Лекарите, за които трябва да говорим

Хора с увреждания не си вадят ТЕЛК, за да не ги уволнят

- Медицинската експертиза дава диагнозата и показва каква функционалност на организма остава. Втората комисия до голяма степен индивидуализира подхода към конкретния човек. Тук имаме два случая. Първият са хората, които не са се осигурявали или са извън трудоспособна възраст, т.е. децата до 16 години и пенсионерите. Те директно отиват в дирекциите "Социално подпомагане“. Ако тази втора комисия прецени, ще може да поиска допълнително изследване. След това на тези хора ще им бъдат предложени набор от социални услуги, които са най-подходящи за тях. Вторият случай са хората в трудоспособна възраст, които са се осигурявали и на които ще им бъде направена трудова експертиза. Тя ще се осъществява от комисия с представител на НОИ, който ще бъде лекар, също така ще има специалист по трудова медицина и представители на Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане. Има трeти вариант за изход от комисията по трудова експертиза. Първият е, ако човекът е работил в периода, когато е получил съответното заболяване. Тогава ще се прави преценка дали той може да продължи да работи на същото работно място. Ако не може да остане на същата позиция, има опция работодателят да адаптира работното място или да трудоустрои служителя. В случай че това е невъзможно или хората са били безработни преди заболяването, ще се търси възможност за допълнителна квалификация или преквалификация. Целта е хората да влязат в някоя нова професия, в която заболяването не е пречка. Агенцията по заетостта ще е ангажирана с това да търси подходящи работодатели или ще насочва хората към обучения. Третата опция на комисията по трудова експертиза е да реши, че човек със заболяване има нужда от допълнителна рехабилитация. Ако след това има допълнително подобряване на неговото състояние, ще се направи окончателната преценка за работоспособността му.

- Инвалидната пенсия ще се получава тогава, когато има окончателно решение. И към момента хората, които са работили и са се осигурявали, получават обезщетение за временна неработоспособност за период от 6 месеца. Идеята ни е то да бъде удължено до 12 месеца. Тогава, когато се издаде окончателното решение на комисията - как и какво може да работи човек, ще се преценява и съответното решение. Инвалидната пенсия се отпуска на хора с висока степен на увреждане, с което трудно биха могли да отидат на пазара на труда и да получат подобен доход. Така че инвалидната пенсия, доколкото тя е осигурително плащане, защото човек, когато работи, се осигурява за такъв риск, е дължима. Дължима е и при сегашните правила - в общия случай минимум 5 години трябва да се е осигурявал човек, за някои заболявания 1 или 3 години, а за други не се изисква осигурителен период. Инвалидната пенсия е за по-тежките случаи, при които хората трудно биха намерили работа. За останалите ще има компенсации за намалената работоспособност - ще бъдат подпомогнати при намиране на работа. Целта е хората да са полезни на себе си, никой не ги кара да работят насила. Ако физическото състояние на хората им позволява да работят, тогава доходът от труд трябва да бъде основен.

- Рискът да говорим с индивидуални случаи е голям. Ако той не може да се върне на старото си място или на друго при същия работодател, но този човек е функционален и заболяването му не носи трайна неработоспособност - т.е. той би могъл да работи и да получава доход, то тогава оставащата функционалност е достатъчно висока, за да не се компенсира с инвалидна пенсия.

- Първо, новата методика е по-различна. В сегашната методика проблемът е, че всеки един човек се сравнява с млад, 100% функционален атлет, т.е. с най-идеалните възможности на организма. Нормално е с възрастта човек да получи различни заболявания, но това не го прави инвалид. Така че с новата методика се обръща призмата и се определя какво може да работи човек с увреждания. При положение че човек може пълноценно да работи и да получава доход срещу труда си, тогава не е задължително той да бъде обявен за инвалид. Това не означава, че различните системи за социално подпомагане и лечение няма да работят. Един обездвижен човек на инвалидна количка, който е добър юрист, може да получи асистент, който да му помогне да отиде на работа. Но доходът му ще бъде от труд. Второто е възможността да има две комисии, като втората ще може да поиска допълнителни изследвания в случаите, в които има съмнение за медицинската експертиза. Това е механизмът за ограничаване на злоупотребите. В момента едно фалшиво изследване не може да се полага на съмнение.

- Много важно е и работодателите да ни помогнат. В момента с обществени средства се подпомагат хората с увреждания, например има програми със субсидирана заетост, но това е лошият пример. Защото когато програмата свърши, човекът остава отново без работа. Има програми, свързани с адаптиране на работното място, за подобряване на условията на труд, за квалификация. Но освен със закони и стимули обществото трябва да разбере, че да създадеш работа на човек с увреждане, не е благотворителност. Този човек може да бъде пълноценен, ако му се осигури подходяща работа. За съжаление в момента има хора, които не си изваждат решение на ТЕЛК, за да не бъдат уволнени.

- Нямаме убедителни предложения, но продължаваме с дебатите. Има някои стъпки, които от бизнеса предложиха и които могат да се обмислят. Като проблем при наемането на хора в предпенсионна възраст работодателите посочват, че когато такъв служител се пенсионира, те трябва да му изплащат две заплати. Някои от представителите на бизнеса предложиха, където има субсидирано наемане на такива хора, при което работодателите и публичните средства си поделят разходите за тези служители, тежестта при пенсионирането им да бъде изнесена в края на периода, т.е. субсидията да поема тези две заплати. Друг проблем според работодателите е за местата, където има колективен трудов договор и се договаря клас прослужено време. Това означава, че при едни и същи условия един човек на по-висока възраст ще получава по-висока заплата дори ако има по-ниско образование от един млад работник. Там също бихме могли да търсим възможност при споделяне на компенсацията между държавата и работодателя.

- Вотовете на недоверие са инструмент не за сваляне на правителството, а за привличането на общественото внимание към аргументите на опозицията по дадена тема. В този смисъл ще видим какви ще бъдат тези аргументи. Аз нямам големи очаквания, защото за съжаление сегашната опозиция се ограничава в критиките и не изгражда работеща алтернатива. Може би затова надали има и тема, колкото и да е важна, по която може да се търси национално съгласие. Непрекъснато се опитвам да привлека парламентарните групи към експертна дискусия, която да доведе до политическо съгласие по каквато и да е тема. БСП системно се дистанцира от какъвто и да било диалог и съгласие. Много жалко е, че това ръководство налага този стил.

- Настояваме за преглед на политическата декларация, която е основата за подкрепата на четири парламентарни групи и която е достатъчно конкретен и ясен документ. Редно е да направим оценка на коалицията от началото на управлението и да ускорим изпълнението на ангажиментите. След съставянето на правителството има и значими промени, особено в сферата на външната политика и сигурността. Преди година проблемите с бежанците, със сътресенията в европейското сътрудничество, с напрежението между две сили в нашия регион, каквито са Русия и Турция, не съществуваха. Сега трябва да набележим ефективната българска политика като реакция на тези промени.

- Лявото има остра нужда от обединение, за да бъде фактор в българската политика, а не да оцелява. Очевидно в най-голямата партия - БСП, няма истинска готовност за това. След като бяха принудени да напуснат емблематични за БСП фигури, защото не приемаха управлението по модела "Орешарски", сегашното ръководство продължава да влага много повече усилия във вътрешни битки - в БСП или в левицата, отколкото в изграждането на политическа алтернатива за България. Вие как ще обясните, че г-н Миков има редовен диалог с премиера Борисов и системно бяга от разговор с Георги Първанов? Границата между надменността и комплексираността е много тънка. Въпреки това аз съм оптимист за европейското и модерно ляво в България. АБВ е носител на тези идеи и ние нямаме самочувствие на монопол, а на елемент, участник в една широка платформа за сътрудничество.