средата за сигурност. От тази гледна точка разузнаването е в значението си на система и неговите възможности се влияят най-вече от двете проявления за категоризиране: при първото типично положение - какво и как се разузнава, а при второто типично положение - какви са предпоставките и предварителните условия за това. В същото време и тази група параметри има връзка, макар и по-опосредствана, с някои от субективните и обективни показатели на оценъчно ниво. Изводи от Втори раздел: Първо, съвременните промени и тенденции във функциите на разузнаването, които то осъществява като подсистема, като „подмножество“ от компетенции, произтичат от провокиращите „държавността“ дисиметрии на средата, представляват реакцията на държавата спрямо тях и отговарят на нейния стремеж за поддържане и регулация. Промените във функциите на разузнаването като система, като функционално диференцирана същност в целостта на държавата, имат връзка с промените в държавните функции за въздействие и промяна. Второ, според първата група параметри възможностите на разузнаването на глобализиращите държави са много добре развити и позволяват изпълнението на разнообразни задачи. Възможностите на разузнаването на отделните локализирани държави са твърде различни и дори полюсни, с изключително значение на регионалния контекст. При демократичните локализирани държави постоянно се поставя изискването за ясна регламентация и ефективен контрол върху разузнаването. Върху възможностите на разузнаването на демократизиращите се локализирани държави и държавите в преход най- силно влияние оказват нарушенията в комплексната връзка държава-политика- разузнаване. Възможностите на разузнаването на революционизираните, регресирали, разпадащи се, провалили се, и другите видове нестабилни държави са твърде ограничени; съществува известна разузнавателна активност с институционална форма, но без реална процесуална практика. Трето, при постигане и запазване на държавната сигурност (първо типично положение) възможностите за разузнаване се определят от това какво и как трябва да се разузнава. Най-силно влияние тук оказват особеностите на новите субекти, естеството и видът на съвременните заплахи и предизвикателства, новата икономическа среда и ожесточена конкуренция за ресурсна и енергийна независимост. Четвърто, държавата като подсистема в глобалната система принципно се стреми да подобрява външната за нея среда (второ типично положение) чрез активно въздействие и/или чрез сътрудничество като се търсят и създават общи позиции и баланс с останалите държави и други значими субекти. Изолацията в областта на сигурността вече е невъзможна опция за държавите и те търсят различни приемливи форми на сътрудничество, чрез които разузнавателните служби да компенсират недостатъчните финансови, човешки и технически ресурси.
