Настоящият доклад за овос за обект „Къщи за отдих и туризъм в пи 001855 и пи 001856, землище с. Река, общ. Смолян, е изготвен от колектив експерти

• 
  Инструкция № 1 от 3.07.2003 г. за изискванията към процедурите за регистриране, обработка, съхранение, представяне и оценка на резултатите от собствените непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници
  
• 
  Инструкция за реда за попълване на протоколите за извършени контролни / собствени измервания и протоколи от изпитване на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници
  

• 
  Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно веществата, които нарушават озоновия слой 
  
• 
  Регламент (ЕО) № 744/2010 на Комисията от 18 август 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно веществата, които нарушават озоновия слой, по отношение на употребата на халони за критични нужди 
  
• 
  Регламент (ЕО) № 291/2011 на Комисията от 24 март 2011 година относно съществените употреби на контролираните вещества, различни от хлорофлуоровъглеводородите, за лабораторни и аналитични цели в съответствие с Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно веществата, които нарушават озоновия слой  
  
• 
  Регламент(ЕС)№1088/2013 на Комисията от 4 ноември 2013 година за изменение на Регламент (ЕО)№ 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета,отнасящо се за заявленията за вносни и износни лицензии за продукти и оборудване, които съдържат халони или зависят от използването на халони и са предназначени за критични видове употреба във въздухоплавателни средства
  
• 
  Регламент(ЕС)№537/2011 на Комисията от 1 юни 2011година относно механизма за разпределяне на количествата контролирани вещества, чието използване за лабораторни и аналитични нужди е разрешено по силата на Регламент (ЕО)№ 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно вещества, които нарушават озоновия слой
  
• 
  Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския  парламент и на  Съвета от 16 април 2014 година за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006
  
• 
  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2065 на Комисията от 17 ноември 2015 година за установяване, съгласно Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета, на формàта на уведомленията за програмите на държавите членки за обучение и сертифициране
  
• 
  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2066 на Комисията от 17 ноември 2015 година за установяване, съгласно Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условия за взаимно признаване на сертифицирането на физически лица, извършващи монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на електрическа комутационна апаратура, съдържаща флуорсъдържащи парникови газове, или събиране и съхраняване на флуорсъдържащи парникови газове от стационарна електрическа комутационна апаратура
  
• 
  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2067 на Комисията от 17 ноември 2015 година за установяване, съгласно Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условия за взаимно признаване на сертифицирането на физически лица по отношение на стационарно хладилно, климатично и термопомпено оборудване и хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове, както и за сертифицирането на дружества по отношение на стационарно хладилно, климатично и термопомпено оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове
  
• 
  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2068 на Комисията от 17 ноември 2015 година за установяване, съгласно Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета, на формàта на етикетите за продукти и оборудване, които съдържат флуорсъдържащи парникови газове
  
• 
  Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006г. относно някои флуорирани парникови газове 
  
• 
  Регламент (ЕО) № 1493/2007 на Комисията от 17 декември 2007 година за установяване на формата на докладите, представяни от производители, вносители и износители на определени флуорирани парникови газове съгласно Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета  
  
• 
  Регламент (ЕО) № 1494/2007 на Комисията от 17 декември 2007 година за установяване в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета на формата на етикетите и на допълнителните изисквания за етикетиране на продукти и оборудване, съдържащи някои флуорирани парникови газове 
  
• 
  Регламент (ЕО) № 1497/2007 на Комисията от 18 декември 2007 година за установяване в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета на стандартни изисквания за проверка за течове на стационарни системи за противопожарна защита, съдържащи някои флуорирани парникови газове 
  
• 
  Регламент (ЕО) № 1516/2007 на Комисията от 19 декември 2007 година за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на стандартни изисквания за проверка за течове на стационарно оборудване за хладилни и климатични системи, както и за топлинни помпи, съдържащо някои флуорирани парникови газове 
  
• 
  Регламент (ЕО) № 304/2008 на Комисията от 2 април 2008 година за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условията за взаимно признаване на сертифицирането на търговски дружества и служители по отношение на стационарните противопожарни системи и пожарогасители, съдържащи някои флуорирани парникови газове
  
• 
  Регламент (ЕО) № 306/2008 на Комисията от 2 април 2008 година за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и условия за взаимно признаване на сертифицирането на служители, извършващи извличане от съоръжения на някои разтворители на базата на флуорирани парникови газове   
  
• 
  Регламент (ЕО) № 307/2008 на Комисията от 2 април 2008 година за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания за програми за обучение и на условия за взаимно признаване на атестати за обучение на служители по отношение на климатичните инсталации на някои моторни превозни средства, съдържащи някои флуорирани парникови газове 
  
• 
  Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS)
  
• 
  Наредба № Н-2 от 02.07.2012 г. за реда за регистриране, подновяване на регистрацията и контрол по Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS)
  
• 
  Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно екомаркировката на ЕС
  

• 
  Монреалски Протокол от 1987 г.за озоноразрушаващите вещества
  

• 
  Пекински изменения към Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой
  
• 
  Изменения към Монреалския Протокол, Съгласувани на втората среща на Страните (Лондон, 27 - 29 юни 1990)
  
• 
  Изменения към Монреалския Протокол, съгласувани на четвъртата среща на Страните (Копенхаген, 23 - 25 ноември 1992)
  

• 
  Изменения, съгласувани на деветата среща на Страните, отнасящи се до контролираните вещества
  
• 
  Виенска Конвенция от 1985 г. за защита на озоновия слой 
  
• 
  Проект на Глобалния екологичен фонд за ранно прекратяване употребата на метил бромид в страните с икономика в преход, чрез популяризиране, прилагане на адекватна политика и демонстрации/обучение
  
• 
  Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата (Ратифицирана със закон, приет от 37-то НС на 16.03.1995 г. - ДВ, бр. 28 от 28.03.1995г., обн., ДВ, бр. 68 от 19.08.2005 г., в сила от 10.08.1995 г.)
  
• 
  Протокол от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (Ратифициран със закон, приет от 39-то НС на 17.07.2002 г. - ДВ, бр. 72 от 25.07.2002г., обн., ДВ, бр. 68 от 19.08.2005 г., в сила от 16.02.2005 г.)
  
• 
  Конвенция за трансграничните въздействия на промишлените аварии, подписана от Р. България на 18.03.1992 г. в Хелзинки, Финландия, Ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 16.03.1995 г. – ДВ, бр. 28 от 28.03.1995 г., обн., ДВ, бр. 68 от 4.09.2015 г., в сила от 19.04.2000 г.
  
• 
  Конвенция за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст
  
• 
  Протокол за Стратегическа екологична оценка към Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (в сила от юли, 2010 г.)
  
• 
  Протокол за регистрите за изпускане и пренос на замърсители към конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда
  

• 
  ПУП-ПРЗ на обекта
  
• 
  Обяснителна записка към ПУП-ПРЗ
  
• 
  Схема ВиК
  
• 
  Скици на имоти
  
• 
  Обяснителни записки към схемите
  
• 
  Геоложка карта на района
  
• 
  Карта за сеизмичното райониране на България – издание на КТСУ и БАН / 1987 г.
  
• 
  Карта с разположение на ХМС
  
• 
  Хидрологичен справочник на реките в България
  
• 
  Климатичен справочник за НР България. БАН, 1990 г.
  
• 
  Огледи на площадката на обекта и района около него
  
• 
  План за управление на речните басейни на ИБР
  
• 
  Годишник за състоянието на околната среда – 2014 г., издание на РИОСВ – Смолян,
  

• 
  Физическа и социално-икономическа география на България. ГФ-БАН, 2002 г.
  
• 
  Справочник за съществуващите методики за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда. МОСВ, 1997 г.
  
• 
  Тонев и колектив. Екология на селищата и селищните системи. 1982, Наука и изкуство.
  
• 
  Мирчев В., Д. Минков. Замърсяване на атмосферния въздух и средства за опазване на чистотата му. ДИ „Техника”, 1974.
  
• 
  Събев, Станев. Климатично райониране на България. 1963.
  
• 
  Тишков, Х. Неблагоприятни климатични явления. ДИ „Наука и изкуство”, 1985.
  
• 
  Делипавлов Д. и др. Определител на растенията в България. Земиздат, С., 1992.
  
• 
  Червена книга. Т. I. Растения. 1984.
  
• 
  Червена книга. Т. II. Животни. 1985.
  
• 
  Живков М., Добрев Д. Рибите, земноводните и влечугите на Родопите. София, 2001.
  
• 
  Мичев, Т., Ц. Петров. Птиците на Родопите. Български съюз за защита на Родопите. София, 2000.
  
• 
  Нинов, Н., Д. Ишлимова, Св. Герасимов. Бозайниците на Родопите. Български съюз за защита на Родопите. София, 2002.
  
• 
  Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Л. Ганева, В. Русакова, Г. Гогушев, М. Димитров, П. Желев, П . Иванов, Р. Цонев, Т. Иванова, Т. Белев, Ч. Гусев. Под реакцията на В. Кавръкова, Д. Димова, Т. Белев, Р. Цонев, М. Димитров, П. Петрова. WWF – Световен фонд за дивата природа. Зелени Балкани – федерация на природозащитни сдружения. МОСВ. С., 2005
  
• 
  Пешев, Ц., Д. Нанкинов, Д. Пешев. Гръбначните животни в България. Булвест, С., 2003.
  
• 
  Наръчник за НАТУРА 2000 в България. Българско дружество за защита на птиците. 2002, кн. 5.
  
• 
  Базисна геологична класификация на ландшафта в България – 1989 г.
  

• 
  АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ
  

• 
  използване в по-голяма степен на възобновяеми източници на енергия и подобряване на характеристиките на сградния фонд;
  
• 
  намаляване на емисиите в транспорта;
  
• 
  залесяването и възстановяването на горските масиви.
  

Много европейски общини вече предприемат редица мерки и действия в насока опазване на атмосферния въздух.

Най-често срещаните мерки са в секторите енергия, транспорт и отпадъци.

Енергия

Голямата част от мерките, предприети от европейски общини за противодействие на изменението на климата са концентрирани в енергийния сектор. Основните дейности са свързани с подобрение на енергийната ефективност в сгради и услуги, намаляване на загубите в мрежите за пренос и разпределение на топлинна енергия; модернизация на производството на топлинна енергия. В условията на децентрализиран енергиен пазар широка популярност придобиват мерки като доставката на възобновяема енергия, както и изпълнението на конкретни местни проекти за използване на възобновяеми енергийни източници.

В транспортния сектор най-често се комбинират мерки в сферата на планирането, което се извършва в тясна връзка с планирането на земеползването, обществения транспорт и превозните средства на общината. Транспортът е един от големите източници на емисии на парникови газове и последните години това е единственият сектор, в който в европейските страни се наблюдава увеличение на отделяните емисии, като в същото време прилагането на дългосрочни мерки е затруднено поради големия брой участници в процеса. Основните прилагани мерки в общините са: насърчаване на използване на обществен транспорт вместо лични автомобили, изграждане на велосипедни алеи и кампании целящи промяна на поведението на гражданите по отношение на използването на транспорта.

• 
  За намаляване вредното прахово въздействие върху атмосферата при товарене, разтоварване, транспортиране и складиране на земни маси и строителни материали да се оросява терена на строителната площадка;
  
• 
  Обозначаване с табели по подходящ начин наличието на археологически обекти в района с цел опазването им и предотвратяване на тяхното разрушаване и унищожаване;
  
• 
  В работния проект на обекта да се предвидят покрития от трайни настилки на пътния достъп до имотите, както и на вътрешно алейните връзки с цел ограничаване на замърсяването по време на строителството и експлоатацията на обекта;
  
• 
  В случай, че при изпълнение на изкопни и строителни работи се попадне на археологически обект, нерегистриран преди, се процедира в съответствие с разпоредбите на чл. 72 и 73 от Закона за културното наследство;
  
• 
  Отделеният хумусен пласт да се съхранява в рамките на имотите и да се ползва по предназначение след завършване на строително-монтажните работи;
  
• 
  Да не се допуска навлизане на транспортно-строителна техника в съседни имоти;
  
• 
  Осигуряване на химически тоалетни;
  
• 
  Осигуряване на бутилирана питейна вода;
  
• 
  Битовите и строителните отпадъци да се събират, като не се допуска разпиляване и да се извозват на определено от община Смолян място за депониране;
  
• 
  Генерираните отработени масла и компоненти от ИУЕЕО да се третират от лица, притежаващи разрешително за дейности с отпадъци по Закона за управление на отпадъците;
  
• 
  Обслужващият строителството на обекта транспорт да спазва ограничението за скорост на движение при преминаване през населени места в района;
  
• 
  Строителната техника да не работи на празен ход, особено в близост до територията на населени места;
  
• 
  Точно маркиране на маршрутите за движение на транспортната техника и механизация, за да се предотврати унищожение на растителността на прилежащи терени;
  
• 
  Строителните дейности да се ограничат само на територията, предвидена за съответните дейности;
  
• 
  Да не се засягат терени извън определените контури на строителните петна;
  
• 
  Контролирано провеждане на проектните строително-монтажни работи с оглед осъществяването на максимално опазване на естествената растителност и местообитанията;
  
• 
  Организацията, изпълняваща строително-монтажните дейности, да предава образувани опасни отпадъци на физически или юридически лица, притежаващи разрешение за дейности включващи транспортиране, временно съхраняване, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци по чл. 37 от ЗУО или регистрационен документ по чл.12 от ЗУО или Комплексно разрешително въз основа на писмен договор;
  

• 
  Тревната покривка да се подържа на препоръчаната височина чрез косене;
  
• 
  Да не се използват химични вещества (хербициди) за отстраняването ù, както и подобрители за почвата (изкуствени торове);
  
• 
  Образуваните отпадъци да се събират разделно и съхраняват на площадката за временно съхранение при спазване изискванията на ЗУО на определените за това места;
  
• 
  Събирането на отпадъци да се осъществява по схема в съответствие с изискванията на нормативната уредба по околна среда;
  
• 
  Използване на технически изправни транспортни средства за транспортиране на отпадъци на територията на площадката и извън нея;
  
• 
  Отпадъци за обезвреждане да се предават единствено на лица, притежаващи разрешение по чл. 37 ЗУО или комплексно разрешително за извършване на такава дейност, въз основа на писмен договор.
  

• 
  преориентиране на местните източници на материали с цел намаляване на транспортирането;
  
• 
  използване на техники, които минимизират и/или рециклират строителни отпадъци.