Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
Раздел XXIV. Средства за измерване на хектолитрова маса
Изтегляне 2.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Раздел XXV. Дозиметри
- Раздел XXVI. Уреди и системи за радиационен контрол и мониторинг на радиационния фон
Раздел XXIV. Средства за измерване на хектолитрова маса Чл. 567. (1) Средства за измерване на хектолитрова маса са предназначени за определяне насипна плътност на житни култури, наричана по-нататък "хектолитрова маса". (2) Хектолитровата маса се представя като отношение на масата на житните култури, изразена в килограми, към обема, изразен в хектолитри, когато средствата за измерване на хектолитрова маса и използваният метод са в съответствие с изискванията на този раздел. (3) Изискванията на този раздел се прилагат към средствата за измерване, наричани по-нататък "храномери", когато те се използват за определяне на хектолитрова маса на житните култури за търговски цели. Чл. 568. (1) Храномерът се състои от съд за пълнене, устройство за пълнене, мярка за вместимост, пръстен за пълнене, изравняващ нож, водеща тежест и везна с неавтоматично действие. (2) Всички части трябва да са конструирани така, че храномерът да запазва метрологичните си характеристики, когато се използва по предназначение при нормални условия на употреба. (3) Всички повърхности, които са в контакт със зърното, трябва да са гладки и да са изработени от устойчив метал, например неръждаема стомана или месинг. (4) Стените трябва да са достатъчно дебели и да не се деформират при нормални условия на употреба. (5) Устройството за пълнене с форма на правилен цилиндър, завършващ с пресечен конус, трябва да се монтира така, че оста му да съвпада с оста на измервателния цилиндър. (6) Мярката за вместимост с форма на прав кръгов цилиндър, чийто горен гладко шлифован ръб е в равнина, перпендикулярна на осите на цилиндъра, трябва по време на пълненето да се намира винаги в едно и също положение под устройството за пълнене. (7) Над мярката за вместимост, когато е в положение за пълнене, се закрепва неподвижно пръстен за пълнене, който се монтира по същата ос и е със същия вътрешен диаметър, както мярката за вместимост. Изравняващият нож се придвижва в образувалия се между двете части тесен отвор. (8) Водещата тежест увлича зърното след себе си и осигурява равномерното му насипване. (9) Изравняващият нож е плосък, хоризонтален, не се деформира при употреба и трябва да се придвижва свободно в процепа между мярката за вместимост и устройството за пълнене, без да се допира до тях. Чл. 569. (1) Масата на зърното се измерва на везна с неавтоматично действие, която може да бъде механична или електронна. (2) Когато везната е механична, мярката за вместимост заема мястото на едното блюдо на везната и нейната маса, когато е празна, трябва да се уравновесява от масата на другото блюдо. (3) В случаите по ал. 2 използваните при измерването теглилки трябва да отговарят на изискванията за клас на точност F1 или F2, като максимално допустимите им грешки са равни на 1/3 от максимално допустимата грешка на везната за съответната маса. Чл. 570. (1) Върху всеки храномер се поставя табела, на която се нанасят: 1. знакът за одобрен тип; 2. наименованието или идентификационният знак на производителя; 3. търговската марка, ако има такава; 4. идентификационният номер на храномера и годината на производство; 5. номиналната вместимост на мярката за вместимост и инструкции за употреба или препратка към съответните инструкции за употреба. (2) Данните по ал. 1 трябва да са видими, четливи и незаличими. Чл. 571. Храномерите трябва да са конструирани и изработени така, че да гарантират повторяемост и възпроизводимост на резултатите от измерване. Чл. 572. (1) Максимално допустимата грешка за хектолитровата маса трябва да е равна на ± 0,005 от стойността на резултата, измерен с еталонния храномер. (2) Относителната максимално допустима грешка на вместимостта на използваната мярка за вместимост е ± 0,002. (3) Относителната максимално допустима грешка на везната за измерената стойност на маса е ± 0,001. Чл. 573. Разликата между отделните резултати от измерване, при които е използвана определена зърнено-житна култура, и средната стойност на хектолитровата маса, получена от 6 последователни измервания, не трябва да е по-голяма от ± 0,003 от средната стойност. Чл. 574. Храномерите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 575. За одобряване типа на храномерите се представя един образец. Чл. 576. Първоначалната проверка на храномерите се извършва в един етап. Чл. 577. (1) Първоначалната и последващите проверки се извършват със стандартна проба пшеница и еталонен храномер при относителна влажност на околната среда по-малка от 60 % и температура на въздуха (20 ± 4)°С. (2) За стандартна проба пшеница се използва чиста пшеница без примеси от други култури и твърди частици, с хектолитрова маса не по-малка от 80 kg/hl и с влажност не по-голяма от 12 %. (3) Пробата пшеница трябва да престои в помещението разстлана в тънък слой най-малко 10 часа преди извършване на измерването. (4) Хектолитровата маса се изразява в килограми за хектолитър до втория десетичен знак. Раздел XXV. Дозиметри Чл. 578. Изискванията на този раздел се отнасят до индивидуалните и клиничните дозиметри. Чл. 579. (1) Индивидуални дозиметри са средства за измерване, предназначени за измерване на индивидуална еквивалентна доза и/или мощност на индивидуалната еквивалентна доза. (2) Индивидуалните дозиметри са електронни, кондензаторни, термолуминесцентни и филмови. Чл. 580. (1) Клиничните дозиметри са средства за измерване на погълната доза, керма и експозиция и/или мощност на погълнатата доза, кермата и експозицията от фотонно лъчение при диагностика и терапия в медицината, при лъчеви технологии в промишлеността и като еталонни дозиметри. (2) Детекторите на клиничните дозиметри са йонизационни камери. Чл. 581. Индивидуалните дозиметри трябва да са градуирани в единици за еквивалентна доза Hp(d), Sv и/или в мощност на еквивалентна доза Hp(d), Sv.h-1. Чл. 582. Клиничните дозиметри трябва да са градуирани в единици за керма Ka, Gy, погълната доза Dw, Gy, или експозиция X, C.kg-1, и/или мощност на кермата Ka, Gy.min-1, погълнатата доза Dw, Gy.min-1 или експозицията X, A.kg-1. Чл. 583. (1) Индивидуалните дозиметри трябва да имат размери и маса, позволяващи дозиметърът да се носи върху работното облекло на човека. (2) Индивидуалните дозиметри трябва да имат приспособление за закрепване върху работното облекло. (3) Индивидуалните дозиметри могат да са с директно или с индиректно отчитане. (4) Върху индивидуалните дозиметри трябва да бъде ясно маркирана точката, за която се отнася измерваната величина. Чл. 584. (1) Ориентацията на камерата спрямо източника на лъчение при клиничните дозиметри трябва да е посочена. (2) Клиничните дозиметри могат да са с линейна скала - аналогова и/или цифрова. (3) Клиничните дозиметри могат да са снабдени с радиоактивни източници за контрол на работоспособността им. (4) Нелинейността на скалата на клиничните дозиметри с аналогова скала не трябва да е по-голяма от 5 %. Чл. 585. (1) Дозиметрите трябва да са така конструирани, че да не задържат радиоактивно замърсяване и да могат лесно да се дезактивират. (2) Показанията на нулата на дозиметрите при нормални условия след нулиране и 30 min подгряване не трябва да надвишават следните стойности след 4 h работа: 1. при аналогова скала - 2 % от максимума на скалата за всеки обхват; 2. при цифрова скала - 2 единици от най-малката декада. (3) В температурния обхват от 10°C до 35°C показанието на нулата не трябва да се променя с повече от ± 2 % за аналогова скала и с повече от една единица за цифрова скала. (4) В температурния обхват от минус 10 °C до 40 °C показанието на нулата не трябва да се променя с повече от ± 5 % за аналогова скала и с повече от две единици за цифрова скала. Чл. 586. Електронните дозиметри трябва да показват претоварване, когато мощността на еквивалентната доза надвишава: 1. сто пъти обхвата им на измерване - за уреди с горна граница на измерване 0,1 Sv.h-1; 2. десет пъти обхвата на измерване - за уреди с горна граница на измерване 10 Sv.h-1, и да възстановяват работоспособността си след отстраняване на претоварването. Чл. 587. Електронните дозиметри трябва да могат да издават звуков и/или светлинен сигнал, когато е достигнато определено ниво на еквивалентната доза и/или мощността на еквивалентната доза и това ниво да може да се настройва от оператор. Чл. 588. Обхватът на измерване на индивидуалните дозиметри по еквивалентна доза не трябва да бъде по-малък: 1. за фотонно и високоенергийно бета лъчение - от 1 Sv.h-1 до 1 Sv.h-1; 2. за неутрони - от 10 Sv.h-1 до 0,1 Sv.h-1. Чл. 589. Обхватът на измерване на индивидуалните електронни дозиметри по мощност на еквивалентната доза не трябва да бъде по-малък: 1. за фотонно и високоенергийно бета-лъчение - от 1 Sv до 1 Sv; 2. за неутрони - от 10 Sv до 1 Sv. Чл. 590. Обхватът на измерване на клиничните дозиметри трябва да е в границите: 1. по мощност на кермата и погълната доза - от 0,1 mGy.min-1 до 10 Gy.min-1; 2. по керма и погълната доза - от 0,1 mGy до 10 Gy. Чл. 591. (1) Обхватът на измерване на дозиметрите с аналогова скала трябва да е между 10 и 100 % от обхвата на показанията. (2) Обхватът на измерване на дозиметрите с цифрова индикация трябва да е между втората декада и пълния обхват на показание. Чл. 592. (1) При нормални условия на употреба, когато електронният дозиметър е настроен съгласно инструкцията за употреба, основната грешка не трябва да е по-голяма от ± 15 % за еквивалентна доза и от ± 20 % за мощност на еквивалентната доза при енергия на фотоните от 137Cs. (2) Допуска се грешката при най-малката декада или скала за величината мощност на еквивалентната доза да е в границите ± 30 %. (3) При нормални условия на употреба основната грешка за кондензаторните, термолуминесцентните и филмовите дозиметри не трябва да е по-голяма от ± 15 % при енергия на фотоните 137Cs. Чл. 593. (1) Когато мощността на еквивалентната доза се променя скокообразно, индивидуалният дозиметър трябва да показва новата стойност с грешка не по-голяма от 10 % за време 5 s след промяната. (2) Изискването по ал. 1 се отнася за мощност на еквивалентната доза над 100 Sv.h-1. Чл. 594. Нелинейността на показанията на клиничните дозиметри в зависимост от енергията на лъчението не трябва да е по-голяма от ± 3 % за фотони с енергия от 50 keV до 1,5 MeV спрямо енергията на 137Cs. Чл. 595. (1) Показанията на клиничните дозиметри не трябва да се променят с повече от ± 15 % при промяна на ъгъла на облъчване от 0° до 90°. (2) Отклоненията в показанията на клиничните дозиметри за ъгли от 90° до 180° трябва да се определят от производителя. Чл. 596. (1) Нелинейността на показанията на индивидуалните дозиметри в зависимост от енергията на лъчението не трябва да е по-голяма от ± 50 % за неутрони с енергия от 1 keV до 15 MeV спрямо енергия, определена от производителя. (2) Нелинейността на показанията на индивидуалните дозиметри в зависимост от енергията на лъчението не трябва да е по-голяма от ± 30 % за фотони с енергия от 50 keV до 1,5 MeV спрямо енергията на 137Cs. Чл. 597. (1) Индивидуалните и клиничните дозиметри се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. (2) Броят на изследваните за одобряване на типа индивидуални дозиметри е 5 образеца. (3) Броят на изследваните за одобряване на типа клинични дозиметри е 3 образеца. Чл. 598. Изпитването и проверката на индивидуалните и клиничните дозиметри се извършва с рентгеново лъчение със средна енергия 45 keV, 79 keV, 104 keV и 208 keV и гама-лъчение на нуклидите 137Cs и 60Co. Чл. 599. Изпитването и проверката на индивидуалните дозиметри се извършва с воден фантом с размери (30 x 30 x 15) cm, а на клиничните дозиметри - с воден фантом (30 x 30 x 30) cm и с пластмасов фантом. Чл. 600. (1) При изпитване за одобряване на типа и при първоначалната проверка на дозиметрите се изследват: 1. обхватът на измерване; 2. основната грешка; 3. зависимостта на показанията от енергията на лъчението; 4. зависимостта на показанията от ъгъла на облъчване; 5. нивата на сигнализация. (2) При последваща проверка на индивидуални и клинични дозиметри се проверяват основната грешка и нивата на сигнализация. Раздел XXVI. Уреди и системи за радиационен контрол и мониторинг на радиационния фон Чл. 601. Уредите и системите за радиационен контрол са средства за измерване, които се използват при осигуряване защитата на хората от облъчване с йонизиращи лъчения и които са предназначени за измерване на някои от следните величини: 1. еквивалентна доза и мощност на еквивалентната доза от фотонно лъчение и бета-лъчение; 2. замърсеност на повърхности с алфа- и бета-радиоактивни вещества; 3. концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха; 4. еквивалентна доза и мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони. Чл. 602. Системите за мониторинг на радиационния фон са стационарни средства за измерване, предназначени за измерване на доза и мощност на дозата от радиационното поле на околната среда. Чл. 603. (1) Уредите и системите за радиационен контрол и мониторинг трябва да са конструирани така, че да са максимално нечувствителни към всички електромагнитни полета и йонизиращи лъчения освен към този вид йонизиращо лъчение, което се измерва. (2) Конструкцията на уредите и системите трябва да не позволява задържане на радиоактивни вещества и да осигурява лесна дезактивация. (3) Корпусите на средствата за измерване трябва да са устойчиви към въздействието на външни механични фактори, на влага и прах. Чл. 604. Уредите и системите трябва да са защитени срещу непозволени действия, които водят до промяна на метрологичните им характеристики. Чл. 605. Конструкцията на преносимите уреди за радиационен контрол трябва да позволява нормално функциониране при носене и транспортиране. Чл. 606. Скалата на уредите и системите може да бъде аналогова и/или цифрова в зависимост от целта на измерването. Чл. 607. (1) Преносимите уреди за радиационен контрол трябва да могат да работят непрекъснато в продължение на не по-малко от 8 часа. (2) Уредите и системите трябва да запазват пълната си работоспособност след 10-кратно претоварване на обхвата на измерване в продължение на 5 min. Чл. 608. (1) Стационарните системи за мониторинг на радиационния фон трябва да са конструирани така, че да осигуряват непрекъсната работа и резултатите от измерване да се запазват при отпадане на захранването за определен интервал от време. (2) Производителят трябва да определи период за периодична поддръжка и профилактика и ясно да опише необходимите процедури. Чл. 609. Масата на преносимите уреди за радиационен контрол трябва да е подходяща за носене от човек продължително време. Чл. 610. Уредите, които измерват еквивалентна доза, мощност на еквивалентната доза от фотонно и бета-лъчение, замърсеност на повърхности и концентрация на радиоактивни аерозоли и газове, могат да имат контролен радиоактивен източник, който да позволява периодично да се проверява изправността им. Чл. 611. Сумарната площ на детекторите на уредите и системите, които измерват замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества, трябва да е не по-малка от 100 cm2. Чл. 612. Площта на детекторите на уредите и системите, които измерват замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества, трябва да е не по-малка от 100 cm2. Чл. 613. (1) Системите за радиационен контрол и за мониторинг на радиационния фон трябва да имат вградени в тях устройства, които да позволяват периодично да се проверява изправността им. (2) Устройствата за управление и измерване на системите трябва да са конструирани така, че да се свързват и управляват от централен пулт за управление и резултатите от измерване да се изпращат до този пулт. (3) Устройствата за подаване на алармен сигнал трябва да са подходящи за целта на измерването. Сигналът трябва да е прекъснат, светлинен и звуков и да се дублира с централния пулт за управление. (4) Всички устройства за подаване на алармен сигнал трябва да могат да се проверяват за работоспособност от оператора на централния пулт за управление. Чл. 614. (1) Обхватът на измерване на уредите и системите за измерване на мощност на еквивалентна доза от фотонно лъчение не трябва да е по-малък от обхвата от 1 Sv.h-1 10 mSv.h-1. (2) Обхватът на измерване на стационарните системи за мониторинг на радиационния фон не трябва да е по-малък от обхвата от 0,1Sv.h-1 до 10 Sv.h-1. (3) Горната граница на обхвата на измерване на уредите и системите за измерване на замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества трябва да е не по-малка от 105 cm-2.s-1. Чл. 615. За уредите и системите, които измерват замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества, трябва да е определена минимално детектируемата активност. Чл. 616. (1) Обхватът на измерване на уредите и системите за измерване концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха не трябва да бъде по-малък: 1. за аерозоли - от 10 Bq.m-3 до 105 Bq.m-3; 2. за газове - от 103 Bq.m-3 до 106 Bq.m-3. (2) Обхватът на измерване на уредите и системите за измерване мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони не трябва да бъде по-малък: 1. за еквивалентна доза - от 10 Sv до 10 Sv; 2. за мощност на еквивалентната доза - от 10 Sv.h-1 до 1 Sv.h-1; 3. за поток неутрони - от 102 cm-2 до 105 cm-2; 4. за плътност на потока неутрони - от 101 cm-2.s-1 до 104 cm-2.s-1. Чл. 617. (1) При нормални условия на употреба и когато уредите и системите са настроени съгласно предписанията на производителя, основната грешка не трябва да надвишава: 1. за уредите и системите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза - ± 15 %; 2. за уредите и системите за измерване замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества - ± 25 %; 3. за уредите и системите за измерване концентрация на радиоактивни аерозоли и газове - ± 40 %; 4. за уредите и системите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони - ± 25 %. (2) При работни условия и когато системите за мониторинг са настроени съгласно предписанията на производителя, основната грешка не трябва да надвишава ± 15 %. (3) Показанията на уредите и системите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза от фотонно лъчение не трябва да се променят повече от ± 25 % при промяна на ъгъла на облъчване от 0° до 90° спрямо указания от производителя. За ъгли от 90° до 180° стойността на отклонение се определя от производителя. Чл. 618. (1) Уредите и системите за радиационен контрол се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. (2) Броят на изследваните за одобряване на типа образци е 3. Чл. 619. (1) Стационарните системи за мониторинг на радиационния фон се пускат в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. (2) Проверките на стационарните системи се извършват на мястото на използване. Когато е технически възможно, проверката на техните компоненти се извършва в лабораторни условия. Чл. 620. За извършване на метрологичен контрол на уредите и системите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза се използва еталонна уредба за гама-лъчение с комплект източници от радионуклидите 241Am, 137Cs и 60Co. Чл. 621. (1) При метрологичен контрол на уредите и системите за измерване замърсеност на повърхности се използват комплект еталонни източници за алфа-лъчение (239Pu и 234U), калибрирани по величините активност и поток на алфа-частици, и комплект еталонни източници за бета-лъчение (90Sr + 90Y, 204Tl, 60Co и 14C), калибрирани по величините активност и поток бета-частици. (2) При метрологичен контрол на уредите и системите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони се използва еталонна уредба, която създава плътност на потока неутрони в обхват от 104 s-1.m-2 до 107 s-1.m-2. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 2.57 Mb. Сподели с приятели:
|