Наръчник за прилагане на добри практики Участници

От 60-те години на 20 век учителите по чужди езици са свидетели на драматична промяна в начина на преподаване. Фокусът на обучението се разшири от преподаване на отделни граматични структури към насърчаване на усвояването на умения за общуване. Творческата самоизява стана по-важна от простото рецитиране на запаметен диалог от учебника. Разбирането и общуването придобиха нова важност, а културата също попадна в центъра на вниманието. Старата езикова лаборатория постепенно беше изместена от мултимедийни центрове и изучаване на езици посредством компютри. Мрежите могат да бъдат един от многото полезни начини за подобряване на езиковото обучение в новаторски проекти.

Една мрежова система за изучаване на езици представлява съвкупност от компютри, които учениците свързват в местна (вътрешна) или глобална (външна) мрежа. Традиционно изучаването на езици посредством компютри включва самоучители, симулации, игри, тестове и т. н. При работа в мрежа, фокусът е върху общуването между хората.

2.3.2 Примери за добра практика при използване на мрежа от контакти

Ключов момент в програмата на Европейския съюз МЛАДЕЖТА В ДЕЙСТВИЕ е междукултурният аспект за срещи с други млади хора от Европа. Подготвителната фаза във връзка с подобни проекти, които включват неправителствени организации (НПО), младежки клубове или доброволчески организации, често включва изучаване на езици. Скорошен проект в Норвегия, наречен „По стъпките на викингите“, включваше четири държави: Норвегия, Белгия, Естония и Турция.

За да са готови за срещата, норвежците решиха да се подготвят лингвистично, като използват мрежа от контакти, тъй като нямаше финансиране за лингвистична подготовка. Припомниха си устния английски, като се свързаха с гимназиален колеж, за да проверят дали може да им предостави някои от най-добрите си ученици като доброволци за три вечери, които да помогнат за прецизиране на уменията на младежите. Колежът има група английски ученици, дошли по проекта Коменски, така че се появи идеята младежите от НПО да се съберат с британските младежи за три вечери на социално общуване, през които изучаването на езици да се провежда в неформална среда.

След това норвежката НПО се обърна към местната турска асоциация, която обслужва нуждите на турските имигранти, и я помоли за помощ. Турците намериха бивш учител по английски език, понастоящем работещ като чистач в местно училище. Той се съгласи да представи две вечери, през които употреби методи за интегрирано изучаване на съдържание и език, за да им обясни прости изрази и полезни изречения, които ще им бъдат полезни по време на младежката обмяна в Истанбул.

Накрая групата реши да проучи приликите между немския език (в немскоговорящата част от Белгия) и норвежкия. За тази цел НПО изпрати имейл до всички свои познати и попита дали познават човек, който говори немски или е от Германия. За щастие се оказа, че чичото на един от членовете на проекта „Викинги“ работи с немец, който спортува джудо в свободното си време. С този немец беше осъществена връзка, за да бъде помолен да помогне с уроци по самозащита на младежите, като говори на смесица от немски и норвежки. След всяко занимание резюмираха подобните думи и изрази, за да демонстрират, че немският би могъл лесно да се научи като втори или трети чужд език.

Всички тези мероприятия за изучаване на езици бяха постигнати посредством мрежа от контакти, с използване на приятели, роднини или познати, за да бъдат открити хора, които да помогнат с родния си език. Нито едно от заниманията не протече в традиционна класна стая. Изучаването на езици беше изцяло неформално.

Пример за онлайн мрежа за изучаване на езици е babbel.com, по същество представляваща уеб сайт с интегриран инструмент за разпознаване на реч, който можете да изпробвате и да упражнявате произношението си. Той работи директно в браузъра. Имате нужда само от микрофон и най-новата версия на Flash Player. Освен това, интелигентна система организира речниковите думи, които сте научили. Получавате изчерпателен преглед на всички изучавани неща, включително обозначаване на проблемните думи, за да знаете, че трябва да ги упражнявате отново. Това се синхронизира безпроблемно и с настолното приложение Babbel Refresh, като използва персонализирания ви речников списък, за да изчисли подсещания за материала, който е най-добре да се преговори след това, и колко често трябва да се преговаря. Истински помощник!

Прибавете към всичко това инструментите за работа в социални мрежи на Babbel, които включват възможност за връзка с други потребители, интересуващи се от споделяне и обмяна на езикови умения, и ще получите една динамична и цялостна образователна платформа по шведския модел. http://www.babbel.com/

Друг пример за езикова мрежа онлайн е „Учете немски сега“ с jetzt.de. „Учете немски сега“ е проект на Института „Гьоте“ и Университета „Юстус Либих“ в Гисен, Германия.

Тази учебна среда онлайн за средно напреднали и напреднали изучаващи немски като чужд език „се фокусира върху развитието на умения за четене, слушане, визуално слушане и творческо писане. Задачите и упражненията се основават на статии, публикувани в jetzt.de (младежкото новинарско онлайн списание на немския вестник Süddeutsche Zeitung) и на видеозаписи, които разглеждат подобни теми и се изготвят от екипа на проекта. Интерактивните компоненти на учебната среда включват няколко дискусионни табла, чат с наставник и работна среща за писане под формата на уики, което позволява на учащите се от цял свят да общуват помежду си и с хора, чийто роден език е немския“²⁸.

2.4 Начини за привличане на обществено внимание към изучаването на езици
В съвременната литература, в областта на психологията и бизнеса, много често се среща терминът „отговорно лице“. Отговорното лице е активен участник в дадена организация, чийто глас бива чут от хората на ръководни позиции и има въздействие върху класната стая. Може също да бъде и човек извън учебната среда, който е отговорен за образователната политика и т. н.
Важността на взаимоотношенията с отговорните лица има и продължава да играе изключително важна роля в сферата на всеки проект. Репутацията на проекта идва от начина, по който го възприемат те, заедно с комуникациите му и насоченото му навън поведение. Отговорните лица са хората, които стоят зад репутацията на една организация и представляват нейния образ.
Следователно репутацията на проектите и организациите е жизненоважна по множество причини, не най-малката от които е, че служителите от всички нива са посланици на организацията. Те могат да повлияят на репутацията на дружеството, като предават положителни или отрицателни послания на други хора в него и извън него. В резултат на това, от решаващо значение е да се гарантира, че репутацията на проекта се подхранва непрекъснато.
Динамиката на взаимоотношенията със заинтересованите лица не трябва никога да се нарушава. Изграждането на тези взаимоотношения в дух на сътрудничество трябва да се съдържа във всички комуникационни стратегии. Това ще позволи насърчаване на взаимоотношенията с отговорните лица, изграждане и използване на дългосрочни инвестиционни взаимоотношения, които от своя страна могат да доведат до възможности за растеж и повишаване на осведомеността за проекта.
Идеи за ефективни взаимоотношения с отговорни лица:

1. Разработете стратегия за комуникация с отговорните лица.

2. Определете процес за изпълнение на стратегиите.

3. Постоянно привличайте за участие, ангажирайте и търсете обратна връзка.

4. Разберете всяко отговорно лице и ролята, която играе; опознайте наличните комуникационни инструменти; определете посланията, които да бъдат филтрирани към различните среди.

5. Проучете начините за подобряване на взаимоотношенията с отделни отговорни лица.

Следват няколко връзки, свързани с темата за привличане на обществено внимание:

1. 
   Повишаване на разбирането за важността на изучаването на езици и разширяване на обхвата на изучаваните езици;
   
2. 
   Насърчаване на богатото лингвистично и културно разнообразие в Европа;
   
3. 
   Поощряване на изучаването на езици през целия живот в и извън училище, независимо дали за учебни цели, за професионални нужди, за целите на мобилността или за удоволствие и обмяна на опит.²⁹
   

• 
  Национални публикации
  
• 
  Местни публикации
  
• 
  Публикации за изучаването на езици
  
• 
  Публикации онлайн
  
• 
  Социални медии
  

Това е реакцията, която дадена публикация предизвиква или се опитва да получи във връзка със събитие или дейност. Общественото внимание може да бъде под формата на лекция, специално мероприятие, вечеря, демонстрация, изложба, интервю, конференция, информационен материал, документален очерк или фоторазказ. Списъкът е ограничен единствено от въображението и усърдието на авторите на публикациите.

Един полезен начин за привличане на обществено внимание би бил да се постави малка масичка с информация и възможност за изпробване на различни методи за изучаване на езици някъде в центъра на града в събота. Много внимателно планирано събитие от този род, съчетано с покана до пресата, може да спечели двойно обществено внимание.
Като цяло е изключително полезно да използвате собствената си мрежа от контакти посредством Facebook, Linkedin или подобни услуги, за да предадете идеята за изучаване на езици на други евентуални участници.
2.4.2 Използване на съобщения за печата с цел привличане на обществено внимание
Съобщенията за печата от организации, фирми и агенции за връзки с обществеността са съществена част от всеки вестник. Изпращането на информация до местния вестник относно дейностите ви като цяло може да бъде възнаградено със статия по темата.
Един от най-икономичните начини да предадете посланието си е да пишете статии за списания, търговски бюлетини, уеб сайтове и вестници, които достигат до целевите ви клиенти. Дори и да не умеете да пишете много добре, ако можете да предложите атрактивни теми за статии, които разрешават даден проблем, стоящ пред читателите, ще намерите редактори, които да публикуват идеите ви. А най-хубавата част е, че за вас научават десетки хиляди хора – БЕЗПЛАТНО! Единственият ви разход е времето, което ще отделите, за да напишете статиите.
Публикуваните статии ще:

- ви представят като водещ експерт във вашата област. Научните сътрудници добре разбират това, тъй като често са поставени под напрежение от заклинанието „публикувай или ще изчезнеш“. Същото се отнася и до участниците в един езиков проект или идея за изучаване на езици. Стойността на познанията ви зависи от това, доколко широката общественост ви приема за квалифициран експерт. Една публикувана статия предава посланието, че наистина сте експерт, защото знанията и идеите ви заслужават публикация.

- изразят усещане за подкрепа от трета страна. Ако списание или онлайн бюлетин имат желание да отделят ценно място за отпечатване на статията ви, значи това, което казвате, трябва да е важно, нали така? Или поне това е предположението, което читателите правят подсъзнателно.

- улеснят квалифицираните препоръки. Публикуваните статии дават възможност на клиентите ви да бъдат вашите най-добри търговски представители. Те ще казват, например: „Знам идеалното място за изучаване на езици за теб. Ето една статия, която написаха за изучаването на езици и новаторските методи“.

Съществуват множество идеи за привличане на необходимото обществено внимание към изучаването на езици. Сега, когато социалните медии превзеха голяма част от вниманието на младите хора, преди обръщано на вестници и списания, най-добрата идея е да създадете профил във Facebook относно изучаването на езици. Основната насоченост трябва да бъде към теми, които интересуват младежите, от рода на мода, автомобили, хора на изкуството, компютърни въпроси и т. н. Освен профил във Facebook, може да бъде направен и блог, отново насочен към възможностите и идеите за изучаване на езици за млади хора или ръководители на младежки организации. Фокусът отново трябва да бъде върху теми, предизвикващи интерес. Когато някой открие тези сайтове, младежите ще ги маркират и ще съобщят на приятелите си за тях, след това други приятели ще съобщят на своите приятели и възможностите за използване на сайтовете ще се умножат значително за кратко време.

Авторите на блогове обикновено пишат по тясноспециализирани теми. Така че, ако спонсорирате мероприятие за изучаване на езици, можете да го представите пред автори на блогове, които пишат за образованието и по тази тема. Точното като лазерен лъч, насочване на посланието ви спестява доста време.

За разлика от уеб сайтовете, блоговете се актуализират често. По тази причина търсачките ги обичат и често ги поставят на предни позиции в списъка с елементи, който виждате, когато търсите по определена тема. Той се нарича „основен списък за търсене“.

Четири от всеки десет журналиста твърдят, че четат блогове, когато търсят идеи за статии или правят проучване във връзка със статиите си. Всъщност, много журналисти създават свои собствени блогове.

Авторите на блогове, за разлика от журналистите, често включват връзки към публикациите на други автори. Така че ако един влиятелен автор пише за идеята ви, други могат да публикуват връзки към нея, като по този начин създадат нарастващо обществено внимание и достигнат до аудитории, за съществуването на които никога не сте знаели.
2.4.6 Къде да започнете проучването на блогове
Когато сте готови да дадете гласност на мероприятието си, можете да започнете да проучвате авторите на блогове посредством търсачката за блогове Technorati или просто с Google. Въведете тема в полето за търсене, натиснете Enter и Technorati или Google ще върне списък с блогове, включващи информация по тази тема. След като намерите блог, който изглежда добър кандидат за представяне на идеите ви, отделете известно време да прочетете публикациите в него, за да разберете добре вида съдържание, за което пише авторът. Обърнете особено внимание дали той споменава хора, които са му писали по електронна поща, за да го уведомят за нещо. Това е положителен знак, че приема външни идеи. Един от най-добрите начини да привлечете предварително вниманието на автора е да публикувате коментар по тема, която обсъжда в блога си. Защо? Защото ще искате да ви разпознае, когато му представите идеите си.
2.4.7 Примерен списък с блогове:

http://oedb.org/library/features/top-100-education-blogs

http://clil4teachers.pbworks.com/w/page/8427859/FrontPage

http://www.thelinguist.blogs.com/

5. 
   Начини за организиране на оценяване и наблюдение на учебните резултати
   

За да се насърчава ангажирането с изучаване на езици, важно е да:

- поощрявате учащите се да използват езика спонтанно за предаване на идеи, чувства и мнения;

- установите практика за неформално изучаване на езика извън класната стая;

- помолите учащите се да оценяват напредъка си въз основа на повишеното си функционално владеене на езика.

Мотивацията на учениците за изучаване на даден език нараства, когато видят връзки между това, което правят в класната стая, и това, което се надяват да осъществят с помощта на езика в бъдеще. Те обръщат по-голямо внимание, когато заниманията в класната стая са съотносими с другите им интереси.

Добър начин да направите езиковото обучение интересно за тях е да откриете какви теми изучават или са им интересни и да черпите материали за четене и обсъждане от тези области, като не забравяте, че не е задължително четенето и обсъждането винаги да бъдат по сериозни въпроси или академични теми. Учениците обичат да говорят за филми и телевизионни програми, планове за почивка, известни хора и други популярни културни теми. Ако интересът им започне да спада, по-добре е да изоставите текущата тема и да ги помолите да предложат други. Когато знаят, че имат известен контрол над това, което правят в езиковата класна стая, те участват като ангажирани обучаеми.

Изучаващите език имат на своя страна два вида знания:

- знания по първия си език;

- разбиране на стратегиите за учене и механизмите, които съзнателно или несъзнателно използват, за да се справят с поемането на нов материал.

Изучаващите езици се отличават отчасти поради различните си способности, мотивация и вложени усилия, но една основна разлика се съдържа в познанията им за техниките за учене и уменията за тяхното прилагане, т. е., стратегиите за учене. Редица изследователи демонстрират ролята на стратегиите за учене за ефективното езиково обучение:

- хората, които умеят да учат добре, са способни да определят най-добрата стратегия за определена задача, а тези, които не умеят, се затрудняват в това;

- хората, които умеят да учат добре, имат гъвкав подход и възприемат друга стратегия, ако първата не сработи, а тези, които не умеят, имат ограничен брой стратегии в репертоара си и продължават с първата избрана стратегия, дори когато тя не действа;

- хората, които умеят да учат добре, са уверени в своите учебни способности, а тези, които не умеят, не са;

- хората, които умеят да учат добре, очакват да успеят, изпълняват това свое очакване и мотивацията им се повишава, а тези, които не умеят, очакват да се представят зле, изпълняват това свое очакване и губят мотивация.

Да се научиш да общуваш на чужд език отнема дълго време. Това е вероятно едно от най-големите предизвикателства, пред които учениците ще се изправят, и то може лесно да ги обезкуражи или да им доскучае.

За да учат ангажирано, те трябва да разберат, че ученето на даден език не е същото като ученето за този език. Когато учащите се приемат езика като учебен предмет, подобен на всички останали, може да научат много за лексиката, граматиката и структурата на изречението и текста, но за тях езикът няма да се превърне в истинска среда за общуване и няма да ги ангажира особено. Те трябва да разберат, че изучаването на език означава да развият способност да го използват за разбиране, общуване и мислене – така, както правят с родния си език.

Учащите се трябва да осъзнаят също така, че изучаването на език става на етапи. Уменията за интерпретация (слушане, четене) се развиват много по-бързо, отколкото уменията за изразяване (говорене, писане), а способността, която желаят най-много – да говорят гладко на чуждия език – изисква най-дълъг период на растеж.

Всички хора, изучаващи езици, трябва да преминат през поредица от „приблизителни“ версии, наречени междуезици³⁰ (МЕ), всеки от които представлява дадено ниво на разбиране на целевия език. Разбирането на характеристиките на МЕ може да помогне на преподавателите и учащите се да разберат и наблюдават процеса на езиково обучение.

Преподавателите могат да помогнат на учащите се да разберат процеса на развитие на езикови умения по няколко начина.

а. Насочете вниманието към междуезика като естествена част от езиковото обучение. Напомнете им, че по този начин са научили и родния си език.

б. Изтъкнете, че систематичната същност на междуезика може да помогне на учащите се да разберат защо допускат грешки. Често те могат да предвидят кога ще допуснат грешка и от какъв вид ще е тя.

в. Поддържайте цялостната насоченост на заниманията в класната стая върху общуването, а не върху поправянето на грешки. Коригирайте открито само при упражнения, в които се изисква структуриран резултат.

г. Покажете на учащите се, че имат възможност да се поучат от своите грешки. Когато грешките попречат на способността им да общуват, те трябва да развият стратегии за справяне с възникващото неразбирателство.

За да поддържате отношението, че грешките са естествена част от ученето, трябва да създадете благоприятна среда, в която учащите се са склонни да опитат да използват езика, макар и да не са овладели идеално формалната му страна.

Въпреки текущия бърз растеж на интереса към независимото учене сред езиковите преподаватели, не се отделя голямо внимание на неговото оценяване. Фокусът на дискусиите във връзка с него определено придобива философски и идеологически тон. Приема се за даденост, че независимото учене е „добро нещо“, което освобождава учащите се от тиранията на преподавателя и класната стая. Само малък брой изследвания са направени относно въздействието на програмите за независимо учене в течение на продължителен период.

Липсата на оценяване на напредъка в независимото учене е лесно обяснима. Първо, участниците в програми за независимо учене обикновено не са изцяло лишени от достъп до преподаватели или някаква форма на връзка посредством класна стая с учител. По-скоро центровете за независимо учене (или центрове за самостоятелен достъп) се използват, за да намалят времето на връзка с учителя. Това е изместване в програмната структура, а не радикална промяна. Затова е трудно да се определи колко точно знания могат да се припишат на независимото учене и колко – на заниманията с преподавател. Трудно е да се проектират методи, чувствителни към малки увеличения на езиковите знания, и ако не е лесно да се измери езиковият напредък в рамките на кратък времеви интервал, още по-трудно е да се определи къде евентуално е възникнал даден измерим напредък.

В добавка към тези проблеми стои и въпросът дали ученето следва да се оценява според продукта: какво е способен да прави учащият се в края на програмата за независимо учене, или според процеса: как учащият се решава поставените в рамките задачи. Разглеждането на процеса може да включва известна преценка на разликата между начална и крайна точка, но може и просто да представлява оценяване на количеството усилия, прилежност и растеж на способността за независимо учене. Ако приемем последния възглед, може да нямаме нужда от никаква друга оценка освен субективното мнение на помощника или ръководителя по изучаване на езици. Но това е приложимо само за програми, в които не се раздават награди.

От друга страна, оценяването е важно и за да се изрази елементът на добавена стойност, за която се твърди, че е привнесена от независимото учене. Вярно ли е, че учащите се постигат (по-голям) напредък, когато им се предоставят оборудване със самостоятелен достъп? Само ако можем да отговорим на този въпрос ще сме в състояние да разгледаме въпроса за добавената стойност и в същото време да разберем какво може да се оцени по смислен начин в една програма за независимо изучаване на езици, в която се раздават награди.

Активното ангажиране на учащите се в собственото им образование и фокусирането върху начините да им бъде показано как да учат по-независимо, е важна образователна цел в повечето европейски държави. Стремежът на Съвета на Европа с Общата европейска рамка за изучаване, преподаване и оценка на езици беше да се определят и опишат разнообразието и характеристиките на езиковото обучение в Европа. С очакваното нарастване на мобилността на работната сила, Съветът осъзна, че изучаващите езици трябва да придобият езикови умения за общуване, т. е., да могат да разбират и използват езика в писмена и устна форма по задоволителен начин. Тези умения включват не само формални лингвистични цели като подобрено произношение, по-добро познаване на лексиката и т. н., но също и социални и културни езикови умения, както и способност за използване на различни компенсаторни стратегии в общуването, например парафраза, когато лингвистичните средства се окажат недостатъчни.

Формалното или традиционното изпитване по езици рядко се използва като единствен способ за подредба, класифициране и измерване на постиженията извън образователните институции. Вместо това оценяването на знанията по езиците става все по-достоверно и пряко, тъй като ангажира учащите се в задачи, в които обикновено биха участвали, например, всекидневно общуване на работното място, изразяване на мнения, предоставяне на информация, задаване и отговор на въпроси, пресъздаване на смисъл при четене и слушане, писане на доклади и т. н. Оценяването в подобни случаи е постоянно и информативно, способстващо развитието и обобщаващо, насочено по-скоро към процеса, отколкото към продукта. Или, по думите на Гипс³¹: „Оценяването се превръща в част от процеса на учене и преподаване и начин за неговото подпомагане.“

Изучаването на езици, както и всеки друг вид учене, може да се осъществи само ако опитът на учащия се бъде ангажиран и използван. Всеки опит е евентуална възможност за учене, но не води задължително до учене, ако няма активен ангажимент от страна на учащия се. Всеки учащ се осъзнава вътрешно на текущия си етап от развитие какво вече знае и може да прави. Уменията, които все още не е придобил, остават „на разстояние“ от него, защото може да му изглеждат неуместни или защото този опит му е непознат. Ученето се осъществява в междинното пространство между двете области, когато сферите на познатото и непознатото знание се докоснат. Самооценяването играе важна роля, помагайки на учащия се да извлече смисъл от новия опит и да достигне оптимално ниво на представяне³². Надеждата е, че неразбирателствата, дължащи се например на всякакъв вид езикови грешки – формални, културни или социални – ще доведат до повишена мотивация за учене с цел да се избегне повтарянето им в бъдеще.

Когато предават домашна работа или след изпит, повечето учащи се си задават въпроса дали са успели по отношение на това, което смятат, че е било поискано от тях, но самооценяването в този контекст е по-систематично. То е както процес, така и дейност. То е способността да бъдеш реалистичен съдия на собственото си представяне и да можеш да наблюдаваш или проверяваш собственото си учене. Подобно самонаблюдение е пример за психологическия процес „метапознание“; осъзнаването и способността за рефлексия спрямо собственото си учене. То представлява знанието на учащия се за собствените му мисли и факторите, които влияят на мисленето и разбирането му. Използването на практики за самооценяване в класната стая помага за развитие на тези умения, както и за насърчаване на учащия се да поеме отговорност за собственото си учене. То поощрява учащите се да поемат контрола върху собственото си учене, да учат автономно, вместо да разчитат на преподавателите или другите учащи се за преценка и външна мотивация под формата на оценки или общи похвали. Вместо да преподава по общите цели на курса, учителят трябва да помогне на учащите се да открият учебни материали и ситуации на точното ниво, за да подобрят развитието си. Опитът не трябва да бъде изцяло предвидим. Предишният опит на учащите се трябва да бъде оспорен по начин, даващ им възможност за преоценка на мненията си.

Искайки от учащите се да оценяват собственото си учене, преподавателят насърчава тяхната автономност, като ги обучава да осъзнаят учебния процес. Това им помага да възприемат изискваните критерии за приемливо представяне както по отношение на учебната програма, така и в действителни ситуации, и води до по-реалистичен поглед върху реалните им умения. Ако учащият се осъзнава определени езикови структури или социални правила за употреба, например, той ще бъде по-склонен да забележи тези характеристики в езиковия поток, който възприема, и съответно ще е по-вероятно да ги овладее. Проучванията показват, че основна разлика между хората, които учат ефективно и останалите е способността за самостоятелно коригиране, поради което това е важен въпрос в изучаването на езици.

Процесът на научаване как да учат, включително как да си поставят цели и да се самооценяват, дава на учащите се възможност да поемат отговорност и да вземат решения за собственото си учене относно това, което е добро, което трябва да се усъвършенства и върху което трябва да се насочи вниманието после. Така получават помощ учащи се с разнообразни стилове на учене, тъй като осъзнават по какъв начин учат най-добре. Това повишава самопознанието и самочувствието, тъй като учащите се разбират как да прилагат метапознавателни стратегии, за да подобрят уменията си за изучаване на езици. Посредством този процес те получават възможност да участват заедно с преподавателя във вземането на решения, които насочват и стимулират собственото им учене. „За учащите се достъпът до метапознавателни процеси може да дойде от една процедура на направлявано или договорено самооценяване, при която те осъзнават собствените си стратегии за учене и тяхната ефикасност“³³.

Съществуват и много други методи, които също помагат за познавателното развитие и учебния процес на учащите се. Някои представляват друг вид преподавателска оценка, например срещи, на които преподавателят и учащият се заедно обсъждат учебния процес на последния, във връзка с определени задачи. Освен това, оценката от другите учащи се и груповата оценка ангажират останалите да размислят и определят стойността на представянето и работата на своя колега. Всички форми на оценяване са важни, но при работа с различни проекти за езиково обучение като учене въз основа на задачи и учене въз основа на проблеми (УОП), които остават извън „традиционните“ методи, използвани в класната стая, традиционното оценяване под формата на съставени от преподавателя тестове и изпити може да отговори само на една част от цялостния процес на учене и оценка. Целта на методиката на УОП е да помогне на учащия се да се съсредоточи върху функцията на собствената си работа и причините, стоящи зад направените грешки, а впоследствие върху конкретни нови учебни цели.

Според изследванията, учащите се, които са преминали нивото на начинаещи, могат да оценят собственото си учене толкова точно, колкото и посредством други оценъчни методи. Макар и да е субективно, самооценяването може да покрие някои области, които традиционните методи на изпитване обикновено или винаги пропускат по напълно естествени причини. Пример за това е умението за справяне в действителни езикови ситуации. Но някои неща, които могат да повлияят на способността на учащите се да оценят собственото си езиково обучение, са разбирането им за това, какво точно следва да се оценява, предишният им опит с изучаване на езици и самочувствието им.

Ученето въз основа на задачи и въз основа на проблеми зависи от това, учащите се да поемат отговорност и да са активно ангажирани в учебния процес. За тях изглежда невъзможно да работят по този начин, без да придобият определено умение за автономно и постоянно оценяване на собствените си резултати. При работа с модела на УОП или с учене, ориентирано към задачи, очевидно е от изключително значение финалната оценка на крайния продукт да не се прави преди края на учебния процес. От друга страна, практиките за редовно самооценяване посредством въпросници или срещи по време на проекта би трябвало да повишат разбирането на учащите се за това, което вършат и как се справят. Нарастващото разбиране за процедурите и резултатите ще повиши компетенциите и увереността им като обучаеми. По време на процеса следва да се избягват положителните и отрицателните преценки, като се заменят с диалог между преподавателя и учащите се. Общите мнения, изказвани от преподавателите, имат тенденция да утвърждават зависимостта на учащите се от учителското мнение и ги карат да придават твърде голяма стойност на външната оценка за работата им. Вместо това, една дискусия, в която се дава конкретна информация или се подчертава определена учебна цел, ще подкрепи компетенциите им и вътрешната им мотивация да учат. След като веднъж постигне автономност, учащият се може да разглежда или пренебрегва всички получени отзиви като полезни или неуместни за собствения си учебен процес.

Задачите за самооценяване трябва да бъдат насочени към най-важните аспекти на желаните цялостни учебни резултати, например конкретните цели на езиковия курс или конкретната задача или „казус“ на УОП, по които се работи. Те трябва да бъдат давани на учащите се не само в края, но и в началото на курса, и след това непрекъснато по време на провеждането му, за да може саморефлексията да се превърне в навик и учащите се да развият разбиране за поставените цели и за собствения си напредък към тях.

Други форми на постоянни практики в учебната среда, насърчаващи саморефлексията както за преподавателите, така и за учащите се, са дневниците, учебните бюлетини и учебните регистри, в които се записват коментари за преподаването и ученето, сбирките с работни материали и срещите. Въпросниците за различни езикови стратегии, използвани от отделни лица и/или в групата, са по-интроспективни материали, поощряващи способността на учащите се да оценят какво разбират за собственото си езиково обучение.

Като характерна черта на всяка насърчаваща саморефлексията учебна дейност, учащите чувстват, че са ангажирани в задача, която служи на обучението и е предназначена да даде значителна възможност за избор. Може да се започне с редовни въпроси за самооценяване като част от традиционните, съставени от преподавателя тестове и съзнателен фокус върху ученето и преподаването в рамките на индивидуална работа по проекта.

Поставянето на цели е идеална стратегия за насочване на учащите се да осъзнаят по-добре силните си страни, необходимостта си от наставления и пътя, по който трябва да поемат учебните им нужди. За да се насърчи поставянето и постигането на цели, учащите се трябва първо да свикнат да разглеждат критично работата си, да я преценяват спрямо определен стандарт, който разбират и може би дори са помогнали за разработката му. След като имат това разбиране, могат да изберат кои аспекти от работата си да подобрят и да вземат решения относно собственото си обучение.

При планирането на всяко самостоятелно учене е важно учащите се да осъзнаят по-добре състоянието на знанията си и/или езиковите си способности в даден момент, да получат помощ, за да си поставят реалистични и заслужаващи си цели, да изберат подходящи материали, да използват практики за самооценяване.

Самооценяването може да допринесе за:

- споделена отговорност за оценката и по-активно ангажиране на учащите се;

- повишено желание на учащите се да използват целевия език;

- по-високо ниво на разбиране за езиковото обучение и по-дълбоки, вътрешно мотивирани подходи към ученето;

- по-добро описание на преподавателските и учебните цели;

- изтъкване на автономността на учащите се посредством рефлексивни практики и повишена способност да се научат как да учат езици.

Когато човекът, който учи успешно даден език, е този, който може да решава тестове и да изкарва добри оценки, ученето за езика е всичко, което се изисква, и успехът се определя от овладяването на правила и форми. А когато е този, който притежава способността да използва езика за постигане на комуникационни цели, успехът се определя като превръщане на езика в свой собствен.

Един начин да се уверите, че учащите се разбират горепосочения вид оценяване, е да им дадете практическо занятие с него. Преподавателят дава примерна писмена или устна задача. Учащите се определят като група какво следва да се оценява и как да бъдат определени критериите за успешно изпълнение на комуникационната задача. След това преподавателят им дава примерен вариант за изпълнение на задачата. Те го оценяват, като прилагат критериите, които са разработили, и решават как да предадат ясно коментарите си на фиктивния учащ се.

За да сработи по ефективен начин оценяването от други учащи се, учебната среда трябва да е благоприятна. Учащите се трябва да са спокойни и да имат взаимно доверие едни в други, за да могат да дадат честен и конструктивен отзив. Преподавателите, които често използват работа в група и оценяване от други учащи се, могат да помогнат на учениците да развият доверие, като ги разпределят в малки групи в началото на учебния срок и ги оставят да работят в тези групи през целия срок. Това им дава възможност да свикнат едни с други и води до по-добри отзиви.

Учащите се могат да изучават езици по-добре, когато започнат целенасочено да разсъждават за това, което учат, и начина, по който го правят. При този вид рефлексия те се абстрахират от учебния процес, за да мислят за стратегиите си за изучаване на езици и напредъка си в тази насока. Подобен род самооценяване ги насърчава да учат независимо и може да повиши мотивацията им.

Успешното прилагане на самооценяване от страна на учащите се зависи от три ключови елемента:

- поставяне на цели;

- направлявана практика с оценъчни методи;

- комплектите с материали.

Поставянето на цели е съществено, защото учащите се могат да оценят напредъка си по-ясно, когато имат цели, спрямо които да измерват представянето си. Освен това, мотивацията им за учене нараства, когато имат самостоятелно определени и поради това осмислени учебни цели.

Учащите се не изучават как да наблюдават или оценяват самостоятелно учебния си процес. Трябва да им бъдат преподадени стратегии за самонаблюдение и самооценяване. Методите за преподаване на тези стратегии на учащите се са подобни на тези, използвани за преподаване на стратегии за учене. Преподавателят дава пример за метода (използване на контролен списък или оценъчна таблица, например). След това учащите се го изпробват сами, а накрая обсъждат дали и колко добре е сработил и какво трябва да се промени следващия път.

Освен контролните списъци и оценъчните таблици за конкретни комуникационни задачи, учащите се могат да използват и по-широки методи за самооценяване, отразяващи изучавани теми, придобити умения, учебни навици и усещането за цялостните им силни и слаби страни. Те могат да споделят самооценките си с друг учащ се или в рамките на малка група, като им се дадат указания да сравнят впечатленията си с други критерии, например резултати от тестове, оценки, поставени от преподавателя, и мнения на останалите учащи се. Този вид дейност им помага да осъзнаят учебния процес, а също така дава на учителя информация за това, какво мислят те за напредъка си, както и отзиви за съдържанието и преподаването на курса.

Комплектите с материали са целенасочени, организирани, систематични колекции от работата на учащите се, които показват техните старания, напредък и постижения в конкретни области. Учащите се участват в подбора на съдържанието на сбирката, разработката на указания за този подбор и определянето на критерии за оценка на заслугите. Оценяването на сбирките с материали се извършва съвместно от преподаватели и ученици, като особено значение се придава на напредъка, похватите и представянето на последните с течение на времето. В сбирките се включват най-вече разнообразни задачи, които изискват спонтанна или планирана употреба на езика за различни цели и аудитории, като се използват таблици за оценка на представянето, както и демонстриране на рефлексия по отношение на ученето, в това число поставяне на цели, самооценяване и оценяване от други учащи се.

При алтернативното оценяване се използват дейности, показващи какво могат да постигнат учащите се с помощта на езика и изтъкващи силните, а не слабите им страни. Пособията за алтернативно оценяване не само са проектирани и структурирани различно от традиционните тестове, но и се точкуват по различен начин. Тъй като алтернативното оценяване се основава на представянето, то помага на преподавателите да подчертаят, че смисълът на изучаването на езици се състои в смисленото общуване.

Методите за алтернативно оценяване работят добре в среда, при която фокусът е върху учащите се, защото се основават на идеята, че учащите се могат да оценяват собственото си учене и да се учат от процеса на оценяване. Тези методи дават на учащите се възможност да мислят както за езиковото си развитие, така и за учебните си похвати (какво им помага да учат и какво може да им помогне да учат по-добре). По този начин преподавателите могат да свържат оценяването с преглед на стратегиите за учене.

По-долу са дадени основните характеристики на алтернативното оценяване:

- оценяването се основава на автентични задачи, показващи способността на учащите се да постигат комуникационни цели;

- вниманието на преподавателя и учащия се е насочено към общуване, а не към правилни или грешни отговори;

- учащите се помагат при задаване на критериите за успешно изпълнение на комуникационните задачи;

- учащите се имат възможност да оценят себе си и другите учащи се.

Успешното прилагане на алтернативно оценяване зависи от използването на задачи за представяне, които позволяват на учащите се да покажат какво действително могат да постигнат посредством езика. За щастие голяма част от дейностите, извършвани в среда на общуване, се поддават на този вид оценяване. Тези дейности повтарят предизвикателствата и позволяват решенията, които учащите се биха срещнали при общуване извън учебната среда.

Следните критерии определят основните дейности за автентично оценяване:

- изградени са около теми или въпроси, интересни за учащите се;

- пресъздават действителни контексти и ситуации на общуване;

- включват многоетапни задачи и действителни проблеми, изискващи творческа употреба на езика, а не просто повтаряне;

- изискват от учащите се да се представят качествено;

- критериите и стандартите им за оценка са известни на учащите се;

- включват взаимодействие между оценяващ (преподавател, други учащи се, самостоятелно) и оценяван;

- позволяват по време на провеждането си самостоятелно оценяване и коригиране.

При алтернативното оценяване, от учениците се иска да участват активно в оценяването на самите себе си и едни други. От учащи се, които са свикнали с традиционните, фокусирани върху преподавателя класове, не се е очаквало преди да поемат отговорност за оценяването и може да имат нужда от известно време, за да се приспособят към тази нова роля.

Преподавателите трябва да подготвят учащите се за употреба на алтернативно оценяване и да им дадат време за привикване, така че този метод да допринесе ефективно за учебния процес:

- да въведат алтернативното оценяване постепенно, като продължават да използват и по-традиционни форми. Започнете, като използвате сами контролни списъци и оценъчни таблици. След това преминете към самооценяване и оценяване от други учащи се.

