Национален парк пирин план за управление


На карта № 4, приложена към Плана за управление, е илюстрирано историческото развитие и промени на границите на парка и резерватите в него от неговото обявяване до настоящия момент



страница8/49
Дата24.07.2016
Размер5.32 Mb.
#3046
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   49

На карта № 4, приложена към Плана за управление, е илюстрирано историческото развитие и промени на границите на парка и резерватите в него от неговото обявяване до настоящия момент.



1.3.3. Правна рамка за управление на парка
Управлението на Националния парк се осъществява от Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ Към МОСВ функционира Национална служба по защита на природата /НСЗП/, която има координиращи и контролни функции, свързани с управлението на защитените територии.

Непосредственото управление и осъществяване на държавната политика се извършва от Дирекция на НП Пирин.




  • Други закони, с които е свързано управлението на националния парк:

    • Закон за билогичното разнообразие /ЗБР/ – директорът на националния парк контролира дейността на собствениците и ползувателите на земи, гори и водни площи, включени в Националната екологична мрежа, във връзка с опазването на биологичното разнообразие; контролира опазването на растителните и животински видове; поддържа регионални регистри по ЗБР.

    • Закон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ – определя методи и средства при регулиране на числеността на животинските видове. В националния парк този закон се прилага от министъра на околната среда и водите.

    • Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда /ЗОВВООС/ – в него не са предвидени правомощия на Директора на НП, но със ЗЗТ се предвижда той да може да спира дейности, които увреждат или замърсяват околната среда в националния парк, като по този начин е преодоляна празнината в уредбата на ЗОВВООС.

    • Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ – определя методи и средства за любителски риболов на разрешените с ПУ места. В националния парк този закон се прилага от министъра на околната среда и водите.

    • Законът за концесиите/ЗК/ – право на ползване, което се извършва за 35 годишен период. Законът за концесиите изрично предвижда възможността за отдаване на концесия парковете с национално значение.

    • Закона за лечебните растения /ЗЛР/ – начинът на ползване се определя с наредба за правилата и изискванията за събиране на билки или генетичен материал от лечебни растения, издадена от министъра на околната среда и водите


1.3.4. Статут на парка и резерватите, включени в него, според международното законодателство, договорености и стандарти.

Посочените конвенции и европейски директиви са отправните точки при определянето на основните цели и мерки, залегнали в настоящия План за управление.


Международни конвенции, по които Република България е страна и европейски директиви:


  • Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство /ЮНЕСКО/ – изисква приемане на обща политика за включване на културното и природно наследство в колективния живот и на интегриране опазването на това наследство в програмите на общото планиране; създаване на служби за опазване, консервация и оценяване на културното и природни наследство, които да разполагат с необходимия персонал и средства, даващи им възможност да изпълняват задълженията си; развитие на научни и технически проучвания и изследвания и усъвършенстване на методите за намеса, които позволяват на страната да спре опасностите, които заплашват нейното културно или природно наследство. Страните-членки се задължават да вземат необходимите юридически, научни, технически, административни и финансови мерки за идентифициране, опазване, консервация, оценяване и реанимация на това наследство. Част от НП Пирин е обявен за обект на световното културно и природно наследство /т.1.3.2./.

  • Европейска конвенция за ландшафта – всяка страна следва: законово да определи ландшафта като съществен компонент от жизнената среда на хората, израз на разнообразието на споделяното от тях културно и природно наследство и основа за тяхната идентичност; да установи и прилага политика за ландшафта, целяща неговата защита, управление и планиране чрез съответни мерки; да установи процедури за участие на обществеността, местните и регионални власти и други заинтересовани страни в прилагането на политиката по отношение на ландшафта.

  • Конвенция за биологичното разнообразие – изисква да се вземат специални мерки за възстановяване на деградирали екосистеми и осигуряване възстановяването на застрашените видове, чрез разработване и прилагане на стратегии и планове за управление. Държавите членки се задължават да предотврятяват интродуцирането на чуждоземни видове, които заплашват екосистемите, местообитанията или видовете.

  • Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора – цели опазване на определени видове от прекомерна експлоатация чрез международна търговия. Държавите членки се задължават да вземат спешни мерки в тази насока.

  • Конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания /Бернска/ - изисква да се вземат мерки за осигуряване запазването на природните местообитания на дивите видове от флората и фауната, както и за запазването на застрашените от изчезване природни местообитания. Договарящите страни се задължават да обръщат специално внимание на защитата на области, които са важни за мигриращите видове, като райони за зимуване, събиране, хранене и размножаване.

  • Конвенция за съхраняване на мигриращите видове диви животни /Бонска/ - изисква съхраняване и възстановяване на местообитанията на мигриращите видове. Необходимо е държавите да предотвратяват и отстраняват вредните влияния от дейности или пречки, затрудняващи миграцията на видовете.

  • Директива 92/43/ЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна - цели осигуряване разнообразието на видовете, чрез запазване на техните природни местообитания, както и възстановяване на тяхното благоприятно състояние. Директивата посочва отговорността на държавите да съхранят приоритетни природни местообитания в тяхното естествено състояние. Тези местообитания трябва да се опазват в рамките на единна екологична мрежа, като се обявяват за специални защитени територии и се изготвят и прилагат планове за тяхното управление.




  • Директива 79/409/ЕС за опазване на дивите птици – най-старата европейска природозащитна директива. Изисква мерки за опазване, поддържане и възстановяване на необходимите по разнообразие и площ местообитания за всички видове птици.

  • Севилска стратегия за Биосферни резервати, март 1995 – програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Основните насоки са свързани с увеличаване приноса на биосферните резервати за прилагането на практика на международните конвенции, свързани с опазването на природата и устойчивото развитие, и най-вече на Конвенцията за биологичното разнообразие. Биосферните резервати се оценяват като инвестиция в бъдещето. Те трябва да опазват и създават природни и културни ценности чрез научно обосновано, културно – творческо и функционално – устойчиво управление.

Резерват “Байови дупки-Джиндирица” е обявен за биосферен резерват през 1977 година. Както и останалите биосферни резервати в България, той не отговаря на международните критерии за биосферен резерват.
В Приложение на магнитен носител: “Отчети от проучвания и изследвания, извършени в процеса на разработване на Плана” е представен доклад за биосферен резерват “Байови дупки-Джиндирица”.


  • Директива 79/409/ЕС за опазване на дивите птици – най-старата европейска природозащитна директива. Изисква мерки за опазване, поддържане и възстановяване на необходимите по разнообразие и площ местообитания за всички видове птици.

  • Севилска стратегия за Биосферни резервати, март 1995 – програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Основните насоки са свързани с увеличаване приноса на биосферните резервати за прилагането на практика на международните конвенции, свързани с опазването на природата и устойчивото развитие, и най-вече на Конвенцията за биологичното разнообразие. Биосферните резервати се оценяват като инвестиция в бъдещето. Те трябва да опазват и създават природни и културни ценности чрез научно обосновано, културно – творческо и функционално – устойчиво управление.

Резерват “Байови дупки-Джиндирица” е обявен за биосферен резерват през 1977 година. Както и останалите биосферни резервати в България, той не отговаря на международните критерии за биосферен резерват.
В Приложение СВИТЪК ІІІ: “Отчети от проучвания и изследвания, извършени в процеса на разработване на Плана” е представен доклад за биосферен резерват “Байови дупки-Джиндирица”.


1.4. СОБСТВЕНОСТ
1.4.1. Изключителна държавна собственост, определена с Конституцията на Република България и ЗЗТ. Собствеността на територията на националните паркове е изключителна държавна, включително и тази, върху която са построени обекти и съоръжения независимо от тяхната собственост, т.е. тя не може да бъде отчуждавана или трансформирана в друг вид собственост.
Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
Чл. 18 от Конституцията на Република България
1.4.2. Собственост на обектите в парка

С надлежни документи за собственост разполагат около 30% от обектите.


Таблица 3 Разпределение на обектите в НП Пирин по собственост

вид на обекта

държавна
бр.

общинска
бр.

физически лица

бр.

юридически лица по тз

бр.

юридически лица по зюлнц

бр.

общо

Хижи













12

12

Хотели

1










3

4

Въжени линии

1

5




1




7

Почивни домове

3

2




3

1

9

Самостоятелни търговски обекти




1




12

3

16

Вили







6

3

1

10

Бунгала

2

7




10

31

50

Ски-писти

1

7










8

Мандра







1







1

Склад













1

1

Пикник

1













1

Трафопост

12













12

Паркинг

1













3

Къмпинг













2

2

общо

25

22

7

29

54

137


1.4.3. Правен статут на наличните права на ползване
Чл. 50. В изпълнение на своите правомощия, директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите в защитените територии в своите райони:

контролират дейностите на собствениците или ползвателите на гори, земи и водни площи;



ЗЗТ- ДВ, бр. 133/11.11.98 г., изм. и доп. ДВ, бр.98/99 г., изм. и доп. ДВ, бр. 28/04.04.2000 г.,

ДВ, бр.48/13.06.2000 г., ДВ, бр. 78/26.09.2000 г
Налични права на ползване върху сгради:

  • Най-голям дял, като собственик на обекти на територията на НП Пирин има фирма ЮЛЕН АД – с Решение № 514/03.07.2001 г. е предоставена концесия за 30 години върху територия – изключителна държавна собственост – “Ски-зона с център Банско”. Площта на концесията е 99,55 ха.

  • На второ място, като собственик на обекти на територията на НП Пирин е БТС – стопанисват се от местни структури на БТС. Не са предоставени на ДНП Пирин съответните документи за узаконяването им.

  • На трето място са обектите, собственост на юридически лица по ТЗ - съгласно наличните данни, те се ползват от самите собственици. Не са предоставени на ДНП Пирин документите за собственост и начин на ползване.

  • Обекти – общинска собственост – представляват частна общинска собственост, като по-голямата част от тях са отдадени под наем. Не са предоставени на ДНП Пирин самите договори и няма актуална информация за правата и задълженията на наемателите.

  • Обекти държавна собственост – не са предоставени на ДНП Пирин данни, на коя държавна структура са делегирани права да стопанисва обектите и по какъв начин се осъществява управлението им.





Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   49




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница