Чл. 1474. В системата за охлаждане на газа или на въздуха на турбогенераторите и на синхронните компенсатори се предвижда регулиране на температурата на охлаждащата вода с помощта на рециркулационни устройства.
Чл. 1475. В схемата за подаване на охлаждаща вода се предвижда автоматично включване на резервната помпа при изключване на работната и при намаляване на налягането на охлаждащата вода. При синхронните компенсатори се предвижда резервно захранване от постоянно работещ надежден източник на охлаждаща вода (система за техническа вода, резервоари и др.).
Чл. 1476. На захранващите тръбопроводи за техническо водоснабдяване се поставят разходомери.
Чл. 1477. На обслужващата площадка на турбината, съединена с турбогенератор с водородно или водно охлаждане, се разполагат: 1. манометри, показващи налягането на охлаждащата вода в напорния колектор, налягането на водорода в корпуса на генератора, налягането на въглеродния двуокис (азота) в газопровода към генератора; 2. сигнални устройства за понижаване на налягането на водата в напорния колектор; 3. пост за газово управление; 4. табла за управление на газомасленото и водното стопанство.
Чл. 1478. В мястото на разполагане на помпите към газоохладителите, топлообменниците и маслоохладителите се поставят манометри на напорния колектор и на помпите.
Чл. 1479. На напорните и на сливните тръбопроводи към газоохладителите, топлообменниците и маслоохладителите се предвиждат гилзи за живачни термометри.
Чл. 1480. (1) Газовата инсталация се изпълнява от безшевни тръби и газоплътна арматура. (2) Газопроводите се разполагат на достъпни за оглед и ремонт места и се защитават от механични повреди.
Чл. 1481. Маслопроводите от системата за смазване и уплътняване на турбогенераторите и синхронните компенсатори с водородно охлаждане се изпълняват от безшевни тръби.
Чл. 1482. (1) На турбогенератори с мощност 6 MW и по-голяма лагерите от противоположната страна на турбината, лагерите на възбудителя и водородните уплътнения (ако има такива) се изолират електрически от корпуса и от маслопроводите. (2) На синхронните компенсатори лагерите се изолират електрически от корпуса на компенсатора и маслопроводите. (3) На синхронните компенсатори с непосредствено присъединен възбудител се допуска изолиране само на единия лагер (от противоположната страната на възбудителя). (4) При хидрогенераторите всички лагери, разположени над ротора, се изолират електрически от корпуса.
Чл. 1483. На всеки маслопровод към електрически изолираните лагери на турбогенераторите, синхронните компенсатори и хоризонталните хидрогенератори се поставят последователно две електрически изолирани фланцеви съединения.
Чл. 1484. (1) Лагерите на турбогенераторите, синхронните компенсатори, техните възбудители, водородните уплътнения и маслените вани за лагерите на хидрогенераторите имат конструкция, непозволяваща разпръскване и попадане на масло и маслени пари в намотките, контактните пръстени и колекторите на машините. (2) Сливните тръби на маслото от лагерите и водородните уплътнения се снабдяват с наблюдателни стъкла за контролиране струята на излизащото масло. (3) Осветителните тела за осветяване на наблюдателните стъклата се присъединяват към мрежата за аварийно осветление.
Чл. 1485. На турбогенераторите с директно водородно охлаждане на намотките се поставят автоматични газоанализатори за контрол на наличието на водород в картерите на лагерите и закритите токопроводи.
Раздел IV Възбудителна система
Чл. 1486. Изискванията, посочени в чл. 1487 - 1502 , се отнасят за стационарни системи за възбуждане на турбо- и хидрогенератори и синхронни компенсатори.
Чл. 1487. (1) Система за възбуждане - съвкупност от съоръжения, устройства и апарати, която осигурява възбуждането на генераторите и синхронните компенсатори в нормални и аварийни режими, определени в техническите условия и предписанието на стандартите. (2) Системата за възбуждане на генератор (синхронен компенсатор) включва: възбудител (генератор за постоянен ток, генератор за променлив ток или трансформатор с преобразувател); автоматичен регулатор на възбуждане; комутационни апарати, измервателни апарати; средства за защита на ротора от пренапрежения и защита от повреди.