- да създадат благоприятна среда в класната стая, където учащите се да се чувстват удобно едни с други. Обяснете логиката на алтернативното оценяване.

- да ангажират учащите се в обсъждане на оценяването. Поискайте мнението им за добрите страни и ограниченията на традиционните форми и им помогнете да разберат как алтернативното оценяване може да подобри преценката на това, което те могат да постигнат посредством езика.

- да дадат на учащите се указания относно начините за рефлексия и оценка на собственото им представяне и това на другите (вижте по-конкретно в разделите за самооценяване и оценяване от други учащи се).

В заключение, призивът за повишена употреба на автентично оценяване, което ангажира изучаващите езици в избор и рефлексия относно обучението си означава, че преподавателите по езици ще имат по-широк кръг факти, въз основа на които да преценят дали учащите се започват да използват езика по компетентен и целенасочен начин, а езиковите програми ще реагират по-добре на различните стилове на учене и тяхната стойност. Накрая, силно вероятно е езиковите програми, насочени към алтернативно оценяване, да внушат на учащите се умения за цял живот, свързани с критичното мислене, които изграждат основа за учене в бъдеще и им дават възможност да оценяват това, което учат, в и извън езиковите класове.

3. Мотивиране на учащите се

Мотивацията стои в основата на успешното изучаване на езици и голям брой европейци вече са мотивирани от множеството лични и професионални предимства, които могат да бъдат получени благодарение на владеенето на чужд език. Но също така е важно да се разбере защо много други понастоящем не изучават езици. Те може да смятат изучаването на езици за ненужно в живота си, твърде академично, отнемащо твърде много време, твърде скучно или да ги отблъсква опитът, който са имали в училище. Каквато и да е причината, изискват се творчески решения, за да се преодолее нежеланието им да учат.

Надеждата е, че ако процесът стане съдържателен и приятен, хората ще осъзнаят значението, което овладяването на един нов език има за самите тях.

Могат ли преподавателите по чужди езици да направят нещо, за да повишат мотивацията на учащите се? Във време, когато голям брой учащи се са склонни да се откажат от изучаването на чужд език (Е2) колкото могат по-скоро и дори пасивно или активно отблъскват опитите на преподавателите да ги ангажират в дейности по изучаване на Е2, надеждата е, че мотивационните теории ще помогнат на преподавателите по Е2 да мотивират учащите се.

Като цяло мотивационните теории се опитват да обяснят защо и как отделните хора избират, предпочитат и постоянстват в различни дейности, но в крайна сметка от тях се очаква и да дадат идеи на тези, чиято работа е да се опитат да мотивират другите. В действителност, преподавателите са по-заинтересовани да разберат какво могат да направят, за да преодолеят недостатъчната мотивация за учене, отколкото ги вълнуват разясненията относно причините за различията в овладяването на езици (типична тема в проучванията). По-конкретно, преподавателите желаят да намерят начини за повишаване на количеството и качеството на ангажимента на учащите се в учебните дейности, тъй като активното участие в клас помага на всички да учат по-ефективно и подобрява атмосферата в класната стая.

Насърчаването на ангажираността в дейностите в класната стая е особено важно в контекста на изучаването на чужди езици (противопоставен на контекста на изучаването на втори език), защото общуването на Е2 рядко се случва извън класната стая. Но ниската мотивация за изучаване на Е2 в средните училища и съпътстващата ниска ангажираност в дейностите в класната стая представляват значителен проблем, който се утежнява от задължителния характер на повечето учебни програми по Е2 (Dörnyei, 2001c). Учениците често се оплакват, че изучаването на Е2 не ги засяга, и често го описват като скучно и трудно (Chambers, 1999). Мъчно е да си представим, че преподавателите нямат известна вина за това.

Мотивацията играе значителна роля в процеса на изучаване на даден език. Учителите по езици не могат ефективно да преподават предмета си, ако не разбират връзката между мотивацията и нейното въздействие върху овладяването на езика. В основата на мотивацията стои това, което може да бъде наречено страст и се отнася до вътрешните цели и желания. Хората, които умеят да учат добре, познават предпочитанията си, знаят силните и слабите си страни и ефективно използват първите и компенсират вторите. Успешното изучаване на езици е свързано със страстта на учащия се. Преподавателите трябва да намерят начин да осъществят връзка с тази страст.

Учащите се имат нужда от качествени указания, входяща информация, взаимодействия и възможности за постигане на съдържателни резултати, не само за да напредват, но и за да поддържат мотивацията си за изучаване на езици. Следователно, добрият преподавател трябва да използва източниците на вътрешната мотивация и да намери начини да ги свърже с външни мотивационни фактори, които могат да присъстват в класната стая. Това е от особена важност когато английският език не се разглежда като твърде важен за текущите нужди на учениците, освен за да си вземат изпитите. Тъй като учащите се имат различни цели при учене на език, за преподавателите е важно да определят целите и нуждите на учениците и да разработят подходящи мотивационни стратегии. Учениците трябва да разберат защо е нужно да полагат усилия, колко дълго трябва да извършват определена дейност, с каква упоритост трябва да я извършват и доколко мотивирани се чувстват за това.

Мотивацията е изменчива. Поддържането на постоянно високо ниво при изучаващите езици представлява предизвикателство. При проектиране на езиков курс преподавателите трябва да вземат предвид, че всеки учащ се има различни интереси и очаквания. Стратегиите по-долу са ефективен начин за повишаване на външната мотивация на изучаващите езици.