Закриват над 1000 болнични легла в София

Закриват над 1000 болнични легла в София

Комисията за изготвяне на Националната здравна карта закрива в София 1089 легла за активно лечение.

Най-много се намаляват леглата в ортопедия и травматология - с 213, гастроентерология със 141, хирургия със 152, урология със 112. Намаляват се значително леглата в болници с III ниво на компетентност. От областната комисия на София град обаче предвиждали увеличение на леглата за активно лечение с 635 с мотива, че повече от 1/3 от обслужваните пациенти са от провинцията и критерият брой на население не е приложим. В края на януари Националната комисия прие по принцип проекта на НЗК. Очаква се на 1 февруари проектът да бъде публикуван на електронната страница на МЗ за публично обсъждане.

Здравната карта закрива над 1000 легла за активно лечение в София

Комисията за изготвяне на Национална здравна карта решила да намали с 1089 броя на разкритите в столицата легла за активно лечение, научи ДУМА от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Най-засегнатите специалности са гастроентерология, където леглата се намаляват със 141, ортопедия и травматология с 213, хирургия със 152 и урология със 112. Променя се и броят на леглата според нивата на компетентност и се намаляват значително тези с III ниво. В хирургията в момента са лицензирани 696 легла от III ниво, които според НЗК трябва да бъдат намалени на 350, а в ортопедията от 570 на 200.

Парадокс е, че НЗК предвижда увеличаване на броя на леглата от I ниво, а в публикуваните за обществено обсъждане критерии, се предвижда точно тези легла да отпаднат, коментират от ЦЗПЗ. Оттам уточняват, че областната комисия на София град преди това изготвила областна здравна карта, която предвиждала увеличение на леглата за активно лечение с 635. Мотивът бил, че повече от 1/3 от обслужваните пациенти са от провинцията и критерият брой на население не е приложим.

Националната комисия обаче изменила съставената областна здравна карта на София, макар че за това няма легитимно законово основание, коментират от ЦЗПЗ.

Преди дни здравният министър Петър Москов заяви, че в момента има 38 хил. болнични легла за активно лечение и е необходимо 3555 от тях да бъдат преструктурирани в легла за продължително лечение и рехабилитация.

В състава на Националната комисия по закон влизат министърът на здравеопазването, който е председател на комисията, трима представители на МЗ, управителят на НЗОК, директорите на Националния център за обществено здраве и анализи и на Изпълнителната агенция "Медицински одит", председателят на НСОРБ, двама представители на БЛС, по един представител на Зъболекарския съюз, на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи и на представителните организации за защита на правата на пациентите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето.

В края на януари Националната комисия прие по принцип проекта на НЗК. Очаква се днес проектът да бъде публикуван на електронната страница на МЗ за публично обсъждане.

ДУМА припомня, че предишната здравна карта, изработена от кабинета "Борисов-1", бе представена на 2 февруари 2011 г. Според нея на страната ни бяха необходими най-много 43 984 болнични легла и най-малко - 30 254, но към онзи момент във всичките 308 болници имаше 44 411 легла.

По данни на НСИ към края на 2014 г. В страната има 323 болници с общо 48 680 болнични легла, от които 34 543 са в многопрофилните болници.

НЦОЗА: Необходими са повече центрове за психично здраве с по-малко легла

Да бъде намален броят на леглата в центровете за психично здраве, предлагат от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) в анализ, представен от директора на центъра доц. д-р Христо Хинков пред депутатите от здравната комисия. Според анализа сред основните проблеми на психиатричната помощ у нас е недостатъчният брой центрове за психично здраве - 12 в 11 области в страната. По думите на доц. Хинков финансирането на психичното здраве само от държавния бюджет превръща центровете в малко болници и те увеличават легловата си база. В същото време се наблюдава намаляване на леглата в психиатричните отделения в многопрофилните болници, каза Хинков. Според анализа необходимо е стационарната грижа за психично болните да се прехвърли в многопрофилните болници.

Шефове на центрове за психично здраве обаче изразиха несъгласие с подобно предложение, тъй като в центровете се предлага затворен цикъл на лечение с арттерапия, трудова терапия и пр. Според тях е необходимо да бъдат стимулирани младите лекари да специализират психиатрия и в частност детска психиатрия. По думите на специалистите в Южна България такива кадри почти липсват, нямало дори в Пловдив.

Да му мисли министърът

Чуете ли за Националната здравна карта, знайте, че става въпрос за орязване на болнични легла. Лошо няма, ако всичко друго е наред -модерна, работеща и финансово обезпечена профилактика. Съвременно оборудвана спешна помощ. Финансирана доболнична помощ, която да поема не тежките случаи, вместо само заради недостатъчния ресурс да бъдат пращани в болница. И пр. неща. Но у нас ги няма и орязването на болнични легла ще ореже достъпа на хората до медицинска помощ. Експерти ще опонират, че 3555-те легла само ще бъдат трансформирани за долекуване. Добре, защото именно това й липсва на България със застаряващото население. Но как ще стане? Кои легла и в кои болници ще бъдат трансформирани? Има ли достатъчно квалифицирани медицински кадри за такава грижа?

Преди 6 години една министърка от кабинета "Борисов-1" обеща 5 нови клинични пътеки за долекуване и продължително лечение. Те не се случиха, а тя си отиде. Преди 5 години на 2 февруари представиха здравна карта на кабинета "Борисов1", а болничните легла бяха с около 14 хил. повече от необходимото. И картата отиде в небитието, и министърът напусна пл. "Неделя", 5.

Днес е 1 февруари. Кабинетът "Борисов-2" пак представя здравна карта. Да му мисли министърът.