Надежда минкова пенчева

раздел се решава четвъртата научноизследователска задача, която в много голяма степен определя приносите на изследването.
1. Разузнаването след темпоралната граница
1.1 Реформиране на разузнаването. Различия в разбиранията за неговата роля,
принос и функции
1.2 Влияние на членството в интеграционни общности върху функциите на
разузнаването на съвременната държава. Възможности и пречки за утвърждаване на
европейска и международна разузнавателна общност
Част от функционалните проявления на разузнаването са резултат от неговото реформиране (някъде на практика, другаде - само на теория), основно започнало след края на Студената война. Затова в първата подточка се разглеждат парадоксалните, полярни и противоречиви състояния, параметри, тенденции, проявяващи се в различните държави или дори в една и съща държава, които съвременното разузнаване, неговите възможности и принос приемат, най-вече вследствие или заради липсата на реформи. Във втората подточка се изследват функциите на разузнаването от гледна точка на членството на държавите в ЕС, т. е. разглежда се този вариант на разузнавателно сътрудничество, който поражда определени предизвикателства пред традиционното разбиране за значението и приноса на разузнаването за съвременната държава.
Премахването на идеологизираната външнополитическа активност от времето на
Студената война веднага променя обосновките за извършване на разузнавателна дейност както на Изток, така и на Запад. Поради това че днес се преследват преди всичко интереси и в много по-малка степен се поддържат продължителни самоцелни противоборства, както и поради това, че за противодействието на някогашните заплахи и на днешните рискове са приложими различни „технологии“, в по-общ план се стига до промени в подсистемите за сигурност на държавата и тяхното разнообразие, а в по-конкретен - в самите разузнавателни задачи и техния характер.
Реформирането на разузнаването не е нито общовалиден, нито някакъв революционен процес. В различните държави реформаторските усилия имат различни насоки и обекти - променя се разузнаването като институция, или самото функциониране на службите, техните правомощия и начин на осъществяване, задачите им, упражняването на контрол, и т. н. Различни са и преобладаващите мотиви за реформите – вътрешно- или външнополитически; по-тесни и по-субективни от националния интерес или водени от него. Затова от подобна разнообразна практика няма как да не се породят противоречиви разбирания относно предназначението, възможностите и бъдещето на разузнаването. В изследването са разгледани подробно няколко противоречия. Противоречие (1) идва от определянето на съвременното разузнаване и като силно, и като уязвимо. Противоречие (2)
сe състои в едновременното свиване и разширяване на обхвата на разузнавателната дейност. Противоречие (3) идва от срещането на старото разбиране за разузнаването като
„придобивка“ на суверенитета с новото разбиране за него като „придобивка“ за
глобализацията. Противоречие (4) идва отново от срещата на две полярни разбирания.
Според едното приложението на информацията, придобита от разузнаването, е онова, което внася голямата промяна в предназначението на разузнаването и предопределя ключовите му възможности спрямо целия географски, субектов и методологически спектър на съвременните заплахи и тяхното противодействие. Според другото разбиране разузнаването започва да се развенчава като монополист в придобиването на информация за сигурността и изготвянето на анализи, което се съпровожда с „отвоюването“ на собствено и запазено информационно пространство и постигане на специализирано

познание от страна на неправителствени субекти като интернет, граждански и комерсиални изследователски центрове, консултантски фирми и корпорации.
Противоречие (5) поставя едно срещу друго убеждението, че разузнаването може и се
справя с новите предизвикателства и заплахи, и виждането, че без допълнителни реформи това е невъзможно, което се затвърждава от многото разузнавателни „провали“ и общественото огласяване на неефективни разузнавателни прийоми.
Анализираното във втората подточка влияние на членството в интеграционни общности върху функциите на разузнаването на съвременната държава търси отговора на въпроса дали чрез членството си в наддържавни структури със заченки на суверенитет, държавите започват да допускат все по-голяма „суверенитетна либералност“ в начините за разрешаване на вътрешни и външни проблеми пред сигурността си и то дотам, че да се положат основите на европейска или международна разузнавателна общност. Разгледаният тук вариант на разузнавателно сътрудничество неизбежно поставя на фокус Европейския съюз, който макар и да притежава характеристиките на неповторимо постмодерно обединение със заченки на суверенитет, в момента се намира в изключителна криза на идентичността. В областта на сигурността и разузнаването въпросът за съвместността и, вече не само за единомислието, но и за единодействието, е дотолкова наболял и отлаган, че на практика се оказва сред най-силните аргументи, оспорващи „високата“ степен на интеграция в Съюза. Парадокс е обаче, че сега, когато неизбежно е поставен, ако не в центъра, то сред неотложните теми на европейската политическа и гражданска дискусия, този въпрос изглежда е нерешим.
В изследването подробно са посочени причините, поради които ЕС не е в състояние да реагира бързо и ефективно на общите предизвикателства, заплахи и рискове. Посочени са последиците от това, че ЕС не е оправомощен да изисква, нито е по възможностите му да организира добре, сътрудничеството в областта на разузнаването и сигурността, както и от това, че към момента дори мисленето за общо разузнавателно придобиване на информация представлява невъобразима смелост. В изследването са разгледани двата модела, които организират и регулират сътрудничеството в областта на сигурността и разузнаването в ЕС - моделът на хоризонталното координиране и този на вертикалното
подпомагане. Дадени са препоръки как би могла да се повиши добавената стойност на разузнавателните продукти от „институциите“ на съюзно равнище, които изготвят крайни информационни продукти и в различна степен осъществяват функции по обмен на разузнавателна информация.
Разузнавателното сътрудничество в глобален мащаб, с изключение на многостранните сателитни програми, продължава да се ограничава до националните, държавни измерения. Няма причина да се смята, че шансът за утвърждаване на международна разузнавателна общност е по-голям от този за европейска разузнавателна общност.

Изтегляне 408.67 Kb.

Сподели с приятели: