Наредба №2 от 23 януари 2008 Г. За материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни

8. За материали или предмети, предназначени за употреба в микровълнови фурни, анализите за миграция се провеждат в микровълнови или обикновени фурни при подходящо подбрано време и температура от табл. 5.

9. Когато при провеждане на анализ за миграция при условия на изпитване, подбрани от табл. 5, изпитваният материал или предмет претърпи физични или други промени, които при най-тежките предвидими условия на употреба не настъпват, анализът се извършва при най-тежките предвидими условия, които не предизвикват такива промени.

10. Когато материалът или предметът е предназначен за употреба за периоди, по-малки от 15 мин, при температури между 70°С и 100°С и това е изрично посочено върху етикета или в инструкцията за употреба, се провежда еднократен анализ за миграция за 2 часа при 70°С. Когато същият материал или предмет е предназначен и за съхранение на храни при стайна температура, посоченият анализ се замества с анализ за 10 дни при 40°С. Тези анализи се провеждат поотделно, като за всеки се взема нова проба от материала или предмета.

11. Когато условията за провеждане на анализа за миграция са извън тези, посочени в табл. 5, като контакт при температура над 175°С или време за контакт под 5 мин, могат да се прилагат други условия на изпитване, при условие че подбраните време и температура отразяват в най-голяма степен най-тежките предвидими условия на употреба за изпитвания материал или предмет.
Таблица 5

Най-тежки условия на контакт при нормална употреба	Условия за провеждане на тест за миграция
Време на контакт (t)	Времетраене на теста
t <= 5 мин.	съгласно условията на т. 10
5 мин. < t <= 0,5 часа	0,5 часа
0,5 часа < t <= 1 час	1 час
1 час < t <= 2 часа	2 часа
2 часа < t <= 4 часа	4 часа
4 часа < t <= 24 часа	24 часа
t > 24 часа	10 дни
Температура на контакт (Т)	Температура на теста
Т <= 5°С	5°С
5 °С < Т <= 20°С	20°С
20°С < Т <= 40°С	40 °С
40°С < Т <= 70°С	70°С
70°С < Т <= 100°С	100°С или понижаваща се температура
100 °С < Т <= 121°С	121°С (*)
121 ° С < Т <= 130°С	130°С (*)
130°С < Т <= 150 ° С	150°С (*)
Т > 150°С	175°С (*)

Забележка.

(*) Тази температура се прилага при използване на моделен разтвор D. При използване на моделни разтвори А, В и С се избира температура 100°С или понижаваща се температура при четирикратно удължаване на времето на анализа, което е избрано съгласно изискванията, посочени в т. 1.

Заместващи маслени тестове за определяне на обща и специфична миграция

1.1. В табл. 6 са посочени някои от най-важните стандартни условия за провеждане на анализи за миграция и съответстващите им условия за провеждане на заместващите тестове. Когато заместващият анализ трябва да се проведе при условия, които не са включени в таблицата, при избора им се вземат предвид дадените примери, както и придобитият практически опит за вида на изпитвания полимер.

1.2. Всеки анализ се провежда с нова проба от изпитвания материал или предмет. По отношение на заместващите моделни среди се прилагат всички правила за моделен разтвор D, посочени в части II - V на това приложение. Факторите на редукция, посочени в табл. 4 на част III, се използват, когато това се налага. Общата и специфичната миграция се определят на основание получения най-висок резултат от всички проведени анализи със заместващите моделни среди.

1.3. Ако се установи, че при провеждането на заместващите анализи в пробата от изпитвания материал или предмет настъпят физически и други промени, които не се случват и при най-тежките предвидими условия на употребата му, полученият резултат от анализа не се приема и се избира следващият най-висок резултат.

(**) Летливи моделни среди се използват при максимална температура 60 °С. Заместващи анализи се извършват, когато се счита, че материалът или предметът ще издържи условията на провеждане на този анализ. В противен случай се провежда анализ за миграция с използване на моделен разтвор D. Изпитваната проба материал се потапя в маслиново масло при подходящи условия на изпитване. Ако настъпи промяна във физическите качества на пробата, като деформиране, стапяне, се приема, че материалът или предметът е неподходящ за употреба при тази температура. Когато физическите качества не се променят, се извършват заместващите анализи, като за всеки анализ се взема нова проба от изпитвания материал или предмет.

Алтернативни маслени анализи за определяне на обща и специфична миграция

а) при съпоставяне стойностите на резултатите от извършен алтернативен анализ са равни или по-големи от тези на резултатите от проведен анализ с моделен разтвор D;

б) след прилагане на съответните фактори на редукция съгласно табл. 4 крайните резултати от алтернативните анализи за миграция да не превишават установените граници за миграция.

2. Когато едното или и двете условия по т. 1 не са изпълнени, се провежда анализ за миграция с моделен разтвор D.

3. Допуска се сравнителен анализ с моделен разтвор D да не бъде провеждан, когато има убедителни научноекспериментални данни, че стойностите, получени при алтернативния анализ, са равни или по-високи от тези, получени при анализа за миграция с моделен разтвор D, но без да са в противоречие с посоченото в т. 1, буква "а".

4. Прилагат се следните алтернативни анализи:

4.1. Алтернативни анализи с използване на летливи моделни среди. При тези анализи се използват летливи моделни среди, като изооктан или етанол 95 % или други летливи разтворители или смеси от разтворители. Те трябва да се извършват при условия на контакт, така че условието по т. 1, буква "а" да е изпълнено.

4.2. Екстракционни анализи. Тези анализи се провеждат с моделни среди с висока екстракционна способност и много тежки условия на изпитване. Те се провеждат само когато има убедителни научноекспериментални данни, че стойностите на резултати, получени от извършването им, са еднакви или по-високи от тези, получени при анализ с моделен разтвор D.

Приложение № 10 към чл. 23, ал. 1
Част I

Метод за определяне на винилхлорид в материали и предмети от поливинилхлорид, предназначени за контакт с храни

2. Принцип на метода - определянето на количеството на винилхлорид в материала/предмета се извършва с газов хроматограф с хед спейс техника на разтвор или суспензия на пробата в N, N-диметилацетамид (ДМА).

3. Реагенти:

3.1. Винилхлорид (VC) с чистота над 99,5 % об.

3.2. ДМА без онечиствания, с време на задържане, близко до това на винилхлорида или на веществата, използвани за вътрешен стандарт.

3.3. Диетилов етер или цис-2-бутен в ДМА като вътрешен стандартен разтвор. Тези вътрешни стандарти не трябва да съдържат никакви онечиствания, с време на задържане, като това на винилхлорида, при същите условия на изпитване.

4. Оборудване:

4.1. Газов хроматограф с автоматичен хед спейс или с възможност за използване на ръчен хед спейс.

4.2. Пламъчно-йонизационен детектор или други детектори по т. 7.

4.3. Газова хроматографска колона, подходяща за разделяне на пиковете на въздуха, винилхлорида и вътрешните стандарти, ако са използвани. Комбинираната система от техниката по т. 4.2 и 4.3 трябва да позволява сигналът, получен с разтвор, съдържащ 0,02 mg винилхлорид на литър ДМА или 0,02 mg винилхлорид на килограм ДМА, да бъде равен на поне 5 пъти околния шум.

4.4. Стъкленици и флакони с прегради от силиконов или бутилов каучук.

Забележка. За да не възниква вакуум в стъклениците и флаконите при работа с ръчен хед спейс, когато не са херметизирани, се препоръчва те да са с голям обем.

4.5. Микроспринцовки.

4.6. Газови спринцовки за ръчен хед спейс.

4.7. Аналитична везна с чувствителност до 0,1 mg.

4.8. Обикновенна лабораторна техника.

5. Процедура:

Внимание! Винилхлоридът е извънредно опасно вещество. С него трябва да се работи само в помещения с добре вентилирана камина. Вземат се всички предпазни мерки, за да няма загуби на VC и ДМА. Когато за вземане на проби се ползва ръчен хед спейс, трябва да се работи с вътрешен стандарт (по т. 3.3). Когато се употребява вътрешен стандарт, същият разтвор трябва да се използва за цялата процедура.

5.1. Приготвяне на концентриран стандарт на винилхлорид с концентрация около 2000 mg/kg

Претегля се мерителна колба с точност до 0,1 mg. След това се запълва с ДМА с обем 50 ml и отново се претегля. Бавно се добавя около 0,1 g VC в течна или газообразна форма (може да се извърши и чрез барботиране, при условие че използваното оборудване може да предотврати загуба на ДМА). Претегля се отново с точност до 0,1 mg. Изчаква се около 2 часа за достигане на изравняване на концентрацията. Полученият стандарт се съхранява в хладилник.

