2.4.1. При индикации за операция и вземане на решение за извършване на такава на пациента се предоставя по разбираем начин информация за предстоящата операция, за ползите и рисковете от нея, както и евентуални усложнения, които биха могли да настъпят, и за съществуващите алтернативи. След като получи необходимата информация, пациентът изразява своето писмено съгласие за извършване на операция.
2.4.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) При предстояща операция се изисква назначаване и провеждане на лечебни мероприятия - подготовка за операция с цел осигуряване на оптимално здравно състояние на пациента и снижаване на оперативния риск. Подготовката за операция включва назначените от консултанти и от лекуващия лекар лечебни, физиотерапевтични и други дейности:
2.4.2.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) клиничен преглед и подготовка на пациента за анестезия в съответствие с действащия медицински стандарт по анестезия и интензивно лечение;
2.4.2.2. антиалергична подготовка при анамнестични данни и след предходно тестуване;
2.4.2.3. кардиологична подготовка, лечение на сърдечно-съдови заболявания, профилактика на кардиологични усложнения; тромбоемболична профилактика и лечение;
2.4.2.4. антибактериална профилактика и лечение, саниране на придружаващи заболявания и усложнения с възпалителен характер, профилактика на сепсис;
2.4.2.5. друга специфична подготовка, свързана с предходно заболяване на орган или система (дихателна, урогенитална, нервна и др.) или с ендокринно заболяване (захарен диабет, тиреотоксикоза, др.).
2.5. Информираност на пациента
2.5.1. Всички факти и заключения, установени в резултат на КДП и КПООР, планът за предстоящата операция и възможните варианти за оперативно поведение (вкл. алтернативни способи), възможните рискове, странични явления и усложнения (интра- и следоперативни), съществуващите алтернативи, необходимостта от анестезия и използване на кръв и кръвни продукти с техния допълнителен риск и възможни усложнения, както и очакваният изход от болестта и от операцията се обясняват по достъпен начин на пациента.
2.5.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Пациентът, неговият законен представител (попечител) или лицето по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето изразява своята информираност и писмено съгласие чрез подписване на формуляр "Информирано съгласие за предстояща операция".
2.5.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Такова писмено съгласие не се изисква в предвидени от закона случаи.
2.5.4. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Информираното съгласие включва съгласие и за извършване на допълнителни медицински дейности, включително и операции извън планирания обем, възникнали като необходимост от извънредни ситуации и спешност и настъпили след локална или обща анестезия или в хода на оперативната намеса.
2.6. Предоперативна епикриза
2.6.1. Предоперативната епикриза е част от историята на заболяването и включва:
2.6.1.1. паспортна част на пациента (имена, възраст);
2.6.1.2. дата и номер на историята на заболяването;
2.6.1.3. предоперативна диагноза;
2.6.1.4. данни от анамнеза и статус;
2.6.1.5. резултати от извършените клинико-лабораторни, инструментални и други изследвания;
2.6.1.6. резултати от КДП и КПООР;
2.6.1.7. оценка на оперативния риск с описание на проблемите, покачващи риска, и необходимите профилактични мерки;
2.6.1.8. оценка на операбилността;
2.6.1.9. препоръки за предстоящата операция - обем, интраоперативна диагностика;
2.6.1.10. при онкологични заболявания се определя предоперативен стадий на болестта, оценка на операбилността, хистологична диагноза.
2.6.2. Предоперативната епикриза се попълва и оформя писмено:
2.6.2.1. при планови операции, след обсъждане на лекарски колегиум - от лекуващия лекар.
2.6.2.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) при спешни операции - от лекаря-оператор.
3. Операция
3.1.Оперативна програма
3.1.1. В нея са включени всички пациенти с потвърдени показания за хирургична намеса, които предстои да бъдат оперирани.
3.1.2. Оперативната програма може да бъде дневна или седмична. Тя подлежи на корекция при възникнали спешни операции, включвани в дневната програма с приоритет, или при други обективни обстоятелства.
3.1.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Оперативната програма се съставя от началника на отделението или клиниката на базата на доклади от лекуващите лекари след предоперативно обсъждане на лекарски колегиум. При спешни операции лекар-операторът се определя от началника на клиниката/отделението или от дежурния лекар.
