Надежда минкова пенчева

- Разузнаването може да бъде част от идеологизирани системи за сигурност и основен инструмент за поддържането на властта и вътрешния ред. И обратно, при осъществяването на своите функции разузнаването може да бъде пълноправен партньор в процеса на вземане на политически решения, а политическото ръководство да бъде партньор в разузнавателния процес.
- Традиционните функции на разузнаването могат да приемат нетрадиционно съвременно проявление, заради новите предизвикателства, рискове и заплахи, т. е. размиването на вътрешните и външните пространства да провокират „сливане“ на отбранителния/външен аспект на държавната сигурност с вътрешния/криминален аспект на обществената сигурност, или функционално да се сближават разузнаването с контраразузнаването, без да се стига до пълното оспорване на класическите схващания за тяхното разграничение.
- Започват да се увеличават функционалните и структурни компоненти за вътрешна сигурност, които осъществяват разузнавателна дейност на собствена територия.
Разделянето на външно и вътрешно разузнаване и на техните задачи започва да получава все по-слаба аргументираност.
-Разузнавателната общност може да се разширява чрез включването на
„нетрадиционни“ институции - частни, граждански и държавни, чиято по-специфична
„разузнавателна“ дейност е смесица от обществено обслужване, правоприлагане, публични услуги и осигуряване, и т. н., и е фрагментирана чрез различна функционална специализация. В този случай традиционните функции се запазват, но нараства спектърът от правомощия и субекти за тяхното реализиране, както и областите на внимание, което съответства на разширяващия се смисъл на понятието сигурност към социалната, културната, обществената, финансовата, и т .н., сфери.
- Изискванията към практическото осъществяване на разузнавателните функции се увеличават, което може да промени самата разузнавателна практика - по-често да се прибягва до външна експертиза, да се засили сътрудничеството, но и конкуренцията с недържавни, наддържавни, комерсиални и неправителствени, информационни и др. организации при придобиването и приложението на информация.
- Разузнаването може да осъществява и нови функции, които или дотолкова се различават от познатото в разузнавателната теория, че все още няма съгласие сред анализаторите струва ли си те да се нарекат именно „функции“, или тези нови функции все още не са прилагат от болшинството държави, поради което липсата на „масовост“ пречи на обобщаването и съгласието върху тяхното нормативно съществуване. Става дума за функцията по сътрудничеството – „liaison function“, макар че противоречивите интереси на държавите са пречка за наистина задълбочено разузнавателно сътрудничество на многостранна основа; функция по осигуряване на мироопазващи мисии зад граница с участието на няколко държави; разузнаването по сигурността като отделна функция –
„security intelligence“/„homeland security intelligence“; стратегическия анализ и прогнозирането като „естествена“ разузнавателна функция; сигналната функция и тактическото предупреждение като елемент от последната.
- Задачите по осигуряването на разузнавателната дейност започват да се съобразяват с новите условия и да изглеждат по-дефанзивни на фона на взаимозависимостта и опитите за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността.
 Приноси
Първо, за първи път в българската теоретична практика се прави опит да се обобщи преобладаващото историческо, житейско и актуално отношение към проблема за какво

служат държавата, политиката, разузнаването, взети в тяхната съвкупност на съвместно съществуващи, неотделими и йерархично подредени функционални единици. За тази цел е направен обширен анализ на разузнаването в институционално и функционално отношение на държави с различна политическа система от Европа, Америка, Азия и
Африка. Натрупаната по този начин солидна теоретична база може да послужи като предпоставка и информационен ресурс за разширяване на анализа към по-далечни в бъдещето тенденции за общото развитие на изследваните функционални единици.
Второ, подходът към понятието „функция“, интердисциплинарните позиции за неговото дефиниране, анализирането на ролята му на интегративен механизъм във всяка държавна конструкция, по оригинален начин позволява да се направи ясно принципното значение на разузнавателното осигуряване за формирането на държавната политика, за нейното практическо осъществяване - управлението, както и за гарантиране сигурността и развитието на държавата, успоредно с другите държави.
Трето, досега пренебрегвана в българската научна литература, водещата роля на политиката за предназначението, ефективността и съдържанието на разузнавателната дейност, получава своето заслужено внимание в изследването. Не е възможно цялостно и обективно представяне на съвременното значение на разузнаването за държавата, без направения в изследването задълбочен анализ на връзката политика-разузнаване.
Единствено чрез такъв анализ могат да се очертаят не само съвременните функционални рамки на разузнаването, но и да се посочат недостатъците в работата на разузнавателните служби и контрола върху тях в резултат от политическото действие (или бездействие), както и начините за тяхното преодоляване, възможно отново само чрез политическото действие.

Изтегляне 408.67 Kb.

Сподели с приятели: