Епидемичен взрив от туларемия, 11 болни

"Галъп": Всеки трети подкрепя кабинета

Всеки трети българин (32%) подкрепя кабинета "Борисов 2" след 100 дни управление, показва февруарско проучване на "Галъп". Трети месец тенденцията е възходяща. За сравнение преди съставянето му стойностите на доверие в правителството са стигали 15 %, а недоверието - 70 %.

Стабилизиран е и рейтингът на парламента -стига 21% (19% през януари), но недоверието е 67%. Подкрепата за него сумарно е по-ниска от тази за управляващите партии, взети заедно. Те събират над една трета вот, или 38% от всички гласове: за ГЕРБ подкрепата е 26,4%, за Реформаторския блок - 5,8%, за Патриотичния фронт - 3,2%, за АБВ - 2,6%. С тези резултати при нов вот всички те биха попаднали в парламента. БСП - също, с 14,5% подкрепа, и ДПС - с 6,7 %. Изследователите наблюдават известно разколебаване в периферния електорат на ДПС. Обясняват го със загубата на конформистка подкрепа и оставането на ДПС в опозиция. Според тях шанс за вход в следващ парламент има и "Атака" с 2,9% от имащите право на глас.

Топдесетката на най-добрите политици оглавява еврокомисарят Кристалина Георгиева с 55% доверие според социолозите, защото "е извън текущия политически дебат". Кметът на София Йорданка Фандъкова е втора с 44%, следвана от президента Росен Плевнелиев (34%) и премиера Бойко Борисов (33%).

В момента подкрепата за министъра на здравеопазването Петър Москов е 33%, като от декември досега той е прибавил общо 19% привърженици. По около една трета симпатизанти имат и омбудсманът Константин Пенчев и министър Лиляна Павлова. С над и около една четвърт симпатии в челната десетка се нареждат Томислав Дончев, Маргарита Попова, Ивайло Калфин, Георги Първанов ио Цецка Цачева.

Данните показват, че представителите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт (Радан Кънев, Меглена Кунева, Валери Симеонов и др.) увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо в сравнение с отрицателните.

Първите 100 дни на кабинета социолозите свързват с подем сред оптимистите - към февруари те са 23 % (под 20% в края на кабинета "Орешарски") срещу 62% черногледи (респ. 70%).

Сравнително ниско остава желанието за нови избори - ако през януари т.г. 15% искат нов предсрочен вот, година преди това желаещите са били 3 пъти повече. Подобна е тенденцията за готовността за протести - в края на 2014 г. около една десета твърдят, че биха протестирали срещу правителството, година по-рано този дял е двоен.

Първите 100 дни на новата власт са подействали обезболяващо на негативните оценки и очакванията за икономиката. Към началото на февруари 41 % смятат, че икономическото положение в страната ще се влоши, 31% - че ще остане същото, а 16% - ще се подобри.

8% очакват материалното положение на семейството им да се подобри, 27% да се влоши, а 50% - да остане същото.

И още - през февруари 58% очакват цените да растат срещу 72% преди три месеца. Вече

17% очакват безработицата да намалява при не повече от 10% през лятото и есента.

Доверие в банките изпитват 30%, а 50% - не. В края на лятото и началото на есента съотношението доверие-недоверие към този сектор е било 20:60, припомнят от "Галъп".

В година на бедствия и потопи 73% смятат, че институциите не са се справили добре с тях, а 15% - че са успели.

Близо две трети споделят опасността от терористична атака или пък от "Ислямска държава". Също толкова се опасяват, че страната може да се окаже без пари за пенсии. Пак близо две трети намират, че в България има свобода на словото

Но най-образованите не споделят това със същата автоматичност, както останалите.

През цялата 2014 г. обобщеният образ на Европейския съюз неизменно остана с много висок авторитет особено в сравнение с българския политически процес - около 60% доверие. Очаквано, по-различно стояха нагласите спрямо НАТО - с около една трета доверие.