5.2. Приготвяне на разреден стандарт на винилхлорид

Взема се претеглено количество от концентрирания стандарт на VC по т. 5.1 и се разрежда с ДМА или с вътрешен стандарт по т. 3.3 до известен обем или тегло. Концентрацията на получения разреден стандарт се изразява в mg/l или в mg/kg.

5.3. Подготвяне на калибрационна крива:

а) кривата се състои най-малко от 7 чифта точки;

б) повторимостта на отговорите трябва да бъде по-ниска от 0,02 mg винилхлорид на kg или l ДМА;

в) кривата трябва да бъде изчислена по метода на най-малките квадрати, т. е. регресионната линия трябва да се изчисли чрез използване на следното уравнение:

y е височината или площта на пика при всяко отделно определяне;

x - съответната концентрация от регресионната линия;

n - броят на направените определения, n і 14;

г) зависимостта трябва да бъде линейна, т. е. стандартното отклонение (s) на разликите между измерените отговори (yi) и съответната стойност на отговорите, изчислено от регресионната линия (zi), разделена на средната стойност

на всички измерени отговори, не трябва да бъде по-голяма от 0,07.

Това трябва да бъде изчислено от:

yi е всеки индивидуално измерен отговор;

zi - съответната стойност на отговора (yi) от изчислената регресионна линия n і 14.

Приготвят се две серии от поне 7 флакона. Във всеки флакон се добавя определено количество от разредения стандарт на VC и ДМА или вътрешен стандарт на ДМА, така че да се получи концентрация на VC в двойния (крайния) разтвор около 0; 0,05; 0,075; 0,100; 0,125; 0,150 и 0,200 и т. н. mg/l или mg/kg ДМА и всички флакони да съдържат еднакво количество ДМА, което да бъде използвано в процедурата по т. 5.5. Флаконите се затварят и работата продължава съгласно т. 5.6. Построява се координатна система, в която по ординатата се нанася площта или височината на пиковете на VC в двойните (крайните) разтвори или отклонението на тези площи или височини към тези от съответните вътрешни стандарти. По абсцисата се нанасят стойностите на концентрациите на VC в двойните (крайните) разтвори.

5.4. Валидиране на подготовката на стандартните разтвори, получени по т. 5.1 и 5.2.

Процедурата по т. 5.1 и 5.2 се повтаря, за да се получи нов разреден стандарт с концентрация на VC 0,1 mg/l или 0,1 mg/kg ДМА или вътрешен стандартен разтвор. Средната стойност на две хроматографски определения на този разтвор не трябва да се различава с повече от 5% от съответната точка на калибрационната крива. Когато тази разлика е по-голяма от 5%, се изхвърлят всички разтвори, получени по т. 5.1, 5.2, 5.3 и 5.4, и процедурата се повтаря отначало.

5.5. Подготовка на пробите

Приготвят се два флакона. Претеглете във всеки флакон не по-малко от 200 mg с точност до 0,1 mg от пробата, получена от един изследван материал или предмет. Материалът трябва да е нарязан на малки късове. В двата флакона трябва да има еднакво количество материал. Флаконите се затварят веднага. Към всеки флакон за всеки грам от материала се добавят 10 ml или 10 g ДМА или 10 ml или 10 g вътрешен стандарт по т. 3.3. Флаконите се затварят и работата продължава съгласно т. 5.6.

5.6. Газ-хроматографско определяне

5.6.1. Флаконите се разклащат така, че течността да не влиза в контакт с преградата до получаване на възможно най-хомогенен разтвор или суспензия.

5.6.2. Затворените плътно флакони се темперират на водна баня в продължение на два часа при 60° ± 1°С, за да се изравни концентрацията. Ако е необходимо, флаконите отново се разклащат.

5.6.3. Взема се проба от хед спейса на флакона. При работа с ръчен хед спейс е необходимо да се осигури предварително подгряване на газовата спринцовка до същата температура за гарантиране на повторимост на резултатите. Измерват се площите или височините на пиковете на VC и на вътрешния стандарт, ако е използван.

5.6.4. От колоната по т. 4.3 по подходящ начин се премахва излишъкът от ДМА, колкото е възможно по-скоро след появата на пика му.

