ГЕРБ с две кандидатури за шеф на НЗОК

Българското семейство се разби, създаваме бездуховно поколение

- Трябваше да бъдат създадени дневни центрове за психичноболните, но все още не са създадени. Общо взето нищо не се промени. Освен ако не се брои промененото, но не към добро. Това се вижда от всички.

- Имам предвид не нещо направено към лошо, а липсата на каквато и да е активност за подобряване състоянието на психиатричната помощ и на хората с психични заболявания, а те са едни от най-уязвимите в обществото. Дневните центрове така и не бяха създадени. Най-лесното измъкване е, че няма пари. Ако погледнем по-дълбоко, ще видим, че причината да не се намерят пари е неосъзнаването на този проблем като приоритетен за решаване. Защото в момента, в който се приеме, че той е приоритетен, ще се намерят и средства. Нещо като с незаконната сеч. И за нея години се говореше като за проблем, но изведнъж след някои проблеми през миналата година само за дни се взеха решения за нейното ограничаване, като се въведоха мерки за намаляване на износа на дървесина. Защо трябва да се случи нещо лошо в България, за да реагираме?! Същото е и с психичноболните. Техните опасни прояви ескалират, виждаме колко са трудни са обгрижване, колко много проблеми имат близките им с тях, колко унизително се гледат тези болни в психиатриите, но не се намират пари, проблемите остават нерешени. В момента, в който стигне до съзнанието на нашите управляващи, че психичноболните са въпрос на цялото общество, ще се намерят и парите.

- Надявам се да не са много, защото нетърпимостта на обществото към такива прояви нараства. Това е белег, че можем да се надяваме на скорошна инициатива от страна на управляващите за реформа и в психиатричната помощ. Мен като професионалист много силно ме притеснява и липсата на инициативност от страна на работещите в тази сфера.

- Не става дума за частните практики, а защото сегашното положение на финансиране на болничната психиатрична помощ за някои е удобна и те не желаят това да се промени.

- Има нещо такова. Държат се пациенти, за да не се изгубят като източник на финанси. Звучи грозно, но факт е, че болният носи определена субсидия от бюджета на Министерството на здравеопазването, защото се плаща за всеки хоспитализиран. Стремежът е тя да се усвои по-бързо, а кой ще го лекува след това, няма значение. Системата на финансиране на болничната психиатрия е порочна. Това е единствената специалност, която няма нито една клинична пътека по линия на Националната здравноосигурителна каса. Психиатричните консултанти не са включени никъде. Единствената специалност сме, която е без високоспециализирани дейности в амбулаторното лечение. Дори психотерапията, която е особено ефективен метод при някои разстройства, не се покрива от НЗОК. Тя е платена. Психиатричните болници не могат да се оплачат от липса на пари за медикаменти и текуща издръжка. Проблемът е, че материално-техническите условия в тях са лоши, много от тях са в периферията на страната. Навремето те са създавани, за да бъдат изолирани болните и да не се набиват на очи. В ХХІ век са крайно демодирани като лечебни заведения.

- Те трябва да поемат хората с напреднала психична болест, пенсионирани са поради неспособност да упражняват труд и няма къде да прекарват времето си, ако не са в болница. В центровете следва да се организира арттерапия, психотерапия и други занимания под наблюдението на медицински лица, които следят дали си приемат лекарствата. Така от една страна се запълва времето на пациента и това, което му е останало от болестта като опит и импулс, максимално се съхранява и развива. Денят на тези хора е зает. От друга близките им могат да ходят спокойно на работа, защото техният близък е на сигурно място и няма да се измъчват от притеснения дали той не е подпалил къщата, не е бутнал някоя баба под вагона на метрото или в най-безобидния случай не рови в кофите за боклук.

В тези центрове работи цяла армия от лекари, психолози, социални работници.

- Само че в някои други държави, нали?

- Да, в други държави, но това можеше да стане и у нас. Имаше идея и ние да станем като онези държави, но за съжаление институционалният модел на обслужване у нас има много дълбоки корени. Засега не се получава да се разделим с него.

- Проблем е, когато човек е докаран в болница с психично заболяване, но нямаме картон на лечението му преди това. Овладява се положението, но следва обаждане тук и там, докато намерим къде е лекуван и каква терапия му е била провеждана.

По-голям от този проблем е, когато той бива изписан.

- Какво се случва тогава?

- Нищо не се случва. Той си стои вкъщи. Средностатистическият психичноболен в България е безработен, защото дори да е в добра ремисия, никой не желае да го наеме на работа, а ако работодател разбере, че негов служител има такъв проблем, намира възможност да се освободи от него. Човекът е свободен по цял ден, не се занимава с нищо. Сутрин пие хапчетата си под контрола на близките. Когато те отидат на работа, той е абсолютно свободен да прави каквото си иска. Без наблюдение през деня, без редовно вземане на хапчетата, след месец-два той пак попада в болница.

- Психичното здраве на българина не се различава много от това на другите националности. Слава Богу, кривата на психичната патология не върви нагоре. По отношение на непсихотичните психични разстройства, наричани до неотдавна неврози, нещата също следват общата тенденция към повишаване. Друг е въпросът, че причините в Европа са едни, а у нас са други. В България те са предимно от битови проблеми, които масата от хора в цивилизования свят нямат. И там има бедни хора, но у нас проблемът е, че нашите бедни са много и твърде много бедни. Проблемното в психичното здраве на българина е твърде ниският му емоционален интелект. От там имаме сериозни проблеми и с агресията в семейството. От там тя се пренася в училището, на улицата. Важно е да се знае, че степента на емоционалния интелект не колерира с националния интелект. Има хора много интелигентни, но изключително неинтелигентни емоционално.

- Това е нашата възможност да познаваме задълбочено собствените си емоции, да развиваме тази способност на познание и същевременно да имаме и да развиваме умение за управление на тяхната изява. Емоцията сама по себе си не може да се управлява, но може да се контролира нейната изява.

- Това е едно от модерните "достижения", то е свързано с много неща. Проявлението му се засили в последните години, защото се промениха обществените ценности, надделя материалното благополучие, въобще "развихме се" в не дотам добра светлина. Българското семейство, в което се култивира всичко за създаването на една личност, се разби. Когато едно дете не получава подкрепа у дома, а чува само крясъци, викове, караници, а след всеки скандал родителите го засипват със скъпи играчки и дрехи, е напълно естествено от него да се получи един бездуховен човек. Човек се учи на духовност още от общуването с мама и татко. Точно от пропуските в семейството се зараждат и последващите психични проблеми на българина. Когато се стигне до психична болест, проявлението й у един човек са такива, каквито са били проявленията му преди той да се разболее. Ако той е бил агресивен преди, ще е агресивен и в болестта си. Ако той е бил по-затворен, става още по-затворен в себе си.

- Система за работа с тях няма.

- Полежава малко с психиатричното отделение или болница, консултират го психиатри и след изписването му няма извънредна грижа за него. Трябва да се знае, че големият процент самоубийства не са по болестни мотиви. У нас няма система, по която те да бъдат проследявани и профилактирани.

- Аз се надявам изграждането на единната електронна система в здравеопазването да сложи край най-после на този спор. Според мен данните в нея, отнасящи се до психичното здраве, трябва да са с по-специален и ограничен достъп, тъй като с тези болни може да има злоупотреби. Недопустимо е да нямаме такава система и ние, психиатрите, да не знаем какво се случва като цяло с психиатричната помощ и засегнатите от тези заболявания. Например за този сектор от медицината не могат да се планират разходи, а оттам и адекватни бюджети, защото не се знае каква е средната и очакваната заболеваемост, за да бъдат предвидени съответните финансови средства. Само за сравнение, благодарение на националния раков регистър се знае всяка година какви са очакваните новооткрити пациенти и се планират необходимите суми за диагностика и лечение.

- Трябва да се опитаме да сме оптимисти. Още повече че предстои стартирането на програма за обучение на джипита и социални работници, които ще бъдат обучавани как да наблюдават и откриват от рано възникването и предразположението към психични заболявания, как и към кого да насочват хората, каква помощ да им бъде оказвана. Това е добра стъпка, още повече като се знае, че директорът на Центъра за обществено здраве и анализи доц. Христо Хинков работи по нея, самият той е психиатър с дългогодишен добър опит и доказана добра лекарска практика.

***

Визитка

Д-р Цветеслава Гълъбова е родена в София

Първоначално три години учи стоматология, но после кандидатства отново, на първо място е сред приетите медицина и защитава специалност психиатрия, която е била нейно желание от ученическите години

Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 година

От 1994 г. работи в държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", от пет години е неин директор

От м. декември 2014 г. е и национален експерт на Българския лекарски съюз по психиатрия