Настоящият доклад за овос за обект „Къщи за отдих и туризъм в пи 001855 и пи 001856, землище с. Река, общ. Смолян, е изготвен от колектив експерти

Територията на инвестиционното предложение се населява от типичните за района видове, като тук биха могли да се срещнат и такива включени в Приложение І на Дир. 79/409 на ЕЕС: като Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Сив кълвач (Picus canus), Черен кълвач (Dryocopus martius), Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos), Трипръст кълвач (Picoides tridactylus), Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), Осояд (Pernis apivorus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Сокол скитник (Falco peregrinus) , Лещарка (Bonasa bonasia).

В района могат да се срещнат още накои характерни видове, които са с благоприятен статус като: Южен славей (Luscinia megarhynchos), Червеногръдка (Erithacus rubecul), Син синигер (Parus caeruleus), Кос (Turdus merula) и др.

3.8.2.4. Бозайници

Съгласно зоогеографското райониране на България територията на инвестиционното предложение попада в Рило-Родопския район. По типология животинските видове, обитаващи Среднородопската област, са с преобладаване на средноевропейски животински видове с алпийски произход и някои преходно-средиземноморски видове.

При извършеното проучване на някои литературни източници и интернет базирана информация във връзка с изготвяне планове за управление на някои от защитените територии и изготвяне на стандартните формуляри за защитените зони в района беше установено, че Бозайниците (без прилепите) са представени от следните разреди:

• 
  Insektiwora – Насекомоядни – 7 вида
  
• 
  Lagomorfa – Зайцеподобни – 1 вид
  
• 
  Rodentia – Гризачи – 13 вида
  
• 
  Artiodactyla – Чифтокопитни – 4 вида
  
• 
  Canivora – Хищници – 9 вида.
  

• 
  защитени по ЗБР – 10 вида
  
• 
  включени в ЧКБ – 4 вида
  
• 
  включени в приложенията на бернската конвенция – 23 вида
  
• 
  в червения списък на IUCN – 7 вида
  
• 
  Директива 92/43 – 8 вида
  
• 
  Emerald – 6 вида.
  

Детайлно проучване върху видовия състав и числеността на прилепите в района не е извършвано. Предвид благоприятните природни дадености на района, може да се предположи, че тук ще се срещнат различни техни представители .

По отношение на използваните убежища те се поделят на Пещеролюбиви – в т.ч. облигатно пещеролюбиви – целогодишно обитават само подземни убежища и факултативно пещеролюбиви – размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в друг тип убежища. Зимуват в подземни убежища.

Непещеролюбиви – характерно е, че обикновено един вид използва различен тип убежища през различните сезони:

• 
  Скални – през лятото обитават цепки в скалите (скални венци), данни за зимуването им почти липсват.
  
• 
  Горски – през лятото обитават хралупи или различни части на стари дървета, зимуват най-често в подземни убежища.
  
• 
  Синантропни – през лятото обитават различен тип постройки, зимуват най- често в подземни убежища.
  

От бозайниците в района биха могли да се срещнат още: Малка белозъбка (Crocidura suaveolens), Сив хомяк (Cricetulus migratorius), Голяма (белокоремна) белозъбка (Crocidura leucodon), Невестулка (Mustela nivalis), Горски сънливец (Dryomys nitedula), Белозъбо сляпо куче (Nannospalax leucodon) и др.

У нас ландшафтът се приема като територия със специфична обемно-пространствена структура и характерен облик, в която въз основа на природо-географските дадености са създадени определени условия за съществуването на човека. В този смисъл в ландшафта си взаимодействат природни (земна кора, въздушна среда, водна среда, растителен и животински свят) и антропогенни (селища, пътища, инженерни съоръжения, земеделски и горски култури и др.) компоненти.

Класификацията на ландшафта в района на инвестиционното намерение в зависимост от функционалната характеристика на територията го определя като планински, а в зависимост от преобладаващите елементи като антропогенно-природен.
3.9.1. Кратко описание на главните черти на структурата на функционирането на ландшафта в района на обекта

В резултат на комплексната оценка на естетическите качества на отделните компоненти и елементи, формиращи ландшафта, разглежданата територия може да бъде определена като територия с висока комплексна оценка.

В ландшафтно отношение, определящо значение за района е силно разчлененият планински релеф. Тук преобладават терените с надморска височина между 900 и 1100 метра, като последните са пресечени от дълбоко врязани дерета, между които се издигат заоблени стръмни била. Особено силно е разчленението на релефа по направление на р. Роковска – приток на р. Черна , където отклонението от средната надморска височина (изразено като процент) достига над 75 %. Силното разчленение е резултат от действието на основната река и притоците ù, които са съществен ландшафтообразуващ елемент на територията. Терасите им в повечето случаи са със значителни наклони по надлъжния профил, с тесни корита, стръмни брегове и каменни прагове. Деретата са с непостоянен дебит и през голяма част от годината остават сухи.

Във визуалния обхват на района липсват значими пътища, водоеми и др. изкуствени структури, което подсилва присъствието на естествените форми и биоценози

Високата лесистост на територията (над 75 %) формира дендрогенния ландшафт. Преобладават широколистните насаждения от бук и габър, а иглолистните се представляват основно от бял бор, черен бор и значително по-малко смърч. В терасите на деретата се срещат естествени съобщества от елша, ясен, трепетлика.

Пораженията, нанесени от снеголома през м. март 2015 г., са умерени. Налага се отстраняването и извличането на падналата маса, както и реализацията на някои лесоустройствени мероприятия – най-вече залесителни такива. Вида, начина и размера на тези мероприятия следва да бъдат съобразени с конкретните наложили се условия, състояние на насажденията, характер и естетически изисквания. Те биха могли да се съчетаят с обогатяване на растителните видове, с което ще се постигне разнообразяване в структурно и колоритно отношение. Устойчивото развитие и екологичният стабилитет на горите са фактор за опазване и обогатяване на този особено важен екологичен и физиологичен компонент на ландшафта.

Присъствието на върховете Орльово (1249 м) и Кисерица (1414 м) в откриващата се от площадката на инвестиционното предложение панорама е особено въздействащо, независимо от значителната им отдалеченост от територията.

За формиране на ландшафта в района от особено значение са антропогенните фактори.

Планинският и силно разчленен характер на релефа е предпоставка за облика, големината и разположението на населените места. Визуална връзка от площадката на инвестиционното предложение има към селата Катраница и Боровина. Същите са живописно разположени по склоновете без ясно оформени централни части. Сградите са за фамилно жилищно обитаване, с ниско етажно строителство (2-3 ет.), като при по-старите се забелязват типични за родопската архитектура елементи.

Обектът на инвестиционното намерение се разполага в земеделска територия, която в последните 20 години не се използва по предназначение.

На основание решение № 1020 / 25 06.2015 г. на Общински съвет – Смолян и във връзка с чл. 124 „а”, ал. 1 от ЗУТ се разрешава разработването на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване за обект „Къщи за отдих и туризъм” със статут Ок – курортна зона.

При изготвения ПУП-ПРЗ са спазени нормативните изисквания, произтичащи от правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

С одобряването на ПУП в землището на с. Река, местност Падалата от ПИ № 001855 и 001856 се обособяват три УПИ – 001855, 001856 съответно I, II и III с обща площ 19147 м². За улици от имотите се отнемат 368 м².

Инвестиционното предложение залага следните параметри на територията по УПИ:

• 
  Инфраструктура
  

Съгласно схемата за електроснабдяване на обекта очакваната необходима мощност за обезпечаване на идейното предложение ще бъде от порядъка на 200 – 300 kW . В близост до обекта липсват ел. съоръжения поради което следва да се предвиди доставката и монтажа на трафопост тип БКТП и полагане на подземен кабел 20 kV до съществуващ МТП – „Ряка”. Предвижда се кабелното трасе да преминава по сервитута на пътя Река – Катраница и ще бъде с обща дължина 3,6 км. Захранването на потребителите в УПИ ще бъде с подземен кабел НН при спазване на сервитутните зони по Наредба № 16 / 09.06.2004 г.

Водоснабдяването на обекта може да се изпълни от съществуващата вътрешна водопроводна мрежа на с. Река , чрез изграждането на нов водопроводен клон . За допълването на необходимите водни маси се предвижда Къщите за отдих и туризъм да бъдат включени към новоизграждащия се местен каптаж отстоящ на около 800 м. от площадката. За пречистване на замърсените битови води ще се изгради водоплътна мрежа заустваща в локално пречиствателно съоръжение с отвеждане на пречистените води до повърхностен водоприемник – „Падалско дере”

Като цяло ПУП и приложените към него схеми за инфраструктурно обезпечаване на Къщите за отдих и туризъм залагат максимално използване на съществуващата и нова инфраструктура на с. Река с което въвеждането на допълнителни елементи в съществуващия ландшафт ще бъде минимално.

• 
  Зелени площи
  

В таксономично отношение територията около обекта попада в обхвата на среднопланинския горски ландшафт (надморската височина при Площадката е в границите 1250-1300 м н.в.).

Тук съществен елемент в ландшафта заемат горите. Те попадат в Южна крайгранична област. Горите са съставени главно от бял бор и бук и покриват над 75 % от територията. На отделни места по склоновете и билата се появяват ливади и относително малки площи заети от рядка рудерална тревна растителност, които разнообразяват преобладаващия горист характер на ландшафта.

Разглежданият район е населен от много години, което е довело до установяването на типични полуестествени ландшафти. Сложният релеф на терена е довел до изключително разнообразие и ясно изразен силует на териториите около предмета на инвестиционното предложение.

Най-високият връх наоколо е вр. Янковица (1230 м н.в.), който е под нивото на площадката и визуално не участвува активно във възприемането на околния ландшафт, който е среднопланински с остри и заоблени теренни форми, слабо до силно разчленени участъци, заравнености по билата и същевременно ерозионни врезове. Склоновете са стръмни на места разнообразни от терасовидни форми. В морфоложко отношение районът е подчертано ерозионен – денудационен с дълбока и гъста речнодолинна мрежа.

Отточният модул е сравнително голям с очертаващ се, поради преходно средиземноморския климат, есенно-зимен максимум на валежите. Пълноводието се формира през декември – април, а маловодието – през юли – септември.

Естествената растителност върху билните заравнености е предимно горскодървесна, върху северните и северозападни склонове – преобладаващо иглолистна, а върху южните и югоизточните – преобладаващо широколистна.

Съгласно класификационната система на ландшафтите в България (Петров П., География на България , БАН 1997 г.) и конкретния териториален комплекс (описан накратко по-горе), ландшафтът на района се определя от следните класификационни единици:

4. Клас – Планински ландшафт.

4.9. Тип – Ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори.

4.9.20. Подтип – Ландшафти на средноланинските гори.

4.9.20.48. Група ландшафти на среднопланинските гори върху метаморфни скали с ниска степен на земеделско усвояване

Компонентите по вертикална структура на естествения ландшафт са както следва:

• 
  Преходно континентална климатична подобласт.
  
• 
  Атмосфера – без организирани източници на газови емисии
  
• 
  Хидрология – водни течения, извори, водохващания.
  
• 
  Почвена покривка – кафява преходна, глинесто-песъчлива и горски светли, ливадни.
  
• 
  Наличие на разкрити скални формации.
  
• 
  Растителна покривка – иглолистни гори, букови гори, ливади и горски поляни на отделни петна, склонова растителност. За района не са установени редки и застрашени растителни видове, включени в Червената книга.
  
• 
  Животински свят – биологично разнообразие на животинския свят – диво прасе, заек, лисица и застрашена бозайна фауна – кафява мечка, пъстър пор и др. Родопите са един от най-богатите орнитологични райони, където гнездят 167 вида птици.
  
• 
  Антропогенната намеса е в границите на с. Река и до 2 км от селището, около пътищата.
  
• 
  В очертанията си с. Река не разполага с сгради, които са исторически и паметници на културата.
  
• 
  Сравнително добре запазени са нематериалните културни ценности – песни, фолклор, легенди, празници и обичаи.
  

• 
  Наличие на относително запазена природна среда с разнообразен и силно разчленен релеф.
  
• 
  Не особено развита селищна система и пътни връзки, значително антропогенно влияние върху териториите в еднокилометровата зона около регулационната граница на с. Река .
  

• 
  По време на изграждането на Къщите за отдих и туризъм към поземлени имоти № 001855 и 001856 ще се увеличи трафика на МПС , която ще генерират в по- голямо количество емисии в атмосферата.
  
• 
  По време на експлоатацията ще се осъществява ежедневен транспорт на туристи и продукти, което също ще доведе до увеличаване количеството на емитираните отпадъчни газове и до по-осезателно човешко присъствие.
  

Направеният анализ показва, че не се установяват несъответствия по отношение на ограничителните и забранителни условия.

Целта на изготвения ПУП е максимално съхранение на природната среда, което условие ще се заложи и като водещо при работното проектиране.

В устройственото проучване проектантският колектив е взел предвид качественото състояние на ландшафта и неговите здравно-хигиенни параметри.

Крайния етап на реализацията на ПУП ще формира следния баланс на площите в границите на УПИ:

Таблица 16

С реализацията на заложените по ПУП градоустройствени параметри ще се внесе нов акцент в съществуващия ландшафт. При разработката са взети под внимание съществуващите панорамни гледки към съседните върхове и обширни горски пространства.

При застрояването теренът сменя предназначението си и респ. променя своя екологичен статус.

Възложителя на ПУП има виждането проекта на Къщите за отдих и туризъм да се реализира поетапно за срок от 3 до 5 год.

Максималният изчислен капацитет на обект „Къщи за отдих и туризъм” е 360 души, от които редовно пребиваващи – 80 човека.

За нуждите на комплекса в рамките на имотите ще се реализират обекти за обществено обслужване със следните дейности:

• 
  търговия
  
• 
  обществено хранене
  
• 
  битови услуги
  
• 
  административни услуги
  
• 
  култура и други общественообслужващи дейности.
  

Безусловно въздействията върху околната среда при реализацията на обекта ще рефлектират върху географския ландшафт и неговите структурни елементи – терен, естествена тревна покривка и др. Възможните въздействия ще се изразят в следните насоки:

• 
  Запрашване на атмосферния въздух по време на строителството. Въздушните течения за района са благоприятни и ще дадат възможност за бързото му възстановяване.
  
• 
  Промяна на категорията на земеделски земи – селскостопански земи, пасища, мери с ново, съществено присъствие – антропогенен ландшафт (курортно атрактивен).
  
• 
  Разрушаване на генетичните почвени хоризонти.
  
• 
  Внасяне на нови допълнителни елементи в съществуващия ландшафт, в т.ч. сгради, асфалтирани площадки – намерение за реконструкция на довеждащия път до габарит от 4,0 м.
  
• 
  Отъпкване от строителната техника ,с което се влошава водния и газов режим на естествените почви в рамките на имота .
  
• 
  Замърсяване на повърхностния почвен слой от газовите имисии на транспортните средства, свързани със строителството и експлоатацията на обекта.
  
• 
  Замърсяването на почвите в случай, че пътят и паркингите се третират срещу хлъзгане на транспортните средства през зимата.
  
• 
  Възможно активиране на ерозионни процеси.
  
• 
  Възможно замърсяване от отпадъци.
  
• 
  В резултат на строителна дейност – унищожаване на тревната покривка в границите на инвестиционното предложение
  
• 
  Част от животинския свят ще смени местообитанията си, предвид засиленото човешко присъствие .
  
• 
  Добавя се ново постоянно въздействие от шум и вибрации върху околната среда от присъствието на гореспоменатия капацитет 360 души и транспортните средства.
  
• 
  Урбанизиране на природна среда.
  
• 
  Създаване на отделни изкуствени форми.
  
• 
  Промяна на визуалното въздействие – от фасади, настилки, развлекателни съоръжения .
  

Най- близко до площадката на инвестиционното предложение се намират следните защитени територии:

• 
  Поддържан резерват „Момчиловски дол” – обявен със Заповед №508/28.03.1968 г. на МГГП, прекатегоризиран със Заповед № РД-372/15.10.1999 г. на МОСВ.
  

• 
  Резерват „Амзово” – обявен със Заповед № 508/28.03.1968 г. на МГГП и прекатегоризиран със Заповед № РД-373 от 15.10.1999 г.
  

• 
  Резерват „Сосковчето” – обявен със Заповед № 508/28.03.1968 г. на МГГП
  

• 
  ЗМ „Момина вода – Ахматица” – намира се в землището на с. Момчиловци – историческо място с площ 34,5 ха.
  
• 
  ПЗ „Градище” в землището на с. Градът. Включва скали и останки от средновековна крепост с площ 0,685 ха.
  
• 
  ЗМ „Соскучански дол” – намира се в землището на гр. Смолян. Опазва вековна смърчова гора с площ 104,4 ха.
  
• 
  ПЗ „Невястата”. Представлява интересни скални образувания с площ 47,7 ха.
  
• 
  ПЗ „Смолянски езера” – намира се в землището на гр. Смолян. Опазва находище уникално находище на блатен плаун, тинеста острица, кръглолистна росянка с площ 49,5 ха.
  
• 
  ПЗ „Смолянски водопад”. Намира се в регулацията на гр. Смолян. Опазва водопад с площ 2,0 ха.
  

• 
  BG0001031 „Родопи Средни” – ЗЗ по Директивата за местообитанията, (за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с Решение № 661/2007 г. на МС (ДВ бр. 85/2007г.)
  
  • 
    Тип I
    
  • 
    Местоположение на центъра на ЗЗ:
    

географска ширина N 41°49' 50"

• 
  Площ на защитената зона 154845.53 ха
  
• 
  Надморска височина:
  

Максимална – 1952 м

Средна – 1022 м

• 
  Административен район:
  
• 
  Район за планиране – Южен Централен - код по NUTS BG 05
  
• 
  Био-географски район – Алпийски, Континентален
  
• 
  BG0002072 – „Добростан” – ЗЗ по Директивата за птиците (за опазване дивите птици, обявена със Заповед № РД-528/26.05.2010 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 47/2010 г.)
  
  • 
    Тип J
    
  • 
    Местоположение на центъра на ЗЗ:
    

географска ширина N 41° 45' 34"

• 
  Площ на защитената зона 83615,52 ха
  
• 
  Надморска височина:
  

Максимална – 1989 м

Средна – 984 м

• 
  Административен район:
  
• 
  Район за планиране – Южен Централен - код по NUTS BG 05
  
• 
  Био-географски район – Алпийски, Континентален
  

При изготвяне на ПУП е осъществено планиране, осигуряващо едновременно съхраняване и пълноценно включване в жизнения оборот на природното и културно наследство за постигане на устойчивост и вътрешно стимулиране при развитие на всички системи.

На площадката на обявеното инвестиционно намерение не са извършвани целенасочени археологически проучвания. Въпреки това предвид съществуващата у нас практика преди започване проектирането е извършено обстойно проучване на територията по налични документи на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и регионален исторически музей „Стою Шишков”.

За района отсъстват недвижими паметници на културното наследство, които по правило имат особена роля в ландшафта, но при тяхното присъствие се налага въвеждането на специфични моменти в архитектурното оформление на новото строителство.

Най-близко разположени до площадката на инвестиционното предложение са следните недвижими паметници на културата:

• 
  Църковен комплекс „Успение Богородично” кв. Устово. Вид „Архитектурно-художествен” – ДВ бр. 70/1976 г. Построена през 1865 г. Трикорабна с петостенна апсида. Църковният ансамбъл се състои от църква, костница и килийно училище. Изографисана през 1866 г.
  
• 
  Останки от средновековната крепост, популярна като „Момчилова крепост”, край с. Градът. Към момента на обекта се извършват проучвания, насочени към опознаване на крепостното строителство и начина на живот в укрепителните съоръжения в Средните Родопи, поради което все още не е включен в списъка на недвижимите културни ценности на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
  
• 
  Агушеви конаци с. Могилица – паметник на културата РМС № 388/ 30.12.1964 г. с категория „Национално значение” – вид архитектурен и художествен паметник от национално значение .Представляват най-големия запазен феодален ансамбъл в Родопите и носи информация за традициите при градежа и архитектурата на аристократичното късносредновековно жилище. Поради внушителния си вид често конакът е сравняван с феодален замък без аналог на Балканския полуостров.
  
• 
  Средновековна крепост Устра – една от най-запазените крепости в Родопите. Крепостта се намира близо до село Устрен, община Джебел. Построена през Х век, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път. От нея са останали основите на много от сградите и кулите. През своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя.
  

По време на строителството ще се отделят неорганизирани емисии от прах и изгорели газове от строителна и транспортна техника. Предвид открития характер на терена, замърсяването на атмосферния въздух ще е незначително и локално. В периода на строителните работи обектът ще бъде източник само на неорганизирани емисии от транспортни дейности за доставка на строителните материали. В този период ще се извършват различни по вид дейности, като:

- изкопни работи, отнемане на хумусен слой и земни маси от местата за фундаментите на сградите;

- транспорт и разтоварване на строителни материали и съоръжения;

- товарене и изнасяне на строителните отпадъци, както и дeпонирането на отнетите хумусни пластове, след приключване на процеса на строителство. Замърсяването на въздуха по време на строителството ще се дължи на: - Изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините, осъществяващи строителните, монтажните и транспортните дейности. Използването на такива машини ще е свързано и с изхвърлянето на отработени газове, в чийто състав основните типове емитирани замърсители са азотни оксиди; летливи органични 46 съединения и др. както и частици (сажди) при изгаряне на дизелово гориво. Тези емисии зависят от броя и вида на използваните при строителството машини и режима им на работа.

- Прахови частици при изкопните, товаро-разтоварни, транспортни и монтажни работи. Тези прахови емисии ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия, големина и относително тегло на праховите частици и фракционен състав. Основни източници на респираторни частици ще бъдат и отпадъчните газове от двигателите с вътрешно горене на монтажната техника и транспортните средства. Строителните и монтажни машини са подвижни източници на емисии на замърсителите. За периода на строителството ще се използват следните машини: багери, автокранове, грейдери и други специализирани машини за строителни и монтажни цели. Замърсяването на атмосферния въздух по време на строителството ще бъде незначително, в локален мащаб и без каквото и да е въздействие върху останалите компоненти на околната среда. Тези емисии са ограничени по време и количество и са разпределени в сравнително голям периметър. По време на строителството не се предвиждат източници на организирани емисии.

Като евентуални източници на атмосферни замърсители инвестиционното намерение-Къщи за отдих и туризъм може да се приемат:

• 
  Oтоплителната инсталация на комплекса
  

При евентуално аварийно спиране на централното ел. захранване да се предвиди и дизелов генератор на територията на инвестиционното намерение за производство на ток. Дизеловият генератор представлява единна конструкция, състояща се от дизелов двигател и генератор (алтернатор) за променлив ток. Има много марки съвременни дизели с допълнителна възможност за последваща обработка на изгорелите газове и са подходящи за всяко резервно или аварийно електрозахранване. Приложими са за монтаж в специализирани помещения и са съобразени с всички европейски и световни стандарти за вредни емисии, шум, вибрации и обезопасеност. За него трябва да има осигурено съответното количество дизелово гориво, което да стигне за периода до отстраняване на повредата в ел.мрежата на района. Очакванията са за инцидентно и кратковременно включване на този агрегат за аварийни нужди. По тази причина и предвид по-слабото емисионно натоварване на атмосферния въздух при горенето на дизеловото гориво-нафтата, както и поради особеностите на района не се очаква завишаване на атмосферния фон над допустимите нормативи със замърсители от използвани горива.

Положителното по отношение отоплението с ток през зимния период е очакването, че зимният сезон ще бъде сравнително малко предпочитан за туризъм и ползване или обитаване на базата, поради което количеството на консумираната ел.енергия за отопление ще бъде минимално.

При доказана възможност може и да се предвиди максимално използване на слънчева енергия, както за отопление, така и (най-вече) за подгряване на водата в слънчевите летни дни. Така ще се намали и потреблението на ел.енергия, което в общ план е положителна екологична мярка.

Индиректен начин за снижаване на замърсяването на атмосферния въздух може да се постигне чрез повишаване топлоизолационните качества на сградите, употребата на прозорци със стъклопакет; подходящо ориентиране на сградите с оглед максимално оползотворяване на слънчевата радиация; подгряване на вода за домакински нужди през лятото чрез соларни инсталации. Подобряване топлоизолацията на сградите намалява разхода на гориво, съответно – замърсителите на въздуха.

Единствен източник на въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията на базата ще бъдат моторните превозни средства.

• 
  Обслужващите транспортни средства.
  

Дори и в пиково натоварване на туристическия сезон, рекреациония капацитет на територията, благодарение на устройственото планиране (оразмерен съгласно действащите методики и при предвиденото ниско застрояване), ще осигурява ефективна атмосферна циркулация. Негативно въздействие от транспортните средства върху качеството на атмосферния въздух в района не се очаква.

Навсякъде обектът (без санитарните възли) трябва да бъде осигурен с автоматична пожароизвестителна инсталация. На всеки етаж да бъдат предвидени подръчни противопожарни уреди и съоръжения - по 1 брой прахов пожарогасител по 6 кг и по една кофпомпа за вода. Проектантът по ел. част да предвиди защитни мероприятия срещу допирни напрежения: заземяване на ел. табла, двигатели, осветителни тела; заземяване на всички метални части, които могат да попаднат под напрежение.

Обслужващият персонал трябва да има необходимата квалификация за работа с технологичните съоръжения и периодично ще се провеждат инструктажи във връзка с изискванията на „Правила и норми по БХТПБ” за експлоатационни условия на обекта.

Инвеститорът трябва да изготви инструкция за действия при възникване на евентуални пожари, бедствия и аварийни ситуации. Необходимо е да бъдат осигурени аптечки с лекарства за първа помощ, табели за ПБ и аварийни изходи.