Национален съвет в помощ на отрядния водач
Х. ПРИВЛИЧАНЕ НА СКАУТИ И НА ВЪЗРАСТНИ ПОМОЩНИЦИ
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ХІ. ДУХОВНОТО И РЕЛИГИОЗНО РАЗВИТИЕ
- ХІІ. СКАУТСКИ ЦЕРЕМОНИИ
Х. ПРИВЛИЧАНЕ НА СКАУТИ И НА ВЪЗРАСТНИ ПОМОЩНИЦИСоциологическите проучвания показват недвусмислено, че единственият резултатен начин за привличане на нови членове към доброволни организации е този на непосредственото уговаряне от някой, който вече е член на една такава организация. Това важи с еднаква сила и при привличането на нови скаути. Плакати и агитационни материали много рядко са довели някого в редиците на Организацията, освен в случаите, когато там е стоял някой, който да обяснява, за какво всъщност става въпрос. ПРИВЛИЧАНЕ НА СКАУТИ ОТВЪН. Най-подходящите хора за привличане на нови скаути са самите твои скаути. Скаутският сектор няма предимствата на секцията на бобърчетата или тази на вълчетата, където родителите сами си пращат децата. За беда, скаутският сектор има проблеми и с облика си, защото много млади хора на скаутска възраст намират, че скаутството е вече остаряло и в основата си е “кофти работа”. Само тяхни връстници с истински скаутски опит и разбиране за “играта” биха могли да ги убедят в противното. Ти, като отряден водач, можеш да помогнеш на скаутите си в тази им задача като:
Опитът показва, че тези простички средства обикновено са многократно по ефективни от скъпо струваща агитация по медиите. ПРИВЛИЧАНЕ НА СКАУТИ ОТ ВЪТРЕ. Най-простият начин е този, да се привличат скаути из между израстналите вълчета, защото голяма част от тях напускат редиците на движението, което е голяма загуба както за тях, така и за Движението.  Казано е: “Когато момчетата напускат, нека напускат като приятели, устрой им едно хубаво изпращане и продължи връзката си с тях като със “стари момчета”. Не жали при тяхното тръгване. Мнозина от тях ще се завърнат,други ще са отнесли с себе си нещо от времето когато са били скаути, което ще им остане за цял живот. Нашата цел е да прекараме колкото се може повече момчета през нашата фабрика за характери. В същото време, колкото по дълго ги “рендосваме”, толкова по добри мъже ще станат те на края”
(Лорд Робърт Бейдън-Пауел, ”Хедкуортерс газет” 1911г.) Загубата на вълчета може да се предотврати, като:
Голямото и особено полезно задължение, с което би трябвало на първо място да се нагърби твоят Помощник-отряден водач е това, той да поддържа добри връзки с отряда на вълчета. ПРИВЛИЧАНЕ НА ВЪЗРАСТНИ СЪТРУДНИЦИ. Въпреки че назначаването на водачи е задача на Управителния съвет на Организацията, намирането и привличането на подходящи възрастни и тяхното номиниране (за водачи или за сътрудници) те засяга пряко, защото ти си, който ще работиш в края на крайщата с тези хора в един екип. Първата крачка при привличане на възрастни (Да се договорим: тук става въпрос за относително “възрастни”, 25-45годишни!) помощници е тази, ти да си напълно сигурен, след обсъждане и с водача на дружина, че ти трябва помощник. Това по две причини: първо, за да не се пилеят и без това оскъдните човешки ресурси и второ, защото на хората времето им и скъпо и едва ли ще са съгласни да се посветят на нещо, без да знаят какво точно се очаква от тях. За това най-напред си изясни добре каква точно помощ ти е необходима, изготви си точен списък на работите, които има да се правят и за които не ти стига ресурса време за да се справиш ти сам. След това си помисли, дали ти трябва помощник, който да присъства на всеки отряден сбор, дали ще трябва да е там през цялото време, или ще е достатъчно присъствие само при откриването или закриването на сбора, един или двама души ще са необходими за случая. Важният извод от казаното до тук е, да изготвиш длъжностна характеристика за всеко лице, от което се нуждаеш, като ясно посочиш, какво очакваш то да върши, каква отговорност ще носи, колко време ще му отнеме и кога. Мисли си и за типа човек, който ще може да свърши работата (какъвто и да е той или пък някой с специална квалификация), изготви личностен профил за търсеният за дадена работа човек. Сега си представи всички хора, които ти и другите водачи познавате и за които си мислите че биха могли да са подходящи за тази работа. Може да е някой измежду твоите приятели, някой родител на твой скаут или пенсионер. Особено между последните се намират много способни хора, достатъчно енергични и готови да подадат една ръка от време на време. Веднаж изготвил списъкът с възможните имена, подреди ги така, че най-подходящият (според теб) да бъде на първо място. Правиш оптимален подбор. Вече почти всичко е направено за да започнеш разговора с всеки един от списъка. Преди това, обаче, опитай се да погледнеш на нещата откъм тяхната страна. Представи си въпросите, които биха ти задали и си подготви подходящи отговори. Помисли си и за това, какво биха спечелили те от това, да се включат в помощ на Организацията, например установяване на нови познанства и приятелства, работа с млади хора, удовлетворението от това да предадат знанията си или пък дори една вечер от седмицата по далеч от домашните задължения. Така ти ще си им предложил нещо, вместо само да искаш от тях. И последно, избери си най-подходящето за теб и за тях време и място за срещата – проведи срещата, опитай се да ги склониш да се включат и помагат в обхвата на описаното в длъжностната им характеристика, да да кажат че приемат и че ще държат на дадената дума. Да се надяваме, че ще получиш исканото съгласие за съдействие. Ако пък не, погледни в списъка и си опитай щастието с вторият по ред. Когато получиш в отговор желаното “Да”, преди този човек да започне работа, трябва да информираш водача на дружина и секретаря , които ще имат да изпълнят още няколко дребни, но съществени процедурни изисквания, каквито са заложени в Правилника. Едва след това ще имаш до себе си някой, на когото ще можеш да разчиташ и който да ти е в помощ при изпълнението на нелеката ти задача да водиш скаутски отряд. Както при скаутите, така и при другите водачи и помощници, твое задължение е да направиш всичко възможно, те да изпитат задоволство и радост от работата която извършват, което често означава и развиване на тяхните способности, умения и отговорност. Никога обаче не изменяй първоначалната уговорка с хората относно това което са се съгласили да вършат и не се подавай на съблазънта да ги товариш с все повече и повече задължения, защото “той се справя добре”. Това е също толкова сигурен начин да ги разгониш окончателно, колкото и този да ги оставиш без работа и задължения. А запазването на хората е винаги по лесно от намирането на нови такива. Рано или късно идва часът, в който ще трябва да се разделиш с някого, който е отделил и време и сили, пък сигурно и средства, за да ти помогне да си вършиш работата по-добре. Така че, да не забравиш да искажеш едно искрено “Благодаря ти от сърце за оказаната помощ!” Това ще е и твоето най-силно оръжие, когато тръгнеш да си тъърсиш следващия помощтник. ХІ. ДУХОВНОТО И РЕЛИГИОЗНО РАЗВИТИЕДуховното развитие и религиозното развитие са два съвсем различни аспекта на скаутството, които много водачи объркват. Духовното развитие е една от целите, които си е поставило да постигне Движението и то е нещо, което следва да бъде вградено в Скаутската програма и за осъществяването на което ти трябва да следиш. Различно е с религиозното развитие, което въпреки че трябва да се осъществи, не е нещо за което скауткият водач да е преко отговорен. Религиозната политика на Организацията гласи, че всички членове се поощряват:
Ако някой твой скаут не изповядва определена вяра, тогава твоята отговорност се ограничава до това, да го насочиш към църквата, по възможност към тази, към която са и родителите му или поне към която са принадлежали преди. Трябва обаче преди това да си получил съгласието на родителите му.. Твое задължение е да поддържаш връзка с църквата (или църквите, ако имаш скаути от различно вероизповедание). Самото религиозно развитие на твоите скаути, обаче, евече отговорнос та тези църкви, а не и твое. Духовното развитие, от друга страна, си е твое задължение, което ти не бива да пренебрегваш. Нека си отговорим най-напред на въпроса, какво представлява духовното развитие и в какво отношение стои то към “дълга към Бога”. ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ. Когато говорим за “дълг към Бога”, най-трудният за отговаряне въпрос естествено е “Какво всъщност иска Бог от нас?”. Едното нещо, което изглежда сигурно е това, че Бог иска всички хора (и не само хора!) дошли веднаж на земята, да растат и да се развиват. Ние не се раждаме изцяло развити и заредени с всички знания, които са ни необходими за оцеляване в живота. Нито нашата физика, нито нашият интелект, който ни позволява да преценяваме света около нас и да взимаме правилните за оцеляването ни решения, са напълно подготвени за задачите които им предстоят. И защото запазването на живота, оцеляването, е висша повеля, Бог безусловно иска ние да растем. За това духовното развитие в най-простата си форма, може да бъде разгледано като процес, през който преминаваме (както нашите скаути, така и ние самите) при израстването си, при който се научаваме да стоим на собствените си крака, научаваме се да се пазим и да оцеляваме, научаваме се да живеем с другите хора около нас. Не на последно място се научаваме да откриваме света, който ни окръжава и да осъзнаваме съществуването на Бога. Следователно, за да помогнеш на своите каути да се развиват духовно, ти трябва да ги подтикнеш и подкрепиш те да се развиват и растат в четири области:
И как смяташ ти да направиш всичко това в действителност? САМИЯТ АЗ. Много области на Програмата са насочени направо към развитието на индивида и на неговата личността – личното здраве, интелекта, грижите и уважението към собственото тяло. Духовният аспект на тези действия се проявява в самодисциплината и в оценката за това, кое е добро и кое лошо за тялото и за поддържането му в добра форма. Проявява се във разбирането и възторга от перфектният му механизъм и от Божественото съвършенство на нашето тялото и на нашата душа. Това обикновено не е трудно да бъде обяснено на скаутите. ОТНОШЕНИЯТА МИ С ДРУГИТЕ ХОРА. Скаутите претърпяват значително развитие в тяхните отношения с другите благодарение на патрулната система. За мнозина от тях това ще да им е за първи път, когато ще трябва да носят отговорност за съвместна работа с цел да се постигне нещо трудно, при това самостоятелно и далеч от непосредственият контрол на възрастните, на мама и на татко. По този начин те откриват силата на сътрудничеството и повишените възможности на екипа. Научават се да разчитат на другите и да носят отогворността от това, че другите разчитат на тях и им вярват. Тук ти можеш да помогнеш не само като използваш патрулната система, но и като създаваш такива положения, при които да работят различни групи и при различна обстановка, също така като обучаваш чрез колективни игри и дейности и като отделяш време за разговори с всеки един патрул и анализираш и разискваш неговият опит от съвместната работа. СВЕТЪТ ОКОЛО МЕН. Поради това, че скаутството е толкова свързано с живота на открито, няма да ти е трудно да развиеш у скаутите си разбиране и обич към окръжаващият ги свят. Като практически пример можеш да използваш такова лагеруване, при което минимално да се уврежда окръжаващата среда. Скаутите могат да опазват природни източници, да пестят енергия или да помагат при рециклиране на различни суровини. Духовното развитие в тази област ще дойде не толково от правенето на всичко това, колкото от разбирането, защо това трябва да се прави и от поемането на една колективна отговорност за общият наш (пък и единствен!) свят. ОТНОШЕНИЕТО МИ КЪМ БОГА. Мнозина скаути, поради особената им възраст и фазата на развитие при която отричат всичко, независимо от това дали идват от вярващи семейства или не, могат да оспорват съществуването на Бога. Най-доброто което можеш да направиш в такъв случай е да им помогнеш да разберат, че има много неща отвъд нашето познание и да ги подканиш да запазят духа си отворен. Използвай всеки подходящ случай, или да предизвикай такъв, за да им предоставиш възможност да обсъждат своите виждания. Казано е: “Господ един безкраен Дух на обичта, който гледа над дребнавите различия на вяра и деноминация и който благославя всеки човек, който наистина се старае според силите си да върви по Неговите пътища”
(Лорд Робърт Бейдън-Пауел, ”Роверинг” 1922г) В такъв случай могат да ти бъдат от помощ, естествено в рамките на Програмата, посещения на храмове и на богослужения, както и практиката да се казват кратки молитви за благодарност при някакъв успех или в очакване такъв. Но внимавай – всичко това трябва да става без каквото и да е задължение. Пътят към Бога може да извърви само всеки сам и за себе си. Ти само можеш само да посочиш неговото начало, естествено, ако сам си го извървял! В всеки случай тук от теб се изисква особена тактичност и дълбоко разбиране за душевността на младите за да бъде трудът ти увенчан с успех. Тези твърде лични области на духовно развитие могат да бъдат групирани в пет цели, които скаутите ти трябва да се стремят да постигнат с твоя помощ:
Тези цели трябва да имат постоянно място в твоята програма, а също така и в игрите, дейностите и в нарочно създадените обучителни ситуации, които трябва да помогнат на младите да ги постигнат. Духовното развитие трябва да бъде водеща нишка във всичко, което правиш, тъй като то е част от Обещанието, а и от Закона, и е една от главните цели на Движението. В много отношения то е, което дава отговор на въпроса за същността на скаутството, то е което прави от скаутството Скаутство. ХІІ. СКАУТСКИ ЦЕРЕМОНИИСкаутската организация има само няколко церемонии и тъкмо за това те трябва да се знаят и изпълняват изрядно, иначе губят смисъла си. Скаутските церемонии трябва да бъдат прости, кратки и искрени. Прости - за да разбере всеки, какво става и защо се прави, кратки - защото вниманието на младите трудно се задържа за дълго и искрени - като знак на уважение към участниците в събитието. Някои отряди и дружини развиват в течение на годините свой собствен начин да правят нещата и в това нямя нищо лошо. Но трабва да се пазят от “пресоляване”, от твърде дълги, сложни или дори малко стряскащи за участниците церемонии. Обикновено церемониите имат по голямо значение за възрастните, отколкото за младите и просто никой няма право да им налага нещо, което няма истинска стойност. Посвещаването в скаутство, скаутският поздрав, скаутският знак и ръкостискането са универсално приети и при тях не се допускат никакви промени. Посвещаването в скаутство (даване на обещанието) е ритуал, който колкото и да е кратък и прост, оставя дълбока следа в съзнанието на бъдещия скаут. Прави се като върху спуснатото помежду им организационно знаме полагат лява ръка едновремено водач и скаут. В кратък диалог се изяснява смисъла на акта. С дясна ръка двамата правят скаутският знак и скаутът изрича Обещанието. Знамето се вдига и водачът вързва връзката на скаута и му предава основните отличителни знаци. Казано е: “Практиката да се провежда Посвещаването като публично шоу не е особено желателно, тъй като това е едно твърде лично събитие в живота на момчето. Това е миг, в който цялото негово съзнание трябва да е съсредоточено върху дълбокото значение на събитието, а не да бъде разсейвано от присъствието на наблюдатели”
(Лорд Робърт Бейдън-Пауел, сп.”Скаутер” 1932г) Скаутският знак се подава само и единствено при посвещаването в скаутство и когато се казва (или препотвърждава) Обещанието. И при никакъв друг случай. Прави се с десен лакет издигнат почти на височината на рамото и подлакетница изправена на горе, палеца на ръката покрил кутлето, прибрани и изправени показалец, среден и безименен пръст. Скаутският поздрав се отдава от всички скаути и водачи при тържествени случаи и церемонии. Той, като всеки поздрав, е знак на уважение. Скаутският поздрав редко се отдава между членовете, тъй като не съществува строга йерархическа структура между тях и всички се считат равни помежду си. Поздравът се отдава отсечено, с издигане на ръката по най-дългият път на горе, допира се до веждата и спуска на долу по най-краткият път. Ръката е свита както при скаутският знак, с палец върху кутлето. Скаутското ръкостискане е възприето по цял свет от почти всички скаути. Прави се с лявата, по близката до сърцето, ръка. Бейдн-Пауел го е възприел от бойците на африканското племе Ашанти. При тях така се поздравлявали само най-смелите, защото то изисквало освен това и това свалянето на щита. Други ритуали и церемонии. Церемонията при вдигани е сваляне на националното знаме, подробности по Ритуала на Посвещаване и препотвърждаването на Обещанието, церемониите при връчване на скаутска степен, на награди и отличия са дадени по-подробно в Правилника на Организацията, където могат да бъдат прочетени. 
Литература: “The Scout Leadres Handbbook” – The Scout Association, UK 1994 “The Scoutmaster Handbook” – Boy Scouts of America, USA, 1990 “Footsteps of the Founder” – 1980 “Разговори край лагерния огън” – 1997г. Настоящето ръководство е преработено, допълнено и прередактирано в София, 19.5.2001г. 
Каталог: wp-content -> uploads -> 2010 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г 2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г 2010 -> Закон за храните /извадка 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика 2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|