6. Изчисляване на резултатите

6.1. Чрез интерполация на кривата се намира неизвестната стойност на концентрацията на всеки от двата разтвора на пробата, като се взема предвид вътрешният стандарт, ако такъв е използван. Изчислява се количеството на VC във всяка от двете проби от материала чрез използване на формулата:

	C x V
X =		1000,
	M

където:

X е концентрацията на VC в пробата, изразена в mg/kg;

С - концентрацията на VC във флакона, съдържащ пробата от материала или предмета, изразена в mg/kg или mg/l;

V - обемът или масата на ДМА във флакона, съдържащ пробата от материала или предмета, изразена в kg или l;

М - количеството на изследвания материал в грамове.

6.2. Крайната стойност за VC, изразена в mg/kg, е средната стойност от две концентрации на VC (mg/kg), определени по т. 6.1, когато критерият за повторимост на резултатите по т. 8 е изпълним.

7. Потвърждаване на количеството на VC

В случаите, когато изчислената по т. 6.2 стойност за съдържание на VC в материали или предмети надвишава максимално допустимото количество, потвърждаването на резултите от анализа на едната или двете проби се извършва по един от следните начини:

а) чрез използване на поне една друга колона със стационарна фаза, но с различна полярност; тази процедура трябва да продължи, докато се получи хроматограма без данни за застъпване на пикове на VC и/или вътрешен стандарт със съставните части на пробата от материала или предмета;

б) чрез използване на други детектори, например микроелектролитичен детектор на проводимостта;

в) чрез използване на мас-спектрометрия; в този случай, ако молекулните йони с маси (m/e) 62 и 64 са в съотношение 3:1, това може да бъде разглеждано с голяма вероятност като доказателство за наличие на VC; в случай на съмнение трябва да бъде проверен целият мас-спектър.

8. Повторимост

Разликата между резултатите от две определяния по т. 6.1, направени паралелно или при бърза последователност на една и съща проба, от един и същи оператор, при едни и същи условия, не трябва да надвишава 0,2 mg VC/kg материал или предмет.
Част II

Метод за определяне на количеството мигрирал винилхлорид от материали или предмети в храни

За определяне на количеството мигрирал винилхлорид в храни чувствителността на метода трябва да бъде 0,01 mg/kg. Определянето трябва да се извършва в храните. В случаи, че това е невъзможно от техническа гледна точка, се използват моделни разтвори.

2. Принцип на метода - определянето на количеството на винилхлорида в храни се извършва с газов хроматограф с хед спейс техника.

3. Реагенти:

3.1. Винилхлорид (VC) с чистота над 99,5 % об.

3.2. N, N-диметилацетамид (ДМА) без онечиствания, с време на задържане, като това на винилхлорида или на вътрешните стандарти по т. 3.3, при условията на теста.

3.3. Диетилов етер или цис-2-бутен в ДМА като вътрешен стандарт; тези вътрешни стандарти трябва да бъдат без онечиствания, с време на задържане, като това на VC при условията на теста.

3.4. Дестилирана вода или деминерализирана вода с еквивалентна чистота.

4. Оборудване:

Забележка. Апаратура или части от апаратура се описват само ако са специални или са произведени за специално приложение. Използват се и обикновени лабораторни апарати.

4.1. Газов хроматограф с автоматичен хед спейс или с възможност за използване на ръчен хед спейс.

4.2. Пламъчно-йонизационен детектор или други детектори по т. 7.

4.3. Газова хроматографска колона, подходяща за разделяне на пиковете на въздуха, винилхлорида и вътрешните стандарти, ако са използвани. Комбинираната система от техниката по т. 4.2 и 4.3 трябва да позволява сигналът, получен с раз-твор, съдържащ 0,005 mg винилхлорид на литър ДМА или 0,005 mg винилхлорид на килограм ДМА, да бъде равен на поне 5 пъти околния шум.

4.4. Стъкленици и флакони с прегради от силиконов или бутилов каучук.

Забележка. За да не възниква вакуум в стъклениците и флаконите при работа с ръчен хед спейс, когато не са херметизирани, се препоръчва те да са с голям обем.

4.5. Микроспринцовки.

4.6. Газови спринцовки за ръчен хед спейс.

4.7. Аналитична везна с чувствителност до 0,1 mg.

5. Процедура

Внимание! Винилхлоридът е извънредно опасно вещество. С него трябва да се работи само в помещения с добре вентилирана камина. Вземат се всички предпазни мерки, за да няма загуби на VC и ДМА. Когато за вземане на проби се ползва ръчен хед спейс, трябва да се работи с вътрешен стандарт (по т. 3.3). Когато се употребява вътрешен стандарт, същият разтвор трябва да се използва за цялата процедура.