3.2. На предоперативен, интраоперативен и следоперативен контрол и наблюдение от хирургичния и анестезиологичния екип подлежат:
3.2.1. Всички болни, подложени на оперативна намеса в операционната зала.
3.2.2. Всички болни, подложени на оперативна намеса в амбулаторни условия, т. нар. амбулаторни операции, при които се извършва анестезия.
3.3. Избор на метод на обезболяване.
3.3.1. Местно обезболяване - извършва се от хирурга оператор при наблюдение на общо състояние от анестезиологичен екип, ако това е необходимо. Задължително се изследва поносимостта на пациента към местния анестетик чрез предварително тестуване.
3.3.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Другите видове анестезия се провеждат от анестезиологичен екип съгласно действащия медицински стандарт по анестезия и интензивно лечение.
3.3.3. Изборът на анестезия се извършва от анестезиологичния екип и е съобразен с вида и обема на оперативната дейност, предполагаемата кръвозагуба, общото състояние на пациента, оперативната диагноза и придружаващите заболявания, спешното състояние, оценката на общия и оперативния риск, условията за работа.
3.4. Избор на операция
3.4.1. При избор на операция се спазват следните принципи:
3.4.1.1. теоретично и практическо владеене на оперативните техники, както и владеене на диагностични техники, позволяващи интраоперативно доуточняване на диагнозата за дефинитивно вземане на решения относно вида и обема на хирургическата намеса;
3.4.1.2. да не се увреди болният;
3.4.1.3. да се реши болестният проблем;
3.4.1.4. да се отстрани болестта или да се облекчи състоянието;
3.4.1.5. да има условия за интраоперативно доуточняване на диагнозата;
3.4.1.6. да съществуват условия за справяне с възможните хирургични усложнения.
3.4.2. При избор на операция в рамките на еднодневната хирургия се спазват изискванията за обема и вида на хирургичната интервенция.
3.4.3. При спешни състояния се спазват следните степенувани принципи:
3.4.3.1. вземане на решение за предприемане на животоспасяваща операция;
3.4.3.2. включване в екипа на консултант;
3.4.3.3. при невъзможност за постигане на своевременен и очакван диагностичен и терапевтичен ефект болният се транспортира незабавно в хирургична структура с по-големи диагностични и терапевтични възможности.
3.4.4. Предимство е наличието на условия, структура и ресурси за извършване на спешна интраоперативна консултация (гефрир) съгласно изискванията на медицински стандарт по "Клинична патология" в срок до половин час. Това изискване е задължително за хирургични звена, извършващи планови операции на онкологично болни.
3.5. Оперативен протокол
3.5.1. Оперативният протокол е неизменнна част от "История на заболяването".
3.5.2.4. извършените интраоперативни диагностични процедури и изследвания, получените резултати от тях, намерените усложнения и взетите спрямо тях мерки;
3.5.2.5. обосновка за избрания оперативен подход;
3.5.2.6. описание на техническите етапи на извършваната хирургическа намеса;
3.5.2.7. описание на поставените дренажи;
3.5.2.8. условие за завършване на операцията;
3.5.2.9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) състава на хирургичния оперативен екип;
3.5.2.10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) начало и край на операцията.
3.5.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Оперативният протокол се съставя и подписва от лекаря-оператор.
3.5.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В ИЗ лекарят-оператор и анестезиологът дават писмени указания за следоперативните грижи за пациента, необходимите изследвания, необходимите лекарствени продукти, тяхното количество и дозировка.
4. Следоперативен период
4.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Постоянното постоперативно наблюдение на пациента се осъществява от хирургичния оперативен екип, анестезиологичния екип и лекуващия лекар.
4.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Лекар-операторът и лекуващият лекар определят срока за отстраняване на дренажи, сонда, катетър и др., извършват наблюдение на хирургичната рана и определят вида на необходимата превръзка, както и условията за изписване, домашно наблюдение и режим, необходимостта от медицинско наблюдение и консултация след изписването - краткосрочна или дългосрочна. При показания той определя необходимостта от допълнителни прегледи, консултации и други указания, диспансеризация или рехабилитация, които се вписват в епикризата
4.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) При лечение на болни в отделение за интензивно лечение мониторирането на жизнените функции се осъществява от анестезиологичен екип, а наблюдението и следоперативният контрол се осъществяват съвместно от анестезиологичен и хирургичен екип по съгласуван протокол.