Чл. 1488. (1) Системите за възбуждане, при които работното експлоатационно напрежение или това от форсиране на възбуждането надвишава 1000 V, се изпълняват в съответствие с изискванията за електрически уредби с напрежение над 1000 V. (2) При определяне на пренапреженията при вентилни системи на възбуждане се отчитат и комутационните пренапрежения.
Чл. 1489. Системите за възбуждане се снабдяват с устройства за управление, защита, сигнализация и контролно-измервателни апарати в обем, осигуряващ автоматично пускане, работа при всички предвидени режими, както и спиране на генератора и синхронния компенсатор в електрическите централи и в подстанциите без постоянен персонал.
Чл. 1490. (1) Пултовете и таблата за управление, контролните апарати и апаратите за сигнализация на системата за охлаждане и силовите преобразуватели на тиристорните и други полупроводникови възбудители се монтират в непосредствена близост едни до други. (2) Допуска се топлообменниците от системата на охлаждане да се разполагат в други помещения, като таблото за управление се разполага до тях. (3) Пултът (таблото) за управление на възбуждането се снабдява с апарати за контрол на възбуждането.
Чл. 1491. (1) Изправителните устройства на системата за възбуждане на генераторите и синхронните компенсатори се снабдяват със сигнализация и защита, действаща при повишаване на температурата на охлаждащата среда или на изправителните елементи над допустимата и с апарати за контрол на силата на тока. (2) В изправително устройство, съставено от групи изправители, се контролира големината на тока на всяка група.
Чл. 1492. (1) Системата за възбуждане се снабдява с устройство за контрол на изолацията с измерване на изолационното съпротивление в процеса на работа и сигнализация за понижение под допустимото ниво. (2) За безчеткови системи на възбуждане се допуска да не се предвижда сигнализация.
Чл. 1493. (1) Веригите на възбудителната намотка на генератор или синхронен компенсатор за мерене на напрежение и тези за свързване на АРВ се изпълняват с отделни кабели с повишено ниво на изолация и без използване на междинни клемореди. (2) Свързването към възбудителната намотка е чрез разединител.
Чл. 1494. (1) При използване на устройство за гасене на полето (АГП) с прекъсване на веригата на ротора, а така също при използване на статични възбудители с преобразуватели, намотката на ротора се защитава с ограничители на пренапрежения с многократно действие. (2) Ограничителят на пренапрежение се включва паралелно на ротора през активно съпротивление, изчислено за продължителна работа, при пробив на ограничителя с напрежение на възбуждане, равно на 110 % от номиналното.
Чл. 1495. За ограничителите на пренапрежение се предвижда сигнализация при задействането им.
Чл. 1496. Системата за възбуждане на генераторите и синхронните компенсатори се проектира и изпълнява по начин, при който: 1. изключването на комутационен апарат във веригите на АРВ и на управлението на възбудителя не довежда до грешна форсировка в процеса на пускане, спиране и работа на генератора на празен ход; 2. изчезването на оперативното напрежение във веригите на АРВ и на управлението на възбудителя не довежда до нарушаване на работата на генератора и синхронния компенсатор; 3. има възможност за провеждане на ремонтни и други работи по изправителните устройства и техните спомагателни съоръжения при работа на генератора на резервен възбудител; това изискване не се отнася за безчетковите системи на възбуждане; 4. изключена е възможността за повреда на системата за възбуждане при к. с. във веригите на ротора и на неговите контактни пръстени; при използване на статични преобразуватели се допуска защитата им с автоматични прекъсвачи или стопяеми предпазители.
Чл. 1497. (1) За тиристорните системи на възбуждане се предвижда възможност за гасене на полето на генератора и синхронните компенсатори при преминаване на преобразувателя в инверторен режим. (2) В системите за възбуждане със статични преобразуватели, изпълнени по схема със самовъзбуждане, а така също и в системите с електромашинни възбудители се предвижда АГП.
Чл. 1498. В системите на възбуждане (основни и резервни) се предвижда устройство за пълно развъзбуждане (гасене на полето) при подаване на импулс за гасене на полето на синхронния генератор/компенсатор независимо от заработването на АГП.
Чл. 1499. (1) На системата за водно охлаждане на възбудителя се предвижда възможност за пълно източване на водата от системата, обезвъздушаване при запълване с вода, периодично почистване на топлообменниците. (2) Не се допуска манипулирането с арматурата към системата за охлаждане на един възбудител да предизвиква промяна на режима на охлаждане на друг възбудител.
Чл. 1500. Подът на помещението на изправителните устройства с водно охлаждане се изпълнява по начин, недопускащ при утечка на вода попадането й на токопроводите, РУ и други електрически съоръжения, разположени под системата за охлаждане.
Чл. 1501. Електромашинните възбудители за постоянен ток (основни и резервни) се снабдяват с релейна форсировка на възбуждането.
Чл. 1502. (1) Схемата на възбуждане на турбогенераторите се предвижда с възможност за превключване от работно възбуждане на резервно и обратно без изключване на генератора от мрежата. (2) За турбогенератори с мощност 12 MW и по-малка необходимостта от резервно възбуждане се определя по икономически показатели. (3) Във водните електрически централи не се предвиждат резервни възбудители.
Чл. 1503. За турбогенераторите с директно охлаждане на статорните намотки превключването от работно на резервно възбуждане и обратното се извършва дистанционно.
Чл. 1504. В системата на възбуждане на хидрогенератор се осигурява възможност за начално възбуждане при отсъствие на променлив ток за собствени нужди на централата.
Чл. 1505. При повреда на АРН за генераторите се предвижда възможност за осигуряване на нормално възбуждане, отвъзбуждане и гасене на полето за времето до отстраняване на повредата.
Раздел V Разполагане на генератори и синхронни компенсатори
Чл. 1506. (1) Разстоянието от генераторите и синхронните компенсатори до стените на сградата, а така също и разстоянията между тях се определят от технологичните условия, като се приемат най-малко равни на посочените в глава тридесет и първа, раздел III. (2) Размерите на машинната зала се определят при спазване на условията: 1. осигуряване на възможност за монтаж и демонтаж на агрегат без спиране на агрегати в експлоатация. 2. употреба на кранове със специални твърди захватни приспособления, позволяващи използване на пълния ход на крана; 3. отделни дълги, относително леки детайли на агрегати се преместват със специални приспособления, а не с мостов кран; 4. осигуряване на място за складиране на възли и детайли по време на монтаж и ремонт на агрегат.
Чл. 1507. Фундаментите на генераторите и синхронните компенсатори се проектират и изпълняват така, че вибрациите на съоръженията и сградата при работа не надвишават допустимите стойности.
Чл. 1508. Допуска се близо разполагането на въздушни балони за сгъстен въздух до хидрогенераторите.
Чл. 1509. (1) За турбогенераторите и синхронните компенсатори с въздушно охлаждане и хидрогенераторите се предвиждат устройства за гасене на пожар с въглероден двуокис или вода. (2) За водни електрически централи, работещи в автоматизиран режим, а така също и за синхронните компенсатори с въздушно охлаждане в обекти без постоянен персонал се предвижда автоматично пожарогасене. (3) Системата за автоматично пожарогасене се включва по команда от диференциалната защита или при едновременно заработване на диференциалната защита и специалните пожароизвестителни датчици.
Чл. 1510. Системата за пожарогасене на хидрогенератори се предвижда с отвеждане на използваната вода в дренажната система.
Чл. 1511. За гасене на пожар в турбогенераторите и синхронните компенсатори с индиректно водородно охлаждане, когато работят на въздух (период на изпитване и настройка), се предвижда възможност за използване на устройствата за въглероден двуокис (азот).
Чл. 1512. Бутилките с въглероден двуокис (азот), складирани в централната станция за въглероден двуокис (азот), се съхраняват при условия, определени от действащите нормативни актове.
Глава тридесет и трета ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ДВИГАТЕЛИ И КОМУТАЦИОННИ АПАРАТИ
Раздел I Област на приложение
Чл. 1513. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за стационарни електрически двигатели, наричани по нататък само "двигатели", и принадлежащите им комутационни апарати, разполагани в помещения с производствено и друго предназначение. (2) Условията за избор, разполагане и монтаж на двигателите са дадени в глава тридесет и първа, раздел III.
Раздел II Общи изисквания
Чл. 1514. (1) Категорията за осигуреност на електрозахранването на двигателите се избира в съответствие с категорията на захранване на потребителите. (2) Изискванията може да се отнесат не към отделните двигатели, а към захранващите потребителите трансформатори, преобразувателни подстанции, РУ и местни табла. (3) Резервирането на линията, директно захранваща двигател, не се изисква независимо от категорията на осигуреност.
Чл. 1515. Ако е необходимо да се осигури непрекъснатост на технологичния процес, при повреда на двигател или принадлежащите му комутационни апарати и захранваща линия, резервирането се осигурява с резервен технологичен агрегат или по друг начин.
Чл. 1516. (1) Във всички случаи двигателите и комутационните апарати се избират, разполагат и при необходимост снабдяват с охладителна система така, че работната им температура не надвишава допустимата. (2) За някои типове двигатели нагряването им се проверява и по условието за кратковремено претоварване по технологични причини.
Чл. 1517. (1) За двигателите и апаратите се осигурява достъп за оглед и замяна, а по възможност - и за ремонт на мястото на разполагане. (2) За двигателите и апаратите с тегло 100 daN и по-голямо се предвиждат такелажни приспособления.
Чл. 1518. За въртящите се части на двигателите и съединителите с технологичните механизми се предвиждат ограждения срещу случаен допир.
Чл. 1519. Двигателите и комутационните апарати се заземяват/зануляват в съответствие с указанията в глава седма.
Чл. 1520. Изборът на степента на защита IP XX на двигателите е в съответствие с условията на работната среда.
Раздел III Избор на двигатели
Чл. 1521. Електрическите и механичните характеристики на двигателите (номинална мощност, напрежение, честота на въртене, относителна продължителност на работа, пусков момент, минимален и максимален въртящ момент, граници на регулиране на честотата на въртене и др.) се избират в съответствие с параметрите и режимите на работа на задвижваните механизми и характеристиките на електрозахранването.
Чл. 1522. За двигателите на отговорните механизми, които по технологични причини е наложително да останат в работа и се допуска по условията за безопасност след кратковременно прекъсване на захранването или понижаване на напрежението (изключване на късо съединение, действие на АПВ или АВР), се осигурява самопускане.
Чл. 1523. (1) За задвижване на механизми, при които не се изисква регулиране на скоростта на въртене, се избират асинхронни електрически двигатели с късо съединен ротор или при необходимост - синхронни електрически двигатели. (2) За задвижване на механизми с тежки пускови условия или изискващи изменение на скоростта на въртене се избират електрически двигатели с навит ротор или с късо съединен ротор, снабдени със система за регулиране на честотата на въртене. (3) Във всички случаи при избор на тип и вид на двигателите се приемат възможно най-простите и икономични методи за пускане, спиране или регулиране на честотата на въртене, осигуряващи необходимите режими на работа.
Чл. 1524. Синхронните двигатели се снабдяват с устройство за форсировка на възбуждането или за компаундиране.
Чл. 1525. В случаите, когато синхронните двигатели се използват и за регулиране на напрежението или режима на реактивна мощност в дадената точка на товара, те се съоръжават с АРВ.
Чл. 1526. Двигатели за постоянен ток се избират само в случаите, когато двигателите за променлив ток не осигуряват необходимите характеристики или не са икономични.
Чл. 1527. Двигателите за работа в помещения с нормални условия на околната среда се избират със степен на защита IР 00 или IР 20.
Чл. 1528. Двигателите за работа на открито се избират със степен на защита не по-ниска от IР 44 или в специално изпълнение, съответстващо на условията на работа.
Чл. 1529. (1) Двигателите за работа в помещения с възможно отлагане на прах и други вещества върху техните намотки, нарушаващи естественото им охлаждане, се избират със степен на защита не по-ниска от IР 44 или в обдухваемо изпълнение с подаване на чист въздух. (2) Корпусът на обдухвания двигател, въздуховодът и всички съединения се уплътняват за предотвратяване на засмукването на неорганизиран въздух в системата за вентилация. (3) При обдухваемо изпълнение на двигател се поставят клапи за предотвратяване засмукването на околния въздух при спиране на двигателя. (4) Подгряване на външния въздух не се изисква.
Чл. 1530. Двигателите за работа във влажни или особено влажни места се избират със степен на защита не по-ниска от IР 43 и изолация, устойчива на действието на влагата и прахта (със специална обмазка, влагоустойчива и др.).
Чл. 1531. (1) Двигателите за работа в места с химически активни пари или газове се избират със степен на защита не по-ниска от IР 55 или в обдухваемо изпълнение с подвеждане на чист въздух. (2) Допуска се използване на двигатели със степен на защита не по-ниска от IР 33, но с химически устойчива изолация и със закриване на неизолираните тоководещи части.
Чл. 1532. За двигателите, разполагани в помещения с температура, по-висока от + 40 °С, се осигурява охлаждане чрез принудителна вентилация с подвеждане на охлаждащ въздух, външно обдухване и др.
Чл. 1533. При затворена принудителна система на вентилация на двигателите се предвиждат апарати за контрол на температурата на въздуха и на охлаждащата вода.
Чл. 1534. Изводите на датчиците за температура, заложени в намотките на двигателите, се извеждат на специално място за удобство при периодични измервания.
Раздел IV Разполагане на двигатели
Чл. 1535. Двигателите се избират и разполагат така, че е изключена възможността за попадане на вода, масло, емулсии и др. в намотките и в токоприемните устройства, а така също и предизвиканите от двигателите вибрации на фундаментите и частите от сградата не надвишават допустимите стойности.
Чл. 1536. Шумът, създаван от двигателите и задвижваните механизми, не се допуска да надвишава установените санитарно-технически норми.
Чл. 1537. За извършване на работи между фундаментите/корпусите на двигателите, между двигателите и части на сградата се оставят проходи за обслужване с размери, посочени в глава тридесет и първа, раздел III.
Чл. 1538. Двигателите и апаратите, с изключение на тези със степен на защита не по-ниска от IР 44, както и пусковите съпротивления и реостати във всички изпълнения се разполагат на разстояние най-малко 1 m от конструкциите на сграда, изпълненa от горими материали.
Чл. 1539. (1) Синхронните двигатели и двигателите за постоянен ток с мощност 1 MW и по-голяма се изолират електрически от лагерите спрямо фундамента за предотвратяване образуването на затворена токова верига през вала и лагерите на машината. (2) Лагерът от страната на възбудителя и всички лагери на възбудителя на синхронните двигатели се изолират електрически. (3) Маслопроводите за лагерите на електрически машини се изолират електрически от корпусите на лагерите.
Чл. 1540. Допуска се разполагането в производствени помещения на двигатели с напрежение над 1000 V при спазване на изискванията: 1. двигателите с изводи под статора или със специални охлаждащи устройства се поставят на фундамент с камера за охлаждане под фундамента; 2. фундаментната камера удовлетворява изискванията за камери в ЗРУ с напрежение над 1000 V (глава двадесет и пета, раздел IV); 3. размерите на камерата под фундамента са най-малко равни на тези за полупроходими кабелни тунели.
Чл. 1541. Кабелите и проводниците за присъединяване на двигатели, поставени на виброизолиращи основи, се избират с гъвкави жила в участъка между подвижната и неподвижната част на основата.
Раздел V Комутационни апарати, управление на двигатели
Чл. 1542. (1) За група двигатели, обслужващи задвижването на една или няколко машини в един технологичен процес, се използва общ апарат или комплект от комутационни апарати, ако това е оправдано, за удобство или безопасност на експлоатацията. (2) В случаите, различни от посочените в ал. 1, за всеки двигател се предвижда отделен комутационен апарат. (3) Комутационните апарати във веригите на двигателите се избират за изключване от мрежата едновременно на всички проводници, намиращи се под напрежение. (4) Във веригите на отделни електрически двигатели се допускат комутационни апарати, които не изключват всички проводници, ако в общата верига на групата от такива двигатели има апарат, който ги изключва.
