Настоящият доклад за овос за обект „Къщи за отдих и туризъм в пи 001855 и пи 001856, землище с. Река, общ. Смолян, е изготвен от колектив експерти



страница14/19
Дата20.08.2018
Размер9.19 Mb.
#81578
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

4.7.3. Растителен свят

Площадката, върху която ще се изгражда обекта, е земеделска площ с начин на трайно ползване „Пасища , мери”. Тревната покривка се представя основно от родовете Poa, Bromus, Carex , както и някои рудерални видове.

На този етап все още няма достатъчно ясни признаци за посоката, към която ще протече сукцесията на видовете от изоставените селскостопански земи – към високопланинските тревни съобщества или към самозалесяване с типичните за района иглолистни видове.

Понеже в ПУП липсват данни за точните площи на застрояването оценката за въздействието на обекта е извършена на база определените с плана максимално допустими коефициенти съгласно изискванията на Наредба № 7 за ПУП (Таблица 13).

ПУП предвижда използването на съществуващия полски път, който следва да се разшири до 4 м. В рамките на имота ще се изгради паркинг/и с брой на местата съобразно капацитета на комплекса.

Водоснабдяването ще се извърши от водопровода за с. Река след реконструкцията му и включването на новия водоем. Поради липсата на канализация в района за обекта ще се изгради локална мрежа, заустваща в пречиствателно съоръжение модулен тип. Електрозахранването ще бъде от подземен електропровод 20 kV до трансформатерен пост на обекта и площадкова кабелна мрежа НН



4.7.3.1. Прогноза за въздействието на обекта върху хабитатите

Обектът не засяга местообитание, включено в Приложение I на Директива 92/43/EEC (Таблица 9). Бялборовото насаждение, попадащо в средата на УПИ, представлява 20-годишна култура, в която още не са извършвани лесотехнически мероприятия, поради което не би могло да бъде отнесено към код 91CA – Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори.

Предвид характера на насаждението:


  • сравнително неголямата площ на горските терени – 4.856 дка ( представляващи около 25 % от площта на имота), разположени сред земеделски територии,

  • трайно предназначение на територията – пасище, мера,

  • ниска възраст на насаждението – 20 години,

може да се приеме, че същото не представлява типичния хабитат по директивата. Въпреки това поради благоприятното и положение горската територия би могла да се разглежда като ресурсен източник за някои безгръбначни, птици, влечуги и дребни бозайници. В този аспект очакваните въздействия при реализацията на инвестиционното предложение биха могли да се проявят в следните направления:

  • Отнемане на терени с процедура по промяна на предназначението

  • Замърсяване компонентите на околната среда от генериране на замърсители в околната среда

  • Навлизане в територията на нетипични за нея видове и активизиране на вторични сукцесии в една или друга посока

  • Уреждания от пожари или аварии

Предвид исторически наложилото се по-значително антропогенно присъствие в територията, обобщената оценката по отношение на вероятните въздействия върху природните местообитания е, че не съществува значителен риск от възникването на негативни проявления върху посочените като целеви в стандартните формуляри за защитените зони видове.

В конкретния случай за проектната територия могат да се направят следните обобщения:



  • С реализацията на ПУП в малка степен се засягат земеделски територии (не повече от 0.70 ха). Въздействието върху горските насаждения е незначително и се определя от намерението на инвеститора при строителството да не се засягат съществуващите дървета.

  • Земеделските площи са непроизводителни, с нисък икономически и екологичен потенциал.

  • Възможно е известно редуциране на хранителната база на площ от около 10 дка, свързано с обособяване на площадката за курортни цели.

  • Реални възможности за намаляване на въздействията могат да се дефинират при разработване на финансово обезпечена програма за тях.

  • ПУП не залага изграждането на инженерни съоръжения, които биха се оказали миграционна преграда за целевите видове в района.

  • Със застрояването на територията рискът от възникване на инцидентни пожари като правило нараства, но едновременно с това значително се подобрява контрола върху територията и достъпността за транспортни средства, в т.ч. и тези на противопожарната защита.

  • Кумулативното натрупване инфраструктурни съоръжения (общински път с. Река – с. Катраница и съществуващ горски път до имота) е умерено и не предизвиква допълнително фрагментиране на територията.

4.7.3.2. Прогноза за въздействието на обекта върху горите

Обектът се разполага изцяло в земеделска територия. Част от нея (около 25%) е заета от младо бялборово насаждение (20-год.).

Анализът на информацията, заложена в ЛУП показва, че 100 % от най-близко разположените до площадката гори са дървопроизводителни и средообразуващи.

На ниво ПУП-ПРЗ не може да се направи точна оценка за броя на дърветата, които евентуално ще се наложи да бъдат отсечени за реализация на обекта, но заявеното от инвеститора намерение е да бъде опазен всеки екземпляр.

Известно е, че при евентуално извършване на сечи ще се наруши целостта на насаждението, което може да доведе до следните неблагоприятни моменти:


    • Отнемането на отделни екземпляри от съществуващото насаждение в известна степен влошава екологичните му показатели.

    • Възникват условия за започване на ерозионни процеси. По отношение на наклоните 100 % от площта, заета от горскодървесното насаждение, е върху стръмен терен с наклон 21 градуса.

    • От данните в Таблица 7 се вижда, че горската територия (67 %) е на припечно изложение, което също благоприятства активизирането на ерозията.

Обстоятелството, че и най-близко разположените до площадката горски насаждения също са бялборови функционално определени като дървопроизводителни площи, е основание да се приеме, че условията на местообитание в района са идентични, поради което дори отсичането на известен брой дървета в границите на имота не би довело до промени в структурата и функционирането на установилите се тук хабитати.

Благоприятно обстоятелство за ползването му като средообразуваща гора се предоставя от фенотипа на белия бор. Видът развива дълбока коренова система, която дренира в дълбочина повърхностните дъждовни води и предава на горния почвен слой устойчивост към отъпкване, в т.ч. и при условията на повишено човешко присъствие в териториите на и около комплекса.

В заключение може да се посочи, че прякото въздействие на обекта върху горите в района ще бъде без съществено значение за горската екосистема . Може да се очаква отсичането на няколко отделни дървета в площ, която е предвидено да бъде поддържана като зелена.

Също така допустимото застрояване за създаващата се рекреационно-устройствената зона, предназначена за отдих и туризъм е в мащаб, който не следва да окаже съществено въздействие върху съществуващата атмосферна циркулация в порядък, водещ до увеличаване риска от възникване на локални въздушни течения със скорости, които биха могли да доведат до ветроломи и ветровали.



4.7.3.3. Прогноза за въздействието на обекта върху тревостоя

Въздействието върху съществуващата тревна растителност ще бъде по три основни направления:



  • унищожаване на част от тревостоя при извършването на строителните работи,

  • промяна във видовия състав на тревния чим вследствие на настъпили промени в условията на средата и изкуствено въвеждане на нови декоративни видове за естетическото решаване на зелените площи на обекта,

  • промени в тревния състав на прилежащите извън границите на обекта територии вследствие на повишения антропогенен натиск върху тях.

При нормативна плътност на застрояване за Ок зони и разработения ПУП за обекта може да се очаква, че антропогенно присъствие след реализацията на проекта няма да надхвърля 360 души, чието движение по правило ще бъде организирано по определени пътеки в границите на имота. Излизането извън тях ще има случаен характер и именно тогава ще възниква антропогенното въздействие.

За намаляване на негативните въздействия върху естествената тревна покривка могат да се препоръчат някои мерки като:



  • Движението на техниката за изпълнение на строителните работи да се извършва само в границите на площадката.

  • В границите на площадката да се обособи място за нощуване и текущи ремонти по строителната техника.

  • Почвените материали от изкопите да се вложат максимално във вертикалната планировка на обекта.

  • Затревяването на зелените площи след приключване на вертикалната планировка да се извърши с местни видове. Същото се отнася и за декоративното озеленяване на комплекса за отдих и туризъм, като при въвеждането на неместни видове да се използват само хибридни форми.

От консервационно значимите балкански и български ендемити, както и защитените видове, включени в Закона за Биологичното разнообразие и/или Червена книга на България в границата на площадката за осъществяване на инвестиционното намерение не беше установено присъствието на нито един представител.

Въздействието върху растителността - ще бъде:

  • териториален обхват – малък,

  • степен на въздействие – незначителна,

  • продължителноствисока,

  • честотапостоянно,

  • възможност за възстановяване – да,

  • кумулативни и комбинирани въздействия – не възникват.


4.7.4. Животински свят

4.7.4.1. Въздействия върху популациите

A.1. Преки въздействия

A.1.1.Увеличаване смъртността

Привличането на повече животински видове до застроените площи по пътя на хранителната верига създава условия за увеличаване на тяхната смъртност.

Особено уязвими са младите животни и нощно активните гризачи, които стават жертва на автомобилния трафик, за който се очаква в известна степен да се увеличи с реализацията на Къщите за отдих и туризъм. Трафикът крие рискове и за хищниците, които често биват привлечени върху пътното платно от видовете, обект на ловните им предпочитания.

Също така има данни за убити птици от сблъсък с автомобили. Така например установено е, че някои пойни птици, които се хранят с летящи насекоми, се концентрират ниско над пътните платна, където се събират повече насекоми привлечени от топлината на пътната настилка. Смъртността е най- висока привечер, когато и зрението на птиците отслабва.

Известни са случай на сблъсък на автомобили с нощни птици, когато последните биват заслепени и дезориентирани от светлината на фаровете.

А.1.2. Изсичане на храсти при промяна предназначението на земите

При реализация на Къщите за отдих и туризъм е възможно да бъдат изсечени около 3-4 бр. храсти, които са се самонастанили по периферията на площадката. Храстите са шипка с малка височина (около 1-1,5 м) и не представляват интерес както от екологическа гледна точка, така и като предпочитано местообитание за определени птици. Факторът е с ниска степен на риск поради слабото представителство на храсти в територията на имота, в резултат на което тук няма формирано специфично храсталачно местообитание.



А.1.3. Улавяне на животински видове в т. ч. и защитени такива.

Има информация, че у нас макар и рядко все още се случва костенурки да бъдат ловени за консумация. Това явление се среща по често в групите, които сезонно се събират за бране на билки, гъби и горски плодове, след което в обсега на тези временно обитавани територии се установява рязко снижаване числеността на видовете, влошаване на възрастовата структура и в много случай настъпване на срив в репродуктивния потенциал на популациите.

Незаконната търговия и износ на редки и защитени видове е явление, за чиито мащаби липсва точна информация. По отношение на биоразнообразието може да се приеме, че значимо въздействие би могла да окаже организираната дейност, ако такава съществува. На този етап информацията за наличие на организиран канал за износ на защитени видове главно за страните от Западна и Централна Европа е все още непотвърдена.

В тези случаи практиката е екземплярите да се събират от значими находища, за които има достатъчна информация за видовете и възможностите за тяхното събиране и транспортиране.

В този аспект изграждането на туристическия комплекс ще подобри контрола върху територията, с което ще се ограничи интереса към нея от страна на събирачи и бракониери.

А.1.4. Полудиви кучешки глутници

Влиянието на подивелите кучешки глутници върху животинското разнообразие не е достатъчно проучено. Въпреки липсата на достатъчно факти за изготвянето на научно обоснована количествена и качествена оценка на това въздействие, в нашата практика е прието скитащите кучета да се приемат за вредни и тяхната численост е предмет на контрол и редукция съгласно предвижданията на ловноустройствените проекти.

Отварянето на района за развитие на туризма създава редица предпоставки за увеличаване числеността на подивелите кучета, поради което с разрастване на застрояването в гр. Смолян и прилежащите селища следва да се изготви план за управление на туристическия поток. В плана да постави акцент върху контрола както на домашните кучета така и върху тези, които пристигат с туристите.

Б.1. Косвени въздействия

Б.1.1. Замърсяване от физически фактори. Безпокойство на видовете

Къщите за отдих, сградите за обществено ползване, паркингите и автомобилният трафик са източник на шум и вибрации, които могат да бъдат причина за безпокойство на част от видовете, обитаващи територията.

Шумовото замърсяване има изразен кумулативен ефект. Съчетаването му със засилване на човешкото присъствие може временно да пропъди някои от по-плахите видове.

Б.1.2. Изоставяне на земеделски земи.

Установилите се през последните 30 години тенденции бележат намаляване на стопанския интерес към земеделските земи и особено към тези, които са отдалечени над 2-3 км от границите на населените места.

По отношение на консервационната им значимост за биологичното разнообразие може да се почертае, че с изключение на планинските сенокосни ливади те имат сравнително ниска практическа стойност.

Като местообитания на консервационно значими животински видове стойността им също е незначителна. Тези територии представляват интерес най-вече като ресурсни източници, макар и с нисък капацитет за някои от птиците, повечето от които са защитени от Закона на биологичното разнообразие.

Оценявани в този аспект изоставените земеделски площи (градини за лично ползване около съществуващите постройки по източната граница на имота) също са с ограничена стойност, което се дължи на сравнително малката им площ и ниска производителност следваща от маломощния почвен слой и недостатъчна агротехника. Поради тази причина те не предоставят условия за трайно заселване на определени популации. Тук видовете са само преминаващи и са пряко свързани с етапите на цъфтеж и плодоносене.

Това се отнася преди всичко за животните, формиращи второто трофично ниво за повечето от грабливите птици.

В общия случай анализа на въздействието при изоставените земеделски площи показва, че при извършване на строителство и в последствие на засилване на туристическото присъствие в територията възникват сукцесионни промени в различни направления:


  • заплевяване и захрастяване при изоставянето на земеделската дейност.

  • настаняване на рудерална и ивазивна растителност след приключване на строителството

В.1. Други въздействия

По данни от Ловно-устройствения проект за района са установени



Таблица 18

Местообитание

(код)

Н.м.в.

(м)

БОНИТЕТ

Дива свиня

Заек

Мечка

10

1550

II

V

II

10

1550

II

V

II

8 а

1400

II

V

II

8 в

1400

II

V

II

10

1250

II

V




8 а

1300

II

V

II

Тип местообитание:



10 – Чиста смърчова гора

8 а – Борова гора с боровинки и житни треви – зрели

8 в – Борова гора с боровинки и житни треви – млади и средновъзрастни

Средногодишният план за отстрел предвижда:



Таблица 19

по ред

Вид

Количество

1

Сърна

3 бр.

2

Д.свиня

6 бр.

3

Вълк

1 бр.

4

Лисица

8 бр.

5

Язовец

2 бр.

6

Заек

8 бр.

7

Д. котка

2 бр.

8

Бялка

2 бр.

9

Кучета

24 бр.

По отношение на другите въздействия, свързани с ловно-стопанското ползване на територията и изпълнение плана за отстрел, реализацията на плана на проекта не следва да внесе съществени промени спрямо съществуващото състояние.



В.1.1. Хищничество

От видовете, обитаващи района около инвестиционното предложение, прилепите, лалугерите, костенурките и змиите попадат в хранителния спектър на едрите дневни и нощни грабливи птици. Дребните видове често стават жертва и на някои от бозайниците като Златка, Белка, Пъстър пор, Дива котка и др. Влиянието на хищничеството върху числеността на популациите на защитени видове не е проучено, но като естествен фактор на средата то може да бъде прието. Съчетаването му обаче с увеличената смъртност на видовете в териториите, попадащи под влиянието на засиленото курортно-туристическо присъствие, може да предизвика кумулативен ефект.



4.7.4.2. Оценка на въздействията върху Безгръбначните

При извършените посещения на площадката във връзка с изготвянето на настоящия доклад за ОВОС в границите на имота и граничещите с него терени бяха установени представители на 9 вида безгръбначни – два вида хоботници, които са вредители по дървесната растителност, 2 вида пеперуди, 5 вида мрежокрили и твърдокрили масови за България видове. За още 6 вида на базата на литературни източници и при спазване на принципа за предпазливостта, въпреки че не бяха открити екземпляри от тях, се приема, че съществуват в района на инвестиционното намерение.

Заплахата от разрушаване на местообитанията им при строителството на обекта е с ниско ниво на въздействие върху популациите, което се дължи на високата им подвижност. Въздействията върху вида могат да бъдат преди всичко косвени и са свързани с възможни промени в средата за обитание в резултат на постъпването в нея на различни вещества, свързани с бита на човека

Въздействията върху популациите на безгръбначните обаче остават незначителни, поради малката вероятност в рамките на територията да са се установили консервационно значими видове. .



4.7.4.3. Оценка на въздействията върху Земноводните

Въпреки, че в зоната на въздействие на къщите за отдих и туризъм не съществуват водни обекти, които биха могли да бъдат значими местообитания за защитени представители на земноводни видове, за съответствие с принципа на предпазливостта се приема, че при определени условия е възможно да възникне риск за увреждане на техни хабитати. Такъв риск би възникнал при залпово изпускане на замърсени битови води от пречиствателното съоръжение, заустващо в Падалско дере, при авария или екстремни природни явления

В тези случаи от посочените в Табл. 12 видове под въздействие на замърсени води биха могли да попаднат Голямата водна жаба (Rana ridibunda) и Жълтокоремна бумка (Bombina variegate), които са обичайни представители за Катранска река, в която зауства Падалско дере. И двата вида проявяват умерена толерантност към такъв тип замърсяване с изключение на препаратите съдържащи хлор, които не трябва за се използват като дезинфекционно средство при експлоатацията на обекта.

4.7.4.4. Оценка на въздействията върху Влечугите

Площадката на инвестиционното предложение в известна степен отговаря на екологичните и биологичните изисквания на представителите на влечугите посочени в (Табл. 12). Въпреки, че се намира при горната граница на ареала на сухоземните костенурки и че Elaphe longisima предпочита по-влажни местообитания, може да се приеме, че в района на площадката биха могли да се срещнат отделни екземпляри от тях.



  • Род Сухоземни костенурки

Издънковите гори около площадката на инвестиционното предложение са приемливо местообитание на Шипобедрената и Шипоопашата костенурка. Преобладаването обаче на иглолистните насаждения, които са едификатор в района по правило отблъсква сухоземните костенурки от територията, поради което около Къщите за отдих и туризъм няма съобщения за съществуващи или изчезнали популации на Testudo graeca и Testudo hermanni. Тази информация беше потвърдена и от проведените разговори с месни жители.

Въпреки това, следвайки климатичните тенденции през последните години и установяването на по сух и топъл климат, се забелязва тенденция за качване на костенурките на по-голяма височина.

При спазването на принципа за предпазливостта и предвид ограничената им двигателна способност, при установяването на определена територия костенурките могат да прекарат в нея дълги години. Поради тази причина преди започване на строителството периметърът, в който ще се извършват строителните работи, трябва щателно да се претърси и ако се открият отделни индивиди, същите да се пренесат на подходящо за тях место.

За малките особено голяма е заплахата от стъпкване и тя нараства с увеличаване на антропогенното присъствие в територията.

Обект на опазване трябва да бъдат не само отделните екземпляри, но и техните яйца, още повече, че те са обект на нападение и от всички хищници и някои от насекомоядните видове, обитаващи района около площадката на инвестиционното предложение.

Тези рискове обаче са с ниско ниво на проявление поради малката вероятност за трайно установяване на отделни екземпляри на тази надморска височина.

Хищничеството в района на проектната територия, въпреки че се явява като елемент на естествения отбор, може да окаже съществено влияние върху числеността на вида, който тук се намира при плътност под критичната за установяване на устойчива популация. Естествени врагове на шипоопащатата костенурка са Дивата свиня (Sus scrofa) и Скалният орел (Аquila chrysaetos). Числеността на Дивата се свиня се управлява чрез контролирания отстрел, поради което не съществува риск от несъразмерно нарастване на популацията ù.

Присъствието на скалния орел в територията може да бъде случайно и временно, поради което е без практическо значение за костенурките.

И двата вида костенурки реагират слабо на физичните въздействия на външната среда, поради което те не представляват фактор за безпокойството им.

Предвиденото строителство, в т.ч. и линейната инфраструктура, не създават непреодолими прегради за сухоземните костенурки от порядък довеждащ до локална диференциация и нарушаване на естествения им генетичен обмен.


  • Род Смокове

Основни местообитания на смока мишкар са влажните долове и дерета, като обаче отделни екземпляри са срещани в други хабитати: екотони на пасища и ливади, зрели горски насаждения, влажни и мочурливи ливади и др., така че територията на обекта би могла да се разглежда като място, на което би могло да се срещне отделен представител на вида.

Поради откритостта на територията вероятността от трайно заселване на представители на Elaphe в нея е много малка, а с това остава малка и вероятността от възникване на негативни въздействия върху смока мишкар при реализация на инвестиционното намерение.

При спазване на принципа на предпазливостта обаче следва да се приеме, че риск от възникване на неблагоприятни последици при строителството и развитието на обекта съществува дотолкова, доколкото отделен екземпляр би могъл да попадне в границите на разглеждания ПУП.

Интензифицирането на трафика по съществуващия път извежда друга група рискове, свързани с прякото унищожаване или нараняване на екземпляри пресичащи пътното платно.

При проведени разговори с местното население беше установено, че през летния период отделни представители на род Elaphe са ставали жертва на автомобилния поток. Тези инциденти са възниквали на по-ниски коти под границата на с. Река. На база получената информация от проведените срещи с месните жители не е възможно да се определи видовата принадлежност на унищожените видове. Най вероятно се касае за Elaphe longisima, който е обичаен за района вид. Много по-малка е вероятността да бъде срещнат Пъстърия смок (Elaphe sauromates), който за България е малочислен, но има съобщения, че е установяван в долината на р. Арда.

За консервационно значимите видове: Леопардов смок (Elaphe situla), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) няма съобщения да са срещани в обхвата на община Смолян и в частност в землището на с. Река. Въпреки това, при спазването на принципа на предпазливостта в долната таблица 20 са посочени периодите, в които тези видове проявяват по-висока чувствителност към фактора уязвимост.

Реализацията на обекта не прекъсва биокоридори на влечугите. Заплахите за възникване на негативни въздействия върху отделни екземпляри са общите за района заплахи за херпетофауната и не са свързани с изграждането и функционирането на Къщите за отдих и туризъм

Таблица 20



Биологичен вид

Разпространение

Период на

Размножаване


Време на безпокойството

Заплахи

Природо-защитен статус

1

Шипобедрена костенурка

(Testudo graeca)

Разпространена е в

Южна Европа югоизточната част на Балканския п-ов Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта, Мала Азия района на Кавказ, Западен Иран. У нас в

цялата страна изключение на Северозападна България


Снася на 2-3 пъти по 2-8 бели почти сферични яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 70-100 дни

Май –

Август




Скален орел, Дива свиня

Защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на ЗБР

2

Шипоопашата костенурка

( Testudo hermanni)

Среща се в Южна Европа (с изключение на вътрешните области в Хърватия, Сърбия) У нас се среща навсякъде с изключение на Западна България и Добруджа


Снася на 2-3 пъти по 2-5 яйца Малките се излюпват след 100-120 дни

Май –

Август


Скален орел, Дива свиня

Защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на ЗБР

3

Леопардов смок

(Elaphe situla)

Среща в Струмската долина южно от с.Черниче (до Симитли) и около Созопол В края на миналия век е бил намерен и при Асеновград

Снася 2-4 обли яйца с размер около 36 mm

мес. Март – мес. Май

Орел змияр, Скален орел

Бухал


Включен е в Европейската и Българската "Червена книга".


4

Ивичест смок

(Elaphe quatuorlineata)

В България се среща в долината на Струма до Кресненския пролом на север. В Европа - в Италия, западното крайбрежие на Балканския полуостров и Македония.

Снася 2-4 обли яйца с размер около 36 mm

мес. Март – мес. Май

Орел змияр, Скален орел

Бухал


Включен е в Европейската и Българската "Червена книга".



4.7.4.5. Оценка на въздействията върху Птиците

Релефът и растителността, която покрива площадката на ПУП, отговарят на изискванията на голям брой представители на птиците, повечето от които са характерни за района. Територията на ПУП е най-подходяща за представителите на разред Врабчоподобни, които приемат сравнително добре човешкото присъствие .



  • Дневни грабливи птици

За грабливите птици въздействията могат да бъдат само косвени и с ниска степен на проявление. Свързани са с възможни незначителни промени в ловните им територии и това е дотолкова, доколкото площта на обекта попада в нея. Поради липса на стари дървета с хралупи върху площта на имота и в съседните терени, е малко вероятно територията да бъде избрана като място за гнездене на дневни хищни птици.

  • Нощни грабливи птици

Въздействията върху нощните хищни птици са косвени и с ниска степен на проявление. На този етап имотите предмет на ПУП не предоставят условия за трайно заселване на нощни грабливи птици в тях . Възможно е случайно прелитане на отделни екземпляри над площадката при претърсване на района за храна. Нощните грабливи птици (особено кукумявките) са тясно привързани към обилието на храна в територията, която обитава. В този аспект реализацията на обекта ще има по-скоро благоприятно проявление върху потенциални представители на тези видове в горски масиви около къщите за отдих , което е свързано с евентуалното нарастване на броя на мишевидните гризачи – основна съставна част в менюто им.

Консервационно значимите видове Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus) и Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum) не са установявани в тази част на Родопите, но за последния вид има съобщения, че е срещан в района на Пампорово, който е отдалечен на около 25 км от обекта. Това се приема като основание, че отделен представител би могъл да бъде срещнат и в района на инвестиционното предложение



  • Кълвачи

Кълвачите, които са обект на опазване от ЗБР, обитават предимно широколистни и по-рядко зрели смесени широколистно-иглолистни гори. Предвид младата възраст на иглолистното насаждение, което заема територията на имота, заключението е, че последното не отговаря в достатъчна степен на изискванията им. Тук кълвачите биха могли да се срещнат случайно при извършване на прелетите до зрелите насаждения в района при претърсването на територията за храна.

Видовете са умерено чувствителни към антропогенно присъствие, поради което реализацията на инвестиционното намерение би оказала несъществено влияние върху числеността и структурата на популациите.



  • Глухар (Tetrao urogallus)

Популациите в обхвата на ДГС Смолян са изолирани. Поради отдалечеността на обекта (повече от 20 км) от известните токовища реализацията на инвестиционното намерение е с неутрално проявление по отношение на Tetrao urogallus. Не може да се очаква установяването на глухар както върху площта на имота, така и около него и поради традиционно съществуващото човешко присъствие в района и тясната хранителна специализация на вида към точно определени дървета.

  • Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

  • Черночела сврачка (Lanius minor)

Широко разпространени в България. Сврачките са толерантни към човешко присъствие. Реализацията на инвестиционното намерение може да предизвика само косвени въздействия върху тях, които са свързани преди всичко с настъпването на известни промени в структурата на хранителната им база. В нея делът на дребните птици и едрите насекоми ще намалее за сметка на завишаване количеството на дребните бозайници и влечуги (мишки, гущери и др.).

Реализацията на Къщите за отдих и туризъм създава условия за привличането на редица видове, свързани с човешкото присъствие като Сивогушата завирушка (Prunela modularis), Орехчето (Troglodytes troglodytes), Бялата стърчиопашка (Motacilla alba), Селската лястовица (Hirundo rustica), Полското врабче (Passer montanus) и др., които са плячка за дневните хищни птици.

От направения по-горе преглед се вижда, че релефът и растителността, която покрива площадката на ИП, отговарят на изискванията на част от защитените от ЗБР птици. Иглолистните дървета са местообитание на обичайни за планинските райони пойни птици. Дългогодишното използване на територията и наличието на обитаеми сгради не я прави привлекателна като местообитание за наземно гнездящи птици.

Територията около площадката е подходяща за някои представители на разред Врабчоподобни. От тази група косът, червеногръдката, обикновената чинка, зелениката, сивата овесарка и горската чучулига биха могли да се срещнат в района на и около инвестиционното предложение .

Площадката на обекта не предоставя добри условия за гнездене на повечето пойни птици поради липса на плътна храстова растителност или подлес. Тя може да се разглежда като част от трофичната база на характерните за района птици и най-вече на горската чучулига.

Площадката на обекта не лежи в трасето на прелетните пътища на мигриращи птици и не включва територии където те се концентрират при хранене и преди миграция.

При обхода на предвидената за застрояване площ не бяха установени гнезда на птици, както и следи от тяхно постоянно присъствие в нея.

Постоянното човешко присъствие по границите на предвидените за процедиране имоти и преобладаващо ниската тревна растителност върху тях в голяма степен е предопределила липсата на трайно заселване на птици в рамките ù.

От своя страна липсата на трайно заселване предопределя ниско ниво на евентуалните въздействия върху птиците при реализацията на инвестиционното предложение.

В долната таблица са представени заплахите и периодите с повишена чувствителност към безпокойство на консервационно значимите видове, които с най-голяма вероятност биха могли да бъдат срещнати на територията на инвестиционното предложение.



Таблица 21



Биологичен вид

Разпространение

Период на размножаване


Времетраене на безпокойството

Заплахи

Природо-защитен статус

6

Осояд

(Pernis apivorus)

Свързан е със смесените и широколистните гори

Снася обикновено 2 - 3 яйца. Мътенето започва края на май, началото на юни и трае 30-33 дни. Малките се излюпват в началото на юли

мес. Май – мес. Август

У нас няма естествени неприятели

Защитен вид включен в Червената книга като „застрашен”

7

Сокол скитник

(Falco peregrine)

Космополитен вид. За нашите условия е прелетна птица. Зимува в средиземнимориетоМоже да се наблюдава около Асеновград.



Размножителния период започва Март – Април . Снася 2 – 4 яйца. Мътенето продължава 30 дни. Малките напускат гнездото след 45 дни.

Март – Юни

Естеств. врагове са, едрите дневни грабливи птици, а от нощните- бухала и совата. Те нападат гнездата изяждат малките

Защитен вид включен в Червената книга като „застрашен”

8

Белоопашат мишелов

(Buteo rufinus)

Постоянен вид за Родопите предимно в източните части с преобладаване на скални комплекси


Снася 2-5 яйца, с размери 60х47 мм, Мътенето продължава 28 дни Малките напускат гнездото на 42 дневна възраст

Април – Август




Защитен вид, включен в Червената книга.

10

Бухал

(Bubo bubo)

Среща се само в изолирани места, но обширни територии от Европа и Азия.

Брачният период започва през февруари. В края на март снася 2-4 яйца Мъти 35-дни. Младите бухали стават полово зрели на втората година.

Февруари – Май

У нас няма естествени врагове.

Включен в Червената книга на България като „застрашен”

11

Горска чучулига

(Lullula arborea )

Среща се в Европа, Аазия Северна Африка. В България е повсеместен вид, където местообитанията отговарят на изискванията й За нашите условия е прелетна птица.


Снася 4–6 яйца с размери 21х16 мм. Мъти 13–15 дни. Малките се развиват бързо и след около 14–15 дни напускат гнездото. Може да изгледа две люпила

Май – Юли

Всички хищници, но най-вече Сокола скитник Златката, Бялката Пъстрия и черния пор и др.

Защитен вид


4.7.4.6. Оценка на въздействията върху Бозайниците

От определените като консервационно значими видове очакваните въздействия ще се проявят най-осезателно при бозайниците. Това се дължи на по-голямата им подвижност и обитаване на по-обширни територии, с което вероятността да попаднат под антропогенно въздействие е по-голяма.



  • Прилепи

Установените в района прилепи са облигатно или факултативно пещеролюбиви. Тъй като с плана не се засягат пещери, стари дървета, изоставени постройки и др. подходящи летни убежища не съществува опасност от пряко унищожаване на техни местообитания.

Предвид екологията и биологията на прилепите площадката на инвестиционното предложение може да се разглежда като ловна територия за някои от тях.

Така например Големия нощник (Myotis myotis) открива плячката си в горските ценози . Другите като Големия подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малкия подковонос (Rh. Hipposideros), Южния подковонос (Rh. euryale), Трицветения нощник (Myotis emarginatus) и Дългопръстят нощник (M. capaccini) ловуват в откритите пространства – ливади, пасища , брегови територии .

По тази причина за конкретния случай се приема, че застрояването на терените, върху които се е развила бялборова култура, няма да се отрази неблагоприятно върху съществуващите хранителни хабитати в района.

От друга страна за Големия нощник (Myotis myotis), Трицветния нощник (Myotis emarginatus), Пещерния дългокрил прилеп (Miniopterus scherberei) и другите прилепи, които се хранят с по-едри нощни насекоми изкуственото осветление в територията ще подобри хранителната им база като привлече по-голяма маса от естествено съществуващата ентомоценоза в района

За видовете синурбанисти като Подковоносите и Трицветния прилеп урбанизацията предоставя допълнителни летни убежища, за останалите, които са по-плахи, урбанизацията ще се отрази неблагоприятно.

Също така с реализацията на обекта може да се очаква интензифициране на местните земеделски практики. Вероятността обаче това да доведе до масово третиране на културите в землището на с. Река с инсектициди остава малка.

От направените констатации може да се изведе заключението, че въпреки различните екологични изисквания на прилепите реализацията на Къщите за отдих и туризъм може да отрази неблагоприятно, но без заплахи от унищожаване върху малък кръг от представители на вида.



  • Лалугер

Съгласно приложение 2 към чл 6 ал.1. т.2 към ЗБР Лалугера (Spermophilus citellus) е включен в приложението към Резолюция N 6/ 1998 г. на постоянния комитет на Бернската конвенция. Също така е посочен като вид, изискващ приоритетно съхранение на местообитанието му. Лалугерът предпочита ксеротермни ливади, каквато площта за ПУП не е.

Предвид обстоятелството, че лалугерът у нас е разпространен петнисто до около 2500 м н.в. и че предпочитанията му са към открити необработваеми места, заети от канелени горски почви, планинско ливадни и др., то поляните около Къщите за отдих биха могли да отговорят на изискванията на лалугера.

За района около инвестиционното предложение обаче липсват съобщения за установени представители на вида.

Предвид статуса на му на строго защитен вид и при спазване на принципа на предпазливостта за територията може да се приеме, че при миграция отделни екземпляри биха могли да се заселят в рамките на имота.

Лалугерът обитава ограничени пространства и живее в колонии, като оставя ясни следи на повърхността, което прави лесно идентифицирането му .В такъв случай установяването не би било проблем. В случай на заселване Spermophilus citellus в територията най-голяма опасност за вида биха представлявали изкопните работи, които на тези надморски височини са концентрирани в периода м. април – м. октомври, т.е. когато е активният размножителен период и отглеждането на малките.


  • Европейски вълк

Европейския вълк (Canis Lupus) предпочита горските биоценози доминирани от зрели дървесни видове. Избягва откритите пространства и човешкото присъствие. Проектотериторията на обекта не осигурява подходящи условия за установяването на постоянна популация на вида. Възможно през нея преминават отделни екземпляри, но това събитие има инцидентен характер.

Реализацията на обекта е свързана със съществени промени на площадката на инвестиционното предложение, но във всички случаи тя остава много по-малка от ловната територия дори на един екземпляр, поради което се налага заключението, че по отношение биологичните и екологичните изисквания на вида къщите за отдих и туризъм не биха довели до съществени смущения в местната популацията на Canis Lupus в случай, че такава се установи трайно в района.

Исторически установените земеделски практики за тази част от община Смолян са накъсали територията на отделни парцели с различно селско и горскостопанско предназначение, които са довели до значителни промени в естествените биоценози в т.ч. и по отношение на състава и структурата на горите. Всичко това прави територията не особено привлекателна за вълка, но предвид високата му адаптивност все пак отделни представители биха могли да се настанят в нея, макар че от стопанска гледна точка това не би било желателно .

Застроителното решение не превръща територията или отделни фрагменти от нея в непреодолима преграда за вида, поради което оценката е, че инвестиционното намерение не фрагментира територията за европейския вълк, въпреки това известен елемент на фрагментация може да възникне по отношение хранителната база. Предпочитаната от вълка плячка е силно чувствителна към човешкото присъствие и ще се държи на определена дистанция спрямо границите на обекта. От друга страна този ефект ще бъде смекчен с разрастването на популациите на дребните гризачи, които намират по-добри условия за обитание в близост до човека и които при определени условия е възможно да се разселят до границите на ловните територии на вълка.

Урбанизираните територии обаче изправят малките на европейския вълк пред по-големи рискове, което заедно с фактора безпокойство ще доведе до известно стесняване ариела на вида в границите на землището на с. Река.

За района, в който попада проектотериторията, няма съобщения някога трайно да е била обитавана от популация или отделни представители на Европейския вълк.



  • Кафява мечка

Кафявата мечка фигурира в приложението към Резолюция N 6/ 1998 г. на постоянния комитет на Бернската конвенция. В ЗБР е посочен като вид, изискващ приоритетно съхранение на местообитанието му.

ДГС Смолян има изготвен Ловно-устройствен план с посочена бройка на обитаващите територията представители на кафявата мечка, при което е посочена висока за вида плътност. Видът обаче е силно подвижен, числеността му е променлива и се определя от състоянието на хранителната база.

Като вид силно влияещ се от фактора безпокойство, застрояването на територията определено създава предпоставки за отблъскването на мечката от нея. Освен това антропогенното присъствие може да намали чувствително хранителните ресурси от горскоплодни видове в района, с което ще възникне ефект на фрагментиране на хранителната база.

Видът е силно чувствителен към екстремните природни условия, които влияят косвено както върху биологичния му ритъм, така и върху ресурсната база. Въпреки това със застрояването на територията няма да настъпи фрагментиране на важен за придвижването на Кафявата мечка биокоридор поради голямата ловна територия на вида (за Родопите над 200 кв.км за всеки екземпляр).

Базирайки се на проучванията за сезонната активност на мечките (Spassov et al., in press), може да се очаква отделни преминаващи през територията индивиди да бъдат привлечени от базата.


  • Род Златки

Заплахите за родовете Martes (Златки) и Vormela (Порови) са типичните за геофилните видове и произтичат преди всичко от изкопните работи. Рискът се засилва от съвпадението на периода за активно строителство с времето за раждане и отглеждане на малките. Тук предмет на повишено внимание следва да бъдат биологичните и екологични изисквания на Залтката (Martes мartes) и Пъстрия пор (Vormela peregusna)

Предвид обстоятелството, че трофичната им база включва предимно синантропни видове застрояването на площта по предвижданията на ПУП създава предпоставки за подобряване ресурсната среда.

Временно създадените изкуствени прегради при изграждането на обектите на линейната инфраструктура (открити изкопи, плътни огради тръбопроводи и др.) могат да създадат временни затруднения пред отделни екземпляри, но няма да прекъсват генетичния и ценотичния обмен между отделните екземпляри в популацията.

С реализацията на обекта се появяват и фактори, генериращи условия за системно безпокойство на видовете. Въздействието върху животните ще бъде незначително и ще възниква случайно, когато отделните екземпляри ще попадат под влияние на шум, изкуствено осветление и вибрации при обхождането на територията.



Като крайно заключение може да се изтъкне, че територията, която ще се отнеме с реализацията на Къщите за отдих и туризъм, е без значимост за консервационно защитените бозайници.
В долната таблица са представени бозайниците с консервационна значимост, които с най-голяма вероятност биха могли да бъдат срещнати на територията на инвестиционното предложение и периодите в които същите проявяват повишена чувствителност към фактора безпокойство,.

Таблица 22


N

Биологичен вид

Разпространение

Период на

Размножа

ване


Времетраене на безпокой

ството

Заплахи

Природо-защитен статус

1

Кафява мечка

(Ursus arctos)

Среща се в Стара планина, Рила, Пирин и Витоша. В Родопите заема централните и западните дялове на планината. На изток достига до Златоград, Ардино – Новаково. На Запад преминават в Рила и Пирин. Обитава обширните горски комплекси.

Брачният период е от края на м. Май до средата на Юли. Ражда през първата половина на Януари по време на зимния сън . Ражда по 1 или 2 малки.

Януари – Юли

У нас няма естествени неприятели

Защитен за ловуване вид. Разрешава се отстрел само на стръвници след процедура по издаване на разрешително.

2

Европейски вълк

(Canis Lupus)

У нас обитава всички планини . Запасите от този вид за средни и Западни Родопи са сравнително високи. Обитава по големите и непристъпни горски масиви

Брачен период януари – февруари. След 65 дн. Бременност женската ражда 4 – 8 вълчета.

Януари – Май

У нас няма естествени неприятели

Разрешен за отстрел целогодишно

3

Пъстър пор

(peregusna)

Дължината на

тялото е 28-38 см, а теглото му е 0,7 кг



Размножаването му у нас не е проучено.

Юни - Септември

У нас няма естествени врагове

Включен в червената книга като "уязвим

Освен защитените видове в района около инвестиционното предложение биха могли да се срещнат и следните разрешени за ловуване видове. Тези видове имат способността да се адаптират към по-засилено човешко присъствие, поради което факторът безпокойство би оказал временно влияние върху обичайните им маршрути на движение



Таблица 23



Вид

Разпр. в България

Разпр. в Родопите

Статус по ЗЛОД

1

Сърна (Capreolus capreolus)

Масов

Масов

Ловен

2

Дива свиня (Sus scrofa)

Обикн.

Масов

Ловен

3

Сив заек (Lepus europaeus)

Масов

Обикн.

Ловен

4

Лисица (Vulpes vulpes)

Масов

Обикн.

Ловен


В обобщение по отношение на биоразнообразието може да се посочи че:

  • Към настоящият момент липсват достатъчно данни за разпространението, числеността, състоянието на субпопулациите и тенденциите в тях, естествените местообитания и тяхното значение, както и анализ на антропогенните фактори, оказващи влияние върху видовете. В тази връзка за района на инвестиционното предложение е възприет принципа на предпазливостта. Другите територии около обекта, като се има предвид характера на местообитанията, не следва да се разглеждат като рискови по отношение на биоразнообразието.

    • Реализацията на обекта ще доведе до трайно отнемане на фрагменти от съществуващо горско месторастене, за което беше установено, че е местообитание само за някои безгръбначни, които са без консервационна значимост.

    • При реализацията на Къщите за отдих и туризъм има условия за прилагане на смекчаващи мерки за намаляване на въздействието.

    • Територията на обекта е без значение за опазване на Кафявата мечка и не е ключова за нея. Площта е много малка по размер (значително под необходимата ловна площ дори за един екз.), поради което не са налице ограничения, свързани с прилагане на смекчаващи мерки в нейните рамки .

    • Инвестиционното предложение не засяга биокоридори на едрите бозайници, в т.ч. и на тези с консервационно значение..

    • Очаква се да се получи ограничен ефект на обезпокояване на птиците и бозайниците в резултат на постъпването на нови елементи в акустичната среда от нарастване на автомобилния трафик, паркингите и новосъздадения сграден фонд.

    • Със завишаване на антропогенно натоварване на територията същата ще стане по-непривлекателна за видовете с повишена чувствителност към фактора безпокойство. В същото време ще се повиши числеността в популациите на синантропните видове. Може да се очаква увеличаване числеността на някои мишевидни гризачи и птици като Пла­нин­с­ката стър­чи­опаш­ка, Орех­чето, Сивогушата за­ви­руш­ка, Чер­ве­ног­ръд­ката и др. Тази промяна в числеността на популациите ще доведе до промени във вътревидовите взаимоотношения, които обаче няма да причинят драстични промени във видовия състав на животните трайно обитаващи района на инвестиционното намерение.

    • Очакваното негативно въздействие върху определени екземпляри от без­г­ръб­нач­на­та фауна е свързано преди всичко с разрушаване на част от местообитанията им.

    • По отношение на родовете Testudo и Elaphe въздействието на обекта ще бъде незначително. Естеството на инвестиционното предложение носи потенциал за планирането на мерки за намаляване на негативните въздействия върху популациите и свеждането им практически до нула.

Влиянието на строителството на обекта върху животинския свят в района ще бъде:

  • териториален обхват – малък,

  • степен на въздействие – незначителна,

  • продължителност – висока,

  • честота – спорадична при доближаване площадката на ИП,

  • възможност за възстановяване – да,

  • кумулативни и комбинирани въздействия – не възникват.


4.8. Ландшафт

4.8.1. По отношение ползването на природните ресурси за компонента

Ландшафтната оценка на територията изразява резултата от взаимодействието на природните и антропогенни компоненти върху нея.

Териториите за активно прилагане на ландшафтно устройствени мероприятия и естетическо оформление, в т.ч. и тези за превантивна устройствена защита, са съобразени с чл. 10 ал. 3 от ЗУТ.

Ландшафтът на природния комплекс, включващ къщите за отдих и туризъм, е резултат от взаимодействието на природните компоненти (земна кора, повърхностни водни обекти растителен свят) и антропогенните компоненти (селище, инфраструктура, селско стопанство). Ландшафтът тук обхваща и селскостопанските площи, които заемат около 15 % от територията. Визуалното присъствие на изоставените обработваеми земи е забележимо.

Инфраструктурният ландшафт като разновидност на антропогенния има ограничено присъствие върху съвременния облик на района. Транспортно-комуникационната мрежа е развита по склоновете с малки наклони и в по-малка степен по протежение на терасата на р. Роковска . Провеждането ù е довело до създаването на неугледни пътни участъци, подровени неукрепени брегове, които са съществен фактор за някои екологични и устройствени проблеми.

Съществен елемент в ландшафта на разглеждания район заемат горите. Те са основния природообразувателен комплекс, имащ отношение както към микроклимата, така и към визуалното въздействие на средата. По западащите към с. Река склонове също така се появяват и относително по-малки антропогенно повлияни терени като ливади, пасища и ниви, които разнообразяват преобладаващия горист характер на ландшафта.

Най-значителният резултат от човешка дейност в района е самото селищно образувание.

Следва да се изтъкне, че през последните години разглежданият район преживява тежка социално-икономическа криза, масова безработица и непрекъснато обезлюдяване, които поставят много сериозно проблема за съхранение и обогатяване на установения ландшафт.

За ландшафта на разглеждания район трябва да се подчертаят следните негови основни характеристики, които имат значение за реализацията на инвестиционното предложение:


  • На първо място е наличието на относително запазена в девствен вид природна среда с разнообразен и силно разчленен релеф, планинска река с притоци и богато биологично разнообразие.

  • Втората характеристика на района е сравнително слабо развитата селищна система и обслужващата я пътна мрежа, остра икономическа криза, водеща до безработица, обедняване и обезлюдяване на района, които са негов главен екологичен проблем.

4.8.2. По отношение емисиите при нормална експлоатация и извънредни ситуации


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница