Наредба за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за взeмане на проби и анализ на торове

- мерителни колби от 100, 250, 500 и 1000 ml,

- стъклени филтри - тигли с диаметър на порите от 5 mm до 15 mm,

- хавани.

6. Подготовка на пробата

Виж метод 1.

7. Аналитичен метод

7.1. Общ разтворим и неразтворим азот.

7.1.1. При отсъствието на нитрати

7.1.1.1. Разлагане

Отмерва се с точност до 0,001 g такова количество от пробата, което да съдържа максимум 100 mg азот. Поставя се в колбата на дестилационния апарат (5.1). Добавят се от 10 до 15 g калиев сулфат (4.1), катализа торът (4.27) и няколко гранули пемза за контрол на кипенето (4.28). След това се добавят 50 ml разредена сярна киселина (4.7) и се смесва много добре. Първо се загрява леко, като от време на време се бърка, докато не спре образуването на пяна. След това се загрява така, че течността да кипи равномерно, и се оставя да кипи един час след като разтворът е станал бистър, предотвратявайки залепването на органични вещества към стените на колбата. Оставя се да изстине. Внимателно се добавят около 350 ml вода с разбъркване. Трябва да се осигури колкото е възможно по-пълно разтваряне. Оставя се да се охлади и колбата се свързва към дестилационния апарат (5.1).

7.1.1.2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Дестилация на амоняк

С прецизна пипета в приемника на апарата се пренасят 50 ml стандартен разтвор на 0,2 mol/l сярна киселина (4.8). Добавя се индикаторът (4.29.1 или 4.29.2). Върхът на хладника трябва да е поне 1 сm под нивото на разтвора.

Като се вземат необходимите предпазни мерки срещу загуби на амоняк, в дестилационната колба внимателно се добавя достатъчно разтвор на концентриран натриев хидроксид (4.9), за да стане течността силно алкална (по принцип 120 ml са достатъчни, проверява се чрез добавяне на няколко капки фенолфталеин; към края на дестилацията разтворът в колбата трябва все още да е алкален). Регулира се загряването на колбата, така че за половин час да се дестилират 150 ml. Проверява се дали е завършена дестилацията с индикаторна хартия (4.30). Ако не е, дестилират се още 50 ml и проверката се повтаря, докато допълнителният дестилат не реагира неутрално спрямо индикаторната хартия (4.30). След това приемникът се издърпва надолу, дестилират се още няколко милилитра и връхчето на хладника се изплаква. Излишната киселина се титрува със стандартен разтвор на калиев или натриев хидроксид 0,2 mol/l (4.10), докато индикаторът смени цвета си.

7.1.1.3. Празна проба

Празна проба се прави при същите условия и се използва при изчисляването на крайния резултат.

7.1.1.4. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изразяване на резултата

A - ml стандартен разтвор на 0,2 mol/l натриев или калиев хидроксид, използван за анализа,

M - маса на изпитваната проба в грамове.

7.1.2. В присъствието на нитрат

7.1.2.1. Изпитвана проба

Претегля се до точност 0,001 g количество от пробата, съдържащо не повече от 40 mg нитратен азот.

7.1.2.2. Редуциране на нитрата

Смесва се изпитваната проба в малък хаван с 50 ml вода. Пренася се с минимално количество дестилирана вода в 500 ml Келдалова колба. Добавят се 5 g редуцирано желязо (4.2) и 50 ml разтвор на калаен хлорид (4.11). Разклаща се и се оставя в изправено положение за половин час, като се бърка след 10 и 20 минути.

7.1.2.3. Келдалово разлагане

Добавят се 30 ml сярна киселина (4.12), 5 g калиев сулфат (4.1), предписаното количество катализатор (4.27) и няколко гранули пемза (4.28). Загрява се слабо, като колбата е леко наклонена. Бавно се увеличава температурата и разтворът се разклаща често, за да се поддържа сместа в суспендирано положение: течност та потъмнява и след това се избистря с образуването на жълтозелена суспензия на безводен железен сулфат. Нагряването продължава още един час след получава нето на бистър разтвор, като се поддържа слабо кипене. Оставя се да се охлади. Внимателно съдържанието на колбата се смива с малко вода и постепенно бавно на порции се добавят 100 ml вода. Смесва се и се прехвърля съдържанието на колбата в 500 ml мерителна колба. Долива се вода до марката. Хомогенизира се и се филтрува през сух филтър в сух приемник.

7.1.2.4. Анализ на разтвора

С пипета се пренася в колбата на дестилационния апарат (5.1) аликвотна част, съдържаща максимум 100 mg азот. Разрежда се до около 350 ml с дестилирана вода, добавят се няколко гранули пемза (4.28), свързва се колбата към дестилационния апарат и определянето продължава, както е описано в 7.1.1.2.

7.1.2.5. Празна проба

Виж 7.1.1.3.

7.1.2.6. Изразяване на резултата

	(а-А) . 0,28
% N =	___________,
	М

където:
а е ml стандартен разтвор на 0,2 mol/l натриев или калиев хидроксид, използван за празната проба, която се извършва, като в приемника на апарат (5.1) се поставя с пипета 50 ml стандартен разтвор на 0,2 mol/l сярна киселина (4.8);

A - ml стандартен разтвор на 0,2 mol/l натриев или калиев хидроксид, използван за анализа;

M - маса на пробата в грамове, съдържаща се в аликвотната част, взета в 7.1.2.4.

7.2. Форми на разтворим азот.

7.2.1. Приготвяне на разтвор за анализ

Претегля се с точност до 1 mg 10 g от пробата и се поставят в 500 ml мерителна колба

7.2.1.1. Когато торовете не съдържат цианамиден азот:

В колбата се добавят 50 ml вода и след това 20 ml разредена солна киселина (4.13). Разклаща се и се оставя в изправено положение, докато не спре отделянето на въглероден диоксид. След това се добавят 400 ml вода и се клати половин час на ротационна клатачка (5.4). Долива се вода до марката, смесва се и се филтрува през сух филтър в сух приемник.

7.2.1.2. Когато торовете съдържат цианамиден азот:

Към колбата се добавят 400 ml вода и няколко капки метилово червено (4.29.2). Ако е необходимо, разтворът се подкиселява, като се използва оцетна киселина (4.14). Добавят се 15 ml оцетна киселина (4.14). Клати се на ротационна клатачка (5.4) два часа. Ако е необходимо, разтворът се подкиселява отново по време на тази операция с оцетна киселина (4.14). Долива се с вода до марката, смесва се и се филтрува незабавно през сух филтър в сух приемник и веднага се определя цианамидният азот.

И в двата случая двете разтворими форми азот се определят в деня, когато е приготвен разтворът, започвайки с цианамидния азот и амидния азот, ако те са налични.

7.2.2. Общ разтворим азот

7.2.2.1. При отсъствие на нитрат

В 300 ml Келдалова колба с пипета се поставя аликвотна част от филтрата (7.2.1.1 или 7.2.1.2), съдържаща максимум 100 mg азот. Добавят се 15 ml концентрирана сярна киселина (4.12), 0,4 g меден оксид или 1,25 g меден сулфат (4.27) и няколко гранули пемза (4.28). Първоначално се загрява леко, за да започне разлагането, след това при по-висока температура, докато течността не стане безцветна или леко зеленикава и се появят бели пари. След охлаждане разтворът се пренася количествено в дестилационната колба, разрежда се до около 500 ml с вода и се добавят гранули пемза (4.28). Колбата се свързва към дестилационния апарат (5.1) и определението продължава, както е описано в 7.1.1.2.

7.2.2.2. При наличие на нитрат

С прецизна пипета в 500 ml Ерленмайерова колба се прехвърля аликвотна част от филтрата (7.2.1.1 или 7.2.1.2), съдържащ не повече от 40 mg нитратен азот. На този етап от анализа общото количество азот не е важно. Добавят се 10 ml 30 % сярна киселина (4.15), 5 g редуцирано желязо (4.2) и веднага Ерленмайеровата колба се покрива с часовниково стъкло. Загрява се леко до устойчива, но не бурна реакция. В този момент нагряването се спира и колбата се оставя в изправено положение най-малко три часа при стайна температура. Течността се прехвърля количествeно с вода в 250 ml мерителна колба, без неразтвореното желязо, и до марката се долива с вода. Смесва се много добре и с прецизна пипета се пренася аликвотна част, съдържаща най-много 100 mg азот , в 300 ml Келдалова колба. Добавят се 15 ml концентрирана сярна киселина (4.12), 0,4 g меден оксид или 1,25 g меден сулфат (4.27) и няколко гранули (4.28). Първоначално се загрява леко, за да започне разлагането, след това при по-висока температура, докато течността стане безцветна или леко зеленикава и се появят бели пари. След охлаждане разтворът се пренася количествено в дестилационната колба, разрежда се до около 500 ml с вода и се добавят гранули пемза (4.28). Колбата се свързва към дестилационния апарат (5.1) и определянето продължава, както е описано в 7.1.1.2.

7.2.2.3. Празна проба

Виж 7.1.1.3.

7.2.2.4. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изразяване на резултата

	(а-А) . 0,28
% N =	___________,
	М

където:
а е ml стандартен разтвор на 0,2 mol/l натриев или калиев хидроксид, използван за празната проба, която се извършва, като в приемника на апарат (5.1) се поставя с пипета 50 ml стандартен разтвор на 0,2 mol/l сярна киселина (4.8);

A - ml стандартен разтвор на 0,2 mol/l натриев или калиев хидроксид, използван за анализа;

M - маса на пробата, изразена в грамове, налична в аликвотната част, взета в 7.2.2.1 или 7.2.2.2.

7.2.3. Общ разтворим азот, с изключение на нитратен азот

С прецизна пипета се пренася в 300 ml Келдалова колба аликвотна проба от филтрата (7.2.1.1 или 7.2.1.2), съдържаща не повече от 50 mg азот. Разрежда се до 100 ml с вода, добавят се 5 g феросулфат (4.16), 20 ml концентрирана сярна киселина (4.1) и няколко гранули (4.28). Първо се нагрява слабо, а след това се загрява, докато се появят бели пари. Разлагането продължава 15 минути. Спира се нагряването, поставя се меден оксид (4.27) като катализатор и се поддържа такава температура, че отделянето на бели пари да продължи още 10 до 15 минути. След охлаждане съдържанието на Келдаловата колба се прехвърля количествено в дестилационната колба на апарата (5.1). Разрежда се до приблизително 500 ml с вода и се добавят няколко гранули пемза (4.28). Колбата се свързва към дестилационния апарат (5.1) и определението продължава, както е описано в 7.1.1.2.

7.2.3.1. Празна проба

Виж 7.1.1.3.

7.2.3.2. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изразяване на резултата

A - ml стандартен разтвор на 0,2 mol/l натриев или калиев хидроксид, използван за анализа;

M - маса на пробата, изразена в грамове, налична в аликвотната част, взета за определяне.

7.2.4. Нитратен азот

7.2.4.1. При отсъствие на калциев цианамид

Определя се като разлика между резултатите, получени в 7.2.2.4 и 7.2.3.2, и/или резултата, получен в 7.2.2.4, и сумата на резултатите, получени в (7.2.5.2 или 7.2.5.5) и (7.2.6.3 или 7.2.6.5, или 7.2.6.6).

7.2.4.2. При наличие на калциев цианамид

Получава се като разлика между резултатите, получени в 7.2.2.4 и 7.2.3.2, и между резултата, получен в 7.2.2.4, и сумата на резултатите, получени в (7.2.5.5), (7.2.6.3 или 7.2.6.5, или 7.2.6.6) и (7.2.7).

7.2.5. Амонячен азот

7.2.5.1. Единствено в присъствие само на амонячен азот и амонячен и нитратен азот

С прецизна пипета в колбата на дестилационния апарат (5.1) се пренася аликвотна част от филтрата (7.2.1.1), съдържащ най-много 100 mg амонячен азот. Добавя се вода, за да се получи общ обем около 350 ml, и няколко гранули (4.28), за да се улесни кипенето. Колбата се свързва към дестилационния апарат, добавят се 20 ml разтвор на натриев хидроксид (4.9) и се дестилира, както е описано в 7.1.1.2.

7.2.5.2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изразяване на резултата

A - ml стандартен разтвор на 0,2 mol/l натриев или калиев хидроксид, използван за анализа;

M - маса на пробата, изразена в грамове, налична в аликвотната част, взета за определяне.

7.2.5.3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) В присъствието на амиден и/или цианамиден азот

С прецизна пипета в сухата колба на апарата (5.2) се пренася аликвотна част от филтрата (7.2.1.1 или 7.2.1.2), съдържаща най-много 20 mg амонячен азот. След това апаратът се сглобява. С пипета в 300 ml Ерленмайерова колба се поставят 50 ml стандартен разтвор на 0,1 mol/l сярна киселина (4.17) и достатъчно дестилирана вода, за да може нивото на течността да е приблизително 5 cm над отвора на захранващата тръба. През страничното гърло на реакционната колба се подава дестилирана вода, за да се допълни обемът до около 50 ml. Смесва се. За да се избегне образуването на пяна по време на аерирането, се добавят няколко капки октилов алкохол (4.18). След това разтворът се алкализира с 50 ml наситен разтвор на калиев карбонат (4.19) и незабавно се започва отстранява нето на амоняка, който се отделя от студената суспензия. Силният поток въздух, необходим за тази цел (около 3 l/min), предварително се пречиства, като се пуска да премине през промивни колби, съдържащи разредена сярна киселина и разреден натриев хидроксид. Вместо да се използва въздух под налягане, е възможно да се работи във вакуум (водна помпа), при условие че тръбата за подаване на въздух е свързана херметично към приемника, използван за улавяне на амоняка. Отстраняването на амоняка обикновено приключва след 3 часа. Въпреки това много уместно е това да се провери, като се смени приемната колба. Когато операцията е завършила, колбата се отделя от апарата, изплакват се върхът на тръбата и стените на колбата с малко дестилирана вода. Излишъкът от киселина се титрува със стандартен разтвор на 0,1 mol/l натриев хидроксид (4.20), докато индикаторът не стане сив (4.29.1).

7.2.5.4. Празна проба

Виж 7.1.1.3.

7.2.5.5. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изразяване на резултата

а е ml стандартен разтвор на 0,1 mol/l натриев или калиев хидроксид, използван за празната проба, която се извършва, като в приемника на апарат (5.2) се поставя с пипета 50 ml стандартен разтвор на 0,1 mol/l сярна киселина (4.17);

А - ml стандартен разтвор на 0,1 mol/l натриев или калиев хидроксид, използван за анализа;

М - масата на пробата, изразена в грамове, налична в аликвотната част, взета за анализ.

7.2.6. Амиден азот

7.2.6.1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Уреазен метод

С прецизна пипета се прехвърля в 500-ml мерителна колба аликвотна част от филтрата (7.2.1.1 или 7.2.1.2), съдържаща не повече от 250 mg амиден азот. За утаяване на фосфатите се добавя известно количество от наситен разтвор на бариев хидроксид (4.21), докато не се преустанови утаяването. След това се отстранява излишъкът от бариеви йони (и всякакви разтворени калциеви йони) с помощта на 10 % разтвор на натриев карбонат (4.22).

Оставя се да се утаи и се проверява за пълно утаяване. Долива се до марката, смесва се и се филтрува през нагънат филтър. 50 ml от филтрата се пренася в 300 ml Ерленмайерова колба на апарата (5.3). Филтратът се подкиселява с 2 mol/l солна киселина (4.23), докато се получи pH 3, измерено с pH-метър (5.5). След това pH се повишава до 5,4 с 0,1 mol/l натриев хидроксид (4.20).

За да се избегнат загубите на амоняк по време на разлагането с уреаза, Ерленмайеровата колба се затваря със запушалка, имаща разделителна фуния и малък уловител на мехури, съдържащ точно 2 ml стандартен разтвор на 0,1 mol/l солна киселина (4.24). От делителна фуния се долива 20 ml уреазен разтвор (4.25) и се оставя един час при температура от 20 до 25 градуса по Целзий. След това с пипета в разделителната фуния се капят 25 ml стандартен разтвор на 0,1 mol/l солна киселина (4.24), след което се изплаква с малко вода. По същия начин се пренася количествено съдържанието на защитната приемна колба в разтворa, съдържащ се в Ерленмайеровата колба. Излишната киселина се титрува със стандартен разтвор на 0,1 mol/l натриев хидроксид (4.20), докато не се получи pH 5,4 , измерено с pH-метър.

