planning - SWOT Analysis
| Финалната фраза е кратка и има най-голям ефект, ако звучи като сентенция. Тя може да повтаря в някакъв вариант началото на рекламата или да представлява обобщение на казаното в информационната част. В нея може да се дава и задължителната информация за обратна връзка с рекламодателя или да се посочват адрес и телефон. В психологическо отношение тя е много важна, тъй като човек е склонен да запомня най-добре последната фраза от речевия акт. В езиково отношение финалната фраза обикновено е кратко именно или императивно словосъчетание и е от решаващо значение за комуникативния успех на цялата реклама. Дайте шанс на късмета си!; Направи своя избор! Аз вече го направих!; Матраци Маги – сбъднат сън; Прима парти – това е твоят глас; Застраховка живот в ДЗИ – недосегаеми за инфлацията; Пощенска банка – идеи с развитие; Новотел Пловдив – грижа за вашето здраве и красота; Сузуки – ново поколение от друг клас; Оригиналът – това сте вие; Fama optic – елегантният поглед към живота. Значимостта на финалната фраза личи и от факта, че много често в съвременната история на българската реклама именно такива рекламни фрази напускат контекста си и се фразеологизират, навлизайки в разговорната реч буквално или с ироничен подтекст. Например: Делта – връх на сладоледа; Български, от Своге; Само две калории и други.
Езиковата характеристика на рекламния дискурс в радиорекламата се свежда до следните особености: честа употреба на въпросителни изречения, честа употреба на императивни форми, образни словосъчетания, безглаголни изречения, повторения и паралелни синтактични конструкции, склонност към хиперболизиране, диалогичност, афористичност. Големият брой въпросителни конструкции концентрират вниманието на реципиента, активизират слушателската му активност, въвеждат към информационната част на рекламата и са важен градивен елемент. В темпорално отношение преобладават категорично формите за сегашно време и по-точно, за т.нар. неактуално сегашно време. Те придават универсалност и общоприетост на твърденията. Две са основните граматико-семантични тенденции при изграждане на фразата. От една страна, личи предпочитание към глаголни форми в първо и второ лице, изявително или повелително наклонение, динамични и подканящи изреченски конструкции. При тях текстът е подчинен на стремежа да се подтикне адресатът към действие, да се предизвика поведенческа реакция на отправеното рекламно послание. От друга страна, често се прибягва до именни изречения, до изброяване на признаци чрез натрупване на прилагателни и съществителни имена, като се изпуска глаголната лексема. В този тип реклами се търси преди всичко пълнота на информацията, изтъкват се свойствата и предимствата на рекламирания обект. По този начин също – макар и косвено – се влияе върху поведението на адресата. Лексиката в рекламите е предимно общоупотребима, в редки случаи се прибягва до термини. Това става, когато същността на рекламирания обект го изисква. Например, ако се рекламират техника, компютри, инструменти, машини. Както бе посочено, умерено се ползват експресивни лексеми, тъй като появата им в публичен текст, какъвто е рекламата, е доста спорно. Практиката показва, че далече не винаги жаргонните и разговорно-експресивните лексеми звучат уместно. Към тях трябва да се посяга само със стилистичен усет или когато аудиторията е специфична – младежи, ученици. Но стандартната лексика може да бъде употребена преносно, да е включена в сравнения, да се прибягва до символи и алегории, до метафори и метонимии. Тъй като радиорекламата се реализира в устна форма и се възприема чрез слуха, от голяма важност за крайното въздействие е интонацията, с която ще се произнесе текстът. В повечето случаи тя е жизнерадостна, приповдигната, подканяща, дори ултимативна. За да е максимално ефективна на една реклама, тя трябва да реши успешно няколко основни задачи: да предизвика внимание, да стимулира желание, да убеди, да подтикне към действие. Това се постига чрез умело използване на разгледаните дотук структурни и езикови похвати. В текстово отношение рекламният дискурс изисква лингвистична компетентност, стилистични умения и усет, обща култура, логична мисъл, оригинална визия. Съчетанието на тези качества е гаранция за преодоляване на слушателската апатия и за постигане на желания рекламен и комерсиален ефект. |