Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
Раздел XVI. Електромагнитни разходомери
Изтегляне 2.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Раздел XVII. Други видове разходомери и системи за вода и за течности, различни от вода
- Раздел XVIII. Разходомери за газ
Раздел XVI. Електромагнитни разходомери Чл. 422. (1) Електромагнитните разходомери са средства за измерване, предназначени да определят разхода и обема на преминаващия през тях електропроводим флуид. (2) Минималните експлоатационни изисквания за електрическата проводимост на флуида се определят от производителя. Чл. 423. При електромагнитните разходомери движението на електропроводящия флуид в перпендикулярно на него магнитно поле индуцира електромагнитна сила, пропорционална на обемния разход. Чл. 424. (1) Електромагнитният разходомер се състои от първично и едно или повече вторични устройства. (2) Първичното устройство включва следните елементи: 1. електрически изолирана измервателна тръба, през която протича измерваната електропроводяща течност; 2. една или повече двойки електроди, диаметрално разположени, които измерват генерирания сигнал; 3. електромагнит за генериране на електромагнитно поле в измервателната тръба. (3) Първичното устройство създава сигнал, пропорционален на разхода, и/или сигнал за сравнение. (4) Вторичното устройство е оборудване, което преобразува сигнала, генериран от първичното устройство, в стандартен сигнал, пропорционален на разхода. Стойностите на измерваните величини се визуализират на показващото устройство, което е неразделна част от вторичното устройство. (5) Вторичното устройство се монтира върху първичното устройство и е неразделна част от него или е отделно и се свързва с първичното устройство посредством кабел. Чл. 425. (1) Електромагнитните разходомери се характеризират със: 1. размер на измервателната тръба, който се обозначава с главни букви "DN", следвани от цифра; 2. максимално работно налягане, означено с "Pmax", като работното налягане е равно на разликата между налягането на флуида на входа на разходомера и атмосферното налягане. (2) Измервателната тръба трябва да е изработена от немагнитен материал. (3) За металните тръби се използва изолираща обшивка, предпазваща електрическа връзка между тръбата и измервателните електроди. (4) Материалите, използвани за изработката на обшивката и измервателните електроди, се избират така, че да са съвместими с измервания флуид. (5) Независимо от начина на монтаж на първичното устройство то трябва да е монтирано така, че измервателната тръба винаги да е пълна. Чл. 426. (1) Електромагнитните разходомери трябва да са конструирани така, че да е невъзможно влияние върху точността на измерване, без да се разрушават знаците от проверка или защитните пломби. (2) При разходомери, чиито вторични устройства работят с натрупване само в една посока на движение на потока, посоката на движение трябва да е означена със стрелка. Чл. 427. (1) Всеки електромагнитен разходомер трябва да носи следните означения: 1. върху първичното устройство или върху табелка: а) типа и идентификационния номер; б) номиналното налягане и температурата; в) параметрите на захранване - напрежение, честота и мощност; г) номиналния диаметър; 2. върху табелка на вторичното устройство: а) типа и идентификационния номер; б) параметрите на захранване - напрежение, честота и мощност; в) за изходни и входни точки (ако има такива) - вида, формата и предназначението на сигнала; г) ограничение на товарния импеданс. (2) Разходомерите могат да носят следните допълнителни означения: 1. класа на защита на корпуса; 2. коефициента на калибриране; 3. вида на материала на обшивката; 4. вида на материала на електрода; 5. търговската марка, масата на разходомера и датата на производството. (3) Означенията върху разходомерите трябва да са ясни, четливи и неизтриваеми при нормални условия. (4) Местата за разполагане на знаците от проверката и на пломбите трябва да са избрани така, че демонтирането на частта, запечатана чрез знаците или пломбите, да доведе до тяхното разрушаване. Чл. 428. (1) Грешките от измерване на електромагнитните разходомери се изчисляват като отношение в проценти на разликата между отчетения обем и действително преминалия обем през разходомера към действителния обем. (2) Максимално допустимите грешки на електромагнитните разходомери при изпитване и проверка са еднакви и трябва да са в границите, зададени от производителя за конкретния тип. Чл. 429. (1) Електромагнитните разходомери се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. (2) Изследването на типа електромагнитни разходомери включва определяне на грешките на всеки разходомер чрез изпитване с вода. Всеки резултат от измерване се разглежда отделно. (3) Кривата на грешките на всеки разходомер трябва да е в границите на максимално допустимите грешки за обхвата от стойности на разход, за който е заявено одобряването на типа. (4) Изследването на характеристиките на разходомера за определен обхват на разхода се извършва при стойности, които съответстват на (10, 25, 50, 75 и 100) % от горната граница на обхвата на измерване. (5) Разликата между максималната и минималната стойност на грешките за всяка стойност на разхода, при която се извършва изпитването, не трябва да надвишава 0,2 %. Чл. 430. (1) При изпитване на разходомерите: 1. вътрешният диаметър на свързваната към разходомера тръба не трябва да е по-малък от вътрешния диаметър на разходомера и да надвишава вътрешния диаметър на разходомера с повече от 3 %; 2. първичното устройство трябва да се монтира при спазване на изискването за наличие на прав участък с дължина най-малко 10 пъти номиналния диаметър преди и 5 пъти номиналния диаметър след всяко устройство, което може да внесе смущение в потока на флуида. (2) Измервателната течност и първичното устройство трябва да са с един и същ потенциал, за предпочитане земният потенциал. (3) Използваната за изпитване течност трябва: 1. да е с електропроводимост в границите от 5 mSm/m до 500 mSm/m и с температура в границите (20 ± 5)°С; 2. да не съдържа увлечен въздух, магнитни частици и да е достатъчно чиста от видими частици; 3. да е с достатъчно високо налягане, за да се поддържа течността над нейното налягане на изпаряване. (4) Изпитването трябва да се провежда при следните нормални условия: 1. температура на въздуха в границите (20 ± 5)°С; 2. относителна влажност на въздуха, равна на 65 %; 3. атмосферно налягане, равно на 1013 mbar. (5) Отклоненията на параметрите на електрическото захранване трябва да са в следните граници: 1. номиналното напрежение - ± 1 %; 2. номиналната честота - ± 1 %; 3. хармоничните изкривявания при променливотоково захранване - по-малко от 5 %; 4. пулсацията при постояннотоково захранване - по-малко от 0,1 %. Чл. 431. (1) Разходомерите с положителен резултат от първоначалната проверка трябва да притежават знак за първоначална проверка и пломби на местата по чл. 427, ал. 4. (2) Знаците за първоначална проверка и пломбите върху разходомера удостоверяват единствено, че разходомерът съответства на изискванията на този раздел. Чл. 432. (1) При първоначална проверка на електромагнитния разходомер се счита, че той съответства на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени при стойности на разхода, равни на: 1. 1/10 от максималния разход; 2. 1/4 от максималния разход; 3. 1/2 от максималния разход; 4. 3/4 от максималния разход; 5. максималния разход. (2) При последваща проверка на електромагнитния разходомер се счита, че той съответства на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени при стойности на разхода, равни на: 1. 1/10 от максималния разход; 2. 1/2 от максималния разход; 3. максималния разход. (3) Стойностите по ал. 1 и 2 могат да се променят с ± 5 %. (4) Параметрите на околната среда при проверката могат да се променят в следните допустими граници: 1. температурата на течността и на въздуха - от 4°С до 35°С; 2. относителната влажност - от 35 % до 75 %; 3. атмосферното налягане - от 860 mbar до 1060 mbar. (5) Ако проверката се извършва при условия, различни от тези по ал. 1 - 4, те трябва да са такива, че да се гарантира достоверност на измерванията поне като тази, получена при изпитванията за одобряване на типа. Раздел XVII. Други видове разходомери и системи за вода и за течности, различни от вода Чл. 433. (1) Изискванията на този раздел се отнасят за средства за измерване на разход на вода, които не са водомери, и за средства за измерване на течности, различни от вода, които могат да са: 1. турбинни разходомери; 2. масови разходомери; 3. ултразвукови разходомери; 4. разходомери, конструирани на принципа на разлика в налягането. (2) В турбинните разходомери аксиалният поток завърта турбинно колело, при