7.2.6.2. Празна проба

Виж 7.1.1.3.

7.2.6.3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изразяване на резултата

а е ml стандартен разтвор на 0,1 mol/l натриев или калиев хидроксид, използван за празната проба, която се извършва при същите условия като анализа;

А - ml стандартен разтвор на 0,1 mol/l натриев или калиев хидроксид, използван за анализа;

М - масата на пробата, изразена в грамове, налична в аликвотната част, взета за анализ.

Забележки:

1. След утаяване чрез разтвори на бариев хидроксид и натриев карбонат се долива до марката, филтрува се и се неутрализира възможно най-бързо.

2. Титруването може да се извърши също с индикатора (4.29.2), но в този случай е по-трудно да се наблюдава крайната точка.

7.2.6.4. Гравиметричен метод с ксантхидрол

С прецизна пипета в 250 ml чаша се пренася аликвотна част от филтрата (7.2.1.1 или 7.2.1.2), съдържаща не повече от 20 mg амид. Добавят се 40 ml оцетна киселина (4.14). Бърка се със стъклена пръчка една минута, оставя се 5 минути, за да се утаи утайката. Филтрува се в тънък слой в 100 ml чаша, промива се с няколко милилитра оцетна киселина (4.14), след което към филтрата капка по капка се добавят 10 ml ксантхидрол (4.26) при непрекъснато бъркане със стъклена пръчка. Оставя се да се утаи, докато се образува утайка, и отново се бърка една-две минути. Оставя се да престои час и половина. Филтрува се през стъклен филтър - тигел, който предварително е изсушен и претеглен, промива се три пъти с 5 ml етанол (4.31), без да се правят опити за отстраняване на цялото количество оцетна киселина. Поставя се в сушилня и се оставя един час при температура 130 градуса по Целзий ( не трябва да се превишават 145 градуса по Целзий). Оставя се да се охлади в ексикатор и се претегля.

7.2.6.5. Изразяване на резултата

M2 - маса на пробата, изразена в грамове, налична в аликвотната част, взета за определянето.

Прави се корекция за празната проба. По принцип биуретът би могъл да се измери с амидния азот без голяма грешка, тъй като съдържанието му остава малко по абсолютна стойност в сложните торове.

7.2.6.6. Метод чрез разлика

Амидният азот може да се изчисли съгласно следната таблица:

Слу-	Нитратен	Амонячен	Цианамиден	Разлика
чай	азот	азот	азот
1	Отсъствие	Наличие	Наличие	(7.2.2.4)-
				(7.2.5.5 + 7.2.7)
2	Наличие	Наличие	Наличие	(7.2.3.2)
				(7.2.5.5 + 7.2.7)
3	Отсъствие	Наличие	Отсъствие	(7.2.2.4)-(7.2.5.5)
4	Наличие	Наличие	Отсъствие	(7.2.3.2)-(7.2.5.5)

7.2.7. Цианамиден азот

Взема се аликвотна част от филтрата (7.2.1.2), съдържаща от 10 до 30 mg цианамиден азот, и се поставя в 250 ml чаша. Анализът продължава по метод 2.4.

8. Проверка на резултатите

8.1. В някои случаи може да има разлика между общия азот, получен директно от претеглена проба (7.1), и общ разтворим азот (7.2.2). Въпреки това разликата не би трябвало да е по-голяма от 0,5 %. Ако не се получи това, торът съдържа форми на неразтворим азот, които не са дадени в списъка на приложение № 1.

8.2. Преди всеки анализ се проверява дали апаратът работи както трябва и дали се използват подходящият метод и стандартен разтвор, съдържащ различните форми азот в съотношения, подобни на тези в изпитваната проба. Този стандартен разтвор се приготвя от стандартни разтвори на калиев тиоцианат (4.3), калиев нитрат (4.4), амониев сулфат (4.5) и карбамид (4.6).