1. Хирургичен кабинет в лечебно заведение за извънболнична специализирана медицинска помощ
1.1. Общи изисквания:
1.1.2. Кабинет: кушетка за амбулаторни прегледи, стетоскоп, апарат за артериално налягане, негативоскоп.
1.1.3. Превързочна: висока кушетка или манипулационна хирургическа маса, хирургически инструментариум за превръзки и малки амбулаторни операции, електрокоагулатор, допълнителен източник на светлина (подвижна еднолампова операционна лампа), стерилизатор. Последният не е задължителен при възможност за ползване на система за централна стерилизация.
1.2. Специфични изисквания към кабинети по някои медицински специалности с хирургична насоченост:
1.2.1. Съдова хирургия - предимство е наличието на апарат за ултразвукова доплерова диагностика.
1.2.2. Кардиохирургия - предимство е наличието на апарат за прожектиране на рентгенови филми от сърдечна катетеризация.
1.2.3. Пластично-възстановителна хирургия - предимство е наличието на:
1.2.3.1. електронож за некротомни разрези;
1.2.3.2. механичен (ръчен) дерматом тип "ПЕЙДЖЕТ" за обработка на деколирана кожа.
2. Хирургична клиника/отделение
2.1. Приемен кабинет в структурата на диагностично-консултативния блок
2.1.1. Препоръчително е обемът дейност да включва минимум 750 посещения от нехоспитализирани болни годишно.
2.1.2. Оборудване с апарат за кръвно налягане, стетоскоп, негативоскоп, хирургични инструменти и превързочни материали за амбулаторни превръзки, катетри, дренажи, лекарствен шкаф, стерилизатор.
2.2. Хирургичната клиника/отделение е оборудвана със:
2.2.2. Хирургичен инструментариум за осъществяване на септични и асептични превръзки, колички за септични и асептични превръзки.
2.2.3. Хирургични изделия, превързочни материали.
2.2.4. Системи за аспирация, за сгъстен въздух, за кислород.
2.2.5. Болнични легла, реанимационни легла.
2.2.6. Болнични шкафове и гардероби, осветителни тела.
2.2.7. Средства за поддържане на текуща дезинфекция.
2.3. Специфично оборудване за клиники/отделения по специалности с хирургична насоченост:
2.3.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Съдова хирургия - задължително изискване е наличието на апарат за ултразвукова доплерова диагностика (в зависимост от обема на оперативната дейност и транскраниален доплер).
2.3.2. Кардиохирургия - наличие на апарат за прожектиране на филми от сърдечна катетеризация и апарат за дихателна рехабилитация.
2.3.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Гръдна хирургия - задължително да има апарат за бронхоскопия и за езофагоскопия, лаборатория за дихателна патофизиология, компютърна томография, медико-диагностична лаборатория: клинична лаборатория и микробиология. Предимство е, когато обемът дейност го изисква, наличието на лаборатория за езофагеална патофизиология, структура по нуклеарна медицина, РЕД.
2.3.4. Пластично-възстановителна и естетична хирургия и изгаряния - електрокоагулатор, флуидни легла; вани за хидропроцедури; анестезиологичен апарат; солукс-лампи за лечение на донорски участъци; каракас; помпа за сондово хранене; инфузионна помпа; затоплящи инфузионни устройства; електротелфер.
3. Операционна зала (зона, блок)
3.1. Задължително оборудване във всяка операционна зала:
3.1.1. Операционна маса, отговаряща на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните хирургични намеси.