което броят на завъртанията съответства на обема на преминалия флуид. (3) Масовите разходомери са средства за измерване, при които при движение на флуида в затворен тръбопровод се поражда кориолисова сила, пропорционална на разхода и перпендикулярна на посоката на движение на флуида, и фазовото изместване на сигнала е пропорционално на моментната маса на флуида. (4) Ултразвуковите разходомери са средства за измерване на средната скорост на потока в сечението на тръбата чрез определяне на времето, за което ултразвуковият сигнал изминава разстоянието между излъчващите/приемащите преобразуватели по посоката и срещу посоката на движение на потока течност. (5) При разходомерите, конструирани на принципа на разлика в налягането, като се измерва разликата в налягането, създавана от стесняващи или завихрящи устройства, при непрекъснат поток, се определя скоростта на флуида чрез уравнението на Бернули. (6) Изискванията на раздела се прилагат и към измервателни системи, които работят с такива разходомери. Чл. 434. Разходомерите и измервателните системи се характеризират със: 1. размера на разходомера, който се обозначава с главни букви "DN", следвани от цифра; 2. максималния разход, означаван с "Qmax" и минималния разход, означаван с "Qmin", които ограничават обхвата на натоварване на разходомера; 3. максималното работно налягане, означавано с "Pmax", като се има предвид, че работното налягане на един разходомер е разликата между налягането на флуида на входа на разходомера и атмосферното налягане; 4. еталонното работно налягане, означавано с "pr", което представлява налягането на флуида, към което се привежда отчитаният обем; 5. загубата на налягане, която е равна на разликата между налягането, измерено на входа на разходомера, и налягането, измерено на изхода му, по време на протичането на флуида през него; 6. минималното измерено количество, което е най-малкото количество течност, за което измерването е приемливо; 7. базовите условия, които са параметрите на флуида и околната среда, към които се привежда измереното количество; 8. мястото на доставяне, което е мястото, в което течността се дефинира като доставена или получена. Чл. 435. (1) Разходомерите трябва да са произведени от материали с малки вътрешни напрежения, които да се променят слабо при стареене и да са устойчиви на корозия и въздействие на различните флуиди, пренасяни или внасяни обикновено чрез някои от техните кондензати. (2) При максимално работно налягане корпусите на разходомерите не трябва да пропускат измервания флуид. (3) Разходомерите и измервателните системи трябва да са конструирани така, че да са невъзможни всякакви влияния върху точността на измерване, без да се разрушат знаците от проверка или защитните пломби. (4) За разходомерите, чиито отчитащи устройства работят с натрупване само в едната посока на движение на потока на флуида, посоката на движение трябва да е означена със стрелка. (5) При разход, равен на максималния разход, разходомерите трябва да могат да работят за период, определен в специфичните изисквания към тях, като метрологичните им характеристики не превишават допустимите граници. Чл. 436. (1) Обхватът на натоварване на разходомера и измервателните системи се определя от производителя, но не може да е по-малък от обхвата по ал. 2. (2) Обхватът на измервателната система трябва да е съобразен с границите на обхвата на всеки от нейните елементи, като минималното отношение Qmax : Qmin трябва да е, както следва: 1. за системи за зареждане на моторни превозни средства, без пропан-бутан, минимално - 10 : 1; 2. за системи за зареждане на моторни превозни средства, с пропан-бутан - 5 : 1; 3. за системи за зареждане на моторни превозни средства с газове под налягане - 5 : 1; 4. за измервателни системи за криогенни течности - 5 : 1; 5. за измервателни системи върху тръбопроводи и за зареждане/разтоварване на кораби - 10 : 1; 6. за всички други системи - 2 : 1. (3) Свойствата на течността трябва да са зададени чрез наименованието, типа или нейните съществени характеристики, като температурен обхват, обхват на налягането, обхват на плътността и обхват на вискозитета. Чл. 437. (1) Всеки разходомер и всяка измервателна система трябва да носят следните означения или върху указателната табелка, или върху специална табелка с данни, или разпределени между двете: 1. знака за одобрен тип; 2. наименованието или фирмения знак на производителя; 3. идентификационния номер и годината на производство на разходомера; 4. означението на размера на разходомера, което съдържа главни букви DN, следвани от цифра; 5. максималното работно налягане във вида "Pmax .... МPa (или kPa, или Pa, или bar, или mbar)". (2) Означенията трябва да са ясни, четливи и неизтриваеми при нормални условия на използване на разходомера. (3) Разходомерът също може да носи: 1. търговско означение; 2. специален идентификационен номер; 3. знак, който да показва, че разходомерът отговаря на даден български стандарт, въвеждащ европейски стандарт; 4. информация, свързана с извършените ремонти. (4) Освен ако не е посочено в удостоверението за одобряване на типа, всички други надписи или означения са забранени. (5) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2006 г., в сила от 05.05.2006 г.) Българския институт по метрология може да определи в кои случаи върху табелката на разходомера трябва да се означи и видът на флуида. (6) Местата за разполагане на знаците за проверка и на пломбите трябва да са избрани така, че демонтирането на частта, запечатана чрез знаците или пломбите, да доведе до тяхното разрушаване. Чл. 438. Стойността на скалните деления трябва да е от реда (1 x 10n, 2 x 10n или 5 x 10n) m3, където "n" е цяло положително или отрицателно число или нула. Единицата на измерване или нейното означение трябва да са показани близо до числената стойност. Чл. 439. Всички знаци и надписи трябва да са ясни, неизличими и недвусмислени. Чл. 440. Измерваното количество трябва да е изразено в милилитри или в кубически сантиметри, литри, кубически метри, грамове, килограми или тонове. Чл. 441. (1) Отчитането на резултата от измерване трябва да се извършва чрез индикатор или на твърд носител. (2) Отчитането на всеки резултат трябва да е ясно и недвусмислено и да се придружава от такива означения и надписи, които са необходими за информиране на потребителя за значимостта на резултата. (3) При нормални условия на употреба представеният резултат трябва лесно да се отчита. (4) Допълнителни показания могат да се показват, при условие че не могат да са объркани. Чл. 442. (1) Грешките от измерване на разходомерите и измервателните системи се изразяват като относителна стойност чрез отношението в проценти на разликата между отчетения и действително преминалия обем към действително преминалия обем. (2) При нормални условия на употреба и при липса на смущения грешката на измерване не трябва да надхвърля стойността на максимално допустимата грешка съгласно чл. 443. Чл. 443. (1) Максимално допустимата грешка за количества, равни или по-големи от два литра, трябва да е в границите: 1. за разходомери с класове на точност 0,3; 0,5; 1,0; 1,5; 2,5, съответната грешка в проценти е ± (0,2; 0,3; 0,6; 1,0; 1,5) %; 2. за измервателни системи с класове на точност 0,3; 0,5; 1,0; 1,5; 2,5, съответната грешка в проценти е ± (0,3; 0,5; 1,0; 1,5; 2,5) %. (2) Максимално допустима грешка за количества, равни или по-малки от два литра, трябва да е в границите: 1. за измерено количество по-малко от 0,1 l - ± четири пъти стойностите по ал. 1, приложени за 0,1 l; 2. за измерено количество по-голямо или равно на 0,1 l и по-малко от 0,2 l - ± четири пъти стойностите по ал. 1; 3. за измерено количество по-голямо или равно на 0,2 l и по-малко от 0,4 l - ± два пъти стойностите по ал. 1, приложени за 0,4 l; 4. за измерено количество по-голямо или равно на 0,4 l и по-малко от 1 l - ± два пъти стойностите по ал. 1; 5. за измерено количество по-голямо или равно на 1 l и по-малко от 2 l - ± стойностите по ал. 1, приложени за 2 l. (3) Посочените в литри стойности са приведени към еквивалентната стойност на масата, когато се отнася за средства за измерване на масов разход. (4) Независимо от измереното количество стойността на максимално допустимата грешка се изразява чрез по-голямата от следните две стойности: 1. абсолютната стойност на максимално допустимата грешка по ал. 1 или 2, или 2. абсолютната стойност на максимално допустимата грешка за минимално измереното количество (Emin). Чл. 444. (1) За минимално измерено количество, по-голямо или равно на два литра или еквивалентната му маса: 1. Emin трябва да отговаря на условието: Emin > 2R, където R е разделителната способност на показващото устройство; 2. Emin се определя с формулата: Emin = (2Vmin) x (A/100), където: Vmin е минимално измереното количество; А е числената стойност, зададена в чл. 443, ал. 1, т. 2. (2) За минимално измерено количество, по-малко от два литра или еквивалентната му маса, Emin e равно на два пъти стойността, зададена в чл. 443, ал. 2 и отнасяща се до чл. 443, ал. 1, т. 2. Чл. 445. (1) Разходомерите и измервателните системи се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. (2) При подаване на заявление за изследване на типа на разходомер и измервателна система първоначално се представят брой образци, по преценка на лабораторията, която извършва изпитването на типа. (3) Разходомерите трябва да са така избрани, че да са разпределени по целия обхват на измерване, като обхващат няколко размера DN, ако типът включва различни размери. (4) Когато резултатите от изследване на типа са незадоволителни, могат да се изискат още образци. (5) Образците на разходомерите и измервателните системи подлежат на връщане на заявителя. Чл. 446. (1) Средствата за измерване, представяни за първоначална проверка, трябва да са приведени в работно състояние. (2) На разходомерите, преминали първоначалната проверка, се поставят знак за първоначална проверка и пломби на местата, определени от производителя или посочени в удостоверението за одобрен тип. Чл. 447. (1) При първоначална и последваща проверка на разходомерите се счита, че те съответстват на изискванията за максимално допустими грешки, когато съответствието е установено при стойности на разхода, равни на: 1. минималния разход; 2. приблизително половината от максималния разход; 3. максималния разход. (2) Стойностите, посочени в ал. 1, могат да се променят с ± 5 %. Раздел XVIII. Разходомери за газ Чл. 448. (1) Разходомерите за газ са средства за измерване, предназначени да определят количеството на преминалия през тях газ. (2) Изискванията на този раздел се отнасят до обемни разходомери за газ, които могат да бъдат с деформируеми камери - диафрагмени разходомери за газ, или с ротационни бутала - ротационни разходомери за газ, и турбинни разходомери, които не работят на обемен принцип, и се разделят на общи изисквания към разходомерите за газ и специфични за конкретните разходомери. (3) При диафрагмените разходомери за газ измерването на газа, преминаващ през тях, се извършва чрез измервателни камери с деформиращи се стени. (4) При ротационните разходомери за газ измерването на газа, преминаващ през тях, се извършва чрез измервателни камери с ротационни стени. (5) При турбинните разходомери аксиалният поток газ завърта турбинно колело и броят на завъртанията му съответства на обема на преминалия газ. Чл. 449. Разходомерите за газ се характеризират със: 1. размера на разходомера, който се обозначава с главна буква "G", следвана от цифра; 2. максималния разход, означаван с "Qmax", и минималния разход, означаван с "Qmin", които ограничават обхвата на натоварване на разходомера за газ; 3. за обемните разходомери - с цикличния обем, означаван с "V", който представлява обемът газ, съответстващ на един цикъл от работата на разходомера, т.е. съответстващ на движението на всички движещи се части на разходомера, в края на което тези части, с изключение на показващото устройство и междинните предавки, да се върнат в първоначалното си положение; цикличният обем е равен на произведението на стойността на обема, съответстващ на един пълен оборот на брояча и предавателното отношение на измервателното устройство към брояча; 4. максималното работно налягане, означавано с "Pmax", като работното налягане на разходомера за газ е разликата между налягането на газа на входа на разходомера и атмосферното налягане; 5. изходното работно налягане, означавано с "pr", което е налягането на газа, към което се привежда отчитаният обем газ; 6. загубата на налягане, която е равна на разликата между налягането, измерено на входа на разходомера, и налягането, измерено на изхода му, през време на протичането на газа през него; 7. константата на изходящия предавателен вал, която е равна на стойността на обема, получен от пълното завъртане на оста на това устройство, и която се изчислява като произведение на стойността на обема, получен от пълното завъртане на контролния елемент, и предавателното отношение на индексния брояч към тази ос. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 2.57 Mb. Сподели с приятели:
|