Настоящият доклад за овос за обект „Къщи за отдих и туризъм в пи 001855 и пи 001856, землище с. Река, общ. Смолян, е изготвен от колектив експерти

Средната кота на обекта е около 1250 м. По геоморфоложката подялба на България предложената площ попада в долния подпояс на средния горскорастителен пояс. В зависимост от произхода си горските насаждения в землището на с. Река се поделят на три основни групи:

• 
  Естествени семенни насаждения – заемат много малка част от горските масиви.
  
• 
  Изкуствени насаждения от иглолистни дървесни видове (бял бор, черен бор, смърч) – заемат основна част от горските територии.
  
• 
  Издънкови насаждения от широколистни видове, предимно бук и по-рядко габър и келяв габър, представляват втората по значимост група от горските територии.
  

• 
  Коренна – в това число попадат горите от бял бор (Pinus sylvestris L.) и обикновен бук (Fagus silvatica).
  
• 
  Производна – трепетлика (Populus tremula) и бяла бреза (Betula alba).
  

В района на инвестиционното предложение доминиращо представителство имат чистите и смесените иглолистни насаждения.

• 
  Характеристика на типовете насаждения:
  

▲Буковите гори в района са предимно смесени, като букът е с нисък бонитет и издънков произход. Насажденията се развиват върху кафяви горски почви, тъмни средно дълбоки (СВ₂) на сколонове с предимно западно и източно изложения.

Фонът на тревната покривка се дава от планинската власатка (Festuka montana) В състава ù участват още Luzula maxima, Poa nemoralis и др. тревни видове.

▲Смесени букови гори с участието на бял бор. Развиват се върху свежи, кафяви горски почви – светли. Белият бор е с по-добри показатели на растеж в сравнение с бука.

▲ Като олиготрофен вид белият бор се развива върху бедни и относително бедни почви. На свежи месторастения образува смесени насаждения със смърча. Произходът на естествените бялборови насаждения е тясно свързани с горските пожари.

Част от тях имат вторичен произход, като са възникнали на смърчови месторастения.

От типовете бялборова гора с по-широко представителство е бялборова гора с боровинки. Формирали са се върху бедни кафяви горски почви (В_2-1). Фонът на живата почвена покривка се дава от черната боровинка (Vacinium myrtillus), Calamagrotis arundinacea, Luzula albida и др.

Смесените гори с участието на белия бор са развити върху свежи средно дълбоки, кафяви горски тъмни (рядко върху хумусно-карбонатни) почви.

Естественото възобновяване при тях протича в полза на сенкоиздържливите смърч и ела. Контрастните еколого-биологични особености на тези видове, а именно светлолюбие, по- бърз растеж в млада възраст и дълбока коренова система при белия бор и по-бавен растеж в млада възраст, и по-плитка коренова система на смърча и елата, са формирали двуетажни насаждения:

Вертикалното разпределение на растителните съобщества е :

Съгласно Растително-географско райониране по Бондев (1991 г.) растителните съобщества, които се срещат в района, включват:

Субалпийски формации – заемат билните части и се представляват от формациите на сибирската хвойна Juniperus communis var. nana Willd – J. sibirica Burged, ниската хвойна (Juniperus communis var. depresa Stev. – J pygmea C. Kochus) и на картъла (Nardus stricta). Образува самостоятелни асоциации и такива в комбинация с черната боровинка (Vaccinium myrtillus), а на места в асоциациите се среща и връшняк (Bruckenthalia spiculifolia) и ис­лан­д­с­ки ли­шей (Cetraria islandica) върху северни изложения. Не се засягат от инвестиционното предложение, но са посочени, тъй като тези формации са налични в района от една страна, както и поради билното разположение на площадката и наличието на 2 бр. Juniperus communis в имота разположен източно на ПИ 001855

Формациите на ниската хвойна (Juniperus pygmea) заемат по вертикалното зониране по-ниските надморски височини, като образуват самостоятелни или с други храстови видове и белия бор асоциации. Инвестиционното предложение не засяга месторастене на Juniperus pygmea. Най-близкото се намира на около 3500 м по пряка въздушна линия от ИП над с. Тикале .

Формацията на кар­тъ­ла (Nardus stricta L.) се развива върху силикатни терени в билните части със западна компонента. Развива се предимно на почви с влошена аерация и затруднено разграждане на биомасата, при което се развива ки­се­л тип хумус. Фор­ма­ци­ята се развива като чиста асоциация с доминантно представителство и покритие над 90 %. Другите тревни видове, които се срещат на картъловите месторастения, са Festuca nigrescns Lam, Ranunculus montanus Wild, Campanula patula L. и др. Инвестиционното предложение не засяга месторастене на Nardus stricta. Най-близкото такова отстои на повече от 6 км северозападно от обекта над с. Славейно
Фор­ма­цията на белия бор (Pineta sylvestris) се представя от следните асоциации:

• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris) – вторични гори, израснали върху площта на унищожени смърчови или смърчовоелови гори.
  
• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris) + черен бор (Pinus nigra). Те имат ограничено разпространение в западната част на района.
  

• 
  Асоциация обикновен бук (Fagus sylvatica). Ценозите на тази асоциация са с издънков произход.
  
• 
  Асоциация мизийски бук (Fagus sylvatica ssp. moesiaca) + черен бор (Pinus nigra). Смесени гори, които се определят като сукцесионен етап от подмяната на черния бор от бука.
  

При реализацията инвестиционното намерение площите, заключени от границите на ПУП, сменят предназначението си, респ. променят своя екологичен статус по отношение на биоразнообразието, при което се създават допълнителни урбанизирани територии, инфраструктура и различни по своя характер зелени площи, които формират условия на живот различни от тези на терена преди застрояването му .

Така при изпълнение на строежите за обществено ползване:

• 
  40 бр. еднофамилни къщи
  
• 
  Обслужваща сграда
  
• 
  Сграда за конференции
  
• 
  Тротоари
  
• 
  Паркинги.
  
• 
  Локално пречиствателно съоръжение за замърсените води
  
• 
  Обслужваща инфраструктура и др.
  

При другите (зелени площи) съществуващите местообитания, които са се формирали в състава на естествено тревно съобщество и под склопа на гората при определена норма на естествения отпад, ще попаднат под нови въздействия и при условията влошена приходна част в баланса на органичната материя, което ще доведе до промени и във видовия им състав.

• 
  Урбанизирани територии
  

Съгласно посочените в Табл. 15 елементи на територията очакваното ù антропогенно натоварване не следва да надхвърля 360 души, от които постоянно пребиваващи 80 души, което трябва да се приеме и като нейния поемен капацитет.

Територията на имота попада изцяло в земеделски фонд – ливада категория 10 при неполивни условия. В средната част на УПИ се намира младо (20-год.) бялборово насаждение с площ около 5 дка.

Земеделските земи около обекта са ливади, някои от които са се самозалесили и пътна инфраструктура. Ливадите в района са изоставени, поради което по тях вече се забелязват елементи на начална сукцесия в посока заемане на територията от рудерални тревни видове и самонастаняване на иглолистна растителност.

Предвидената за устройство територия по план възлиза на 19.515 дка и е заложена в земеделски фонд частна собственост на възложителя с начин на трайно ползване – пасище мера. В обекта на инвестиционното намерение попадат части от отдели 2103 и 2105 на ТП „ДГС Смолян” - 2 ГСУ. подотдели „н 1” и „р” както следва:

Предвид възприетия в лесоустройството принцип подотделите да се обособяват по еднородност на местообитанията и насажденията и налагането на принципа на предпазливостта при оценка на въздействието върху околната среда за целите на настоящия ДОВОС са разгледани не само площите на обособените имоти, но и съседните горски площи в тяхната пълна площ и еднородност.

Дървопроизводителната площ е разположена върху стръмен терен с наклон – 21 градуса.

От данните се вижда, че горските изложения в района около обекта на ИП са разположени преобладаващо на припечно изложение. Самата площадка също е със западно изложение, което предопределя акцента за ползване на Базата като обект за летен туризъм .

Разпределението на разглежданата горска площ по средна надморска височина е както следва:

Таблица 8

От данните представени в Таблица 8 се установява, че районът около инвестиционното намерение попада изцяло в интервала 1200 – 1250 м н.в

Горските месторастения в обсега на инвестиционното предложение съгласно Класификационната схема на типовете горски месторастения в Р България (1983) се отнасят към код Ю-II-1 C-2, т.е. обектът засяга само месторастения отнасящи се към Южна крайгранична област. Същите са се развили изцяло върху кафяви горски почви преходни, средно дълбоки до дълбоки, средно каменливи почви – C-2 .

Насажденията са млади от I^-ви клас на възраст 20 год., които по правило не се отнасят към предпочитаните местообитания за повечето видове от класовете Aves и Mamalia. Такива са и насажденията в близост до обекта..

Разпределението на залесените площи по бонитети в границите на имота е отразено в Таблица 9.

Таблица 9

Насажденията около и в границите на имота са чисти бялборови. Стъб­ле­ни­ят им запас е нисък съответно 21 и 43 м куб/ха за 2103 „н 1” и 2105 „р”, което вероятно се дължи на трайното предназначение на територията – земеделско ползване, което е наложило в миналото други приоритети при стопанисване на тези земи

От данните в Табл. 10 се установява, че около площадката на инвестиционното предложение се развиват единствено млади бялборови култури, което в съчетание с ливадите в района предоставя условия за възникването на местообитания, предпочитани от по дребните представители на животинския сват.

С одобряването на Подробния устройствен план и разпределението на площите в него, проектното застрояване става задължително по отношение територията заключена от имотните граници. С това се запазва статуса на съседните земи.

3.8.1.5. Консервационно значими хабитати

С реализацията на инвестиционното предложение не се засягат хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EЕС. От тях в землището на с. Река могат да се идентифицират посочените в Таблица 11, които обаче неизменно носят следи от значително човешко въздействие.

Съгласно би­оге­ог­раф­с­ко­то ­разделение на България землището на с. Река, в който се намира обекта на настоящото инвестиционно намерение, принадлежи към Ри­ло-Родопския район. Характеризира се със значително представителство на борео-алпийските видове.

При извършеното проучване на площадката на инвестиционното намерение във връзка с изготвянето на настоящия доклад за ОВОС бяха открити част от видовете, които потенциално могат да обитават тази територия.

Близостта на обекта до големи горски масиви и съчетанието му с високопланински ливади създават привлекателни условия за представителите на разред Coleоptera (Твърдокрили), по-голяма част от които обаче са горски вредители.

По ливадите около и в обхвата на обекта съществуват благоприятни условия за видовете, принадлежащи към разредите Ortoptera (Правокрили) и Neuroptera (Мрежокрили).

За опазването на защитените видове, които биха могли да се срещнат в границите на площадката, е необходимо спазването на екологичните изисквания при строителството и експлоатацията на къщите за отдих и туризъм.

3.8.2.2. Земноводни и влечуги

Обектът се намира във височинния интервал от 1250-1300 м н.в. и се доближава до горната граница на разпространение на основните за Западните Родопи представители на земноводните и влечугите. Това обуславя и слабата им представителност в района.

По извършени проучвания във връзка с изготвянето на планове за управление на защитени местности в района е установено, че земноводните от разред Опашати (Urodela) са представени от един вид – Salamandra salamandra (Обикновен дъж­дов­ник), а тези от разред Безопашати (Anura) от шест вида. Тук типичните представители са Rana ridibund (Голяма водна жаба), Bombina bombina (Жъл­то­ко­рем­на бумка ) и Bufo viridis (Зелената крастава жаба).

По отношение на влечугите има съобщения за наличието на: Testudo graeca (Шипобедрена костенурка), Testudo hermanni (Шипоопашата костенурка), Locerta vivipara (Жи­во­рждащ гущер). На тази надморска височина може да се срещнат още Elaphe longisima (Смок-мишкар) и Vipera berus (Усойница).