3.2. Специфично оборудване и хирургичен инструментариум:
3.2.1. Задължително специфично оборудване:
3.2.1.1. хирургични клиники/отделения, извършващи жлъчно-чернодробни операции - рентгенов апарат за интраоперативна диагностика и контрол (холангиография, ангиография);
3.2.1.2. пластично-възстановителна и естетична хирургия и изгаряния - ръчни дерматоми тип "ПЕЙДЖЕТ", електродерматоми, ножове на "Хъмби", мешграфт - дерматоми (ампиграфт), плаки за мешграфт - дерматоми, дермабразори, липоаспиратори, апарат "Тисмут", апарат епилот, микрографт за вземане на кожа, електротелфер, затоплящи инфузионни устройства, инфузионна помпа;
3.2.1.3. хирургия - инструменти за ревизия на жлъчните канали и екстракция на конкременти от тях;
3.2.1.4. детска хирургия - хирургичен инструментариум с подходящи за детската възраст размери, оборудване с оперативен микроскоп и със самостоятелно затоплящо устройство за новородени и кърмачета;
3.2.1.5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) кардиохирургия - апарат за екстракорпорална циркулация, топлообменник (устройство за хипо- и нормотермия), контрапулсатор, устройство за събиране и реинфузия на кръв.
3.2.2. Допълнително оборудване:
3.2.2.1. кардиохирургия - наличие на устройства, подпомагащи работата на сърдечните камери;
3.2.2.2. съдова хирургия - наличие на доплеров апарат и ангиографски апарат, с възможности за извършване на ендоваскуларна циркулация.
3.3. Ползваната апаратура подлежи на редовен контрол за качество, изправност и безопасност.
3.4. Стерилизация
3.4.1. Видове стерилизация, ползвана за нуждите на структурите по хирургия:
3.4.1.1. централна стерилизация;
3.4.1.2. локална стерилизация - всяка операцинна зала (зона, блок) трябва да разполага с възможности за локална стерилизация.
3.4.2. Допълнителни изисквания:
3.4.2.1. предимство е в лечебни заведения за болнична помощ чрез системата за централна стерилизация да се ползва опаковъчна машина;
3.4.2.2. предимство е в операционната зала (зона, блок) да се ползва миялна машина за инструменти.
3.4.3. Специфични изисквания: за операционните зали по кардиохирургия локалната стерилизация изисква наличието на автоклав и апарат за часова химическа стерилизация (етилен оксид). VI. Стандарти, критерии и показатели за качество на хирургичната дейност
1. Качество на дейността
1.1. Определение (на Световната здравна организация): "Предоставяне на всеки пациент на достатъчно видове диагностични и терапевтични дейности, които да осигурят най-добър резултат по отношение на здравето, съобразен с актуалното състояние на медицинската наука, при най-добра цена за същия резултат, при минимален ятрогенен риск и достигане на най-голямо удовлетворение по отношение на процедури, резултати и хуманно отношение."
1.2. Компоненти на качеството:
1.2.1. Структура - включва: материално-техническа база и оборудване, медицинска апаратура, хирургичен инструментариум, човешки ресурси.
1.2.2. Процес - организация на дейността и нейното управление и всички елементи по предоставяне на хирургичната дейност.
1.2.3. Резултат - всички последващи действия или ефекти от предоставената хирургична дейност.
1.3. Критерии на качеството:
1.3.1. Достъп до хирургични дейности - създаване на условия за осигурен достъп до хирургична помощ без териториални, икономически, административни и други ограничения.
1.3.2. Релевантност (уместност и съответствие) - избор на хирургична дейност, която най-вероятно ще доведе до постигане на желания резултат и очакваната здравна полза надхвърля достатъчно евентуалните негативни последствия.
1.3.3. Безопасност на пациента - създаване на условия за избягване на потенциалните рискове и свеждане до минимум на непреднамерената вреда при осъществяване на хирургична дейност. Включва:
1.3.3.1. диференциране на условия, причини и механизми, довели до грешки в диагнозата и лечението;
1.3.3.2. откриване на грешките;
1.3.3.3. разработване на методи за минимизиране и предотвратяване на грешките;
1.3.4. Ефективност и ефикасност на хирургичната дейност - включва степента на постигане на поставените цели и съотношението полза/разход.
1.3.5. Продуктивност - отчетената максимална полза от извършеното хирургично лечение при минимум направено усилие и вложени ресурси.
1.3.6. Удовлетвореност - постигане на очаквания от пациента резултат от лечението чрез извършване на хирургична дейност.